№ 362
гр. С.З., 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:В. К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от В. К. Мишова Гражданско дело №
20235500100567 по описа за 2023 година
Предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна
недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот с
предмет жилище (апартамент) с площ по документи 50,15 кв. м, ***, гр. С.З.,
***, с идентификатор ***, сключен между „О.А." ЕООД, ЕИК *** и „О.И."
ЕООД, ЕИК ***, обективиран в нотариален акт № 54, том I, peг. № 743, дело
№ 45, от 12.05.2023 г. на нотариус № 364.
Ищецът T.S. S.L.U., еднолично дружество с ограничена отговорност
договор твърди, че е кредитор на „О.А.“ ЕООД с парично вземане,
произтичащо от договор за международна продажба на стоки, сключен на
14.01.2019 г. и наименован „Споразумение за продажба на използвано
оборудване“. Твърди, че вземането е за цената по продажбеното
правоотношение, която не е била напълно заплатена. В чл. 3 от договора за
продажба T.S. S.L.U. и „О.А.“ ЕООД се договорили, че цената е в размер на
350 000 евро и ще се плати на три вноски, както било посочено в договора.
Твърди, че след многократни подканяния за плащане, на 10.01.2022 г. е
сключено споразумение за признаване на дълга. Ищецът твърди, че към
настоящия момент остатъкът от вземането на ищеца от 235 901 евро и той не е
заплатен.
Ищецът твърди, че с договор за покупко-продажба № 54, том I, peг. №
743, дело № 45 от 12.05.2023 г. на нотариус № 364 длъжникът „О.А.“ ЕООД е
прехвърлил на втория ответник „О.И.“ ЕООД посочения по-горе недвижим
имот – жилище (апартамент). Твърди, че с това действие по прехвърляне на
собствеността върху единствения си недвижим имот длъжникът „О.А.“ ЕООД
е увредил своя кредитор. Освен това твърди, че длъжникът знае за
1
увреждането, тъй като е единствен собственик на капитала на двете
еднолични дружества, управител е на двете еднолични дружества,
дружествата са регистрирани на един и същ адрес на управление, както и
фирмите на двете дружества носят наименованието „Осларка“.
Иска се съдът да постанови решение, с което да обяви за относително
недействителен спрямо T.S. S.L.U., еднолично дружество с ограничена
отговорност, договор за покупко-продажба на недвижим имот, с предмет
описаното по-горе жилище.
Ответниците оспорват иска. Считат, че искът е неоснователен.
Оспорват, че не е вярно твърдението, че е длъжник по смисъла на чл.135 от
ЗЗД. Оспорва, че дружеството е извършило увреждаща сделка в полза на
вторият ответник „О.И.“ ЕООД. Твърди, че не е вярно, че е налице знание за
увреждането и в действителност, че не са налице предпоставките на чл.135 от
ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на разпоредителната
сделка. Иска се съдът да отхвърли предявеният иск.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, становищата на
страните, въз основа на приложимото право намери за установено следното:
Ищецът T.S. S.L.U., еднолично дружество с ограничена отговорност
договор и ответникът „О.А.“ ЕООД са съконтрагенти по договор за за
международна продажба на стоки, сключен на 14.01.2019 г. и наименован
„Споразумение за продажба на използвано оборудване“. По делото не се
установи договорът да е бил подписан от лице без представителна власт.
Освен това не се установи, че той (купувачът) се е противопоставил веднага
след узнаването за сделката по смисъла на чл.301 ТЗ.
В чл. 3 от договора за продажба T.S. S.L.U. и „О.А.“ ЕООД се
договорили, че цената е в размер на 350 000 евро и ще се плати на три вноски,
както било посочено в договора. На 10.01.2022 г. е сключено споразумение за
признаване на дълга. Ищецът твърди, че към настоящия момент остатъкът от
вземането на ищеца от 235 901 евро и той не е заплатен.
Ответникът „О.А.“ ЕООД е притежавал имот в гр. С.З. имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. С.З., ***, идентификатор ***
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№ РД-18-1 от 07.01.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. С договор за
покупко-продажба от 12.05.2023 г., материализиран в н.а. № 54, т.І, рег. № 743,
дело № 45/2023 г. на нотариус Е.Т. с № 364 по регистъра на Нотариалната
камара, „О.А.“ ЕООД чрез управителя си П.Г.И. е продал този имот на „О.И.“
ЕООД , отново чрез управителя П.Г.И. за сумата от 70 000 лв., която сума е
била преведена по бА.ата сметка на дружеството-продавач в деня на
подписване на договора.
При така установените факти и обстоятелства съдът намира от правна
страна следното:
Правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него
увреждащите го актове на длъжника възниква ex lege при наличието на
фактически състав с установени от закона елементи (чл.135 ЗЗД). На първо
2
място е необходимо наличието на вземане - било то парично или непарично
(ТР 2/1964 г. ОСГК; ППл 1/1965 г.). Вземането трябва да бъде действително,
непрекратено или непогасено по давност, но не и изискуемо и ликвидно (Р-
1562-82, І г.о.; Р-663-69, І г.о.; Р-422-2000, V г.о.; Р- 728-98, ІІ г.о.). Това е така,
защото възникването на правото по чл.135 ЗЗД не се обуславя от
установяването на вземането с влязло в сила решение, а от възникналата
облигационна връзка, каквато в случая безспорно е налице. Съдът намира, че
в случая качеството на кредитор на ищеца е безспорно - има
неудовлетворено вземане по договора за продажба на използвано оборудване,
което задължение е признато в споразумение от 10.01.2020 г. Това вземане е
възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за
недействително се иска.
Налице е и също така безспорно действие на разпореждане на длъжника
с негово имущество в полза на трето лице – покупко-продажба на собствен
имот. Съгласно чл.135, ал.1 ЗЗД, правнорелевантно е действието, което
уврежда кредитора. Увреждането е обективен факт и не зависи нито от
субективното отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора. В
случая увреждане е налице, защото длъжникът се лишава от свое имущество и
по този начин намалява имуществото, служещо за общо обезпечение.
Нормата на чл.135, ал.1 ЗЗД установява още един елемент, чието
съществуване е необходимо условие за успешното предявяване на Павловия
иск. Става дума за субективното условие длъжникът и третото лице, с което
той е договарял, да са знаели за увреждането, т.е. да съзнават по време на
извършване на правното действие, че с него ще затрудни удовлетворяването
на кредитора. Ал.2 на чл.135 ЗЗД установява една оборима презумпция, че ако
третото лице с съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника,
знанието за увреждането се предполага до доказване на противното. Тази
презумпция се прилага и по отношение на юридическите лица, каквито по
легално определение са и търговските дружества (Р-120-2000, V г.о.; Р-1037-
2008, ІІ г.о.). В този случай знанието и волята се определят от лицата, влизащи
в състава на управляващите органи на дружествата. По делото няма спор, че
към момента на сключването на сделката за управител двете дружества имат
едно и също лице – П.Г.И.. С други думи е налице идентичност на лицата,
формиращи волята на юридическите лица – страни по договора за покупко-
продажба. Затова съдът намира, че презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД следва да
намери приложение и фактът на знанието на основание чл.154, ал.2 ГПК да не
се доказва от ищеца.
По правило за оборването на установените в закона презумпции следва
да се проведе пълно доказване, при което да се създаде сигурно убеждение, че
презумираният факт не се е осъществил. Оборването на презумпцията тежи
върху ответника, възразил срещу наличието на установения с презумпцията
факт. В случая длъжникът голословно твърди, че твърдението за знание за
увреждане на прехвърлителя и преобретателя е невярно. Така ответниците не
оборват презумпцията, установена в ал.2.
3
По така изложените съображения съдът приема, че искът по чл. 135 ЗЗД
е основателен и следва да бъде уважен. На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски за
възнаграждение за един адвокат в размер на 4693,99 лв., както и сумата от 10
лв. за издадените съдебни удостоверения. По делото няма доказателства за
допуснато обезпечение на предявения иск, както и за платена държавна такса
за това. Заплатената сума от 500 лв. за възнаграждение за вещо лице не следва
да бъде възлагана на ответниците, а следва да бъде върната на ищеца, тъй като
определението за допускане на такава експертиза е било отменено, защото
искането за назначаването й е било оттеглено. Неоснователно е възражението
на ответниците за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. В чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност поисканото от
страната като разноски по делото адвокатско възнаграждение да бъде
намалявано от съда, ако насрещната страна направи възражение за неговата
прекомерност. В случая такова възражение е направено от ответниците при
приключване на последното с.з. То обаче е бланкетно – не са изложени
никакви основания, никакви конкретни аргументи за обосноваването му. За да
присъди изцяло платеното адвокатско възнаграждение в тежест на
ответниците, съдът взема предвид предмета на делото – вида на претенцията,
материалния интерес, броя на страните по делото, обема на доказателствения
материал, приложимите към спора правни норми. С други думи преценява
фактическата и правна сложност на делото. В случая, действително това
производство не се отличава с кой знае каква правна сложност, но е
усложнено от фактическа страна с оглед процесуалното поведение на
ответниците, които оспорват като неверни всички фактически твърдения на
ищеца. Във връзка с преценката на фактическата и правна сложност на делото
следва да се има предвид и обстоятелството, че искът е насочен към двама
ответници, които са задължителни необходими другари в процеса. Интересът
по делото не е малък. Процесуалният представител на ищеца е изготвил
исковата молба, която е подробно мотивирана и обоснована. Освен това се е
явил и в двете съдебни заседания. Искането за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза е напълно адекватно на процесуалното поведение на
ответниците и на техните възражения и оспорвания. Въобще осъществената
защита е изчерпателна и напълно относима към изложените от ответниците
твърдения и възражения. Предвид на тази преценка, съдът не намира
несъответствие между размера на уговореното и заплатено възнаграждение и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права.
Във връзка с разноските по делото съдът констатира, че поради
опущение не е събрал дължимата държавна такса при завеждането на делото.
В този случай дължимата сума следва да бъде възложена на ответниците с
оглед изхода на производството по делото.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОБЯВЯВА на основание чл.135, ал.1 ЗЗД за относително недействителен
по отношение на „Т.И.С.“, еднолично дружество с ограничена отговорност,
учредено в съответствие със законите на И., данъчен № ***, със седалище и
адрес на управление в И., М., ***, представлявано от Ф.д.П.Д., договора за
покупко-продажба от 12.05.2023 г., обективиран в н.а. № 54, т.І, рег. № 743,
дело № 45/2023 г. на нотариус Е.Т. с № 364 по регистъра на Нотариалната
камара с район на действие района на Старозагорския районен съд, с който
„О.А.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С.З., ***, ЕИК ***,
представлявано от управителя П.Г.И., е продал на „О.И.“ ЕООД със седалище
и адрес на управление в гр. С.З., ***, ЕИК ***, представлявано от управителя
П.Г.И., апартамент, находящ се в гр. С.З., ***, идентификатор *** съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-
18-1 от 07.01.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „О.А.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. С.З., ***, ЕИК ***, представлявано от управителя
П.Г.И., и „О.И.“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С.З., ***,
ЕИК ***, представлявано от управителя П.Г.И., ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т.И.С.“,
еднолично дружество с ограничена отговорност, учредено в съответствие със
законите на И., данъчен № ***, със седалище и адрес на управление в И., М.,
***, представлявано от Ф.д.П.Д., сумата от 4703,99 лв., представляващи
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА „О.А.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С.З.,
***, ЕИК ***, представлявано от управителя П.Г.И., и „О.И.“ ЕООД със
седалище и адрес на управление в гр. С.З., ***, ЕИК ***, представлявано от
управителя П.Г.И., ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд – С.З., сумата от 389,59 лв. за дължимата държавна
такса за това производство.
ДАВА на основание чл.115, ал.2 ЗС на ищеца „Т.И.С.“, еднолично
дружество с ограничена отговорност, учредено в съответствие със законите на
И., данъчен № ***, със седалище и адрес на управление в И., М., ***,
представлявано от Ф.д.П.Д., 6-месечен срок, считано от влизане на
решението, да отбележи същото в Агенцията по вписванията, Служба по
вписванията гр. С.З..
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение вписването на исковата молба
губи действието си.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Пловдив в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
6