Номер 11402.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – ВарнаI състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. М.ова
Секретар:Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария К. М.ова Въззивно гражданско дело №
20203000500350 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въз - зивна
жалба от М. Л. Ж. против решение №1424/02.12.2019г., поста -новено по гр.д.№628/19г. по
описа на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен предявеният от М. Л. Ж. против О. Е. Ф. иск за
заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди:
депресия, главоболие, безсъние и чувство за безсилие, вследствие неверни твърдения за
ищеца, на които ответникът е придал вид, че са разказ от лицето Д.Н.: "Проверихме с кои
номера е разговаряно от телефона на Р..Един от тях е на М. Ж..А освен това - от 53 абонати
на единия мобилен оператор и 40 на другия, единствено той е бил в района на место -
произшествието. … самият М.Л. закарва разследващите и им посочва къде е трупът на Р.." и
"... често ходел в магазина, където работила Р., познавал и управителя на когото продавал
крадени авточасти" и също като разказ от лицето Д.Н.: "Те /момичетата/ пък разказват, че ги
е връзвал по дърветата и ги е изнасилвал" и че срещу ищеца е водено друго следствено дело
за закана за убийство на Е.З. през 1996г. в статия на ответника "М. е килърът и
изнасилвач!", публикувана в броя 6-12-ти май 2015г., страници 36 и 37 на вестник "Шоу", на
осн. чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва считано от 6 май 2015г. до окончателното
изплащане на сумата, както и М. Л. Ж. е осъден да заплати на О. Е. Ф. сумата от 2 400 лв.,
платено възнаграж -дение на адвокат, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при
съществе -ни нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по
изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.
1
Въззиваемият О. Е. Ф. , редовно уведомен, не е депозирал в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
отговор по подадената въззивна жалба.В депозирания отговор извън горепосочения срок
чрез процесуалния си представител адв.Е. И. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 20.08.2018г. ищецът М. Л. Ж.
излага, че в брой 6 - 12-ти май 2015г. на вестник "Шоу", стр.36 и стр.37, са публикувани две
статии.Първата е със заглавие „Проговори осъденият до живот таксиджия М. Ж.: Не аз, а
наркоманът М. очисти С. и Р.“.Според самата статия в нея се съдържа препечатано писмо от
М. Ж., в което Ж. настоява за своята невинност.Верността на препечатаното не се оспорва от
ищеца.Втората публикувана статия с автор/един от общо двама журналисти/ ответникът О.
Е. Ф. е със заглавие "Топкриминалистът Д.Н.: М. е килърът и изнасилвач!".В нея ответникът
е изложил свои собствения твърдения относно начина на извършване на деянията и
обстоятелства, за които се твърди, че са установени по време на разследването, които са
изцяло неверни, плод само на въображението му и позорящи личността на ищеца, а, за да им
се придаде достоверност, самата статия е представена като разказ на разследващия по
наказателното дело Д.Н..В статията е посочено: 1/ "Проверихме с кои номера е разговаряно
от телефона на Р..Един от тях е на М. Ж..А освен това - от 53 абонати на единия мобилен
оператор и 40 на другия, единствено той е бил в района на местопроизшествието; 2/ „…
самият М.Л. закарва разследващите и им посочва къде е трупът на Р."; 3/ "... често ходел в
магазина, където работила Р., познавал и управителя на когото продавал крадени авточасти";
4/ "Те /момичетата/ пък разказват, че ги е връзвал по дърветата и ги е изнасилвал". Твърди,
че лицето Д.Н. не е източник на информация за процесната статия, нито изложеното
отговаря на действителността.Предвид така публикуваните неверни позорящи
обстоятелства, ищецът претърпял неимущест -вени вреди, изразяващи се в депресия,
главоболие, нарушения на съня, чувство на безсилие и обреченост.За така претърпените
вреди претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на
50 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.05.2015г. до
окончателното изплащане.
Ответникът О. Е. Ф. в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на
производството оспорва предявените искове и моли да бъде отхвърлени като
неоснователни.Оспорва твърденията на ищеца, че е автор на статията, че е изложил свои
собствени неистински твърдения, че, за да създаде впечатление за достоверност, им е предал
вид, че са разказ на лицето Д.Н., както и тези за причинени от публикуване на статията
неимуществени вреди на ищеца.
