РЕШЕНИЕ
№ 298
гр. Монтана, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Г.
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20221600500285 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С решение № 212 от 20.05.2022 г., постановено по гр.дело № 1151 /2021 г.
Районен съд- Монтана е осъдил на основание чл. 200 КТ ,,Б.М. Ф.‘‘ ЕАД, ЕИК: *ДА
ЗАПЛАТИ на П. А. сумата от 12 039,74 лв. представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, както
и получените трайни последици за здравословното състояние на ищцата, изразяващи се в
липса на част от втори пръст на дясна ръка, вследствие на трудова злополука, настъпила на
12.03.21 г. в гр.*, обявена за трудова злополука съгласно чл. 55, ал.1 от КСО с Разпореждане
№ 5104-11-7/30.03.2021 г. по описа на НОИ, ТП- *, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 12.03.2021 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска в останалата
част, над уважения размер от 12 039,74 лв. до предявения размер на частичния иск от 20
000,00 лв./предявен като частичен от 50 000,00 лв./.
Така постановеното решение е обжалвано от П. А. в частта ,с която съдът е
отхвърлил исковата претенция . Твърди се, че същото е несправедливо с оглед характера и
тежеста на полученото увреждане .Жалбоподателят твърди,че в случая не е налице
съпричиняване, тъй като тя е изпълнявала всичките предписания за безопастност ,а
увреждането е настъпило предвид неизпълнение от страна на работодателя на задължението
си да осигури бузопасни условия за полагане на труд . В жалбата се поддържа,че неправилно
съдът е приспаднал полученото обезщетение за временна неработоспособност . Предвид
гореизложеното моли съда да отмени атакуваното решение в обжалвана част ,като
постанови ново, с което да уважи претенцията в пълен размер .
Решението е обжалвано и от ,,Б.М.Ф.‘‘ ЕАД в частта, с която е уважена исковата
претенция на ищцата.Поддържа се,че в случая неправилно е определен както размера на
1
дължимото обезщетение/ 20 000 лв./ така и процента съпричиняване от страна на
ищцата.Жалбоподателят твърди,че с оглед безспорното неизпълнение на всички
инструкции и предписания за безопасност на работата,единствена вина за настъпване на
произшествието има ищцата .Ето защо се твърди,че последната е действала при условията
на евентуален умисъл,поради което и следва да се изключи отговорността на работодателя
.Жалбоподателят обжалва решението и в частта, с която на ищцата са присъдени разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение .Предвид гореизложеното моли съда да отмени
решението в атакуваната част, като се присъдят и направените разноски пред настоящата
инстанция.
Постъпили са отговори от страните по делото, в която всяка от тях оспорва жалбата
на ответната страна с подробно изложени съображения .
Третото лице помагач не взема становище по жалбите.
Пред настоящата инстанция са представени нови доказателства .
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се оспорва и от
страните,че на на 12. 03. 2021 г. в 23:20 ч., трета смяна, по време на работа е станала
злополука, като при поставяне на детайл за нарязване на резба на винтонарезна машина
тип ,,В.-Е. * № *‘‘, работничката П. А. получила частична ампутация на дистална фаланга
на 2-ри пръст на дясна ръка.
Не се спори също така,че тази злополука е призната за трудова такава.
ПО ОТНОШЕНИЕ ЖАЛБАТА НА П. А.:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подаденав срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните осъдителни части съдебен
акт,като по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното решение, РС-Монтана е приел ,че претърпяната от
ищцата е злополука е трудова, поради което и на основание чл.200 КТ работодателят дължи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. От тази сума
съдът е приспаднал изплатеното от НОИ обезщетение в размер на 1 960,26 лв.и е приел
процент на съпричиняване в размер на 30 % .
На първо място, съдът намира,че съдът неправилно е приспаднал от определеното
дължимо обезщетение сумата 1 960,26 лв. Обезщетението за неимуществени вреди
компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това
обезщетение, съответно неимуществените вреди няма връзка с обезщетението по
общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение,
представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това получаването
на двете обезщетения- за неимуществени вреди по чл.200 КТ и обезщетението от
общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е
двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив до пълно и
справедливо обезщетение на причинените видове вреди.
Съдът намира за неоснователно твърдението,че не е налице съпричиняване.
Както правилно е приел РС, в случая ищцата е проявила груба небрежност ,като е
работила на машина без да използва предпазни клещи ,въпреки,че е била задължена да го
прави.
2
Настоящата инстанция напълно споделя доводите на първоинстанционния съд, като
съображенията за това са следните:
От доказателствата по делото се установява,че ищцата е преминала въвеждащо
обучение за длъжността „*“, цех МЦ, с времетраене 24 часа от 03.02.2021 г. до 09.02.2021 г.
Съгласно с утвърдената от Изпълнителния директор на 09.03.2020 г. програма за
провеждане на инструктажи в ,,Б. М. Ф.“ ЕАД при провеждането на инструктаж на
работното място, както и при провеждане на периодичен инструктаж, работникът се
запознава практически с конкретните изисквания за безопасното изпълнение на трудовата
му дейност и приложимите Инструкции за работа, изброени за конкретните цехове, като
съответните инструкции за МЦ включват, но не само: Инструкция № 27 по техническа и
пожарна безопасност при работа на винтонарезни машини тип ,,*‘‘ тип .*, испански машини
1G, 3G, 9 G, 12G.
Както първата, така и настоящата инстанция не възприема твърдението на
жалбоподателката ,че ответното дружество не е провело необходимите инструктажи и не е
запознало последната с изискванията за безопасност за работа.
Освен представените писмени доказателства/ контролен лист от 28.01.2021г.,Карта за
въвеждащо обучение/ са събрани и гласни доказателства/св.Р.Р.,К.А./, от които се
установява,че задължително преди нов работник да започне работа се провежда инструктаж
и обучение .Всички свидетели са категорични,че изрично се посочва на новопостъпилите
работници на кои машини е задължително да се работи с клещи .
В настоящата хипотеза в деня на инцидента ищцата е работила именно на такава
машина/ ,,*-* № */ ,която задължително изисква използване на клещи за захващане на
елемента .
С оглед горното съдът намира,че работодателят е изпълнил задълженията си, поради
което и оплакванията в жалбата в тази й част се явяват неоснователни.
Неоснователно е и твърдението,че ищцата към момента на инцидента е използвала
задължителните клещи.
В тази насока са събрани писмени и гласни доказателства,както и съдебно-
техническа експертиза.
На първо място, при извършеното разследване на причините за допуснатата
злополука , е установено,че при нарязването на резба на фитинги, П. А. зарежда детайл 371-
1 цол на машината, като вместо с клещи го поставя с ръка и в същия момент натиска лоста
за пускане на машината. Така машината се задействала и притиснала показалеца на дясната
ръка на ищцата. Установило се, че не била спазена Инструкция № 27.Тези констатации са
отразени в Протокол от 15.03.2021 г.
От показанията на разпитания свидетел Р.Росенов се установява,че клещите след
инцидента са намерени на другата машина отзад. Същият е присъствал на инцидента и е
оказал първа помощ на пострадалата .Свидетелят е категоричен,че без клещи не може да се
работи на тази машина и преди започване на работа същите са предоставени на ищцата .
Действително, св. С.А. твърди,че пострадалата е работила с клещи,но тъй като е
била с ръкавици, течността, която тече от машината, е намокрила същата и е била причина
да се подхлъзне ръката й.Същият дава показания и относно факта,че клещите са били
намерени на земята до машината .
Съдът не кредитира показанията в тази им част.На първо място, свидетелят е съпруг
на пострадалата,което обстоятелство въвежда съмнения за обективността му.На второ място
3
,тези показания противоречат на показанията на свидетеля Р.Р. /по отношение мястото, на
което са намерени клещите / ,освен това са в противоречие и с останалите писмени
доказателства/протокола от 15.03.21 г. /,както и с извършената експертиза.
Вещото лице е категорично,че такова увреждане е невъзможно да се получи при
използване на клещи ,единственият резултат при твърдяното „изплъзване „е да се повреди
детайла или да го изпусне.В съдебно заседание вещото лице обяснява подробно механизма
на увреждането и потвърждава даденото заключение .
Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно ,че в момента на настъпване на
злополуката ищцата не е ползвала задължителните за тази машина клещи.
Районният съд се е мотивирал подробно досежно проявената груба небрежност от
страна на ищцата и правните изводи в тази насока са обосновани и
законосъобразни.Настоящата инстанция споделя същите изцяло, поради което и не намира
необходимост да приповтаря същите .
Разпитаните пред настоящата инстанция свидетели не дават показания, които
променят приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка .С.Ц. е работила
преди повече от 6 години в ответното предприятие , а св.Д. установява факти ,които са вече
доказани –задължителното използване на клещи при работа на процесната машина,
провеждане на задължителни инструктажи и обучения .
В жалбата се твърди,че с оглед големият брой на трудовите злополуки при ответника,
същият очевидно е допускал и други нарушения ,като не е осигурявал безопасни условия на
труд.
Съдът намира това възражение за неоснователно.
Действително, за периода 2016г.-2021 г. са издадени 17 бр. разпореждания на НОИ,с
които са признати като трудови злополуки уврежданията на работници при ответника.
Видно от същите,идентични случаи на злополуки с тази на ищцата са 5 броя,като 3 от тях са
от 2016г.,една през 2018г. и една от 2020 г. Във всички тези разпореждания е записано
изрично, че работниците извършват дейностите,без да ползват задължителните за случая
клещи .В случая, с оглед така направените констатации,не може да се направи извод, че е
налице системност от страна на работодателя при неосигуряване на безопасни условия на
труд .
ПО ЖАЛБАТА НА ,,Б.М. Ф.‘‘ ЕАД.
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните осъдителни части съдебен
акт,като по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Както бе изложено по-горе,жалбоподателят оспорва както размера на дължимото
обезщетение/20 000лв./, така и процента съпричиняване ,определен от съда.
На първо място съдът приема,че размерът на дължимото обезщетение е правилно
определен .
Видно от материалите по делото, ищцата е получила увреждане/ травматична
ампутация на дисталната фаланга на втори пръст на дясна ръка/ . Безспорно е,че същата
има нарушен захват, предвид липсващата последна фаланга на втори пръст,който не може
да бъде възстановен. От доказателствата по делото/св.А.,извършената съдебно-
психологическа експертиза/ се установява,че ищцата е понесла тежко това увреждане не
само физически, но и психически,като ампутацията представлява тежка травма за
4
пострадалия . Същата е станала затворена, изпитвала е неудобство да се появява на
обществени места ,изпитва трудност при справяне с житейските си задължения.
Анализирайки всички тези факти, съпоставяйки ги с обстоятелствата около трудовата
злополука, възрастта на ищцата, претърпените болки и страдания, възстановителният
период от травмата, настъпилите вследствие на злополуката тежки увреждания на
физическото здраве и функционалност на ищцата, което ще продължи цял живот,
първоинстанционният съд е приел,че размера на дължимото обезщетение е в размер на 20
000 лв.,който извод се споделя напълно от настоящата инстанция.
В жалбата се твърди,че в случая ответникът не следва да носи никаква отговорност,
тъй като в случая е налице хипотезата на чл.201,ал.1 КТ,т.е. ищцата е причинила умишлено
увреждането .
Съдът намира това твърдение за неоснователно.
Вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и
неговите последици (както в наказателното право), а неполагане на дължимата грижа според
един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (напр. добрия стопанин,
добрия работник и др.) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.
Гражданското право не различава формите на небрежността, а само нейни степени (напр.
грубата небрежност, която се съизмерва с друг абстрактен модел – грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия).
Гражданското право не се интересува от формите на вината, защото гражданската
отговорност (предимно, но не само за обезщетение) се обуславя от наличието на вина, а
каква е нейната форма има значение за наказанието. Формата на вината има значение в
гражданското право в случаите, в които определена (по-тежка) гражданска отговорност
възниква при наличието на умисъл, а не при неполагане на дължимата грижа. В тези случаи
умисълът в наказателното и гражданското право съвпадат напълно, като в гражданското
право формите на умисъла (пряк и евентуален) са без значение. В гражданското право
отговорност възникна при неполагане на дължимата грижа, а по-тежка отговорност – когато
законът изисква умисъл. Отговорността в гражданското право е обусловена от наличието на
умисъл само в изрично уредените случаи. Нарушаването на установените за извършване на
трудовата дейност правила, дори и да е умишлено, може да доведе до приложение на
правилото на чл. 201, ал. 2 от КТ, но не и до изключване на отговорността на работодателя
по чл. 201, ал. 1 от КТ. По своето естество умишленото нарушаване на установените за
извършване на трудовата дейност правила може да е в причинна връзка с настъпилото
увреждане, поради което в такъв случай е налице груба небрежност по смисъла на чл. 201,
ал. 2 от КТ. Освобождаването на работодателя от отговорност за трудова злополука по чл.
