№ 25
гр. Г., 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на четиринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря А.Д.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215550100206 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на §19, ал. 1 ПЗР на ПЗР на АПК (Обн. ДВ, бр. 39/2011 г.).
Образувано е жалба на Е. против заповед № 600/22.10.2020 г. на Кмета на Община Г., с
която е наредено да се прекрати договор № 6031/05.07.2016 г. за отдаване под аренда на
пасища, мери и ливади от Общинския поземлен фонд, сключен между Община Г., в
качеството й на арендодател и жалбоподателката, в качеството й на арендатор, поради
неизпълнение от арендатора на чл. 3, ал. 3, т. 2, пр. 3, 4 и 7 от същия договор, договор №
6033/07.07.2016 г. за отдаване под аренда на пасища, мери и ливади от Общинския поземлен
фонд, сключен между Община Г., в качеството й на арендодател и жалбоподателката, в
качеството й на арендатор, поради неизпълнение от арендатора на чл. 3, ал. 3, т. 2, пр. 3 и 7
от същия договор, и договор № 6051/01.10.2018 г. за отдаване под аренда на пасища, мери и
ливади от Общинския поземлен фонд, сключен между Община Г., в качеството й на
арендодател и жалбоподателката, в качеството й на арендатор, поради неизпълнение от
арендатора на чл. 3, ал. 3, т. 2, пр. 2, 3, 7 и 8 от същия договор. В жалбата се излагат по
същество доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед и се иска отмяната й с
присъждане на разноски.
Въззиваемият Кмет на Община Г. заема становище за недопустимост и неоснователност
на жалбата с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в подадено в
срок становище и в съдебно заседание по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност
с искането, възраженията и доводите на страните, и провери изцяло законосъобразността на
обжалваната заповед съгласно чл. 168 АПК, намери за установено следното:
1
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с §19, ал. 1 ЗИД
на АПК (Обн. ДВ, бр. 39/2011 г.) и от легитимирано лице. Разгледана по същество е
основателна.
На 05.07.2016 г., 07.07.2016 г. и 01.10.2018 г. страните са сключили представените с
преписката три договора по чл. 37и, ал. 12 ЗСПЗЗ със съответни №№ 6031, № 6033 и № 6051
(л. 17-23 от гр.д. № 487/2020 г. на ГРС). С тях, въз основа на посочените във всеки от тези
договори протоколи на комисиите по чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ, въззиваемият кмет на общината,
като арендодател, е предоставил на жалбоподателката, като арендатор, за притежаваните от
нея животински единици посочени в договорите, за индивидуално, временно и възмездно
ползване под аренда, за срок от пет стопански години, пасища, мери – общинска
собственост, индивидуализирани и конкретизирани подробно по землище, номер, местност,
начин на трайно ползване, категория и площ в същите договори.
На 15.06.2020 г., в присъствието на жалбоподателката и съпругът й, както и на
02.07.2020 г., без тяхно присъствие, назначената със заповед № 205/18.05.2020 г. на
въззиваемият кмет тричленна комисия в състав - свидетелите Л. и Ф., чиито показания съдът
кредитира, тъй като са непосредствени, последователни и логични, и не противоречат на
останалите доказателства, както и С.Й., извършила теренна проверка за спазване от
жалбоподателката на условията на процесните договори относно ползването на
предоставените й със същите под аренда пасища, мери, и поддържането им в добро
земеделско и екологично състояние съгласно националните стандарти, одобрени и
определени със заповед № РД09-122/23.02.2015 г. на министъра на земеделието и храните.
За констатациите си при тези проверки членовете на същата комисия съставили
представените с преписката два протокола №№ 1 и 2 (л. 29-33 от гр.д. № 487/2020 г. на
ГРС). От същите и показанията на свидетелите Л. и Ф., преценени в съвкупност с
представените в съдебно заседание и приети след огледа им снимки, които същите
свидетели са направили при огледите на арендуваните от жалбоподателката по договорите
пасища, се установява несъмнено, че в арендуваното от жалбоподателката по договора от
05.07.2016 г. пасище с идентификатор - комисията е констатирала на 15.06.2020 г. поставени
електропастири, с каквито арендаторът няма право да огражда отдадените му под аренда
пасища съгласно уговореното в чл. 3, ал. 3, пр. посл. от договора; че голяма част от
арендуваното по същия договор пасище с идентификатор - е заета от строителни материали
и превърнато в сметище, а съгласно чл. 3, ал. 3, т. 2 от договора арендаторът е длъжен да
почиства арендуваните пасища от замърсяване, камъни, храстова растителност, битови и
строителни отпадъци; че арендуваното по договора от 07.07.2016 г. пасище с идентификатор
- е обрасло с храстовидна растителност с размери над 1.50 м и гъстота на места, която не
позволява преминаване на хора и животни, както и че по-голямата част от имота не е
почистена и има тревна растителност над 35 см, която съгласно уговореното в чл. 3, ал. 3, т.
