Решение по дело №621/2021 на Административен съд - Пазарджик

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 673/29.9.2021г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, в публично заседание на девети септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СВЕТОМИР БАБАКОВ

при секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдия Бабаков адм. дело № 621/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 13, ал. 6, във връзка с ал. 5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).

Образувано е по жалба на П.Г.Л., ЕГН **********, чрез адв. Б.М., против Заповед № ЗСП/Д-РА/709 от 16.04.2021 година, издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) Пазарджик. Същата заповед е обжалвана по административен ред пред директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" Пазарджик по реда на чл. 13, ал. 5 от ЗСП, който с Решение № 13-РД06-0019/20.05.2021 г. я е потвърдил.

В жалбата се изразява несъгласие с постановената заповед, като жалбоподателят твърди, че не са налице предпоставките за постановения отказ. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В откритото съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М., който поддържа жалбата.  Твърди, че за определянето на дохода за получаване на социална помощ, съгл. чл. 16б ал.4 от ППЗСП следва да се вземе предвид дохода за съответния месец, а не дохода, реално получен през него.

Ответникът по жалбата – директорът на ДСП Пазарджик се представлява от юрк. П. К., който оспорва жалбата.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е образувано по Заявление-декларация за отпускане на месечна целева помощ вх. № ЗСП/Д-РА/709 от 13.04.2021 г. на жалбоподателката с което е поискала от дирекция "Социално подпомагане" гр. Септември отпускане на целева помощ при обявено извънредно положение.

Касае се съжителстващи на семейни начала родители, без сключен граждански брак, с едно малолетно дете, което попада в целевата група до 14 годишна възраст, записано в НУ „Никола Фурнаджиев“- Пазарджик.

П.Л. работела по трудов договор с „Елхим- Ескра“ АД- Пазарджик. Същата представила служебна бележка от работодателя, в която бил посочен брутен доход за м. март 2021 г. в р-р на 709,44 лв. Ползвала неплатен годишен отпуск в периода от 23.03.21- 31.03.21 г.

З.Т. работел по постоянен трудов договор във фирма „Костал България Аутомотив“ ЕООД Пазарджик, като представил удостоверение за получено брутно трудово възнаграждение през март. 2021 г. в размер на 2 193,60 лв.

По заявлението бил изготвен социален доклад от 16.04.21 г., в който било отбелязано, че в общия доход на семейството следва да бъдат включени и получени обезщетения от НОИ в размер на 431,36 лв.

Със Заповед № ЗСП/Д-РА/709 от 16.04.2021 година, издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) Пазарджик била отказана исканата социална помощ. Като съображения за  това, административният орган посочил, че средномосечния доход на член на семейството е по- висок от 975,00 лв., а именно 1111,47 лв. Заповедта била обжалвана по административен ред пред директора на РДСП Пазарджик, който  с решение № 13-РД06-0019/20.05.2021 г. я е отхвърлил. В решението било прието, че считано от 22.03.21 до 31.03.21 г. са преустановени присъствените учебни занятия поради въведени временни противоепидемични мерки, свързани с ограничаването на разпространението на COVID-19, съгласно Заповед № РД-01-173/18.03.21 г. на МЗ- поради което са изпълнени условията на   чл. 16 б ал.3 т.2 от ППЗСП. Не били изпълнени обаче условията на чл. 16б ал.4 от Правилника, тъй като средно месечният доход възлизал на 1111,47 лв и надвишавал 150% от МРЗ за 2021 г.

По делото са представени справки за изплатени обезщетения от НОИ, видно от които на П.Л. на 15.03.21 г. е изплатена сумата от 28,46 лв. обезщетение за временна работоспособност за м. февруари 2021 г. и на Заприн Здравков Трясков на 08.03.21 г. е изплатена сумата  от 402,90 лв.- обезщетение за временна неработоспособност  за м. февруари 2021 г.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Пазарджишкия административен съд прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на заповедта, в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1, във връзка с ал. 3 от АПК срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

При извършена служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт съгласно чл. 168 от АПК съдът намира, че същият е издаден от компетентен административен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия и в установената от закона писмена форма, с излагане на мотиви в съответствие с изискването на чл. 13, ал. 2 от ЗСП, но в нарушение на материалния закон.

Съгласно правната норма на чл. 8 от ППЗСП, социалните помощи се отпускат на лица и семейства по настоящ адрес, на който се извършва и социалната анкета. Според разпоредбата на чл. 16б, ал. 1 от ППЗСП, право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато: двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършва(т) дистанционна работа от вкъщи и няма(т) възможност да ползва(т) платен отпуск или не получава(т) парично обезщетение за временна неработоспособност; двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4; двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка; двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не получават обезщетение за бременност и раждане.

Разпоредбата на чл. 16б ППЗСП е приета с цел да се регламентира месечната целева помощ, която се отпуска именно във връзка с обявеното извънредно положение или последвалата епидемична обстановка. Целевата помощ по чл. 16б от ППЗСП по същество е извънредна и се предоставя във връзка с промените на икономическата обстановка в страната, след 13.03.2020 г. Целта на отпускането й е да подпомогне хора в затруднено положение, предвид обявяването на извънредно положение, както и последвалата извънредна епидемична обстановка.

Административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 16б ал.1 т.1 и ал.3 т.2 от Правилника. Правният спор се свежда до това, дали  е налице надвишаване на средномесечния доход на член от семейството, който следва да бъде до 150 % от минималната работна заплата, което би било в разрез изискванията на чл. 16б ал.4 от ППЗСП, респективно би било основание за отказ на исканата социална помощ. Съгласно визираната разпоредба, помощта по ал. 1 се отпуска на семейства със средномесечен доход на член от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, по-нисък или равен на 150 % от минималната работна заплата. Видно от доказателствата по делото, получения доход за м. март на семейството е равен на получените суми от трудова дейност на двамата родители в общ размер на 2903,04 лв., или  967,68 лв. за член на семейството, което не надвишава 150 % от минималната работна заплата за 2021 г. от 650 лв. /или сумата от 975 лв./. Неправилно административният орган е включил в тази сума и получените обезщетения за временна неработоспобност в  общ размер на 431,36 лв., получени през м. март  2021 г., защото видно от представените и неоспорени по делото справки, те се отнасят за предходния м. февруари. Разпоредбата на чл. 16б ал.4 от ППЗСП визира доход за съответния месец, а не получен доход през съответния месец. След като обезщетения за временна неработоспобност в  общ размер на 431,36 лв., е относим за м. февруари, без значение е, че същия е реално изплатен през м. март. 2021 г.

Всичко изложено налага извода, че при издаване на оспорената заповед  на Директора на Дирекция „Социално подпомагане" гр. Пазарджик  е допуснато нарушение на материалния закон. На основание чл.173 ал.2 от АПК, делото следва да се изпрати като преписка  на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, като на основание чл. 174 от АПК следва да бъде определен 14 дневен срок за издаването на административен акт.

Предвид своевременно направеното искане и представените доказателства, на жалбоподателката се дължат разноски, които се констатират в общ размер на 310 лв., от които 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. внесена държавна такса

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на П.Г.Л., ЕГН **********, чрез адв. Б.М. Заповед № ЗСП/Д-РА/709 от 16.04.2021 година, издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) Пазарджик, потвърдена по административен ред  с Решение № 13-РД06-0019/20.05.2021 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" Пазарджик.

ИЗПРАЩА делото като преписка  на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона и ОПРЕДЕЛЯ 14 дневен срок за издаването на административен акт.

ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане"  Пазарджик да заплати на П.Г.Л., ЕГН ********** сумата от 310/триста и десет лева/ разноски.

Решението на основание чл. 13, ал. 7 Закона за социалното подпомагане  е окончателно и не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/