Р Е Ш Е Н И Е №
29.09. 2020 г.
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданско
отделение в ……открито…………………заседание на четиринадесети септември
две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:…Снежана
Бакалова……….
при
секретаря…………Пенка Спасова…………….……………..и с участието на………………….
прокурора……..……………..изслуша докладваното от ………съдията Бакалова……….т.дело № …37……..по
описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е за обявяване в
несъстоятелност и намира правното си основание в част четвърта от ТЗ.
Образувано е по молба на кредитор, с
правно основание чл. 625 и сл ТЗ.
Кредиторът „Алианц
Банк България“ АД твърди в молбата си, че на
14.02.2007г сключил с длъжника ЕТ“ Теотранс- Ж.Т.“ с
ЕИК- ******и седалище гр.Сливен, договор за банков кредит № 21188/14.02.2007г,
по силата на който предоставил на ответника кредит в размер на 165 000
евро, със срок на погасяване – 25.04.2011г.
Твърди, че на 27.02.2009г,
на същият търговец бил предоставен кредит за оборотни средства в размер на
60 000 евро, с краен срок на погасяване 20.02.2012г. Поради настъпила
смърт на Ж.Т., търговската дейност била
продължена от съпругата му ЖТ.Ж., в качеството й на ЕТ “Т.– ЖЖ.“.
Твърди, че на 22.07.2010г страните
подписали анекс, по силата на който бил променен погасителния план за
погасяване на кредита от 60 000лв. На
същата дата бил подписан договор за поръчителство като обезпечение на
отпуснатия на Т.Ж.Т. кредит, обезпечен и с договорна ипотека, оформяне в
нотариален ат № 159, т.1 н.д. № 72/2009г на Нотариус Н.В..
Твърди, че с няколко последователни анекса от
2009, 2010г и 2011г били променяни условията за погасяване на кредита от
165 000 евро, като крайният срок бил удължен до 25.04.2013г. Той бил
обезпечен с договорна ипотека, оформен с нотариален акт № 163, т.1 , н.д. № 67/2007г
на Нотариус н.с., както и с договори за поръчителство от Т.Ж.Т. и ЖТ.Ж.. Поради
неизпълнение на задълженията по договора, той бил обявен за предсрочно изискуем
на 09.03.2012г.
Твърди, че по ч.гр.д. № 2756/2012г
на СлРС банката се снабдила с изпълнителен лист срещу
длъжника и солидарно задължените лица –Т.Т.и ЖЖ. за
сумата 87 089лв. - неизплатена главница по договор за кредит от
14.02.2007г, ведно с лихви и разноски.
По ч.гр.дело № 2755/2012г
на СлРС банката се снабдила с изпълнителен лист срещу
ЕТ“Т.- ЖЖ.“, солидарно с Т.Т., за заплащане на сумата 56 00 евро, заедно с
дължимите лихви и разноски.
За принудителното събиране на сумите по двата изпълнителни листа
било образувано изпълнително дело № 571/2012г по описа на ЧСИ н.г.. В хода на
изпълнителното производство между длъжника и банката било сключено споразумение
от 30.01.2015г за разсрочено плащане, като последното плащане било извършено на
29.09.2015г, а към момента на подаване на
настоящата молба, задължението по двата договора за кредит било в общ
размер на 521 336.43лв.
Твърди, че на 26.01.2016г. починала ЖЖ. и
оставила за свой единствен наследник сина си Т.Ж.Т., който направил отказ от
нейното наследство. Така търговецът преустановил дейността си, но не бил
заличен.
Твърди, че единственото имущество, което ЕТ
притежава е ПИ с идентификатор №67338.602.94, находящ се в гр.Сливен, ведно с находящите се в него сгради, но този актив не покривал
задълженията на търговеца.
Тъй като преди смъртта си
починалият ЕТ бил неплатожоспособен, на основание чл.
611 ал.1 ТЗ подава настоящата молба и моли за постановяване на решение, с което се отрие производство по
несъстоятелност и обявяване в несъстоятелност
на изпадналия в неплатежоспособнот преди смъртта
си едноличен търговец.
Първоначално като ответници в
производството се били конституирани наследниците по закон на ЖЖ. до шеста
степен включително, като всички те са се отказали от наследството й, като са
вписали съответния отказ. По тази причина са били заличавани като страни в
настоящото производство. При първоначалното разглеждане на делото, съдът след
като е преценил, че е изчерпал кръга от наследниците по закон е конституирал
кат ответник в настоящото производство Държавата, чрез Министъра на финансите.
Отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК е подаден от Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез
упълномощен представител.
С него се оспорва допустимостта и
основателността на молбата по чл. 625 ТЗ. Изразява се становище, че макар
условията на чл.11 ЗН да са налице, оставеното от наследодателя наследство
ставало собственост на общината. Държавата винаги приемала наследството по опис
и нейната отговорност била ограничена, поради което съдът следвало да даде
срок на държавата да приеме наследството
по опис, за което няма срок. Тъй като държавата не била призована по надлежния
ред да приеме наследството по опис и липсвала яснота относно имуществените
права и задължения на длъжника, на които държавата е правоприемник по силата на чл. 61 ал.2 ЗН, тя
не следвало да отговаря по насочените срещу нея искове, доколкото не е
правоприемник на имуществото на починалото лице. Освен това, починалият ЕТ
дължал 76 438лв на самата държава, а било недопустимо сливането на
кредитор и длъжник. Починалият длъжник притежавал имущество, което според вида
му следвало да премине в собственост на община-Сливен и именно тя трябвало да
бъде конституирана като правоприемник на починалото лице, т.к липсвало
имущество, което да се приеме от държавата.
Затова, поради липса на материална и процесуална легитимация на
държавата, счита, че производството срещу нея
следва да бъде прекратено като недопустимо.
Твърди, че исковите претенции са и
неоснователни. За молителя липсвал правен интерес от откриване на
производството по несъстоятелност,чиято основна цел била справедливо
удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието. В
случая, починалият ЕТ преустановил дейността си и всички негови наследници се
отказали от наследството, поради което не можела да се реализира целта на
производството по несъстоятелност. Единственото имущество на длъжника, описано в
молбата бил недвижим имот, за който била учредена договорна ипотека в полза на
банката, поради което банката можела да пристъпи към принудително изпълнение върху същия имот. Вече имало образувано изп.дело № 571/2012г на ЧСИ н.г., а по силата на сключеното
от 31.01.2015г споразумение изп.производство следвало да бъде спряно за срок от 6
месеца, макар да бил сгрешен номера на изп.дело.
Срокът на споразумението изтекъл на 25.09.2015г и не било ясно дали е продължен
и дали в периода от 29.09.2015г до 26.01.2016г, когато починал длъжника, делото
е било възобновено.
При първоначалното разглеждане на делото е
постановено Решение № 34/03.01.2018г. по т.д.№ 86/16 по описа на СлОС, с което е обявена неплатежоспособността и открито
производство по несъстоятелност за ЕТ “Т.– ЖЖ.“,
ведно с произтичащите от това последици. Решението е било обжалвано пред БАС и
потвърдено с Решение № 123/16.01.2019г. по в.т.д. № 292/18 на БАС.
Решението на въззивната
инстанция и потвърденото с него решение на СлОС е
било обезсилено с Решение № 2/13.02.2020г. по к.т.д.№ 1429/19 по описа на ВКС ,
ТК, I отд., като са били дадени
указания, че не е изчерпан кръга от наследници по закон, които да бъдат
конституирани в настоящото производство.
При настоящото разглеждане на делото
съдът е конституирал посочените в решението на ВКС наследници, като същите също
са вписали отказ от наследство, поради което са заличени като страни и отново е
конституирана като ответна страна Държавата чрез Министъра на финансите.
В с.з.
дружеството-молител, представлявано от процесуален представител, поддържа
молбата и моли да бъде уважена.
В с.з. държавата,
чрез Министъра на финансите, чрез писмено становище поддържа всички свои
възражения в писмения отговор. Посочва, че е предприела действия по приемане по опис на наследството на ЖЖ.
по опис по ч. гр.д.№ 2729/20 по описа на
СлРС. Моли да бъде отхвърлена молбата, като й се
присъдят направените разноски.
Съдът, след като разгледа молбата и
приложените към нея писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
С договор за банков кредит №
21188/14.02.2007 г., сключен между „Алианц банк България” АД и ЕТ фирма „Т.- Ж.Т.”,ЕИК- *********, със седалище
гр.Сливен, представляван от Ж.Т. Желязков,
банката е предоставила на едноличния търговец банков кредит в размер на
165 000 евро, със срок на погасяване до 25.04.2011 г.
