№ 21081
гр. С., 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110121610 по описа за 2024 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 120575/21.12.2023г. на СГС,
уточнена с Молба, вх. № 122191/29.12.2023г. на СГС, Молба, вх. № 4769/16.01.2024г. на
СГС, Молба, вх. № 22638/26.02.2024г. на СГС, и Молба, вх. № 152059/09.05.2024г. на СРС.
Образуваното гр.д. № 14300/2023г. на СГС е прекратено, като делото е изпратено по
подсъдност на Софийския районен съд, където е образувано като гр.д. № 21610/2024г. на
СРС и е разпределено за разглеждане на 173 състав на I ГО. С Определение от 15.10.2024г.
по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на предявения иск.
Ищецът К. А. Б. е предявил срещу ответницата М. В. К. иск с правно основание по
чл. 109 ЗС за осъждането ú да преустанови действията си по ограничаване на достъпа
до ищеца до портиерското помещение на сградата, находяща се в град С., ул. „*******“
№ 14, представляващо апартамент № 1 на първия етаж на сградата, като ответницата
снабди ищеца с ключове за входната врата на апартамент № 1 и предостави достъп до
описаното портиерско помещение, представляващо целия апартамент № 1.
Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че е собственик
на апартамент № 2 в сградата. Съгласно нотариалния акт за имота си ищецът придобил и
права върху общите части на сградата, включително изрично посочено там портиерско
помещение. Това помещение се намирало на първия етаж на сградата – имот с
идентификатор **************. Собственикът на същия обаче не допускал ищеца до него и
ограничавал правата му като собственик върху общите части на сградата. Твърди, че
апартаментът на ответницата бил със статут на портиерско помещение. В сградата нямало
друго помещение, което би могло да е портиерско. Кухнята на този апартамент гледала към
входа на сградата, а преди от нея към партера е имало прозорче, което било зазидано и пред
него бил поставен шкаф, за да се скрият следите. Този апартамент се различавал от другите
по-нагоре в сградата по това, че няма балкон на кухнята си, следователно предназначението
му е различно от това на останалите жилища. Според нотариалния си акт ищецът имал 77,26
кв.м., но на практика били 57,26 кв.м., което значело, че 20 кв.м. се отнасят към общи части.
Дядо му винаги имал ключ от портиерското помещение, но малко преди кончината му той
1
бил поискан от предишните собственици на ап. 1. Щом разбрали, че се води дело за това,
продали апартамента на ответницата. Портиерско помещение било описано и в
нотариалните актове за другите апартаменти в сградата. В насрочените по делото публични
съдебни заседания ищецът се явява лично, като поддържа предявения иск, подробно
обосновавайки основателността му в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. В. К. чрез адв. Ж. Н. – АК-С., е подала
Отговор, вх. № 223125/08.07.2024г. на СРС, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Не оспорва, че и тя, и ищецът, са собственици на самостоятелни обекти в
сградата на ул. „*******“ № 14 в град С.. Тя обаче никога не е имала портиерско помещение,
както се установявало от плановете на сградата. На партерния етаж, където били
апартаментите на ответницата и ищеца, не съществувало помещение, което да е отделено от
двата обекта, да е портиерно или да е кръстено така. Нотариалните актове за собственост на
апартаментите в сградата били от 1963г., като били изработени по шаблон с предварително
отпечатани текстове, като в празните места били попълвани само данните на собствениците
и имотите. Претенциите на ищеца били плод на записаното в шаблонна бланка и резултат от
заблуда за съществуването на портиерско помещение, каквото в сградата никога не било
проектирано. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответницата не се явява,
като се представлява от адв. Н., която оспорва предявения иск, включително в хода на
устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и становището и възраженията на ответницата в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес. Няма пречка един етажен собственик да предяви срещу друг етажен собственик иск
по чл. 109 ЗС и да иска от него да прекрати неоснователните действия, с които му пречи да
упражни правото си на собственост върху общи части на сградата. Предявяването на иска е
действие по обикновено управление и не е нужно съгласие на останалите собственици за
предявяване на иска. Така р.179/09.03.2010г.-гр.д.219/2010г.-ВКС,1г.о. Поради това
предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска
или с неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 109 ЗС е за ищеца. Същият следва при пълно и главно доказване да установи,
че притежава право на собственост върху недвижим имот в сградата, съответно върху
определен дял от общите части на същата, че в сградата има портиерско помещение, което
съставлява обща част, че същото попада в рамките на апартамент № 1, притежаван от
ответницата, както и че тя противозаконно отказва достъп до това помещение на ищеца за
реализация на правото му на достъп до общите части на сградата, като по този начин се
създават пречки за ищеца да упражнява в пълна мяра правото си на собственост. Извън това
в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят, че ищецът притежава апартамент № 2, а ответницата –
апартамент № 1, в сградата, находяща се в град С., ул. „*******“ № 14.
Видно от Нотариален акт № 42/23.03.1963г., т. 7, дело № 1086/1963г. на I Нотариус
при Софийския народен съд, Е.К.И.-Б.а и И. А. Б. са признати за собственици по реда на чл.
