№ 4.
гр. Бургас , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Йордан Сталев Дичев (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212000600072 по описа за 2021 година
С Присъда № 282/12.11.2020г. по НОХД № 944/2019г., Бургаският
окръжен съд признал подсъдимия АНТ. ИВ. П. за виновен в това, че:
1. На 10.01.2019г., около 12.30 часа в дома си по постоянен адрес в с.К.,
общ.П., ул.“А.“ № 1а, в двуетажна къща, състояща се от два жилищни етажа
и мазе, с двор, намиращи се на адрес с.К., общ.П., ул.“А.“ № 1а, без надлежно
разрешително съгласно чл.30 и чл.73 ал.1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл.1 и сл. от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите (НУРРД) по чл.73 ал.1,
вр.чл.30 от ЗКНВП, разпространил, като предоставил лично на лицето Й. Ф.
М., ЕГН 69071.2360, високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.3
ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от ЗКНВП, вр.Приложение № 1 - Списък I - „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” към чл.3 т.1 от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН) – коноп с нетно тегло
3.893 грама със съдържание на тетрахидроканабинол 11.60% на стойност
23.3.лв (съгласно Постановление 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на
1
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството), под
формата на четири броя топчета с неправилна форма, поставени в кутия от
цигари с надпис „Марлборо“ - престъпление по чл.3.4а ал.1 изр.1 пр.4 от НК,
вр.чл.3 ал.2 т.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, вр. Приложение № 1 към чл.3 т.1 от Наредба за определяне
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, поради
което на основание чл.3.4а ал.1 изр.1 пр.4, вр.чл .4 от НК го осъдил на две
години и девет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на . 000 лева.
2. На 10.01.2019г., около 1..30 часа в дома си по постоянен адрес в с.К.,
общ.П., ул.“А.“ № 1а, в двуетажна къща, състояща се от два жилищни етажа
и мазе, с двор, намиращи се на адрес с.К., общ.П., ул.“А.“ № 1а, в условията
на реална съвкупност с гореизвършеното, държал боеприпаси за огнестрелни
оръжия по смисъла на чл.7 ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) – общо .1 броя
ловни патрона, от които 19 бр. ловни патрона с оранжева пластмасова част с
надпис на нея „MEZZO LAMBRO 32g 3/70 mm“ и щампован в долната част
на металната част четири пъти цифра „12“, 10 бр. ловни патрона с кафява
пластмасова част с надпис на нея „LAMBRO 33g ./70 mm“ и щамповани в
долната част надписи “NOBEL 12 SPORT 12“, 4 бр. ловни патрона с жълта
пластмасова част с надпис на нея „LAMBRO TORDO 30g 9/70 mm“ и
щампован в долната част на металната част надпис „NOBEL 12 SPORT 12“, 2
бр. ловни патрона с оранжева пластмасова част и щампован в долната част на
металната част надпис „NOBEL 12 SPORT 12“, 2 бр. ловни патрона единият с
кафява пластмасова част и надписи на нея „LAMBRO 33g ./70“ и щамповани в
долната част на металната част надписи „NOBEL 12 SPORT 12“ и другият с
черна пластмасова част с надпис на нея „XPERT GAME MIRAGE 4,00 mm
70/2 ¾“ и щампован в долната част на металната част надпис „CLEVER 12
MIRAGE 12“, 8 бр. ловни патрони с оранжева пластмасова част с надпис на
Hefl „MEZZO LAMBRO 32g 3/70 mm“ и щампован в долната част на
металната част четири пъти цифра „12“, . бр. ловни патрона с кафява
пластмасова част с надписи на нея „LAMBRO 33g ./70 mm“ и щамповани в
долната част на металната част надписи „NOBEL 12 SPORT 12“, 1 бр. ловен
патрон със сива пластмасова част с надпис на нея „SKEET STERLING – 12
са1 24 gr” и щампован в долната част на металната част надпис „STERLING
2
12 ITALY 12“, без да има за това надлежно разрешение съгласно чл..6 ал.1,
вр.чл..0 ал.3, вр.ал.2 от ЗОБВВПИ и чл.43 и чл.44 от Правилника за прилагане
на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и
боеприпасите (ППЗКВВООБ) – престъпление по чл.339 ал.1 от НК, вр.чл.7
ал.1 и чл..6 ал.1, вр.чл..0 ал.3, вр.ал.2 от ЗОБВВПИ и чл.43 и чл.44 от
ППЗКВВООБ, поради което и на основание чл.339 ал.1, вр.чл.23 ал.1 от НК
го осъдил на две години лишаване от свобода.
3. В условията на реална съвкупност с гореизвършеното, за времето от
24.09.2018г. до 12.10.2018г. в с.К., общ.П., извършил приготовление с
действията си, чрез които създал условия за извършване на намисленото
престъпление – придоби.е с цел разпространение и последващо
разпространение, без надлежно разрешително съгласно чл.30 и чл.73 ал.1 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и
чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите
(НУРРД) по чл.73 ал.1, вр.чл.30 от ЗКНВП, на високорисково наркотично
вещества по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от ЗКНВП, вр. Приложение №
1 – Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл.3 т.1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични (НРКРВН) – коноп с нетно тегло 496.000 грама със съдържание
на тетрахидроканабинол 9.70% на стойност 2 976.00лв (съгласно
Постановление 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството), под формата на
прозрачен полиетиленов плик с размери 39/49см, запечатан от всички страни
чрез стопяване, в който има суха зелена растителна маса (връхчета), и коноп с
нетно тегло 49..000 грама със съдържание на тетрахидроканабинол 11.20% на
стойност 2 970.00лв (съгласно Постановление 23 на МС от 29.01.1998г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството), под формата на прозрачен полиетиленов плик с размери
39/49см, запечатан от всички страни чрез стопяване, в който има суха зелена
растителна маса (връхчета), или общо 991.000 грама коноп на обща стойност
. 946.00 лева (съгласно Постановление 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне
на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството), както
3
следва: поръчал и давал указания в телефонни разговори на Н.В.ВГ., ЕГН ...,
с постоянен адрес гр.П., ул.Б.“ № 1, да го снабди с горепосочените
наркотични вещества от гр.Петрич и гр.София, и да ги пренесе до с.К., общ.П.
на адрес ул.“А.“ № 1а, като последният, за и в изпълнение на целта, на
12.10.2018г. е използвал лек автомобил „Ауди“ модел А3 с държавен
регистрационен номер А .. НВ за пренасяне на предмета на престъплението от
гр.София до с.К., общ.П., установен на 323+ км от АМ „Тракия“ на
територията на общ.Карнобат, където е била извършена проверка от органите
на ОД МВР Бургас, като извършеното от дееца не съставлява по-тежко
престъпление – престъпление по чл.3.6а, вр.чл.3.4а ал.1 изр.1 пр.3 и пр.4,
вр.чл.17 ал.1, вр.чл.23 от НК, вр.чл.3 ал.2 т.1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, вр.Приложение №1 към чл.3 т.1 от
Наредба за определяне редът за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, поради което и на основание чл.3.6а, вр.чл.3.4а ал.1 изр.1
пр.3 и пр.4, вр.чл.17 ал.1 от НК, вр.чл.23 от НК го осъдил на шест години
лишаване от свобода.
С присъдата, на основание чл.23 ал.1 от НК, съдът е определил и
наложил на подсъдимия АНТ. ИВ. П. едно общо наказание в размер на най-
тежкото измежду наложените му, а именно лишаване от свобода за срок от
шест години, които да изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим,
към което на основание чл.23 ал.3 от НК, съдът присъединил изцяло
наказанието глоба в размер на . 000 лева.
Със същата присъда, на основание чл..9 ал.1 т.1 от НК, съдът
приспаднал от срока на наложеното общо най-тежко наказание времето от
10.01.2019г. до влизане в сила на настоящата присъда, през което
подсъдимият АНТ. ИВ. П. бил задържан и спрямо него е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
С присъдата съдът постановил да се върнат на подсъдимия АНТ. ИВ. П.
веществените доказателства 29 броя таблетки с неустановен произход,
предадени за съхранение в РУ П., и да се върне на свидетеля Й. Ф. М.
вещественото доказателство 1 брой мобилен апарат марка „Iphone .s“ с
ИМЕЙ: .., без карта памет, със заредена в него СИМ карта на Мтел с № ...
Със същата присъда, съдът отнел на основание чл..3 ал.1 б.“а“ от НК в
4
полза на държавата веществените доказателства, принадлежащи на
подсъдимия А.П. и послужили за извършване на умишлените престъпления
по чл.3.4а ал.1 изр.1 предл.4 от НК и по чл.3.6а, вр.чл.3.4а ал.1 изр.1 предл.3 и
предл.4 от НК, както следва:
1. 1 бр. мобилен апарат марка „VERTU“ с № В0121.7 и с ИМЕЙ № ..,
без карта памет, със заредена в него само рамка за СИМ карта без СИМ карта
в нея;
2. 1 бр. мобилен апарат марка „NOKIA“ с IMEI: .., модел „ТА10.7“, без
карта памет, със заредена в него СИМ карта на мобилен оператор „Теленор“ с
№ ..,
Съдът отнел на основание чл..3 ал.2 б.“а“ от НК, в полза на държавата,
веществените доказателства – .1бр. боеприпаси за огнестрелни оръжия,
предмет на обвинението по чл.339 ал.1 от НК.
С присъдата съдът отнел на основание чл.3.4а ал.6, вр.ал.1 от НК, в
полза на държавата, вещественото доказателство коноп с нетно тегло 3.893
грама със съдържание на тетрахидроканабинол 11.60%, кутия от цигари с
надпис „Марлборо“, синя на цвят, обвита в стреч фолио; коноп /марихуана/ с
нетно тегло 496.000 грама със съдържание на тетрахидроканабинол 9.70%;
коноп /марихуана/ с нетно тегло 49..000 грама със съдържание на
тетрахидроканабинол 11.20%, представляващи предмет на престъпленията по
чл.3.4а ал.1 изр.1 предл.4 от НК и по чл.3.6а, вр.чл.3.4а ал.1 изр.1 предл.3 и
предл.4 от НК.
На основание чл.189 ал.3, вр.ал.1 от НПК, подсъдимият АНТ. ИВ. П. е
осъден да заплати в полза на държавата сторените в наказателното
производство разноски в общ размер на 1 0.0.19 лева, от които сума в размер
на .20.19 лева, представляваща разноските от досъдебното производство,
платима по сметка на ОД на МВР Бургас, и сума в размер на .30 лева,
представляваща направените в съдебното производство разноски, платими по
сметка на Окръжен съд Бургас, както и сума в размер на 10 лева,
представляваща следваща се държавна такса за служебно издаване на два
изпълнителни листа за събиране на разноски.
