Р Е
Ш Е Н И Е
№……….../27.05.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание проведено на петнадесети май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретаря Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело №
1112/2019 г. по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.498, ал.3 вр. чл.493а от КЗ от Х.Т.Х.,
ЕГН **********,***, чрез адв. Р.Х. от ВАК, против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София.
Ищецът твърди, че на 15.07.2017г. по главен път № 9004 на около 150
метра преди разклона на КРЗ „Флотски Арсенал“, обл. Варна при управление на МПС
/мотоциклет/ марка „Сузуки“, модел „*****, с peг. № *****претърпял ПТП с
управлявания от водача И.М.Н.лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел ****с peг.
№ В ****. ПТП е осъществено от виновното поведение на И.Н., т.к. при извършване
на маневра "завой на ляво", с което нарушава правилата за движение по
пътищата, а именно - разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗДвП: „Водачът на ППС, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на или в крайпътен имот, преди да започне маневрата
трябва да се убеди, паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност, за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво, за навлизане по друг път няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение". С Протоколно определение
по НОХД № 5251/2018г. по описа на 22-ри състав на ВРС на 27.11.2018г. е одобрено споразумение, с което И.М.Н.е
признат за виновен, че поради нарушаване на правилата за движение причинил
тежки телесни повреди на Х.Т.Х..
Ищецът твърди, че в резултат на процесното ПТП е претърпял следните
увреждания: три тежки телесни повреди: кръш синдром, компартмент синдром, пълна
контрактура в лявото коляно; десет средни телесни повреди: счупване на дясна
раменна кост; откритото счупване на дясната предмишница /двете кости/;
изкълчване /луксация/ на дясна лакътна става; увреждането на съдовете и нервите
на десния горен крайник; счупване на лявата лопатка; изкълчване на двете
лакътни стави; изкълчване двете коленни стави; счупване на дясната бедрена
кост; осакатяване на дясна ръка; счупване на втора - пета метакарпални кости
вдясно; преживял е психотравма и е диагностициран със симптомите на
посттравматичен стрес.
Твърди, че И.М.Н.има сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" в ЗАД „ОЗК – Застраховане“ по полица № BG 23116001988735,
валидна до 23.07.2017г. На 29.05.2019г. ищецът депозирал претенция до ЗАД „ОЗК
– Застраховане“ АД за обезщетение на претърпени имуществени и неимуществени
вреди, вследствие на настъпило ПТП на 15.07.2017г., причинено от И.М.Н.. С
писмо от 20.06.2019г. застрахователят му предложил сумата от 50000 лева за
претъпените неимуществени вреди. Ищецът намира сумата за занижена.
Отправеното до съда искане е да осъди "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК *********, със седалище
гр. София да заплати на Х.Т.Х., ЕГН **********,*** сумата от 610000 лева,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в три тежки
телесни повреди: кръш синдром, компартмент синдром, пълна контрактура в лявото
коляно; десет средни телесни повреди: счупване на дясна раменна кост; откритото
счупване на дясната предмишница /двете кости/; изкълчване /луксация/ на дясна
лакътна става; увреждането на съдовете и нервите на десния горен крайник;
счупване на лявата лопатка; изкълчване на двете лакътни стави; изкълчване двете
коленни стави; счупване на дясната бедрена кост; осакатяване на дясна ръка;
счупване на втора - пета метакарпални кости вдясно; преживяна психотравма и
посттравматичен стрес, претърпени вследствие на ПТП на 15.07.2017г., причинено
от водача на МПС л.а. ***** с рег. №******, застраховано по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество. Претендира се и
присъждане на направените по делото разноски.
По делото не е постъпил отговор от ответника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София. Със становище с вх. № 246/06.01.2020 г. ответникът
признава иска по основание до размера от 50 000 лева. Не оспорва, че между И.М.Н.и
ответното дружество е съществувало валидно облигационно отношение по
застраховка „Гражданска отговорност“. Не оспорва, че ищецът е предявил
претенцията си за плащане пред застрахователя, както и че последният е
определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лева и
имуществени вреди в размер на 18 608.50 лева. Оспорва наличието на всички
посочени в исковата молба претърпени от ищеца физически и психологически болки
и страдания, както и наличието на причинно-следствена връзка между
уврежданията, получени при процесното пътно транспортно произшествие и
изложените здравословни проблеми. Сочи, че с постигнатото споразумение по
наказателното дело е прието за безспорно единствено, че на ищеца по
непредпазливост са причинени кръш синдром и компартмен синдром. Оспорва периода
на оздравителния процес, като твърди, че същият е гладък и е протекъл без
усложнения. Твърди, че искът е завишен по размер и несъответства на критериите
за справедливост.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си
адв. Р.Х. от ВАК, поддържа исковата молба. Моли за уважаване на иска и присъждане
на адв. хонорар съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В представената писмена
защита вх. №12212/22.05.2020г. по същество се излагат доводи за основателност на иска.
В съдебно заседание ответникът
се представлява от адв. Т.С., която поддържа доводите за неоснователност на
иска. Моли за присъждане на направените по делото разноски, съгласно
представения списък. В представената писмена защита вх. №11591/18.05.2020г. по
същество се излагат доводи за неоснователност на иска.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и
в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
С протоколно определение по НОХД № 5251/2018г. по описа на 22-ри състав
на ВРС, на 27.11.2018г. е одобрено
споразумение, с което И.М.Н.е признат за виновен в това, че на 15.07.2017г. по
главен път № 9004 на около 150 метра преди разклона на КРЗ „Флотски Арсенал“,
обл. Варна при управление на МПС - лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел ****с
peг. № В **** при извършване на маневра "завой на ляво", нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно - разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗДвП:
„Водачът на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност, за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво, за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата трябва да се убеди, няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение" и по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на Х.Т.Х.,
изразяваща се в кръш синдром и компартмент синдром, които две състояния довели
до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. По настоящото
дело е приложено НОХД № 5251/2018г. по описа на 22-ри състав на ВРС.
С протоколно определение от 10.01.2020г. настоящият състав прие за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че между виновния водач И.М.Н.и
ответника е било налице валидно облигационно отношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на ПТП, че ищецът е предявил
претенцията пред застрахователя за заплащане на обезщетение, като последният е
определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лева и
имуществени вреди в размер на 18 608.50 лева, че ответното дружество е
изплатило на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лева,
както и сумата от 18 608.50 лева обезщетение за имуществени вреди.
По делото са приложени епикризи за лечението на ищеца след инцидента,
като последната епикриза от 05.12.2019г. е за ревизия на смяна на коляно.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че в резултат на настъпилото ПТП Х.Х. е получил
следните травматични увреждания, всички в причинно-следствена връзка с
пътнотранспортното произшествие: кръш и компартмен синдром на десния горен
крайник, обусловили постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота,
тъй като без спешна лекарска намеса водят до смърт; размачкване на дясната
лъчева, лакътна и мишнична артерия с последваща тромбоза /запушване/ на
мишничната, лакътната и лъчевата артерия на дясна ръка и прекъсване на нервите
на ниво раменен пояс и мишница инервиращи десния горен крайник довело до
осакатяване на десния горен крайник; счупване на лявата лопатка и ключица и
изкълчване на лявата лакътна става обуславят трайно затруднение на движенията
на левия горен крайник за повече от 30 дни; изкълчване на лявото коляно,
обуславящо трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от
два месеца; счупване на диафизата на дясна бедрена кост, обусловило трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от шест месеца;
счупването на диафизата на дясна раменна кост, откритото счупване на диафизите
на двете кости на дясната предмишница, счупването на II - V метакарпални кости
в дясно и голяма размачкана рана на дясната предмишница не са довели до
допълнително затруднение на функцията на десния горен крайник поради прекъсване
на нервите и постоянната невъзможност за движението на крайника. От
заключението се установява, че лечебния процес е завършил по отношение на
десния горен крайник, като продължава лечението на последиците от изкълчването
на лявата колянна става. Установява се също така, че описаното състояние на
десния горен крайник е постоянно, а счупването на дясно бедро е завършило с
оздравяване, също така счупването на лявата лопатка и ключица са оздравели.
Изкълчването на лявата колянна става е довело до замяната и с изкуствена, като
лечението на тази увреда продължава. Вещото лице дава заключение, че няма
медицински документи за провеждано лечение преди травмата, ищеца е бил в добро
общо състояние. Оперативнната намеса на 31.08.2018 г. за екстирпация на липом
няма връзка с претърпяната травма.
В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че кръш синдрома и компартмен синдрома
имат кратък времеви живот и ако пострадалият своевременно бъде приет в
болницата и се предотврати действието, тоест се вземат мерки да не постъпват в
тялото разпадни продукти от мускулатурата и се възстанови по някакъв начин
кръвоснабдяването на крайника, може да се преодолее настъпването на тежки
последици. Своевременната лекарска намеса води до преодоляване на кръш синдрома
и компартмен синдрома. Вещото лице пояснява, че ищецът никога няма да може да
използва дясната си ръка.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото
съдебно-психиатрична експертиза се установява, че преди датата на инцидента на
15.07.2017г. Х.Х. е бил физически и психически здрав, липсват данни за
прекарани психични заболявания, ЧМТ и зависимости. Още в първите дни и седмици
след ПТП Х.Х. е развил симптомите на Разстройство в адаптацията
тревожно-депресивен синдром F43.2 по МКБ10. Вещото лице излага в заключението
си, че симптомите се поддържали от болките, продължителното обездвижване,
бавното възстановяване след многото операции и коренната промяна в начина на
живот, който е имал преди това ищеца. Зависимостта от грижи, както и
нормалпсихологичния страх за бъдеща инвалидизация поддържали симптоми като
тревожност, безпокойство, нарушен сън с кошмарни сънища репродуциращи
психотравмата, последните като прояви на посттравматичен стрес. Симптомите са
затихнали след шестия месец, като данните от изследването показват че и до
момента като остатъчни са проявите на емоционална хладност, дистанцираност,
кошмарни сънища, включване на защитни психологични механизми при невъзможност
или ограничена експлорация за емоционалните преживявания, ситуационно
отбягване. Последните могат да се разгледат като прояви на Посттравматично
стресово разстройство код F 43.1 по МКБ 10. Прогностично симптомите на ПРСР
персистират продължително време /години/ и се нуждаят от психотерапевтично и
медикаментозно лечение. Психологични маркери за преживяната травмена ситуация
са симптомите на ПТСР, в случая проявите на емоционална хладност,
дистанцираност, кошмарни сънища, включване на защитни психологични механизми
като соматизация и интелектуализация, изолация на афекта. Х.Х. е развил още в първите
дни и седмици след ПТП симптомите на Разстройство в адаптацията
тревожно-депресивен синдром F43.2 по МКБ10. Няма данни и документи за проведено
лечение. ПРСР се нуждае от психотерапевтично и медикаментозно лечение, периодът
е трудно да се прогнозира от месеци до години. Към момента Х.Х. е с прояви на
Посттравматично стресово разстройство код F 43.1 по МКБ 10. Симптомите са
кошмарни сънища, проявите на емоционална хладност, дистанцираност, включване на
защитни психологични механизми, ситуационно отбягване. Няма данни да приема
медикаменти, няма данни за провеждана психотерапия, не посещава психолог и
психиатър.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Ищецът претендира заплащане
на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение,
възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска
отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност”
застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира
чрез заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени
и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и
на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане.
С разпоредбата на чл.498 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице
право на иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя, следва да е
проведено и рекламационното производство. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към
процесната дата между собственика на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел ****с
peг. № В **** и ОЗК „Застраховане” АД е беззспорно между страните. Към датата на
ПТП водачът на МПС е бил обхванат от
застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от
своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви иск против
застрахователя.
За ангажиране отговорността
на застрахователя по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност”
на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е
необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване
претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на застрахованото
лице.
Влязлото в сила определение по НОХД № 5251/2018г. по описа на 22-ри
състав на ВРС е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. И.М.Н.е признат за виновен в извършване
на престъпление, с което по непредпазливост е причинил на ищеца тежка телесна
повреда, изразяваща се в кръш и компартмен синдром.
При наличието в случая на
влязло в сила определение на наказателния съд, въз
основа на което за установено се приема извършване на деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, на доказване подлежат причинените неимуществени вреди,
както и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. В конкретния
случай вредата – причинената на пострадалия тежка телесна повреда – е елемент от състава на деянието, има сила на
присъдено нещо и съответно гражданския съд е длъжен да се съобрази с нея. Вследствие на произшествието пострадалото лице е
получило и множество увреждания, представляващи
средни телесни повреди, които са описани в представената по делото медицинска
документация и съответно са установени от заключението на вещото лице по
назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза. Пострадалото лице
е преживяло и психотравма, която е установена от заключението на вещото лице по СПсЕ, като към
момента е налице посттравматично
стресово разстройство.
В заключенията си вещите
лица установяват наличието на причинна връзка на физическите увреждания и
психичната травма с процесното ПТП.
С оглед на изложеното съдът
намира, че са доказани всички предпоставки за възникване на отговорността за
обезщетяване на вреди от деликт, а именно, че на посочената
дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение на застрахованото
при ответника лице, вследствие на което били причинени посочените увреждания.
При определяне размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да обсъди
събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание чл.52
от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и че болките и страданията и
другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават
само до изживените в момента на самия инцидент, а продължават и след това.
Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че множеството
получени травми и наложилите се оперативни интервенции, причиняват силни болки,
страдания и дискомфорт. От заключението на вещото лице се установява също, че
така получените травми са обусловили затруднения при осъществяване на
ежедневните функции на пострадалия. Ищецът никога няма да може да използва дясната си
ръка, а лявата му колянна става е заменена с изкуствена, като лечението на тази
увреда продължава.
С оглед комплексния
характер на причинените на ищеца увреждания и невъзможността да се отделят
претърпените болки и страдания от различните травми, съдът намира, че следва
обезщетението за неимуществени вреди да се определи в общ размер, който да
обхваща и отчита вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на ищеца
са били причинени физически увреждания – множество травми, представляващи тежки и средни телесни повреди, довели до болки и страдания
през относително продължителен период от време, последиците от които частично
са налице и към настоящия момент и ще останат завинаги. С оглед на изложеното съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 150 000 лева. При определяне на този размер съдът отчита претърпените от
ищеца тежки и средни телесни повреди, изпитаните от болки
и страдания по време на оздравяването, осакатяването на дясната ръка, поставянето
на изкуствена става на лявото коляно, както и установената от вещото лице по СПсЕ психологическа травма. Въз основа на изложеното съдът намира, че определеният
по-горе размер в пълна и адекватна степен отговаря на потребностите на
пострадалото лице от обезщетяване, съобразен и с практиката на ВКС по сходни
случаи. Застрахователят е заплатил на ищеца 50000 лева след завеждане на иска,
поради което искът е основателен до размера от 100 000 лева и следва да се
отхвърли за горницата над 100000 лева до 610000 лева.
На основание чл. 45 ЗЗД
виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано
от датата на увреждането. Застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. В случая ищецът не
е претендирал заплащане на обезщетение за забава, поради което и съдът не му присъжда
такова.
Предвид изхода от спора
разноски се дължат на страните, съобразно основателната част от предявения иск на ищеца (150000 лева) и отхвърлената част – на ответника (460000 лева). В полза на адв. Р.Х. се дължи адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определено към датата на
постановяване на решението на 3376.23 лева. Ответникът е представил списък по чл.80 от ГПК с описани разноски -
внесени депозити за вещи лица 300 лева и
адв.възнаграждение в размер на 17070 лева, от които в негова
полза следва да бъдат присъдени 13098.69 лева, съобразно отхвърлената част от предявения иск. Възражението на ищеца
за прекомерност на зплатеното от ответника адв. възнаграждение е неонователно.
Съобразно материалния интерес, размерът на адвокатското възнаграждение възлиза
на 13730 лева, а с ДДС на 16476 лева. Поради това заплатеният адв. хонорар
17070 лева не е прекомерен.
Ищецът е освободен от
внасяне на държавни такси и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради
което следващите се за производството държавни такси и платени от бюджета на
съда разноски се събират от ответната страна по аргумент от чл.78, ал.6 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството
държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 4000 лева, както и авансирания от съда депозит за
експертизите в размер на 300 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София да заплати на Х.Т.Х., ЕГН **********,*** сумата от
100000 лева (сто хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди (физически и психологически болки и страдания), претърпени от ищеца
вследствие настъпилите травматични увреждания в резултат на ПТП, настъпило на
15.07.2017г., в гр. Варна, причинено от И.М.Н.като водач на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел ****с peг. № В ****, на основаниие чл.498 от КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 100000 лева до претендирания размер от 610 000
лева.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София да заплати на адв. Р.М.Х. от ВАК адвокатско
възнаграждение в размер на 3376.23 лева (три хиляди триста седемдесет и шест
лева и 23 стотинки), на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Х.Т.Х., ЕГН **********,***
да заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София сумата от
13098.69 лева (тринадесет хиляди деветдесет и осем лева и 69 стотинки), представляващи
разноски в производството, съобразно отхвърлената част от предявения иск, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВОС, дължимата за производството държавна такса в размер на 4000 лева
(четири хиляди лева) върху уважената част от иска за неимуществени вреди и 300 лева (триста лева), представляващи
авансирани от бюджета на съда депозити за изготвяне на експертизите, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: