№ 1234
гр. Варна , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501453 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на М. ИВ. Г. чрез адвокат Н. Ив.
срещу решение № 322 от 10.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 4492 по описа за 2021 г. на
Районен съд - Варна, десети състав, в частта, с която е забранено на въззивника да се
приближава на по-малко от 150 м разстояние от детето М. М. Г. за срок от 18 месеца, както
и в частта, с която е наложена глоба на въззивника в размер на 1 000 лева.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Сочи се, че на 07.04.2021 г. М.Г. е подал молба за развод, по която е образувано гр.д.№
4996/2021 г. по описа на гражданско отделение на ВРС, а на 14.04.2021 г. и Р. ИВ. Г. е
подала молба за развод, по която е образувано гр.д.№ 5296/2021 г. по описа на гражданско
отделение на ВРС. Необсъждането на тези обстоятелства е довело до несъобразяване с
разпоредбата на член 5,п алинея 3 от ЗЗДН, респективно до незаконосъобразност на
решението в обжалваната част. Също така се излага, че определеният максимален срок от 18
месеца е необосновано завишен, тъй като би се отразила негативно на връзката баща – син.
Възразява се и по отношение размера на наложената глоба, доколкото това е единствената
молба за защита от домашно насилие, въпреки че съдът е приел нееднократно извършване на
такова, както и са осъществени единствено вербални обиди между съпрузите. Моли в тази
връзка да се отмени решението в обжалваните му части и вместо него бъде постановено
друго, с което да бъде отменена забраната въззивникът да приближава детето си, както и да
1
бъде намалена наложената глоба до минималният, определен в закона, размер.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил в срок, с който се оспорва
същата. Излага се, че безспорно е доказано от събраните пред първата инстанция
доказателства, че ответникът е извършил соченото домашно насилие. Набляга се, че децата
са дълбоко травмирани, което е установено от социалния доклад.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на
член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящият състав на въззивния съд намира, че не следва да преповтаря установената
пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото по отношение на правилното й
отразяване не са направени оплаквания във въззивната жалба, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към мотивите на решението в тази им част.
Предмет на разглеждане пред въззивната инстанция е наложената мярка по член 5,
алинея 1, точка 3 от ЗЗДН по отношение на детето М. М. Г. и наложената глоба по член 5,
алинея 4 от ЗЗДН.
Доводите досежно мярката по член 5, алинея 1, точка 3 от ЗЗДН се свеждат до това, че
пред Районен съд – Варна има образувани дела по искове на всяка от страните по член 49 от
СК, поради което и следва да се съобрази разпоредбата на член 5, алинея 3 от ЗЗДН.
Последната норма визира, че мярката по ал. 1, т. 4 /временно определяне местоживеенето на
детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието/ не се
налага при висящ съдебен спор между родителите по упражняване на родителските права,
по определяне местоживеенето на детето или режима на личните отношения. Наложената
мярка е по 5, алинея 1, точка 3 от ЗЗДН /забрана на извършителя да приближава
пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице/, а не по точка 4, поради което и решението не се явява
незаконосъобразно. Също така се явява и правилно решението за налагане на описаната
мярка за срок от 18 месеца, доколкото е безспорно установено, че въззивникът е осъществил
няколко акта на домашно насилие в присъствието на децата. Особено обезпокоителни са
изнесените обстоятелства на ескалация на страх спрямо М.Г. от страна както на общото на
страните дете Мартин, така и от страна на другото дете на молителката, което е живеело с
тях. Така определеният срок от 18 месеца на тази мерки според въззивния състав би имал
необходимия положителен ефект върху извършителя на домашно насилие и би осигурил
сравнително спокойна и за детето обстановка за този период от време, в което време да се
преработят негативните емоции от упражненото домашно насилие и се възвърне доверието
на детето в неговия баща.
По отношение на определения размер на глобата по член 5, алинея 4 от ЗЗДН съдът
2
намира, че са извършени три акта на домашно насилие по отношение на три лица, актовете
са с голяма степен на обществена опасност, като единият от тях, извършен на автобусната
спирка, граничи с предпоставките на член 325 от НК. Поради това глоба в максималния
размер не се явява прекомерна, още повече, че тази мярка има и превантивен характер.
Поради съвпадане на крайните изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС,
решението на първата инстанция в обжалваните му части следва да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на член 78 от ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на Р.Г. направените пред настоящата инстанция разноски.
Въззиваемата е претендирала такива в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение.
Съдът, обсъждайки направеното от въззивника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, основано на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира същото за
основателно – претендираният размер е прекомерен съобразно нормата на член 22 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където е
определено, че минималното възнаграждение за една инстанция в производства по ЗЗДН е
400 лева, която сума следва да бъде присъдена.
Воден от горното и на основание член 270, алинея 3, изречение първо от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 322 от 10.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 4492 по
описа за 2021 г. на Районен съд - Варна, десети състав, в частта, с която е забранено на М.
ИВ. Г. да се приближава на по-малко от 150 м разстояние от детето М. М. Г. за срок от 18
месеца, както и в частта, с която му наложена глоба на въззивника в размер на 1 000 лева.
ОСЪЖДА М. ИВ. Г. ЕГН ********** от *** да заплати на Р. ИВ. Г. ЕГН ********* от
*** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените от нея разноски пред
въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение, на основание член 78 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3