№ 18939
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110125129 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от В. Я. И. против
ЗК „Лев инс“ АД иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1671.80лв, представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка „КАСКО“, с полица
№ ***** по заведена щета № *******, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на предявяване на иска - 30.04.2024г. до окончателното
и изплащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че собственик на МПС марка „*“, модел „*“ с рег.
№***. Твърди, че МПС-то е застраховано при ответника по полица „Каско”
№***** валидна до 16.07.2024г. На дата 01.02.2024 г. МПС настъпило ПТП.
Посочва се, че същия ден е направен оглед от застрахователя и е образувана
щета №*******, при което били описани следните щети: 1401- предно стъкло
-подмяна, -0471- преден капак- ремонт и боядисване. Навежда твърдения, че
на 14.02.2024г. била представена фактура за подмяна на предното стъкло, на
автомобила на стойност от 1671. 80лв., която не била одобрена от ответното
дружество, вследствие на което на 26.03.2024г. ищецът а молба-възражение, с
която помолил, да бъде преразгледана щетата. С писмо застрахователят
отказал плащане по мотивите, че напълно правилно е определил размера на
застрахователното обезщетение. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на искова молба, с
която посочва, че във връзка с постъпило в ЗК „Лев Инс” АД писмено
уведомление от 01.02.2024г. от Р.И.А. за настъпило застрахователно събитие, е
образувана ликвидационна преписка по щета № *******. Ищецът бил заявил,
1
че на 01.02.2024г. влизайки в лек автомобил марка „*“, модел „*”, с рег.№ ***,
установява, че челното му стъкло е счупено, като уврежданията не били
документирани нито с Двустранен констативен протокол за ПТП, нито
Констативен протокол за ПТП издаден от надлежните органи.
Твърди се, че уврежданията по предно стъкло фигурирали още на
талона за оглед № */17.07.2023., изготвен с оглед сключена застраховка
„Каско” № *****.
Сочи се, че на 01.02.2024г. бил извършен оглед на превозното средство,
за установяване на техническото естество и броя на уврежданията по МПС,
възникнали вследствие събитие, декларирано като настъпило на 01.02.2024.,
като ищецът завел увреждания по челно стъкло. Твърди се, че на огледа се
установило, че уврежданията от предходни огледи не били отстранени и
предно стъкло е все още увредено.
Излага, че съгласно клаузите на т. 10.1 от Общите условия за
застраховане на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства
на ЗК „Лев Инс” АД, застрахователят не носи отоговорност за щети и
липсващи части, констатирани по време на предварителния оглед и отразени
чрез заснемането на автомобила, поради което не е било налице основание за
изплащане на застрахователно обезщетение.
Оспорва, че претендираната сума не съответства на действителния
размер на вредите, доколкото е налице необосновано завишаване на
стойността за възстановяване на МПС.
С оглед изложеното ответникът намира, че не са налице предпоставки за
ангажиране отговорността на ЗК „Лев Инс” АД по застрахователен договор за
застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в застрахователна полица № *****,
със срок на валидност от 00:00ч на 17.07.2023г. до 24:00ч на 16.07.2024г.,
поради което моли да се отхвърли предявения иск - като неоснователен.
Ответникът не спори, че относно МПС марка „*“, модел „*“ с рег.№***
е налице валиден договор за застраховка имущество „Каско“ по полица №
*****, със срок на валидност от 00:00ч на 17.07.2023г. до 24:00ч на
16.07.2024г.; че щетата е заявена в срока на покритие и че към 01.02.2024 г. е
действало покритието по застраховката. Предвид изложеното се моли за
отхвърляне на иска. Претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За основателност на иска - в тежест на ищеца е да докаже е да докаже че
2
между страните е налице възникнало валидно облигационното отношение по
сключена застраховка „КАСКО“, с полица № *****, която е действала към
датата на настъпване на процесното ПТП; механизма на нанасяне на вредите
на МПС от причиненото ПТП; вид и размер на вредите; че нанасяне на щети в
следствие на ПТП представлява покрит риск по застраховката; наличието на
връзка между ПТП и вредите по МПС; че процесното МПС марка „*“, модел
„*“ с рег.№*** е собственост на ищеца.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, да установи
положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват
претендираното вземане, както и възраженията си в отговора, а при доказване
на горните факти от ищеца следва да докаже погасяване на дълга.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът счита иска за
неоснователен по следните съображения:
Страните не спорят, че относно МПС марка „*“, модел „*“ с рег.№*** е
налице валиден договор за застраховка имущество „Каско“ по полица №
*****, със срок на валидност от 00:00ч на 17.07.2023г. до 24:00ч на
16.07.2024г.; че в срока на покритието на сключената застраховка, от страна на
ищеца е заявена щета по която е образувана застрахователна преписка с №
*******.
От приложения по делото талон за оглед от 17.07.2023г. (л.19)-датата на
сключване на застрахователния договор, се установява, че по челното стъкло
на лекият автомобил е налице увреждане, изразяващо се в отчупена „шупла“.
Установява се, че същият ден ищецът е отремонтирал констатираното
увреждане на челното стъкло, чрез залепване на процесната „шупла“, което е
видно от добавък с № ***/17.07.2023г. (л. 29).
От приложеното по делото писмо от ответника до ищеца с изх. № 2905
от 04.04.20204г. се установява, че застрахователното дружество е определило
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка с № *******, в
размер на 267.97 лева, като е отказало да преразгледа размера на
застрахователното обезщетение.
Съдът приема тези факти за доказани включително като ги съпостави с
приетите по делото писмени доказателства.
По делото безспорно бе установено, че е налице отказ от страна на
застрахователя да изплати обезщетение за уреденото челно стъкло на
процесния лека автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал.1 КЗ застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение само при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице;
при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон
3
или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие, както и в други случаи, предвидени със закон.
За да бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение на
основание чл. 408, ал.1 КЗ от страна на застрахователя, е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) неизпълнение на задължение по
застрахователния договор; 2) неизпълнението на задължението да е
значително с оглед интереса на застрахователя; 3) да е предвидено в закон или
в застрахователния договор; 4) настъпването на застрахователното събитие да
е следствие от неизпълнение на това задължение, т.е. между неизпълнението
на задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие да
съществува пряка причинно-следствена връзка.
От разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е видно, че правно релевантно
за правото да се откаже плащане на застрахователното обезщетение е
единствено неизпълнението на това задължение на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или
в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие. Следователно заплащането на застрахователното обезщетение може
да се откаже само, ако неизпълнението на уговорените в Общите условия на
застраховката задължения на застрахования при настъпване на
застрахователното събитие е способствало за настъпване на застрахователното
събитие или е оказало друго въздействие върху него, или пък това
неизпълнение е довело до невъзможността да бъдат предотвратени вредите от
събитието.
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин,
че между страните е съществувало валидно облигационно отношение,
произтичащо от договор за застраховка „Каско“, обективиран в
застрахователна полица № *****, по силата на който ответникът е поел
задължението да заплати обезщетение на ищеца за настъпилите по отношение
на застрахованото имущество вреди при осъществяване на един от покритите
от застраховката рискове.
Съдът намира, че ищецът не установи при условията на пълно (вън от
всяко съмнение) и главно доказване да са причинени щети на застрахованото
имущество при твърдяните в исковата молба обстоятелства, които да
представляват застрахователно събитие, което е бил уговорен риск по
сключения между страните договор за застраховка „Каско“. В подкрепа на
твърденията на ищеца за реализирано на 01.02.2024 г. в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане „Каско“,
сключен с ответника, застрахователно събитие, в резултат, на което при което
са причинени имуществени щети на застрахованата вещ лек автомобил марка
„*“, модел „*“ с рег.№***, при осъществяване на посочените в исковата молба
обстоятелства, не е събрано нито едно доказателство.
На следващо място съдът намира, че на отделно основание претенцията
4
на ищеца се явява неоснователна.
С доклада по делото, на ищеца е указано, че в негова доказателствена
тежест е да установи освен наличието на съществуващо правоотношение
между страните по имуществената застраховка относно описания в исковата
молба обект/което не е спорно/, така и че последният е собственост на ищеца.
По делото не са ангажирани доказателства, че В. И. е собственик на
процесния лек автомобил, към датата на предявяване на исковата претенция.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са доказани всички елементи
от фактическия състав на претенцията, поради което искът следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК, разноски следва да се присъдят на ответника. Направено е
искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени
такива в размер на: 150 лева – юрк. възнаграждение, което съгласно чл. 78,
ал.8 ГПК следва да бъдат определени в размер на 100 лв. Разноските от 100
лева ще бъдат поставени в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Я. И. ЕГН **********, с адрес в град София,
жк. „М” бл. ***, вх. 2, ет.2, ап.1 против ЗК „Лев инс“ АД, с ЕИК *********
за заплащане на обезщетение по застрахователна полица за застраховка
"Каско" № *****, в размер на 1671,80 лв., представляващо стойността на
настъпилите щети по предното стъкло на застрахования лек автомобил марка
„*“, модел „*“ с рег.№***, в резултат на настъпило ПТП на 01.02.2024 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Я. И. ЕГН **********, с адрес в град София, жк. „М” бл.
***, вх. 2, ет.2, ап.1 да плати на ЗК „Лев инс“ АД, с ЕИК *********,
разноски за първоинстанционното производство в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5