ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 121
гр. Варна, 12.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500016 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. №
47855/29.11.2021 г. на И. К. И., ЕГН **********, с местожителство в гр. *** срещу
Решение № 1633/11.11.2021 г., постановено по гр.д. № 4249/2021 г., на ВРС, XXXIV с., с
което е прието за установено, че дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „България“, № 81, вх. В, ет. 8, сумата 63.01 лв.,
стойност на незаплатени месечни абонаментни такси и предоставени далекосъобщителни
услуги за периода 22.05.2017 г. – 21.07.2017 г., дължими по Договор за далекосъобщителни
услуги от 28.04.2017 г., клиентски № 10399414002, обективирани във фактури №№
**********/22.06.2017 г. и **********/22.07.2017 г., което вземане е прехвърлено с
Договори за цесия от 16.10.2018 г. и 01.10.2019 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за която сума е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. №
9361/2020 г., на ВРС, XXXIV с.
С въззивната жалба, депозирана чрез особен представител, се оспорва постановеното
решение като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния
закон и трайната съдебна практика. Оспорва се извода на ВРС, че въззивникът е надлежно
уведомен за извършеното цедиране на вземането с връчване на исковата молба на особения
представител. Извежда доводи от разясненията дадени в т. 6, на ТР № 6/06.11.2013 г. и
прави извод, че особеният представител не притежава представителна власт да приема
волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение. За допълнителни
доводи сочи, т. 7 от същото ТР. Не намира основания в конкретния случай да бъде
прилагана по аналогия практика формирана за приемане от особения представител на
изявление за обявяване на предсрочна изискуемост по договор за кредит. По същество моли
за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявеният иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „ЮБЦ“ ЕООД, депозира
отговор на въззивната жалба, в който пространно излага доводи и сочи съдебна практика по
оспорване на оплакванията изложени във въззивната жалба. По същество моли решението
на ВРС да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице,
чрез назначен особен представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
1
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото,
не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя
възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани
нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Предвид участието на особен представител на страната на въззивника, който е
депозирал въззивната жалба, съставът на въззивния съд намира, че въззиваемата страна
следва да бъде задължена да представи доказателства за заплатено възнаграждение за особен
представител за въззивна инстанция, възлизащо на 100.00 лв., по сметка на ВОС.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба вх. №
47855/29.11.2021 г. на ИЛ. К. ИЛ., ЕГН **********, с местожителство в гр. *** срещу
Решение № 1633/11.11.2021 г., постановено по гр.д. № 4249/2021 г., на ВРС, XXXIV с., с
което е прието за установено, че дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „България“, № 81, вх. В, ет. 8, сумата 63.01 лв.,
стойност на незаплатени месечни абонаментни такси и предоставени далекосъобщителни
услуги за периода 22.05.2017 г. – 21.07.2017 г., дължими по Договор за далекосъобщителни
услуги от 28.04.2017 г., клиентски № 10399414002, обективирани във фактури №№
**********/22.06.2017 г. и **********/22.07.2017 г., което вземане е прехвърлено с
Договори за цесия от 16.10.2018 г. и 01.10.2019 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за която сума е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. №
9361/2020 г., на ВРС, XXXIV с.
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата страна „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, най-късно в
съдебно заседание, да представи доказателства за внесено възнаграждение за особен
представител на въззивника в размер на 100.00 лв, по сметка на ВОС – депозити, вещи
лица и гаранции. При неизпълнение сумата подлежи на принудително събиране.
НАСРОЧВА в с. з. на 26.01.2022 г., 13:30 ч., за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, на въззивника ведно с
препис от отговора на въззивната жалба. Уведомяването на страните да се извърши по
телефон и ел. поща с оглед процесуална икономия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2