Депозирана е въззивна жалба от защитника на подс.П. – адв.Р. от БАК, с
5
която се иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен.
Твърди се, че липсват достатъчно и категорични доказателства за извършени
от подсъдимия престъпления. Счита се, че участието и вината на подсъдимия
в деянията, за които е предаден на съд, не са доказани по несъмнен и
безпротиворечив начин. От друга страна, се сочи, че размерът на наложеното
наказание на подсъдимия е несправедливо, тъй като не е в унисон с фактите
по делото. Поради това защитникът заявява, че атакуваната присъда е
неправилна, постановена при нарушаване основни принципи на процесуалния
закон и правната доктрина.
Във връзка с депозираната жалба е постъпило становище от прокурор
при БОП, в което се твърди, че обжалваната присъда е обоснована и
правилна. Посочва се, че обвиненията се основават на фактически данни,
намиращи идентично и пълно отражение в събрания доказателствен материал
в досъдебното и съдебно производство. Сочи се, че фактическата обстановка
по делото е установена по безспорен начин въз основа на преценка и
извършен внимателен и подробен анализ на всички събрани и проверени
доказателства – показания на свидетелите, извършеното претърсване и
изземване, експертни заключения, писмени документи и веществените
доказателства, които кореспондират помежду си. Приема, че обвинението е
доказано по несъмнен начин, като доказателствата в съвкупността си водят до
единствения извод за авторството на деянията в лицето на подсъдимия.
Счита, че следва да се потвърди присъдата като обоснована и правилна, както
и наложеното наказание като справедливо определено.
В съдебно заседание подс.П. се явява лично и със защитника си
адв.В.Р.. Поддържат подадената жалба, като считат, че събраните
доказателства не установяват по несъмнен начин авторството на
инкриминираните деяния в лицето на подсъдимия и липсват достатъчно и
категорични доказателства за осъществени от подсъдимия престъпления.
Защитата на подсъдимия счита, че първоинстанционният съд е тълкувал
едностранно доказателствените материали по делото, като извода на съда за
осъществени от подсъдимия деяния е необоснован и неправилен, и не намира
подкрепа в събрания по делото доказателствен материал. Считат, че
присъдата е постановена в грубо несъответствие със събраните доказателства
и установените въз основа на тях фактически обстоятелства. Конкретно се
6
твърди, че фактическата обстановка, възприета от съда и изложена в
обвинителния акт, пресъздава изцяло предположенията в разпитите на
двамата полицейски служители, които единствени твърдят, че подсъдимият е
ръководител на цялата схема за разпространение на наркотични вещества, без
категорични доказателства – преки и косвени, а техните показания препращат
към оперативна информация, получена от неизяснени източници. Заявява се,
че относно първото обвинение за разпространение на малко количество
марихуана от подсъдимия на свидетелите М. и А., БОС възприема и
кредитира показанията на свидетелите Б. и К., като счита че същите са
подкрепят от показанията на първите свидетели, и които защитата намира за
противоречиви и уклончиви. След това защитата на подс.П. прави разбор на
показанията на свид.М., като сочи, че същите са кредитирани от съда, угодно
на обвинителната теза. Посочва се, че от изслушаните СРС и приложените
ВДС не става ясно, че става въпрос за наркотични вещества като се говори за
„броня, калник, зехтин, сирене“ и др. Твърди се, че с проведения следствен
експеримент не се потвърждават показанията на свид.А. и с категоричност не
може да се твърди, че подсъдимият е предал на свид.М. и дали въобще нещо
се е предало. След това в пледоариите си, защитата на подс.П. твърди, че по
въпросната кутийка, намерена в автомобила, в който е бил подсъдимият, няма
как да не са останали годни за изследване следи, а при претърсването и
изземването не са присъствали поемни лица, поради което не следва да се
кредитира този протокол. Посочва, че не става ясно от къде тази кутийка се е
озовала в дома на подс.П., на кого ще се носи, какво ще се плати за нея. Като
извод защитата на подсъдимия посочва, че не е налице единствено възможния
извод, че подсъдимият е извършил деянието, за което е предаден на съд.
Относно обвинението в приготовление за разпространяване на
наркотични вещества, се сочи, че съдът се е позовал пак изцяло на
показанията на полицейските служители, които се базират отново на
оперативна информация. Тяхната информация е, че подс.П. е ръководител на
схема за разпространение на наркотици, а участниците са лицата А.Й. Г.Г. не
са открити за разпит, а свидГ. е манипулиран при даването на показания на
ДП, както самия той е потвърдил пред първата инстанция. Относно
показанията на свид.Г. се сочи, че той също давал няколко различни
показания и версии за намерения наркотик в автомобила. Твърди се, че
7
свид.Т. е казал само, че наркотикът е за друго лице от гр.П., като това е
достатъчно съдът да припознае в това лице подс.П.. Всичко това будило
съмнение, според защитата, че показанията на полицейските служители
отговарят на истината. Посочва се, че няма кореспонденция между
подсъдимия и свидГ., въпреки че полицейските служители твърдят, че знаят
от свидетеля, че са осъществявали кореспонденция с подсъдимия чрез
приложението Вайбър, но такава не е установена при извършената техническа
експертиза. Защитата посочва, че явно описаният механизъм, по който свидГ.
приемал наркотичните вещества и ги транспортирал до различни точки и
хора е този, описан в мотивите, но няма категорични доказателства, че едно
от тези лица е именно подс.П., само показанията на полицейските служители
и свидГ., който се е отрекъл в съдебно заседание от тях.
Относно третото обвинение, защитата пледира, че няма логика
подсъдимият да предаде в полицията останалото от баща му оръжие и
умишлено да задържи патроните за себе си. Акцентира, че намерените в дома
му патрони не са били скрити, а предвид заявеното от полицейските
служители, че подсъдимият е конспиративен, то най-малкото би ги скрил.
Твърди се, че има логика в обясненията му, че имал намерение да ги предаде
в полицията, но чакал да се върне жената, с която живее, за да ги предадат в
полицията, поради което липсвал субективния елемент и подсъдимият не
следва да носи наказателна отговорност.
Защитата на подс.П. оспорва проведеното разпознаване на подсъдимия
от свид.М., сочейки че свидетелят не е могъл да разпознае подсъдимия, при
което последният е бил изведен напред, за да може да го посочи, поради
което не следва да се кредитира проведеното разпознаване на лице.
В заключение, се заявява, че от всички събрани доказателства не се
установява по категоричен, несъмнен и безспорен начин, че са извършени
престъпления по смисъла на НК от подс.П.. Твърди се, че фактическите и
правни изводи на първостепенния съд са необосновани, т.к. почиват на
неправилен анализ на събраните по делото доказателства, а подсъдимият се
признава за виновен само при пълна и несъмнена доказаност на обвинението,
като за категорично осъждане са необходими положителни доказателства,
които да правят изводите на съда за авторството и вината единствено
8
възможни и да изключват противни правни изводи. Посочва се, че
наложените наказание по трите обвинения са явно несправедливи. Заявява се,
че постановената присъда е неправилна, постановена в нарушение на основни
принципи на процесуалния и материалния закон, като липсват достатъчно и
категорични данни за осъществени от подс.П. престъпления по повдигнатите
му обвинения, което обосновава отмяна на първоинстанционната присъда и
произнасяне на нова, с която да се признае подсъдимия за невинен в
извършване на вменените му с обвинителния акт деяния. Алтернативно, се
иска да се намали размера на наложените наказания, предвид чистото му
съдебно минало, възрастта му, семейното и здравословно му състояние.
Подсъдимият П. в личната си защита заявява, че се присъединява към
казаното от адвоката си, като полицията е трябвало да свърши работата си и
още в началото да направят следствен експеримент и да видят „този Вайбър“.
Оспорва проведеният следствен експеримент на ДП, тъй като едното поемно
лице е заявило, че подписът не е положен от него, а другото – е стояло само в
автомобила и само се е подписал. Твърди, че по кутията с цигари, ако няма
отпечатък, то поне трябва да остане ДНК. Изтъква, че се лъже от страна на
полицията, която е създадена да тормози народа, а не го защитава.
Подсъдимият посочва, че му е предлагано споразумение, което не е приел.
Иска оправдателна присъда, иска да бъде оправдан, защото е невинен.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура излага съображения за неоснователност на
въззивната жалба на подсъдимия и фактологията, която е изложена в
мотивите на атакуваната присъда не следва да претърпи промяна, дори и след
проведеното въззивно съдебно следствие по направени искания от страна на
защитата на подс.П.. Твърди, че въз основа на правилно установените
фактически констатации, съдът е извел съответните правилни правни изводи,
квалифицирайки поведението на подсъдимия като престъпно и за трите
престъпления, които са предмет на обвинението по обвинителния акт и за
които е признат за виновен. Намира, че законът е приложен точно и
наложените наказания са справедливи, като правилно са приложени и
правилата на съвкупността по чл.23 от НК, поради което исканията в жалбата
на подсъдимия са неоснователни и следва да се потвърди решението на БОС.
9
След като се запозна с направените оплаквания, изслуша становищата
на страните, прецени събраните доказателства и като извърши цялостна
служебна проверка на атакуваната присъда, независимо от посочените в
жалбата основания, въззивният съд намери за установено следното:
Подсъдимият АНТ. ИВ. П. е роден на ..г. в гр.М., област Х. и живее в
с.К., ул.“А.“ № 1а, община П., област Бургас. Подсъдимият е българин,
български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан
(реабилитиран по право) и не работи.
През м.април 2018г. в ОД МВР Бургас била получена информация
относно разпространение от подс.П. с други лица на наркотични вещества и
по-конкретно на марихуана, на територията на Република България и
Република Турция, поради което започнала проверка по случая от
свидетелите С.Б. и М.К., двамата инспектори в група „ПОИПВ и
разпространение на наркотици“ при ОД МВР Бургас. В хода на проверката
били използвани оперативни и разузнавателни методи, а след това и чрез
предвидените в НПК процесуални способи и действия, включително чрез
прилагането на специални разузнавателни средства. По този начин било
установено, че лицето А.Й.Р. от гр.Димитровград, област Х., лична позната на
подс.П., разполагала с контакти и осъществявала комуникация между
подсъдимия и неустановени по делото лица от Република Турция, желаещи да
се снабдят с наркотично вещество – коноп, като съдействала на подсъдимия и
в организацията на транспортирането на конопа от територията на Република
България и доставянето му на територията на Република Турция.
