Р
Е Ш Е Н И Е
№ 112 14.04.2020г. гр.Несебър
В
ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и първи
януари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария Берберова-Георгиева
секретар: Радостина
Менчева
като разгледа докладваното от съдия
Берберова-Георгиева гражданско дело № 909 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от Д.Й.М. с
ЕГН **********,***, подадена чрез адв.Ж.И. ***, със съдебен адрес:***, тел: .........против „М.Ц.А.М.“ ООД с ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление:***, Медицински център „С.В.“,
представлявано от управителя Д.Р.Ч.. Моли се съда да постанови решение, с което
да признае за установено по
отношение на „М.Ц.А.- М." ООД, с ЕИК ........, че дължи на Д.Й.М.
сумата общо в размер на 4405,62 лева /четири хиляди четиристотин и пет
лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща неизплатена част от месечни
възнаграждения по Договор за възлагане на управлението на „М.Ц.А.- М." ООД
от 29.05.2015г., дължими за периода от месец октомври 2017г. до месец май
2018г. включително, всички в общ размер на 5905,62 лева, които съгласно
споразумение от 15.05.2018г. е следвало да се изплатят през периода от края на
месец юни 2018г. до края на месец март 2019г.; сумата общо в размер на 190,86
лева /сто и деветдесет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
мораторната лихва върху отделните периодични вземания, начислена общо за
периода от 01.10.2018г. до 23.06.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена Заповед № 343 от 09.07.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 630/2019г. по описа на РС-Несебър.
Представя писмени доказателства. Прави искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да изчисли законната лихва
върху всяка една от вноските по Споразумение от 15.05.2018г. Моли да бъде
изискано и приложено по настоящото дело ЧГД № 630/2019г. на РС-Несебър.
Претендира присъждане на заплатените по разноски по заповедното и по настоящото
производство.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответното дружество, с който излагат становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Твърди се, че сключеното между страните
споразумение било подписано от страна на ответното дружество от съдружник /А.Ф./,
който не бил оправомощен от Общото събрание на дружеството да сключва
споразумение с такъв предмет. Липсвало потвърждаване и от управителя на
дружеството при условията на чл.42, ал.2 от ЗЗД. В тази връзка, ответната страна прави
възражение, че споразумението е недействително и не поражда правни последици за
дружеството. Твърди се, че за потвърждаване на споразумението била необходима
писмена форма, т.е. решение на Общо събрание на съдружниците, с което се
делегирали права на съдружника да подпише с управителя споразумение. Излага
подробно становище за неприложимостта на разпоредбата на чл.301 от ТЗ в
настоящият случай. Твърди се, че към момента на подписване на споразумението,
управител на дружеството била ищцата и същата нямала делегирани права да
договаря сама със себе си. Неоснователността на главната претенция налагала
неоснователност и на претенциите за лихви.
В съдебно заседание ищцата М. се
явява лично и с процесуалния си представител. Пледира за уважаване на
предявените искове, като основателни. Представя писмени доказателства. Претендира
присъждане на заплатените по делото разноски съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК.
За ответното дружество в съдебно заседание се явява прокуриста К.Х., който
поддържа отговора на исковата молба. Не сочи нови доказателства.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима –
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган в законоустановения
срок и съдържа изискуемите по закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявените положителни установителни
искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване
ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по категоричен начин
неговото съществуване спрямо ответника – длъжник, а ответникът своите
възражения за липсата на такова. Наред с това ищецът следва да докаже и размера
на всяка една от претенциите си за претендирания период, в това число и как са
формирани стойностите.
От
данните по делото се установява, че с протокол от Общо събрание на съдружниците
в „М.Ц.А.- М." ООД с ЕИК ........,
проведено на 29.05.2015г., е било взето решение, с което се освобождава
досегашният управител на дружеството Стефко Николов Георгиев и се избира за
управител на дружеството Д.Й.М. /т.1/. За по-голяма оперативност и гъвкавост е
бил избран и прокурист – М.Д.Ж., която да управлява и представлява дружеството
заедно и поотделно с управителя М. /т.2/. С решението по т.3, Общото събрание
на съдружниците е възложило на съдружника Г.Ф.да сключи и подпише от името на
дружеството договор за управление с новоизбрания управител /л.22/.
В изпълнение на решенията на Общото събрание на съдружниците на ответното
дружество, на 29.05.2015г. бил сключен договор с ищцата М., за възлагане
управлението на „М.Ц.А.- М." ООД,
с който ответното дружество възложило, а ищцата приела да го управлява
за срок от три години. Срещу извършваната от ищцата работа по управление на
дружеството, ответникът се задължил да й заплаща месечно възнаграждение в
размер на 2000 /две хиляди/ лева, както и допълнително годишно възнаграждение,
съгласно т.ІV.2 от Договора /л.11-16 вкл./. Не се спори, че през процесния
период /от месец октомври 2017г. до месец май 2018г. включително/, ищцата М. е
изпълнявала задълженията си като управител, за да му й дължи плащане за
извършваната дейност.
