№ 4505
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.А
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Административно
наказателно дело № 20231110203072 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Д. Г. Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Бургас, ж.к.***, против наказателно постановление №22-
3376-000104/01.12.2022 г., издадено от Началник Сектор в ГДНП, Сектор
ОКПТПК ГДНП, с което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят описаната в процесното НП фактическа обстановка,
доколкото отрича направената констатация, че е преминал на червен сигнал
на светофарната уредба. В този смисъл твърди, че е навлязъл в процесното
кръстовище при зелена светлина като последна кола в редицата от
автомобили, но макар и да е светнал червен сигнал по средата на
кръстовището, то е бил длъжен да се изтегли от него, за да не създаде
предпоставки за ПТП, а не да спре и да се изтегли на заден ход в изходно
положение. Навежда доводи, че е бил спрян от полицейски патрул на 200
метра от процесното кръстовище, което е затруднило организиране на
защитата му, чрез осигуряване на свидетели.
Жалбоподателят лично, след приключване на съдебното следствие,
1
моли съда да отмени процесното НП на посочените основания в жалбата.
Ответната страна по жалбатав лицето на АНО: Началник Сектор в
ГДНП, Сектор ОКПТПК ГДНП, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – служител с юридическо образование – Св. В., след
приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди процесното НП,
като правилно и законосъобразно издадено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да го обжалва и
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Процесното НП е връчено лично на
жалбоподателя на 20.02.2023 г., а жалбата против него е подадена на
27.02.2023 г., т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок, считано
от връчване на НП, поради което се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 05.10.2022 г., полицейските служители А. И. и И. П., заемащи
длъжност: мл.автоконтрольори в ГДНП, Сектор „КПДП“, изпълнявали
служебните си задължения в гр.София, на бул.“А. Малинов“, посока от
ул.“Самара“ към ул.“Филип Аврамов“, в района на магазин „Хит“, откъдето
осъществявали превантивен контрол за спазване на наличната и работеща в
нормален режим светофарната уредба за пешеходци на кръстовището с път
без име, зад магазин „Хит“. Около 16:00 часа на същата дата, свидетелите И.
и П. забелязали лек автомобил „Сеат“, с рег.№***, да преминава през
процесното кръстовище на забранен сигнал на светофарната уредба.
Полицейските служители го последвали и настигнали на около 500 метра слез
кръстовището. В хода на извършената проверка на спрения водач,
свидетелите И. и П. установили неговата самоличност като Д. Г. Х., както и
че същият е сам в автомобила.
Въз основа на така направените констатации, свидетелят И., в
присъствието на свидетеля П. и на нарушителя, съставил АУАН с бл.
№380142 на 05.10.2022 г. против Д. Г. Х., за това, че:
2
На 05.10.2022 г., около 16:00 часа, в гр.София, управлява лек автомобил
„Сеат“, с рег.№***, собственост на Пл. Д. Бл., ЕГН **********, по бул.“А.
Малинов“, от ул.“Самара“ към ул.“Филип Аврамов“, като на кръстовището с
път без име, зад магазин „Хит“, преминава на червен сигнал на светофарната
уредба, работеща в нормален режим.
Актосъставителят посочил като виновно нарушена разпоредбата на
чл.6, т.1 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на
датата на неговото съставяне – 05.10.2022 г., срещу подпис, със саморъчно
вписани възражения, че не е съгласен с направените в него констатации.
Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН, да
представи пред наказващия орган писмени възражения против съставения
АУАН в законоустановения 7-дневен срок, считано от датата на връчване.
Въз основа на направените в АУАН констатации, наказващият орган
издал процесното НП №22-3376-000104 на 01.12.2022 г., с което наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 100 лева на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена,
въз основа на събраните по делото гласни доказателства: от обясненията на
жалбоподателя; от показанията на свидетелите И. и П., които съдът кредитира
с доверие, като изхождащи от лица, даващи показания за личните си
възприятия при изпълнение на служебните си задължения, без данни за пряка
или косвена тяхна заинтересованост от изхода на делото; от приобщените
писмени доказателства: процесните АУАН и НП; справка картон на водач;
два броя удостоверения за заемана длъжност от актосъставителя и АНО;
Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните
работи.