В тази връзка в средата на лятото на 2018 година Р. запознала подс.П.
със свой близък познат - свид.Г.Г.. Подсъдимият П. предложил на свидГ., а
той се съгласил да транспортира наркотични вещества, най-вече марихуана,
срещу заплащане. Подсъдимият П. по телефона посочвал на свидГ. различни
места на територията на Република България, като най-често паркинга на
„София Ринг Мол“ в гр.София, където свидетелят отивал с лек автомобил и
го паркирал на съответното място, след което се отдалечавал от него за
кратък период. В същото време, неустановени по делото лица оставяли
наркотично вещество – коноп, в лекия автомобил на свидГ.. Последният, след
като се върнел при автомобила, отивал до друго посочено му от подсъдимия
10
място, включително на територията на Република Турция, където оставял
автомобила и се отдалечавал от него. Други неустановени лица вземали
наркотичното вещество от автомобила му, а в кората на врата на същия
оставяли съответната парична сума. След успешното извършване на
горепосоченото, свидГ. получавал заплащане от подс.П.. Тази дейност свидГ.
осъществявал за подс.П. до 1..01.2019г., когато свидетелят бил задържан в
гр.София от служители на СДВР. При задържането му, в автомобила му били
открити около . килограма марихуана и около 200 грама кокаин, за което
срещу свидГ. започнало наказателно производство.
На 26.07.2018г. подс.П. чрез използвания от него мобилен абонатен
номер +.., се свързал със свид.Н. Г., ползващ мобилен абонатен номер +..,
след като бил провел телефонен разговор с Р., в който последната уведомила
подс.П., че лице от Република Турция желае да закупи наркотично вещество –
марихуана. Подсъдимият и свид.Г. били в близки отношения и подс.П. успял
да убеди свид.Г. да се свърже с лице с имена И.Д. от с.Карналово,
общ.Петрич, който можел да достави наркотични вещества. Целта била
свид.Г. да получи от Д. малко количество - мостра от наркотичното вещество
марихуана (коноп, канабис), което подс.П. на свой ред да изпрати на
потенциалния купувач в Република Турция. В случай, че мострата бъде
одобрена, Д. трябвало да осъществява доставки от същото вещество в по-
големи количества. Свидетелят Г. в крайна сметка се съгласил с
предложението на подсъдимия и на 24.09.2018г. се свързал с И.Д., когото
наричал в разговорите „Бай и.“ и уговорили среща. Поради различни
причини, включително и поради здравословни проблеми на свид.Г., срещата
между двамата не се осъществила незабавно и била отлагана няколко дни,
докато на 28.09.2018г. свид.Г. отишъл с лекия си автомобил до дома на Д. в
посоченото село. В този период подс.П. многократно се обаждал на свид.Г. и
го убеждавал, че трябва по най-бързия начин да се снабди с наркотичното
вещество. След като се срещнал с Д. и прегледал предложената му от
последния марихуана, свид.Г. констатирал, че предлаганото му наркотично
вещество било с ниско качество. В 19..7 часа на 28.09.2018г. свид.Г. провел
разговор с подсъдимия и го уведомил за това обстоятелство, но също така му
заявил, че Д. ще го свърже с лице от гр.София, което може да достави коноп.
Между подсъдимия и свид.Г. се осъществявала периодична комуникация,
11
двамата разговаряли по няколко пъти на ден, като при почти всеки от
разговорите между тях подсъдимият уговарял свид.Г. да се снабди с
марихуана, като му казвал, че било задължително, включително и използвал
израза „на всяка цена“. На 30.09.2018г. Г. се обадил на предоставения му от
Д. телефонен номер +.., на който отговорил свид.К.Я.. Двамата се уговорили
по-късно същия ден да се срещнат в гр.София на паркинга пред „Кино Арена
Запад“ в ж.к.“Люлин“. След този първи разговор, свид.Г. провеждал
последващата си комуникация със свид.я. чрез използвания от последния друг
абонатен номер, който той му съобщил, а именно +... Около 14.30ч.-1..00ч. на
30.09.2018г., на уговорения паркинг в гр.София, свид.я. предал на свид.Г.
малко количество марихуана, която да предаде на подс.П.. В телефонен
разговор, проведен в 16.22 часа на същата дата, свид.Г. уведомил подс.П., че
се е снабдил с наркотичното вещество, а вечерта, около 20.30 часа, отишъл до
дома на подсъдимия и му предал мострата коноп, получена от свид.я..
Междувременно, след като разбрал за успешно проведената среща между
свидетелите Г. и я., подсъдимият се свързал с Р. и я уведомил, че има
„мостра“, която да изпрати на потенциалните купувачи.
На 10.10.2018г. подс.П. отново се свързал със свид.Г. и му заявил, че
доставената марихуана била одобрена от купувача, поради което се нуждаел
от по-голямо количество, поради това подсъдимият отишъл до дома на
свидетеля, за уточняване на подробностите относно снабдяването с
наркотичното вещество. В изпълнение на възложената му от подсъдимия
задача, на 12.10.2018г. в 10.48 часа, свид.Г. се свързал по телефона със свид.я.
и двамата се уговорили да се срещнат по-късно през деня на същото място –
на паркинга на „Кино Арена Запад“, гр.София. По този повод свид.Г.
предложил на своя познат свид.Т. Т. да пътува с него до гр.София с лекия си
автомобил, като го запознал с целта на пътуването, а именно свид.Г. да
получи голямо количество марихуана. Свид.Т. се съгласил и на 12.10.2018г.
двамата поотделно потеглили към гр.София, като свид.Г. управлявал лек
автомобил „Ауди А3“ рег. № А .. НВ, а свид.Т. - лек автомобил „Ауди А4“
рег.№ А .. ХМ. Двамата пристигнали в гр.София в ранния следобед и в 16.30
часа свид.Г. се срещнал със свид.я. на уреченото място. Свидетелите Г. и я.
най-напред влезли и останали известно време в лекия автомобил на свид.Г., а
после излезли от автомобила и се отправили в различни посоки. Свидетелите
12
я. и Г. преминали през паркинга и се отдалечили от лекия автомобил на
свид.Г., а свид.я. се качил в лек автомобил „Мерцедес“ рег. № СА .. ТХ, черен
на цвят. Минути по-късно свидетелите Т. и Г. се върнали при лекия
автомобил на свид.Г.. Свидетелят Г. отворил лявата врата на автомобила си,
взел найлонов плик - оранжева найлонова торба, съдържащ марихуана, с
приблизителни размери .0/60см, видимо пълен, и го предал на свид.Т.. След
това двамата се приближили до лекия автомобил на свид.Т., където
последният разгледал съдържанието на найлоновия плик и после го поставил
в багажното отделение на автомобила си в цилиндрична пластмасова кофа с
приблизителна вместимост 2.-30 литра, която се затваряла с капак. Двамата
потеглили, всеки с автомобила си и напуснали паркинга на „Кино Арена
Запад“, като пръв със своя автомобил се движел свид.Г., а свид.Т. го следвал.
Докато се движели към изхода на гр.София за гр.Бургас, при приближаване
към кръстовище, свид.Г. рязко намалил скоростта, а свид.Т. не реагирал
своевременно и двата автомобил се блъснали. От удара автомобилът на
свид.Т. получил увреждания в предната част, което наложило да бъде оставен
в гр.София. Свидетелят Т. пренесъл кофата, ведно с найлоновия плик с
конопа, в автомобила, управляван от свид.Г., поставил го зад предната дясна
седалка на автомобила, и двамата се отправили с автомобила на свид.Г. в
посока към дома на подс.П. в с.К., общ.П., движейки се по автомагистрала
„Тракия“ (А1). Около 21.00 часа на същия ден, на 12.10.2018г., на
автомагистрала „Тракия“, в района на км 323+200м в посока гр.Бургас, при
разклона за гр.Карнобат, лекият автомобил на свид.Г. бил спрян за проверка
от служители на РУ Карнобат. При проверката полицейските служители
видели поставената зад предната дясна седалка на автомобила пластмасова
кофа, поради което било извършено претърсване и изземване в лекия
автомобил, при което била иззета кофата, в която имало оранжева найлонова
торба, а в нея 2 броя полиетиленови пликове, съдържащи суха зелена тревна
маса, на които бил извършен оглед същия ден (Протокол за оглед на
веществени доказателства от 12.10.2018г.). Свид.Г. бил задържан за срок от
24 часа по ЗМВР и бил освободен на 13.10.2018г., когато се прибрал в дома
си. Същия ден получил обаждане от подс.П. и при проведена между тях
среща, свид.Г. информирал подсъдимия за случилото се.
На 08.01.2019г. свид.Й.М. от гр.Х. се свързал по телефона с подс.П.,
13
като номера на ползвания от подсъдимия номер бил даден на свид.М. от
свид.Т.Я.. След няколко проведени разговора свид.М. и подс.П. се уговорили
да се срещнат в дома на подсъдимия. В тази връзка свидетелят М. помолил
своя приятел – свид.М. А., да го превози от гр.Х. някъде до гр.Бургас, тъй
като все още не знаел къде точно живее подсъдимият. Срещата между
свид.М. и подс.П. се отлагала няколкократно поради лоши метеорологични
условия и ангажираност на свид.А.. На 10.01.2019г. свид.М. отпътувал от
гр.Х. за среща с подс.П. с лек автомобил „Ауди А8“ рег.№ К ... ВК,
управляван от свид.А.. След получени по време на пътуването допълнителни
указания по телефона от подс.П., свидетелите М. и А. пристигнали в с.К.,
общ.П. около 13.00 часа. Подсъдимият ги посрещнал пред дома си, находящ
се в началото на селото. Подсъдимият П. и свид.М. влезли вътре в къщата,
представляваща двуетажна масивна сграда, а свид.А. паркирал лекия
автомобил напряко на пътя по начин, че част от автомобила навлизала в двора
на къщата през отворения автомобилен портал, а другата му част останала
извън очертанията на двора, върху пешеходния тротоар, намиращ се
непосредствено пред оградата на къщата. Подсъдимият поканил свид.М. в
обширно помещение на първия жилищен етаж на къщата, устроен на две
нива. Двамата се разположили на маса, намираща се непосредствено до
прозореца на помещението, ориентиран към улицата. След като разговаряли
известно време, подс.П. се изправил, придвижил се до двата реда шкафове,
поставени на дясната стена на помещението, гледано от улицата към къщата,
и от рафт, разположен между тях, взел кутия от цигари „Марлборо“, обвита в
прозрачно фолио, и я предал на свид.М.. Свид.А., който през това време се
намирал в двора на къщата, през посочения прозорец визуално възприел
действията на подсъдимия, но не видял ясно предадената от него вещ.