На 27.02.2009 г. между „Алианц банк България” АД и ЕТ „Т.-
Ж.Т.” е сключен договор за банков кредит
за оборотни средства № 34251/27.02.2009 г., съгласно който банката е
предоставила на едноличния търговец кредит за оборотни средства в размер на 60
000 евро., с краен срок на погасяване 20.02.2012 г.
След смъртта на Ж.Т., на
основание чл. 61 ал.1 ТЗ, търговската дейност е продължена от съпругата му ЖТ.Ж.
в качеството й на ЕТ „Т.-ЖЖ.”, с ЕИК *********, като считано от 25.09.2009г, като
ЕТ „Т.- Ж.Т.”, е заличен като търговец от ТР.
На 22.07.2010г., между „Алианц банк България” АД и ЕТ „Т.-
ЖЖ.” е подписан Анекс № 3 към договор за банков кредит № 21188/14.02.2007г., по
силата на който е променен погасителния план за погасяване на сумата 60 000 евро.
На 23.10.2009г, между „Алианц банк България” АД и ЕТ „Т.- ЖЖ.” е сключен анекс № 2 към
договор за банков кредит от 14.02.2007г, с който е променен крайния срок на
издължаване на кредита.
На 18.02.2011г, между същите страни е
сключен анекс към договор за банков кредит
от 14.02.2007г, за преструктуриране и разсрочване на дълга.
Отпуснатият кредит в размер на 165 00 евро е обезпечен с договорна ипотека, оформена с
нотариален акт № 163, т.1, н. д. № 67/2007 г. на нотариус н.с., с рег. № 123 и район на действие СлРС,
като в полза на банката е ипотекиран ПИ с идентификатор № 67338.602.94, находящ
се в гр.Сливен, с площ от 7395 кв.м. ,
ведно с построените в имота сгради.
Договорът за банков кредит за оборотни
средства № 34251/27.02.2009 г., в размер на 60 00 евро е обезпечен и с
договорна ипотека, оформена с нотариален акт № 159, т.1, нот.
д. № 72/2009 г. на нотариус н.в., с рег. № 552 и район на действие СлРС, като е ипотекираният в полза на банката имот е ПИ № 15, кв.17, находящ се в Промишлената зона на гр.Сливен, с
площ от 7 300 кв.м., ведно със построените сгради.
Видно от заключението на
назначената по делото експертиза към датата на изготвянето й, задълженията на
ЕТ „Т.- ЖЖ.” към молителя по двата договора,
са в общ размер на 264 630,48 евро и 43 599,13 лева., както
следва: по договор за банков кредит №
21188/14.02.2007 г. - 160 004,96 евро и 26 625,53 лева, включващи: просрочена главница - 87 089,00 евро; просрочени
лихви за периода от 25.03.2011 г. до 18.06.2012 г. - 8 014,49 евро; наказателни лихви за периода от 25.05.2011
г. до 18.06.2012 г. - 5 189,00 евро; неустойка за периода от 25.03.2011 г. до 18.06.2012 г. - 6
881,85 евро; такса управление
и обработка от 25.05.2011 г. до 18.06.2012 г. - 478,90 евро; законна лихва за
периода от 19.06.2012 г.- 02.05.2018 г. - 52 351,72 евро; съдебни разноски - 26 625,53 лева и по
договор за кредит оборотни средства № 34251/27.02.2009 г. - 104 625,52 евро и 16 973,60лв , включващи: просрочена главница - 56 000,00 евро;
просрочени лихви за периода от
20.03.2011 г. до 18.06.2012 г. - 3 176,60 евро; наказателни лихви за периода от 20.05.2011
г. до 18.06.2012 г. - 7 657,80 евро; неустойка за периода от 20.03.2011 г. до 18.06.2012 г. - 3
603,92 евро, такса управление и обработка от 20.08.2010 г. до 18.06.2012 г. -
524,00 евро,;законна лихва за периода от 19.06.2012 г. до 02.05.2018 г. - 33
663,20 евро; съдебни разноски
- 16 973,60 лева.
Към
23.04.2018 г. ЕТ „Т.-
ЖЖ.” има просрочени публични задължения в размер на 79 469,73 лв., в т.ч. главница - 42 236,53 лв. и лихви -
37233,20 лв., от които:
задължения към републиканския бюджет- в т.ч. ЗДДС, ДДФЛ и годишен данък ЕТ
в размер
на 26 798.57лв- главница и 22 794.26лв- лихва; социални и здравни осигуровки- в т.ч. ДОО,
ЗО, УПФ и ФГВРС- 15 137.96лв- главница и 14 439.04лв- лихва; глоби-
300лв.