2 от договора арендаторът е длъжен да почиства; че арендуваното по договора от 07.07.2016
г. пасище с идентификатор - е обрасло с храстовидна и друга нежелана растителност, като
има нужда от почистване, а височината на тревостоя е над 35 см, която съгласно
2
уговореното в чл. 3, ал. 3, т. 2 от договора арендаторът е длъжен да почиства; че по-голямата
част от арендуваното по договора от 07.07.2016 г. пасище с идентификатор - не е почистено
и има тревна растителност с височина на тревостоя над 35 см, а на места храстовидната
растителност е толкова голяма, че не позволява преминаване на хора и животни, като са се
появили и по-агресивни тревни видове, храсти и дървета, които съгласно уговореното в чл.
3, ал. 3, т. 2 от договора арендаторът е длъжен да почиства; че в арендуваното по договора от
07.07.2016 г. пасище с идентификатор - има наличие на храсти, които са гъсто разположени,
които съгласно уговореното в чл. 3, ал. 3, т. 2 от договора арендаторът е длъжен да почиства;
че арендуваното по договора от 01.10.2018 г. пасище с идентификатор - е в добро
екологично състояние, но в арендуваното по същия договор пасище с идентификатор - има
наличие на храстовидна растителност, висока тревна площ над 35 см, не е окосено и/или
опасано от животни, а арендуваното по същия договор пасище с идентификатор - е оградено
с електропастир, а съгласно уговореното в чл. 3, ал. 3, т. 2, пр. 8 от договора арендаторът е
длъжен да не е огражда с какъвто и да било вид заграждения предоставените му под аренда
пасища и мери; а на 02.07.2020 г. комисията е констатирала, че в арендуваното от
жалбоподателката по договора от 01.10.2018 г. пасище с идентификатор - се наблюдава
неконтролируемо разпространие на дървета и храсти към средата на площта, като има и
висока тревна растителност над 0.35 см, не е предотвратено влошаването на състоянието му
от навлизането на дървесна и храстовидна растителност от съседните площи от горския
фонд, а то е с поставени електропастири, с което арендаторът не е изпълнил задълженията
си по чл. 3, ал. 3, т. 2, пр. 7 и 8 от договора; че арендуваното от жалбоподателката по
договора от 01.10.2018 г. пасище с идентификатор - е обрасло с гъста и висока хрстовидна
растителност над 160 см, преобладават бодили, а тревната площ е висока над 0.35 см, не е
било доизпасано, не е поддържано и е било занемарено, а 3000 дка от същото по посока
север – юг от тясната му страна е било неправомерно разорано, засято и ожънато, с което
арендаторът е нарушил чл. 3, ал. 3, т. 2, пр. 2 от договора (л. 29-33 от гр.д. № 487/2020 г. на
ГРС).
Поради това с протокол № 2/02.07.2020 г. комисията е предложила на кмета на
общината да даде на арендатора посочените подробно в същия протокол методически
указания за необходимите мероприятия по поддържане и опазване на отдадените под аренда
пасища и мери (л. 32-33 от гр.д. № 487/2020 г. на ГРС).
С писмо от 05.08.2020 г. въззиваемият кмет е дал на жалбоподателката едномесечен
срок от получаването му да изпълни посочените в същото указания за необходимите
мероприятия по поддържане и опазване на арендуваните с договорите пасища и мери, с
указание да счита при неизпълнението им същото писмо за предизвестие за прекратяването
им на основание чл. 5, пр. 3 от същите, което писмо жалбоподателката е получила на
25.08.2020 г. (л. 27-28 от гр.д. № 487/2020 г. на ГРС).
На 07.10.2020 г. комисията е констатирала след проверка, за която е съставила
представения с преписката протокол № 3, че жалбопоздателката не е изпълнила дадените й
3
указания по поддържането и опазването на арендуваните с договорите общински имоти и
предложила на въззиваемият кмет да прекрати поради това същите договори за арендата им
(л. 34-35 от гр.д. № 487/2020 г. на ГРС).
На 22.10.2020 г. кметът на общината е издал, въз основа на тези посочени като
мотиви в нея протоколи, обжалваната заповед, с която е наредил на основание чл. 44, ал. 2
ЗМСМА, във вр. с чл. 5, пр. 3 от договорите, да се прекратят същите, поради неизпълнение
от жалбоподателката съответно на чл. 3, ал. 3, т. 2, пр. 3, 4 и 7 от договора от 05.07.2016 г.,
на чл. 3, ал. 3, т. 2, пр. 3 и 7 от договора от 07.07.2016 г., и на чл. 3, ал. 3, т. 2, пр. 2, 3, 7 и 8
от договора от 01.10.2018 г. (л. 24 от гр.д. № 487/2020 г. на ГРС).