Няколко минути по-късно свид.А. влязъл в къщата, тъй като искал да
използва тоалетната, след което се присъединил за кратко към свид.М. и
подсъдимия, които продължавали да седят около масата. Почти веднага след
това свидетелите М. и А. напуснали къщата на подсъдимия, качили се в лекия
си автомобил и се отправили обратно в посока гр.Бургас. Движейки се по
главен път I-9, в отсечката от кв.Сарафово към гр.Бургас, непосредствено
преди кръстовището с кръгово движение, в отбивка между бензиностанция
„Петрол“ и автомивка „Арес“, около 13.30 часа, управляваното от свид.А.
превозно средство било спряно от полицейските служители на Пето РУ
14
Бургас. При извършената проверка в автомобила била установена посочената
по-горе кутия от цигари, предадена от подс.П. на свид.М., със съдържащата
се в нея зелена растителна маса, която при направения полеви тест реагирала
на канабис. Двамата свидетели М. и А. били задържани по реда на ЗМВР за
срок от 24 часа.
Същия ден, на 10.01.2019г., около 1..30 часа, след извършената
проверка на свидетелите А. и М., било извършено претърсване и изземване в
дома на подс.П., находящ се на ул.“А.“ № 1а в с.К., общ.П.. В хода на
процесуално-следственото действие в шкаф, намиращ се срещу входната
врата на къщата била установена кутия за патрони, в която се съдържали
19бр. ловни патрони с оранжева пластмасова част с надпис на нея „MEZZO
LAMBRO 32g 3/70 mm“ и щампован в долната част на металната част четири
пъти цифра „12“ и 10бр. ловни патрони с кафява пластмасова част с надпис на
нея „LAMBRO 33g ./70 mm“ и щамповани в долната част надписи “NOBEL 12
SPORT 12“. В друг шкаф на същата секция (гардероб), в синя полиетиленова
торба били установени и иззети 4бр. ловни патрона с жълта пластмасова част
с надпис на нея „LAMBRO TORDO 30g 9/70 mm“ и щампован в долната част
на металната част надпис, „NOBEL 12 SPORT 12“, 2бр. ловни патрона с
оранжева пластмасова част и щампован в долната част на металната част
надпис „NOBEL 12 SPORT 12“ и 2бр. ловни патрона - единият с кафява
пластмасова част и надписи на нея „LAMBRO 33g ./70“ и щамповани в
долната част на металната част надписи „NOBEL 12 SPORT 12“, а другият с
черна пластмасова част с надпис на нея „XPERT GAME MIRAGE 4.00 mm
70/2 ¾“ и щампован в долната част на металната част надпис „CLEVER 12
MIRAGE 12“. В джоб на спортно яке, закачено на портманто в антрето били
намерени и иззети 8бр. ловни патрони с оранжева пластмасова част с надпис
на нея „MEZZO LAMBRO 32g 3/70 mm“ и щампован в долната част на
металната част четири пъти цифра „12“, .бр. ловни патрона с кафява
пластмасова част с надписи на нея „LAMBRO 33g ./70 mm“ и щамповани в
долната част на металната част надписи „NOBEL 12 SPORT 12“. В шкаф,
намиращ се в дъното на стая, находяща се на втория жилищен етаж от къщата
на подсъдимия, чиято входна врата се намирала вдясно от края на
стълбището, полицейските служители намерили и иззели 1бр. ловен патрон
със сива пластмасова част с надпис на нея „SKEET STERLING – 12 са1 24 gr”
15
и щампован в долната част на металната част надпис „STERLING 12 ITALY
12“, 12 калибър. При претърсването били открити и 29 броя бели хапчета с
кръгла форма и 2бр. мобилни телефона – марка „VERTU“ с № .. и марка
„NOKIA“ с ИМЕЙ .., които също били иззети като веществени доказателства
по досъдебното производство.
На 11.01.2019г. били извършено процесуално-следствено действие по
реда на чл.169, чл.170 и чл.171 от НПК, а именно разпознаване на живи лица
– две разпознавания, при които всеки от свидетелите М. и А., поотделно,
разпознали подсъдимия П., като лицето, предоставило на свид.М. кутията от
цигари, съдържаща коноп.
В първоинстанционното съдебно производство, на 30.09.2020г., бил
проведен следствен експеримент, при който се проверили показанията на
свид.А. относно видимостта през прозорците на помещението в дома на
подсъдимия, в което се намирали свид.М. и подс.П., от мястото, където се
намирал свид.А..
Установено е от заключението по извършената физико-химична
експертиза (Протокол № 1000/17.10.2018г.), че иззетите на 12.10.2018г. от
автомобила на свид.Г. два полиетиленови плика със суха зелена тревна маса,
съдържат, както следва: единия плик съдържа суха зелена растителна маса с
нетно тегло 496.000 грама, представляваща коноп, със съдържание на
тетрахидроканабинол 9.70%, а другият плик съдържа суха зелена растителна
маса с нетно тегло 49..000 грама, представляваща коноп, със съдържание на
тетрахидроканабинол 11.20%. Обща стойност на тревната маса от двата
плика, определена съгласно Постановление 23 на МС от 29.01.1998г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, възлиза на . 946.00 лева.
От заключението на извършената химическа експертиза (Протокол №
20/11.01.2019г.), е видно, че намереното и иззето на 10.01.2019г. от лек
автомобил „Ауди А8“ рег.№ К ... ВК, управляван от свид.А., вещество,
поставено в кутия от цигари „Марлборо“, представлява коноп, със
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 11.60% и нетно
тегло 3.893 грама. Стойността на това вещество, определена съгласно
Постановление 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на
16
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, възлиза на 2..3.
лева.
Растението коноп и активният му компонент тетрахидроканабинол,
имат наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производство, и
подлежат на контрол (забрана) съгласно ЗКНВП – чл.3 ал.2 и ал.3 и Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични – чл.3
т.1 Списък І „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, съгласно Приложение
№ 1.
От заключението на извършената дактилоскопна експертиза (Протокол
№ 3/19.10.2018г.), е установено, че откритата върху иззетата от автомобила на
свид.Г. пластмасовата кофа, съдържаща наркотичното вещество,
дактилоскопна следа, не е годна за дактилоскопна идентификация.
Констатира се от направената балистична експертиза (Протокол №
1/11.01.2019г.) относно иззетите .1 броя ловни патрони от дома на подс.П., че
всички представляват боеприпаси по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗОБВВПИ,
предназначени са за стрелба с гладкоцевни единични и полуавтоматични
огнестрелни оръжия, в добър външен вид са, с ненарушена кернировка и
невъзпламенен капсул, поради което са годни да бъдат използвани по
предназначението си.
Установено е от извършената техническа експертиза (Протокол №
81/20.02.2019г.), че мобилен телефон iPhone .s е с IMEI .. и се ползва със СИМ
карта с номер .. на оператор Мтел с абонатен номер ..; мобилен телефон Nokia
3.1 е с IMEI 3.3..1.. и се ползва със СИМ карта с номер ...1. на оператор
Теленор с абонатен номер 089..... Информацията за съдържащите се в
телефоните СМС съобщения, телефонна книга и обаждания е записана на
приложения към експертизата диск.
От извършената химическа експертиза (Протокол № 19/11.01.2019г.) се
установява, че откритите и иззети от дома на подсъдимия 29 броя бели
хапчета с кръгла форма, не съдържат вещества, намиращи се под контрол
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
17
От заключенията по дактилоскопната експертиза (Протокол №
7/11.01.2019г.) и ДНК-експертиза (Протокол № 19/ДНК-112 от 12.04.2019г.),
се установява, че по намерената и иззета в автомобила на свид.А.,
принадлежаща на свид.М., 1бр. синя на цвят кутия от цигари, обвита в
прозрачно (стреч, домакинско) фолио, съдържаща 4бр. свити в неправилна
форма топчета коноп, липсвали дактилоскопни следи и годен за
интерпретиране ДНК-профил.
Въззивната инстанция намира гореописаната фактическа обстановка за
категорично установена от събраните по делото гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства, от заключенията на
извършените експертизи.
Срещу описаните факти се възразява от страна на защитата, тъй като се
смята, че първоинстанционният съд е тълкувал едностранно
доказателствените материали по делото и се твърди, че извода на съда за
осъществени от подсъдимия деяния е необоснован и неправилен, и не намира
подкрепа в събрания по делото доказателствен материал. Настоящата
инстанция намира, че атакуваната присъда и мотивите й са в пълно
съответствие на събраната по делото доказателствена съвкупност и
установените въз основа на нея фактически обстоятелства. Правилно са
ценени показанията на свидетелите Б. и К., двамата полицейски служители,
относно факти, които са им станали известни непосредствено при
осъществяване на служебните им функции като полицейски служители.
Подсъдимият П. извършил приготовление с действията си, чрез които
създал условия за извършване на намисленото престъпление – придоби.е с
цел разпространение и последващо разпространение, без надлежно
разрешително съгласно чл.30 и чл.73 ал.1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл.1 и сл. от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите (НУРРД) по чл.73 ал.1,
вр.чл.30 от ЗКНВП, на високорисково наркотично вещества – марихуана.
Установено е от показанията на свидетелите Б. и К., че подсъдимият поръчал
и давал указания в телефонни разговори на свид.Н.В.ВГ. да го снабди с
марихуана от гр.Петрич и гр.София, и да ги пренесе до с.К., общ.П. на адрес
ул.“А.“ № 1а. Свидетелят Г. за и в изпълнение на целта, на 12.10.2018г. е
18
използвал лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№ А .. НВ за пренасяне на предмета
на престъплението от гр.София до с.К., общ.П., който е спрян на 323+ км от
АМ „Тракия“ на територията на общ.Карнобат, където е била извършена
проверка от органите на РУ Карнобат при ОДМВР Бургас. Тези
обстоятелства се установяват от показанията на полицейските служители Б. и
К., на които е дадена вяра, кореспондиращи с извършеното на 12.10.2018г
претърсване и изземване на лекия автомобил, където е намерено въпросното
наркотично вещество, последващия му оглед като веществено доказателство,
показанията на свидетелите Ж.Ф. и Т. Т., справка от мобилните оператори,
техническа експертиза относно използваните от подсъдимия мобилни
телефони, както и от изготвените ВДС. Действително в приложените по
делото ВДС, изготвени в резултат на приложени по съответния процесуален
ред СРС, са налични множество разговори, в които чрез използване на
различни думи и изрази се обсъжда снабдяването на подс.П. с марихуана, а
именно „зехтин“, „зимнина“, „харесаха зехтина“. По този начин подсъдимият
и свид.Г. са комуникирали, като на 10.10.2018г. около 16.3. часа, свидетелят и
подсъдимият са провели разговор, при който подсъдимият е съобщил на
свид.Г., че взетото на 30.09.2018г. наркотично вещество е одобрено
(използвал думите „харесаха зехтина“) и е необходимо да се достави по-
голямо количество от него, за което по-късно двамата са се уговорили
допълнително. Още на следващия ден – на 11.10.2018г., свид.Г. се свързал със
свид.я. и се уговорили да се срещнат на мястото на предходната им среща,
установено от предоставените трафични данни и изготвените ВДС. По този
начин и след уговарянето на свид.Г. със свид.я., срещата между тях се
състояла на 12.10.2018г. в гр.София, на паркинга пред „Кино Арена Запад“.