55г ЗПИНМ на недвижим имот – апартамент в град С., ул. „*******“ № 14, ет. 1, ап. 2,
състоящ се от една стая, хол, кухня и сервизни помещения с обща квадратура от 77,25 кв.м.,
при съседи: от северозапад стълбище и апартамент № 1 на С.И.Л., от североизток – двор,
от югоизток – улица и от югозапад – калкан, ведно със зимнично помещение № 4 и таванско
2
помещение № 2 при описани съседи, заедно с 21,16 на сто идеални части от общите части на
сградата, вкючително портиерското помещение, като сградата е построена върху държавна
земя.
Видно от Нотариален акт № 41/23.03.1963г., т. 7, дело № 1085/1963г. на I Нотариус
при Софийския народен съд, С.И.Л. е признат за собственик по реда на чл. 55г ЗПИНМ на
недвижим имот – апартамент в град С., ул. „*******“ № 14, ет. 1, ап. 1, с обща квадратура от
39,80кв.м., състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, при съседи: от
северозапад – двор, от североизток – двор, от югоизток – апартамент № 2 на И. А. Б. и от
югозапад – стълбище, ведно със зимнично помещение № 1 и таванско помещение № 1, при
описани съседи, заедно с 10,39 на сто идеални части от общите части на сградата,
включително портиерското помещение, като сградата е построена върху държавна земя.
С Нотариален акт № 143/30.04.1991г., т. 27, дело № 5204/1991г. на I Нотариус при II-
ри районен съд – град С., С.И.Л. и С.Л. са дарили на Г.П.Й. собствения си недвижим имот –
апартамент в град С., ул. „*******“ № 14, ет. 1, ап. 1, с площ от 39.80 кв.м., при съседи: от
северозапад – двор, от североизток – двор, от югоизток – апартамент № 2 на И. А. Б., и от
югозапад стълбище, ведно със зимнично и таванско помещения, както и с 10,39 на сто от
общите части на сградата, включително от портиерското помещение и правото на строеж
върху земята.
С Нотариален акт № 177/16.06.2022г., т. 1, рег. № 8011, дело № 163/2022г. на Нотариус
№ 157 – Пиринка Петрова, Атанас И.ов Б., явно легитимирал се като наследник на Е.К.Б. и
И. А. Б., е подарил на ищеца К. А. Б. недвижим имот – апартамент в град С. с
идентификатор № **************, находящ се на ул. „*******“ № 14, ет. 1, ап. 2, с площ от
77,25 км.м., при съседи по документ за собственост: от северозапад – стълбище и
апартамент № 1 на С.Л., от североизток – двор, от югоизток и от югозапад – калкан, заедно
със зимнично помещение № 4 и таванско помещение , както и заедно с 21,18% от общите
части на сградата, включително портиерското помещение, с правото на строеж върху
поземления имот.
С Нотариален акт № 132/19.08.2022г., т. 2, рег. № 4830, дело № 256/2022г. на
Нотариус № 425 – М.на К., Г.П.Й. е продала на М. В. К. недвижим имот – апартамент в град
С., ул. „*******“ № 14, ет. 1, ап. 1, идентификатор **************., с площ от 39,80 кв.м.,
заедно с прилежащи към него зимнично и таванско помещения, при съседи: от северозапад и
североизток – двор, от югоизток – апартамент № 2 на И. А. Б. и от югозапад – стълбище,
заедно с 10,39 на сто идеални части от общите части на сградата, включително портиерското
помещение, и от правото на строеж върху земята.
По делото е представено заверено копие от архитектурния план на сградата, заверен
„с поправките“ от Столичния градски народен съвет – Управление „Архитектура“ на
28.11.1959г. Отбелязани са поправки, за които с бележки от 25.10.1960г. и 28.12.1960г. е
означено, че са направени от отдел „Архитектура“.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и
изчерпателно дадени и задълбочено обосновани отговори на поставените въпроси, без
данни същите да са неправилни. От заключението на вещото лице се установява, че,
съобразно наличните по делото строителни книжа на сградата, не е предвидено
съществуването на портиерско помещение и такова фактически не е изграждано. Съобразно
естеството на сградата такова не е и било задължително да има. В плана на сградата
помещенията на ап. 1 са посочени като кухня и спалня, като това отговаря на записа в
документите за собственост. Разпределението на място отговаря на това по архитектурния
проект, като жилището има нормален излаз към входната врата на сградата посредством
първата стълбищна площадка. В архитектурния план на сградата няма предвидено вътрешно
прозорче от кухнята на апартамента към стълбището. Подобно прозорче, с оглед факта, че
3
площадката с входовете на ап. 1 и ап. 2, съответно нивото на същите, е с 95 см. по-високо от
нивото на сградата, не би имало нормална функционална логика, тъй като трудно според
вещото лице би служило за наблюдение и контрол към входа на сградата. Застроената площ
на ап. 1, измерена на място, е 38,42 кв.м., като същият отговаря на строителните и
нормативни изисквания за самостоятелен обект – жилище във вида, в който съществува в
момента.
