№ 55
гр. Враца, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20211400500445 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба,
подадена от ЕТ“Л. - С. Т.“ със седалище гр.София против решение
№260089/12.04.2021г.на Районен съд-Козлодуй, постановено по гр.дело
№1722/2018г. в неговата цялост.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, като
постановено при изключително съществени нарушения на процесуалните
правила и материалния закон, и е необосновано.
Твърди се, че с молба от 04.11.2020г. жалбоподателят поискал да бъде
конституиран като съделител в делбеното производство пред районния съд,
тъй като е съсобственик на недвижимите имоти, предмет на делбата, и
представил с молбата си доказателства за собствеността. Молбата не била
подвързана към делото и по искането за конституиране съдът не се
произнесъл, но включил жалбоподателя в списъка на лицата за призоваване
като ответник и изпратил призовка за съдебно заседание за 02.02.2021г. При
връчването на препис от обжалваното решение жалбоподателят установил, че
делбата е допусната само между останалите съделители, а той не фигурира
изобщо в решението съответно, искът не се отхвърля спрямо него, а
1
същевременно не му се определя дял в собствеността върху имотите. Поради
това жалбоподателят счита, че решението е нищожно, тъй като е постановено
без участието на всички съделители. Иска се решението да се прогласи за
нищожно и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново
разглеждане.
Преписи от въззивната жалба са били връчени на останалите
съделители, но в срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор е постъпил единствено
от ищеца И. П. И., чрез упълномощения му адвокат С.А.. В отговора се
поддържа, че жалбата е основателна, а обжалваното решение на РС-Козлодуй
е неправилно. Сочи се, че действително районният съд не се е произнесъл по
конституирането на ЕТ“Л. - С. Т.“ като съделител и не е осигурил участието
му в делото, при което делбата се явява нищожна. Въззиваемият поддържа, че
с нотариалните актове, с които ЕТ“Л. - С. Т.“ се легитимира като собственик,
нейните праводатели са прехвърлили повече права, отколкото са разполагали,
тъй като прехвърлянето е извършено след като вече е била възникнала
съсобственост по наследство и прехвърлителите А.В., В.В., П.Т. и В.Н. са се
разпоредили със своите дялове без да знаят дали прехвърляния имот ще се
падне в техен дял. Поради това въззиваемият счита, че посочените сделки са
недействителни и че той разполага с право на правоизключващо възражение
по чл.76 от ЗН, от което е бил лишен, тъй като ЕТ“Л. - С. Т.“ не е била
конституирана в процеса.
Иска се въззивната жалба да бъде уважена и делото да бъде върнато
на първоинстанционния съд за конституирането на жалбоподателя като
главна страна в процеса и извършването на произтичащите от това
процесуални действия.
Преписи от въззивната жалба са били връчени и на останалите
съделители, но отговори от тях не са постъпили.
С определение №311/02.11.2021г., постановено по реда на чл.267 от
ГПК, което е връчено на страните, въззивният съд се е произнесъл по
редовността и допустимостта на постъпилата въззивна жалба, приемайки, че
тя е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, отговаря на изискванията по чл.260
и чл.261 от ГПК и изхожда от активно легитимирана страна.
Във въззивното производство и на основание чл.266, ал.3 от ГПК са
събрани писмени доказателства- приети са представените от жалбоподателя
копия от нот.акт №46, том VІ, рег.№7819, дело №577/2018г.; нот.акт №47,
2
том VІ, рег.№7821, нот.дело №578/2018г.; нот.акт за поправка №124, том ІV,
рег.№5396, нот.дело №391/2019г.; нот.акт №126, том ІV, рег.№5408, нот.дело
№392/2019г. и нот.акт №98, том VІІ, рег.№102227, нот.дело №783/2019г.,
всички на нотариус В. М..
При констатираната допустимост и редовност на жалбата съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При проверка валидността, допустимостта и правилността на
обжалваното решение, въззивният съд намира, че решението е валидно, но е
недопустимо.
Първоинстанционното производство е било образувано въз основа на
предявен от И. П. И. от гр.София против П. Д. Т., А. П. В., В. П. В., Т. П. П.,
Е. Й. С., М. С. Г., Ц. Г. В., С. Г. Й., П. А. П., К. П. П., П. П. П., Ц. М. Г., А. П.
К. и В. Т. Н., за делба на недвижими имоти-нива с площ от 58,590 дка,
представляваща имот №006005 по плана за земеразделяне на с.*** и лозе с
площ от 0,500 дка, представляващо имот №016121 по същия план, оставени в
наследство от Г. П. П., б.ж.на с.***.
В исковата молба ищците поддържат, че правото на собственост върху
така описаните земеделски земи е било възстановено на наследниците на Г.