Това обстоятелство се установява не само от показанията на свидетелите Б. и
К., но и от показанията на свид.Т., който е бил заедно със свид.Г., дадени на
29.01.2019г. на ДП и приобщени по надлежния ред в съдебно заседание чрез
прочитането им, като се потвърждава и от изготвените ВДС от проведеното
видеонаблюдение спрямо свид.Г. (квалифициран т.1 от ДП). Правилно и
подробно първата инстанция е описала действията на свидетелите Г. и Т. на
паркинга и оставянето в цилиндрична пластмасова кофа на найлоновия плик в
автомобила на свид.Т., която в последствие била прехвърлена в купето на
лекия автомобил на свид.Г., поради това, че автомобилът на свид.Т. бил
оставен в гр.София, в резултат на настъпилия удар между двата автомобила и
19
претърпяната повреда. Останалите показания на свид.Т., дадени на
29.10.2018г. и на 02.11.2018г. и прочетени по надлежния ред в съдебно
заседание, правилно не са кредитирани от съда, а не се потвърждават от
свидетеля в съдебно заседание, предвид несъответствието им с изготвените
ВДС, показанията на свидетелите Б. и К., както и от установеното при
извършеното претърсване и изземване на АМ „Тракия“ на 323+ км на лекия
автомобил, управляван от свид.Г., в който бил и свид.Т.. Още повече, че
свид.Т. заявява в показанията си в съдебно заседание, че „на истината
отговаря последният разпит от 29.01.2019г.“, като различните показания се
дължали на стремежа на свид.Т. да „съдействам на Н.“, който много му е
помагал и „му е много задължен“ (л.127, т.1 от НОХД № 944/2019г. на БОС).
При извършеното претърсване в лекия автомобил е установена и иззета
пластмасовата кофа, съдържаща суха зелена растителна маса, като при
извършената химическа експертиза (Протокол № 1000/17.10.2018г.)
категорично е установено, че в двата полиетиленови плика има суха зелена
тревна маса, като единия плик съдържа суха зелена растителна маса с нетно
тегло 496.000 грама, представляваща коноп, със съдържание на
тетрахидроканабинол 9.70%, а другият плик съдържа суха зелена растителна
маса с нетно тегло 49..000 грама, представляваща коноп, със съдържание на
тетрахидроканабинол 11.20%.
Показанията на свид.я., че не познава и не се е срещал със свид.Г.,
остават изолирани в процеса, не кореспондират с останалата доказателствена
съвкупност и затова не са ценят от съда. Безспорно е установено, че при тази
среща свид.я. оставил в лекия автомобил на свид.Г. коноп с общо тегло
991.000 грама, намиращ се в два полиетиленови плика, поставени в оранжева
найлонова торба. Показанията на свид.я. не кореспондират със справките от
мобилния оператор за проведените разговори, с изготвените ВДС във връзка с
експлоатираните СРС подслушване и видеонаблюдение, както и с
показанията на свидетелите Б. и К., във връзка с осъществената от тях
проверовъчна дейност, поради което правилно не им е дадена вяра относно
факта, че свид.я. и свид.Г. не се познават и не са се срещали. Първоначално,
на 30.09.2018г. свид.я. от тел.№ .. провел телефонен разговор със свид.Г. на
тел.№ .., ползван от последния. На същата дата двамата свидетели провели и
други разговори, като свид.я. вече ползвал тел.№ .., от който провел
20
последващите разговори със свид.Г. в периода от 30.09.2018г. до 12.10.2018г.
Въпросните две сим-карти с абонатни номера .. и .. са собственост роднини на
свид.я. - съответно на майка му свид.И. я.а и свид.Ф., който живее на семейни
начала със сестрата на свид.я.. По този начин свид.я. е имал обективна
възможност да използва абонатните номера в периода 30.09.2018г. -
12.10.2018г., което кореспондира и със заявеното от свид.Ф., че сим-картата
се намирала в дома му, в места достъпни „за посетителите в жилището“,
между които и свид.я..
Механизмът на организация по придоби.е разпространение на
наркотичните вещества от подс.П. се установява и от показанията на
свид.Г.Г., дадени в съдебно заседание и прочетени от ДП - частта от тях, от
които се установява среща на лицето а. Р. с подс.П., както и уговорени и
осъществени срещи след това на свидГ. с подсъдимия и извършван превоз от
свидГ. „а. само ме запозна с А., тя не е имала участие в нашите срещи или
превоз от моя страна“. Независимо, че свидГ. в съдебно заседание заявява, че
прочетеното от ДП е вярно, като единствено не е вярно, че като са се връщали
с а. от срещата й с подсъдимият, тя му е споделила, че подс.П. „имал
контакти, свързани с продажба на наркотици“. Съдът не дава вяра на тази част
от показанията му, тъй като противоречат на останалата част от показанията
му, свързани с последващи срещи на подсъдимия и свидетеляГ., и
извършвания превоз от страна на свидетеля, както и с обективно
установеното при задържането му с намиращи се в автомобила наркотични
вещества. Възражението на защитата на подс.П., че свидГ. е дал тези
показания с уговорката да освободят жената, с която живее на семейни
начала, е неоснователно. Действително, жената на свидГ. е била задържана и
след това освободена, но не веднага след разговора на свидетеля с полицаите
– свидетелите К.и Б., за което няма спор, че се е провел, а „два дни след
това“, както заявява и свидГ.. Нещо повече, към 2..02.2020г. при даване на
показания на свидГ. в съдебно заседание пред първата инстанция,
наказателното преследване спрямо тази жена е било прекратено, но въпреки
това свидГ. отново заявява и потвърждава частта от прочетените му
показания, дадени на ДП, без тези които го уличават в извършване на
престъпление, което е негово право. Установено е, че свидГ. се е срещал с
подс.П., след като ги е запознала жена с име а., негова позната, като
21
свидетелят се ползвал от правото си по чл.121 ал.1 от НПК и не е дал
показания по въпроси, които според него биха го уличили в извършване на
престъпление.
Възражението на защитата, че не са разпитани лицата а. Р. и И.Д. също
е неоснователно, тъй като нямат пряко отношение към предмета на доказване
по делото, не попадат в обхвата на доказване по чл.102 от НПК.
Обстоятелствата по намирането на мостра марихуана от свид.Н. Г. от
свид.К.Я., преди това срещата на свид.Г. с И.Д. (бай и.) и неодобряване на
марихуаната поради ниското й качество, след това последвалата среща на
свид.Г. на 30.09.2018г. със свид.К.Я. в гр.София на паркинга на Кино Арена
Запад“, като свид.Г. е получил от „бай и.“ телефонния номер на свид.я. и се е
уговорил, се установяват от изготвените ВДС по делото от приложените
подслушване и видеонаблюдение, показанията на свидетелите И. я.а
(собственик на сим-карта с № ..), Любомир Ф. (собственик на сим-карта с №
..), С.Б. и М.К., от трафичните данни в приложените справки от мобилните
оператори. Свидетелите Б. и К. провеждали оперативно разследване, в
резултат на получена информация, че подсъдимият се занимава с
разпространение на наркотични вещества, при което лично възприели
информация при използваните оперативни способи. Съдът правилно не е дал
вяра на показанията на свид.я., че не познава свид.Г., както и проведените
между тях разговори и две срещи, и предаването на 12.10.2018г. на
наркотичните вещества, иззети от автомобила на свид.Г. при извършеното
претърсване на автомагистрала Тракия. Свидетелят Г. е провел няколко
телефонни разговора със свид.я. от телефон с абонатен номер +..,
първоначално на 30.09.2018г. на телефон с абонатен номер +.., а след това по-
късно същия ден и в периода 30.09.2018г.-12.10.2018г. на номер +... Абонатен
номер +.. е собственост на свид.И. я.а (майка на свид.я.) от 2010г. - 2011г., а
абонатен номер +.. – на свид.Ф. (във фактически съжителство със сестрата на
свид.я.), видно от показанията на свидетелите я.а и Ф. и приложените справки
от мобилните оператори, което обективира действително възможността на
свид.я. да провежда разговори със свид.Г. и уговаряне на срещи между тях.
Срещите между двамата свидетели – я. и Г. са реално осъществени на
уговореното при проведените телефонни разговори конкретно място, което е
безспорно установено и кореспондира с изготвените ВДС при приложените
22
подслушване и видеонаблюдение. Свидетелят Г. от абонатен номер +.. е
запознавал подсъдимият с уговорките си със свид.я. и резултата от
проведените срещи на абонатен номер +.., собственост на свидК.Н.а (видно от
справки от мобилния оператор Теленор – т.3, л.419 от ДП), използван от
подсъдимия. Свидетелката Н., фактически съжителства с подс.П., поради
което е отказала да даде показания на основание чл.119 от НПК, но видно от
приложените ВДС подсъдимият е ползвал абонатен номер +.. (квалифициран
том 2 от ДП), което се потвърждава и от заключението на извършената
техническа експертиза, че иззетия мобилен апарат Nokia (протокол за
претърсване и изземване в дома на подсъдимия – л.6-10, т.1 от ДП) е със сим-
карта с номер ... По този начин подс.П. е давал указания на свид.Г. и му е
поръчал да снабди с наркотичните вещества първо от гр.Петрич, което не се
осъществило, поради не добро качество на наркотика, а след това от
гр.София, когато свид.Г., заедно със свид.Т., с лек автомобил Ауди с ДКН А ..
НВ, пренасяли коноп с нетно тегло 496.000 грама със съдържание на
тетрахидроканабинол 9.70% и коноп с нетно тегло 49..000 грама със
съдържание на тетрахидроканабинол 11.20%. Количеството и процентното
съдържание на тетрахидроканабинола са установени по безспорен начин от
заключението на изготвената физико-химична експертиза (Протокол №
1000/17.10.2018г.), при която са изследвани иззетите наркотични вещества
при извършеното претърсване на лекия автомобил на автомагистрала Тракия,
управляван от свид.Г. и пътник свид.Т.. Наркотичните вещества са намерени
в автомобила и са пренасяни от двамата свидетели – Г. и Т., установено не
само от обективираното в протокола за претърсване и изземване от
12.10.2018г., но и от показанията на свид.Ж.Ф., спрял автомобила за проверка
след получена задача за това, които кореспондират и с показанията на
свидетелите Б. и К., както и показанията на свид.Т., пътувал в автомобила със
свид.Г.. Спреният автомобил е бил в посока на адреса, където живее подс.П.
(с.К., общ.П.), което съпоставено с показанията на свид.Т., че е за лице „в
близост до гр.П.“ (показания на свидетеля от 29.01.2019г. – л.173, т.2 от ДП),
както и показанията на полицейските служители Б. и К. и свид.ф.,
изготвените ВДС по делото, определят извода, че наркотичните вещества в
автомобила на свид.Г. са пренасяни от двамата свидетели до с.К. за подс.П.,
който извършил приготовление с действията си и е създал условия за
придоби.е с цел разпространение и последващо разпространение, без
23
надлежно разрешително на процесното наркотично вещество – 991 грама
коноп.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на
свидетелите Б. и К. относно обвинението за разпространение на 3.893гр.
марихуана на свид.Й.М. на 10.01.2019г. от подс.П. в дома му в с.К..
Свидетелите Б. и К. лично възприели проведената среща между свидетелите
М. и А. с подс.П. в дома на последния в с.К., което кореспондира и с
показанията на свидетелите М. и А.. Преди това свид.М. се уговорил с подс.П.
за срещата, която действително се състояла на 10.01.2019г. По делото няма
спор и е установено, че свид. Т.Я. дал телефонния номер на подсъдимия (..) на
свид.М., който се свързал с него. Причината за това е снабдяването на свид.М.
с малко количество марихуана, което е и сторено на 10.01.2019г., когато
подс.П. дал на свид.М. кутия от цигари, съдържаща марихуана, която видно
от извършената химическа експертиза (Протокол № 20/11.01.2019г. – т.1,
л.108-109 от ДП)) е 3.893 грама коноп със съдържание на
тетрахидроканабинол 11.60%. Фактът на предаването на въпросното
количество марихуана от подсъдимия на свид.М. се потвърждава не само от
неговите показания, но и от показанията на свид.А., на които е дадена вяра, че
последният е видял предаването от мястото, където се е намирал пред къщата.
Показанията на свид.А. се потвърждават и от проведения следствен
експеримент в съдебното производство, при който се установява категорично,
че от мястото, където се е намирал свид.А. при посещението му в дома на
подсъдимия, имал възможност да възприеме силуетите на лицата, намиращи
се в помещението (само свид.М. и подсъдимия), както и движенията им,
поради което свид.А. е видял подс.П. да взема вещ от рафта, разположен до
масата и да я предава на свид.М., което кореспондира и с показанията на
свид.М.. Правилно установеното от проведените на ДП два следствени
експеримента не е ценено от съда, тъй като същите са проведени при условия,
различни от тези, при които се е осъществила срещата на свидетелите М. и А.
с подс.П., поради което правилно е бил проведен следствен експеримент от
съда при идентични със срещата условия, който е ценен от съда. Предаването
на кутията от цигари от подсъдимия на свид.М. и оставянето й в автомобила,
с който се придвижвали свидетелите М. и А. се потвърждава и от показанията
на свид.Калин и.ов, който е спрял лекия автомобил на свид.А., след получена
24
задача за това, което кореспондира с обективираното в протокола за
претърсване и изземване на 10.01.2019г. (т.2, л.211-217 от ДП) на л.а.Ауди А8
с рег.№ К .. ВК, изземване на кутия за цигари, увита в станиол, в която има
4бр. топчета суха тревна маса. Самото претърсване и изземване е извършено
при стриктно спазване на процесуалния ред по НПК и твърдяното от
защитата, че не са присъствали поемни лица не отговаря на истината. В
протокола за претърсване и изземване, заверен препис от който е приложен
на л.211-217, т.2 от ДП, ведно с фотоалбум, изрично е посочено, че
претърсването е извършено в присъствието на две поемни лица (Г. и.ов и
Елена Кръстева), като в края на протокола са положени подписите на
присъствалите лица, експерта, разследващия полицай и поемните лица.
Относно твърдението на защитата, че по кутията няма как да не са останали
годни за изследване следи, съдът се доверява на заключенията на
извършените дактилоскопна експертиза (Протокол № 7/11.01.2019г. – т.1,
л.10. от ДП) и ДНК-експертиза (Протокол № 19/ДНК-112 от 12.04.2019г. –
т.3, л.476-477 от ДП), че липсват дактилоскопни следи и годен за
интерпретиране ДНК-профил, което не променя извода на съда за
предаването на кутията със съдържащата се в нея марихуана от подсъдимия
на свид.М.. Фактът от къде тази кутия се е озовала в дома на подсъдимия не
касае предмета на доказване по делото и не разколебава извода на съда за
разпространението на процесното наркотично вещество от подсъдимия на
свид.М..
Във въззивното съдебно производство по искане на защитата беше
проведена очна ставка между свидетелите М. и Т.Я., при която се
потвърждава обстоятелството, че свид.М. е отишъл при подсъдимия и
„приказвахме и за трева“. При проведената очна ставка свид.М. потвърждава
показанията, които е дал и на които съдът правилно е дал вяра и е обяснил
всичко „пред предходния съд“. Относно проведеното на ДП разпознаване на
подсъдимия като лицето, което е дало кутията с марихуана на свид.М. от
свидетеля, съдът го намира за проведено при спазване на процесуалните
правила, неопорочено и поради това е неоснователно твърдяното от свид.М.,
че е разпознал подсъдимия, след като лицето е изведено по-напред от
останалите лица. На разпознаването, проведено на 11.01.2019г. за времето от
17.34 часа до 17.40 часа (л.61-63, т.1 от ДП), свид.Й.М. е разпознал
25
категорично подс.П. като „мъжът, който на 10.01.2019г. чакаше мен и М. пред
къщата си в с.К. и който ме покани в къщата си и ми даде цигарената кутия,
увита в найлон, в която при последвалата проверка от полицейски служители
бе установена марихуана“. Разпознаването е проведено в присъствието на
поемни лица и експерт, както и на служебния защитник на подс.П.. Няма
възражения на присъстващите лица, които са подписали протокола и са
удостоверили с подписите си, че протокола е записан правилно. Нещо повече,
свидетелят М. А. също е разпознал подс.П. като мъжът, който „покани в
къщата си й. и докато ги чаках….видях, че този мъж взе от рафтовете нещо и
го даде на й.“. И това разпознаване е проведено в съответствие с
процесуалните правила при присъствието на поемни лица, експерт,
включително и защитника на подсъдимия към този момент, като е подписан
без възражения и забележки. Поради това съдът намира направеното
изявление на свид.М. при провеждане на очната ставка, че е разпознал
подсъдимият, след като е бил изведен напред от останалите лица, за
голословно и некореспондиращо с доказателствената съвкупност по делото.
От друга страна, същото е направено едва пред въззивната инстанция, близо
две години и половина след провеждането му на ДП, като преди това свид.М.
е имал възможност да го заяви още на ДП (проведен е разпит и пред съдия –
т.1, л..1-.2 от ДП), както и при разпита си в съдебното производство пред
първата инстанция, но същият не е сторил това. Съобразявайки изложеното,
въззивната инстанция намира твърденията на свид.М., че не могъл
първоначално да разпознае подс.П. като лицето дало му наркотичното
вещество, иззето при извършеното претърсване в автомобила на свид.А., за
неоснователни и неотговарящи на установената обективна истина по делото.
По делото е категорично установено, че на 10.01.2019г. в дома на
подс.П. в с.К., ул.“А.“ № 1а, са намерени и иззети .1бр. ловни патрона,
обективирано в протокол за претърсване и изземване от 10.01.2019г., ведно с
фотоалбум (т.1, л.6-23 от ДП), които са изследвани и безспорно е установено
от заключението на изготвената балистична експертиза (Протокол №
1/11.01.2019г.), че представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие по
смисъла на ЗОБВВПИ. Патроните са в добър външен вид, с невъзпламенен
капсул и са предназначени за стрелба с гладкоцевни ловни оръжия, калибър
12. Наличието им в дома на подсъдимия не се оспорва и от самия подсъдим, в
26
част от дадените от него обяснения, което кореспондира и с част от
показанията на свид.Д. П.а (майка на подсъдимия), както и с показанията на
свидетелите Б. и К.. Видно от описаното в протокола за претърсване и
изземване патроните са намерени в дома на подсъдимия на различни места от
къщата и в различно количество, поради което не отговаря на истината и
свид.П.а се стреми да защити и потвърди защитната позиция на сина си –
подс.П., че патроните са останали от баща му и тя ги е донесла от гр.Нова
Загора в чувал, както и обясненията на подсъдимия, че е щял да ги предава в
полицията, в която част правилно съдът не ги е кредитирал.
Инкриминираните патрони, освен че са намерени на различни места в дома на
подсъдимия – в два шкафа на секция, намираща се в антре на първи етаж на
къщата; в джоб на спортно яке, закачено на портмантото в антрето; в шкаф,
намиращ се в стая на втори етаж от къщата, са и различни видове – 19 бр.