С Протокол от 15.05.2018г. на Общото събрание на съдружниците в „М.Ц.А.- М."
ООД, ищцата била освободена, като управител на дружеството /л.23/. Със
споразумение от същата дата, страните приели за безспорно помежду си, че
ответното дружество има неуредени парични задължения към ищцата М. възлизащи
общо в размер на 5905,62 лева, която сума включвала неплатени нетни
възнаграждения по Договор за управление от 29.05.2015г. за периода от месец
октомври 2017г. до месец май 2018г. включително и се споразумели същите да
бъдат изплатени на разсрочени вноски с краен срок до 31.03.2019г. /погрешно
посочена в споразумението 2018г./ при посочените в споразумението срокове и
размери на всяка от вноските /л.17-19 вкл./.
Ищцата заявява, че ответното дружество й е заплатило на 07.09.2018г.
три от дължимите вноски по споразумението, а именно: сумата в размер 500 лв. по
т.2.1. от споразумението, сумата в размер 500.00 лв. по т.2.2. от
споразумението и сумата в размер 500.00 лв. по т.2.3 от споразумението, или
сумата общо в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/. Останали
неплатени вноски в общ размер на 4405,62 лева /четири хиляди
четиристотин и пет лева и шестдесет и две стотинки/, предмет на ищцовата претенция,
ведно с обезщетение за забава върху всяка една от незаплатените вноски общо в
размер на 190,86 лева /сто и деветдесет лева и осемдесет и
шест стотинки/, и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 24.06.2019г. до окончателното изплащане на
вземането.
Неизпълнението изцяло на поетите със споразумението задължения за заплащане
на дължимите от ответното дружество възнаграждения на ищцата М. в уговорения
срок, е мотивирало последната да подаде заявление по реда на чл.410 от ГПК за
присъждане на остатъка от дължимите й суми. Въз основа на подаденото от ищцата
заявление било образувано ч.гр.д. № 630/2019г. по описа на PC-Несебър, по което
била издадена Заповед № 343 от 09.07.2019г. за изпълнение на парично задължение,
с която било разпоредено длъжникът „М.Ц.А.- М." ООД с ЕИК ........
да заплати на Д.Й.М. сумата общо в размер на 4405,62 лева /четири
хиляди четиристотин и пет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща неизплатена
част от месечни възнаграждения по Договор за възлагане на управлението на „М.Ц.А.-
М." ООД от 29.05.2015г., дължими за периода от месец октомври 2017г. до
месец май 2018г. включително, всички в общ размер на 5905,62 лева, които
съгласно споразумение от 15.05.2018г. е следвало да се изплатят през периода от
края на месец юни 2018г. до края на месец март 2019г.; сумата общо в размер на
190,86 лева /сто и деветдесет лева и осемдесет и шест стотинки/,
представляваща мораторната лихва върху отделните периодични вземания, начислена
общо за периода от 01.10.2018г. до 23.06.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 24.06.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата в размер на 91,93 лева /деветдесет и един лев и
деветдесет и три стотинки/, представляваща заплатена държавна такса и сумата в
размер на 550 лева /петстотин и петдесет лева/, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение. Срещу така издадената заповед длъжникът - ответник в
настоящото производство, е подал възражение, поради което и на основание
чл.415, ал.2 от ГПК, съдът е указал на заявителя да предяви иск за вземането си
в едномесечен срок от съобщението.
Гореизложеното е мотивирало правния интерес у ищцата М. да предяви настоящите
искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 във връзка с
чл.286 и чл.86 от ЗЗД, за установяване на вземането си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.286
от ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с ответника,
по която ищецът е престирал – изпълнил задълженията си, а за ответника е
възникнало задължение за заплащане на претендираните суми. Ищецът следва да
докаже размера на претенцията си и изискуемостта й.
Процесуалният
представител на ответника заяви в хода на съдебните прения, че по време на
управлението на „М.Ц.А.- М." ООД от ищцата М., центъра нямал
никакви приходи, поради което е невъзможно изпълнение на договора от страна на
ответника. Наред с това оспорва валидността на споразумението от 15.05.2018г.,
като твърди, че същото е подписано от съдружника А.Ф. без да е бил упълномощен
за това с решение на Общото събрание на съдружниците на ответното дружество.
От своя страна ищцата изразява несъгласие с изложените констатации от
процесуалния представител на ответника, като сочи, че в периода, в който е била
управител на ответното дружество, същото е реализирало голяма печалба в размер
на около 200 000 лева, но неправилната инвестиция на тези средства довела
до тяхната загуба. В допълнение на това, ищцата заявява, че като управител за
нея било приоритетно първо да заплати задълженията на дружеството към НАП и
Общината, разходите за ток и вода, лизингите на колите на собствениците и на
новозакупената линейка, поради което за нейната заплата пари не останали. Сочи,
че върху сметките на дружеството е бил наложен запор заради задължения към НАП
на стойност от 12000 лева, които тя платила с лични средства, за да разблокират
сметките и медицинският център да работи, които пари впоследствие й били
върнати. Твърди, че когато напуснала през месец май 2018г. никой не оспорвал
процесните задължения, които дори били намалени наполовина от договорената
сума. В допълнение на това процесуалният представител на ищцата заявява, че
основават претенцията си на сключения между страните договор за управление,
като в представеното споразумение само е разсрочено и отсрочено изпълнението на
задължението на ответника.
За да се
произнесе, съдът съобрази:
Съгласно
разпоредбата на чл.137, ал.1, т.5 от Търговския закон ТЗ/, Общото събрание на
дружеството с ограничена отговорност избира управителя, определя
възнаграждението му и го освобождава от отговорност. Към 29.05.2015г., на която
е проведено Общо събрание на съдружниците на „М.Ц.А.- М." ООД и е избран
управител на дружеството в лицето на ищцата М., съдружници са
били Г.Б.Б.и Г.А.Ф., подписали протокола от проведеното Общо събрание. Ал.4 на
визираната разпоредба допълва, че за
взетите решения по ал.1, т.2, т.4, т.5,
предложение първо, и т.7 се съставя протокол с нотариално удостоверяване на
подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма. Видно
от чл.40, ал.2 от Дружествения договор на ответното дружество, за взетото
решение на Общото събрание за избор на управител се съставя протокол в писмена
форма, която е достатъчна за тяхната валидност, без да се прилага разпоредбата
на чл.137, ал.4 от ТЗ. Съгласно чл.141, ал.7 от ТЗ, отношенията между дружеството и управителя се
уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена
форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на
съдружниците или от едноличния собственик. В настоящият случай, договора за
управление е сключен от Григорий Арнолдович Флат, изрично овластен с решение на
Общото събрание. Съгласно
чл.20, ал.1 от Договора, на управителя е било определено възнаграждение в
размер на 2000/две хиляди/ лева месечно. Гореизложеното налага извода, че избора на
ищцата за управител на дружеството, както и сключения с нея договор за
управление са били законосъобразни. С оглед на това, съдът намира, че през
процесния период от месец
октомври 2017г. до месец май 2018г., между страните е
било налице валидно облигационно правоотношение. Този договор е
мандатен (за поръчка) и съществена негова характеристика е равнопоставеността
на страните по него, поради което лицето, на което е възложено управлението
няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. Уговореното
възнаграждение, дължимо от дружеството, е възнаграждение по граждански договор,
а не е трудово възнаграждение, поради което в случая са приложими правилата на
ЗЗД и ТЗ, а не на КТ, при обсъждане на въпросите за неговата дължимост.
Именно това е и предметът на главния иск на ищцата М. - за заплащане на
договореното възнаграждение за определен период от осем месеца - за времето от месец
октомври 2017г. до месец май 2018г. включително, плащането на което е било
разсрочено и отсрочено със споразумение от 15.05.2018г. /л.17-19 вкл./.
Спорен по делото е въпроса, може ли да бъде изменен договора за възлагане
на управление в частта за определеното възнаграждение на управителя и начина на
заплащането му със споразумение,
подписано от единият съдружник на ответното дружество, без изричното му
оправомощаване за това с решение на Общото събрание на съдружниците в ответното
дружество.
Основните
елементи на мандатното правоотношение - възлагането на управлението и дължимото
за това възнаграждение, се определят с решението на общото събрание на
съдружниците по чл.137, ал.1 т.5 предл. второ от ТЗ. Следователно размерът на
възнаграждението на управителя и начина на неговото заплащане не може да бъде
променен чрез сключено в изискуемата писмена форма допълнително споразумение
към договора за управление, ако не бъде прието съответното решение от
компетентния волеобразуващ орган. Решенията на общото
събрание на дружеството винаги следва да са недвусмислено изрично изразени
поради въведения с нормите на ТЗ ред за формирането им, като с оглед на
правната сигурност не подлежат на извеждане чрез тълкуване. Поради това липсата
на прието решение на общото събрание на дружеството относно размера на
възнаграждението на управителя не подлежи на саниране чрез приложението на
разпоредбите на чл.293, ал.3 от ТЗ и чл.301 от ТЗ. За
процесният период от месец
октомври 2017г. до месец май 2018г. включително
не са въведени твърдения от ищцовата страна, че е било приемано решение на
общото събрание на съдружниците за изменение, разсрочване и отсрочване на
определеното възнаграждение на управителя на дружеството нито са представяни
доказателства за това. С оглед на това съдът намира сключеното между страните
споразумение от 15.05.2018г. за нищожно поради неспазване на изискуемата от
закона форма. Нищожността
на споразумението е резултат не от неспазване на установената в чл.141, ал.7 от ТЗ писмена
форма, а от липсата на един от задължителните елементи от фактическия състав за
сключване му – решение на общото събрание на съдружниците за изменение на
размера на възнаграждението и за овластяване на конкретно лице за сключване на споразумението.
Предвид
гореизложеното се налага извода, че за периода от месец октомври 2017г. до месец
май 2018г. включително, размера на дължимото възнаграждение на ищцата М. в
качеството й на управител на „М.Ц.А.- М." ООД не е
бил изменян по установения ред, поради което следва да се приеме, че същото е
дължимо в размера, определен с Договора за възлагане на управление от
29.05.2015г., а именно – в размер на 2000 /две хиляди/ лева месечно, или за
претендирания период – общо в размер на 16 000 /шестнадесет хиляди/ лева.
Видно от представената по делото разписка, неоспорена от страните, ищцата от
получила сумата от 1500 лева от дължимото и възнаграждение за процесния период,
поради което е останала дължима сумата от 14 500 лева /четиринадесет хиляди
и петстотин лева. Претендираното от ищцата възнаграждение за периода от месец
октомври 2017г. до месец май 2018г. включително е размер на 4405,62 лева,
поради което предявеният по делото главен иск с правно основание чл.422 от ГПК
вр. чл.79, ал.1, предл.1 вр. с чл.286 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло, като
основателен в претендирания размер, ведно с претендираната от ищцата законна
лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на заявлението по чл.410
от ГПК – 24.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
Основателността на главният иск налага извод за основателност и на
акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва върху отделните
периодични вземания, начислена за периода от 01.10.2018г. до 23.06.2019г. в
размер от 190,86 лева.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответното
дружество следва да се възложат направените от ищцата разноски по делото в
размер на 134,30 лева /сто тридесет и четири лева и тридесет стотинки/,
представляваща заплатена по делото държавна такса, като в тази част решението
следва да бъде с осъдителен диспозитив. Ищецът дължи разноски, тъй като с
поведението си е дал повод за завеждане на настоящето дело.
В тежест на ответника следва да бъдат възложат и деловодните разноски в
заповедното производство общо в размер на 641,93 лева /шестстотин четиридесет и
един лева и деветдесет и три стотинки/ - (т.12 от ТР №4/2013-2013-ОСГТК на ВКС,
Определение № 333 от 30.06.2016г. на ВКС по ч.т.д. № 618/2016г.).
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.286 от ЗЗД, че „М.Ц.А.М.“
ООД с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:***, Медицински център „С.В.“,
представлявано от управителя Д.Р.Ч. дължи на Д.Й.М. с ЕГН **********,***,
подадена чрез адв.Ж.И. ***, със съдебен адрес:***, тел: **********, сумата общо
в размер на 4405,62 лева /четири хиляди четиристотин и пет лева и
шестдесет и две стотинки/, представляваща неизплатена част от месечни
възнаграждения по Договор за възлагане на управлението на „М.Ц.А.- М." ООД
от 29.05.2015г., дължими за периода от месец октомври 2017г. до месец май
2018г. включително, ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК – 24.06.2019г., до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата общо в размер на 190,86 лева /сто и деветдесет
лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща мораторната лихва върху
отделните периодични вземания, начислена общо за периода от 01.10.2018г. до
23.06.2019г., за
които суми е издадена Заповед № 343 от 09.07.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 630/2019г. по описа на РС-Несебър.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, „М.Ц.А.М.“ ООД с ЕИК ........, със седалище и адрес
на управление:***, Медицински център „С.В.“, представлявано от управителя Д.Р.Ч.
да заплати на Д.Й.М. с ЕГН **********,***, подадена чрез адв.Ж.И. ***, със
съдебен адрес:***, тел: **********, сумата в размер
на 134,30 лева /сто тридесет и
четири лева и тридесет стотинки/, представляваща заплатена по делото държавна
такса
по настоящото производство, както и сумата общо в размер на
641,93 лева /шестстотин четиридесет
и един лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща заплатени по делото
разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: