№ 52869
гр. София, 14.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Частно гражданско
дело № 20221110128590 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от П.К Б ЕООД срещу АНТ. СТ. МЛ., с което се иска издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от общо 11684,07лв., от която 4126.34
главница, 1102,65лв. договорна лихва, 4225лв. възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, 20лв. такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
мораторна лихва в размер на 2210,08лв.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411,
ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение
за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузите на пакета
допълнително услуги и на клаузите за събиране на такси по извънсъдебно събиране на
вземанията.
Първо, в конкретния случай договорните отношения между страните се отнасят към
потребителски договор по см. на чл.9, ал.1 ЗПК, поради което приложение намират
разпоредбите на ЗПК, съответно ЗЗП.
По същество, уговорените в договора за кредит допълнителни услуги включват
заплащане на възнаграждение за допълнителните услуги, което е предварително, т.е. същото
е дължимо само за "възможността за предоставянето" на услугите, като е без значение дали
някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действие на сключения между
страните договор, доколкото в уводната част на споразумението е посочено, че
възнаграждението за предоставянето на посочените допълнителни услуги става изискуемо с
подписването му, като изискуемостта му е в пълен размер дори и да не е ползвана и една от
тях. Съгласно приложения погасителен план длъжникът е следвало да заплаща в
продължение на 36месеца за възможността да ползва допълнителните услуги, т.е.
претендираното възнаграждение е уговорено във фиксиран размер, събиран по силата на
самия договор, а не на база реално потребено благо-услуга, което изключва възможността
същото да бъде разглеждано като предоставена допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а,
ал. 1 от ЗПК. Но дори да се възприеме подобна теза уговарянето му по този начин е в
колизия с нормата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, в която е предвидено, че видът, размерът и
действията, за които е начислена сумата, следва да са ясно и точно конкретизирани в
договора, а не зададени под обща формулировка с пожелателен характер, както е
1
процесният случай. На следващо място предвидените услуги представляват действия по
управлението на кредита. Това е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, в който е
предвидена изрична забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Процесните споразумения
дават на настоящия съдебен състав основание да счита, че е налице извод за вероятната
неравноправност на клаузите във вреда на потребителя по смисъла на чл.143 ЗЗП,
приложим в конкретния случай, тъй като води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
На следващо място, съгласно чл.10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, но не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Видът, размерът и действието, за което се събират такси и комисионни трябва да
бъдат ясно и точно определени. Съгласно чл.21 ЗПК всяка клауза в договора, имаща за цел
или резултат от заобикаляне изискванията на закона е нищожна. Клаузи, касаещи такси
разходи, свързани с действия на заемодателя при забава в плащанията, представляват
обезщетение за забавено плащане, каквато отговорност представлява неустойка, а не за
покриване на разходи по събиране на вземането. С предвиждане и начисляване на такива
такси по същество се цели заобикаляне ограничението на въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника, поради
което претендираната такса от 20лв. за извънсъдебно събиране на вземането съдът намира за
вероятно неравноправна.
Следователно, заявлението следва да се отхвърля в частта, в която се претендира
сумата за неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и в
частта, в която се претендира такса за извънсъдебно събиране на вземането, а в останалата
част следва да се издаде заповед по чл.410 ГПК, като на заявителя следва да се присъдят и
разноски само пропорционално на уважената част от вземането, или сумата от 148,78лв. за
д.т. и 63,67лв. за юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 27 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение с вх. № 108780/31.05.2022 г., подадено от П.К Б ЕООД, В ЧАСТТА , с която се
иска длъжникът АНТ. СТ. МЛ., ЕГН: **********, да заплати: сумата от 4225лв.
възнаграждение за закупена и използвани допълнителни услуги, както и 20лв. за непогасени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на
срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да
довнесе единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2