201, ал. 1 от КТ обаче настъпва при едно допълнително условие, а именно пострадалият да е
причинил умишлено увреждането. Налице е разлика в субективното отношение на
работника при двете хипотези. При грубата небрежност липсва умисъл за увреждане. При
нея работникът може да нарушава умишлено установените за извършване на трудовата
дейност правила, но да не желае или да не се съгласява с настъпването на увреждането на
здравето. В случаите по чл. 201, ал. 1 от КТ умисълът е насочен не към нарушението на
установените за извършване на трудовата дейност правила, а към самото увреждане. За да
бъде осъществена хипотезата на чл. 201, ал. 1 от КТ към умисъла за нарушаване на
установените за извършване на трудовата дейност правила, трябва да се прибави и умисъла
за реализиране на самото увреждане (в този смисъл Решение № 542 от 07.02.2012 г. по гр. д.
№ 1083/2010 г. на ВКС; Решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС;
Определение № 877 от 10.06.2015 г. по гр. д. № 3009/2015 г. на ВКС, 4 ГО). В случая
обстоятелства за умисъл за причиняване на самото увреждане нито се сочат от страна на
5
въззивника, нито се установяват от формираната по делото доказателствена съвкупност, а
без такъв умисъл не може да изключи отговорността на ответника работодател. Ето защо в
случая въззивният съд приема, че увреждането не е причинено умишлено от ищеца.
Съдът намира за основателно твърдението на жалбоподателя,че в случая определения
процент на съпричиняване е занижен.
Първоинстанционният съд е приел,че при проявената груба небрежност от страна на
ищцата обезщетението следва да бъде намалено с 30%.
Съдът намира,че същият е занижен предвид следното:
Безспорно е изяснено от доказателствата по делото,че на ищцата е било изрично
изяснено,че на този вид машина задължително следва да се работи с клещи, в противен
случай „ ще хвърчат пръсти“. В тази насока са показанията на всички свидетели ,които са
единодушни, че всички работници знаят за последиците от неизползването на клещите
,включително и ищцата .
Ищцата, въпреки предупрежденията в тази насока,е започнала работа на
машината,без да използва процесните клещи .В случай,че беше спазвала тези изисквания и
дадените инструкции, не би получила процесното увреждане . Предвид проявената
безотговорност към собственото си здраве съдът намира,че размерът на съпричиняването е в
размер на 40%, а не на 30 % ,поради което и дължимото обезщетение следва да бъде
намален в този размер , а именно до сумата 12 000 лв.
А след като това е така, то атакуваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която исковата претенция е уважена над размера 12 039,74 лв.
В останалата част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователна е жалбата на ответника и в частта досежно присъдените разноски.
Ищцата е защитавана безплатно на основание чл.38,ал.2 ЗА.
Съгласно практиката на ВКС /определение №515/02.10.2015г. на тричленен състав
на Първо ТО по ч.гр.д.№2340/2015г.,определение № 163/13.06.2016 г. по частно
гражданско дело № 2266 от 2016 година на първо гр.отделение/ за уважаване на искането
по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за
договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление,
че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да
го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на
чл.78 ГПК. С оглед на това, както и на обстоятелството, че размерът на адвокатското
възнаграждение се договаря, както и предоставянето на безплатна правна помощ, в сключен
между клиент и адвокат договор за адвокатска услуга, а не в представеното по делото
пълномощно, следва да се приеме, че поставеният от жалбоподателя въпрос за
необходимостта основанието за предоставяне на безплатна правна помощ от страна на
надлежно упълномощения адвокат да бъде посочено в пълномощното не обосновава
наличие на основание за контрол върху този договор. В случай,че ответната страна
твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и
че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска
помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл.38 ЗА,
тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството
по чл.248 ГПК като опровергае наличието на поддържаното основание.
При този изход на делото всяка от страните следва да понесе разноските така,
както ги е направила.
6
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 ГПК Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА РЕШЕНИЕ № 212 от 20.05.2022 г., постановено по гр.дело № 1151
/2021г. на Районен съд – Монтана в частта, с която искът на П. А., ЕГН ********** срещу
,,Б.М. Ф.‘‘ ЕАД, ЕИК: *с правно основание чл.200 КТ е уважен над сумата 12 000 лв. до
сумата 12 039,74 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7