Съдът намира, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него
НП, са издадени от компетентни длъжностни лица, съобразно заеманата от
тях длъжност, съгласно приложените два броя удостоверения за заемана
длъжност и един брой заповед на министъра на вътрешните работи. И двата
акта са съставени в предписания от закона ред, в писмена форма и при
спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
3
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални наршения, които да са довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, поради което да съставляват основания
за цялостна отмяна на санкционния акт.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото доказателства. Жалбоподателят принципно не оспорва факта, че е
управлявал процесното МПС на посочените дата, час и място, т.е. не оспорва
авторството на деянието. Последният оспорва извършването на вмененото
нарушение, като сочи, че не е преминал на червен сигнал на светофарната
уредба, като за така направените възражения не ангажира никакви
доказателства, които да оборват описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка. Непротиворечиви, последователни и логични са показанията на
разпитаните свидетели И. и П., относно непосредствените им възприятия от
поведението на водача на движещият се през процесното кръстовище лек
автомобил, индивидуализиран по марка, модел и рег.номер, преминал на
червен сигнал на ратотещата в режим светофарна уредба за пешеходци.
Съгласно чл.6, т.1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват
своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка, а според чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, наказва се с глоба 100 лева
водач, който преминава на сигнал насветофара, който не разрешава
преминаването.
Съгласно чл.30, ал.1 от ППЗДвП, пътните светофари се използват за
регулиране движението на ППС и на пешеходците. Те имат светещи полета, с
определени разположения, цвят, форма и символи върху тях. Със светещите
полета към участниците в движението се подават светлинни сигнали с
определено значение. Забранителният характер на червената светлина е
регламентиран както в ППЗДвП, така и в Наредба №17/23.07.2001 г. за
регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали, в сила от
18.05.2015 г., която в чл.7 сочи: „За регулиране на движението на ППС се
използват видовете светлинни сигнали – със зелен цвят, значението на който е
съгласно чл.31, ал.7, т.3 на ППЗДвП; с червен цвят, значението на който е
съгласно чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, която разпоредба от своя страна сочи, че
червената светлина означава „Преминаването е забранено“. Водачите на ППС
не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават
4
линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в
средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или
на пешеходната пътека.
В съставения АУАН еднозначно е посочено, че нарушителят е
преминал именно на червен сигнал на работещата в режим светофарна уредба
на процесното кръстовище. Същото е посочено и в издаденото НП, като в
хода на съдебното следствие, свидетелите И. и П., преки свидетели-очевидци
на нарушението, убедено потвърждават, че лично са възприели
противоправното поведение на водача на движещият се непосредствено пред
тях лек автомобил, доколкото са имали пряка видимост от местоположението
си към процесното кръстовище и са могли да наблюдават светофарната
уредба в посоката на движение на автомобила, която в момента на
преминаването му през кръстовището е показвала червен светофар.
Показанията на свидетелите И. и П. изцяло съответстват на отразените
констатации в съставения акт против Х., съответно жалбоподателят не
ангажира доказателства в подкрепа на изложените твърдения в жалбата и
дадените обяснения, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не
отговора на обективната истина, поради което съдът намира, че направените
възражения от жалбоподателя в горния смисъл, целят единствено отпадане на
ангажираната му с процесното НП административно-наказателна отговорност
за вмененото деяние. Безспорно се доказва от събраните по делото
доказателства, че същият е нарушил императивно установеното задължение
за непреминаване при сигнал на светофара, който не разрешава това, какъвто
е червения сигнал. Деянието по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е обявено за
наказиуемо, като е без значение дали същото се дължи на проявено
невнимание или на умисъл в действията или бездействията, доколкото
съгласно чл.7 от ЗАНН деянието е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо, а непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи. Жалбоподателят е нарушил забраната за преминаване
през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба и по този начин
е осъществил поведение, което противоречи на законоустановените правила
за движение по пътищата. Следователно, в случая по безспорен и несъмнен
начин са установени извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина.
5
На извършеното нарушение съответства санкционната разпоредба на
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, която в случая е правилно приложена от наказващия
орган. Предвиденото наказание е фиксирано по вид и размер от законодателя,
а именно глоба в размер на 100 лева, каквото е и наложеното на
жалбоподателя с процесното НП, поради което не са налице основания за
неговото изменение, чрез намаляване на наказанието по размер.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
В настоящото производство страните имат право на разноски на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН. С оглед изхода на делото, право на разноски
има ответната страна по жалбата. Правоимащата страна се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител, но не прави изрично
искане в горния смисъл, поради което съдът не се произнася по въпроса за
разноските.
Водим от горните мотиви, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№22-3376-000104/01.12.2022 г., издадено от Началник Сектор в ГДНП,
Сектор ОКПТПК ГДНП, с което на Д. Г. Х., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Бургас, ж.к.***, на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7