Действително, с оглед момента, в който са одобрени плановете на сградата /1959г./, е
действал Правилникът за планово изграждане на населените места, отменен през 1960г.
Съгласно чл. 155 от същия всяко жилище трябва да има най-малко: преддверие, стая, кухня,
клозет, килер и зимнично и таванско помещение. Според чл. 156, ал. 1 ППИНМ в сграда с 10
и повече жилища (апартаменти), трябва да има отделно жилище за портиера, по възможност
в първия етаж, от най-малко стая, кухня, клозет и зимнично помещение. Ако това жилище
не е разположено в първия етаж, за службата на портиера трябва да се предвиди отделна
стая при входа на сградата. В настоящия случай сградата е проектирана и изградена с три
жилищни етажа с по два апартамента на всеки етаж, т.е. с шест апартамента. Затова за нея
изискването за наличие на специално портиерско жилище не важи. Последвалото общо
отразяване в кадастралните карти и регистри със съседната сграда на ул. „*******“ № 16,
изградена на калкан, не променя този извод, тъй като сградата на № 14 явно е проектирана и
изградена отделно.
В сградата нито е предвидено да има, нито има, нито някога е имало портиерски
апартамент. Този извод следва от изслушаното по делото заключение на вещо лице, като се
потвърждава напълно от представените по делото строителни книжа /одобрен план/ на
сградата, където ап. 1 не е означен като портиерско жилище. Допълнително това се
установява и от представените от ищеца документи. Именно в Нотариален акт №
42/23.03.1963г., т. 7, дело № 1086/1963г. на I Нотариус при Софийския народен съд, с който
Е.К.И.-Б.а и И. А. Б. са признати за собственици по реда на чл. 55г ЗПИНМ на недвижим
имот – апартамент в град С., ул. „*******“ № 14, ет. 1, ап. 2, на който понастоящем е
собственик ищецът, съседният и процесен апартамент № 1 е описан не като портиерско
жилище, а като собственост на С.И.Л.. Последният, видно от Нотариален акт №
41/23.03.1963г., т. 7, дело № 1085/1963г. на I Нотариус при Софийския народен съд, е признат
за собственик по реда на чл. 55г ЗПИНМ на недвижим имот – апартамент в град С., ул.
„*******“ № 14, ет. 1, ап. 1, който не е означен като портиерски апартамент, а съставлява
отделен индивидуален обект-жилище. И в двата нотариални акта е посочено, че заедно с
правото на собственост върху ап. 1, съответно ап. 2, се придобиват и идеални части от
общите части на сградата, включително портиерското помещение. При това положение, ако
ап. 1 действително е бил портиерско помещение, би било абсолютно нелогично и към него
да има прилежащи права върху такова.
Съдът намира, че е основателно възражението, че вписването на права върху
портиерско помещение в нотариалните актове за апартаментите в сградата от 1963г., а оттам
и възпроизвеждането на такива в последвалите нотариални актове за имотите, е резултат от
възприета практика за изготвянето на нотариалните актове от 1963г. върху типов и
предварително отпечатан формуляр. При това в тези нотариални актове не е посочено къде
точно се намира това портиерско помещение, с каква площ и при какви съседи е, още
повече, че в плановете на сградата такова няма предвидено. Когато в нотариален акт е
отразено право върху вещ, която не съществува в обективната действителност, такива права,
ако и описани в нотариалния акт, също не съществуват. Няма предвидено по план прозорче
от кухнята на ап. 1 към стълбището на сградата, нито при условията на пълно и главно
доказване се установи такова да е имало. Нещо повече: от заключението на вещото лице се
установи, че, ако хипотетично такова би било налице, то то би било функционално
непригодно за контрол и наблюдение на входа. Представените от ищеца писма от
Столичната община не доказват, че ап. № 1 е портиерско помещение, а и това твърдение се
4
оборва от останалите събрани по делото доказателства.
Представените протоколи от ОС на ЕС са по естеството и съдържанието си
неотносими към предмета на правния спор.
По изложените съображения предявеният иск е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски има само
ответницата, която своевременно е заявила претенция в тази насока, като е представен и
списък по чл. 80 ГПК. Ответницата е доказала разноски в размер на 800,00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди в нейна полза и в тежест на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А. Б., ЕГН **********, от град С., срещу М. В. К.,
ЕГН **********, от град С., иск с правно основание по чл. 109 ЗС за осъждането на
ответницата да преустанови действията си по ограничаване на достъпа до ищеца до
портиерското помещение на сградата, находяща се в град С., ул. „*******“ № 14,
представляващо апартамент № 1 на първия етаж на сградата, като ответницата снабди
ищеца с ключове за входната врата на апартамент № 1 и предостави достъп до
описаното портиерско помещение, представляващо целия апартамент № 1, който
апартамент съставлява самостоятелен обект с идентификатор **************. по
кадастралните карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017г. на
Изпълнителния директор на АГКК.
ОСЪЖДА К. А. Б., ЕГН **********, от град С., да заплати на М. В. К., ЕГН
**********, от град С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, общо 800,00 лева, представляващи
разноски по делото в първоинстанционното производство /гр.д. № 21610/2024г. на СРС/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5