Р Е
Ш Е Н
И Е № 173
гр. Пловдив,
17 октомври 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на
седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
АРНАУДОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Цветелина
Диминова, като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 322/2018 г.
по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от|Й.А.М.
***,представляван от адв.Р. против решение № 205 / 19.02.2018 г. ,постановено
по гр.д.1630/2017 г. по описа на ПОС ,1 гр.с. ,с което е признато за установено
,че С. е собственик на недвижим
имот ,представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ........по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. П, одобрени със Заповед №РД-18-48/ 03.06.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК ,с адрес на имота- гр.П, район „Ц“, ул.“С“№....., който
самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ....., с предназначение на обекта: за склад, брой нива-1, с площ
от 128,53 кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под
обекта –няма, над обекта-......1.4, ,както и е осъден жалбоподателя да предаде
владението на този имот ,а също така е отменен на основание чл.537,ал.2 от ГПК,
нотариален акт за констатиране на право на собственост
върху недвижим имот по обстоятелствена проверка с №.....от регистъра на Нотариалната камара,
вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № ......, с
който жалбоподателят Й.А.М. е признат за собственик по давностно владение на същия
този недвижим имот и е осъден да заплати
разноски на ищеца .По съображения
,подробно изложени във въззивната жалба ,както и в съдебно заседание на 17.09.2018г. жалбоподателят счита
решението за неправилно ,незаконосъобразно и необосновано и моли същото да бъде отменено и постановено друго ,с което исковата претенция бъде отхвърлена .Претендира присъждане на
разноски съобразно представен списък
по чл.80 от ГПК.
Въззимаемата страна С.с н.ц. „Б.е.с.“***
,представляван от адв.М. счита решението за правилно ,а жалбата против него –
за неоснователна ,поради което е заявил искане обжалваният акт да бъда
потвърден.Претендира заплащане на разноски съобразно представен списък по чл.80
от ГПК.
ПСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД след като взе
предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
Съдът намира,
че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по
отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният
съд е сезиран с ревандикационен иск от С.с н.ц. „Б.е.с. *** против Й.А.М. досежно недвижим
имот ,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ........по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П, одобрени със Заповед
№РД-18-48/ 03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК ,с адрес на имота-
гр.П, район „Ц“, ул.“С“№....., който самостоятелен обект се намира в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор ....., с предназначение на обекта:
за склад, брой нива-1, с площ от 128,53 кв.м, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж няма, под обекта –няма, над обекта-......1.4.
Ищецът
е въвел твърдения да е собственик на
описания недвижим имот на основание чл.2 ал.3 от ЗОС / ред. ДВ бр.44 / 1996
г./ , а в условията на евентуалност – на
основание изтекла в негова полза придобивна давност.Заявил е ,че считано от 1996- 1997 г. същият е лишен от достъп до
имота ,а през 2011 г.ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка на процесния
имот ,по отношение на който е предявено искане за отмяна на основание чл.537
ал.2 от ГПК.
Ответникът
Й.А.М. от своя страна е оспорил иска като е въвел правоизключващо възражение ,а
именно ,че той е собственик на имота на основание изтекла в негова полза
придобива давност ,считано от 1992 г. от който момент владее имота явно
,спокойно и непрекъснато повече от 10 г. Релевирано е и възражение ,че липсват
доказателства ищецът да е правоприемник на
основания през 1907 г. БЕС и регистриран по ф.д. 121/1934 г. по описа на
СГС .
С
обжалваното решение съдът е приел ,че
ищецът е собственик на твърдяното от него правно основание ,че
правоизключващото възражение на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност не е доказано и доколкото е безспорно ,че ответникът
упражнява фактическа власт върху имота ,то искът по чл.108 от ЗС е основателен
и доказан и поради това същият е уважен
като е уважено и заявеното искане за отмяна на констативния нотариален
акт за собственост ,с който ответникът се е снабдил през 2011г.
Недоволен
от това решение е останал ответника ,който с въззивната жалба релевира оплаквания за неправилност,необоснованост и
незаконосъобразност на атакуваното решение.
По
отношение правосубектността на ищеца ,в която връзка е направено възражение ,че
липсват доказателства същият да е правоприемник на основания през 1907 г. БЕС
съдът счита следното : представено е удостоверение от СГС ,видно от
което по данни от азбучника БЕС е
регистриран по фирмено дело № 121 / 1934
г. ,което фирмено дело не е налично и
липсват данни за извършени промени ,пректратявания и заличавания.Към момента на
регистрацията на БЕС е действал Закона
за юридическите лица ,обн. ДВ бр.13 от
20.04.1933 г. и отменен ДБ бр.182
/09.08.1949 г. с приемане на Закона за лицата и семейството.По силата на
посочения закон и в частност чл.
46 от същия съществуващите
досега юридически лица, за да запазят и в бъдеще това си качество, са длъжни в
продължение на една година от влизане на закона в сила, да поискат вписването
си от надлежния окръжен съд.Приема се от съда ,при неоспорено обстоятелство че
сдружението съществува от 1907 г.,че именно в изпълнение на тази
разпоредба е извършена първоначалната му
регистрация в СГС през 1934 г.По силата на последващия закон – ЗЛС и в частност чл.157 от същия,сдруженията ,които
са придобили качество на юридическо лице
преди влизане на закона ,запазват това
си качество ,при което след отмяна на
ЗЮЛ/отм/ сдружението е продължило да съществува като правен субект.Представени
са писмени доказателства – учредителен
протокол от 13.02.1991 г. на
есперантистите , видно от който същите вземат решение за регистриране на БЕС –
правоприемник и продължител на основания през 1907 г. във В. Т. БЕС
,регистриран във Софийски градски съд по ф.д. 121/1943 г. ,чието фирмено дело
липсва ,на което събрание е приет устав
,неразделна част от решение от 21.11.1991 г. на СГС ,с което са вписани регистрацията на сдружението,цели , органи на
сдружението и техните правомощия.Тъй като видно от посочения протокол още към 13.02.1991 г.
когато е проведено събранието, фирменото дело,по което е била първоначалната
регистрация липсва , а по силата на казаните законови разпоредби сдружението е
съществувало като правен субект , и
предвид възприетото от общото събрание на сдружението правпориемство ,съдът
намира за установено ,макар и с косвени
доказателства ,което е допустимо при липса на преки такива и невъзможност да
бъдат ангажирани ,че регистрираното по ф.д. 9449/ 21.11.1991 г. сдружение с
нестопанска цел „.....“ със седалище *** е правоприемник на регистрираното по
ф.д. 121/ 1934г. сдружение „Б…“ ,основано през 1907г . във В. Т..
Във
връзка с активната материално правна легитимация на ищеца съдът намира за
установено следното:
От
събраните по делото писмени доказателства се установява ,че със заповед №
225/26.08.1987 г. на ОНС – П е отчуждена частта от избени етаж от имот пл.№ ........както следва 1 / 5 ид.ч.
от Н. Х.,1/ 3 ид.ч. от Й.М. 1/ 6 ид.ч. от Н. Х.и и 1/ 3 от Н. Х.,както и целия
избен етаж и партерното складово помещение в североизточната част на
сградата на ул.“.........срещу което
собствениците са обезщетение по посочения в
заповедта начин ,а разходите по преустройство на избения и частта от
партерния етаж на сградата е посочено ,че са за сметка на инвеститора –
Български есперантски съюз. Със заповед № ИК -2866/22.11.1989 г. на ОНС – П е
наредено новопостроения обект „.........“ да се предаде от СКД“.........– П на БЕС ,а
от представеното удостоверение от „...... „ АД изх.№5027/1998г.
е видно,че обектът „.........“ в имоти пл.№......по плана на кв.“К.-гр.П ,ул.“......,
е проектиран по одобрено задание от 29.09.1983г. и построен съгласно одобрен
проект от 06.09.1985г. и строително разрешение №44/ 17.04.1984г. Същият е напълно
завършен и предаден в експлоатация на ......с акт 16 от 26.05.1988г. Посочено е
в удостоверението ,че обектът представлява- избен етаж- клуб ,със застроена
площ от 128,53 кв.м и партерен етаж-заседателна зала ,канцелария и фоайе ,като
партерният етаж впоследствие е
реституиран.
Посоченият избен етаж със застроена
площ от 128,53 кв.м. е процесния по делото обект,за който е безспорно ,че в резултат на реконструкцията западният
вход през коридора на жилищната сграда към него е зазидан ,а достъпът се е
осъществявал през вход от партерния етаж ,впоследствие реституиран.
Установява се също така ,че по
отношение на този имот е водено реституционно производство за отмяна на
отчуждаването като със Заповед на Кмета на Община П е отказано да бъде отменено
отчуждаването и възстановена собствеността върху избения етаж ,а с решение на
ПОС по адм.д. 608/1993 г. е отхвърлена жалба
против посочената заповед поради това ,че мероприятието,за което е
отчужден имота е реализирано.С решение на ВС на Р.България ,постановено по реда на преглед по реда на надзора е оставена без уважение молба за отмяна на влязлото в сила решение на ПОС
,постановено по горното дело.
Установява се съща ,че процесният имот не е актуван като държавен до
01.06.1996 г. ,нито като общински след тази дата.
Съобразно разпоредбата на чл.2 ал.3 от ЗОС в редакцията му към ДР бр.44 / 1996 г. ,в сила от 01.06.1996 г. не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият терен.Предвид гореизложената фактология и като съобрази посочената разпоредба съдът намира ,че ищецът по силата на закона е придобил правото на собственост върху процесния имот. По делото е направено правоизключващо възражение от страна на ответника ,а именно ,че същият е придобил имота по давност ,която е текла от 1992г. насетне.В тази връзка по делото са разпитани свидетели .От показанията на свидетелите ,ангажирани от ищеца се установява ,че същите са членове на сдружението , познават спорния имот ,който е бил предоставен на ищеца през осемдесетте години на миналия век, установяват ,че е извършено преустройство със средства на ищеца ,в резултат на което съществуващия вход към имота е зазидан ,а достъпът се е осъществявал през помещението,намиращ се над него,което след отчуждаването също се е стопанисвало от него.Установяват,че имота е ползван от ищеца за провеждане на различни мероприятия ,а за период от 1991 г. до 1994 г. е бил отдаден под наем за кафене.След изтичане на наемния договор ищецът е продължил да ползва имота до 1996 г. – 1997 г., когато след реституцията на партерното помещение входа за достъп до имота е затворен.Установяват също така ,че след този период самите свидетели като представители на ищеца са правели опити да се споразумеят със собствениците ,които живеят в жилищната сграда да се отвори вход и се осигури достъп , а в един от тези опити през 1999 г. ответникът е нападнал физически св.Ж. като му е причинил избиване на два зъба и счупване на кост на носа.
За последното обстоятелство свидетелства и представения протокол от съдебно
заседание ,проведено на 26.03. 2001г., по нохд №763/2000г. на ПРС,видно
от който съдът е
одобрил споразумение ,с което
подсъдимият Й.М. се е признал за виновен в извършването на престъпление
по чл.129,ал.1,вр. с ал.2 вр. с чл.54 НК ,затова че на 25.08.1999г. в гр.П е
причинил средна телесна повреда на В. Т. Ж..
В подкрепа на изнесеното от свидетелите на ищеца е и представения договор за наем от 08.01.1991 г. за процесния имот с
наемодател ищеца и срок на договора 3 години ,считано от 31.01.1991 г.
По делото са разпитани и свидетели
,ангажирани от ответника.Първият от тях установява ,че през 1992г. се видели с
ответника,който го помолил да му помогне да разбие стената към помещението на
приземния етаж ,за да си го вземе ,но свидетелят не отишъл. Според последния,
стената съществувала до 1992г.-1993г. ,Й. сам я разрушил ,след което поставил
врата. Същевременно свидетелят заявява, че е съдействал на ответника да си
закупи врата, както и да я постави. Сочи ,че не е ходил в имота на Й. след
1992г. , но знае ,че той си го ползва.
Вторият свидетел ,ангажиран от ответника,установява
аналогични факти , а именно че входа към
помещението бил зазидан ,че
стената била премахната към 1992г.и оттогава
Й. си владее имота като свидетелят не си спомня да е влизал след 1992г. във
въпросното помещение.
Въз
основа на така установеното могат да се направят следните изводи:
Фактическият
състав на придобивната давност като оригинерен придобивен способ включва
упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене
,продължило повече от 10 години и без
противопоставянето на носителя на правото на собственост.Безпротиворечиво се
възприема в касационната практика ,че владението като елемент от фактическия състав на придобивната давност
следва да е непрекъснато ,явно , спокойно да не е установено и поддържано с
насилие . В случая не се установи от кой момент насетне ответникът е
започнал да е упражнявал фактическа
власт доколкото твърдението му ,че владее ,считано от 1992 г. насетне беше
оборено от събраните доказателства.Установи се ,че в периода 1991 г-.- 1994 г.
имотът е бил предоставен под наем от ищеца на трето лице ,както и че до към
1996- 1997 г. ,когато достъпът до имота е бил преустановен ,същият се е ползвал
от ищеца и за негови нужди.Не се установи също така ответникът да е владял
непрекъснато ,нито владението да е било спокойно и необезпокоявано доколкото се
установи ,че първо - след преустановяване ползването на имота от страна на
ищеца,от представители на последния са правени
опити за възстановяване на достъпа до имота, в един от случаите от които се е
стигнало до физически сблъсък , провокиран от ответника ,за което същият се е
признал за виновен по горепосоченото наказателно дело.И второ - по отношение на спорния имот ищецът е заявил
собственически права посредством воденото гр.д. гр.д. 1398 / 2004 г. по описа
на ПРС ,14 гр.с. ,което има за предмет негаторен иск ,предявен против ответника
и още две лица ,приключило с решение № 1996 /3.12.2008 г. постановено по
в.гр.д. 1108 / 2008 г. по описа на ПОС,с което иска за предоставяне на достъп до процесния имот през
входа на жилищната сграда е отхвърлен.Следва да се каже и това ,че искът отхвърлен,тъй като е възприето от съда ,че
ищецът не е собственик на този имот на сочено там основание ,а именно давностно
владение ,тъй като не може да се придобие
вещ по давност ,ако лицето е собственик на друго основание- а именно
соченото и установено такива в настоящето производство .
Всичко
гореизложено налага извода ,че активната материално правна легитимация на ищеца
е установена по категоричен начин като не се доказа правоизключващото възражение
на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на същия.При
това положение и при безспорния факт,че последният осъществява фактическа власт
върху имота ,то същата е без правно основание и така предявеният
ревандикационен иск е основателен и доказан и следва да се уважи .С оглед на
този резултат следва и искането за отмяна на констативен нотариален акт №198/2011г.,с който ответникът е признат за
собственик на имота също да бъде уважено.
С обжалваното решение първоинстанционият съд е
стигнал до същите фактически и правни изводи и е уважил предявения иск ведно
със заявеното искане за отмяна на констативен нотариален акт ,с който
ответникът е признат за собственик на имота,както и е присъдил на ищеца
направените разноски, поради което същото се явява правилно ,обосновано и
законосъобразно и следва като такова да бъде
потвърдено изцяло.
Следва на въззиваемата страна да
бъдат присъдени направените разноски, а именно заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 3080лв.В тази връзка жалбоподателят е направил
възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар,което съдът намира
за неоснователно. В случая, предвид защитавания материален интерес /85
181, 30лв./ и съгласно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,
нормативно установеният минимум на дължимото възнаграждение за една инстанция
се изчислява на сума в размер на 3085,44лв. ,а заплатеният адвокатски хонорар
от въззиваемата страна е 3080лв.
Предвид гореизложените мотиви съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 205 /19.02.2018 г. ,постановено по
гр.д. 1639/2017 г. по описа на П. окръжен съд ,I гр.с.
ОСЪЖДА Й.А.М. ,ЕГН **********, с
адрес-*** ,да заплати на С.с н.ц. „Б.е.с.“, ЕИК ...... със седалище и адрес на
управление-***,сумата от 3080лв.-направени разноски в настоящето производството.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.