Решение по дело №7405/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260412
Дата: 26 март 2021 г. (в сила от 15 април 2021 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20205330207405
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                            № 260412

                                     гр. Пловдив, 26.03.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА

                                                                                         

          при участието на секретаря  Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7405/2020  г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от М.М.Б. *** против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3207688 , с който на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.189,ал.4 вр. чл.182, ал.2 т.2 от ЗДвП  е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. С жалбата се моли ел. фиш като неправилно и незаконосъобразно издаден да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Ст.П. с пълномощно по делото, който поддържа жалбата по направените в еня оплаквания. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована,  не изпраща представител.  Постъпило е писмено становище, според което ел. фиш е правилно и законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден. Претендира разноски.

.

Жалбата  е допустима  - подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.189, ал.8 от Закона за движение по пътищата и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 14.11.2019 г. в 08:11 ч. в републ. път II -86 км 19+240 в посока гр.Асеновград, при максимално разрешена скорост за движение извън населено място от 90 км/ч и след отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % било установено движение на МПС л.а. Мерцедес  Б 200 , рег. *** със скорост 109 км/ч. Нарушението било установено с АТСС № 00209D32ACE1.  За така установеното превишение на скоростта от 19 км/ч бил издаден обжалваният ел. фиш, в който нарушението било квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а на нарушителя на основание чл.189, ал.4 вр.чл.182,  ал.2 т.2 от ЗДвП е наложено администартивно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства : копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване, писмо от БИМ във връзка с последваща проверка, писмо от Община Пловдив изх.№ 310/08.02.2021 г.  за издавани разрешения за превоз на пътници на процесното МПС, справка за собственост на МПС, както и снимков материал № 363.

Обжалваният ел. фиш отговаря на изискванията, предвидени в чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържа данни за  териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното й заплащане. Ел фиш отговаря на образеца на електронния фиш,  утвърден от министъра на вътрешните работи.

Нарушението, за което е издаден ел. фиш е установено с АТСС № 00209D32ACE1, което е стационарно  по смисъла на § 6 , т.65 б.а от ЗДвП.За същото има издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 със срок на валидност до 08.12.2020 г. АТСС е преминало и последваща проверка през месец юни 2019 г. със срок на действие една година .

Налице е снимков материал, удостоверяващ датата, часа на нарушението, рег.№ на МПС, установената скорост на движение на МПС като е отчетена максимално допустимата грешка от 3% при скорост над 100 км/ч.

Правилно е вменена и административнонаказателната отговронст на нарушителя предвид направената справка за собственост на МПС , което отговаря на изискванията на чл.188, ал.1 от ЗДвП.

Нарушителят е санкциониран за неспазване на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, предвиждаща налагане на глоба на водач, който превишава максимално разрешената скорост извън населено място. С разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП максимално разрешената скорост за дивжение на МПС е 90 км/ч. В случая въведеното огарничение е законово регламентирано, а не е въведено с пътен знак, поради което ирелевнатно е дали в действителност е бил поставен такъв. Нарушителят е санкциониран за нарушение на въведеното законово ограничение извън населено място. Налице е правилно приложение на материалния закон. Възражението на жалбоподателя за приложимост на разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП  е неоснователно.

Нарушението е установено с МПС, за което след направена справка в Община Пловдив се установи, че няма издадено разрешение да осъществява превоз на пътници към датата на нарушението.От приложената към писмото от Община Пловдив справка се установява, че такова разрешение е издадено под № 229 на 18.12.2019 г., т.е. към датата 14.11.2019 г., на която е утановено нарушението, собственикът му не е разполагал с разрешение. Поради изложеното за статута на МПС, неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя за приложимост на санкционната разпоредба на чл.189, ал.3 от ЗДвП.

 При установено превишение на скоростта извън населено място от 11 до 20 km/h в разпоредбата на чл.189,ал.4 вр.чл.182,ал.2 т.2 от ЗДвП е предвидено наказание  глоба в размер на 50 лв. Следоватлено санкционната разпоредба е приложена правилно. В жалбата се излагат оплаквания за опорочаване на административнонаказателната процедура, като процесуалният представител се позовава на разпоредбата на чл.39,ал.4 от ЗАНН. Според цитираната разпоредба за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по  ал. 2, за което се издава електронен фиш. Според чл.39, ал.2 отЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. В случая е установено нарушение за превишение на скорост, за което е предвидено налагане на  глоба в размер на 50 лв., което попада сред приложното поле на чл.39, ал.2 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗДвП е приета едновременно с въвеждането на института на ел. фиш. Историческото тълкуване на разпоредбата на чл.39, ал. 4 от ЗДвП налага да се приеме, че разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не се явява специална по отношение на чл.39, ал.4 от ЗДвП. Следователно при осъществяване на нарушение за скорост, за което е предвидено налагане на наказание глоба в размер на 50 лв. по правилата на цитираните по - горе законови разпоредби от ЗАНН в тези случаи редът за санкциониране е бил  този с фиш/но не електронен такъв/, а при отказ /т.е. липса на съгласие/ , поради което е следвало да се състави АУАН, респ. да се издаде НП.

Изложените съображения налагат извод за неправилност и незаконосъобразност на издадения ел. фиш и налагат неговата отмяна.

С оглед изхода на спора и представения списък по чл.80 от ГПК от пълномощника на жалбоподателя следва в полза на жалбоподателя да се присъдят сторените по делото разноски. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл. 7, ал.2 т.1 при материален интерес до 1000 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лв. Толкова е и претендираният размер от страна на пълномощника на жалбоподателя.

Предвид изложеното съдът

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3207688 , с който на М.М.Б. ***, ЕГН  ********** за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.189,ал.4 вр. чл.182, ал.2 т.2 от ЗДвП  е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на М.М.Б. ***, ЕГН ********** сумата от 300 лв., представляваща сторени разоски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.

                               

 

                                   Районен съдия : ………………………

 

Вярно с оригинала! МК