№ 790
гр. Бургас, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20222100101058 по описа за 2022 година
Производството е по чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди.
Съдът е сезиран с искова молба, предявена от Г. Н. Н., ЕГН ********** от ******,
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ 18, ет. 3, офис 6 против Прокуратурата на
Република България, гр. София, 1061, бул. „Витоша“ № 2, Булстат: ********* за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000лв., вследствие на образувано
срещу ищеца наказателно производство, след прекратяването му с влязъл в сила акт,
налагане на мярка за неотклонение- задържане под стража и изтърпяването и в лоши
условия, ведно със законната лихва, считано от датата на прекратяване на наказателното
производство срещу ищеца- 07.02.2018г. до окончателното изплащане. Претендират се и
направените съдебно- деловодни разноски.
Ищецът твърди, че на 23.07.2017г. му било предявено постановление за привличане
на обвиняем по ДП № 143/2017г. по описа на РУ Созопол за престъпления по чл. 325 ал. 2,
вр. ал. 1 вр. ал. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК. Бил задържан по реда на чл. 64 ал. 2 НПК за срок от 72
часа с оглед довеждането му пред съда и внасяне на искане за определяне на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
Сочи също така, че на 25.07.2017г. след внесено от прокуратурата искане за
налагане мярка за неотклонение задържане под стража, по образуваното пред Районен съд
гр.Бургас ЧНД № 3643/2017г. такава била взета с определение № 1331/25.07.2017г.
Последният съдебен акт бил потвърден с определение на Окръжен съд гр.Бургас от
31.07.2017г., постановено по образувано ВЧНД № 847/2017г. Заявява се в исковата молба,
че въпреки липсата на доказателства за съпричастността на Н., Прокуратурата не го
1
освободила от ареста.
Мярката за неотклонение ищецът търпял в ареста на затвора в гр.Бургас, заедно с
още девет човека при крайно лоши условия. Престоят му там довел до влошаване на
здравословното му състояние. Достигнало се до изостряне на хронифицираните му
заболявания на опорно- двигателния апарат- реактивен артрит. Оперативната интервенция
била наложителна. Уврежданията касаели скъсани връзки на лява раменна става, изискваща
стабилизация на рамото с поставяне на три анкера.
Тъй като в ареста не получил медицинска грижа, като вместо това състоянието му се
влошило значително, Н. поискал изменение на наложената мярка за неотклонение-
задържане под стража. Съдът изменил мярката за неотклонение, определяйки по-лека
такава- „Гаранция“ в размер на 1000лв. С постановление за частично прекратяване на
наказателното производство от 07.02.2018г. по ДП № 199/2017г. по описа на РУ Созопол,
пр.пр. № 6622/2017г. по описа на Районна прокуратура гр.Бургас производството било
прекратено спрямо ищеца. В мотивите се извеждала констатация, че събраните
доказателства в хода на разследването не можели да доведат до извод за участие на Н. в
извършването на престъплението.
В резултат на привличането му в качеството на обвиняем ищецът претърпял
множество неимуществени вреди, изразяващи се в причинен психо-емоционален стрес,
довели до сериозно увреждане на здравето му и накърняващи доброто му име в обществото.
Към момента на привличането му като обвиняем ищецът работел по трудов договор от
01.2016г. в ****** на длъжност ******. Освен заетостта му по трудовия договор, считано от
11.03.2014г. бил регистриран като *****, като отглеждал 100бр. пчелни семейства в 100бр.
пчелни кошери. Тази дейност извършвал като реализация на завършената от него
бакалавърска степен по специалност ******* гр.*****. Част от пчелина погинал по време на
престоя му в ареста. Излага се освен това в исковата молба, че при завършването на
образованието си в УНСС ищецът е назначен като управител в „Агрима 9“ ЕООД-
дружество с предмет на дейност селскостопански консултации и анализи. Работил и в ЕТ
„Агрима- 9 Никола Тодоров Н.“.
Молителят уточнява, че средното му образование било в *****, владеел английски и
немски език. Притежавал свидетелство за управление на МПС, като нямал наложени
наказания. Излага, че преди задържането си в ареста имал чисто съдебно минало.
Относно здравословното му състояние посочва, че през 2014г. постъпил в МБАЛ „Св.
Иван Рилски“ ЕАД-София Клиника по ревматология, като му е поставена диагноза:
реактивен артрит и проведено медикаментозно лечение. Касаело се за увреждане на ставите
в двете ръце- двете гривнени стави, лакътни и раменни стави. Изпитвал болка в двете
коленни стави, дясно повече от ляво, мускулна слабост и астеноадинамия.
В резултат на задържането му под стража изпаднал в невъзможност да поддържа и
приема необходимите медикаменти и добавки. Не можел да осъществява и ежедневните си
физически движения. Започнали болки в китките, раменете и лактите. Лекарят в ареста му
2
изписал слаби болкоуспокояващи, но те не повлияли на състоянието му. Килията, в която се
намирал с още девет други арестанти била малка и с лоши санитарни условия. Не се
спазвали стандартите за минимална изискуема площ от 4кв.м. за арестант, естествената
светлина била малка, било задушно, имало гризачи, дървеници, хлебарки.
Заявява, че след промяната на мярката му за неотклонение в парична гаранция търпял
множество неблагоприятни последици. Установил, че случаят представлява медийна
сензация- разпространени били снимки, включително и от съдебна зала. Националните и
местни медии публикували материали, които накърнявали доброто име на ищеца. След
излизането си от ареста Н. се чувствал потиснат, а социалната му активност била силно
понижена. Получавал укори от близки хора, държал се изолирано в обществото.
Твърди, че претърпял и медицинско оперативно лечение, като счита, че около 45 дни
след изписването му от болница се чувствал физически възстановен. Предвид
изложеното, за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящата искова
претенция.
Ответникът, с депозирания отговор на исковата молба, оспорва изцяло предявеният
иск. Намира същия за неоснователен и недоказан. На първо място посочва, че липсвали
доказателства за влизането в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство по отношение на ищеца Г. Н.. Това водело до недопустимост на иска. Дори и
същото да е добило стабилитет, то тепърва ищецът следвало да докаже настъпването на
вредите и причинната връзка между тях и повдигнатото му обвинение.
Заявява, че Прокуратурата не можела да носи отговорност за лошите условия в
арестите, нито за несвоевременно оказана или неоказана медицинска помощ по време на
задържането.
Също така липсвали доказателства твърдените вреди от медийното отразяване на
скандала да са били нанесени от Прокуратурата.
На следващо място се цитира съдебна практика, която се отнася до твърдението за
прекомерност на претендирания размер на вредите. Претенцията не била съобразена с вида,
характера и интензитета на упражнената принуда. Наказателното производство спрямо
ищеца приключило в разумен срок- малко над 6 месеца и то на досъдебната фаза на процеса.
Липсвали и доказателства за трайни вреди върху физическото и психично здраве на ищеца в
резултат на воденото производство.
От приложените от ищеца епикризи се следвал извод, че същият можел да се оперира
от заболяването си и преди задържането си, като такова желание у него се породило едва в
ареста. Още повече, липсвали доказателства за връзка между воденето досъдебно
производство, прекратено на 07.02.2018г. и хабитуалната луксация на дясна раменна става.
Мярката за неотклонение била променена през месец август 2017г., а Н. се оперирал на
16.12.2018г. повече от година след освобождаването му от ареста и то във връзка с
разместване на ставата.
Не отговаряло на истината и заключението, което прави ищецът, че изначално
3
липсвала причина за задържането му. В постановлението за прекратяване се казвало, че
същото се дължи на променени впоследствие свидетелски показания и не добро качество на
записите на охранителните камери.
Съгласно представеното копие от трудовата книжка задържането под стража за около
месец през 2017г. не се отразило отрицателно на трудовата му ангажираност- след
постъпването му на работа през 2016г. на 01.01.2018г. бил преназначен съгласно чл. 119 КТ.
При извършена справка в Унифицираната информационна система на прокуратурата
на 08.08.2022г. се установило, че спрямо ищеца на 21.05.2020г. е образувано досъдебно
производство за престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал.1 НК и внесен обвинителен акт,
съдебното производство по което към момента не е приключило. Липсвали доказателства, че
и към този момент се държал изолирано в обществото. Ако обаче действително се чувствал
изолиран, то това било негово лично решение. Фактът, че бил задържан не се отразил на
съдебното му минало, тъй като липсвал влязъл в сила осъдителен акт.
Освен това, ищецът не прилагал доказателства, че към края на месец юли 2017г.
притежавал 100бр. пчелни семейства в 100 броя кошери. Приложеното удостоверение за
регистрация на животновъден обект било от 11.03.2014г., като липсвали изобщо
доказателства за наличие на пчелни семейства към юли-август 2017г.
Приложеното копие от контролен талон не било доказателство за липса на наложени
административни наказания. Ищецът не се позовавал на конкретни данни, свидетелстващи
за това, че не са му налагани административни наказания като водач на МПС.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 23.07.2017г. Г. Н. Н. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно
производство №143/2017г. по описа на РУ гр.Созопол за извършено престъпление по чл.325
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК. Ищецът е задържан, с постановление на Районна
прокуратура гр.Бургас, за срок от 72 часа по реда на чл.64 ал.2 НПК, с оглед довеждането му
пред съда и внасяне на искане за определяне на мярка за неотклонение задържане под
стража. На 25.07.2017г. такава е взета с определение на Районен съд гр.Бургас.
Определението на БРС е обжалвано и потвърдено от въззивната инстанция с определение на
БОС от 31.07.2017г. Мярката за неотклонение е изпълнявана в Ареста гр.Бургас. На
10.08.2017г. ищецът подал искане за изменение на наложената мярка за неотклоннеие, а БРС
по образуваното пред него ЧНД 3921/2017г. постановил определение, с което изменил
същата от задържане под стража в по-лека такава-гаранция в размер на 1000 лева. С
постановление за частично прекратяване на БРП от 07.02.2018г. производството по
отношение на ищеца е прекратено. Мотивирано е становище от представителя на
държавното обвинение, че извършването на деянието от Н. е недоказано, а липсата на
категорични преки или верига от косвени данни, която да води до единствено възможен
извод за вината му, налагало да се приеме, че последният не е извършил непристойни
4
действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото.
По делото са приобщени множество писмени материали, включително цялото
досъдебно производство №199/2017г. по описа на РУ Созопол, заверени копия на
постановените съдебни актове, с които е взета мярка за неотклонение задържане под стража
по отношение на ищеца и определението на БРС, с което същата е изменена в по-лека
такава. Приложеното е и постановлението на БРП за частично прекратяване на
наказателното производство срещу Н.. Ангажирани са и писмени доказателства в подкрепа
на твърдението, че последният е бил в трудово правоотношение към момента на
задържането му, регистрирал е животновъден обект- пчелин с капацитет 150 броя пчелни
семейства, както и такива свидетелстващи за здравословното му състояние преди
образуването на наказателното производство и привличането му в качеството на обвиняем и
след прекратяването му. Представени са извадки от медийни публикации, отразяващи
задържането на ищеца и престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
В качеството на свидетели са разпитани Д.Х. и С.И.. Първият от посочените лица
разказва, че с ищеца заедно са били задържани в следствения арест в гр.Бургас. Описва
помещението като такова с площ 20 кв.м., в което пребивавали девет човека. Температурата
била над 30 градуса, имало насекоми, гризачи и дървеници. Н. се оплаквал от тези условия
на затворническата администрация, тъй като имал здравословни проблеми още преди да
влезе в ареста. Необходимо било да приема добавки и медикаменти, както и да изпълнява
специфични упражнения. Това нямало как да се случи в мястото, в което се намирали.
Хигиената била на ниско ниво, което довело до влошаване състоянието на ищеца, който
освен проблеми със ставите изпитвал и кожни проблеми. Променило се емоционалното му
състояние- станал раздразнителен, избухвал на моменти. След излизането му от ареста и
предвид медийното разгласяване на сучилото се затворил в себе си, променил се социалният
му живот, включително това се отразило на родителите и семейството му. Споделя, че Г. се
оперирал след освобождаването му, като оперативната намеса била свързана с проблеми с
раменните стави.
С.И. свидетелства, че задържането на ищеца е отразено в медиите, като след
освобождаванетго му от ареста последният се оплаквал от лошите условия в помещението,
болки в раменните стави, показал белези по тялото, причени от ухапвания от насекоми.
Споделил, че не можел да провежда рехабилитация. Н. се затворил в себе си, не излизал и не
общувал с хората, появили се проблеми в семейството му, тъй като близките му били
огорчени от случващото се и публикациите в медиите. Притеснявали го лошите отзиви в
обществото, като твърдял, че имиджът му е сринат. Уточнява, че няколко години по-късно
ищецът бил опериран в областта на рамото.
Съдът кредитира с доверие свидетелските показания, като достоверни и обективни,
преценявайки ги включително във връзка с разпоредбата на чл.172 ГПК.
По делото е допусната и съдебномедицинска експертиза. В заключението си вещото
лице след внимателно запознаване с наличната медицинска документация, включително
5
справка от Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“-Затвора Бургас и проведен личен
преглед на ищеца е формирало становище, че към месец юли 2017г. Н. е бил в ремисия на
уточнения в Клиниката по равматология в МБАЛ „Иван Рилски“ гр.София-реактивен
артрит. Изразено е мотивирано мнение, че се касае за автоимунно заболяване, което е
свързано с възпаление на стави, сухожилия, гръбначния стълб, но същото рядко
хронифицира, като няма данни, включително медицински документи, след първоначалния
престой в посоченото по-горе болнично заведение през 2014г. ищецът да е страдал повторно
от същото заболяване. Единственото остро състояние на Н. към месец юли 2017г.-
алергичен дерматит било установено при извършените прегледи в Затвора гр.Бургас.
Приложеното лечение в ареста се явявало адекватно на това кожно заболяване. Във връзка с
установения ревматоиден артиртрит вещото лице е категорично, че не се налага оперативна
интервенция. Уврежданията, довели до прилагане на оперативно лечение са настъпили след
изкълчване на раменна става преди или по-късно, но не и като резултат от престоя на ищеца
в ареста.
Съдът се солидаризира изцяло с изводите на приетата и неоспорена по делото
съдебномедицинска експертиза, като счита, че вещото лице е отговорило обосновано и
изчерпателно на поставените му задачи.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
За да бъде налице фактическият състав по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ ангажиращ
отговорността на Държавата за вреди причинени от неоснователно наказателно преследване
следва лицето, спрямо което е поддържано обвинение, да е било оправдано или
образуваното наказателно производство да е било прекратено поради това, че деянието не е
извършено от него или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата е безвиновна
гаранционно-обезпечителна и не се изисква да са налице виновни действия от страна на
съответното длъжностно лице повдигнало и поддържало обвинението в извършване на
престъпление, по което ищеца е оправдан, като по този повод не е необходимо да се
изследва въпросът за мотива на длъжностните лица повдигнали и поддържали обвинението
срещу ищеца. Следва също така да е налице причинна връзка между настъпилите вредни
последици и действията на съответния държавен орган, свързани с повдигане и поддържане
на обвинение за извършване на престъпление. В случая е безспорно установено, че ищецът е
привлечен в качеството на обвиняем по посоченото по-горе досъдебно производство за
извършено престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК. Не се спори и по това, че
с постановление за частично прекратяване от 07.02.2018г. наказателното производство е
прекратено по отношение на Н.. Ето защо следва да се приеме, че за ищеца е налице
основание за търсене на отговорност за вреди по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. Пасивно
легитимирана да отговаря по настоящия иск е Прокуратурата на Република България, като
държавен орган, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди.
При разпределяне на доказателствената тежест изрично е указано на ищеца да ангажира
6
доказателства за влизане в сила на постановлението за прекратявне на производството, като
такива не са представени. От друга страна, при липса на данни и проведено насрещно
доказване, същото да е обжалвано от някое от легитимираните за това лица, съдът приема,
че най-късната дата на която ищецът е узнал за горното постановление е тази на подаване на
исковата молба. При съобразяване на срока по чл.243 ал.4 НПК следва да се приеме, че
постановлението за прекратяване е стабилизирано на 15.07.2022г.
В настоящия случай наказателното производство срещу Н. е прекратено на
основание чл.243 ал.1 т.2 НПК поради недоказаност на обвинението по несъмнен начин. С
оглед на последното и при съобразяване на задължителните разяснения по т. 7 от
Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, съгласно
която съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното
производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, доколкото основанието за
прекратяване по посочения по-горе текст от процесуалния закон съответства на основанието
"деянието не е извършено от лицето", съдът приема за доказано основанието за ангажиране
отговорността на ответника в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.
Налице е многобройна практика, включително, постановени по реда на чл. 290 ГПК
решения на ВКС /напр. решение № 532/24.06.10 по г. д. № 1650/09, III ГО, решение №
377/22.06.10 по г. д. № 1381/09, IV ГО, решение от 6.04.11 по г. д. № 951/10, III ГО, решение
№ 149/2.05.11 по г. д. № 574/10, III ГО, решение № 643/15.11.10 по г. д. № 1916/09, IV ГО,
решение № 111/17.03.14. по г. д. № 4207/13, ІV ГО на ВКС, решение № 202/20.06.16 по г. д.
№ 403/16, ІV ГО, ППВС № 4 от 23.12.1968/, в които са дадени разрешения на правния
въпрос относно критериите, по които се определя обезщетението за неимуществени вреди.
То се определя глобално по справедливост /арг. от чл. 52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т. гр. д. №
3/2004 на ОСГК на ВКС/. Справедливостта като критерий за определяне на паричния
еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това и тя не е абстрактно
понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики - които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в
мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни
обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства са вида,
характера, интензитета и продължителността на увреждането, а конкретно при исковете по
чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ- тежестта на повдигнатото обвинение, в това число дали е за едно или
за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част
от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; вида на
взетата мярка за неотклонение, респективно другите наложени ограничения; начина, по
който всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота
му- семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.
Всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта, включително
от деликтите по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, подлежат на обезщетяване. Обичайните, типични
7
неимуществени вреди от незаконно обвинение са тези, които нормално, предвидимо от
правилата на житейската логика и психологията едно обвинено в извършването на
престъпление лице търпи, като: стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и за
развитието на наказателното производство; страх от несправедливо осъждане и налагане на
наказание по НК; негативни изживявания и чувство за онеправданост; накърняване на
чувството за собствено достойнство, за справедливост и на самооценката на лицето, както и
на доверието му в държавността; смущения в социалното общуване; дестабилизиране на
здравословното състояние без болестни прояви. Причинната връзка на тези вреди с
незаконното наказателно преследване е очевидна и тя не подлежи на формално доказване, а
пострадалият не следва да доказва отделните си негативни преживявания в рамките на
обичайните вреди. При условията на пълно главно доказване следва да се установят вредите
извън обичайните, т. е. "специфичните" такива, като: конкретно увреждане на здравето;
нетипични значими смущения в личната сфера на обвинения ( напр. разрив в семейните
отношения) или в обичайната му битова, обществена и професионална среда (напр. загуба
на поминъка или на възможността за професионална реализация и др.) и др., както и
причинната връзка между специфичните вреди и незаконното наказателно преследване.
Вече беше казано, че на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 за осъществени в съучастие с други лица
хулиганска проява. Само по себе си предприемането на такова процесуално-следствено
действие, е свързано със значителен стрес за лицето по отношение, на което е упражнена
наказателна репресия. Психичното състояние на обвиняемия несъмнено представлява
нормална човешка реакция, обективните проявления, на която се свеждат до търпени
страдания и негативни емоции.
В настоящия казус по отношение на Н. е взета и мярка за неотклонение задържане
под стража продължила близо месец, което също несъмнено е довело до ограничаване на
гражданските му права, до промяна в начина му на живот, във възможностите за
пълноценни контакти и развитие. Съгласно т.13 от ТР № 3/22.04.2005 г., тълк. д. № 3/2004 г.
на ОСГК на ВКС обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл.2 т. 2 пр. 1 и
пр. 2 ЗОДВПГ (сега чл. 2 т. 3 пр. 1 и пр. 2 от ЗОДОВ) включва и обезщетението за вреди от
незаконно наложената мярка за неотклонение "задържане под стража". Това предполага
съдът да определи общ размер на обезщетението за неимуществени вреди, произтичащи от
повдигане на обвинение и задържане под стража. Дори и след замяна на мярката за
неотклонение задържане под стража с парична гаранция ищецът е продължил да търпи
последиците от наказателното преследване срещу него за времето до неговото прекратяване.
Това обстоятелство безспорно е ограничило пълноценното упражняване на труд, от което Н.
да реализира доходи, с които да се обезпечи във финансово отношение.
Несъмнено ищецът е търпял негативни емоции и душевни страдания от разгласяване
факта на повдигнатото срещу него обвинение и посочване на конкретното проявление на
инкриминираното деяние в публикации в електронните медии, като в тази връзка няма как
да се приеме за основателно възражението на ответника, че не носи отговорност за
8
причинените на ищеца вреди. Узнаването за последното обстоятелство от обществото е в
пряка причинна връзка с извършваните от прокуратурата, осъществяваща функции по
ръководство и контрол на разследването, действия, поради което и за ангажиране на
отговорността за претърпените от това вреди, изразяващи се в създаване на определена
негативна обществена нагласа спрямо обвиняемото лице, не е необходимо същата активно
да е участвала в процеса по публичното оповестяване на наказателното преследване срещу
него./определение № 463 от 12.06.2018г. на ВКС по гр. д. № 4765/2017 г., III г. о., решение
№ 233 от 18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 104/2012 г., IV г. о., ГК, решение № 673 от
15.11.2010 г. на ВКС, ІV г.о., по гр. д. № 1916/2009г., решение № 281 от 04.10.2011 г. на
ВКС, ІІІ г. о., по гр. д. № 1684/2010 г. / Разгласяването на факта на повдигане на обвинение
по медиите, дори да не е станало по инициатива на прокуратурата, какъвто е процесния
случай е пряка последица от повдигнатото от нея обвинение. Същото е довело до негативни
изживявания за опозореност, до стрес и промяна в начина на живот. Причинната връзка
между необоснованото наказателното преследване и вредите от широкото разгласяване в
обществото на започването и протичането му, е несъмнена и тези вреди трябва да бъдат
обезщетени. Константна е също така и съдебната практика, че човек поначало се ползва с
презюмирано добро име в обществото, което неминуемо бива накърнено, ако срещу него
бъде повдигнато незаконосъбразно обвинение, от което пък неизбежно се следват вреди за
ищеца.
Съдът намира за доказано и твърдението на Н., че лошите хигиенни условия в ареста
също са допринесли за негативни изживявания и възникването на конкретни физически
болки и страдания. Установено е по делото, че по време на престоя си в ареста ищецът е
заболял от алергичен дерматит, което му състояние се е обостряло двукратно. Горното се
установява както от показанията на свидетеля Х., така и от заключението на
съдебномедицинската експертиза. Действително конкретните условия в ареста са пряк
резултат от действията или бездсействията на затворническата администрация. Това обаче
не изключва и пряката причинно-следствена връзка между вредите, които търпи от тези
условия в ареста задържаното лице по наложената му незаконна мярка и незаконно
обвинение по смисъла на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, с което прокуратурата е сложила началото на
наказателното преследване срещу ищеца и за което се дължи едно общо, глобално
определено по размер обезщетение за всички неимуществени вреди, които са резултат от
него. /решение №204/22.10.2019г. на ВКС по гр.д.№4636/2018г.,четвърто г.о./ Поради това и
независимо от обстоятелството, че неимуществените вреди са причинени в резултат на
дейността на двама субституенти /правозащитническата дейност на прокуратурата и
управленската дейност на затворническата администрация/, тази отговорност въпреки, че се
реализира по различен ред е солидарна. По тези съображения болките и страданията,
причинени на ищеца от конкретните условия при престоя му в ареста, които са неразривна
част от болките и страданията от незаконно обвинение и цялостното наказателно
преследване подлежат на репарация.
Няма как да бъдат споделени въведените в исковата молба фактически твърдения от
9
Н., че като последица от незаконното обвинение и търпяна мярка за неотклонение
задържане под стража се е влошило и обострило заболяването му-реактивен артрит, както и
че в един по-късен момент- през 2018г. се е наложило оперативно лечение на раменната
става. Тази теза се отхвърля по непротиворечив начин от приетата и неоспорена по делото
медицинска експертиза.
Недоказано е останало и соченото от ищеца влошаване на отношенията с родители и
роднини, както и с приятелката му. Такива убедителни данни по делото не са събрани и
няма как да бъдат изведени, дори при внимателен прочит на свидетелските показания. От
последните става ясно единствено, че родителите на ищеца са били огорчени от изнесената
информация в медиите, но не и че са създадени и възникнали конкретни противоречия и
конфликти в семейството му. Успешно доказване на твърдението на Н., че част от пчелите и
кошерите, които е отглеждал в качеството си на *****, са увредени и погинали също не е
проведено. В тази връзка и за опровергаване на тези изложени в исковата молба
обстоятелства са приобщени по инициатава на ответника достатъчно писмени материали.
Настоящият състав възприема становище, че анализът на приетите по делото
доказателствата позволява мотивиране на извод за осъществяване фактическия състав на
чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. Налице е незаконно повдигнато обвинение от органите на
прокуратурата и същото е прекратено по отношение на Н.. Понесени са следователно
неимуществени вреди, които се намират в пряка причинна връзка с незаконосъобразните
действия на ответника. Важно е да се отчете също така, че обвинението не е за тежко
престъпление, производството е продължило малко повече от шест месеца, а срокът на
задържане под стража по-малко от месец. Вече беше казано, че в случая трябва да се вземат
предвид болките и страданията, включително продължителността им и техния интензитет,
които ищецът е претърпял, както и всички други конкретни и обективно съществуващи
обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението. Съдът като констатира
душевните страдания, които незаконното обвинение е причинило на Н., като закономерно и
обективно следствие на проведената срещу него наказателна репресия, както и
установените и доказани в съдебното производство конкретни проявления на
неимуществените вреди счита, че исковата претенция е основателна и доказана до размера
от 4 000 лв. Този размер на обезщетението съдът приема за справедлив, тъй като ищецът
следва да бъде възмезден за тези морални страдания и душевен дискомфорт, които
наказателната репресия му е причинила в личен план. Ето защо, съдът намира, че сумата от
4 000 лв. в достатъчна степен ще послужи за репариране на претърпените от Н.
неимуществени вреди. В останалия размер искът се явява недоказан и следва да се
отхвърли. Обезщетението се дължи ведно със законната лихва, считано от 15.07.2022г., като
за времето от 07.02.2018г. до 14.07.2022г. претенцията трябва да се остави без уважение.
На основание чл.10 ал.3 ЗОДОВ, предвид изхода на делото ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 47.69 лева, направени разноски по делото, съразмерно на
уважената част от иска.
Н. е представляван от адвокат безплатно по чл.38 ал.1 ЗАдв., поради което и на
10
основание чл.38 ал.2 ЗАдв. в полза на адв. Панайот Велков от БАК следва да се присъди
адвокатско възнаграждение от 700 лв. съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. София, бул.
„Витоша“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. Н., ЕГН ********** от ******, съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Васил Априлов“ 18, ет. 3, офис 6 сумата от 4 000 /четири хиляди/лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на образувано срещу
ищеца наказателно производство, след прекратяването му с влязъл в сила акт, налагане на
мярка за неотклонение- задържане под стража и изтърпяването и в лоши условия, ведно със
законната лихва, считано от 15.07.2022г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част до размера на претендираните 26 000 /двадесет и шест хиляди/
лева, както и претенцията за лихва за периода 07.02.2018г. до 14.07.2022г.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. София, бул.
„Витоша“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. Н., ЕГН ********** от ****** сумата от 47.69
/четиридесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/ лева направени разноски,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. София, бул.
„Витоша“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. В. от БАК адвокатско възнаграждение по чл.38
ал.2 ЗА в размер на 700/седемстотин/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11