Решение по дело №13195/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1602
Дата: 13 май 2022 г.
Съдия: Костадин Божидаров Иванов
Дело: 20215330113195
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1602
гр. Пловдив, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330113195 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Ви ем файнанс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Васил
Априлов“ № 124, ет. 6, ап. 46, с която е предявен установителен иск срещу
„Кармет България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Куклен, общ. Куклен, обл. Пловдив, бул. „Асеновградско
шосе“, м. Бунар Йолу, масив 11, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 1 100 лв. – вземане по фактура № **** г.,
представляващо възнаграждение за м. май 2021 г. по сключен между страните
договор за счетоводно-консултантско обслужване от *** г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.07.2021 г.,
до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10936/2021 г. по описа на
Районен съд Пловдив.
В исковата молба е посочено, че въз основа на заявление по чл. 410 ГПК
от дата 01.07.2021 г. за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 936/2021 г. по описа на Районен съд
Пловдив в полза на „Ви ем файнанс“ ЕООД срещу „Кармет България“ ЕООД.
Срещу издадената заповед за изпълнение било депозирано възражение от
длъжника, което обосновало интереса от предявяване на иска. Ищецът
твърди, че с ответното дружество са сключили договор за счетоводно-
консултантско обслужване от дата**** г., по силата на който „Ви ем
файнанс“ ЕООД поел задължение да извършва счетоводно-консултантски
1
услуги обезпечаващи функционирането на ответника в съответствие с
българското и европейското законодателство. Било уговорено
възнаграждение в размер на 800 лв. на месец, което с Анекс **** г. било
завишено на 1100 лв. Твърди се, че поради влошаване на отношенията между
управителите на двете дружества, на дата 29.03.2021 г. ищецът, като
изпълнител, депозирал в офиса на ответника, като възложител, предизвестие
за прекратяване на договора, считано от 30.05.2021 г. – в срок от два месеца,
съгласно чл. 5.2.2 от договора. Посочено е, че за периода на предизвестието
ищецът изпълнявал коректно задълженията си по договора, като издава и
фактури за дължимите възнаграждения, вкл. и за м. май 2021 г. - фактура №
**** г. Изложени се твърдения, че поради извършени данъчни проверки от
НАП за възстановяване на ДДС за месеците февруари, март и април 2021 г.,
които били приключи с полза на ответника, и поради обучение на
новоназначения счетоводител на ответното дружество, работата на ищеца
през м . май 2021 г. реално била по-натоварена от предходните месеци.
Посочено е и че ответника не е съдействал на ищеца при връчване на книжа.
Поради изложеното се моли за уважаване на исковата претенция и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Кармет
България“ ЕООД със съображения за неоснователност на иска. Признава, че
на дата *** г. страните са сключили договор за счетоводно-консултантско
обслужване с посоченото в иска съдържание, вкл. и че с анекс от ** г. към
същия е уговорено възнаграждение за извършената работа в размер на 1 100
лв. на месец, както и че на дата 29.03.2021 г. е получил предизвестие за
прекратяване на договора, считано от 30.05.2021 г. Оспорва ищеца да е
изпълнил точно и коректно задълженията си по договора, като твърди, че
ищцовото дружество се е отнасяло непрофесионално към възложената работа,
че не изпълнило волята на възложителя да изготви счетоводни книги и
документация за периода 01.01.2021 г. – 30.05.2021 г. на електронен и хартиен
носител с подпис на ищеца, които да бъдат предадени на лицата, поемащи
счетоводството на ответното дружество, респ. че ищеца не бил изпълнил
задълженията си по чл. 14, ал. 1 ЗСч. В тази връзка се твърди в отговора, че
ответника не дължал заплащане на възнаграждение за м. май 2021 г., защото
ищецът не бил изпълнил задълженията си по чл. 2.12 и чл. 2.21 от Договора,
вкл. за предоставяне на информация във връзка с изграждането,
имплементирането и разработването на новата SAP система при ответното
дружество, съответно не бил предал предоставената му с протокол изх. № ***
г. парола за достъп на компютър и предоставения му с протокол № **** г.
фирмен печат, както и намиращата се в ищцата счетоводна и фирмена
документация на флашка. С оглед на изложеното се иска отхвърляне на иска,
а в условията на евентуалност се прави възражение за неизпълнен договор.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
2
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. ч.гр.д. № 10936 по описа за 2021 г. на
Районен съд Пловдив, XХI гр.с., образувано по депозирано от „Ви ем
файнанс“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Срещу заповедта е постъпило възражение от
„Кармет България“ ЕООД, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК
е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по
чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск.
Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта
за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова
предявения иск е допустим.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената искова претенция ищецът следваше да
докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1
ГПК наличието на твърдяното облигационно правоотношение между
страните по предоставяне на счетоводно-консултантски услуги, както и че е
бил изправна страна по договора, т.е. че е изпълнил точно задълженията си по
това правоотношение за процесния месец май 2021 г. Ищецът следваше да
докаже вземанията си и по размер.
По делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на дата *** г. страните са сключили договор за
счетоводно-консултантско обслужване с посоченото в иска съдържание, вкл.
и че с анекс от*** г. към същия е уговорено възнаграждение за извършената
работа в размер на 1 100 лв. на месец, както и че на дата ****г. ответникът е
получил от ищеца предизвестие за прекратяване на договора, считано от
****г. В тази насока са представени с исковата молба и писмени
доказателства, а именно копие от договора за счетоводно-консултантско
обслужване от *** г. и Анекс № ** към същия, с който е уговорено месечно
възнаграждение за предоставените услуги от ищеца на ответника в размер на
1100 лв. Следователно установява се по делото наличието на твърдяното
облигационно правоотношение между страните, както и размера на
претенцията, а именно възнаграждение за месец май 2021 г. по процесния
договор от 1100 лв.
Спорно между страните е дали ищцовото дружество коректно е
изпълнило задълженията си по договора за процесния месец, доколкото
ответникът е релевирал възражение в тази насока, като му е указано и че
следва да докаже възлагането на твърдените в отговора на искова молба
услуги и дейности, които да бъдат извършени през процесния месец. Във
връзка с така разпределената доказателствена тежест страните са представили
писмени доказателства, разпитани са по инициатива на ответното дружество
двама свидетели, изслушано е заключение и по ССчЕ.
От представените от ответника уведомително писмо /л.23/,
констативен протокол от *** г. /л. 24/ и покана за изпълнение на договорни
задължения /л. 29/ се установява, че ответникът намира, като и се твърди в
3
исковата молба, ицщовото дружество да не е изпълнило редица свои
задължения по договора. В частност това включват непредоставяне на
съдействие и информация относно счетоводното състояние на ответника,
непредставяне на оборотни ведомости, аналитични справки и оборотни
ведомости и хронологични ведомости, всичките за периода 01.01.2021 г. –
30.05.2021 г., главни книги, инвентарни описи и амортизационни планове,
всичките към ***г., непредоставяне на изискана информация във връзка с
изграждането и имплементирането новата SAP система при ответното
дружество, неизпълнение на задължения по т.2.21 от договора във връзка с
предаване на счетоводна документация, пароли за достъп и фирмен печат.
Касателно констативния протокол следва да се отбележи, че същият е
подписан единствено от служителите и представители на ответника, като
констатациите им са оспорени от ищцовото дружество. В тази насока ищецът
е представил /на л. 49-51 от делото/ изпратени от него отговори на
въпросните уведомително писмо, констативен протокол и покана от „Кармет
България“ ЕООД, в които отговори се излагат твърдения за изпълнение на
договорните задължения. Предвид това, че съдържанието на отговорите се
припокрива със защитната теза на ищцовата страна, а и доколкото сами по
себе си не установяват изпълнение на поети задължения, съдът не ги е
ползвал при постановяване на решението си, извън установеното, че е налице
спор между страните относно това, дали „Ви ем файнанс“ ЕООД коректно е
изпълнило задълженията си по договора. В същия смисъл съдът намира, че
разгледаните и представени от ответника писмени доказателства не
установяват сами по себе си неизпълнение на задължения на изпълнителя по
договора.
С оглед на така представените писмени доказателства, както и на
копието от процесния договор за счетоводно-консултантско обслужване
от**** г., съдът намира, че задължението по т.2.21 за предаване на данъчно-
счетоводна, финансова и търговска документация, намираща се в ищцовото
дружество, и предаване на предоставена с протокол изх. № *** г. парола за
достъп на компютър и предоставен с протокол № **** г. фирмен печат, не се
отнася за месец май 2021 г. Видно от текста на посочената клауза, това
задължение възниква едва след прекратяването на договора. Безспорно е
между страните, че въпросното обстоятелство е следвало да настъпи след **
г., т.е. след изтичането на процесния месец. Поради това и съдът намира за
неотносимо възражението, че ищцовото дружество не било изпълнило
задължението си по т.2.21 от договора. В тази насока за неотносими се
намират и представените от ответника приемо-предавателен протокол № ***
г. и приемо-предавателен протокол № *** г., както и представената от
ищцовата страна имейл кореспонденция, приложена на листове от 52 до 56.
В подкрепа на твърденията, че управителят на „Ви ем файнанс“ ЕООД
е следвало да предостави през месец май изискано от него информация във
връзка с имплементиране на новата SAP система при ответното дружество,
освен представения констативен протокол от *** г., е приета по делото и
разпечатка от имейл от „Кармет България“ ЕООД до неговите служители, с
който се изисква предоставянето до *** г. на конкретна информация в тази
4
насока. Видно от тази разпечатка обаче, имейлът не е адресиран до „Ви ем
файнанс“ ЕООД. Поради това, не може да се приеме, че разглежданото
задължение се е отнасяло и за ищцовото дружество.
По делото са разпитани свидетелите Б. С. и С. П.а-Т., и двамата *** на
ответника. Съдът е ползвал показанията на свидетеля С. в частта, в която
същият заявява, че управителят на „Ви ем файнанс“ ЕООД В. М. е следвало
да „предаде работата си“ на новоназначения ** С. П.а-Т., че през месец май
М. идвала в офиса на ответника три пъти в седмицата, поддържала
колегиални отношения със свидетеля, контролирала работата в
счетоводството, както и че понастоящем новият главен счетоводител ползва
електронния подпис и печата на дружеството. От показанията на свидетеля се
установява още, че В. М. била изгонена от управителя на „Кармет България“
ЕООД К. в края на месец май, поради възникнал спор между двамата във
връзка с личен имот на К., който не засягал дружеството. Според свидетелят,
част от документацията за текущия месец се изготвя през следващия, тъй като
не всички документи са пристигнали или издадени, т.е. част от работата за
месец май се приключва през юни. Документите се изготвяли в електронен
вариант и се разпечатали и на хартия. Като неотносими, предвид горните
съображения, съдът не е ползвал показанията на свидетеля относно предаване
на документация, съдържаща се на флашка, тъй като това задължение не е за
месец май 2021 г. Касателно показанията на свидетелката Т., съдът е ценил
същите с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, доколкото свидетелката е *** на
ответното дружество и сама признава, че не е в добри отношения с В. М. и се
чувства обидена на нея. От нейните показания се установява, че двете са
работели заедно през процесния месец и че М. е посещавала офиса на
ответника три пъти седмично, както и че последната била изгонена от
управителя на „Кармет България“ ЕООД в края на месец май поради спор
между тях във връзка с документи за личен имот на управителя. Установява
се и че свидетелката Т. е ползвала електронния подпис и печата на фирмата,
както и че тя била изготвила счетоводния отчет на „Кармет България“ ЕООД
за месец май. Според показанията на свидетелката, В. М. не й била предала на
хартиен носител оборотни, аналичитни и хронологични ведомости,
инвентарен опис, амортизационни планове. Неотносими са показанията на
свидетелката във връзка с проверки относно отчета на трудовата
документация в ответното дружество, първо защото тези показания не се
отнасят за процесния период, и второ, защото ответникът не е въвеждал
подобни възражения.
С оглед на събраните писмени и гласни доказателства следва да се
отбележи, че съдът намира задължението на „Ви ем файнанс“ ЕООД да
„предаде работата“ на новия ***, което е следвало да се изпълни през месец
май 2021 г., за изпълнено. От показанията свидетеля С. се установява, че
управителят на „Ви ем файнанс“ ЕООД В. М. редовно е посещава офиса на
ответното дружество, като е работела заедно с новия *** Т. Последната е
ползвала електронния подпис и печата на дружеството, като по нейни думи
дори е изготвила и счетоводния отчет на „Кармет България“ ЕООД за месец
май. Неоснователно се излагат оплаквания от свидетелката Т., че не й били
5
предадени на хартиен носител ведомостите за периода от 01.01.2021 г. до
30.04.2021 г. Видно от показаният на свидетеля С. счетоводството на „Кармет
България“ ЕООД се води електронно, като документите се разпечатват, т.е.
новата счетоводителка имайки достъп до счетоводната система е могла, а и
предвид това, че е приключила месеца, тя и се е запознала с необходимите й
документи. Освен това, съгласно представения договора за счетоводно
обслужване „Ви ем файнанс“ ЕООД има задължение да води и съхранява
счетоводната документация на електронен или хартиен носител, но не е
длъжно да е съхранява и изготвя по двата начина. За отбелязване е също така,
че задължението по чл. 14 ЗСч възниква за стария счетоводител след
прекратяване на правоотношението му с дружеството, което обслужва. Редът
за предаването се пък определя от ръководителя на предприятието. По делото
липсват данни до изгонването на В. М., управителят на „Кармет България“
ЕООД да е определил как точно и кога ще се извърши това предаване.
Следователно съдът намира, че от „Ви ем файнанс“ ЕООД са изпълнили
задължението, което е следвало да сторят през месец май 2021 г., да предадат
работата на новия счетоводител и са указали необходимото съдействие за
плавното поемане на счетоводното обслужване от него. Относно
окончателното предаване на счетоводната документация, то това задължение
не се отнася за месец май, а за след прекратяването на процесния договор.
По делото е прието и заключение по ССчЕ, което не е оспорено и е
кредитирано от съда. Съгласно същото процесната фактура № ** г. е
надлежно осчетоводена от ищеца, но не и от ответника, което още веднъж
сочи за наличието на спор между страните. Установява се обаче, че при
извършена проверка в счетоводството на ответното дружество не са
констатирани проблеми, като то е водено редовно и съобразно с
нормативните изисквания. През месец май 2021 г. на „Кармет България“
ЕООД е извършена данъчна проверка за възстановяване на ДДС, за периода
01.01.2021 г. – 30.04.2021 г., като не са констатирани нарушение и е
възстановен ДДС. При извършена проверка към 01.06.2021 г. се констатира,
че дружеството няма публични задължения.
Предвид събрания доказателствен материал, вкл. и заключението по
ССчЕ, съдът намира, че „Ви ем файнанс“ ЕООД е изпълнило коректно
задълженията си за месец май 2021 г. по договор за счетоводно-
консултантско обслужване от ** г. В тази връзка макар счетоводните книги,
отчети и документация на „Кармет България“ ЕООД за месец май 2021 г. да
не се окончателно изготвени от „Ви ем файнанс“ ЕООД, съобразно
изискванията на т. 2.12 от договора, то следва да се отбележи, че управителят
на ищцовото дружество В. М. коректно е изпълнявала задълженият си по
договора до нейното изгонване, което се установява от показанията на
свидетеля С. Според него, тя редовно е посещавала офиса на ответника,
следяла е счетоводната дейност и е поддържала колегиални отношения със
служителите на „Кармет България“ ЕООД до нейното изгонване в края на
месеца. Новият *** – свидетелката Т., е постъпила на работа едва на 10-ти
май, което означава, че счетоводството изцяло се е ръководело от „Ви ем
файнанс“ ЕООД до този момент. От заключението на ССчЕ се установява, че
6
счетоводството на „Кармет България“ ЕООД е редовно и законосъобразно
водено, вкл. и през месец май. Не са констатирани нарушения нито от
експерта, нито от извършената проверка от НАП. Освен това, също от
показанията на свидетеля С., се установява, че една част от отчета за месец
май е извършен през месец юни 2021 г., когато вече М. не е била допусната до
офиса на ответника. Независимо от горното обаче на ищеца се дължи
уговореното възнаграждение. Съгласно чл. 288, ал. 1 ЗЗД оттеглянето на
поръчката не лишава довереника от правото да иска заплащане на разноските
и на уговореното възнаграждение. В случая ответникът неоснователно е
възпрепятствал ищеца да изпълни поетите от него задължения до края на
месеца, доколкото управителят на „Кармет България“ ЕООД е изгонил В. М.
поради възникнал спор между двамата във връзка с имот на първия, а не със
счетоводната дейност на дружеството. Това обаче, съгласно цитираната
разпоредба, не лишава „Ви ем файнанс“ ЕООД от уговореното
възнаграждение за процесния месец, тъй като дружеството коректно и
изпълнявало поетите задължения.
По изложените съображения искът ще се уважи изцяло. Направеното
възражение по чл. 90, ал. 1 ЗЗД за неизпълнен договор пък се намира за
неоснователно.
При този изход на спора право на разноски има ищецът по силата на
чл.78, ал.1 ГПК, съобразно представения списък. В полза на същия ще се
присъдят сторените съдебноделоводни разноски пред първата инстанция в
общ размер от 225 лв. съгласно представен списък на разноските, от които 25
лв. за държавна такса и 200 лв. депозити за вещо лице. Ще се присъди и
сумата от 400 лв. разноски за един адвокат. В общата сума на дължимите
разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство,
съобразно заявеното с исковата молба, в размер на 25 лв. за държавна такса и
400 лв. за адвокатско възнаграждение, доколкото на основание т.12 от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с
осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„Кармет България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Куклен, общ. Куклен, обл. Пловдив, бул. „Асеновградско
шосе“, м. Бунар Йолу, масив 11, дължи на „Ви ем файнанс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Васил
Априлов“ № 124, ет. 6, ап. 46, сумата от 1 100 лв. (хиляда и сто лева) –
вземане по фактура № ***г., представляващо възнаграждение за м. май 2021
г. по сключен между страните договор за счетоводно-консултантско
обслужване от ** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда – 01.07.2021 г., до изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
7
ч.гр.д. № 10936/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА „Кармет България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Куклен, общ. Куклен, обл. Пловдив, бул.
„Асеновградско шосе“, м. Бунар Йолу, масив 11, да заплати на Ви ем
файнанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 124, ет. 6, сумата от общо 225 лв. (двеста
двадесет и пет лева) за сторени съдебноделоводни разноски пред първата
инстанция и сумата от 400 лв. (четиристотин лева) за адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева) – разноски за
държавна такса и сумата от 400 лв. (четиристотин лева) за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 10936/2021
г. по описа на Районен съд Пловдив, XХI гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
8