Р Е Ш Е Н И Е
№260144
гр.Ботевград, 21.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен състав,
в публичното заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
първа година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №130 по описа на БРС за 2021
година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„***” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление –гр.С., бул.”***” №*** – „***“ ет.3, представлявано
от Л.П.П. е обжалвало в
законния срок наказателно постановление
№***. издадено от Директора на ОДБХ- С. област, с което за нарушение на чл.132, ал.1, т.4 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност /ЗВД/, на
основание чл.416, ал.2 от ЗВД му
е наложено административно наказание „имуществена
санкция”
в размер на 500.00 лева, за нарушение на чл.132, ал.1, т.8 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, на основание чл.416, ал.2 от ЗВД му е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 500.00 лева и за
нарушение на чл.132, ал.1, т.10 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
/ЗВД/, на
основание чл.417, ал.2 от ЗВД му
е наложено административно наказание „имуществена
санкция”
в размер на 1000.00 лева като излага съображения за незаконосъобразност
на същото и моли да бъде
отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателят „***” ЕООД – гр.С. не се представлява,
а в писмена молба чрез пълномощника си адв.М.Г.С. от АК – Я., се изразява становище, че поддържа жалбата срещу горепосоченото
наказателно постановление и моли да бъде
уважена, съобразно изложените доводи в същата, като се претендира заплащането на сторените разноски по делото –
в размер на 500лева за платено адвокатско възнаграждение.
Въззивната организация – ОДБХ- С. област, чрез пълномощника
си адв. Г.М.К. от САК в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като
законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства, като претендира и
разноски в размер на 450.00лв. Прави възражения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на другата страна.
Ботевградска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: заявка за лазерно надписване на
заместващи марки за ЕПЖ; уведомление от Л.П.; договор за продажба на едни
преживни животни /биволи/ от ***г.; ветеринарномедицинско свидетелство за
придвижване/транспортиране на животни; молба възражение от Л.П.; НП № ***г.;АУАН
№ ***. - оригинал; констативен протокол №2/_05.03.2021г.;акт за възбрана №***.;
ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на
животни; заповед № ***г.; заповед № ***.; трудов договор ***. и събраните гласни доказателства – показанията
на свидетелите К.И.С.– актосъставител, на длъжност “гл. инспектор” при
ОДБХ – Софийска област, Ц.И.Ц. и С.И.Г. се установява следната фактическа
обстановка:
В
края на месец декември 2020г. св.Ц.И.Ц. –
„гл. специалист“ при ОДБХ – С. област посетил животновъден обект, собственост
на „***” ЕООД – гр.С., находящ се в с.П.Л., обл.Софийска. При проверка от негова страна, установил, че
в обекта се отглеждат 31бр. биволи, които нямат ушни марки, както и че в обекта
няма регистър на животните. За констатираното св.Ц. не съставил никакви писмени
документи, а единствено съобщил устно на св.К.И.С. на длъжност “гл. инспектор” при
ОДБХ – Софийска област. На 05.0.2018г. св.К.И.С.,
на длъжност “гл. инспектор” при ОДБХ – Софийска област. На 05.01.2021г. св.С.,
св.Ц. и св.С.И.Г. – полицейски служител при РУ – Правец посетили горецитирания
животновъден обект, при което било установено, че от 29.12.2020г. се отглеждат
29бр. биволи, които не са идентифицирани, както и че липсват писмени
уведомления до ветеринарен лекар,
обслужващ ж.о., както и че регистъра не се води редовно и правилно. За
констатираните нарушения св.С. съставил същия ден АУАН №***.
на „***” ЕООД – гр.С.. Актът бил съставен в
присъствието на пълномощник на дружеството – А.Т. П. и на св.Ц. и св.Г.. Актосъставителят
квалифицирал деянията като нарушения по чл.132, ал.1, т.4, т.8 и т.10 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/. Актът бил предявен на А.Т. П. за
запознаване със съдържанието и за подпис и той го подписал.
Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено
атакуваното наказателно постановление №№***. от Директора на
ОДБХ- Софийска област, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.132,
ал.1, т.4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, на
основание чл.416, ал.2 от ЗВД му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500.00
лева, за нарушение на чл.132, ал.1, т.8 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, на основание чл.416, ал.2 от ЗВД му е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 500.00 лева и за
нарушение на чл.132, ал.1, т.10 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
/ЗВД/, на
основание чл.417, ал.2 от ЗВД му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000.00
лева.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена от показанията на свидетелите С., Ц. и Г., както и от
писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.
Съдът
счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът
приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН съставен от
оправомощено за това длъжностно лице.
Относно нарушението,
квалифицирано по чл.132, ал.1, т.4 от ЗВМД, съдът счита, в тази му част наказателното постановление страда от
съществени пороци, касаещи задължителното му съдържание, поради което е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено в тази му част само на това основание, без да
се изследва въпроса извършено ли е административното нарушение.
В АУАН, нарушението по чл.132, ал.1, т.4 от ЗВМД е
описано единствено, че липсват писмени уведомления до ветеринарния лекар, обслужващ
животновъдния обект. Посочено само с тези факти и обстоятелства, нарушението
остава неясно посочено, както за жалбоподателя, така и за съда. От това
описание не става ясно, за какво е следвало да се уведоми ветеринарния лекар –
за какви животни и за какви обстоятелства, както и в какъв срок. В чл.132, ал.1, т.4 от ЗВД е посочено че собствениците
на ж.о. в
тридневен срок писмено или по електронен път чрез Интегрираната информационна
система на БАБХ по чл. 51, ал. 3
уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за новородени и
закупени животни от видове, които подлежат на идентификация. В случая нито в АУАН, нито в
атакуванато НП се сочат твърдения относно кои животни, за какво и в какъв срок е следвало жалбоподателят да уведоми ветеринарния лекар, съответно липсва
посочване и на дата на извършването му, с оглед а това, че същото се
осъществява с бездействие. По този начин е било
накърнено правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае за какво
точно нарушение е санкциониран, кога и
къде го е извършил. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до
порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява
съществено процесуално нарушение.
Относно
нарушението, квалифицирано по чл.132, ал.1, т.8 от ЗВМД, съдът счита, в тази му
част наказателното
постановление страда от съществени пороци, касаещи задължителното му
съдържание, поради което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено в тази
му част само на това основание, без да
се изследва въпроса извършено ли е административното нарушение.
Разпоредбата
на чл.
132, ал. 1, т. 8 от ЗВД гласи следното: "Собствениците,
съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни: водят регистър на животните в животновъдния обект, в който вписват
новородените, закланите, откраднатите, убитите, умрелите, продадените и
придобитите животни; регистърът се съхранява за срок най-малко три години от
последното вписване". Посочената за нарушена разпоредба на чл.
132, ал. 1, т. 8 от ЗВМД не кореспондира с описаното в
обстоятелствените части на АУАН и НП, където като фактически състав на
нарушението е посочено единствено, че регистъра на животновъдния обект не се
води редовно и правилно. От това описание
не става ясно, кога регистъра не е воден, за кои животни и в какво се състои
неправилното му водене. По този начин е било накърнено правото на защита на
жалбоподателя, който има право да узнае за какво точно нарушение е санкциониран, кога и къде го е извършил.
Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на
издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено
процесуално нарушение.
Относно нарушението, квалифицирано по чл.132,
ал.1, т.10 от ЗВМД, съдът счита, в тази му част наказателното постановление също страда от съществени пороци, поради което е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено в тази му част само на това основание, без да се изследва
въпроса извършено ли е административното нарушение.
Разпоредбата на чл.
132, ал. 1, т. 10 ЗВД вменява отговорност на собствениците на
животновъдни обекти със селскостопански животни за официалната им идентификация
задължение за съдействие за изпълнението на мерките по програмата за
профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози.
По силата на императивната норма на чл. 51, ал. 1 ЗВД
животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти - на
регистрация в БАБХ. Животните подлежат на официална идентификация, условията за
която се определят с наредба (чл. 51, ал. 9 ЗВД),
когато не е налице основание за приложение на Регламент на ЕС, какъвто
съществува за едрите преживни животни (чл. 51, ал. 6 ЗВД).
Задължението за идентификация е на собствениците или упълномощени от тях
ветеринарни лекари, ветеринарни техници или развъдни организации (чл. 51а, ал. 1 ЗВД).
Съгласно чл. 4, ал. 1 от
Наредба № 61/2006 г. (редакция Д. в. бр. 90/2013 г.) системата за
идентификация на животните се изгражда въз основа на:
1. индивидуални средства за идентификация на животните;
2. индивидуални паспорти за идентифициране на едри преживни животни
(ЕПЖ);
3. актуален регистър за всеки животновъден обект;
4. компютризирана информационна система (електронна база данни);
5. документи за придвижване на животните.
Нормата на чл. 4, ал. 6 от
Наредба № 61/2006 г., определяща ушната марка като средство за
идентификация, е отменена, считано от 15.10.2013 г. Към датата на извършване и
установяване на нарушението са в сила разпоредбите на чл. 4, ал. 7 от
Наредба № 61/2006 г., съгласно която ушна марка за ЕПЖ, която се
поставя на мястото на загубена или повредена, съдържа същата информация като
старата, като се добавя и римска цифра, показваща поредния номер на подмяната,
както и на чл. 5, ал. 1 от наредбата - чистопородните и хибридните животни се
маркират и с допълнителна ушна марка от организациите по чл. 8, ал. 2 от
Закона за животновъдството.
Задължението за регистрация в
информационната система на БАБХ е изцяло за държавния орган – чл. 7, ал. 3-5, чл. 51, ал. 2
и ал. 3 от ЗВМД.
Задължението за идентификация на животните и за въвеждане на данни в
Интегрираната информационна система на БАБХ е на ветеринарните техници (чл. 40, ал. 1, т.
6 ЗВМД), чиято дейност се извършва под контрола на ветеринарния
лекар (чл. 40, ал. 2 ЗВД).
При така действащата нормативна
уредба към датата на извършване на твърдяното нарушение е правилен изводът на
СРС за липса на съответствие между фактическото описание на нарушението
"пасе крава без марки на ушите и нерегистрирана в системата на БАБХ"
и квалификацията на деянието по чл.
132, ал. 1, т. 10 ЗВД. Фактическото описание на нарушението "отглежда
29 биволи които не са идентифицирани" изцяло не съответства на посочената
за нарушена норма.
Допуснатите в случая процесуални нарушения са съществени и
опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната
му.
Законът не предвижда възможност за саниране
на нередовностите на НП, каквато възможност, например, в определени случаи е
предвидена за нередовностите на АУАН – чл.53 ал.2 от ЗАНН.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид
процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество
е безпредметно.
Предвид
изхода на спора и на осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. / на „***” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление –гр.С., бул.”***” №*** – „***“ ет.3 представлявано от Л.П.П. се дължат и
следва да се заплатят разноски в производството по делото. С писмена молба
по дселото се претендира заплащане на разноски за процесуално
представителство в размер на 500,00 лв.
Писмено от ОДМВР – С. е направено
възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът счита претенцията за
основателна и доказана. По делото е представено пълномощно, както и разписка и
списък на разноски, от които е видн, че
жалбоподателя е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 500, 00 лв. в полза
на адв.М.Г.С. от АК-Я.. В случая,
платеното от „***” ЕООД адвокатско възнаграждение е над минималния размер, определен в чл.18, ал.2
и чл.7, ал.2 т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното, ОДБХ- С. област следва да заплати на „***” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление –гр.С., бул.”***” №*** – „***“ ет.3 разноски в размер
на 370,00 лв. /триста и седемдесет лева/ за осъществено
процесуално представителство в производството по а.н.дело № 130/2021г. пред Районен
съд Ботевград,
с оглед направеното възражение от въз. страна, както и с липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №***. издадено
от Директора на ОДБХ- С. област против „„***” ЕООД
с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление –гр.С., бул.”***” №***
– „***“ ет.*, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДБХ- С. област да заплати на „***” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление –гр.С., бул.”***” №*** – „***“ ет.3, представлявано от Л.П.П. разноски в
размер на 370,00 лв. / триста и седемдесет лева /
за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 130/2021г. пред Районен
съд Ботевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – С. ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: