№ 5893
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.ова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело №
20241100507076 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 9658/29.08.2022 г., поправено с решение №
7618/25.04.2024 г., постановени по гр. д. № 37083/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, 72 състав, „Професионална защита - Електроник“
ООД е осъдено на основание чл. 200 КТ да заплати на И. Л. К. сумата от 9000
лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания,
сумата от 579,28 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение и полученото
обезщетение от НОИ за периода 1.9.2020 г. - 31.5.2021 г., и сумата от 162 лв. -
стойност на неполучени ваучери за храна за периода 1.9.2020 т.-31.5.2021 г.,
които вреди са получени вследствие на трудова злополука настъпила на
28.08.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите считано от 28.08.2020 г.
до окончателното им изплащане, като са отхвърлени исковете за
неимуществени вреди за разликата над 9000 лв. до претендираните 50 000 лв.,
за имуществени вреди за сумата над 579,28 лв. до претендираните 1930,92 лв.
- разлика между получаваното брутно трудово възнаграждение и полученото
обезщетение от НОИ, за сумата над 162 лв. до претендираните 540 лв. -
1
неполучени ваучери за храна, и изцяло за сумите от 4860 лв. -неполучени
допълнителни възнаграждения, и 18 000 лв. - обезщетение за лишаване на
ищеца от възможност да реализира доход от упражнявана таксиметрова
дейност.
В частта, с която са уважени исковете по чл. 200 КТ за сумата от 9000
лв. -неимуществени вреди, и за сумата от 579,28 лв. - обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното брутно
трудово възнаграждение и полученото обезщетение от НОИ,
първоинстанционното решение е обжалвано с въззивна жалба от
„Професионална защита - Електроник“ ООД, чрез адв. И.Ш.. В жалбата се
излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от
районния съд нарушения на материалния закон и процесуалния закон. Иска се
отмяна на решението в обжалваната му част и цялостно отхвърляне на
исковете. Конкретно се твърди, че определеният процент на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия поради допусната груба
небрежност, е занижен. Сочи, че съдът не е съобразил извършените от ищеца
многобройни нарушения на правилата за безопасност на труда, с които той е
допринесъл за настъпването на вредите. Така например не се е запознал с
инструкциите за начина на отваряне на врата отвътре – навън чрез натискане
на бутон, а не чрез чип, който служи за отваряне на вратата отвън-навътре.
Сам се е поставил в невъзможност да отвори вратата чрез картата за влизане,
която действа при достъп само отвън. На следващо място, ищецът е забравил
мобилния си телефон, радиостанцията и фенера в патрулния автомобил, като
по този начин е нарушил Инструкцията за „ Работа на екипите от сектор
електронна защита“ , съгласно която екипите отговарят за правилната
експлоатация, съхранение и поддръжка на автомобилите, допълнителното
оборудване, свързочните и помощните средства. Другото нарушение на ищеца
е свързано с факта, че не е поискал указания от оперативния дежурен, което е
в противоречие с раздел 1, т. 4 от Инструкция за работа на екипите от сектор
електронна защита, съгласно която през времето на дежурството екипите
изпълняват задачи само по указание или с разрешение на оперативния
дежурен, а ищецът не е поискал съдействие от дежурните колеги, като сам се е
поставил в невъзможност за това поради забравяне на мобилното устройство и
радиостанцията в патрулния автомобил. В нарушение на правилата за
безопасност, служителят не е оценил риска за здравето си, скачайки от висок
2
прозорец върху необезопасена повърхност. Акцентира се, че ищецът е
съпричинил увреждането при груба небрежност, като не е проявил
елементарна грижа и старание към здравето си, поради което обезщетението
за неимуществени и имуществени вреди следва да се намали. С оглед
изложеното е мотивирано становище, че И. К. с поведението си е допринесъл
за настъпването на трудовата злополука, като конкретния принос е по-висок
от определения от СРС, а именно – следва да се приеме, че този принос е 90 %
, а не както е приел Районният съд - 70 %.
На следващо място, развити са подробни съображения за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон при определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа се, че
е нарушен установеният в нормата на чл. 52 от ЗЗД принцип на
справедливост, като не са взети предвид характерът на увреждането, начинът
на извършването му, обстоятелствата, при които е настъпило,
продължителността на лечението и извършените медицински манипулации,
липсата на усложнения на здравето на пострадалия, причинените морални
страдания, перспективата и трайните последици, естеството и интензивността
на отрицателните изживявания на пострадалия.
По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в
обжалваната му част и постановяване на друго, с което претенцията да се
отхвърли изцяло, а в случай, че исковите претенции са основателни, да се
присъдят в намален размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от И. Л. К., чрез адв. П. М., с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел за основателно
релевираното от ответното дружество възражение за съпричиняване.
Поддържа, че не е извършил нарушения на трудовата дисциплина и че
трудовата злополука е настъпила единствено по вина на дружеството, което не
е осигурило безопасни условия на труд и по-конкретно обектите да се
посещават от поне от двама служители на дружеството. Оспорва се и размерът
на присъденото обезщетение, което се явявало силно занижено. С оглед
изложеното, е направено искане за потвърждаване на решението в
обжалваната му част.
По делото е подадена и въззивна жалба от И. К. чрез адв. П. М. срещу
3
решението, в частите, с които са отхвърлени искът за неимуществени вреди за
разликата над 9000 лв. до 50 000 лв., както и исковете за имуществени вреди
за разликата над 579,28 лв. до претендираните 1930,92 лв. - разлика между
получаваното брутно трудово възнаграждение и полученото обезщетение от
НОИ, и за сумата над 162 лв. до 540 лв. - неполучени ваучери за храна, е
постъпила въззивна жалба на И. Л. К., В жалбата се съдържат оплаквания за
неправилност на обжалваното решение, като се отправя искане за отмяната му
в обжалваните части и уважаване на исковете. Развити са оплаквания за
необоснованост на формираните изводи, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат в условията на груба небрежност от страна на
пострадалия. Поддържа, че трудовата злополука е настъпила в резултат на
неправомерното поведение на дружеството, което не е изпълнило
задължението си проверяваните обекти да се инспектират поне от 2-ма
служители.
Изложени са доводи, че при определяне на базовото обезщетение
първоинстанционният съд неправилно е преценил характера и вида на
получените телесни увреждания, техния интензитет и продължителност,
първоначалната необходимост от чужда помощ, затрудненията в
придвижването, продължителността на възстановителния период, наличието
на трайни неблагоприятни последици за травмираните крайници. Не била
обсъдена и СМЕ, от която се установява, че възстановителният период
продължил 10 месеца, като през първите 4 месеца ищецът е трябвало да спазва
ограничен двигателен режим, както и че през първите 30 дни търпяните от
него болки и страдания са били с голям интензитет. Сочи, че лечебният и
възстановителен период продължава и към настоящия момент, като К. все
още изпитва болки и страдания и със сигурност ще изпитва негативните
последици от събитието през целия си живот. В жалбата са изложени
оплаквания за неправилност на изводите на СРС, че справедливото
обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 30 000 лева, като не са
взети предвид редица обстоятелства, а също така неправилно е приет 70%
принос съпричиняване от страна на пострадалия. Посочва, че не са обсъдени
констатациите на НОИ в Протокол №63/17.11.2020г., въз основа на който е
издадено Разпореждане №29910/30.11.2020г., с което декларираната злополука
се приема за трудова. В протокола е отразено, че причините за нейното
настъпване са, че работодателят не е осигурил здравословни и безопасни
4
условия на труд, като прилага необходимите мерки, не е осигурил ефективен и
специализиран контрол за извършване на работата без риск за здравето, не е
проведен извънреден инструктаж, не е предоставил информация за мерките,
които се предприемат за отстраняването, намаляването и контролирането на
тези рискове. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението
в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове
за неимуществени и имуществени вреди да се уважат в пълния предявен
размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Професионална защита - Електроник“ ООД, чрез адв. И.Ш., с който жалбата
се оспорва като неоснователна. Поддържа наведените възражения за
допусната груба небрежност, довела да съпричиняване на вредоносния
резултат, както и доводите срещу размера на претендираното обезщетение,
което не отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Счита за
неоснователно възражението на ищеца, че е бил разпределен да работи сам на
смяна, тъй като това обстоятелство не било в причинна връзка с настъпилата
злополука. Освен това К. имал предходен опит като служител на МВР и е
запознат с всички инструктажи, което водело до извод, че той не се нуждаел от
допълнително лице, включено в патрула и в дежурството, за да изпълнява
служебните си задължения. Акцентира, че съставът на автопатрулите е
плаващ и оптималният вариант е в състав от двама служители, но в особени
ситуации – епидемията от Ковид 19, например, съставът е само от един
служител. В приетата по делото Инструкция, регламентираща дейността на
екипите за патрулна защита от Професионална защита – Електроник ООД“,
при оглед и инспекция в обектите е указано, че екипът се състои от 1 или
повече служители в зависимост от тактическата обстановка. По тези
съображения е направено искане за потвърждаване на решението в
обжалваната от ищеца част.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията в отговорите на насрещните
страни, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ
вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени
5
вреди от настъпилата на 28.08.2020г. трудова злополука, както и обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното брутно
трудово възнаграждение и полученото обезщетение от НОИ за периода
1.9.2020 г. - 31.5.2021 г., и стойността на неполучени ваучери за храна за
периода 1.9.2020 г .- 31.5.2021 г., които вреди са получени вследствие на
трудова злополука настъпила на 28.08.2020 г., ведно със законната лихва
върху сумите считано от 28.08.2020 г. до окончателното им изплащане .
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
По наведените във въззивните жалби доводи съдът намира следното:
Безспорно е във въззивното производство, че към 29.08.2020г между
страните е било налице трудово правоотношение, по силата на което И. К. е
заемал длъжността „патрул, мл. инспектор“ при ответното дружество. В срока
на действие на трудовия договор – на 29.08.2020г., е настъпила трудова
злополука със следния механизъм: при проверка на алармен сигнал на
охраняван обект и напускането на същия през отворен прозорец на стълбищна
площадка, работникът получил счупване на петните кости. Декларираната
злополука е призната за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО с
разпореждане № 29910/30.11.2020г. на НОИ - ТП – София град. Според
посочената норма трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето,
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и
при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
неработоспособност или смърт. Квалификацията на злополуката като трудова
и обстоятелствата, при които е настъпила, са установени в представеното
разпореждане на НОИ - ТП – София град /за което няма спор, че е влязло в
сила/, съставено въз основа на протокол за резултатите от извършено
разследване на злополуката № 63 от 17.11.2020г. на НОИ – Териториално
поделение – София-град.
Конкретният механизъм на трудовата злополука е установен въз основа
на свидетелски показания и приетото в първоистанционното производство
6
заключение на съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено от
страните и преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като
пълно, обективно и обосновано. В заключението е прието, че при процесния
инцидент ищецът е получил счупване на двете петни кости, като механизмът
на увреждане е падане/скачане от високо. От приетия снимков материал е
видно, че изходът на охранявания обект – бл. 144, вх. 2, ет. 2, ап. 39 /дом
Попови/ е с бутон на вратата.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Й.С. – служител на дружеството, който заявява, че на място е
посетил обекта и височината, на която се е намирал прозорецът на
стълбищната площадка е 2 м. и 14 см., а също че входната врата се отваря
отвътре чрез натискане на бутон, а не както е процедирал ищецът с магнитна
карта. Обяснява и за проведения раззговор с пострадалия непосредствено след
инцидента, като последният му е заявил, че е забравил фенера,
радиостанцията и мобилния телефон в патрулния автомобил. За организацията
на работата сочи, че понякога смените на патрула се състоят от един или двама
човека, като не посочва от какво зависи тази разлика.
От показанията на Г. К. – брат на ищеца се установява състоянието на
пострадалия след инцидента, предприетите оздравителни процедури, както и
начина на протичане на възстановителния процес. Свидетелят изяснява, че
след провеждане на болничното лечение И. К. се е придвижвал с инвалиден
стол и е бил на легло около 3-4 месеца, изпитвал силни болки в крайниците,
не можел да ходи до банята и тоалетната без инвалиден стол. Свидетелят
посещавал често пострадалия и помагал за пазаруването, купувал лекарства и
го мажел с мехлеми. От показанията на същия свидетел се установява, че за
период от около 3-4 месеца ищецът не можел да се обслужва без чужда
помощ, а всички грижи по време на възстановителния период били полагани
от него и тяхната майка.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което не е
оспорено от страните и преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се
кредитира като пълно и обосновано, се установяват следните релевантни за
спора обстоятелства:
В резултат на претърпяната трудова злополука на ищеца са причинени
травматични увреждания, изразяващи се в счупване на двете петни кости.
7
Увреждането има медикобилогичен характер на средна телесна повреда,
причинила на пострадалия трайно затруднение в движенията на долните
крайници за срок повече от 30 дни. При извършения личен преглед на
28.01.2022г. вещото лице е констатирало ограничен обем на движение на
дясното ходило в глезенната става, при повдигане на ходилото нагоре от 15
градуса. В заключението е направен извод, че установения ограничен обем на
движение, вероятно ще остане за постоянно. Възстановителният период е
продължил 10 месеца, като през първите 4 месеца, поради затруднено
придвижване ищецът се е нуждаел от чужда помощ при хигиенно - битовото
си самообслужване.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна
до следните правни изводи:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайна неработоспособност с 50 и над 50 % или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали
негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването
им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда –
неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване /ал. 3/.
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за
обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник
или служител имуществени и неимуществени вреди, трябва да бъдат
установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК
следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до
неблагоприятни последици – намаляване на имуществения актив, увеличаване
на имуществения пасив или направата на разноски, а по отношение на
неимуществените вреди – претърпени болки и страдания от пострадалия или
лица, които имат право да получат обезщетение (съобразно Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК) и 3)
причинно-следствена връзка между злополуката и причинените имуществени
и неимуществени, тоест да са закономерна, естествена последица от
злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
8
предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда
възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или
друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал.
2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е
обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на
пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би
отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено
самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана
непредпазливост).
В случая отговорността на ответника е ангажирана на основание чл.
200, ал. 1 КТ. В практиката на ВКС се приема непротиворечиво, че
имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на
работника за вреди от трудова злополука има обективен характер.
Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори и при
липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката - съгласно
чл. 200, ал. 2 КТ, работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е
причинена от непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на
почивка на работника. Затова работодателят не може да бъде изцяло
освободен от задължението за обезвреда, освен когато пострадалият е
причинил умишлено увреждането - чл. 201, ал. 1 КТ. В случаите, когато
пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки груба небрежност (чл.
201, ал. 2 КТ), размерът на обезщетението може да бъде само намален, дори и
при положена от работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна
работа. Това е така, тъй като отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е
гаранционно - обезпечителна, договорна и има обективен характер, т.е. тя е
отговорност за обезщетение, за обезвреда, и не представлява санкция за
неправомерно поведение на работодателя /определение по гр.д. № 4368/14г. на
Четвърто ГО на ВКС за обобщаване на практиката по въпроса за
отговорността на работодателя по чл. 200 КТ/.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху въпросите
относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. В ППВС № 4/68 г. е разяснено, че
9
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Принципът на справедливост включва в най-пълна
степен компенсиране на вредите на увреденото лице от увреждащото
действие. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат
да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Такива
факти, наред с изброените в Постановлението, са и продължителността на
лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и
трайните последици, възрастта на увреденото лице и възможността да
продължи трудовата си кариера и да се социализира, общественото и социално
положение, икономическата конюнктура и др. Икономическото положение
съставлява необходим ориентир за определяне на обезщетение, което да има
на практика реална стойност. Изброяването не е изчерпателно и не може да
бъде, доколкото във всеки случай се касае за различни относими
обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите от
него. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне
обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще
болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука /така
рeшение по гр. д. № 5005/17г. на ВКС, Трето ГО, решение по гр. д. №
3273/17г. на Трето ГО на ВКС и др. /.
При съобразяване на посочените по-горе критерии за определяне на
справедливия размер на дължимото обезщетение съдът приема следното:
В резултат на увреждането ищецът е търпял физически болки и
страдания, вследствие полученото травматично увреждане, изразяващо се в
счупване двете петни кости. През първите 4 месеца е трябвало да спазва
ограничен двигателен режим, без натоварване на долни крайници, като
първите 30 дни болките болките са били с по-голям имтензитет и е трябвало
да ползва обезболяващи медикаменти. По време на възстановителния период,
10
който е продължил 10 месеца не могъл да използва пълноценно и
функционално краката си. От събраните по делото гласни доказателствени
средства се установява и че същият е изпитвал и психически дискомфорт,
имал е нужда от помощ за обслужване на ежедневните си потребности в бита
и домакинството. Следва да бъдат съобразени вида и тежестта на телесното
увреждане с характер на две счупени петни кости, довело до значителни по
сила и интензитет болки и страдания и невъзможност за самообслужване за
продължителен период от време /1 месец, през който е била обездвижен и още
4 месеца след това, през който период е изпитвал трудности в ежедневните си
дейности/. Следва да се съобрази и хода на заболяването: настаняване в
клиника, закрита репозиция, имобилизация, медицинска терапия; възрастта на
ищеца към момента на увреждането – 57 години, в трудоспособна възраст;
преживените неудобства в битов и психоемоционален аспект от
наложителната чужда помощ при самообслужването, преживените негативни
емоции, стрес, уплаха и изнервеност, които са обичайни за този вид
инциденти.
Като се има предвид характера на уврежданията, процеса на лечение,
интензитета на търпените болки, страдания, конкретно установените
неудобства в битов и личен план и отражението им върху начина на живот,
възрастта на ищеца, дългия възстановителен период – 10 месеца, ограничения
обем на движение на дясното ходило в глезенната става, а от друга страна,
пълното зарастване на двете петни кости, липсата на усложнения през периода
на възстановяване, т.е. като се съобразят обстоятелствата от първата група,
които влияят по посока увеличаване размера на дължимото обезщетение, и
тези от втората, които обосновават намаляването му, както и икономическите
условия в страната към момента на увреждането, настоящият състав намира,
че дължимото обезщетение възлиза на 40 000 лева, а не на определеното от
първоинстанционния съд в размер на 30 000. Ищецът, чиято е
доказателствената тежест в процеса /чл. 154, ал. 1 от ГПК/, не установи с
допустимите доказателствени средства наведеното в исковата молба
твърдение, че лечебният и възстановителният процес продължават и
понастоящем, респективно, че е възможно предвид характера и степента на
увреждането да бъдат отключени и провокирани дегенеративни заболявания в
засегнатата област за в бъдеще, поради което претенцията за присъждане
на пълния претендиран размер на обезщетението от 50 000 лева е
11
неоснователна.
По релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат:
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на
работодателя може да се намали, когато работникът е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Грубата небрежност е форма на
вината - работникът или служителят не е положил дължимата грижа за
безопасност, която и най-небрежният би положил; тя е налице, когато не е
положена никаква грижа за безопасност, защото дори и най-небрежният би
положил някаква грижа.
Безпротиворечиво се приема в практиката на ВКС по приложението на
чл. 201, ал. 2 ГПК, че грубата небрежност в гражданското право е степен на
небрежността (гражданското право не различава формите на небрежността, за
разлика от наказателното); небрежността в гражданското право е неполагане
на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на
определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността
и условията за извършването й; грубата небрежност не се отличава по форма
(според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като тя
също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия; при трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в
нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност; това
съпричиняване обаче не може да доведе до изключване на дължимото
обезщетение от работодателя; намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност, респективно груба
небрежност е налице, когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването
на вредоносните последици, но е мислил да ги предотврати /решение №
1026/18.12.2009 по гр.д. № 4001/2009, І ГО на ВКС/. Преценката за
положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е
настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с
доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови
12
действия е настъпила вредата. Макар и от обективна страна действията на
работника да нарушават някои правила на безопасност на труда, необходимо е
и негово субективно отношение към действието под формата на груба
небрежност-самонадеяност, т.е. да е съзнавал, че нарушава установени
изисквания за безопасност и че с действията си може да причини вредоносен
резултат, но да мисли да ги предотврати. Груба небрежност по смисъла на чл.
201, ал. 2 КТ е налице, когато са нарушени елементарни изисквания на
безопасност в работата, проявено е грубо незнание и неспазване на най-
прости за разбиране и усвояване правила за здравословни и безопасни
условия на труда, на техническата безопасност и хигиената на труда, които
трябва да знае и спазва всеки работник или служител. Когато трудовата
злополука е настъпила без да е проведен инструктаж за технологичните
правила и правилата за безопасност при работа, то поведението на работника
не може да бъде окачествено като груба небрежност, освен когато от
обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат
да доведат до злополука, увреждаща здравето му.
В конкретния случай, на И. К. е проведен първоначален инструктаж при
постъпването му на работа, видно от представената по делото книга за
инструктаж на работниците и служителите по безопасност ( л. 92 от
първоинстанционното производство), предприетите от него действия –
скачане от прозорец на височина 2.14 м. несъмнено водят до увреждане на
здравето му. Процесната злополука е призната за трудова с разпореждане на
НОИ от 30.11.2020г. и произнасянето в него по спорните факти /вкл. относно
извършването на работата по възлагане и в интерес на работодателя, кога,
къде и как и при какви обстоятелства е настъпила/ не може да се преразглежда
и опровергава в исковото производство по чл. 200 КТ – /така решение по гр.д.
№ 4119/2008г. на ВКС, Трето ГО/. В този смисъл следва да се приеме за
установено, че трудовата злополука е настъпила през време на извършваната
работа – проверка на алармен сигнал на охраняван обект. Релевираното от
страна на работодателя възражение за съпричиняване поради допусната груба
небрежност, обосновано с незареждане на радиостанцията, забравяне на
мобилното устройство и фенера в патрулния автомобил, е основателно.
Представените от работодателя инструкции за работа със свързочните
средства и работа на екипите от сектор електронна защита установяват
задължения за зареждане на мобилните радиостанции, забрана мобилният
13
автомобил да се оставя в колата, изпълняване на дейността само по указание
или с разрешение на оперативния дежурен център. Неоснователно е
възражението на ищеца, че охраняваните обекти се посещават задължително
от 2-ма служителил, тъй като в т. 3 от Инструкция за работа на екипите от
сектор електронна защита е посочено, че екипът се състои от един или повече
служители в зависимост от тактическата обстановка. Оптималният състав е от
двама служители – шофьор и старши, но в зависимост от конкретиката на
фактическата обстановка, съставът може да варира от един, двама или повече
служители.
Основателно е възражението, че пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, извършвайки
проверка на обекта, оставяйки свързочните средства и фенера в патрулния
автомобил, като по този начин се е поставил в невъзможност да се свърже с
оперативния дежурен и да поиска помощ и съдействие. Ищецът е предвиждал,
че скачайки от прозорец на височина 2.14 м. върху необезопасена повърхност
е възможно да увреди здравето си, поради което е следвало да се въздържи от
предприемане на такова действие. Това налага извод, че той не е положил и
най-елементарната грижа, която и най-небрежният човек би положил за
своето здраве и е нарушил правилата по чл. 33 от ЗЗБУТ, съгласно която
норма всеки работник е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си,
както и за здравето и безопасността и на други лица, пряко засегнати от
неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от
работодателя инструкции. Дори и от гледната точка на непрофесионалист е
очевидно, че скачането от прозорец върху неосветена и необезопасена
повърхност, създава повишен риск от увреждане на здравето. Пострадалият е
съзнавал /предвиждал/ настъпването на неблагоприятния резултат /увреждане
на здравето/, но лекомислено се е надявал, че той няма да настъпи или че ще
успее да го предотврати, т.е. в случая пострадалият сам се е поставил в
ситуация на повишен за живота и здравето си риск, поради което с
поведението си е проявил груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ.
Настоящият съдебен състав споделя разрешението, дадено в
постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения с № 302 от 07.10.2013г. по
гр.д. № 3248/13г. на IV ГО и решение № 350 от 17.10.2011г. по гр.д. № 1382/10
г. на IV ГО, където по поставения въпрос "за относителната тежест
14
наповедението на пострадалия, когато с поведението си пряко е предизвикал
увреждането, а отговорността на ответника се обосновава с нарушение
правила за безопасност на труда" е прието, че винаги когато пострадалият
създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам се поставя в
ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата. В този
случай виновното лице отговаря само за онези вреди, които са в причинна
връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на
увредения, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г. на
ОСГК на ВС. В зависимост от обстоятелствата по делото следва да се прецени
дали пострадалият е допринесъл за настъпването на по-голяма част от вредите
или тази по-голяма част следва да се счете резултат от установените като
неизпълнени от страна на работодателя правила за безопасност. Преценката е
конкретна за всеки отделен случай, като сам по себе си фактът на установено
неизпълнение от страна на работодателя на задължението да осигури
здравословни и безопасни условия на труд или да осъществи ефективен
контрол за спазването им, не е достатъчен да се презумира, че работникът не е
допринесъл за настъпване на трудовата злополука. Следва да се прави
разграничение между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното
поведение на причинителя и вредите, причинени от увредения. Причинителят
на вредите отговаря само за онези от тях, които са в причинна връзка с
неговото виновно поведение.
При установената по делото груба небрежност, изразила се в липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни правила за
безопасност от пострадалия, съпричиняването се степенува в съответствие с
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на
всички конкретни факти и обстоятелства. В този смисъл са решение № 348 от
11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г., ВКС, ІV г.о. решение № 291/2012 г. по гр.
д № 951/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 159 от 15.01.2018 по гр. д №
251/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о, която установена практика се споделя и от
настоящия състав. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на
вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното
обезщетяване. В конкретната хипотеза при съпоставка на действията на
пострадалия и конкретните нарушения на безопасните условия на труд, които
е допуснал, с останалите обективни причини за настъпване на трудовата
злополука, настоящата инстанция счита, че за настъпване на вредоносния
15
резултат в по-голяма степен е допринесло поведението на служителя К.. По
делото е установено, че пострадалият сам, без да получи указания от
оперативния дежурен център, е предприел рисковоото поведение, като сам се
е поставил в невъзможност да получи инструкции или съдействие, поради
нарушаване на правилата за безопасност на труда, с които лично се е запознал,
видно от книгата за инструктаж на л. 92 от делото на СРС.
При тези данни въззивният съд намира, че степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия ищец следва да се определи на 85 %, с
който процент следва да се намали определеното обезщетение. Следователно
работодателят дължи обезщетение, намалено заради съпричиняване от 85 %,
на основание чл. 200 КТ, във връзка с чл. 52 ЗЗД и чл. 201, ал. 2 ЗЗД, в размер
на 6000 лева /85 % от 40 000 лева/.
Относно имуществените вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за
брутно трудово възнаграждение и допълнително трудово възнаграждение,
настоящият състав намира следното:
Имуществените вреди за пропуснати ползи, изразяващи се в разликата
между получаваното брутно трудово възнаграждение и полученото
обезщетение от НОИ за процесния период възлизат на 1930.92 лева. След
злополуката ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност за
периода от 29.08.2020г. до 31.05.2021г. и през този период не е бил в състояние
да полага труд. Съгласно заключението на ССЧЕ , ако ищецът беше
продължил да работи при ответника за периода от 29.08.2020г. до 31.05.2021г.
би получил общо брутно възнаграждение в размер на 6710, 94 лева. За същия
период е получил от НОИ обезщетение в общ размер на 4780, 02 лева,
следователно дължимото му обезщетение възлиза на 1930,92 лева. При
съобразяване на процента съпричиняване от страна на пострадалия
обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между
получаваното брутно трудово възнаграждение и полученото обезщетение от
НОИ за горепосочения период, възлиза на сумата от от 289.63 лева, като за
горницата над тази сума до присъдената от СРС в размер на 579.28 лева,
решението е неправилно и следва да се отмени.
По повод претендираната сума от 540 лв., представляваща стойността на
ваучери за храна за 9 месеца – ваучерите за храна представляват допълнително
трудово възнаграждение, изплащано в натура, съгласно чл. 269, ал. 2 КТ,
16
поради което стойността му се добавя към обезщетението за имуществени
вреди. Според ССЧЕ ищецът е получавал ваучери за храна в размер на 80.00
лв. месечно или са 9 месеца сумата би била 640 лева, като ищецът претендира
сумата от 540 лева. Предвид процента съпричиняване от страна на
пострадалия, следва да му се присъдят 81 лева - стойността за ваучери за
храна, а за разликата над тази сума до присъдената от Районния съд в размер
на 540 лв. и в тази част решението като неправилно следва да се отмени.
Като е достигнал до различни изводи първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение, което следва да се отмени.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни в
производството.
Пред въззивния съд въззивникът „Професионална защита - Електроник“
ООД не е доказал разноски за адвокатско възнаграждение, поради което
такива не следват да се присъждат.
Възивникът И. К. е претендирал и доказал разноски в размер на 3300 лева
- заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно представения по
делото договор за правна защита и съдействие, служещ за разписка.
Съобразно уважената част от жалбата, на И. К. следва да се присъдят разноски
в размер на 396 лева за произодството пред въззивната инстанция.
По отношение на отговорността за разноски пред първата инстанция:
С оглед частичната отмяна на първоинстанционното решение, въззивният
съд следва да преразпредели и отговорността за разноските пред СРС:
В производството пред Софийски районен съд И. К. е бил представляван
безплатно от адв. П. М. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, по силата на договора
за правна защита и съдействие и пълномощното, представени пред СРС, в
които е уговорено действието им за всички съдебни инстанции. В
производството пред СРС в полза на адв. М. е била присъдена сумата от 920
лева. С оглед частичното уважаване на претенцията на ищеца, в полза на
процесуалния му представител следва да се присъдят 564.61 лева, като
решението в частта за разноските следва да се отмени за разликата над тази
сума до присъдените 920 лева.
В производството пред СРС в полза на „Професионална защита -
17
Електроник“ ООД е била присъдена сумата от 3099.65 лева. С оглед
отхвърлената част на претенцията на ищеца, в полза на „Професионална
защита - Електроник“ ООД следва да се присъдят още 158.81 лева /до
достигане на сумата от 3258.47 лева/, изчислена на база материалния интерес
по спора – 75 200 лева.
Според нормата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза
на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството
/какъвто е настоящият случай/, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на
съда.
Поради това ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в
полза на СРС разноски по чл. 78, ал. 6 от ГПК за държавна такса в размер на
254.77, като решението следва да се отмени в частта за разликата над тази
сума до присъдените от СРС суми от 389.96 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 9658 от 29.08.2022 г., постановено по гр.д. №
37083/2021г. по описа на СРС, 72 състав, В ЧАСТТА, с която Професионална
защита електроник“ ООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на И. Л. К., ЕГН
********** на основание чл. 200, ал. 1 КТ следните суми: 3000 лв.,
представляваща разликата над 6000 лв. до 9000 лв. – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, 289.65 лева,
представляваща разликата над 289.63 лева до сумата от 579,28 лв. -
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между
получаваното брутно трудово възнаграждение и полученото обезщетение от
НОИ за периода 1.9.2020 г. - 31.5.2021 г., и 81 лева, представляваща разликата
над 81 лева до сумата от 162 лв. - стойност на неполучени ваучери за храна за
периода 1.9.2020 т.-31.5.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите
считано от 28.08.2020 г. до окончателното им изплащане КАКТО И В
ЧАСТТА, с която „Професионална защита - Електроник“ ООД е осъдено да
заплати по сметка на СРС разноски над сумата от 254.77 лв. до сумата от
389,96 лв. за държавна такса и с която „Професионална защита - Електроник“
ООД“ е осъдено да заплати на адв. П. М. – САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
18
сумата над 564.61 лв. до сумата от 920 лв. адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. Л. К., ЕГН ********** с правно основание чл.
200 КТ да се осъди „Професионална защита - Електроник“ ООД, ЕИК *******
да му заплати следните суми: 3000 лв., представляваща разликата над 6000 лв.
до 9000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, 289.65 лева, представляваща разликата над 289.63 лева до сумата
от 579.28 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата
между получаваното брутно трудово възнаграждение и полученото
обезщетение от НОИ за периода 1.9.2020 г. - 31.5.2021 г., и 81 лева,
представляваща разликата над 81 лева до сумата от 162 лв. - стойност на
неполучени ваучери за храна за периода 1.9.2020 т.-31.5.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумите считано от 28.08.2020 г. до окончателното им
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9658 от 29.08.2022 г., постановено по
гр.д. № 37083/2021г. по описа на СРС, 72 състав, в ЧАСТТА, с която
Професионална защита електроник“ ООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати
на И. Л. К., ЕГН ********** на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумите от 6000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
понесени болки и страдания, 289.63 лева - обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разликата между получаваното брутно трудово
възнаграждение и полученото обезщетение от НОИ за периода 1.9.2020 г. -
31.5.2021 г., и 81 лева - стойност на неполучени ваучери за храна за периода
1.9.2020 т.-31.5.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 28.08.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Професионална защита електроник“ ООД, ЕИК *******, да
заплати на И. Л. К., ЕГН ********** сумата от 396 лева разноски за
адвокатско възнаграждение за произодството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА И. Л. К., ЕГН **********, да заплати на „Професионална
защита електроник“ ООД, ЕИК ******* допълнителни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 158.81 за първоинстанционното производство.
19
Решението, подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20