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че обжалваната заповед
е нищожна, защото при издаването й особено съществено са нарушени материалноправните
разпоредби на чл. 37л и чл. 37м ЗСПЗЗ, които не предвиждат никакво правомощие на кмета
на общината да прекрати с издаването й, преди изтичането на срока им, процесните
договори за аренда по чл. 37и, ал. 12 ЗСПЗЗ, поради неподдържането от жалбоподателката –
арендатор на арендуваните с тях общински пасища в добро земеделско и екологично
състояние (ТР 2-1991-ОСГК на ВС). Такава възможност е предвиждала, но до отмяната й,
само нормата на чл. 37л, ал. 2, т. 2 ЗСПЗЗ (отм. ДВ, бр. 61/2015 г.). Процесните договори за
аренда по чл. 37и, ал. 12 ЗСПЗЗ обаче са сключени след отмяната на същата норма. А след
отмяната й, специалните норми на чл. 37л и чл. 37м ЗСПЗЗ не предвиждат никакво
правомощие за кмета на общината да издаде процесната заповед и прекрати с нея
предсрочно процесните договори за аренда по чл. 37и, ал. 12 ЗСПЗЗ, поради неизпълнението
от жалбоподателката на задължението й по същите да поддържа арендуваните с тях
общински пасища в добро земеделско и екологично състояние. Тъкмо напротив.
Действащите към датата на издаването на тази заповед специални норми на чл. 37л, ал. 2, т.
1 ЗСПЗЗ и чл. 37м, ал. 4 ЗСПЗЗ предвиждат възможност за предсрочното прекратяване на
тези договори само по искане на ползвателя или когато при ежегодната проверка по чл. 37м,
ал. 1 ЗСПЗЗ се установи, че не са спазени условията на чл. 37и, ал. 4, 7 и 9 ЗСПЗЗ, сред
които не са поддържането на арендуваните общински пасища в добро земеделско и
екологично състояние (чл. 37л, ал. 2, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 37м, ал. 4 ЗСПЗЗ).
Вярно е, че в случая тези договори са били предсрочно прекратени/развалени от
кмета на общината с обжалваната заповед на уговореното в същите основание по чл. 5, пр.
3, според което, същите могат да бъдат прекратени и едностранно от арендодателя с
едномесечно писмено предизвестие до арендатора при неизпъление на някое от
задълженията му по тях, а в случая по делото се установи, че жалбоподателката не е
изпълнила задълженията си по чл. 3, ал. 3, т. 2 от същите договори да предприема
необходимите мерки и изпълнява методическите указания на арендодателя свързани с
поддържането на арендуваните с тях горепосочени общински пасища в добро земеделско и
екологично състояние, като не е превела същите в това състояние и в даденият й от
въззиваемият кмет едномесечен срок. Но също така е вярно, че тези договори за аренда по
4
чл. 37и, а 12 ЗСПЗЗ са административни и поради това за тях чл. 9 ЗЗД не се прилага (така и
Р 170-2017-I г.о. на ВКС). Това означава, че в същите не могат да се предвиждат други
основания за предсрочното им прекратяване/разваляне, различни от предвидените в
специалните императивни норми на чл. 37л, ал. 2, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 37м, ал. 4 ЗСПЗЗ, както в
случая е сторено в клаузите на чл. 5, пр. 3 от същите договори, в които е уговорена
възможност за предсрочното им прекратяване от въззиваемият кмет и поради
неизпълнението от жалбоподателката на задължението й по чл. 3, ал. 3, т. 2 от същите - да
предприема необходимите мерки и изпълнява методическите му указания свързани с
поддържането на арендуваните с тях горепосочени общински пасища в добро земеделско и
екологично състояние. Поради това тези договорни клаузи по чл. 5, пр. 3 от процесните
договори са нищожни, защото противоречат на императивните норми на чл. 37л, ал. 2, т. 1
ЗСПЗЗ и чл. 37м, ал. 4 ЗСПЗЗ, които не предвиждат такова основание/правомощие на
въззиваемият кмет за предсрочното им прекратяване, а конкретно по отношение на
прекратяването им, правомощията на кмета на общината са в условията на обвързана
компетентност (така и т. 1 от мотивите на ТП № 2/2018 г. на ВКС и ВАС).