В първото проведено по делото о.с.з. пред първоинстанционния съд на 20.09.2019г. по
реда на чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение в основанието на предявения иск чрез
добавяне на ново, а именно твърдението, че неимущес -твените вреди са търпени и предвид
2
невярно отразеното в статията, че срещу ищеца е водено друго следствено дело за закана за
убийство на Е.З. през 1996г.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон,
приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Видно от представените копия от стр.36 и стр.37 от брой 6 - 12-ти май 2015г. на вестник
"Шоу" е, че на същите е публикувана статия със заглавие „Проговори осъденият до живот
таксиджия М. Ж.: Не аз, а наркоманът М. очисти С. и Р.“ и под нея статия със заглавие
"Топкриминалистът Д.Н. М. е килърът и изнасилвач!", като съвкупно под двете/конкретно
след края на втората/ е посочено, че страниците са подготвени от Е.М. и О.Ф..Касае се не за
две самостоятелни отделни статии, а за една двукомпонентна такава, съдържаща в частта с
първото заглавие сведения относно това кога е започнало наказателното производство
против М.Ж., в какво съ -щият е бил обвинен, кога и за какво е осъден, въз основа на какви
доказателства, оценъчни съждения по повод тези доказателства, какво наказание му е
наложено и каква е неговото становище по повод горното, вкл. с изрази „днес Ж. реши да
проговори пред „Шоу“ и да разкрие своята истина относно трагедиите“, както и е
публикувано писмото, което същият е изпратил до редакцията от Варненския затвор.В
частта с второто заглавие публикацията съдържа сведения за професио -налната кариера на
Д.Н., вкл. длъжността, която е заемал към периода, когато е разследвал деянията, извършени
от М.Ж., за които впослед- ствие е осъден с влязла в сила присъда/началник на отдел тежки
престъпления против личността/, както и пресъздава, в по-голямата си част с цитати, разказа
на Д.Н. относно това какви оперативно-следствени действия са извършвани по повод
разкриване на инкриминираните деяния, какви са били дадените от М. Ж. версии по тях и
какви предходни следствени дела са били водени против М.Ж..
На осн. чл.6, ал.1 от ЗАПСП се предполага, че автори на публикацията са лицата Е.М. и
О.Ф..След първоначалните оспорвания ответникът не поддържа твърденията си за
недоказаност на авторството.
Не е спорно и, че статията съдържа посочените от ищеца в исковата молба изрази, а
именно: "Проверихме с кои номера е разговаряно от телефона на Р.. Един от тях е на М.
Ж..А освен това - от 53 абонати на единия мобилен оператор и 40 на другия, единствено той
е бил в района на местопроизшествието“; „… самият М.Л. закарва разследващите и им
посочва къде е трупът на Р."; "... често ходел в магазина, където работила Р., познавал и
управителя на когото продавал крадени авточасти"; "Те /момичетата/ пък разказват, че ги е
връзвал по дърветата и ги е изнасилвал" и че срещу ищеца е водено друго следствено дело
за закана за убийство на Е.З. през 1996г.
Твърди се, че публикуваното не съставлява разказ на лицето Д.Н., не отговаря на
действителността и позори личността на ищеца.
3
Клеветата се извършва като се разгласи неистинско позорно обстоятелство за другиго
или му се припише неизвършено престъпление.Под "разгласяване" в прак -тиката се разбира
довеждане до знанието на трето лице на неистинските позорни факти или обстоятелства,
отнасящи се до личността на пострадалия, като деянието би било съставомерно и когато
тези факти се изнасят като слух или съмнение. Позорното обстоятелство е твърдение за
наличието на определен факт за постра -далия, който да е от естество да накърни доброто му
име в обществото.В този смисъл твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация,
която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите
се в нея факти, т. е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива,
които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претен -дирайки, че знае, че
тези обстоятелства са безспорен факт.В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат
само факти, но не и субективната интерпретация на тези факти.За съставомерността на
клеветата е без значение дали засегнатият е узнал или не клеветническите твърдения спрямо
него, деянието е довършено, когато тези твърдения са възприети, узнати от трето лице или
от повече лица.За да е съставомерно деянието е необходимо разгласените факти и
обстоятелства, освен позорящи, да бъдат и неистински.В противен случай, т.е. ако се
установи тяхната истинност, деецът няма да носи отговорност.
Съгласно показанията на св.Д.Н. през 2015г. му са обадил журна -листът О.Ф., с когото
са добри познати и съседи, и го помолил за среща по повод приключилото наказателно дело
против М. Ж.. Срещнали се в дома на свидетеля.Същият разполагал с копия от документи,
на които е автор по наказателното производство/без следствените материали/ и ги дал на
ответника, който се запознал лично с тях.По делото свидетелят бил оперативен работник.По
време на водения през 2015г. разговор той е казал на ответника думите: "Проверихме с кои
номера е разговаряно от телефона на Р..Един от тях е на М. Ж..А освен това - от 53 абонати
на единия мобилен оператор и 40 на другия, единствено той е бил в района на
местопроизшествието“; „… самият М.Л. ни заведе и посочи мястото, където е трупът на Р.";
"... често ходел в магазина, където работила Р., познавал и управителя на когото продавал
крадени авточасти" /последното според свидетеля М.Ж. е посочил в обясненията си и
същото е протоколирано/; "Те /момичетата/ пък разказват, че ги е връзвал по дърветата и ги
е изнасилвал" /така според свидетеля съгласно протоколи по следствените дела за тези
момичета, разпитвани от различни следователи/, както и че срещу ищеца е водено друго
следствено дело за закана за убийство на Е.З. през 1996г./така според преписка, образувана
1996г. пред Първо РУ/.
Предвид така установеното от цитираните свидетелски показания, съдът приема, че
горепосочените изрази, съдържащи твърдения за факти и обстоятел -ства, не съставляват
собствени такива твърдения на ответника Ф., изхождащи от него със знанието, че тези
обстоятелства са безспорен факт, а изхождат от лицето Д.Н., като ответникът, автор на
материала, ги е възпроизвел точно в публикуваната статия.Съдържанието на текста и
неговото заглавие недвусмислено насочват към извода, че това са изявления на разслед -
4
валото престъпленията лице Д.Н., като авторът на материала не е излязъл извън рамките на
информацията и оценката с начина, по който е поднесъл информацията, с начина на
структуриране на фактите или използваните думи.При коректно предадена информация,
изхождаща от друго лице/в случая, вкл. с буквални цитати/, липсва съзнание за оклеветяване
и няма основание да се ангажира отговорността на автора за предадените чрез публикувания
материал изявления на трето лице, което и трето лице е посочено в материала - изрично в
този см. Решение №557/28.01.2011г. по гр.д.№1599/09г., ВКС, III гр.о.Следва да бъде
посочено, че и двете части на материала /всяка част със свое заглавие/, представляват все
отразяване на становища по повод воденото и приключило наказателно преследване -
първата част на осъденото лице /освен изпратеното писмо до Е.М., според обясненията и на
ищеца, и на ответника преди излизане на публикацията и по повод същата те двамата
многократно са разгова -ряли лично по телефона и при тези разговори ищецът е изложил
обстойно собствените си твърдения, последните и вярно отразени според посоченото в
исковата молба/, а втората част на лицето, разследвало престъпленията/но в нея съдържащи
се и собствените на ищеца версии/.Липсват изложени от О.Ф., като един от авторите на
материала, собствени становища относно верността като безспорен факт на която и да е от
двете отразени гледни точки /на М.Ж. и на Д.Н./ и в тази връзка липсва противоправно
деяние от страната на ответника.Липсата на един от кумулативно изискуемите елементи от
фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД прави безпредметно обсъждането на
останалите, но за пълнота следва да бъде посочено, че и твърдените вреди не са безспорно
установени.За тяхното установяване са ангажирани показанията на св.К. Р.Според същите
той и ищецът са били в една килия в Затвора Варна, ищецът излежавал присъда доживотен
затвор без право на замяна, свидетелят му дал вестника през 2016г., имал стари вестници и
случайно попаднал на него.След като прочел статията ищецът бил съкрушен, не можел да
спи, да се храни, бил раздразнен емоционално от чувството за безсилие и че няма какво да
направи, притеснявал се, че ще отмъстят на майка му и на сестра му, ходил при психиатъра,
който ги посещава в затвора.Доколкото преди излизане на статията ищецът някол -кократно
е разговарял с автора и изпратил писмо до редакцията на вестника, т.е. е очаквал излизането
й, не би могло да се приеме, че е узнал за статията през 2016г. и тогава останал
съкрушен.Видно от представената медицинска справка от психи -атър в Медицински център
при Затвора-Варна, е, че в периода 19.09.2014г.-29.05. 2019г. ищецът има регистрирани
прегледи четири пъти преди соченото узнаване на статията и три пъти след това, като му е
оказвана психотерапевтична подкрепа, при оплакване от тревожност и безсъние му е
предписвана терапия до повлияване на оплакванията, т.е. не би могло да се приеме за
безспорно и, че именно публика -цията е станала причина същият да започне да посещава
психиатъра в затвора с оплаквания за тревожност и безсъние.
По изложените съображения съдът приема, че не се установи в производството
фактическият състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, поради което предявеният иск като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.Така и акцесорният иск с пр.осн. чл.86 от ЗЗД.
Предвид съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстан -ционния
5
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1424/02.12.2019г., постановено по гр.д.№628/19г. по описа
на ВОС, гр.о.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6