П. П., б.ж.на с.*** с решение №552/04.09.1997г. на ОСЗ-гр.Козлодуй, а с
нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ
№2, том ХVІ, дело №3180/24.11.1998г. на нотариус при РС-Козлодуй, на
основание чл.483, ал.1 от ГПК и чл.34а от ЗСПЗЗ за собственици по
наследство от Г. П. П. са признати: П. В. Т. /починал на 08.08.2017г. и оставил
наследници ответниците П.Т., А.В. и В.В./; ответника Т. П. П.; Ц. П. П.
/починала на 06.05.2018г. и оставила наследници ответниците Е. Й. С., М. С.
Г., Ц. Г. В. и С. Г. Й./; А. П. П. /починал на 31.05.2009г. и оставил наследници
ответниците П. А. П., К. П. П. и П. П. П./; П. И. Г. /починал и оставил
наследници ответниците Ц. М. Г. и А. П. К., и ищеца И. П. И./; Т. М. Ш.
/починал и оставил наследник ответницата В. Т. Н./.
В исковата молба се посочва, че ищецът има интерес от предявяването
на иска, той като в нотариалния акт не са посочени идеалните части на
съсобствениците по наследство и наследственото имущество не е поделено
доброволно.
3
По делото е представено удостоверение за наследници
№160/22.06.20218г., изд.от Община Хайредин, от което се установява, че
всички посочени в исковата молба съделители са законни наследници на Г. П.
П.. От същото удостоверение обаче се установява също така, че по право на
заместване от П. П. П., който е внук на общия наследодател и е починал
преди своята майка С. Г. П., наследници на Г. П. П. са също С. П. Я. и Ц. П.
Г.. Така посочените двама наследници не са били конституирани в
първоинстанционното производство, въпреки, че с подадените по реда на
чл.131 от ГПК отговори ответниците П. П. П. и В. Т. Н. изрично са поискали
конституирането им като съделители. По така направените от ответниците
искания районният съд не се е произнесъл нито с определението си по чл.140
от ГПК, нито до приключване на устните състезания по делото, поради което
в първоинстанционното производство и в допуснатата с обжалваното
решение делба, наследниците С. П. Я. и Ц. П. Г. не са участвали.
С молба вх.№260940/05.11.2020г. настоящият жалбоподател ЕТ„Л. - С.
Т.“ е поискал конституирането му като главна страна-съделител, позовавайки
се на права на собственост върху процесните имоти. Към молбата на ЕТ„Л. -
С. Т.“ са представени и писмени доказателства- нот.акт №46, том VІ, рег.
№7819, дело №577/2018г.на нотариус В. М.; нот.акт №47, том VІ, рег.№7821,
нот.дело №578/2018г.на нотариус В. М.; нот.акт за поправка №124, том ІV,
рег.№5396, дело №391/2019г.; нот.акт №126, том ІV, рег.№5408, дело
№392/2019г. и нот.акт №98, том VІІ, рег.№102227, нот.дело №783/2019г., от
които се установява, че по силата на обективирани в нотариалните актове
договори за покупко-продажба, жалбоподателят е придобил собствеността
върху ½ ид.ч. и от двата процесни имота. Прехвърлители по посочените
нотариални актове са ответниците А. П. В., В. П. В., П. Д. Т. и В. Т. Н.. По
искането за приемане като доказателства по делото на така представените от
ЕТ“Л. - С. Т.“ нотариални актове обаче, районният съд не се е произнесъл,
поради което и при условията на чл.266, ал.3 от ГПК събирането на
посочените писмени доказателства е извършено от въззивния съд.
Искане за конституирането на ЕТ“Л. - С. Т.“ като съделител е било
направено и от явилите се в открито с.з.на 10.11.2020г. ответници, при което
с протоколно определение от същото с.з. районният съд е постановил
призоваването на търговеца за следващото съдебно заседание като страна по
делото, както и връчването на преписи от определението по чл.140 от ГПК и
4
от отговорите на останалите ответници. За проведеното на 11.12.2020г.
открито с.з. до жалбоподателя ЕТ“Л. - С. Т.“ е била изпратена призовка и той
е бил включен в списъка на лицата за призоваване, но ход на делото на това
заседание не е бил даден, поради констатирано нередовно призоваване на
част от страните, вкл.на ЕТ“Л. - С. Т.“, отрязъкът от призовката до който не е
била върната. Делото е било отложено за 02.02.2021г., за която дата ЕТ“Л. -
С. Т.“ е бил редовно призован /л.161 от делото/, но не е бил представляван.
Отчитайки редовното призоваване на страните районният съд е дал ход на
делото, както и на устните състезания и е обявил делото за решаване. В
постановеното по делото решение от 12.04.2021г. обаче, съделителят ЕТ“Л. -
С. Т.“ не фигурира изобщо, като районният съд е допуснал делбата само по
отношение на посочените в исковата молба страни. Въпреки това препис от
решението е бил връчен на жалбоподателя на 05.05.2021г.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира,
че поради допуснати от районния съд особено съществени процесуални
нарушения, свързани с конституирането на страните, определянето на кръга
на наследниците и определянето на съсобствениците в делбените имоти, този
съд е постановил недопустим съдебен акт –решение по първа фаза на делбата,
който подлежи на обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане.
По исковете за делба необходими и задължителни другари по делото са
всички съсобственици на имота- предмет на делбата.
Целта на делбеното производство е да се прекрати съсобствеността
между съделителите по отношение на съсобствените им имоти. С решението
от първата фаза на делбата със силата на пресъдено нещо се установява
правото на делба, страните по делбата, имотите подлежащи на делба и
квотите на всеки съделител. При делбата е налице задължително другарство
спрямо всички съделители. Неучастието дори на един задължителен другар
води до недопустимост на решението, тъй като участието на всички е условие
за допустимост на делбата.
Съгласно т.6 от ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК задължителното
другарство представлява частен случай на необходимо другарство, при който
участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост.
Общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в
производството е задължително, представлява абсолютна положителна
процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е
5
недопустимо. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална
легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно
и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл. 129 ГПК. Когато
правото на участие в процеса на задължителния необходим другар е
нарушено и първоинстанционното решение е постановено без неговото
участие, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането
му във въззивното производство, с оглед въведените в ГПК преклузии, в
условията на ограничен въззив и забраната за събиране на доказателства във
въззивното производство, освен предвидените изключения. Когато
въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено
без участието на задължителен другар, следва да обезсили обжалваното
решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с
участието на задължителния необходимия другар.
В разглеждания случай искът е предявен като иск за делба на
наследствени земеделски земи, останали след смъртта на Г. П. П.. Освен
посочените в исковата молба страни обаче, от представеното удостоверение
за наследници на Г. П. П. се установява, че има и други негови законни
наследници- С. П. Я. и Ц. П. Г., спрямо които искът за делба не е бил насочен.
При това положение и тъй като наследниците са задължителни другари в
производството по съдебна делба, районният съд е бил длъжен да приложи
разпоредбата на чл.129 от ГПК и укаже на ищеца, че следва да насочи иска си
спрямо всички наследници на Г. П. П., още повече, че с искане за това е бил
сезиран и от ответниците П. П. П. и В. Т. Н..
На следващо място, макар да е квалифицирал иска като такъв по чл.34
от ЗС, районният съд е разгледал делото и е постановил обжалваното
решение само по отношение наследниците на Г. П. П., без да отчита, че молба
за конституиране като съделител е подал и настоящият жалбоподател ЕТ“Л. -
С. Т.“, поради което и съсобствеността е следвало да се изследва като
смесена, предвид нотариалните актове, с които търговецът се легитимира като
собственик на идеални части от имотите. Независимо обаче дали
съсобствеността произтича само от наследство или е смесена, както и в
случая, участието в делбеното производство на всички съсобственици е
задължително и с решението по иска за делба съдът е задължен да се
произнесе по въпросите кои са съсобствениците и какви да дяловете им в
съсобствеността. Ето защо и тъй като това не е сторено от
6
първоинстанционния съд по отношение жалбоподателя- съсобственик ЕТ“Л. -
С. Т.“, то и на това основание обжалваното решение се явява недопустимо и
следва да бъде обезсилено и върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
При новото разглеждане на делото първоинстанционния съд следва на
първо място да укаже на ищеца да посочи и представи доказателства (ако
разполага с такива), кога е починал наследодателя Г. П. П.. В зависимост от
това уточнение, следва да се дадат указания за насочването на иска за делба
против всички съсобственици на имотите, в т.ч. против С. П. Я., Ц. П. Г. и
ЕТ“Л. - С. Т.“. Съответно след изпълнение на указанията от ищеца, районният
съд следва да конституира тези (неучаствалите при първоначалното
разглеждане на делото)съсобственици като съделители в делбеното
производство и постанови преписи от исковата молба и доказателствата към
нея да им бъдат връчени за отговор. Преписи от молбата на ЕТ“Л. - С. Т.“ вх.
№260940/05.11.2020г.и доказателствата към нея също следва да се връчат на
останалите съсобственици, предвид правото им да предявят
правоизключващи възражения или инцидентен установителен иск.
При възприетата основателност на въззивната жалба право на
деловодни разноски възниква само за жалбоподателя, но тъй като той не е
претендирал разноски, такива не следва да му бъдат присъждани. На
осн.чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемия И. П. И. няма право на разноски
независимо, че ангажира становище за основателност на въззивната жалба.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260089/12.04.2021г.на Районен съд-Козлодуй,
постановено по гр.дело №1722/2018г. в неговата цялост.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-
Козлодуй при съобразяване на дадените с настоящето решение указания.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8