Поради това в договорите за аренда по чл. 37и, ал. 12 ЗСПЗЗ, каквито са процесните,
не могат, поради страх от нищожност, да се уговарят други основания/клаузи за
предсрочното им прекратяване/разваляне от кмета на общината, различни от предвидените в
специалните императивни разпоредби на чл. 37л, ал. 2, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 37м, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Поради това и уговореното в процесните договори друго основание по чл. 5, пр. 3 от същите
за предсрочното им прекратяване, поради неизпълението от жалбоподателката - арендодател
и на задължението й по чл. 3, ал. 3, т. 2 от същите, да предприема необходимите мерки и
изпълнява методическите указания на арендодателя свързани с поддържането на
арендуваните с тях горепосочени общински пасища в добро земеделско и екологично
състояние, на основание на което те са били прекратени предсрочно в случая с обжалваната
заповед, са нищожни, защото противоречат на императивните норми на чл. 37л, ал. 2, т. 1
ЗСПЗЗ и чл. 37м, ал. 4 ЗСПЗЗ, които не предвиждат такова основание за предсрочното им
прекратяване (чл. 26, ал. 4, във вр. с ал. 1, пр. 1 ЗЗД). Поради това съдът намери, че и
обжалваната заповед, с която те са били прекратени на това предвидено в договорите
нищожно основание/клауза по чл. 5, пр. 3 от същите, поради неизпълнението от от
жалбоподателката - арендодател на задължението й по чл. 3, ал. 3, т. 2 от същите договори
да поддържа арендуваните въз основа на тях общински пасища в добро земеделско и
екологично състояние, е нищожна, защото е издадена при особено съществено нарушение
на специалните императивни норми на чл. 37л, ал. 2, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 37м, ал. 4 ЗСПЗЗ,
които не предвиждат такова основание за предсрочното им прекратяване от кмета на
общината. Тези нарушения са особено съществени, защото пряко влияят върху
съдържанието на обжалваната заповед и обуславят нищожността й (ТР 2-1991-ОСГК на
ВС).
Поради това съдът следва да обяви нищожността й, защото за същата следи служебно
съгласно чл. 168, ал. 2 АПК и да върне преписката на издалият я административен орган със
5
задължителни указания по тълкуването и прилагането на посочените императивни норми на
ЗСПЗЗ, които недопускат никаква възможност за предсрочно прекратяване на сключените с
жалбоподателката процесни договори за аренда на основания, различни от предвидените в
чл. 37л и чл. 37м ЗСПЗЗ (чл. 173, ал. 2 АПК).
При този изход на делото само жалбоподателката има право да й бъдат присъдени
сторените по делото разноски, изчерпващи се със заплатеното от същата адвокатско
възнаграждение от 1200 лева (чл. 143, ал. 1 АПК). Основателно е обаче възражението на
пълномощника на въззиваемата страна за прекомерност на същото възнаграждение с оглед
по-ниската фактическа и правна сложност на делото, обусловена от горепосочената
задължителна съдебна практика, разрешила основните спорни въпроси по същото (т. 3 ТР
6/2012 ОСГТК). Поради това следва да й се присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, или минималният от 500 лева по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.04.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144
АПК). Поради това в тежест на въззиваемата страна следва да бъдат възложени сторените от
жалбоподателката разноски по делото в размер на 500 лева от заплатеното адвокатско
възнаграждение (чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК).
Воден от горните мотиви, Гълъбовският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна заповед № 600 от 22.10.2020 г. на Кмета на Община Г., с която е
наредено да се прекрати договор № 6031/05.07.2016 г. за отдаване под аренда на пасища,
мери и ливади от Общинския поземлен фонд, сключен между Община Г., в качеството й на
арендодател, и Е., с ЕИК -, представляван от М.М.Д., в качеството й на арендатор, поради
неизпълнение от арендатора на чл. 3, ал. 3, т. 2, пр. 3, 4 и 7 от същия договор, договор №
6033/07.07.2016 г. за отдаване под аренда на пасища, мери и ливади от Общинския поземлен
фонд, сключен между Община Г., в качеството й на арендодател, и Е., с ЕИК -,
представляван от М.М.Д., в качеството й на арендатор, поради неизпълнение от арендатора
на чл. 3, ал. 3, т. 2, пр. 3 и 7 от същия договор, и договор № 6051/01.10.2018 г. за отдаване
под аренда на пасища, мери и ливади от Общинския поземлен фонд, сключен между
Община Г., в качеството й на арендодател и Е., с ЕИК -, представляван от М.М.Д., в
качеството й на арендатор, поради неизпълнение от арендатора на чл. 3, ал. 3, т. 2, пр. 2, 3, 7
и 8 от същия договор, и ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Г. със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение.
ОСЪЖДА Кмета на Община Г., да заплати на едноличен търговец М.М.Д. с фирма Е.,
с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от 500 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския административен съд в
14-дневен срок от връчването му на страните по делото.
6
Съдия при Районен съд – Г.: _______________________
7