Първата дата, на която ЕТ Т.- ЖЖ.” не е изпълнил свое изискуемо парично публично
задължение е 30.09.2008 год., като не е внесъл в бюджета, дължимите социални и здравни
осигуровки, и ДОД в размер на 98,14 лв. дължими по Декларация образец 6 №
200020800700807/24.02.2011 г., с период от 01.08.2008 г. до 31.08.2008 г. и
срок за плащане - 30.09.2008 г.
За събирането на публично- правните
задължения ТД на НАП Бургас, офис Сливен е образувано изпълнително дело №
20110000200/2011 год.
Последното
плащане на ЕТ „Т.- ЖЖ.” по публично правни задължения е от 20.05.2013 год.
Задълженията
на ЕТ „Т.- ЖЖ.”***, към 18.04.2018 г.
са в размер на 31 904,54
лв., в т.ч.: данък недвижими имоти - 8 641,02 лв., лихви данък недвижими
имоти - 2 830,23 лв.; данък МПС - 6 051,08 лв., лихви данък МПС -6 582,85лв
3/такса битови отпадъци - 5 479,55
лв. и лихви - 2 319,81 лв.
Последното
плащане по ЗМДТ е от 15.03.2013 г.
В периода 2008 - 2015 год., ЕТ ’’Т.- ЖЖ.” е
изпитвал затруднение при изплащане на своите публично-правни и търговски задължения,
а на 27.01.2016 г. едноличният
търговец е починал.
Първата дата на която едноличния търговец
не е изпълнил свое изискуемо парично задължение е 30.09.2008 год., като не е внесъл в бюджета дължимите за м. 08.2008 год. - социални и
здравни осигуровки . Първите възникнали непогасени задължения на ЕТ към ТД на
НАП Бургас, офис Сливен са по Декларация 6 „Данни за дължимите вноски и данък
по чл. 42 от ЗДДФЛ” за месец 08.2008 год., с падеж на плащане - 30.09.2008 год. Последвало е
неизпълнение и на публични задължения по ЗМДТ към Община Сливен, както и на
изискуеми просрочени непогасени задължения към банката-кредитор.
Последното плащане на ЕТ ’’Т.- ЖЖ.” към ТД
на НАП Бургас, офис Сливен е от 20.05.2013
год., с което са покрити част от задълженията по Декларация 6 за м.
08.2008 год.
Последното плащане по ЗМДТ е от дата 15.03.2013 г.
Последното плащане на вноските по
споразумението с банката-молител е
от 29.09.2015 год.
По частно гр. дело № 2756/2012 г. на СлРС, „Алианц банк България” АД се е
снабдила с изпълнителен лист против ЕТ „Т.- ЖЖ.”, Т.Ж.Т. и ЖТ.Ж., за
солидарното им осъждане да заплатят сумата 87 089,00 евро - главница по договор
за кредит от 14.02.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 19.06.2012 г. до окончателното й изплащане, както и 326,65 евро договорна
лихва за периода от 25.05.2012 г. до 18.06.2012 г.; 16 926,98 евро -просрочени
лихви за периода от 25.03.2011 г. до 18.06.2012 г. ; наказателни лихви за
просрочена главница за периода от 25.05.2011 г. до 18.06.2012 г. в размер на 5
154,17 евро; неустойка за периода от 25.03.2011 г. до 18.06.2012 г.в размер на
6 855,98 евро, такса за управление и обработка на кредита - 478,89 евро и
разноски по делото в размер на 7 852,45 лв.
По частно гр. дело № 2755/2012 г. на СлРС, „Алианц банк
България” АД се е снабдила с изпълнителен лист против ЕТ „Т.- ЖЖ.” и Т.Ж.Т.
за солидарното им осъждане да заплатят сумата 56 000,00 евро -главница
по договор за кредит за оборотни средства № 34251/27.02.2009 г., ведно с със
законна лихва, считано от 19.06.2012 г.; просрочени лихви за периода от
20.03.2011 г. до 18.06.2012 г. в размер на 10 270,47 евро; 7 628,30 евро
наказателни лихви за периода от 20.05.2011 г. до 18.06.2012 г.; неустойка в
размер на 3 593,34 евро.; такса управление и обработка в размер на 524,00 евро
и разноски по делото в размер на 5 421,21 лв.
За принудителното събиране на сумите по
двата изпълнителни листа е образувано изп.д. № 571/2012г.
на ЧСИ н.г..
В хода на изпълнителното дело между
длъжника ЕТ„Теотранс-ЖЖ.” и „Алианц
банк България”АД е сключено споразумение от 30.01.2015
за доброволно погасяване на задълженията
чрез заплащане ежемесечна вноска от 500 лв. Последното плащане на вноските по
споразумението е на 29.09.2015 г.
След смъртта си ЖЖ., оставя законен
наследник по права линия–син Т.Ж.Т., който се е отказал от наследството на
своята майка и този отказ е вписан в специалния регистър на СлРС
под № 46 с определение по ч.гр.д. № 1576/2016
При предходното разглеждане на делото и
в настоящото производство съдът е издирил кръга от лицата, очертан от разпоредбите на чл. 5-9 ЗН, които са законни наследници на
починалия длъжник. Всички те са направили отказ от наследството на ЖЖ.,
поради което с определени от открит ос.з. на 27.07.2020г., на основание чл. 11 ЗН, съдът е конституирал,
като ответник в настоящото производство Държавата.
Горните фактически констатации съдът прие за
доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза, ценено като
обосновано, ясно и неоспорено.
Така приетото за
установено от фактическа страна, води до
следните правни изводи:
Молбата за откриване на производство по
несъстоятелност е допустима, а преценена по същество - основателна, поради
което следва да се уважи.
Длъжникът е едноличен
търговец, а молителят- негов кредитор по търговска сделка, с изискуемо парично вземане.
От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин състоянието на неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на чл. 608 ал. 1 т.1 и т.2 ТЗ, а именно: не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение по търговска сделка, а също и публичноправно
задължение към държавата и общината, свързано с търговската му дейност.
Търговецът е неплатежоспособен, защото не
разполага с ликвидни средства, с които да заплати задължения по
търговска сделка и публичноправни такива към Държавата
и общината, макар да разполага с
материални активи – недвижими имоти и сгради. Размерът на задълженията му
надхвърля размера на активите. Тази невъзможност е в рамките на един
продължителен период от време и не би могло да се приеме, че се касае за
временни затруднения на търговеца по обслужване на задълженията му.
Неплатежоспособността се предполага,
когато длъжникът е спрял плащанията - чл. 608 ал.3 ТЗ. Длъжникът не е оборил
тази презумпция и не е доказал, че затрудненията му са временни.
Съгласно разпоредбата на чл. 611 ал.2 ТЗ, производството по несъстоятелност се открива спрямо починал
едноличен търговец, в случай че преди смъртта си той е бил неплатежоспособен.
Тогава производството се открива срещу наследниците, които са приели
наследството.
По делото се установи, че търговецът е
изпаднал в състояние на неплатежоспособност преди смъртта си, като начална дата на неплатежоспособността е 29.09.2015г
- датата, на която за последен път търговеца е погасявал частично
свои задължения към молителя.
Всички негови наследници по права и по
съребрена линия до шеста степен включително, са направили отказ от наследство по
реда на чл. 49 ЗН, поради което на основание чл. 11 ЗН, съдът конституира като
ответник Държавата.
Разпоредбата на чл. 61 ал.2 ЗН, изисква приемането на наследството по опис по
реда на глава 52 ГПК от Държавата и такова производство е образувано макар и то
да няма обуславящо значение за
конституирането й като правоприемник по реда на чл. 11 ЗН в настоящото
производство. Тъй като Държавата приема наследството само по опис, тя не носи
отговорност за наследствените дългове в размер по-голям от полученото имущество,
независимо дали е извършен описа или не. Самото извършване на опис придобива
техническо значение, без с него да е свързано получаването на наследството и
без спрямо държавата то да е свързано с някакъв
срок.
Държавата придобива част или цялото наследство,
след като съответната община придобие по силата на закона вещни права върху
изчерпателно изброените в чл. 11 ЗН
обекти, без да е необходимо да изразява
воля за това , но и без да може да се откаже от наследството.
По изложените съображения съдът намира
молбата по чл. 625 ТЗ за допустима.
Неоснователно е възражението, направено с
отговора на исковата молба, че като ответник по молбата би следвало да се
конституира общината, а не Държавата. Ако
няма наследници по закон, които са приели наследството общината става собственик на обектите, посочени в разпоредбата на чл. 11 ЗН, но всичко останало от наследството
се получава от държавата. За задълженията на починалия отговаря държавата и то
ограничено- до размера на полученото от нея имущество, тъй като винаги приема
наследството по опис.
Следващото възражение на ответника касае
притежаваното от длъжника недвижимо имущество, върху което е учредена
договорна ипотека в полза на молителя, поради което същият можел да пристъпи
към принудително изпълнение по изп.дело № 571/2012г
на ЧСИ н.г..
Производството по несъстоятелност е
универсално принудително изпълнение, при
което имуществото на длъжника, представляващо масата на несъстоятелността,
служи за удовлетворяване на всички негови кредитори.
Съгласно чл. 638 ал.1 ТЗ, с откриване на
производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу
имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на
имуществата по чл. 193 ДОПК.
Съгласно чл. 638 ал.4 ТЗ,спряното
производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията
на чл. 693 ТЗ.
Следователно, обстоятелството, че длъжникът има имущество, върху което е насочено
принудително изпълнение по изп.дело №
571/2012г на ЧСИ н.г., е ирелевантно към състоянието му на
неплатежоспособност, респ. откриване на
производството по несъстоятелност .
По изложените съображения и на основание чл. 630 ал.1 ТЗ, съдът следва
да обяви неплатежоспособността на ЕТ “Т.– ЖЖ.““, с начална дата - 29.09.2015г. и да
открие производството по несъстоятелност.
След откриване на производството по
несъстоятелност трябва да бъдат допуснати обезпечителни мерки за запазване
имуществото на длъжника, изразяващи се на налагане на запор и възбрана върху
притежаваните имущества.
Следва да бъде назначен за временен
синдик, отговарящ на изискванията на чл. 666 от ТЗ. Кредиторът с молбата си е
посочил лице, което да бъде назначено, като временен синдик, а именно: адв. Лидия Георгиева Атанасова., която е от списъка на лицата,
които могат да бъдат назначавани от съда за синдици в производство по несъстоятелност
по ТЗ и която до момента е била синдик. Производството по настоящото дело се е
развивало до решението на ВКС, тъй като жалбата срещу решението за откриване на
производство по несъстоятелност не спира изпълнението му.
Следва да се определи текущо месечно
възнаграждение на временния синдик в размер на 800 лв., съгласно разпоредбата на чл. 661
ал.2 от ТЗ. Молителят е представил доказателства, че в момента в особената
сметка на синдика има средства за разноски.
Първо събрание на кредиторите не
следва да се насрочва, тъй като такова вече е проведено и е обезсилено само
решението за откриване на производството по несъстоятелност по чл. 630 от ТЗ.
Действията извършени след него запазват своето действие.
На
основание чл. 629 ал.1 във вр. чл. 630 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на ЕТ “Т.-ЖЖ.“,с ЕИК-
*****, седалище и адрес на
управление гр.Сливен, ж.к.“Д.“, бл.2 ,вх.“В“, ет.2, ап.4, представляван от ЖТ.Ж.
с ЕГН-********** , починала на 27.01.2016г.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на
неплатежоспособността- 29.09.2015
г.
ОТКРИВА
производство
по несъстоятелност за ЕТ“ТЕОТРАНС-ЖЖ.“ , ЕИК- ***** със седалище и адрес на управление
гр.Сливен, ж.к.“Д.“, бл.2 ,вх.“В“, ет.2, ап.4,
представлявано от ЖТ.Ж., починала
на 27.01.2016г.
НАЛАГА
ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на ЕТ “ТЕОТРАНС-ЖЖ.“ , ЕИК- ***** със седалище и адрес на управление
гр.Сливен, ж.к.“Д.“, бл.2 ,вх.“В“, ет.2, ап.4.
НАЗНАЧАВА за временен синдик в открито
производство по несъстоятелност на ЕТ “Т.-ЖЖ.“
-адв. Л.Г.А.– юрист, с адрес: гр.Сливен, ул.“Миркович“ –№1, тел. -
044/623-343, e-mail: ****@****.**.
ОПРЕДЕЛЯ текущо възнаграждение
на назначения временен синдик в размер на 800 лева месечно, за сметка на масата
на несъстоятелността.
Решението
подлежи на незабавно изпълнение.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд -Бургас в 7-дневен срок от вписването му в ТРРЮЛНЦ.
Препис от решението
на основание чл. 624 ТЗ да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване в
ТРРЮЛНЦ и да се уведоми назначения временен синдик.
Решението да се впише в нарочната книга
по чл.634в, ал.1 ТЗ на Сливенски окръжен съд.
СЪДИЯ ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА: