Присъда по дело №538/2019 на Районен съд - Пловдив

П Р И С Ъ Д А № 19

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

23.01.2020г.                                                                                        град Пловдив

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД                       ХХV наказателен състав

На Двадесет и трети януари                                                       2020 година

в публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА  НИЗАМОВА

 

СЕКРЕТАР: Магдалена Трайкова

ПРОКУРОР: ГЕОРГИ ХАРИЗАНОВ

като разгледа докладвано от съдията

НОХД № 538 по описа за 2019 година

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимата З.И. /I. Z. / - родена на ***г***, А. , гражданство - А. , със средно образование, безработна, омъжена, неосъждана, със статут на постоянно пребиваваща в Република Б., живуща ***, ЕГН ********** ЗА ВИНОВНА в това, че на 21.01.2019г. в гр. Пловдив е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, поради което и на основание чл. 325 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, вр. чл.54 от НК я ОСЪЖДА на 7/седем/ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ПРИЗНАВА подсъдимата З.И. /I. Z. /, със снета самоличност, за ВИНОВНА в това, че на 21.01.2019г. в гр. Пловдив е причинила на полицейски орган -  Х.Д.Д., ЕГН ********** – с. Пловдив група “Охрана на обществения ред” на сектор “Охранителна полиция” във Второ РУ при ОД на МВР – П., при изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток на лява подбедрица и травматичен оток на първи пръст на дясна ръка, довели до болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 131 ал. 2 т. 4 вр. чл. 130 ал. 2  от НК, вр. чл. 54 от НК я ОСЪЖДА на 5 /пет/ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 23 ал. 1 от НК НАЛАГА на подсъдимата З.И. едно общо най-тежко наказание, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на 7 /седем/ месеца.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на подсъдимата З.И. едно общо най-тежко наказание в размер на 7 /седем/ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящата присъда.

На основание чл.67 ал.3 вр. чл.42а ал.2 т.4 вр. с чл.42 б, ал.4 от НК налага на подсъдимата З.И. през периода на определения изпитателен срок пробационна мярка - включване в програма за обществено въздействие „Овладяване на гнева“.

На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 вр. ал. 2  от НК ПРИСПАДА от така наложеното на подсъдимата З.И. едно общо най-тежко  наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на  7 /седем/ месеца времето, през което същата е била задържана по реда на ЗМВР, за срок до 24 часа, по реда на НПК за срок до 72 часа, считано от 21.01.2019 г. до 24.01.2019 г., като един ден задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.

Вещественото доказателство - СД, находящо се на лист 90 от съдебното произвоство да остане между кориците на делото.

Веществените доказателства – видео регистратор за автомобил, модел LS430W, сериен *************, с кабел и зарядно устройство за кола към него, сим карта с надпис „SanDisk TransFlash“, Micro SD, 32 GB,  C32G, произведена в Т., марка „Kingston“, да се върнат на подсъдимата З.И..

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимата З.И. да заплати по сметка на ОДМВР - П. сумата от 67,27 лева, направени в хода на досъдебното производство разноски.

На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимата З.И. да заплати по сметка на  Районен съд-П. сумата от 312,99 лева, направени разноски в хода на съдебното производство.

 

 Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок от днес пред ПОС по реда на глава ХХІ от НПК.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала

А.Д.

 

 

МОТИВИ ПО НОХД № 538/2019г. по описа на П.ски районен съд, ХХV наказателен състав

 

РП – П. е повдигнала обвинение срещу З.И. /I. Z. /  – родена на ***г***, А. , гражданство - А. , със средно образование, безработна, омъжена, неосъждана, със статут на постоянно пребиваваща в Република България, живуща ***, ЕГН **********, за това, че на 21.01.2019г. в гр. П. е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост - престъпление по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК, и

За това че на 21.01.2019г. в гр. П. е причинила на полицейски орган -  Х.Д.Д., ЕГН********** – с. п.в група “Охрана на обществения ред” на сектор “Охранителна полиция” във Второ РУ при ОД на МВР – П., при изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток на лява подбедрица и травматичен оток на първи пръст на дясна ръка, довели до болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл.131, ал.2, т. 4, вр. чл. 130, ал.2  от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство не са конституирани акцесорни страни частен обвинител и граждански ищец, тъй като същото е протекло по реда на глава 24 от НПК и съгласно чл. 359, ал. 3 и ал. 4 от НПК, те са недопустими.

Прокурорът поддържа повдигнатото срещу подс. И. обвинение като приема че и двете обвинения са доказани по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, и предлага на съда да признае подсъдимата за виновна, и определи наказания при условията на чл. 54 от НК, над средния предвиден размер, при превес на отегчаващите вината обстоятелства, като за престъплението по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, а за престъплението по чл.131, ал.2, т. 4, вр. чл. 130, ал.2  от НК да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на 2 години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК предлага на подсъдимата да бъде наложено едно общо наказание лишаване от свобода в размер на 3 години. Прокурорът предлага на основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанието да бъде отложено с изпитателен срок от 5 години. На основание чл. 67, ал. 3 от НК, предлага на подсъдимата да бъде наложена пробационна мярка по чл. 42, ал. 2, т. 4 от НК, а именно включване на подсъдимата в програма за обществено въздействие „Овладяване на гнева“. Предлага на подсъдимата да бъдат възложени и сторените по делото разноски, както и да бъде приспаднато времето през което е била задържана за 24 часа по реда на ЗМВР и за до 72 часа с постановление на РП.  

Защитника на подс. И. – адв. К.А. моли съда да признае подзащитната му за невинна по повдигнатите й обвинения и да я оправдае. Навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се в това че разследването е било осъществено в полицейското управление в което работи пострадалия свидетел Д., в обстоятелството че на подс. И. не й е бил осигурен преводач в хода на досъдебното производство, какъвто задължително следвало да има тъй като тя е чужд гражданин. Твърди че обвинителния акт не отговарял на условията на чл. 247, ал. 1, т. 2 от НПК и разследването не било извършено с необходимата пълнота. В хода на съдебното производство правото на защита на подсъдимата било ограничено и се събирали само и единствено доказателства в полза на обвинителната теза, а на защитата било отказано събирането на множество доказателства. Сочи че подсъдимата следва да бъде оправдана, тъй като причината за случилото се е поведението на шофьора на камиона който препречил пътя и подсъдимата не можела да мине. Намира че повечето от разпитаните по делото свидетели били заинтересовани и не били безпристрастни, причина за инцидента било случилото се в магазина на св. К., поради което повечето свидетели били пристрастни и в роднинска връзка помежду си. Прави подробен анализ на събраните по делото доказателства. Твърди че от приобщения по делото запис от видеорегистратора в автомобила на подс. И. било видно че тя не е ритала св. Д., както и че не е имала съприкосновение с него по друг повод освен да попречи на полицая да й вземе телефона. По отношение на телесната повреда нанесена на полицая изразяваща се в изкълчване на пръста, адв. А. твърди че тя би могла да бъде нанесена и при ареста на подсъдимата от полицейските служители които били употребили сила спрямо нея. Счита че подсъдимата не е престъпник по природа, като счита че единственото справедливо наказание което може да се наложи на подсъдимата е глоба по УБДХ, и то глоба в размер на 300лв., не повече. По обвинението за престъплението по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК подсъдимата следвало да бъде оправдана, както и за престъплението по чл.131, ал.2, т. 4, вр. чл. 130, ал.2  от НК. Твърди че подсъдимата била жертва на грубо отношение от страна на полицейските служители. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Представителя на прокуратурата отправи реплика относно твърдените за допуснати съществени процесуални нарушения, като моли да бъде взето предвид че разследването в хода на досъдебното производство е било проведено от компетентни органи, като в закона няма забрана разследването да се води в районното управление в което работи пострадалия. По отношение на твърдяното че на подсъдимата е следвало да й бъде осигурен преводач, прокурорът заяви че всички в съдебната зала са станали свидетели как подсъдимата разговаря на български с нейни познати в почивките. От първия момент подсъдимата е имала защитник и на нея са й разяснявани правата, тя изрично в хода на досъдебното производство е заявила че владее писмено и говоримо български език и не е пожелала устен или писмен превод. Правото й да откаже превод се съдържало и в чл. 395 и следващите от НПК. Прокурорът заяви че в съдебна фаза на производството още от първия момент й е осигурен преводач след като изрично го е поискала с мотива че не владее юридическите термини. Твърдяното от страна на адв. А. намира за злоупотреба с права, поради което моли съда да не го разглежда като съществено процесуално нарушение. В заключение моли съда да вземе предвид обстоятелството че нарушителката на правилата по ЗДвП обосновава своето неправомерно поведение с нарушение по ЗДвП.

Адв. А.- защитник на подсъдимата заявяви че няма какво да добави.  

Подс. И. заявяви че съжалява за случилото се, но не се признава за виновна и моли съда да я оправдае по повдигнатите й обвинения, тъй като не се смята за виновна.

В хода на съдебното производство, беше назначен преводач на подсъдимата Илива, който извършваше устен превод в съдебното заседание.  Преводачът беше назначен по молба на подс. И., която заяви че не разбира добре юридическите термини и с преводач на майчиния й език щяла по-бързо и лесно да разбира показанията на свидетелите и това което се говори /л. 13 от съд.пр/. Същата заяви че е запозната с обвинителния акт, прочела го е и го е разбрала. В откритото съдебно заседание на 08.04.2019г. подсъдимата И. в присъствието на адвоката си и преводач заяви че не желае писмен превод на протокола от съдебното заседание и на крайния съдебен акт /л. 27 от съд.пр/.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подс. З.И. /I. Z. / е родена на ***г***, А. , гражданство - А. , със средно образование, безработна, омъжена, неосъждана, със статут на постоянно пребиваваща в Република България, живуща ***, ЕГН **********.

Свидетелката Г.К. стопанисвала и работила в магазин за хранителни стоки, находящ се на адрес гр. П., бул.“П. ш.“, № …, комплекс О. На 21.01.2019г. около 13.00-14.00ч. свидетелката К. работила в магазина си, а св. Р.К. й помагал.

Св. И.Д. работил като д. във фирма „О. ООД“, която доставяла в магазина на св. К. алкохолни и безалкохолни напитки. На 21.01.2019г. около 13:00 -14:00 часа, св. Д. пристигнал с открит камион Мерцедес Спринтер пред магазина на свидетелката К.. В камиона били натоварени напитки, но същите не били натоварени до горе, а в първата половина на карусерията. Пред магазина имало и други спрели коли, поради което при спирането си на улицата пред магазина, св. Д. запушил движението по улицата даваща възможност да се влезе или излезе от комплекс Оазис 1. Камиона управляван от св. Д., бил паркиран успоредно на оста на улицата и перпендикулярно на паркоместата. След като спрял камиона, св. Д. слязъл от него и започнал да разтоварва стока за магазина на св. К..

По същото време, на 21.01.2019г., около 13:00-14:00 часа, подс. З.И. се прибирала с управлявания от нея лек автомобил Рено, на адреса си бул.“П. ш.“, № …, комплекс О. В автомобила на подсъдимата И. бил монтиран видеорегистратор, който записвал ставащото пред автомобила. След като влязла в уличката на комплекса, подс. И. установила, че пътят към ползвания от нея гараж бил частично препречен от спрелия от св. Д. камион. Тъй като подс. И. искала пътя да й бъде освободен незабавно, започнала да натиска неколкократно клаксона на автомобила с което привлякла вниманието на св. Д., който като чул клаксона веднага излязъл от магазина, като с жестове показал на подс. И., че разтоварва стока, да спре да свири с клаксона. От своя страна подс. И. била нетърпелива и настояла веднага пътя да бъде освободен и камиона да бъде преместен, поради което започнала да крещи на св. Д. да махне камиона, като многократно повтаряла „Махни камиона. Искам да мина“ и дори нарекла св. Д. н. Когато видял реакциата на подсъдимата св. Д. се качил в камиона и го преместил напред. Тъй като мислел, че така направеното от него място е достатъчно да премине автомобил, св. Д. започнал отново да разтоварва стоката си. От своя страна подс. И. преценила, че направеното от св. Д. място е недостатъчно да премине, поради което гневно натиснала клаксона и не го пунала повече от две минути, без прекъсване, с което произвела оглушителен и ненужен шум и обезпокоила всички живущи в комплекса както и хората които пряко станали свидетели на случилото се, и нямали никаква вина за ситуацията. След като започнала да свири непрестанно с клаксона, подсъдимата увеличила музиката в автомобила си. Силния звук от клаксона веднага предизвикал вниманието на свидетелите Г.К., Р.К. и И.Д. които били в магазина на свидетелката К.. Силния клаксон привлякъл вниманието и на свидетелите С. М., Т.Т. и В.К. които били пред магазина на св. К., непосредствено до разиграващите се събития, както и на св. Д.Б. – работещ в м. е. в комплекс О., и на свидетеля Х.Д. – п. с., който бил влязъл в магазина в който работел св. Б..

Св. Х.Д.Д. *** на длъжност м. и., с. П.в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“. На 21.01.2019г. за времето от 07:00 часа до 19:00 часа св. Д. бил на смяна със своя колегата св. Е.В., като двамата изпълнявали служебните си задължения със служебен автомобил с позивна ***. Автомобила бил означен като служебен патрулен автомобил. Съгласно изискванията и двамата свидетели били с униформено облекло и отличителни знаци и надписи на министрество на вътрешните работи. Около 13:00 - 14:00 часа св. Д. и св. В. били със служебния автомобил в комплекс Оазис 1 находящ се на адрес бул.“Пещерско шосе“, № 149, като свидетеля Д. бил слязъл от автомобила и бил влязъл в магазина за електроника в който работел св. Б., а св. В. останал в служебния автомобил да попълва свързани с работата им документи. В това време двамата п.с. чули силни звуци от клаксон на автомобил. Тъй като нямал видимост към мястото, от където идвал звука, св. Д. тръгнал натам, за да установи какво става и да възстанови обществения ред като се намеси във евентуално възникнала конфликтна ситуация, за каквато му говорел непрекъснатия автомобилен клаксон. Съгласно длъжностната характеристика за заемата длъжност от св. Д. той бил задължен да работи по опазване на обществения ред, предотвратяване и оказване съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия.поради това, когато св. Д. чул звука от неспиращия автомобилен клаксон решил да се намеси и да види какво се случва.  Ориентирайки се по звука, св. Д. достигнал до магазина на св. К., като видял, че пред магазина има спрял камион с открита карусерия, от който се разтоварвала стока. Зад камиона от входа към комплекса от страната на бул. „Пещерско шосе“, св. Д. видял подс. И. която стояла в лекия си автомобил и продължавала да натиска гневно и оглушително клаксона на автомобила си. Св. Д. видял, че камионът действително пречел за преминаването по улицата, като видял и св. Д. да продължава да разтоварва стоката си и да влиза в магазина на св. К.. По тази причина и за да изпълни служебните си задължения и да  възстанови нарушения от подсъдимата обществен ред, св. Д. влязъл в магазина, представил се на св. Д. и му направил забележка веднага да премести камиона и да освободи пътя. Св. Д. се подчинил на разпореждането на униформения п.с. и тръгнал навън за да премести камиона си. След него от магазина излязъл св. Д. и се насочил към автомобила на подс. И. която продължавала настойчиво да натиска клаксона. От магазина излязъл и св. Р.К.. Пред магазина били свидетелите С. М., Т.Т. и В.К., а в близост до него и други лица. Св. Д. застанал пред автомобил на подсъдимата, като й потропал на предния капак, и й разпоредил да спре да натиска клаксона, но тя не му обърнала внимание и продължила да го натиска. Свидетеля Д. видял това и отишъл от лявата страна на автомобила, до шофьорско място където видял че прозореца на шофьорската врата е свален. Казал на подс. И., да спре да натиска клаксона защото шофьорът ще премести камиончето, но подсъдимата която натискала гневно, с две ръце клаксона на автомолбила не спряла да го натиска, като вдигнала лявата си ръка и направила на св. Д. жест който той  и свидетелите наоколо възприели като „Не ме занимавай, разкарай се“. Свидетеля Д. повторил на подсъдимата да престане да натиска клаксона, но последвал отново същия жест. Тогава св. Д. се представил на подсъдимата със своето име и длъжност и поискал документ за установяване на самоличноста й. От своя страна, подс. И. изобщо не му обърнала внимание, демонстративно затворила стъклото на автомобила си и продължила да натиска гневно клаксона. След като видял пренебрежителното отношение на подсъдимата, и като преценил че същата извършва най-малкото административно нарушение, св. Д. оставил върху тавана на паркираната в близост кола на св. К., кутия с цигари и мобилния си телефон и извадил лист и химикал за да запише номера на автомобила на подсъдимата за да може да бъде взето отношение по извършеното от нея. След като записал регистрационния номер на автомобила на подсъдимата, св. Д. взел вещите си, които бил оставил върху тавана на автомобила. Подсъдимата И. видяла действието на полицейския служител, ядосала се и излезнала от автомобила си, като държала в ръка мобилния си телефон, насочила го срещу лицето на св. Д. и нагло започнала да го снима. Полицейския служител й направил забележка да не го снима, но тя го избутала с ръка настрани и се насочила към камиона като говорела „Този камион ми препречи пътя“. Шофьорът на камиона тръгнал към кабината за да премести превозното средство както му било разпоредено, като подсъдимата вървяла след него, снимала го с телефона си и говореля „Това е шофьорът който го управлява“. Св. Д. вървял след подсъдимата като се опитал да я успокои че камионът ще бъде преместен и да преустанови саморазправата на подсъдимата с шофьора. Подсъдимата се обърнала към св. Д., набутала му телефона в близост до лицето и заявила „Това е полицаят който ми записа номера на колата“. Подсъдимата се опитала да удари св. Д. с ръка по лицето, но той се предпазил със своята ръка, след това тя започнала да го бута демонстративно с ръка показвайки пренебрежението си към него и неговите думи и продължавала да снима камиона. Св. Д. се опитвал да възпре подсъдимата да не се саморазправя, но тя изобщо не му обърнала внимание като се обърнала към него и започнала отново да го снима и да го дразни, и не се съобразявала с указаното от полицая, нито представяла документ за самоличност въпреки че й бил поискан такъв. Св. Д. направил поредна забележка на подсъдимата да не го снима, но тя не се съобразила изобщо. В момент в който телефонът на подсъдимата бил в голяма близост до лицето му, той отблъснал ръката на подсъдимата в която държала телефона си. Подсъдимата нападнала агресивно полицейския служител, като го блъскала го с ръце по тялото и ръцете, като при боричкането част от вещите на полицая изхвърчали от ръката му. Подсъдимата изблъскала полицая в раменете и замахнала с десния си крак който била свила в коляно, към слабините на св. Д.. В отговор св. Д. от своя страна приклекнал за да се предпази от удара, като вдигнал левия си крак и го свил в коляното. В резултат на това, ударът на подсъдимата попаднал върху лявата подбедрица на св. Д.. Боричкането на подсъдимата с полицейския служител довело до това че калъфчето с документи и лични вещи, което св. Д. държал окачено на врата си, се откопчало и вещите му се разпиляли по земята, а телефонът който държала подсъдимата изхвърчал от нейната ръка. Свидетеля Д. усетил че при боричкането с подс. И. получил нараняване на палеца на дясната ръка от което потекло кръв. Когато видяла това и за да потърси телефона си, подсъдимата отпуснала хватката си и пуснала св. Д.. Полицейския служител понечил да събере от земята вещите си, но подс. И. отново продължила с арогантното си и гневно държане, бутнала го и настъпала част от вещите му, с което се опитала да му попречи. За да се предпази полицаят блъснал подсъдимата в раменете назад, набързо клекнал и събрал част от вещите си, но не успял да събере всичките, а бързо се изправил защото подсъдимата отново го връхлетяла и го нападнала като го блъснала с ръце в горната част на тялото. Св. Д. се опитал да възпре подсъдимата, но тя пак го изблъскала с ръце назад и изобщо не се съобразила нито с това че напада п.с., нито че го прави на публично място, пред много хора, посред бял ден, нито сметнала за нужно да предостави документ за самоличност. Полицейския служител отново се навел да събере част от вещите си, като възмутен от държането на подсъдимата я хванал за ръката за да й попречи да избяга. Опитал се да накара подсъдимата да се отдалечи от камиончето и св. Д., но отново срещнал упорита съпротива, последвана от боричкане и блъскане с ръце от нейна страна и незачитане нито на авторитета на полицейския служител, нито на телесната му неприкосновеност. Св. Д. отново се навел да събере част от разпилените от подсъдимата вещи, като подс. И. продължила да оказва съпротива отново го изблъскала в горната част на тялото, бутнала го и се освободила. Подсъдимата продължила саморазправата си със св. Д., който бил шофьор на камиона който според нея й препречвал пътя да премине нататък. Св. Д. се опитал да отдалечи подсъдимата от св. Д., за да предотврати последващи скандали и я избутал към нейния автомобил, хващайки я отново за лакътя. Подсъдимата отново започнала да блъска и удря полицейския служител, отново се освободила, изблъскала го с ръце в горната част на тялото, и се насочила към камиона. Св. Д., отново се навел в опит да досъбере разпилените си вещи, като подсъдимата го оставила на мира и отишла да търси изгубения си телефон. В това време се задал и св. Е.В. – също п.с., който бил повикан от друг човек станал свидетел на описаната ситуация и неустановен в хода на разследването, който му съобщил че неговия колега има нужда от помощ. Св. Д. отново се опитал да усмири подсъдимата, но тя демонстративно не му обърнала внимание, успяла да намери телефона си  и тръгнала към автомобила си, а св. Д. вървял след нея и се опитвал да разговаря с нея. В отговор подсъдимата се обърнала и отново го изблъскала с ръка в гърдите, той продължил с опитите си да успокои подсъдимата и да я накара да представи документ за самоличност, но тя отново насочила телефона си срещу лицето му за да го снима, без да се съобразява и с молбата му да не го снима и отново го изблъскала в гърдите. В това време св. Д. приключил с доставката на стока, качил се в камиончето и потеглил. Подсъдимата видяла това, качила се в автомобила си, като продължила да пренебрегва разпореждането на полицейския служител да представи документ за самоличност и подкарала автомобила си към своя гараж. Св. В. който междувременно бил разбрал от своя колега че подсъдимата го била изритала в слабините, започнал да тропа на стъклото на подс. И. за да я накара да спре и да представи документ, но тя изобщо не счела за необходимо да му обърне внимание, демонстративно го пренебрегнала и продължила към гаража си. Тъй като автомобилът се движил с ниска скорост, тичайки до него св. В. отново потропал на стъклото на шофьорската врата на автомобила и разпоредил на подс. И. да спре автомобила, като посочил и полицейския си знак. От своя страна подс. И. му махнала с ръка да се маха и продължила да се движи с автомобила си като го паркирала в гаража. Подсъдимата излезнала от автомобила си и започнала да крещи на полицейските служители да излизат от гаража й, защото бил лична собственост. Те отново й заявили че са п.с. и искат документ за самоличност. Пред гаража си подс. И., отново отказала на св. Д. и В., да предостави документите си, като на два пъти се опитала да избута с ръце св. В.. В резултат на това полицейските служители решили че поведението на подсъдимата е престъпление и то не следва да остане ненаказано и пристъпили към задържането й, като обаче се наложило да използват сила за да поставят белезници на подс. И., която оказала съпротива, като се бутала в полицейските служители, крещяла, опитала се да седне на земята, дори успяла да приклекне, но с общи усилия св. В. и Д. успели да я вдигнат и да я закарат до служебния автомобил.

Необузданото, невъздържано, скандално, възмутително и непристойно поведение на подсъдимата И. продължило повече от 7 минути, посред бял ден, в присъствието на много хора.

Всички тези действия на подс. И. спрямо св. Д., който бил униформен П.станали в присъствието на свидетелите С.М., Х.Д., Е.В., Д.Б., И.Д., Г.К., Р.К., Т.Т. и В.К., като всеки от тях възприел определени моменти от случилото се на който станал пряк и непосредствен свидетел, и възприели действията на подс. И. като безобразно и недупостимо поведение, което предизвикало огромно възмущение у тях. Блъскането и бутането на полицейските служители след задържането на подс. И. било възприето освен от св. Д. и В. и от свидетелите  М., Д. и Т..

След задържането на подс. И. същата била отведена в сградата на 02 РУ П. и задържана за 24 часа на основание чл. 72 от ЗМВР. Подсъдимата И. собственоръчно попълнила декларация изписана на български език, в която упоменала иска ли адвокат и преглед от лекар, като говорела на български език и не твърдяла че не разбира езика. Подсъдимата И., живеела в РБ от 2010г., като владеела български език писмено и говоримо. Същата не разбирала юридическите термини, но това не й пречело да говори и разбира български език.

Освен нараняването на палеца на дясната ръка от който потекла кръв, което усетил св. Д. че настъпило при боричкането с подс. И., след като св. Д. се прибрал в полицейското управление, усетил и че крака в областта на лявата подбедрица, където го била изритала подсъдимата го наболява и видял че в тази област имал следа от прах от обувката на подсъдимата И. върху панталона. Когато се съблякъл видял че на това мястото имало лека подутина и му се сторило че мястото било с променен цвят.

Съгласно заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза при инцидента на 21.01.2019г. на св. Д. е било причинено: трамватичен оток на първи пръст на дясната ръка, травматичен оток на лява подбедрица, които по отделно и в своята съвкупност са му причинили болка и страдание без разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства - частично от обясненията на подс. И. /депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл. 279, ал.2 вр. ал.1, т.3 и т. 4 от НПК – съответно от обясненията й, дадени в хода на досъдебното производство/, изцяло от показанията на свидетелите С.М. М. /депозирани в хода на съдебното производство/, изцяло от показанията на свидетеля Д.И.Б. / депозирани в хода на съдебното производство , а относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т. 2, пр. II от НПК – съответно от показанията му, дадени в хода на досъдебното производство/, изцяло от показанията на И.П.Д. /депозирани в хода на съдебното производство, а относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т. 2 от НПК – съответно от показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство /, изцяло от показанията на Г.С.К. / депозирани в хода на съдебното производство/, изцяло от показанията на Р.О.К. /депозирани в хода на съдебното производство, а относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т. 2 от НПК – съответно от показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство /, изцяло от показанията на Т.В.Т. /депозирани в хода на съдебното производство, а относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т. 2 от НПК – съответно от показанията й, дадени пред орган на досъдебното производство /, изцяло от показанията на Х.Д.Д. /депозирани в хода на съдебното производство/, изцяло от показанията на Е.П.В. /депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т. 2 от НПК – съответно от показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство/ с изключение на заявеното от свидетеля че към края на смяната св. Д. му е заявил че го болят слабините, изцяло от показанията на свидетелката В.С.К. депозирани в хода на съдебното производство, и частично по отношение на обстоятелствата за които беше приложена процедурата по чл. 281, ал.5 вр. ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, а именно датата и времето на случилото се, съответно от показанията й дадени в хода на досъдебното производство, като по отношение на въпроса видяла ли е св. К. подсъдимата да рита св. Д., съдът кредитира заявеното от нея в съдебно заседание, и не кредитира заявеното в тази насока в досъдебната фаза на процеса, изцяло от показанията на свидетеля О. С. К. /депозирани в хода на съдебното производство/.

Показанията на свидетел А.Р.Б. в хода на съдебното производство, не допринесоха за изясняване на фактическата обстановка описана по горе, тъй като този свидетел не разказа нищо което да е относимо към установената от съда фактическа обстановнка.

Описаната по горе фактическа обстановка се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства – удостоверение за раждане /л. 9 от ДП/, пълномощно /л. 11 от ДП/, справка съдимост /л. 38 от ДП/, писмо от ОДМВР П., от Началник Човешки ресурси и приложената към него типова длъжностна характеристика към него /л. 40-44 от ДП/,  копие на ежедневна ведомост /л. 45-48 от ДП/, заповед за задържане /л. 49 от ДП/, протокол за обиск по ЗМВР /л. 50 от ДП/, характеристична справка /л. 52 от ДП/, справка БДС /л. 50 – гръб от ДП/, писмо от сектор „ПП“ при ОДМВР П., характеристика от П. Д. – Д. на д. г. „Р.“ /л. 25 от съд.пр./, характеристика от И. Г. – д. на етажната собственост където живее подсъдимата /л. 26 от съд.пр./ и справка за нарушител водач/л. 101-102 от съд.пр/.

Показанията на свидетелите С.М. М., Д.И.Б., И.П.Д., Г.С.К., Р.О.К., Т.В.Т., Х.Д.Д., Е.П.В. и В.С.К., са еднопосочни, взаимноподкрепящи се и взаимнодопълващи се, логични и безпротиворечиви, досежно приетото фактическото положение описано по-горе, поради което съдът ги кредитира изцяло /с изключение на посоченото за св. В./. Всеки от посочените свидетели разказва онази част от протеклите събития на която той е станал свидетел в зависимост от мястото на което се е намирал и събитията които е възприел и са се запазили в неговото съзнание. Съдът отчете факта че св. Г.К. и св. О.К., са майка и баща на св. Р.К., а св. В.К. е майка на св. Г.К.. Последното не разколеба съдът да кредитира показанията на тези свидетелите, тъй като показанията им бяха преценени като искрени и взаимноподкрепящи се относно основни факти очертаващи извършените престъпления и се явяват еднопосочни на показанията на останалите разпитани по делото свидетели, както и на изготвените експертизи и приложеното веществено доказателство. По делото не бяха събрани доказателства поради коеито тези свидетели трябва да бъдат възприети като заинтересовани от изхода на делото, нито такива които да сочат причина поради която да искат да навредят на подсъдимата И.. Напротив показанията на св. Г.К. и св. О.К., бяха доста пестеливи и съдът остана с впечатление че те спестяват на съда част от това което са видели, което се явява в подкрепа на подсъдимата, а не в неин ущърб. Съдът отчете и факта че свидетелите Х.Д. и Е.В. са колеги, п.с., но и техните показания се кредитират напълно от съда и се оценяват като безпристрастни, истинни, и съответни на събраните по делото доказателства, кредитирани от съда.

От разпитаните по делото свидетели, с най-голямо значение е разпита на полицейския служител - свидетеля Х.Д., явяващ се и пострадал от престъплението по чл. 131 ал. 2 т. 4 вр. чл. 130 ал. 2 от НК. Съдът кредитира напълно показанията на този свидетел, като отчита че свидетеля би могъл да се приеме като заинтересован от изхода на делото, тъй като е пострадал от извършено спрямо него престъпление, но съдът оценя показанията му като логични, последователни и съответни на останалите кредитирани от съда доказателства, поради което ги оценя като истинни и дадени добросъвестно. Свидетелят Д. описва най-подробно извършените от подсъдимата И. непристойни действия, тъй като той е бил най-близо до нея и физическите посегателства  на подсъдимата И. спрямо него, както и дръзките й непристойни действия, с които нарушила обществения ред и изразила явно неуважение към обществото са възприети от него в най-пълна степен. Свидетелските показания на свидетеля Д. са еднопосочни и със записите отразени във фалйовете записани върху СД приложено към изготвената съдебно-техническа експертиза, което е още една причина показанията на този свидетел да се кредитират изцяло от съда.

Показанията на св. Е.В., също п. с. и колега на св. Х.Д., се кредитират от съда изцяло, като достоверни, логични и съответстващи на останалите доказателства по делото кредитирани от съда, с изключение на заявеното от него че в края на работната им смяна, св. Х.Д. му казал че го болят слабините. В тази част показанията на св. В. останаха неподкрепени от събраните по делото доказателства, макар че съдът приема че е напълно възможно и св. Д. да го е казал на своя колега, тъй като интензивността на действията на подс. И. върху полицая е била значителна и е възможно да е почувствал такова неразположение. Същото обаче не беше посочено от св. Д. пред съда, поради което остана неподкрепено. Посоченото се отнася както до показанията дадени в съдебната фаза на процеса, така и до прочетените по реда на чл. 281 от НПК, показания дадени в хода на досъдебното производство по отношение на датата и часа в които са се случили описаните от него събития.

Показанията на свидетелката В.К. съдът също възприема като достоверни, логични и съответстващи на останалите доказателства по делото кредитирани от съда, като следва да се отбележи че свидетелката беше изключително емоционална при даване на показанията пред съда, като изрази искренното си възмущение от стореното от подс. И., която като „луда“ нападала полицейския служител. По отношение на обстоятелството видяла ли е свидетелката К. как подсъдимата рита полицейския служител – свидетеля Д., съдът дава вяра на заявеното от нея в хода на съдебното производство че го е видяла. Тъй като в показанията си пред съдебния състав свидетелката разказа че е видяла как подс. И. се мъчела да ритне полицая по крака и изрази съмнение че го е ритнала щом той се е пазел, а в показанията си дадени в хода на досъдебното производство е заявила че не е видяла как подсъдимата рита полицая, на св. К. бяха прочетени показанията й дадени в хода на досъдебното производство, поради констатирани противоречия. След прочитането им, св. К. заяви категорично че е видяла как подс. И. рита св. Д., но не го е казала пред разследващите органи тъй като не е искала да я разкарват. Свидетелката разказа че съпругът й е бил тежко болен и когато са се случили разказаните събития е бил настанен в болница. Към момента на разпита й пред съдебния състав, свидетелката заяви че съпруга й е починал. Поради изложеното съдът приема че емоционалното състояние на св. К. към момента на случилите се събития е предполагало тя да не иска да я занимават със стореното от подс. И.. Към момента на дадените в съдебно заседание показания обаче свидетелката беше много категорична че е видяла как подсъимата рита св. Д. и с желание разказа какво точно е видяла и какво възмущение е предизвикало поведението на подсъдимата, като разказаното от нея се явява съответно на останалитие кредитирани по делото доказателства, поради което се и кредитират от съда и се преценят като истинни именно фактите изложени в тази насока в съдебното заседание.

Показанията на св. Д.Б., също се кредитират изцяло като съответни на останалите събрани по делото доказателства. По отношение на обстоятелството видял ли е свидетеля подс. И. да нанася удар с ръка в лицето на св. Д., съдът кредитира заявеното от свидетеля в хода на досъдебното производство което беше прочетено в съдебно заседание поради констатирано противоречие в тази насока. След прочитането на показанията на свидетеля, същия потвърди че е видял удар в лицето на полицая. Следва да се отбележи пред съда този свидетел беше много притеснен, опита се да съкрати своите показания и само под страх от наказателна отговорност отговори на поставените въпроси. В тази връзка съдът попита свидетеля дали не се притеснява от присъствието в залата на съпруга на подсъдимата И., за който свидетеля разказа че е негов познат с когото са пили кафе, както и че познава подсъдимата. Свидетелят отговори че не го притеснява неговото присъствие, но въпреки това съдът възприе че той е разтревожен.

Показанията на свидетеля О.К., също се приемат за достоверни, но не допринасаят съществено за изясняване на фактическата обстановка. Свидетеля заявил че не  е видял лично случилото се, а е чул какво разказват присъствалите на случката. В този смисъл показаниета на този свидетел се явяват производни и могат да се ползват от съда за провека на истинноста на показанията на другите свидетели. Свидетеля беше изключително пестелив в показанията си и остави впечатление че знае повече от това което разказа. Този свидетел е съпруг на св. Г.К., която стопанисва магазина пред който са се разиграли процесните събития.

Показанията на свидетелката Г.К. в съдебно заседание, също се кредитират от съда, като свидетелката също беше доста пестелива в показанията си, опита се да измъкне, като първоначално заяви че не е чула нищо да става отвън, а в последствие разказа обстоятелства видно от които все пак е чула и видяла нещо. Тази свидетелка също беше разпитана в съдебното заседание в което присъстваше и съпругът на подсъдимата. В крайна сметка показанията на св. К. бяха дадени при сериозни притеснения от нейна страна, за което тя дори си призна, но не даде обяснение от какво се страхува. Съдът отдава притесненията на св. К. в съдебно заседание на факта че тя държи магазин в комплекса в който живее подсъдимата, и стремежа й е да не се замесва в скандали, което може да навреди на бизнеса й. От записа на СД приложено към изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се установява че свидетелката К. е присъствала на по-голяма част от случилите се събития и е възприела непосредствено това което се е случило, но въпреки това, тя разказа много избирателно и пестеливо за всичко, като за голяма част от обстоятелствата заяви че не помни или че не е забелязала. В крайна сметка, това което разказа съответства на останалите кредитирани от съда доказателства и поради това се кредитира от съда.

От показанията на свидетелите И.Д.,  Г.К., Р.К., Т.Т., Е.В., В.К. дадени в хода на досъдебното производство пред разследващ орган, прочетени в хода на съдебното производство при спазване на разпоредбата на чл. 281 от НПК, безспорно беше установено че престъпленията са извършени именно на 21.01.2019г. около 13-14.00ч. Това се установи и от показанията на свидетеля Х.Д. пред съдебния състав който посочи датата на която са се случили разказаните от него събития, тъй като той е бил пряко засегнат от действията на подс. И. и тя се е запечатала в съзнанието му. В подкрепа на този извод е и приложената Заповед за задържане за 24 часа по реда на ЗМВР, видно от която подсъдимата е била задържана именно на посочената дата – 21.01.2019г. в 14.00ч., а от разпитаните по делото свидетели се установи че тя е задържана непосредствено след извършване на престъпленията за които беше осъдена.  Показанията на посочените свидетели са еднозначни относно мястото на извършване на престъпленията, а именно гр. П., пред магазина стопанисван от св. К. в жилищен комплекс О., находящ се на бул. „П. ш.“ № …, посред бял ден пред множество хора.

Относно часа в който са се случили събитията следва да се отбележи че съдът приема че е този който се съобщава от свидетелите, а именно около 13.00 – 14.00ч. Върху СД-то изготвено от експерта в хода на назначената съдебно-техническа експертиза, съдържащо запис на файлове записани върху SD-карта монтирана във видеорегистратора работил в автомобила на подсъдимата И., е отразен час от 14.58.05ч. /на първия файл/ до 15.06 ч. /на последния файл/, което не съответства на заявеното от свидетелите и отразеното в издадената Заповед за задържане за 24 часа.  Съдът не дава вяра на часа отразен върху записа, тъй като приема че часовника на видеорегистратора не е актуализиран и е отразен час, който е около един час напред от реалното време в което са се случили събитията, тъй като часа отразен върху записа не съответства както на показанията на разпитаните по делото свидетели, така и на писменото доказателство – Заповед за задържане за 24 часа които се кредитират от съда.

По отношение на извършените от подсъдимата И. непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, и изразяващи явно неуважение към обществото, отличаващи се с изключителна дързост, по делото са събрани изобилни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетили С.М. М., Д.И.Б., И.П.Д., Г.С.К., Р.О.К., Т.В.Т., Х.Д.Д., Е.П.В. и В.С.К., като всеки от тях разказва онова на което е станал непосредствен свидетел. Всички посочени по-горе свидетели разказват че поводът за възникналия конфликт е спрелия от св. Д., пред магазина на св. К., камион с открита карусерия за доставка на алкохолни и безалкохолни напитки. Свидетелите разказват че подсъдимата дошла с автомобила си и искала да премине, но пътят й бил възпрепятстван от спрелия камион. Поради това тя започнала да натиска настоятелно клаксона на автомобила с което привлякла вниманието на свидетелите Г. и Р. К. – които били в магазина на св. К., на св. Х.Д. и св. Е.В. – у. п. с., на свидетелите С. М. и Т.Т. /братовчедки/ – които били пред магазина на св. К., на св. В.К. /майка на св. К./ която също била пред магазина, на св. Д.Б. – работещ в м. е. в който бил св. Д. когато чул непреставащия клаксон на автомобил, на свидетеля И.Д. – ш. на к. който доставял стока и бил в магазина. От показанията на посочените по-горе свидетели се установи че в момента в който подсъдимата започнала да натиска ядосано клаксона, камиона управляван от св. Д. бил паркиран успоредно на оста на пътя. Натискането на клаксона от страна на подсъдимата продължило поне няколко минути, с което същата посред бял ден обезпокоила всички които станали свидетели на това нейно действие, както и живущите в жилищния комплекс. От показанията на Св. Д., се установи че той провел разговор с подсъдимата, като я попитал защо свири като вижда че разтоварва стока. Тя обаче продължила да свири и да му крещи „Махай камиона“. Св. Д. й казал че няма къде да го махне тъй като уличката била тясна, но въпреки това преместил камиона напред. Разпитаните по делото свидетели  действително потвърждават че уличката е тясна, винаги има паркирани коли и зареждането на магазина със стоки създава проблеми. Св. Д. посочва че според него мястото което се освободило след като преместил камиона било достатъчно за да може да премине подсъдимата. Това заяви и св. М., като според нея подсъдимата можела да премине. Факта че св. Д. преместил камиончето преди да пристигне полицая се потвърди и от свидетелите М., К., Р. К. и Т.. Пак същите свидетели посочиха че въпрки това подсъдимата продължително натискала клаксона на автомобила си. Това нейно действие продължило няколко минути, макар че на свидетелите им се сторило доста по-дълго, като според св. М. и Б. времето било около 5 минути, според св. Д. около 10 мин., като свидетеля заяви че същото „оглушило“ комплекса, а според свидетеля Р.К. продължило около 15-20 мин като подсъдимата направо ги „проглушила“. В колата на подсъдимата била пусната много силна музика, за което свидетелстват свидетелите М., Б., Т. и К., като последната свидетелка заяви „Музиката беше до дупка в колата. Беше като лудница“. Свидетелите М., Д., К., Р.К., Т. и К. разказаха пред съда че видели че привлечен от силния клаксон, на място пристигнал униформения п.с. и след като преценил ситуацията влязъл в магазина на св. К.. Разпитаните по делото свидетели заявяват че св. Д. и св. В. били униформени п.с.. Св. К. и Р. К. потвърждават казаното от св. Д. и св. Д., че последния разпоредил на св. Д. да премести камиончето което било препречило пътя. Същите свидетели заявяват че св. Д. веднага се запътил навън да изпълни полицейското разпореждане. Свидетелите М., Д., К., Р.К., Т., Б. и К. видели че св. Д. отишъл до автомобила на подсъдимата почукал й на стъклото, казал й да спре да натиска клаксона но тя не го отразила и му махнала с ръка с жест да се разкара. Тогава св. Д. се представил на подсъдимата и поискал документите й за проверка, но тя не му ги дала, а продължила невузмутимо да свири с клаксона на автомобила си. Свидетелката К. заяви „Полицаят каза на госпожата да спре да свири. Питаше я защо прави така. ...... Госпожата изобщо не се смущаваше че П.й чука на прозореца. Изобщо не го отрази“ /л. 108 гръб от съд.пр/. св. М. използва същия термин за поведението на подсъдимата към полицая който й поискал документ за самоличност - „тя не го отразяваше“ /л. 29 от съд.пр/. Свидетелят Б. разказа по този повод „Такъв беше жестът й, да се маха. ...... Тя не му обърна внимание“ /л.31 от съд.пр/. Св. К. заяви „Жената натискаше клаксона упорито. Натискаше го и не спираше. Полицаят отиде да й се представи. Видях че спорят с полицая“ /л. 34 от съд.пр/. Свидетелят Р.К. разказа „Потропа на прозореца и се представи. Поиска документите й. Той беше с униформа. Личеше че е полицай. Нищо не се случи. Тя изобщо не го отрази. Това го направи на два пъти..... Правеше се че не го забелязва“ /л. 36 от съд.пр/. Свидетелката Т. в съответствие с показанията на останалите свидетели заяви „Клаксонът беше непрекъснат....Полицаят отиде при нея да й поиска документи за самоличност. ...Полицаят беше униформен.... Той й поиска документи, но тя не му обърна внимание“ /л. 38 от съд.пр/. Свидетелят Д. разказва в по-големи подробности за това тъй като той е човекът за който разказват свидетелите и който е разговарял пряко с подсъдимата. От неговите показания също се установява че бил униформен, че се доближил до подсъдимата и, й казал да спре да натиска клаксона защото шофьорът на камиона ще го премести, но подсъдимата най-демонстративно му махнала с ръка с жест „Не ме занимавай, разкарай се“ /л. 40 от съд.пр./. Св. Д. разказа пред съда че шофьорското стъкло било свалено и той отново повторил на подсъдимата да спре да натиска клаксона, защото камионът ще се премести, но тя отново направила същия жест. Тогава св. Д. се представил кой е, какъв е и поискал от подсъдимата да представи документите си за проверка. Подсъдимата най-безцеремонно затворила прозореца на вратата за да не го слуша какво говори. В резултат св. Д. решил да пристъпи към изпълнение на служебните си задължения да установи самоличността на нарушителя на обществения ред – подсъдимата И., поради което оставил телефона и цигарите си на тавана на автомобила на св. Р. К., който бил паркиран в непосредствена близост, извадил лист хартия и химикал и записал регистрационния номер на автомобила на подсъдимата. Това било видяно от свидетелите М., Т. и Р. К.. В резултат на това негово действие, подсъдимата изскочила от автомобила си с мобилен телефон в ръка, което било възприето от всички свидетели. От показанията на св. Д. се установи че подсъдимата минала покрай него, избутала го настрани и се насочила да снима шофьора на камиона като казвала „Този камион ми препречи пътя“, после насочила телефона към шофьора на камиона и казала „Това е шофьорът който го управлява“. След това подсъдимата насочила телефона си към лицето на полицейския служител, в непосредствена близост, „на около педя“ от лицето му така че нарушавала личното му пространство и казала „Това е полицаят който ми записа номера на колата“. Когато посегнала с телефона към лицето на св. Д., той хванал ръката й, и тя започнала да се дърпа. От това й действие, телефонът й изхвърчал, а подсъдимата се опитала да изрита св. Д. силно в слабините, но ударът попаднал в левия му крак. В резултат на боричкането между двамата, предизвикано от подсъдимата, калъфчето с документи на св. Д., което висяло на врата му се разкопчало и от него на земята изпадали личните му документи и служебна карта които се разпилели на земята. Свидетеля Д. се навел да събере документите си, а подсъдимата тръгнала да търси телефона си. Дори факта че св. Д. преместил камиона, не успокоил подсъдимата и тя продължила своите нападателни и саморазправни действия. Когато се върнала подсъдимата се отправила към автомобила си, без да се съобразява с указанията на св. Д. да представи документ за самоличност. Стореното от подс. И. след като излезнала от автомобила си с телефон в ръка, било възприето от свидетелите М., Д., К., Р.К., Т. и К., които наблюдавали слисани и възмутени действията й. В показанията си тези свидетели описаха факти които напълно съответстват на разказаното от св. Д., разбира се всеки каквото е видял и запомнил от ситуацията, като показанията им съответстват напълно и на изготвения в хода на назначената съдебно-техническа експериза СД, съдържащо запис на фалове от SD карта монтирана във видеорегистратор в автомобила на подсъдимата. Св. М. разказа за подс. И. „....започна да снима полицая. Той я предупреди че това не е редно, но тя не спираше. Беше много агресивна. ..... Госпожата блъскаше полицая с ръце.... Тя замахваше с ръце. Буташе полицая. Той й казваше че не трябва да снима и прикриваше телефона й. Отново искаше документи за проверка, но тя не го отрази и не даде документи. ....... Държанието й беше шокиращо“. Свидетелката също видяла че в резултат на нападението на подс. И. над полицейския служител документите на полицая се разхвърчали по земята, а телефона на подсъдимата също изхвръкнал от ръката й. Свидетелят Б. също видял как подсъдимата изскочила с телефон от автомобила си и нападнала полицая за да го снима, снимала и камиончето, свидетеля видял и това че подсъдимата отказала и не дала документите си на униформения п.с., въпреки че била подканвана многократно. И този свидетел разказа че св. Д. преместил камиончето, но това не успокоило подсъдимата. Свидетелят разказа че не е видял полицая да удря подсъдимата по ръката, но тя го нападала и той видял че документите и телефона на св. Д. се разхвърчали по земята. Той разказа „Когато тя му посягаше, той си вдигаше ръката за да се пази да не го удари. Няколко пъти. ......... Тя го нападаше с ръце и крака. Риташе го. Просто избута госпожата настрани, за да не посяга да удря“ /л. 31 от съд.пр/. Свидетеля Д. разказа че също е видял стореното от подс. И.. Видял е как полицая иска от нея да си представи документите, но тя не го направила, видял как снимала полицая с мобилния си телефон, а той й казал да не го прави, видял и как снимала и номера на камиончето с което работил. Свидетелят заявяви пред съда „Полицаят беше либерален човек през цялото време. Тя оказа съпротива. Налиташе да го бие. Блъсна му документите на земята. Тази госпожа която е в залата е същата, която направи всичко това“, и още „Не съм видял полицаят да употребява сила срещу нея. Напротив, тя упражни сила спрямо него и започна да го блъска. Ритна го в слабините с крак. Ритна го с коляно и го удари в слабините. Видях как го удари. Имаше удар“ /л. 33 – гръб от съд.пр/. Свидетелката Г.К., макар и доста пестеливо също разказа факти съответни на разказаното от останалите свидетели. Същата потвърди че подсъдимата е натискала упорито клаксона, полицаят – св. Д., отишъл да й се представи и двамата спорели. Видяла че подсъдимата излезнала от колата и насочила мобилния си телефон към полицая и е възникнал спор между двамата „тя като насочи телефона си към полицая, полицая й дръпна ръката и тя започна да рита полицая. Не зная дали го е ритнала“ и още „Просто видях полицая да й хваща ръката. Тогава видях тя да наритва полицая. Само това. Не зная къде го е ритнала. Тя риташе няколко пъти към краката“ /л. 34-35 от съд.пр/. Свидетелката К. разказа и това че видяла че по земята имало разпилени документи. Свидетелят Р.К. също видял случилото се и разказа за това че подсъдимата изскочила от автомобила си и започнала да блъска полицая, да го снима като посочва „Снимаше го като буквално му вреше телефона в лицето. Започна да го блъска с ръце“, посочва че св. Д. през цялото време й казвал да си даде документите, казвал й „Дръжте се малко по-цивилизовано“, а тя го снимала и бутала. Свидетеля разказа че видял как подсъдимата бутнала полицая и той си изпуснал документите и телефона и се навел да си ги събира. Подсъдимата продължавала да снима и полицаят й блъснал телефона, в резултат на което той изхвърчал от ръката й, а подсъдимата ударила полицейския служител някъде долу по крака. Свидетелят не видял къде точно попаднал удара с крак на подсъдимата като заяви „Госпожата ритна полицая някъде ниско. Не зная къде точно, но беше ниско. Може да е било и под коляното. Но мисля че беше над коляното, но не зная точно“. Относно поведението на св. Д., свидетеля заяви че не е забелязал той да употребява сила спрямо подсъдимата И., като той на няколко пъти й казал да спре да го снима, но тя не спряла, като според него „телефонът на госпожата беше изблъскан от самозащита на полицая, понеже той няколко пъти й каза „Госпожо спрете да ме снимате. Дайте си документите. Дръжте се по-цивилизовано, но тя му навираше телефона в лицето, не си даваше документите“. И свидетелката Т. видяла какво сторила подсъдимата И. след като излезнала от автомобила си. И тя разказа че подсъдимата започнала да снима полицая, който я помолил да не го прави, като й разпоредил да си даде документите, но тя не го сторила. Свидетелката посочи „Когато госпожата започна да снима, мисля, че полицаят й каза „Ако обичате, махнете си телефона, дайте си документите“, защото тя доста близо му го завираше, направо в лицето...... Имах чувството че тя го бута и той леко вървеше назад. Не видях удар. Мисля че не. Поне не помня“. Полицаят неколкократно поискал от подсъдимата да си представи документ за самоличност, но тя не го сторила. Всичко за което разказаха споменатите по горе свидтели, било възприето и от св. К.. Свидетелката разказа че подсъдимата е започнала разправията, когато излезнала от колата си бутнала полицая който бил униформен. Полицаят й казал че не трябва да прави така, но подсъдимата му налетяла и телефонът й хвръкнал при боричкането с полицая. Св. Д. я хващал за ръката и й казвал „Ти не трябва да правиш така“, но без резултат. Свидетелката посочва за подсъдимата „Тя беше направо луда, не слуша, напада го, бута вика. Ние всички гледахме като щури“ /л. 109 от съд.пр/.

Описаното по горе от свидетелите за случилото се от момента в който подсъдимата излезнала от автомобила си с телефон в ръка, след като видяла че полицая й записва номера на автомобила, до момента в който се качила отново в автомобила си и тръгнала към гаража, в най големи детайли беше възпроизведено от приложения към делото СД, съдържащо запис на файлове записани върху SD картата, поставена във видеорегистратора от автомобила на подсъдимата И.. В хода на съдебното производство, по молба на адв. А., защитник на подсъдимата и на нея самата, като веществени доказателства бяха приобщени SD картата съдържаща запис от 21.01.2019г. и видеорегистратор използван в автомобила на подсъдимата. На устройствата беше назначена съдебно-техническа експертиза в която беше възложена и задача да бъдат записани файловете съдържащи запис за 21.01.2019г. върху СД. Всичко което разказаха свидетелите, се вижда с много повече подробности и детайли върху файловете записани върху приложеното СД, поради което съдът черпи най-голяма информация за детайлите именно от там, като сравнявайки разказаното от свидетелите, с отразеното на записите, съдът прецени че следва да кредитира показанията им като истинни и съответни на записа изготвен чрез техническото устройство. Следва да се отбележи че съдът приема че е нормално свидетелите които пряко са наблюдавали случилото се, да не са така подробни в разказа си, както подробно е запечатано стореното от подс. И. на приложеното по делото веществено доказателства. За свидетелите случилото се, е било изненадващо и необичайно и вниманието им съвсем не е било насочено да запомнят всяка подробност, а за св. Д., който се оказва потърпевш от цялата ситуация случаят е бил още по-изненадващ и възмутителен, тъй като е нападнат от жена, посред бял ден, в момент в който се опитва да разреши една конфликтна ситуация и в крайна сметка се оказва и че подсъдимата го побеждава в усилията му да възстанови обществения ред, в един дълъг период от време. В този смисъл записаното върху приложения СД, част от изготвената съдебно-техническа експертиза съдът приема че е в съответствие с разказаното от всеки от свидетелите, в зависимост от възприетото лично от тях. На СД има записани четири файла, всеки от които с времетраене по 2 минути. На файл № … се вижда че в отразения върху записа 14.58.58ч. се вижда как подсъдимата спира в близост до магазина на св. К. и свири няколко пъти с клаксона на автомобила за да привлече вниманието на св. Д.. Чува се гласа как подсъдимата вика на висок глас „Махни колата. Махни я да мина. Мина. Дай, махни я да мина. Махни я, искам да мина. Махни колата. Искам да прибера. Кво ме гледаш /казва нещо на руски език/“. Подсъдимата постепенно доближава камиончето. На файл № …  се вижда че в 15.00ч. св. Д. премества камиончето напред, слиза и веднага се заема с разтоварването на стока. Подсъдимата отново се доближава с автомобила си до камиона. Чува се как вика „Н. Как да мина. Как мина“. В 15.00.20ч. подсъдимата започва да държи клаксона на автомобила непрекъснато натиснат. Малко след това пуска в автомобила и много силна музика която почти заглушава клаксона. В 15.01.12ч. се вижда друг автомобил който идва от срещуположната посока на подсъдимата, който захожда да премине между камиона и паркираните успоредно на него автомобили, но виждайки автомобила на подсъдимата се връща обратно тъй като тя му препречва пътя. В 15.01.33ч. се вижда как от магазина излиза св. Д., след него св. Р.К. и след него св. Д. които излизат от магазина на св. К.. Св. Д. прави забележка с жест и думи на подсъдимата да спре да свири с клаксона на автомобила като потропва върху капака на автомобила й. Вижда се че носи кутия с цигари в лявата ръка и ключове, и телефон в дясната си ръка. Св. Д. се отправя към камиона за да го премести, св. Р.К. към автомобила който е спрял успоредно на камиона, от другата страна на улицата и отключва автомобила който просветва със стоповете. Подсъдимата вижда всичко това, но не спира да натиска клаксона, поради което св. Д. се доближава до шофьорския прозорец.  В 15.01.54ч. св. Д. се връща в кадър и отива към колата на св. Р. К. където оставя носените от него вещи върху тавана на автомобила му. Клаксона не спира да свири през цялото време от започването му. На файл № … се виждаче св. Д. разговаря със св. Р. К. докато вади от джоба на панталона си химикал, а от калъфчето за документи окачено на врата му листче и в 15.02.13ч. записва номера на автомобила на подсъдимата, отново поглежда към камиончето дали е преместено и взема оставените от него вещи от тавана на автомобила на св. Р. К.. В 15.02.38ч. подс. И. излиза от автомобила си и влиза в кадър. Вижда се че мобилния телефон на подсъдимата работи като тя го насочва към лицео на св. Д.. Той й отправя забележка. В 15.02.41ч. подс. И. прави опит да удари св. Д. по лицето с лявата си ръка, но той успява да се предпази, като със своята ръка отблъска ръката на подс. И.. Вижда се че св. Д. разговаря с подсъдимата, но тя го бута с лявата си ръка в гърдите, назад, подминава го и продължава към камиона на св. Д.. В кадъра се виждат свидетелите Р.К., Г.К., Д., като пред магазина също има хора. Подсъдимата се доближава до регистрационния номер на камиончето и го снима. През това време св. Д. разговаря с нея, а св. Д. върви към кабината на камиончето. Разменя реплики със св. Д., а св. Д. върви след подсъдимата която продължава да снима с телфона си. В 15.03.00ч. подсъдимата оставя св. Д. и се обръща отново към св. Д. като отново започва да го снима в близост до лицето му. Свидетелят Д. се отдалечава леко от подсъдимата, но тя върви след него и го снима. В 15.03.02ч. св. Д. се опитва да отблъсне ръката на подсъдимата в която е телефона й и тя го блъска с ръце като от ръцете на св. Д. изхвърчават вещи. В 15.03.04ч. подс. И. бута св. Д. с ръце, свива десния си крак в коляното и го насочва към сладибинет на св. Д.. Той от своя страна присвива десния си крак в коляното, повдига го от земята за да се предпази от удара на подсъдимата. Св. Д. отстъпва назад избутан от подсъдимата. В 15.03.08ч. се разхвърчават вещи на св. Д. по земята, като телефона на подсъдимата изхвърчя от ръката й, зад нея, в посока на задната част на камиончето. Подсъдимата блъска с две ръце, в гърдите полицейския служител, той пристъпва леко напред, тя отново го блъска с две ръце в гърдите и настъпва вещ изпусната от полицая, която се намира на земята. Св. Д. я бута в раменете за да може да събере вещите си, кляка и взема вещ която наподобява телефона му, веднага се изправя защото подсъдимата отново го връхлита и отново го блъска с ръце в раменете, като едновременно се оглежда в камиона. От ляво на камиона се виждат свидетелите Г.К., И.Д. и Р.К., а отляво пред магазина се виждат три лица, всички наблюдават какво се случва. Св. Д. говори на подсъдимата, но тя напълно го игнорира и върши това което е решила. Отново го бута с ръце и той отстъпва назад. Подсъдимата отново оглежда камиона. Св. Г.К. казва нещо на подсъдимата, тя й отговаря и понечва да тръгне. В 15.03.26ч. св. Д. се навежда да вземе част от разпилените по земята вещи, като хваща за лакътя подъсидмата. Тя се дърпа за да се освободи в резултат на което св. Д. прекъсва събирането на вещите си и се изправя. Подсъдимата отново се опитва да се освободи. Св. Д. отново се навежда да събере вещ от земята. Св. Д. се намесва и разговаря с подсъдимата и полицая. В 15.03.38ч. подсъдимата яростно дърпа ръката си, която св. Д. е хванал в лакъта за да се освободи, бута го в горната част на тялото няколко пъти, като св. Д. леко отстъпва назад, и тя се освобождава. Подсъдимата разменя реплики с полицая и св. Д., дори св. Д. вдига ръка срещу подсъдимата която в последствие го хваща за лакътя и ръкомаха. Вижда се че св. Д. отново се намесва, говори на подсъдимата, в 15.00.52ч. се вижда че я хваща за лакътя и я бута към нейния автомобил, като отново й казва нещо, подсъдимата върви на заден ход, с лице към св. Д. като отново го бута по раменете, боричка се с него. В 15.03.56ч. подсъдимата отново удря св. Д. в раменете и той отстъпва назад под силата на натиска й. Двамата отново разговарят. В 15.03.59ч. подс. И. и св. Д. който върви след нея се доближават до задната част на камиончето и гледат в карусерията. В 15.04.01ч. подсъдимата се отдалечава в посока на магазина на св. К., а св. Д. кляка за да събере част от вещите си които до този момент не е събрал. На файл № … се вижда че св. Д. се отправя след подсъдимата която се отдалечи в посока магазина на св. К.. Св. К. е пред магазина и наблюдава всичко. Подсъдимата се връща в кадър, с мобилния си телефон в ръка който е цял. Св. Д. върви след нея. Отново й казва нещо. Подсъдимата се обръща, отново с телефона в ръката си, насочен да снима св. Д.. Вижда се че подсъдимата го бута с ръка в гърдите, а той я предупреждава да не го снима, като отклонява ръката в която подс. И. държи телефона си настрани. Подсъдимата върви назад към колата си, като продължава да бута полицая в гърдите и да го снима. През това време св. Д. отново говори на подсъдимата. Опитва се да бутне ръката в която тя държи телефона си, но тя я вдига и продължава да го снима. В 15.04.19ч. камиенчето с открита карусерия потегля и освобождава пътя. В 15.04.22ч. подсъдимата потегля с автомобила си. В 15.05.12ч. подс. И. спира пред гаража си и паркира в него. В 15.05.48ч. пред гаража на свиедтелката се виждат свидетелите Д. и В.. Св. Д. раговаря по телефона.   

От всичко казано по-горе и от пресъздадения запис на фалове върху СД безспорно се установява че св. Д. е положил неимоверни усилия да разреши една наглед обикновенна конфликтна ситуация, прераснала в нагли и безцеремонни непристойни действия с които минути наред не е могъл да се справи. Видно от пресъздадения запис е че св. Д. многократно е бил провокиран от подсъдимата и с думи и с жестове и с удари, с които тя е целяла да му покаже че е над закона и че не счита че следва да се съобразява с когото и да било. Очевидни са усилията които е сторил св. Д. да възпре подсъдимата да нарушава обществения ред, първоначално с безпричинното й свирене с клаксон с който произвела ненужен шум защото той вече бил взел мерки да се разреши проблема, а в последствие и с нейните викове, опит да снима камиона, шафьора, него самия, да се разправя с него и със св. К.. Очевидно за съда е че в момента в който св. Д. хваща подсъдимата за лакътя на ръката, го прави за да я отдалечи от останалите и да я накара да представи документ за самоличност, кето както се установи от разпитаните свидетели не е сторила до края. Св. Д. не успява да отдалечи подсъдимата към нейния автомобил обаче, защото тя оказва съпротива и успява да се отскубне от полицейския служител, който отново тръгва след нея. Това се случва въпреки че очевидно св. Д. й е разпореждал да остане на място. Видно от записа е че св. Д. през цялото време се опитва да разговаря с подсъдимата, като нито един свидетел по делото не посочи той да я е обиждал, или да я е предизвиквал по някакъв начин. Нито един свидетел не посочи и някой друг да я е обиждал и оскърбявал. Напротив свидетелите разказаха че св. Д. се е представил на подсъдимата, тя е знаела че е п.с., което било видно и от униформеното му облекло върху което имало надпис „Охранителна полиция“, той многократно отправял забележка на подсъдимата да не го снима, да си даде документите за проверка, да се държи по цивилизовано, но явно думите му не са успели да мотивират подсъдимата да се държи сдържано и възпитано, а напротив, видно от приложения запис че тя се държи така, все едно цялото общество й е длъжно за нещо и тя не трябва да се съобразява с никой, и с нищо. Поведението на подсъдимата отразено върху записа оставя впечатление в съда че тя е решила че трябва да „раздаде правосъдие“, така както тя го разбира и да постави всеки на мястото на което тя смята за редно.  Но това решение на подсъдимата е абсолютно нелогично и безпричинно, на фона на заявеното от свидетелите по-делото че в същност св. Д. е сторил необходимото пътя да бъде освободен, с което в крайна сметка е защитил именно подс. И. която в последствие грубо го напада. Ето защо съдът приема че действията на подсъдимата са абсолютно непристойни, дръзки и целят единствено да покажат на обществото че тя е над законовите превила и общоприетите норми на обществото и ще се държи така както си иска.          

По отношение на фактите относими към времето след като подсъдимата И., успяла да намери мобилния си телефон и се насочила към автомобила си, продължили ли са непристойните действия на подсъдимата с които показала пълното си незачитане на установения в страната обществен ред и явното й неуважение към обществото чието олицетворение са и представителите на министерството на вътрешните работи – св. Д. и св. В., съдът прие че това безспорно е така и от доказателствата по делото се установява че дръзките, непристойни, хулигански действия на подсъдимата са продължили и след този момент. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и В., последния дошъл малко преди това, в момента в който св. Д. събирал последните си вещи разпилени от подсъдимата при необузданото й, безпричинно  блъскане, бутане и ритане на полицйския служител. В това време св. Д., бил приключил с разтоварването на стоката и потеглил с камиона си. Подсъдимата видяла това и се качила в автомобила си. Св. В. разбрал от своя колега че подсъдимата И. била го ударила, поради което тръгнал след потеглящата кола на подсъдимата. Почукал на прозореца, показал емблемата си от която било видно че е полицай, тъй като бил униформен, с пагони и надпис „Охранителна полиция“ и се опитал да я спре, но подсъдимата напълно го игнорирала. Продължила да се движи към гаража си, където паркирала своя автомобил. Св. В., се представил с име и звание на подсъдимата, и поискал да предостави лични документи и документи за автомобила, но тя категорично отказала като дори изгонила полицейските служители тъй като гаражът й бил частна собственост. Когато подсъдимата излезнала от гаража си, св. В. отново се представил на подсъдимата и поискал да представи документи, но тя пак отказала. Едновременно с това на два пъти се опитала да бутне св. В., като след второто й посягане, свидетелите Д. и В. пристъпили към задържането на подсъдимата като й поставили белезници. При задържането й, подсъдимата била много агресивна, като дори след като й сложили белезници, тя се опитала да седне на земята и започнала да се тръшка. Наложило се двамата п.с. със сила да я вдигат от земята. Действията на подсъдимата били съпроводени от викове от нейна страна на български и на руски език, като казвала да я оставят на мира. Св. В. квалифицира поведенито на подсъдимата с думите „просто скандално“, а св. Д. посочи „За 17 години работа, такова поведение, особенно от жена, не ми се беше случвало“. Свидетелката М. също видяла подс. И. водена от полицейските служители след като била задържана от тях, като тя описва поведението на подсъдимата с думите „Те бяха от двете й страни, а тя се дърпаше, съпротивляваше се“ /л. 30 от съд.пр/. Свидетелят Б. също видял поведението на подсъдимата при задържането й, пред гаража, като разказва че тя викала и се съпротивлявала първоначално, а след това тръгнала по пътя нормално. Когато й слагали белезниците тя крещяла на висок глас, клекнала на земята, а полицаите се опитвали да я вдигнат за да я отведат в патрулния автомобил. Подобни факти описва и св. Д. който заяви в съдебно заседание „Бяха й вързали ръцете отзад. Тя се дърпаше. Блъскаше полицаите. Чак да се учудиш. Жена“ /л. 33 от съд.пр/. Св. Т. в хода на досъдебното производство разказала в качеството си на свидетел „Видях че тя излезе и почна пак да блъска супер нагло полицаите и те се опитват да я задържат и я натиснаха, и й сложиха белезници“. Тези показания на свидетелката бяха прочетени в съдебно заседание по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 т. 2 от НПК, тъй като тя не си спомни тези събития за които беше разказала в хода на досъдебното производство. Свидетелката потвърди заявеното тогава, като каза че тога е разказала истината и събитията са й били по-пресни.

Относно времето в което подс. И. продължила своите хулигански и дръзки действия, съдът прие че то при всички случаи е не по-малко от 7 минути, тъй като видно от приложения запис изготвен от вещото лице в хода на съдебно-техническата експертиза, от момента на спирането на подсъдимата пред магазина на св. К., до момента в който тя паркира автомобила си в гаража, изминават 7 минути, но хулиганските действия на подсъдимата продължили и след излизането й от гаража, а запис за тези моменти липсва.

Що се отнася до телесните повреди съставомерни по чл. 130, ал. 2 от НК - травматичен оток на лява подбедрица и травматичен оток на първи пръст на дясна ръка, довели до болка и страдание без разстройство на здравето, съдът прие че същите са нанесени от подсъдимата на св. Д., по време на извършеното от нея нападение спрямо телесната неприкосновенот на св. Д.. От свидетелските показания, подробно анализирани по – горе, и от записа изготвен от вещото лице и приложен към заключението на съдебно-техническата експертиза се установи че между подсъдимата и св. Д. е имало многократни телесни контакти, като подсъдимата И. многократно нападала с ръце полицейския служител и го бутала, и удряла в горната част на тялото и ръцете. Св. Д. от своя страна се защитавал от нападението на подсъдимата, като се опитвал да отблъсква ударите й и да я възпре да продължава своите хулигански действия, както и да се саморазправя със св. Д.. Св. Д. се защитавал и срещу снимането му с мобилен телефон без негово разрешение. От приложения към съдебно-техническата експертиза запис е видно че Св. Д. неколкократно се опитвал да задържи подсъдимата, като я хващал за лакътя, но тя успявала да се измъкне като се дърпала упорито и отказвала да изпълнява полицейски разпореждания, не предоставила документ за самоличност въпреки че многократно била подканвана за това от униформения п.с.. По отношение на травматичния оток на първи пръст на дясната ръка следва да се отбележи че дясната ръка е тази с която човек си служи най-много, освен ако не е левичар, а няма такива доказателства по-делото. Първия пръст е палеца на ръката, който най-активно участва при извършване на хватателни движения, в това число и отбранителни такива. Видно от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели между св. Д. и подсъдимата е имало множество боричкания с ръце инициирани от подсъдимата, блъскания и бутания от нея,  и съответно защитни движения от страна на св. Д.. При тези множество контакти между двамата които са били инициирани от подсъдимата, св. Д. получил травматичен оток на първи пръст на дясна ръка. Св. Д. свидетелства „В последствие, от сборичкването, когато оказваше съпротива, усетих че от палеца ми има теч на кръв. Не беше силно. Не беше нещо сериозно“. Поради изложеното настоящия състав приема че единственото логично заключение е че това телесно увреждане е било нанесено от подсъдимата именно, при оказаната на св. Д. съпротива, по време на боричкането с него, така както съобщава пострадалия и за което разказаха разпитаните по делото свидетели. По отношение на травматичния оток на лява подбедрица от събраните по делото доказателства се установи че когато подсъдимата И. снимала св. Д. с мобилния си телефон и не се съобразила с неговата забележка да не го прави, св. Д. избутал ръката в която тя държала телефона си. В резултат подсъдимата го нападна като започнала да го бута, при което част от вещите му се разхвърчали по земята. Блъскането на св. Д. от подсъдимиата продължило, като едновременно с това тя нападнала св. Д. и с крак, като свила десния си крак в коляното и замахнала да удари св. Д. в слабините. В резултат св. Д. инстинктивно предприел защитна реакция като привел тялото си напред, свил левия си крак и го повдигнал нагоре за да се предпази от удара на подсъдимата. Така в резултат на защитната му реакция крака на подсъдимата попаднал върху лявата подбедрица на св. Д. с което му причинила травматичен оток. Посоченото се уставоява от СД приложен към изготвена съдебно-техническа експертиза и от свидетелските показания по делото. Св. Д. посочи в показанията си че усетил че подсъдимата го ритнала по крака под коляното, но в първия момент не го заболяло. Когато се прибрал в районното управление усетил по-силна болка. Тогава видял че имало лека подутина която започнала да променя цвета си. Върху униформения му панталон св. Д. видял отпечатък от обувката на подсъдимата, в областта на удареното, отпечатъка бил от прах. Ударът който бил насочен към слабините на св. Д., и който попаднал в лявата подбедрица на свидетеля, е запечатан и върху приложения към изготвената съдебно-техническа експертиза СД. Видно от него в 15.03.02ч. подсъдимата И. блъска св. Д. в раменете, св. Д. се отбранява срещу нея. Подсъдимата свива десния си крак в коляното и го насочва към слабините на св. Д., а той от своя страна свива левия си крак в коляното и го повдига за да се предпази. Относно часа отразен върху записа, по-горе беше отбелязано че съдебния състав приема че отразения на записа час не е бил актуализиран от подсъдимата. От записа се установява че подсъдимата е била обута със солидни обувки тип кубинки, с които очевидно не е било трудно да нанесе констатираната от съдебния лекар по-късно телесна повреда по лявата подбедрица на св. Д.. Ударите на подсъдимата И. по св. Д., и блъскането и бутането на същия са били възприети и от разпитаните по делото свидетели станали очевидци на случилото се. Св.Б. разказа че е видял подсъдимата И. да рита св. Д., като замахнала с крак към слабините му и той се навел, разказва и че тя нападала, бутала и блъскала полицейския служител с ръце и крака. Заявеното от св. Б. че не е видял къде точно попада удара на подсъдимата е съвсем естествено и няма как в условията в който са се случили събитията, той да е сигурен точно къде е попаднал удара й, но извод за това съдът прави от изготвената СМЕ с преглед на св. Д., която безспорно доказва настъпилия престъпен резултат. В крайна сметка св. Б. е видял накъде е насочен ударът на подсъдимата, което е от съществено значение. Описаното от св. Б. беше разказано и от св. Д. срещу когота са били насочени част от саморазправните действия на подсъдимата, но той заяви че е видял че е имало удар и е видял как подсъдимата е ударила полицая, както и че го е блъскала и бутала с ръце. Той посочи „Не съм видял полицая да употребява сила срещу нея. Напротив, тя употреби сила срещу него и започна да го блъска. Ритна го в слабините с крак. Ритна го с коляното и го удари в слабините. Видях как го удари. Имаше удар. .... Риташе го с крак няколко пъти. Посягаше му“ /л. 33-34 от съд.пр/. Св. Д. посочи и че е имало съпротива от страна на подсъдимата. Св. К. в показанията си посочи идентични обстоятелства като също разказа че е видяла подсъдимата да наритва полицая, като заявява че ритала няколко пъти към краката му. Св. Р.К. също видял че подсъдимата блъскала, бутала и ритала св. Д. някъде ниско, като не е сигурен дали над или под коляното е било. Св. К. също разказа в своите показания че именно подсъдимата е ритала св. Д., че му е хващала ръцете, буйствала и го нападала с ръце и крака. Свидетелките М. и Т. поради мястото на което стояли не видели удара насочен към слабините на св. Д., но видели как подсъдимата бута и блъска с ръце същия. Следва да се отбележи и съпротивата на подсъдимата при задържането й от св. В. и Д., за която няма запис, но както беше анализирано по-горе има доказателства, че тя е била агресивна, съпротивлявала се е, дори се е опитала да седне на земята за да затрудни максимално полицейските служители. От изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза приложена на л. 32-33 от ДП, се установява че св. Д. е отишъл на преглед на следващия ден, след нападението от подсъдимата а именно на 22.01.2019г. в 11.00ч. Ударите са били нанесени на 21.01.2019г. около 13-14ч. При прегледа на св. Д. от вещото лице е установено че меките тъкани в областта на най-горната фаланга на първи пръст на дясната ръка са дифузно оточни и болезнени при опипване и при опит за движение, на площ с размери 6х3см., а по предната повърхност в горната трета на лявата подбедрица се вижда слабо изразен травматичен оток, болезнен при опипване, на площ с размери 4х3см. Вещото лице е дало заключение че описаните травматични увреждания са причинени от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са получени както съобщава освидетелствания св. Д.. Заключението на вещото лице е че травматичния оток на лява подбедрица и травматичния оток на първи пръст на дясна ръка, са довели до болка и страдание без разстройство на здравето. В хода на съдебното производство беше изслушано вещото лице изготвило приложената СМЕ, като следва да се отбележи че тя присъства на съдебното заседание в което бяха разпитани почти всички свидетели по делото и чу непосредствено техните показания – свидетелите М., Б., Д., К., Р. К., Т., Д. и В.. При изслушването на вещото лице след като на основание чл. 282 от НПК беше прочетено заключението на изготвената по делото СМЕ, вещото лице заяви че поддържа представеното заключение. Относно травматичния оток на лявата подбедрица вещото лице заяви че след като е изслушала мнозинството от свидетелите по делото които съобщават за нанесен удар в областта на слабините, но не и за контакт, нейното обяснение е че естествената реакция на всеки мъж е при опит за удар в тази област да се предпази със слагане на ръце и крака в тази област, като най-вероятно е да вдигне коляно или крак, за да се предпази. В резултат се е получило и увреждането на подбедрицата. По отношение на въпроса имало ли е оцветяване на тъканта в областта на  травматичен оток на лява подбедрица, вещото лице заяви че в момента на прегледа не е забелязала никакво оцветяване, освен оток. Във връзка с показанията на св. Д. който разказа че в районното управление видял синкаво-жълт цвят на мястото на удара, после заяви че мястото било зачервено, вещото лице потвърди че в момента на прегледа не е имало оцветяване а само оток, като посочи че оцветяването на тъканта е много относително понятие и зависи кой го гледа и на каква светлина го наблюдава. Д-р Я. посочи че е възможно по времето за което разказа св. Д., след удара да е имало зачервяване, какъвто беше единия от съобщените от свидетеля цветове. Съдът напълно приема констатираното от вещото лице при извършения личен преглед на пострадалия на 22.01.2019г. в 11.00ч., като описано от вещо лице специалист в тази област, като посочените от св. Д. цветови оцветявания, съдът приема като лични субективни възприятия на човек който няма необходимите медицински познания за да може неговото възприятие да е водещо, пред констатациите на вещото лице извършило неговия преглед, което не е констатирало никакво оцветяване на тъканта.  Съдът напълно кредитира заключението на изготвената от д-р Я. СМЕ.

По въпроса превишил ли е св. Д. полицейските си правомощия, което е наложило подс. И. да се държи по описания по-горе начин, както и по-въпроса каква е оценката на разпитаните по делото свидетели за поведението на подсъдимата и за поведението на св. Д., следва да се отбележи че от събраните по делото доказателства се установи че свидетелите М., Б., Д., К., Р. К., Т., К. и В. са възприели св. Д. като човек който се е опитал професионално да разреши възникналата конфликтна ситуация, да възпре подсъдимата да се саморазпрява със св. Д. и да възстанови нарушения обществен ред по-най безболезнен начин. От друга страна свидетелите разказаха как подсъдимата е започнала да свири с клаксона си без прекъсване, как изобщо не е отразила св. Д. който е бил униформен и я е помолил да преустанови да свири с клаксона за да не безпокои хората защото св. Д. ще премести камиончето за да може да премине, как не е предоставила документ за самоличност и презрително е направила жест на полицейския служител да се маха, как подсъдимата е излезнала от автомобила си и започнала да снима камиона, шофьора и полицая, как не махнала телефона от лицето на полицейския служител въпреки че той неколкократно я помоли за това, как многократно нападала св. Д., бутала го, блъскала го, ритала го, разпиляла документите му по земята, оказвала съпротива и до край не дала документ за самоличност. Посочените по-горе свидетели, в това число и св. Д., са били крайно възмутени от дръзкото, агресивно и нападателно поведението на подсъдимата И. и никога не са очаквали такова поведение към п.с. и то от жена. Много показателни в тази насока са думите изречени от следните свидетели. Св. М. заяви пред съда „Полицаят се отбраняваше от действията на госпожата. Искаше й отново и отново докемунтите за проверка. Казваше че това което прави не е редно. От нейна страна нямаше разбиране. Постъпката й беше възмутителна, а полицаят се държеше професионално“ и още „.....според мен нейното поведение не беше достойно и приемливо, наистина. ........ Полицаят с нищо не е предизвикал случилото се. Това че той беше там беше чиста случайност, наистина. Ако не беше там не зная какво щеше да се случи. Бяха се събрали още хора. Всичко това се случи през деня. Мисля че беше 13.30ч. Всички бяха възмутени от нея. ...... Тя се държеше пренебрежително към него“ /л. 30 съд.пр/. Свидетелят Д. заяви „Полицаят беше либерален човек през цялото време. Ако беше някой друг щеше да  я арестува на място. Тя оказа съпротива. Налиташе да го бие. Блъсна му документите на земята. Тази госпожа която е в залата. .... Не съм видял полицаят да употребява сила срещу нея. Напротив, тя упражни спрямо него и започна да го блъска“, и още „Аз оценявам това поведение така, че не спазва законите с една дума. Не се подчинява на органите на реда, които пазят обществения ред. Грубо нарушава обществения ред“ /л. 33 от съд.пр/. Св. Р.К. разказа „Според мен полицаят реагира адекватно на случая. Даже си мисля ако нямаше П.там щеше да има разправия с шофьора на камиона. Полицаят реагира адекватно, изпълнявайки задълженията си. Нали това му е работата. ... според мен телефона на госпожата беше изхвърлен от самозащитата на полицая понеже той няколко пъти й каза „Госпожо, спрете да ме снимате. Дайте си документите. Дръжте се малко по-цивилизовано“, но тя му навираше телефона в лицето, не си даваше документите“ /л. 36 от съд.пр/. Св. Т. заяви „Бях озадачена от повечението на госпожата спрямо полицая, тъй като той не беше цивилен. Беше с униформа. Държеше се нормално. Искаше нормално да реши проблема. Искаше да се премести камионът и тя да премине, но не зная защо тя реагира така. Според мен това, което се случи не е нормално. Имаше доста хора от комплекса“ /л. 38 от съд.пр/. Св. Д. разказа на съда  „За 17 години работа такова поведение, оксобенно от жена не ми се беше случвало“. Свидетелят В. посочи че непознат мъж отишъл да го повика с думите „Ела че колегата ти има нужда от помощ“, което е изключително показателно как обществото е възприело поведението на подсъдимата и кой е бил жертвата в създалата се ситуация. Свидетелката В.К. беше изключително впечатлена от поведението на подсъдимата и разказа „Не съм виждала жена да се държи така......Тя замахваше много агресивно. Беше страшна. Бях много разочарована защото жена скача на полицай. ....  Не очаквах жена да направи такова нещо и то на полицай. Полицаят беше толкова унизен, че не може да бъде..... Помислихме че е пияна. ..... Тя беше направо луда, не слуша, напада го, вика, бута. Ние всички гледахме като щури. Интересно ни беше. Каквото си е правила да си го сърба. Всичко беше от нея. Полицая се защитаваше“ /л. 108-109 от съд.пр/. В синхрон с описаното от свидетелите е и приложение запис върху СД, изготвен в хода на назначената съдебно-техническа експертиза, който показва именно опита на св. Д. да разреши възникналата конфликтна ситуация, и дръзкото, необуздано, обидно и крайно възмутително поведение на подсъдимата И., която е прекрачила всички приемливи за обществото човешки норми на поведение и е стигнала до самоазправа както със св. Д., така и с полицейските служители Д. и В..

От събраните по делото доказателства се установи че свидетеля Х.Д.Д. бил назначен във Второ РУ П. на д. м. и., с. П.в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“, както и че на 21.01.2019г. за времето от 07:00 часа до 19:00 часа св. Д. бил на смяна с колегата си св. Е.В., като двамата изпълнявали служебните си задължения със служебен автомобил – …. Посоченото се установява от приложените по делото писмени доказателства – писмо от Началник Отдел „Човешки ресурси“ /л. 40 от ДП/, типова длъжностна характеристика за длъжността с рег. № …. /л. 43-44 от ДП/, Ежедневна ведомост на личния състав от ООР при Второ РУ, за датата 21.01.2019г. /л. 45-48 от ДП/. Случилото се, описано по-горе било именно във връзка с длъжността която заемал св. Д., и при изпълнение на службата му, тъй като всичко се случило по време на работната му смяна, около 13.00-14.00ч. В длъжностната характеристика за заемата длъжност от св. Д. било отразено че той следва да работи по опазване на обществения ред, по предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия. Именно това е сторил полицейския служител. Когато се е опитал да установи защо свири неудържимо клаксон на кола, той отишъл с намерението да възстанови обществения ред и така се опитал да направи. Веднага предупредил св. Д. да освободи пътя на подсъдимата като измести камиона, но това не стигнало на подсъдимата и последвали описаните по-горе събития видно от които св. Д. през цялото време се е опитвал да си върши работата.

По въпроса владее ли подс. И. български език, настоящия състав намира че от събраните по делото доказателства се установи безспорно че тя владее писмено и говоримо български език. На първо място следва да се отбележи че тя живее в РБ от десет години, омъжена е за българин и има две деца който са ходили на училище в България. Подсъдимата очевидно води обществен и социален живот в България, контактува с преподавателите на децата си, пазарува и се включва в други социални дейности, в които й се налага да използва българския език. Свидетелката И. е изкарала и шофьорските курсове в България, на български език, и видно от приложената справка за нарушител водач е придобила свидетелство за управление на МПС през 2015г. /л. 101-102 от съд.пр/. на приложения по делото запис върху СД, се чува че подсъдимата говори български език. Самата подсъдима пред съда, в присъствието на своя упълномощен защитник адв. А. изрично заяви че е прочела обвинителния акт и го е разбрала, но изрази желание в съдебното производство да участва преводач тъй като не разбирала добре юридическите термини и с преводач на майчиния й език щяла по-бързо и лесно да разбира показанията на свидетелите и това което се говори /л. 13 от съд.пр/. В откритото съдебно заседание на 08.04.2019г. подсъдимата И. в присъствието на адвоката си и преводач заяви че не желае писмен превод на протокола от съдебното заседание и на крайния съдебен акт /л. 27 от съд.пр/. В обясненията си пред съда подсъдимата заяви че когато се говори „бавно, нормално, проста разговорна реч“ разбира български език, както и че когато говори нейния адвокат, тя разбира какво той казва /л. 137 от съд.пр/. Свидетелят Б. който работи в магазин за електроника в комплекса в който живее подсъдимата заяви че познава подсъдимата и съпруга й който присъстваше в залата, и дори са пили кафе заедно, като е чул че тя е говорела на български език. Свидетелят Д. разказа че подсъдимата е говорела и на български и на руски език. Свидетелят Р.К. – син на съдържателката на магазина заяви че според него подсъдимата говори български език тъй като е клиент на магазина, и когато е идвала си е говорила в магазина с неговата майка. Свидетелите Д. и В. п. с., заявиха че когато подсъдимата била задържана от тях и отведена в полицейското управление, тя собственоръчно попълнила декларацията в която се упоменава дали иска адвокат или преглед от лекар и се подписала. Свидетелят В. в показанията си пред съда заяви че подсъдимата собственоръчно с неин почерк написала че не желае лекарски преглед, но желае адвокат, в резултат на което той в разрез с инструкциите на МВР й предоставил нейния личен телефон да се обади. Свидетеля Д. заяви че подсъдимата говорела на български език и пишела на български език. Разбирала какво говорят и не е казала че не разбира, като св. Д. дори разказа че подсъдимата го молела да я пуснат и дори са водили разговор да забравят какво се е случило, а тя щяла да им се отблагодари като ги заведе на ресторант да ги почерпи. Свидетелят В. пък посочи че дори по време на задържането й, когато подсъдимата е била в превъзбудено емоционално състояние е говорила ту на български език, ту на руски език, което недвусмислено показва на съда че тя напълно разбира и добре владее български език. Следва да се отбележи и приложената по делото характеристика на подс. И. изготвена от Директора на детската градина в която е записано детето на подсъдимата, в която директорката е описала че познава подс. И., която проявява желание да бъде полезна с каквото може, проявавала инициатива да почиства двора, спазвала изискванията на вътрешния трудов ред в детската градина. Бизспорно за да има впечатления за това за което пише директорката е разговаряла и комуникирала с подсъдимата И. на български език. Същото следва да се отбележи и относно домоуправителката на входа в който живее подъсимата която също е написала характеристика за нея, приложена по молба на адв. А. като писмено доказателство по делото. Домоуправителката също разказва че познава подсъдимата, която с готовност се включвала да помага на съседите си. За да има преки впечатления за това, подсъдимата очевидно е контактувала и разговаряла със своята съседка на български език. Що се отнася до юридическите термини то следва да се отбележи че и българските граждани не разбират добре значението на юридическите термини, за което основно значение има защитата от адвокат какъвто е бил осигурен на подсъдимата още от привличането й като обвиняема по делото.  

Що се отнася до обясненията на подсъдимата съдът дава вяра само на онази малка част от тях която не противоречи на кредитираните от съда доказателства.  Съдът приема обясненията на подсъдимата от една страна като годно доказателствено средство /относно датата на случилите се събития и относно това че е участвала в пререкание със св. Д. за което поводът бил спрелия камион пред магазина на св. К., който препречвал пътя и тя не можела да премине/, а от друга като средство за защита използвано от подсъдимата, за да оправдае стореното от нея, каквото е в по-голямата си част. На първо място съдът не дава вяра на заявеното от подсъдимата че причината да продължи да натиска продължително клаксона била че шофьора на камиона отказал да премести камиона. От събраните по делото доказателства се установи че той е преместил веднъж камиона още преди да пристигне полицая, макар и това според подсъдимата да не е било достатъчно. Съдът не дава вяра и на заявеното от подсъдимата че когато св. Д. пристигнал и, й казал да спре да натиска клаксона, тя спряла, тъй като по делото се установи че това не е така, а тя е спряла да натиска клаксона защото се е ядосала че той записва регистрационния номер на автомобила й, и тогава е решила да излезе и да раздаде правосъдие. Съдът не дава вяра и на заявеното че св. Д. не се представил кой е, тъй като се установи противното. Като средство на защита се приема и разказаното за целия случай, за това че тя искала да снима с телефона си шофьора на камиона и номера му, а не снимала полицая, че той я нападнал и тя се защитавала от него, че не разбрала че е полицай, а помислила че е охранител, тъй като то противоречи на установените факти по делото. Що се отнася до твърдяното от подсъдимата че тя не била отказала да предостави документ за самоличност, а просто решила първо да паркира в гаража си и после да предостави документ за самоличност, също се приема за средство за защита. Това твърдение е абсолютно нелогично и смехотворно, в случай че полицйски служител многократно поискал от нея да представи документ за самоличност, тя не само да не го предостави, но да мисли че има право сама да преценява в кой момент ще го стори. Посоченото само е показателно до каква степен подсъдимата се е самозабравила. Едва ли някъде по света има такава криво разбрана свобода. Подсъдимата посочи че личната й карта била в чантата която била в автомобила и нищо не й е пречело да я предостави на св. Д. още първия път когято той я е поискал – преди да излезе от автомобила си с мобилен телефон и да започне да снима. Така че абсолютно изолирано остана твърдението на подсъдимата че полицаите не й оставили възможност да си предостави личната карта. Съдът не дава вяра и на твърдението на подсъдимата че тя не разбрала че свидетелите Д. и В. са п. с. Няма как подсъдимата да не е разбрала това, тъй като двамата са били униформени, а подсъдимата живее повече от 10 години в РБ и като шофьор е виждала многократно униформени полицаи, поради което посоченото твърдение е напълно смехотворно. Полицаи безспорно е виждала и в медиите, и по филмите и социалните мрежи. Още повече, на фона на твърдението й че не е отказала да им предостави документ за самоличност, а просто сама избрала момента в който трябва да го стори, няма как да е била склонна да предостави личните си данни на хора за които е мислела че не са полицаи.   

Описаната по - горе фактическа обстановка се подкрепя и от заключението на изготвената по делото в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза /л. 32-33 от ДП/, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, с нужните знания и опит в съответната област.

Описаната по - горе фактическа обстановка се подкрепя и от заключението на изготвената по делото в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза и албум към нея /л. 75-89 от съд.пр./, с обект на експертизата приобщените като веществени доказателства видеорегистратор за автомобил, с кабел и зарядно устройство за кола, който бил монтиран в автомобила на подсъдимата И. и Miсro SD 32 GB. В заключението си вещото лице е отразило че видеорегистратора за автомобил, с кабел и зарядно устройство към него не записва в собствена памет, а във външна такава, в SD слот. Картата с надпис Miсro SD 32 GB представлява карта памет с обем 32 GB. Картата била поставена в преходник от „miсro SD“ към SD. Изготвени са снимки на изследваните веществени доказателства. Установено е че изследваната Miсro SD карта –памет съдържа в себе си запис от 21.01.2019г. от времевия период след 12ч. На част от файловете има заснета конфликтна ситуация между подсъдимата и униформен полицай. Относимите файлове са четири на брой, всеки с продължителност 2 минути. Не се откриват данни за въздействие или монтаж върху записа. Същия е оригинален. Записващото устройство е технически изправно и годно да извърши запис на видео и аудио сигнал. Процесните файлове са изготвени и записани с предоставеното устройство – видеорегистратор като устройството добавя в картината и надпис с модела си „LS430W“. Изведените видеофайлове са записани на външен оптичен носител – СД, който е приложен към експертизата. Възпроизведени били на хартиен носител кадри от моменти на съприкосновение на подсъдимата И. и П.Д.. Кадрите са дадени в приложение 2 от експертизата. Съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено заключението на съдебно-техническата експертиза, с нужните знания и опит в съответната област.

При така описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. И. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението чл. 325 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за това на 21.01.2019г. в гр. П. е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост.

От обективна страна с действията си подсъдимата Зечфира И. е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

Налице е деяние, извършено против реда, установен в страната, като под обществен ред като обект на престъплението хулиганство, следва да се разбират установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в обществения живот.

Съдът намира, че процесният случай не може да се квалифицира като "дребно хулиганство", тъй като са налице непристойни действия от страна на подсъдимата, осъществени в много разнообразни форми, неоправдани и безпричинни, които упорито не са били прекратявани, насочени както против морала, така и против личността, свързани със заплахи и посегателство против телесния интегритет на свид. Д. и свид. В. и в присъствието на много свидетели. Ето защо съдът счита, че извършеното от подсъдимата  е с изключително висока степен на обществена опасност, с висока обществена укоримост и същото категорично не може да се квалифицира като дребно хулиганство, а осъществява състав на престъпление по НК. Посочения извод за по-високата степен на обществена опасност, обоснована от интензитета и характера на същата, обосновава и наличието на квалифицирания признак "изключителна дързост". В случая са налице, както едновременно наличие признаците "грубо нарушаване на обществения ред" - като престъпен резултат и специален мотив - "явно неуважение на обществото", така и квалификацията "изключителна дързост".

В настоящия казус сме изправени пред "непристойни действия". С действията си подс. И., в немалък период от време – повече от 7 минути, е била агресивна, изключително невъздържана и неуважителна, нападателна и безцеремонна, с което е демонстрирала, че не смята да бъде обвързан от общоприетите норми на прилично и сдържано поведение. Всичко извършено от подсъдимата И., е израз на пълното й пренебрежение към общеоприетите обществени правила и норми, намерило проявление в отношението й както към полицейските служители, така и към св. Д. и всички хора които наблюдавали случващото се, посред бял ден, в жилищен комплекс в който живеят много хора, в това число и семейства с деца, посред бял ден, около 13.00-14.00ч. Непристойните действия на подсъдимата започнали с непрекъснатото и оглушително натискане на клаксона на автомобила й, с който искала св. Д. незабавно да й освободи пътя тъй като според нея той не бил го преместил достатъчно за да може тя да премине. Подсъдимата била насяно като живуща в комплекса че достъпът до него е затруднен поради тясната уличка и многото паркирани автомобили които били ежедневие. Тя била наясно че св. Д. свалял стока за магазина на св. К., но не проявила никакво разбиране към него като човек който се опитвал по-най бързия начин да разтовари стоката от камиона и да освободи пътя. Непристойните и самоуправните действия на подсъдимата са показателни че тя била с убеждението че възможността й да премине е по-важна от ангажимента на всички останали хора, като поведението й е показателно за убеждението й че всички трябва да се съобразяват с нея, а тя с никого. Невъздържаното и предизвикателно поведение на подс. И. продължило и ескалирало след пристигането на св. Д. – у. п.с., който бил привлечен от невъздържания й клаксон. Свидетеля Д., дошъл за да възстанови нарушения обществен ред и да разреши възникналата конфликтна ситуация. Обратно на нормалната житейска логика, появата на униформения п.с., не само че не успокоило подсъдимата, но я ядосало. Въпреки положените от него усилия да освободи пъта за да може да премине подсъдимата, тя показала цялото си презрение към полицейския служител и към държавността която той олицетворява чрез отношението си към него. Въпреки че св. Д. веднага установил шофьора на камиона който бил препречил пътя и му разпоредил да го премести за да освободи пътя, и това било съобщено на подсъдимата от св. Д., тя продължила да натиска непрекъснато клаксона, придружен със силна музика която се носила от автомобила й. От свидетелските показания се установи че св. Д. се приближил до подсъдимата, и дувкратно й казал да спре да натиска клаксона защото шофьора ще премести камиона, двукратно получил от нея пренебрежително махнване с ръка към полицейския служител с жест който означавал да се разкара. Гневното натискане на клаксона не било преустановено от подсъдимата въпреки че нарушението което я изкарало от равновесие щяло да бъде прекратено. Св. Д. видял че подсъдимата няма да спре доброволно да нарушава обществения ред, което нарушение се явявало безпричинно, тъй като той бил взел мерки пътя да бъде освободен, поради което се представил на подсъдимата с име и длъжност и поискал да представи документи за проверка. Вместо да се съобрази с полицейското разпореждане, подсъдимата най-безцеремонно не само че не го изпълнила, но и вдигнала прозореца на шофьорската врата в израз на пълното й незачитане на неговото разпореждане и за да му покаже че тя ще прави това което сметне за необходимо, а това очевидно е било да раздаде правосъдие, така както го разбира подсъдимата. В опит да възстанови нарушения обществен ред, св. Д. предприел мерки по установяване самоличността на нарушителката на реда, която очевидно не искала да се представи и записал регистрационния номер на автомобила й. Посоченото силно ядосало подсъдимата и тя излезнала от автомобила си с включен телефон, с намерение да снима камиона, шофьора и св. Д.. Още с излизането от колата си, тя най-нагло направила опит да удари св. Д. със свободната си лява ръка в лицето, но той се предпазил с ръка. Ядосана подсъдимата го избутала в гърдите настрани и се запътила да снима камиона и шофьора. След като го сторила се обърнала към св. Д. и започнала нагло да го снима все едно той не бил взел никакво отношение в конфликтната ситуация, като телефона й бил в непосредствена близост до лицето му, като казвала „Това е полицая който ми записа номера на колата“. Св. Д. предупредил подсъдимата да не го снима и да се държи по-цивилизавона, но необузданите и безпричинни действия, изключително дръзки по своя характер ескалирали като опитите на св. Д. да успокои подсъдимата, да я накара да представи документ за самоличност и да спре да се саморазправя с шофьора на камиона като го снима и върви след него се увенчали с пълен неуспех. Тя продължила да снима камиона, шофьора и отново полицая, като го блъскала и бутала с ръце за да не й пречи. Напълно игнорирала полицейските разпореждания. Когато телефонът на подсъдимата се приближил отново до лицето на св. Д.  в опит да се защити от нея и да не допусне да бъде сниман без негово съгласие, св. Д. отблъснал ръката на подсъдимата в резултат на което тя отново го блъснала с ръце в тялото, хванала го за униформата и по земята паднали част от вещите на св. Д. които държал в ръцете си. Подсъдимата отново блъснала с ръце в раменете св. Д., след което свила в коляно десния си крак и замахнала да удари св. Д. в слабините. Св. Д. в опит да се защити, вдигнал левия си крак, като го свил в коляното и ударът на подсъдимата попаднал в лявата му подбедрица като му нанесла лека телесна повреда изразяваща се в травматичен оток на лява подбедрица. При нападението на подсъдимата, документите на св. Д. измежду които и служебна карта, които били окачени на врата му се разхвърчали по земята, а телефонът на подсъдимата изхвърчал от ръката й. Непристойните действия на подсъдимата не свършили до тук, тя се опитала да затрудни полицая и настъпала част от вещите му за да му попречи да си ги събере. Абсурдното и дръзко поведение на подсъдимата достигнало до там че опитния п.с. с над 17 години стаж трябвало да отблъсне подсъдимата за да може да събере част от вещите си. Не успял да събере всичките защото подсъдимата отново го блъснала в гърдите. Разговора с подсъдимата не довел до нищо. Тя не представила документите си. Св. Д. я хванал за лакътя за да я задържи и да успее да си събере разпилените вещи, но тя оказала яростна съпротива, дърпала се и дори се освободила от ръката му. Св. Д. отново се навел за да събере част от вещите си, отново последвало дърпане и бутане от страна на подсъдимата и защитна реакция от страна на св. Д.. Подсъдимата отправяла реплики и към св. Д.. Св. Д. се опитал да я отдалечи към нейния автомобил като отново я хванал за лакътя, но подсъдимата отново преборила полицейския служител и успяла да се освободи. Тя не изпълнявала полицейските разпореждания. Отново се насочила към камиона. Полицая използвал времето за да събере още част от вещите си. След като намерила изхвръкналия от ръката й телефон, подсъдимата се върнала към своя автомобил, и опитите на св. Д. да успокои ситуацията се увенчали с ново блъскане в гърдите на полицейския служител като едновременно с това продължавала да го снима и да го дразни. Наглото и непристойно поведение на подсъдимата продължило и след като св. Д. потеглил с камиона и освободил пътя. На място пристигнал и св. В. колега на св. Д. и също униформен п.с.. Той разбрал от св. Д. че подсъдимата го е ударила и затова, потропал на стъклото на автомобила и й разпоредил да представи документ за самоличност. Св. В. също се представил като посочил на подсъдимата отличителния си полицейски знак върху униформата. Това изобщо не направило впечатление на подсъдимата. Тя не спряла автомобила си и не представила документи за проверка. Продължила към гаража си където паркирала автомобила си. Опита на св. В. да накара подсъдимата да представи документите се увенчал със заплаха на подсъдимата да се маха от гаража й който бил частна собственост. Подсъдимата не представила документ и след като излезнала от гаража си и полицейските служители за пореден път се представили и поискали такъв. Напротив подсъдимата нагло започнала да прави опити да бута с ръце и св. В.. Посоченото невиждано от двамата п.с. поведение и то от жена, довело до задържането на подс. И. на която били поставени белезници. Дори и след този момент подсъдимата се опитвала да оказва съпротива, блъскала се в полицейските служители, дори приклекнала за да ги затрудни максимално. Наложило се двамата да употребят сила за да я вдигнат от земята. Описаните по горе действията на подсъдимата  не са били провокирани от някои от присъстващите лица, вкл. и от свидетеля Д. и свидетеля Д., напротив единия преместил камиона според своите възможности и виждания така че според него подсъдимата можела да премине, а другия искал да възстанови нарушения обществен ред, като поведението й се явява абсолютно неадекватно на повода, който го е предизвикало /паркирането от св. Д. на камиончето по начин който препречва пътя/. Действието на св. Д. обаче не е било насочено срещу подсъдимата, а е израз на неговите способности като шофьор, а действията възприети от св. Д. са изцяло в защита на подсъдимата и по-никакъв начин не би следвало да се приемат от нея като враждебни. Действията на подсъдимата, носещи белезите на престъплението "хулиганство", насочени към смущаване на обществения ред, чрез продължително натискане на клаксона на автомобила, скандалното й отношение към св. Д. и В. – представители на Министерство на вътрешните работи и действията й насочени към телесния интегритет на свидетелите Д. и В., са били с изключителен интензитет,  продължили в немалък период от време, като са станали достояние на множество лица. Непристойното поведение на подсъдимата било възприето от разпитаните по делото свидетели С.М. М., Д.И.Б., И.П.Д., Г.С.К., Р.О.К., Т.В.Т., Х.Д.Д., Е.П.В. и В.С.К., които разказаха онова което всеки от тях е видял. Стореното от нея е запечатано и върху СД приложено към изготвената по делото съдебно-техническа експертиза която изследвала веществените доказателства видеорегистратор и SD карта.

Описаните по-горе непристойни прояви са довели и до настъпването на  престъпният резултат, като с поведението си подсъдимата  грубо е нарушила обществения ред, като е пренебрегнала нравствените принципи на обществото, ценностите на гражданите и нормите на приличие и с действията си е предизвикала силно възмущение у присъстващите. Описаното по-горе поведение, демонстрирано от подсъдимата, стои в разрез с установените правила за отношенията в обществото и отношения към полицейски орган. Тези действия представляват нарушаване на морала и общественото приличие, тъй като изразяват негативно отношение към обичайно установеното поведение между хората.

С действията си подс. И. не само грубо е нарушила обществения ред, но е изразила и явно неуважение към обществото, тъй като чрез тях открито е изразила високата степен на неуважение към личността и общоприетите норми за поведение. Антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от другите лица, на които са станали достояние.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че деянието на подсъдимата по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, тъй като хулиганските действия са особено нагли и безсрамни, грубо нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите, както и в много груба форма засягат интересите на обществото и упорито не са били прекратени от нея. С действията си подс. И. е скандализирала намиращите се на мястото лица, като е изразила грубо нахалство и тежко оскърбление към свидетелите Д. и В. – п.с., което е станало в присъствието на работещите и живеещите на мястото хора, на улицата в голям жилищен комплекс. Именно обстоятелството, че процесната проява се характеризира с изключително висок интензитет и най-вече това, че същата е била извършена и по отношение на п.с., по отношение на които е проявено недопустимо обидно и неуважително отношение, обосновават и наличието на квалификацията "изключителена дързост". Св. Д. бил изумен от поведението на подсъдимата като за 17 години служба не му се било случвало такова поведение, още повече от страна на жена. Много показателни в тази насока са думите изречени от следните свидетели: Св. М. заяви пред съда „Полицаят се отбраняваше от действията на госпожата. Искаше й отново и отново докемунтите за проверка. Казваше че това което прави не е редно. От нейна страна нямаше разбиране. Постъпката й беше възмутителна, а полицаят се държеше професионално“ и още „.....според мен нейното поведение не беше достойно и приемливо, наистина. ........ Полицаят с нищо не е предизвикал случилото се. Това че той беше там беше чиста случайност, наистина. Ако не беше там не зная какво щеше да се случи. Бяха се събрали още хора. Всичко това се случи през деня. .... Всички бяха възмутени от нея. ...... Тя се държеше пренебрежително към него“ /л. 30 съд.пр/. Свидетелят Д. заяви „Полицаят беше либерален човек през цялото време. Ако беше някой друг щеше да  я арестува на място. Тя оказа съпротива. Налиташе да го бие. Блъсна му документите на земята. Тази госпожа която е в залата. .... Не съм видял полицаят да употребява сила срещу нея. Напротив, тя упражни спрямо него и започна да го блъска“, и още „Аз оценявам това поведение така, че не спазва законите с една дума. Не се подчинява на органите на реда, които пазят обществения ред. Грубо нарушава обществения ред“ /л. 33 от съд.пр/. Св. Р.К. разказа „Според мен полицаят реагира адекватно на случая. Даже си мисля ако нямаше П.там щеше да има разправия с шофьора на камиона. Полицаят реагира адекватно, изпълнявайки задълженията си. Нали това му е работата. ... според мен телефона на госпожата беше изхвърлен от самозащитата на полицая понеже той няколко пъти й каза „Госпожо, спрете да ме снимате. Дайте си документите. Дръжте се малко по-цивилизовано“, но тя му навираше телефона в лицето, не си даваше документите“ /л. 36 от съд.пр/. Св. Т. заяви „Бях озадачена от повечението на госпожата спрямо полицая, тъй като той не беше цивилен. Беше с униформа. Държеше се нормално. Искаше нормално да реши проблема. Искаше да се премести камионът и тя да премине, но не зная защо тя реагира така. Според мен това, което се случи не е нормално. Имаше доста хора от комплекса“ /л. 38 от съд.пр/. Св. Д. разказа на съда  „За 17 години работа такова поведение, оксобенно от жена не ми се беше случвало“. Свидетелят В. посочи че непознат мъж отишъл да го повика с думите „Ела че колегата ти има нужда от помощ“, което е изключително показателно как обществото е възприело поведението на подсъдимата и кой е бил жертвата в създалата се ситуация. Свидетелката В.К. беше изключително впечатлена от поведението на подсъдимата и разказа „Не съм виждала жена да се държи така......Тя замахваше много агресивно. Беше страшна. Бях много разочарована защото жена скача на полицай. ....  Не очаквах жена да направи такова нещо и то на полицай. Полицаят беше толкова унизен, че не може да бъде..... Помислихме че е пияна. ..... Тя беше направо луда, не слуша, напада го, вика, бута. Ние всички гледахме като щури. Интересно ни беше. Каквото си е правила да си го сърба. Всичко беше от нея. Полицая се защитаваше“ /л. 108-109 от съд.пр/. От всичко посочено по-горе безспорно следва да се приеме че непристойното поведение на подсъдимата се е отличавало с изключителна дързост, тъй като е прекрачила всички приемливи за обществото човешки норми на поведение и така е било възприето от членовете на обществото станали свидетели на нейното поведение. С описаните по-горе действия, и то на публично място, с възможност поведението й да бъде възприето от неограничен кръг от хора, подсъдимата е манифестирала личното си чувство на превъзходство над обществото, поставяйки личната си потребност за саморазправа над всичко – над обществената потребност и над закона. Ето защо в случая се налага и изводът, че поведението на подсъдимата е мотивирано от чувство за превъзходство над останалите членове на обществото.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимата  е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици. Същата е действала с ясна представа за антиобществения характер на извършеното от нея. Подсъдимата е съзнавала че поведението й става причина за ангжиране на полицейски ресурс, но без да се съобразяват с това обстоятелство и с правнозащитените права и интереси на присъстващите, които олицетворяват обществото, е манифестирала неуважението си към полицейските служители, респ. към установените в обществото правила за нормални човешки взаимоотношения.

Причини за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимата, незачитане на установения в страната ред, неуважение към обществото, липсата на елементарен самоконтрол у нея и ниската й правна култура.

 

При така описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. И. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл. 131 ал. 2 т. 4 вр. чл. 130 ал. 2  от НК за това, че на 21.01.2019г. в гр. П. е причинила на полицейски орган -  Х.Д.Д., ЕГН ********** – с. П.в група “Охрана на обществения ред” на сектор “Охранителна полиция” във Второ РУ при ОД на МВР – П., при изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток на лява подбедрица и травматичен оток на първи пръст на дясна ръка, довели до болка и страдание без разстройство на здравето.

       От обективна страна едновременно с действията си извършени на 21.01.2019г. в гр. П. представляващи непристойни действия с които нарушила обществения ред и изразила явно неуважение на обществото, на посочената дата и място, подсъдимата нанесла на полицайския орган Х.Д.Д. две телесни повреди - травматичен оток на лява подбедрица и травматичен оток на първи пръст на дясна ръка, които в своята съвкупност представляват лека телесна повреда довела до болка и страдание, без разстройство на здравето. От събраните по делото доказателства се установи че подс. И. след като излезнала от автомобила, след като видяла че св. Д. записва регистрационния номер на автомобила й, започнала физически да напада полицейския служител. Тя многократно го бутала с ръце, правила опити да го удари при което св. Д. се защитавал, и успявала да го удари с ръце в горната част на тялото, оказвала съпротива срещу неговите опити да я накара да се успокои, да спре да се саморазправя, да не го снима тъй като той не желае това, да я задържи когато прекрачила границите на неговото търпение, като при оказаната от подсъдимата съпротива, тя успяла да нарани палеца на дясната ръка на св. Д., с която свидетеля се опитвал да се предпазва от подсъдимата и да ограничи нейните действия, с което му нанесла травматичен оток на първи пръст на дясната ръка. Освен посоченото телесно увреждане, при физическото нападение над св. Д., подсъдимата нанесла удар с десния си крак свит в коляното като искала да уцели слабините на униформения п.с., което предизвикало неговата защитна реакция изразяваща се в присвиване на левия му крак в коляното и повдигането му нагоре, над земята, при което ударът на подс. И., попаднал в горната третина на лявата му подбедрица. Подсъдимата била обута с груби обувки тип „кубинки“ и с удара си успяла да нанесе на св. Д. и травматичен отоко на лявата подбедрица. Двете описани телесни повреди в своята съвкупност представляват лека телесна повреда довела до болка и страдание без разстройство на здравето  по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.

Посоченото се установява категорично от показанията на св. Д., и от показанията на разпитаните по делото свидетели подробно анализирани по-горе, които видели множеството физическите посегателства на подс. И. спрямо полицейския служител. Св. Д. свидетелства „В последствие, от сборичкването, когато оказваше съпротива, усетих че от палеца ми има теч на кръв. Не беше силно. Не беше нещо сериозно“, а по отношение на другата телесна повреда св. Д. посочи в показанията си че усетил че подсъдимата го ритнала по крака под коляното, но в първия момент не го заболяло. Когато се прибрал в районното управление усетил по-силна болка. Тогава видял че имало лека подутина. Върху униформения му панталон св. Д. видял отпечатък от обувката на подсъдимата, в областта на удареното, отпечатъка бил от прах. Свидетелите М., Б., Д., К., Р. К., Т. и К. разказаха това което са видели, като от разказите им стана ясно че подсъдимата многократно е бутала св. Д., нападала го е физически, ритала го е, което се явява в подкрепа на показанията на св. Д.. Най – добра представа за престъпната деятелност на подсъдимата се установи от файловете записани на СД, приложено към изготвената в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза, от която се установиха всички детайли на стореното от подсъдимата. Те се явяват еднопосочни с разказаното от разпитаните по делото свидетели. В подкрепа на нанесените телесни увреждания са и наличните в тази насока писмени доказателства. Съгласно заключението на изготвената в хода на досъдебното производсто съдебномедицинската експертиза се установява че св. Д. е отишъл на преглед на следващия ден, след извършеното от подсъдимата физическо посегателство, а именно на 22.01.2019г. в 11.00ч. Ударите са били нанесени на 21.01.2019г. около 13-14ч. При прегледа на св. Д. от вещото лице е установено че меките тъкани в областта на най-горната фаланга на първи пръст на дясната ръка са дифузно оточни и болезнени при опипване и при опит за движение, на площ с размери 6х3см., а по предната повърхност в горната трета на лявата подбедрица се вижда слабо изразен травматичен оток, болезнен при опипване, на площ с размери 4х3см. Вещото лице е дало заключение че описаните травматични увреждания са причинени от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са получени както съобщава освидетелствания св. Д.. Както, обувката тип „кубинка“, така и ръката, и кракът притежават особеностите на твърд тъп предмет и ударът с крак и/или ръка, или обувка с необходимата сила, може да причини описаните травматични увреждания. От доказателствата по делото не се установява други лица да са нанасяли на пострадалия удари в областта на дясната ръка и лявата подбедрица, от които да е възможно причиняване на тези травматични увреждания. Заключението на вещото лице е че травматичния оток на лява подбедрица и травматичния оток на първи пръст на дясна ръка, са довели до болка и страдание без разстройство на здравето.

Що се касае до наличието на квалифициращия белег на деянието по т. 4 на чл. 131, ал. 2 от НК, а именно леката телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК да е била причинена на полицейски орган -  Х.Д.Д., ЕГН ********** – с. П.в група “Охрана на обществения ред” на сектор “Охранителна полиция” във Второ РУ при ОД на МВР – П., при изпълнение на службата му, по делото безспорно се събраха доказателства в тази насока. От приложените писмени доказателства – писмо от Началник Отдел „Човешки ресурси“, типова длъжностна характеристика и Ежедневна ведомост на личния състав от ООР при Второ РУ, за датата 21.01.2019г. се установи че свидетеля Х.Д.Д. бил назначен във Второ РУ П. на длъжност младши инспектор, с.П.в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“, както и че на 21.01.2019г. за времето от 07:00 часа до 19:00 часа св. Д. бил на смяна с колегата си св. Е.В., като двамата изпълнявали служебните си задължения със служебен автомобил – …. Причинените на св. Д. леки телесни повреди били имемнно при изпълнение на службата му свързана с охраната на обществения ред и предотвратяване на извършването на престъпления и нарушения. Случилото се, описано по-горе било именно във връзка с длъжността която заемал св. Д., и по време на работа тъй като всичко се случило по време на работната му смяна около 13.00-14.00ч. В длъжностната характеристика за заемата от св. Д. длъжност, било записано че той следва да работи по опазване на обществения ред, предотвратява и оказва съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия. Именно това е сторил полицейския служител. Когато се е опитал да установи защо свири неудържимо клаксон на кола на подс. И., той отишъл с намерението да възстанови обществения ред и така се опитал да направи. Веднага предупредил св. Д. да освободи пътя на подсъдимата като измести камиона, но това не стигнало на подсъдимата и последвали описаните по-горе събития видно от които св. Д. през цялото време се е опитвал да си върши работата и да възстанови нарушения от подсъдимата обществен ред. Именно в резултат на тази негова дейност, при изпълнение на служебните му задължения, на св. Д. били нанесени и леките телесни повреди констатирани от вещото лице при изготвянето на СМЕ приложена по делото. 

От субективна страна деянието е извършено умишлено от подсъдимата, като същата напълно е съзнавал характера на поведението си и е целял настъпването на престъпния резултат на престъплението. Същата е действала с ясна представа за антиобществения характер на извършеното от нея. Подсъдимата е съзнавала че нападайки физически св. Д. и оказвайки съпротива срещу опитите му да я задържи, да я възпре да „раздава правосъдие“ нанася телесни повреди на св.Д., но е искала настъпването на престъпния резултат. Нейните действия са съпроводени с голяма ярост и упоритост, при които неминуемо е било св. Д. да получи телесни повреди.

Причини за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимата, незачитане на установения в страната ред и на телесната неприкосновеност на личността, неуважение към обществото и към органите на полицията, липсата на елементарен самоконтрол у нея и ниската й правна култура.

 

По отношение на твърденията на адв. А. за допуснати съществени процесуални нарушения:

Относно твърдяното съществено процесуално нарушение изразяващо се в това че разследването в хода на досъдебното проивзодство било извършено от разследващи органи в полицейското управление в което работел и св.Х.Д., настоящия състав намира че това не е нарушение, тъй като законът не предвижда такова ограничение. Разследването е водено от разследващ П.работещ във Второ РУ при ОДМВР П., по чийто опис е било и образуваното Бързо проузводство, тъй като престъплението е извършено на територията на това районно управление. Разследването обаче се осъществява под ръководството на наблюдаващия прокурор, който осъществява строг контрол на извършеното. Въпреки че е било бързо производство, по делото са извършени достатъчен на брой действия по-разследването, които са дали възможност на прокурора да изведе своите фактически и правни изводи. След като съдът разпита лично свидетелите по делото, установи че те преповтарят в основни линии това което са разказали и в хода на досъдебното производство, с малки изключения, което недвусмислено доказва че разследването е водено добросъвестно и законосъобразно, при спазване на основния принцип за разкриване на обективната истина по делото.

По отношение на твърдяното за допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в обстоятелството че на подс. И. не й е бил осигурен преводач в хода на досъдебното производство, какъвто задължително следвало да има тъй като тя е чужд гражданин, настоящия състав намира че такова нарушение не е допуснато. На първо място следва да се отбележи че въпроса дали следва да се осигури преводач не се решава от това дали едно лице е чужд гражданин, а от това дали то владее български език или не. Както беше изложено по-горе, настоящия състав приема че подсъдимата владее писмено и говоримо български език, като по-горе беше направен анализ на доказателствата на базата на които съдът приема това, поради което не следва да се преповтаря. В глава ХХХа от НПК са уредени особените правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от лица, които не владеят български език. Дори и тогава когато лицатаизобщо не владеят български език, в чл. 395в от НПК е предвидена възможност, обвиняемия да откаже устен или писмен превод на актовете и документите посочени в чл. 395а от НПК, в това число и писмен превод на актовете посочени в чл. 55, ал. 3 от НПК.  В разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НПК са указани допълнителните права които има обвиняем който не владее български език. В последното изречение на посочената алинея се урежда правото на обвиняемия който не владее български език да откаже писмен превод по реда на НПК, когато има защитник и не са нарушени процесуалните му права. В настоящия случай, на подсъдимата е бил осигурен защитник още от момента на привличането и предявяването на обвинение спрямо нея. Видно от приложените в ДП - Протокол за привличане на обвиняем и Протокол за разпит на обвиняем /л. 5-8 от ДП/, тези процесуаллно-следствени действия са били извършени в присъствието на адвокат А.. В негово присъствие подсъдимата е заявила че разбира обвинението, владее писмено и говоримо български език и не желае устен и писмен превод в наказателното производство. Следователно, тя се е възползвала от възможността да откаже устен и писмен превод, дори и да има юридически термини които не е разбирала. До приключването на досъдебното производство, подсъдимата не е изразила желание да присъства преводач, и не е заявила че не разбира български език. Поради тази причина и производството в досъдебната фаза на процеса е приключено, като в съда е внесен обвинителен акт, който не е бил преведен, тъй като подсъдимата е заявила че разбира писмено и говоримо български език и то в присъствието на адв. А.. Както беше посочено по-горе юридическите термини най-вероятно са неразбрани и за голяма част от българите без юридическо образование, но именно там влиза в своята роля защитника. В първото съдебно заседание проведено на 25.01.2019г. подсъдимата заяви че разбира български език и не направи искане за присъствие на преводач, но направи възражение за неспазването на тридневния срок за възражение срещу връчения в самия ден обвинителен акт /л. 9 от съд.пр/. Във второто съдебно заседание на 20.02.2019г., подсъдимата заяви молбата си, като помоли за преводач за да може да разбира по-лесно и по-бързо какво казват свидетелите. Подсъдимата отново заяви че разбира български език разговорно, както и че е прочела обвинителния акт и го е разбрала. Поради това на подсъдимата беше назначен преводач от руски език, който извърши устен превод до приключване на съдебното производство.  След приключване на съдебното производство, настоящия състав намира че дори не е било нужно назначаване на преводач в съдебната фаза, тъй като искането на подсъдимата беше злоупотреба с права, като с оглед процесуалното й поведение съдът намира че целта й беше затрудняване на процеса в най-пълна степен.

По въпроса отговаря ли обвинителния акт на изискванията на чл. чл. 247, ал. 1, т. 2 от НПК, съдът вече се е произнесъл с нарочно определение.

По отношение на твърдяното от адв. А. нарушение изразяващо се в ограничаване правото на защита на подсъдимата, настоящия състав намира че то не само че не е било ограничено, но и е охранено в най пълна степен. Факт е че на същата беше осигурен преводач, без да има нужда от това, като за него заплати съда. Разпитани бяха множество свидетели, приети бяха по искане на подсъдимата и нейния защитник като веществени доказателства видеорегистратора и SD картата от автомобила на подсъдимата, назначена им беше съдебно-техническа експертиза. Твърдяното че съда отказал събиране на много доказателства, които щели да оневинят подсъдимата не отговоаря на истината, тъй като бяха уважени по-голямата част от направените доказателствени искания от страна на подсъдимата. По изрично искане на подсъдимата и адв. А. беше отлагано съдебното заседание няколко пъти за да бъдат разпитани свидетелите В.К. и О.К., и двамата живущи в отдалечени райони. Св. К. депозира до съда молба да не бъде разпитвана тъй като се грижи за тежко болния си съпруг, като дори беше представила съответните писмени доказателства. Тъй като обаче подсъдимата и адв. А. не се съгласиха и поискаха  свидетелката да бъде разпитана, съдът положи необходимите усилия за това. Разпитан беше като свидетел и св. А.Б., отново по искане на адв. А., който беше установено чрез справка от МВР че е собственик на автомобил който се вижда на записа приложен към изготвената СТЕ. От разпита на свидетеля обаче не се установи той да е бил очевидец на случилото се. Адв. А. направи искане да бъдат разпитвани роднини на св. Б. които също живеят в отдалечени райони, което беше отказано от съда, тъй като беше прието за ненужно поради факта че делото е изяснено от фактическа страна и защото явяването им щеше да е свързано с допълнителни разноски за подсъдимата.

Що се отнася до посоченото от адв. А. че подсъдимата следвало да бъде оправдана, тъй като причината за случилото се е поведението на шофьора на камиона който препречил пътя и подсъдимата не можела да мине, то същото не се приема от съда. Поведението на шофьора действително не е било изрядно по отношение на паркирането на управляваното от него превозно средство, но не може непристойното поведение на подсъдимата да се оправдава с поведението на друг човек. Още повече както каза самата подсъдима непосредствено преди това тя също е нарушила правилата за движение по пътищата като е влезнала в жилищния комплекс преминавайки през двойна непрекъсната линия /което се вижда и на приложения запис/, но това не е било възприето от нея за така укоримо. Отделно от това св. Д. не е имал нищо общо със св. Д.. Той се е намесил именно в защита на подсъдимата да се освободи пътя, но за подсъдимата това не е имало никакво значение. Тя просто е целяла да покаже на всички, в това число и на полицейските служители своето превъзходство над тях, да афишира на всички че не се съобразява с общоприетите правила за поведение.  

 

За престъплението по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до пет години. С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации за извършеното от подсъдимата З.И., като съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК, както и с обстоятелствата по чл. 54 НК, Съдът намери, че на подсъдимите следва да бъде наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от седем месеца при условията на чл. 54 от НК. Съдът прие че не са налице нито изключителни, нито многобройни смегчаващи обстоятелства, поради което не би могло да намери приложение чл. 55 от НК.

За да определи и наложи на подсъдимата справедливо и съответстващо на деянието и дееца наказание съдът отчете следното: от една страна като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало и добрите характеристични данни за подсъдимата – семейната й ангажираност и доброто име с което се ползва пред домоуправителя на входа, без регистрирани други противообществени прояви. От друга страна съдът отчете и наличието на отегчаващи вината обстоятелства, и това са: обстоятелството, че подсъдимата извършила две различни по вид престъпления – срещу обществения ред и срещу телесната неприкосновеност на личността, както и липсата на трудова ангажираност. Съдът не отчете като отегчаващо обстоятелство интензитета на проявата и това, че същата се е изразила по отношение на орган власт, доколкото това бе водещ мотив за квалифициаране на деянието като такова, извършено с изключителна дързост.

Водейки се от посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие, че за постигане на целите на наказанието, както по отношение на генерална, така и на индивидуалната превенция, следва да се определи наказание ориентирано към предвидения в закона общ минимум, но не съвсем на минимума като се отчетоха и отегчаващите вината обстоятелстна, но се отдаде преимуществено значение на смекчаващите по делото обстоятелства. Съдът счете, че наказание в размер на седем месеца лишаване от свобода за подсъдимата се явява съответно на извършеното от нея и е годно да постигне целите, визирани в чл. 36 НК.

 

 

За престъплението по чл. 131 ал. 2 т. 4 вр. чл. 130 ал. 2  от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години. С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимата З.И., като съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК, както и с обстоятелствата по чл. 54 НК, Съдът намери, че на подсъдимите следва да бъде наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от пет месеца при условията на чл. 54 от НК. Съдът прие че не са налице нито изключителни, нито многобройни смегчаващи обстоятелства, поради което не би могло да намери приложение чл. 55 от НК.

За да определи и наложи на подсъдимата справедливо и съответстващо на деянието и дееца наказание съдът отчете следното: от една страна като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало и добрите характеристични данни за подсъдимата – семейната й ангажираност и доброто име с което се ползва пред домоуправителя на входа, без регистрирани други противообществени прояви. От друга страна съдът отчете и наличието на отегчаващи вината обстоятелства, и това са: обстоятелството, че подсъдимата извършила две различни по вид престъпления – срещу обществения ред и срещу телесната неприкосновеност на личността, като на подсъдимата са нанесени две леки телесни повреди, които в своята съвкупност представляват една лека телесна повреда, както и липсата на трудова ангажираност без наличието на обективни причини за това.

Водейки се от посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие, че за постигане на целите на наказанието, както по отношение на генерална, така и на индивидуалната превенция, следва да се определи наказание ориентирано към предвидения в закона общ минимум, но не съвсем на минимума, като се отчетоха и отегчаващите вината обстоятелстна, но се отдаде преимуществено значение на смекчаващите по делото обстоятелства. Съдът счете, че наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода за подсъдимата се явява съответно на извършеното от нея и е годно да постигне целите, визирани в чл. 36 НК.

Съдът като отчете, че в случая намира приложение чл. 23, ал.1 от НК, на посоченото основание определи на подс. З.И. едно общо най-тежко наказание в размер на седем месеца лишаване от свобода, измежде наказанията които бяха определени за двете престъпления за които подсъдимата беше призната за виновна.

За така определеното едно общо най-тежко наказание съдът прие, че в конкретния случай спрямо подсъдимата И. са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като същата не е била осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ характер към момента на извършване на процесните деяния, наказанието което й е определено е под три години лишаване от свобода, като за постигане целите на наказанието и за поправянето й, не е наложително реално изтърпяване на така наложеното й наказание.

Съдът намира, че поправянето на подсъдимата извън затворническата среда би било постижимо, ето защо изтърпяването на така наложеното наказание от седем месеца лишаване от свобода, съдът отложи с изпитателен срок от три години. Този срок ще способства да се реализира най-пълноценно предупредителния потенциал на условното осъждане и да препятства подсъдимата да извършва противообществени прояви под страх, че наложеното й с тази присъда наказание ще бъде приведено в изпълнение.

За да бъдат изпълнени в най-пълна степен целите на наказанието по чл. 36 от НК, и най-вече индивидуалната превенция, и тъй като са изпълнени условията на чл. 67, ал. 3 от НК, а именно отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от 6 месеца, съдът прие че на основание чл.67 ал.3 вр. чл.42а ал.2 т.4 вр. с чл.42 б, ал.4 от НК подсъдимата З.И. следва през периода на определения изпитателен срок да й бъде наложена и пробационна мярка - включване в програма за обществено въздействие „Овладяване на гнева“. Посочената пробационна мярка ще помогне на подсъдимата да преосмисли своето поведение и ще я научи да въздържа емоциите си, да не се поддава на гнева и да мисли преди да извърши нещо.

Съдът счита, че както видът на наложените наказания, така и срокът за изтърпяването и начинът за изпълнението им, са съответни на извършеното престъпление, справедливи са и в същото време са годни да изпълнят и превантивната функция на наказателноправната репресия.

На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 вр. ал. 2  от НК от така наложеното на подсъдимата З.И. едно общо най-тежко  наказание лишаване от свобода в размер на  седем месеца, следва да се приспадне времето, през което същата е била задържана по реда на ЗМВР, за срок до 24 часа и по реда на НПК за срок до 72 часа, считано от 21.01.2019 г. до 24.01.2019 г., като един ден задържане следва да се зачита за един ден лишаване от свобода.

Вещественото доказателство - СД, находящо се на лист 90 от съдебното произвоство да остане между кориците на делото.

Веществените доказателства – видео регистратор за автомобил, модел LS430W, сериен *************, с кабел и зарядно устройство за кола към него, сим карта с надпис „SanDisk TransFlash“, Micro SD, 32 GB,  C32G, произведена в Тайван, марка „Kingston“, да се върнат на подсъдимата З.И..

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимата З.И. следва да заплати по сметка на ОДМВР - П. сумата от 67,27 лева, направени в хода на досъдебното производство разноски за извършена съдебно-медицинска експертиза /л. 34 от ДП/, а по сметка на Районен съд-П. сумата от 312,99 лева, направени разноски в хода на съдебното производство, от които разходни касови ордери за обща сумата от 151,99лв. /л.61 - 40лв, л. 109 – 53.99лв и л. 136 - 58лв./ и за съдебно-техническа експертиза сумата от 161 лв. /л. 90 и 92 от съд.пр/.

На основание чл. 189, ал. 2 от НПК, разноските сторени за преводач в съдебната фаза на процеса следва да останат за сметка на съда.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.