РЕШЕНИЕ
№ 5755
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110152645 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД за
сумата от 115,35 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско Стандарт” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 15.06.2022 г.
в гр. София.
Ищецът ЗEАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ твърди, че на 15.06.2022 г. в гр.
София, на ул. „Н, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Булстрад Каско Стандарт”, е настъпило събитие – ПТП, в причинна
връзка с което са причинени щети на застрахования при него лек автомобил марка „, в
размер на 115,35 лева, като твърди, че така посочената сума представлява и размера на
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение. Твърди, че причина за настъпване
на застрахователното събитие е попадането на автомобила в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно. Счита, че отговорност за вредите носи
ответникът в качеството му на стопанин на пътя. Счита, че с плащане на
застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер
на платената сума, поради което претендира същата, заедно със законната лихва от
предявяване на исковата молба до погасяване на задължението. Твърди, че ответникът
е получил регресна покана, но не е изпълнил задължението си. Претендира разноски.
Ответникът Столична община оспорва иска, като твърди, че вредите не са
настъпили от описаното събитие; че ищецът е имал основания да откаже плащане на
щетата; че на процесното място не е имало несигнализирана и необозначена дупка на
пътното платно; че мястото на ПТП не е посетено от служител на СДВР; че
обезщетението надхвърля размера на действителните вреди. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
1
По иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на
която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: 1/ наличието на валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ в
срока на застрахователното покритие на договора и вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът /бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
пътя/, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; 3/ в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
дълга.
Видно е от приетата по делото застрахователна полица № от 16.05.2022 г., че
между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, в качеството му на застраховател, от
една страна, и К. К. К., в качеството му на застрахован, от друга страна, бил сключен
договор за автомобилна застраховка „Каско Стандарт“ по отношение на процесния
автомобил марка , със срок на застрахователно покритие от 00:00 часа на 29.05.2022 г.
до 23:59 часа на 28.05.2023 г.
Приета по делото е декларация за настъпване на застрахователно събитие,
подадена от застрахованато лице до застрахователя във връзка с процесното ПТП. К.
К. К. декларирал обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, както и
увредените части по автомобила, а именно предна и задна лява гума, които били
разкъсани и гръмнали вследствие преминаването на дупка на пътното платно на ул.
„Неделчо Бончев“ № 9, гр. София. Повредени били и джантите.
Със заявление от 16.06.2022 г. К. К. К. поискал от ищцовото дружество изплащане
на застрахователно обезщетение за претърпяната щета, като описал същия механизъм
на ПТП, посочен и в депозираната декларация, а именно – преминаване през дупка на
пътното платно, вследствие на което предна и задна лява гума били разкъсани,
повредени били и джантите.
Видно от данните по делото при ищцовото дружество е образувана щета №по
която е изготвен доклад и опис-заключение, по което е определено обезщетение в
размер на 115,35 лева. От приложеното по делото преводно нареждане за кредитен
превод от 28.06.2022 г. се установява, че сумата от 115,35 лева е преведена по сметка
на застрахованото лице. Тези обстоятелства са отделени и като безспорно между
страните с изготвения проект на доклад по делото, приет за окончателен без
възражения от тях.
До ответника била изпратена регресна покана по процесната щета за
възстановяване на платената сума от 115,35 лв., която била връчена на адресата на
27.07.2022 г., видно от приложеното известие за доставяне. Връчването на регресна
покана на ответника е и обстоятелство, отделено като безспорно с доклада по делото,
срещу който не са налице възражения от страните.
По делото не е представен съставен протокол за ПТП от органите на МВР, като с
оглед разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба IЗ-41 от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и
2
Информационния център към ГФ, при повреда на МПС, която не е причинена от друго
ППС, мястото на произшествието не се посещава от органите на МВР – „Пътна
полиция“ и не се съставят документи за настъпилата повреда.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на водача на увредения автомобил К. К. К..
Същият потвърждава, че на 15.06.2022 г. е управлявал процесния автомобил, като на
ул. „Неделчо Бончев“ № 9 в гр. София претърпял ПТП като преминал през дупка на
пътното платно, която била дълбока около 30-40 см и широка около 20-30 см.
Вследствие на това, предна и задна лява гуми гръмнали, повреда имало и по джантите.
Сочи, че се движил със скорост около 30-40 км/ч, както и че препятствието на пътното
платно не било сигнализирано по никакъв начин с пътни знаци или друго обозначение.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като счита същите за логични и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Механизмът на ПТП се
потвърждава и от приетите по делото заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение и декларация за ПТП, взети предвид от вещото лице по приетата САТЕ,
която установява причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на
автомобила. Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба
място са били налице неравности на пътя – дупка на пътното платно, необозначени по
начин, позволяващ избягването им.
Не се доказва възражението на ответника, а именно настъпилото ПТП да е
съпричинено от водача на застрахованото МПС, тъй като Столична община, чиято е
тежестта, не доказва, че поведението на водача на МПС не е било съобразено с
конкретната пътна обстановка.
От представената застрахователна полица се установява, че към датата на ПТП е
съществувало валидно правоотношение по застраховка „Каско Стандарт“ между
ищеца и собственика на увредения автомобил. Застраховката на процесния лек
автомобил е сключена при условията на клауза „Пълно каско“ – /Глава втора –
„Покрити рискове“ от Общите условия/, при която покрит риск е пътнотранспортно
произшествие, каквото е налице в настоящия случай. Ето защо възражението на
ответника, че реализиралият се риск не е покрит, е неоснователно.
Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното
застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както
правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата
на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди
виновни действия – в този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19,
ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е
именно ответникът. Задължение на същия съобразно чл. 13 ЗДвП е било и да означи
неравността на пътя с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението. Общината като юридическо лице осъществява дейностите
по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните
по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира,
че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при
него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
3
описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на
механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 132,78 лева. Съдът кредитира
експертното заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на плащането
– 115,35 лв. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде
изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят направените по делото разноски в размер на 640 лева съобразно
представения по делото списък на разноски по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, гр. София, ул. „Московска“
№ 33 да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********* сумите
от:
115,35 лева на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД,
представляваща регресно вземане за изплатено по договор за застраховка „Каско
Стандарт“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 15.06.2022 г. в
гр. София, вследствие на което е настъпило увреждане на лек автомобил марка
„Б“, рег. № за което е образувана щета при ищеца под номер ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 29.09.2022 г. до
окончателното й погасяване;
640,00 лева на осн. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4