ловни патрона с оранжева пластмасова част с надпис на нея „MEZZO
LAMBRO 32g 3/70 mm“ и щампован в долната част на металната част четири
пъти цифра „12“, 10 бр. ловни патрона с кафява пластмасова част с надпис на
нея „LAMBRO 33g ./70 mm“ и щамповани в долната част надписи “NOBEL 12
SPORT 12“, 4 бр. ловни патрона с жълта пластмасова част с надпис на нея
„LAMBRO TORDO 30g 9/70 mm“ и щампован в долната част на металната
част надпис „NOBEL 12 SPORT 12“, 2 бр. ловни патрона с оранжева
пластмасова част и щампован в долната част на металната част надпис
„NOBEL 12 SPORT 12“, 2 бр. ловни патрона единият с кафява пластмасова
част и надписи на нея „LAMBRO 33g ./70“ и щамповани в долната част на
металната част надписи „NOBEL 12 SPORT 12“ и другият с черна
пластмасова част с надпис на нея „XPERT GAME MIRAGE 4,00 mm 70/2 ¾“ и
щампован в долната част на металната част надпис „CLEVER 12 MIRAGE
12“, 8 бр. ловни патрони с оранжева пластмасова част с надпис на Hefl
„MEZZO LAMBRO 32g 3/70 mm“ и щампован в долната част на металната
част четири пъти цифра „12“, . бр. ловни патрона с кафява пластмасова част с
надписи на нея „LAMBRO 33g ./70 mm“ и щамповани в долната част на
металната част надписи „NOBEL 12 SPORT 12“, 1 бр. ловен патрон със сива
пластмасова част с надпис на нея „SKEET STERLING – 12 са1 24 gr” и
щампован в долната част на металната част надпис „STERLING 12 ITALY
12“. Нещо повече, при наличието на отказ на Началник РУ П. от 07.08.2018г.
за издаване на разрешение за придоби.е на дългоцевно огнестрелно оръжие и
27
боеприпаси за него за ловни цели, връчен на подс.П. същия ден, той е бил
длъжен да не съхранява и да не държи описаните боеприпаси за огнестрелни
оръжия по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗОБВВПИ, които са намерени и иззети при
извършеното претърсване в дома му. Поради това е правилно изведеното от
съда, че подс.П. знаел за наличието на процесните .1 бр. ловни патрони и
осъществявал фактическа власт върху тях. В подкрепа на това обстоятелство е
и факта, че на 07.08.2018г. на подсъдимия е отказано издаването на
разрешение за придоби.е на дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна
цев над .1см и боеприпаси за него за ловни цели, установено от приложения
на л.129, т.1 от ДП отказ относно издаване на разрешение за дейности с
ОБВВПИ и докладна записка от 11.01.2019г. (л.128, т.1 от ДП), че на
подсъдимия е отказано издаването на това разрешение, поради което
подсъдимият към 10.01.2019г. не е разполагал с разрешение за придоби.е,
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси.
Наведеното от защитата, че подсъдимият имал намерение да ги предаде в
полицията, а иззетите патрони не са били скрити, съдът го намира за
неоснователно. При наличието на отказа от 07.08.2018г., подс.П. е имал
достатъчно време до инкриминираната дата - 10.01.2019г., когато са намерени
в дома му (над пет месеца след това), да ги занесе в полицията, ако е имал
такова намерение, и да дочака, жената, с която живее, за да отидат заедно.
Въззивната инстанция намира, че такова намерение у подсъдимия въобще
липсвало и иззетите патрони, които са боеприпаси за огнестрелни оръжия по
смисъла на чл.7 ал.1 от ЗОБВВПИ, са държани от подсъдимия в дома му на
различни места, без да има за това надлежно разрешение съгласно чл..6 ал.1,
вр.чл..0 ал.3, вр.ал.2 от ЗОБВВПИ и чл.43 и чл.44 от ППЗКВВООБ.
Правилно първоинстанционният съд обсъдил много подробно
обясненията на подс.П. и отчел двойствения им характер – като средство за
защита и като гласно доказателствено средство за установяване на
обективната истина по делото. Обясненията на подсъдимия П. в по-голямата
си част не кореспондират със събраната доказателствена съвкупност по
делото, като единствено се дава вяра на обясненията му във връзка с
познанството му със свид.Т.Я., срещата му със свидетелите Й.М. и М. А.,
преди това уговарянето по телефона със свид.М., близките му отношения със
свид.Н. Г., познанството му с а. Р. и свид.Г.Г.. Подробностите, които
28
подсъдимият обяснява във връзка с познанството му с горепосочените лица,
не кореспондират с останалите доказателства и се твърдят единствено от
подсъдимия, което е негово право и изгражда защитната му позиция,
непотвърдена от останалата доказателствена маса, кредитирана и анализирана
по-горе от съда. Тук съдът е длъжен да посочи, че от изготвените по делото
по надлежния ред ВДС в резултат на законосъобразно приложените
оперативни способи по ЗСРС – наблюдение, подслушване и проследяване, се
установяват отношенията между подсъдимия и свид.Г., мотивирането на
свидетеля от подсъдимия да намери наркотичното вещество „на всяка цена“ и
водещата роля на подсъдимия при това. Свидетелят Г. след всяка проведена
среща и разговор с И.Д. и свид.К.Я., съобщавал на подсъдимия за резултатите
от тях. Действително при разговорите били използвани думи и изрази като
„зехтин, зимнина, харесаха зехтина, сирене и др.“, като не било назовавано
конкретно наркотичното вещество, но проследявайки действията на свид.Г. се
установява, че става въпрос именно за наркотично вещество, което на
12.10.2018г. обективно било установено в автомобила на свид.Г., след като го
е получил от свид.я. в гр.София на определеното място на срещата, а на
свид.М. подсъдимият дал установеното на 10.01.2019г. в автомобила на
свид.А. наркотично вещество, намиращо се в кутия от цигари. Подсъдимият
П. е използвал мобилен телефон Nokia със сим-карта на Теленор с номер ..,
които е иззет при извършеното претърсване от дома на подсъдимия (т.1, л.6-
10 от ДП), а свид.М. – мобилен телефон iPhone .s със сим-карта на МТел с
номер .., предаден доброволно с протокол от свид.М. (т.1, л.87 от ДП),
установено от заключението на изготвената техническа експертиза (т.2, л.192
от ДП). Използването на думи, които са храни, в конкретните разговори и
съпоставянето им с последващите действия на лицата, които са ги употребили
по време и място, налагат извода на съда, че става въпрос не за хранителни
стоки, а за наркотични вещества, като не е необходимо да са назовани
изрично в разговорите, поради което настоящата инстанция намира, че е
неоснователно соченото от защитата, че не става въпрос за наркотици. Не
почива на събраните доказателствата и възражението, че показанията на
свидетелите М., А. иГ. са дадени под полицейски натиск, поради което е
голословно това твърдение. Въззивната инстанция изложи подробни
аргументи по-горе, като следва да се отбележи, че свидетелите са давали
показания на ДП, включително и пред съдия, както и пред състав на
29
първоинстанционния съд, а свид.М. и пред настоящия състав и не се установи
упражнено върху тях неправомерно действие (физическо или психическо),
което да е оказало влияние на дадените от тях показания.
Предвид всичко гореизложено, изводите на контролираната инстанция
са направени въз основа на правилен анализ на събраната доказателствена
съвкупност по делото, като съдът е стигнал до законосъобразен и обоснован
извод за извършени от подс.А.П. престъпления по чл.3.4а ал.1 изр.1 предл.4
от НК, по чл.3.6а, вр.чл.3.4а ал.1 изр.1 предл.3 и предл.4, вр.чл.17 ал.1 от НК
и по чл.339 ал.1 от НК.
По този начин подсъдимият П. в дома си в с.К. предоставил лично на
10.01.2019г. на свид.Й.М. високорисково наркотично вещество по смисъла на
чл.3 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от ЗКНВП, вр.Приложение № 1 - Списък I - „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” към чл.3 т.1 от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН) – коноп с нетно тегло
3.893 грама със съдържание на тетрахидроканабинол 11.60% на стойност
23.3.лв (съгласно Постановление 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството), под
формата на четири броя топчета с неправилна форма, поставени в кутия от
цигари с надпис „Марлборо“. Количеството на разпространеното наркотично
вещество и съдържанието на тетрахидроканабинол са категорично
установени в заключението на извършената химическа експертиза.
Подсъдимият не е имал надлежно разрешително за това съобразно
изискванията на чл.30 и чл.73 ал.1 от ЗКНВП и чл.1 и сл. от НУРРД и по
чл.73 ал.1, вр.чл.30 от ЗКНВП. С тези си действия подс.П. от обективна стана
осъществил състава на престъплението по чл.3.4а ал.1 изр.1 предл.4 от НК.
Подсъдимият П. е осъществил от обективна страна и състава на
престъплението по чл.339 ал.1 от НК, като на 10.01.2019г. в дома си в с.К.
държал .1 бр. ловни патрони, които предвид и заключението на балистичната
експертиза, са боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на чл.7 ал.1 от
ЗОБВВПИ, капсулът им не е възпламенен и са предназначени за стрелба с
гладкоцевно ловно оръжие. За държането на инкриминираните боеприпаси,
30
подс.П. нямал надлежно разрешение съгласно чл..6 ал.1, вр.чл..0 ал.3, вр.ал.2
от ЗОБВВПИ и чл.43 и чл.44 от ППЗКВВООБ и даже е получил отказ за
издаване на такова разрешение, въпреки това подсъдимият осъществил
фактическа власт върху процесните боеприпаси.
Подсъдимият П. е осъществил от обективна страна и състава на
престъплението по чл.3.6а, вр.чл.3.4а ал.1 изр.1 предл.3 и предл.4, вр.чл.17
ал.1 от НК, тъй като за времето от 24.09.2018г. до 12.10.2018г. в с.К., общ.П.,
извършил приготовление с действията си, чрез които създал условия за
извършване на престъпление по чл.3.4а от НК – придоби.е с цел
разпространение и последващо разпространение, без надлежно разрешително
съгласно чл.30 и чл.73 ал.1 от ЗКНВП и чл.1 и сл. от НУРРД, по чл.73 ал.1,
вр.чл.30 от ЗКНВП, на високорисково наркотично вещества по смисъла на
чл.3 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от ЗКНВП, вр. Приложение № 1 – Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ към чл.3 т.1 от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН) – коноп с нетно тегло
496.000 грама със съдържание на тетрахидроканабинол 9.70% на стойност 2
976.00лв, под формата на прозрачен полиетиленов плик с размери 39/49см,
запечатан от всички страни чрез стопяване, в който има суха зелена
растителна маса (връхчета), и коноп с нетно тегло 49..000 грама със
съдържание на тетрахидроканабинол 11.20% на стойност 2 970.00лв, под
формата на прозрачен полиетиленов плик с размери 39/49см, запечатан от
всички страни чрез стопяване, в който има суха зелена растителна маса
(връхчета), или общо 991.000 грама коноп на обща стойност . 946.00 лева.
Подсъдимият поръчал и давал указания в телефонни разговори на свид.Н. Г.
да го снабди с горепосочените наркотични вещества от гр.Петрич и гр.София
и да ги пренесе до с.К., общ.П. на адрес ул.“А.“ № 1а. Така свид.Г. за и в
изпълнение на целта, на 12.10.2018г. е използвал лек автомобил „Ауди“ модел
А3 с държавен регистрационен номер А .. НВ за пренасяне на предмета на
престъплението от гр.София до с.К., общ.П., установен на 323+ км от АМ
„Тракия“ на територията на общ.Карнобат, където е била извършена проверка
от органите на ОД МВР Бургас. Така описаните извършени действия от
подс.П. не съставляват по-тежко престъпление по смисъла на НК. В случая
31
правилно е прието, че е налице приготовление по смисъла на чл.17 от НК,
което се изразява в създаването на условия за извършване на намисленото
престъпление преди започване на изпълнението му, т.е. подготвянето на
средства и хора за изпълнение на деянието – придоби.е на високорисково
наркотично вещество с цел разпространението му и последващо
разпространение на това наркотичното вещество. Подсъдимият осъществил
комуникация със свид.Г. за времето от 24.09.2018г. до 12.10.2018г., като
настоятелно и постоянно го убеждавал да му съдейства и да го снабди с
високорисково наркотично вещество – марихуана, което свид.Г. сторил на
12.10.2018г. като се снабдил и транспортирал с лекия си автомобил 991.000
грама коноп, установен при извършеното претърсване и изземване от
автомобила на автомагистрала Тракия на територията на общ.Карнобат.
Правилно съдът е отчел, че са налице условията на чл.17 ал.2 от НК и
приготовлението към престъпление по чл.3.4а от НК е наказуемо и
предвидено в закона. Не са налице условията по чл.17 ал.3 от НК и деецът, в
случая подс.П., не се е отказал да извърши престъплението по собствена
подбуда, поради което следва да се накаже.
Подсъдимият П. извършил и от субективна страна трите престъпления
по чл.3.4а ал.1 изр.1 предл.4 от НК, по чл.3.6а, вр.чл.3.4а ал.1 изр.1 предл.3 и
предл.4, вр.чл.17 ал.1 от НК и по чл.339 ал.1 от НК, при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предл.1 от НК, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянията, предвиждал е техните
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Подсъдимият ясно е съзнавал, че не притежава надлежно разрешително за
извършване на дейности с наркотични вещества и по-точно коноп, но въпреки
това е разпространил това вещество на свид.М. и е създал условия за
придоби.е с цел разпространение и последващо разпространение на това
наркотично вещество, като е поръчал и давал указания на свид.Г., който е
приел и изпълнявал указанията на подсъдимия, и му докладвал за резултатите
от дейността си. Подсъдимият е съзнавал и липсата на правно основание да
държи инкриминираните боеприпаси – .1 бр. ловни патрони, намерени на
различни места в дома му, включително и в якето си, още повече че през
м.08.2018г. му било отказано такова разрешително и подсъдимият бил
наясно, че не може да държи въпросните боеприпаси за огнестрелни оръжия
32
по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗОБВВПИ, тъй като нямал разрешение за това.
Като е установил правилно фактите по делото и е анализирал
доказателствата, първоинстанционният съд е достигнал и до правилни правни
изводи, че с описаното поведение подсъдимия А.П. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпленията по чл.3.4а ал.1 изр.1 предл.4
от НК, по чл.3.6а, вр.чл.3.4а ал.1 изр.1 предл.3 и предл.4, вр.чл.17 ал.1 от НК
и по чл.339 ал.1 от НК, като е доказано и авторството на деянията, извършени
от подс.П.. Ето защо и искането за оправдаване на подсъдимия е
неоснователно, поради категорична и безспорна доказаност на деянията,
извършени от подсъдимия П..
Относно възражението на защитата за явна несправедливост на
наложеното на подсъдимия наказание, БАС го намира за частично
основателно.
Първоинстанционният съд е определил наказанията на подсъдимия,
като правилно е преценил, че липсват предпоставките на чл... ал.1 т.1 от НК,
тъй като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината и
отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и липса на другата
кумулативна предпоставка по този член, а именно и най-лекото предвидено за
съответното деяние наказание да се явява несъразмерно тежко, поради което
правилно са определени наказанията по чл..4 ал.1 от НК. Контролираната
инстанция е отчела сравнително високата обществена опасност на личността
на подсъдимия в резултат на извършените от него три отделни тежки
умишлени престъпления в условията на реална съвкупност. При определяне
на наказанията на подсъдимият, съдът е отчел зрялата му възраст, съдебното
му минало (неосъждан – реабилитиран), наличието на средно образование,
семейното му положение – разведен, живее на семейни начала със свид.Н. и с
възрастната си майка – свид.П.а, както и коректното му процесуално
поведение и здравословното му състояние с наличие на заболяване.
Отчитайки тези обстоятелства съдът е индивидуализирал наказанието по
чл.3.4а ал.1 изр.1 предл.4 от НК, като е отчел правилно по-ниската
обществена опасност на деянието с оглед разпространеното твърде малко
количество коноп (3.893гр.) и процентното му съдържание на
тетрахидроканабинол (11.60%). Изхождайки от всички смекчаващи вината му
33
обстоятелства – чистото съдебно минало, доброто процесуално поведение,
малкото количество наркотично вещество, към които настоящата инстанция
намира, че следва да се прибави и здравословното състояние и семейно
положение на подсъдимия, въззивният съд намира, че следва да се определи
наказанието при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, но не в размер към законовия минимум, а в предвидения
минимален размер, в какъвто смисъл следва да се измени присъдата. Поради
това наложеното наказание лишаване от свобода на подс.П. за извършеното
от него деяние по чл.3.4а ал.1 изр.1 предл.4 от НК следва да се намали в
размер на две години лишаване от свобода, а кумулативното наказание глоба
в размер на . 000лв, която е наложена в минимален размер, е правилно
определена и съобразена и с имотното състояние, липсата на доходи на
подсъдимия и семейното му положение.
Определеното наказание за извършеното престъпление от подсъдимия
П. по чл.339 ал.1 от НК е индивидуализирано като е отчетена по-ниската
обществена опасност на деянието, при превес на смекчаващите вината на
подс.П. обстоятелства, към които трябва да се прибавят и семейното, и
здравословно състояние на подсъдимия. Поради това наказанието е правилно
определено в минимален размер, а именно в размер на две години лишаване
от свобода.
Относно определеното наказание за извършеното престъпление по
чл.3.6а, вр.чл.3.4а ал.1 изр.1 предл.3 и предл.4, вр.чл.17 ал.1 от НК,
въззивната инстанция го намира за завишено. БАС намира част от изложените
съображения и направени изводи за неправилни и несъответни на данните по
делото. Отчетен е механизмът на осъществяване на престъплението от
подс.П., който е създал условия за придоби.е на наркотичното вещество с цел
разпространение и последващото му разпространение, като е мотивирал
свид.Г. – поръчал и му давал указания, но всичко това е елемент от състава на
деянието и не следва да се отчита като отегчаващо обстоятелство.
Въвличането на други лица в престъпната дейност не би могло да бъде ценено
като отегчаващо отговорността обстоятелство, защото то е елемент от
обективната страна на изпълнителното деяние на престъплението, независимо
от моралната укоримост на такова поведение, в какъвто смисъл е съдебната
практика (Решение № 1.4/28.09.201.г., н.д.№ 229/201.г., І н.о., ВКС). Така че,
34
индивидуализирайки наказанието на подсъдимия П. в рамките на
предвиденото в чл.3.6а, вр.чл.3.4а ал.1 изр.1 предл.3 и предл.4, вр.чл.17 ал.1
от НК наказание, но не повече от предвиденото за съответното престъпление,
БАС констатира, че съдът неправилно е определил тази рамка от три до осем
години лишаване от свобода, като същата е в размер от две до осем години.
БАС счита, че в така определената рамка наказанието следва да се определи
малко под средния размер, който е пет години лишаване от свобода, а именно
– в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода, в какъвто
смисъл следва да се измени атакуваното решение на въззивния съд. БАС
счита, че така индивидуализирано, наказанието изпълнява целите, визирани в
чл.36 от НК за поправяне и превъзпитаване на подсъдимия към спазване на
закона и добрите нрави.
Правилно първата инстанция е определила едно общо наказание при
условията на чл.23 ал.1 от НК, тъй като престъпленията са извършени преди
да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, т.е. в условията на
реална съвкупност, но предвид намаления размер на наказанията за
извършените деяния по чл.3.6а, вр.чл.3.4а ал.1 изр.1 предл.3 и предл.4,
вр.чл.17 ал.1 от НК и по чл.3.4а ал.1 изр.1 предл.4 от НК, следва
определеното общо наказание да е в размер на четири години и шест месеца
лишаване от свобода. Това налага и промяна на вече определения с присъдата
първоначален режим на изтърпяване на наказанието, а именно от строг на
общ, съобразявайки разпоредбата на чл..7 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Правилно и обосновано към определеното общо най-тежко наказание е
присъединено, на основание чл.23 ал.3 от НК, изцяло наказанието глоба в
размер на . 000лв.
Апелативен съд Бургас намира, че така индивидуализирана по вид
комплексната санкция ще осигури необходимия баланс между поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия и превантивната роля на наказанието. Следва
да се подчертае, че генералната превенция не се основава само и единствено
върху размера на наказанието, като не по-малко от значение са неизбежността
на наказанието и навременното санкциониране на престъпните посегателства.
Относно искането за оправдаване на подсъдимия, съдът го намира за
неоснователно, поради категорична доказаност на деянията, извършени от
35
подсъдимия П.. Деянията, извършени от подсъдимия, са доказани по
несъмнен начин, предвид гореизложените аргументи и атакуваната присъда
не почива на предположения, а на категорично доказани факти и
обстоятелства относно извършените от подсъдимия деяния по чл.3.4а ал.1
изр.1 предл.4 от НК, по чл.3.6а, вр.чл.3.4а ал.1 изр.1 предл.3 и предл.4,
вр.чл.17 ал.1 от НК и по чл.339 ал.1 от НК, авторството му, като наложеното
наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в
размер на . 000 лева по вид и размер способства в най-пълна степен за
постигане целите на индивидуалната и обща превенция, и отговаря на
изискванията на чл.36 ал.1 от НК.
Правилно, на основание чл..9 ал.1 т.1 от НК, съдът приспаднал от срока
на наложеното общо най-тежко наказание времето от 10.01.2019г. до влизане
в сила на настоящата присъда, през което подсъдимият АНТ. ИВ. П. бил
задържан и спрямо него е била взета мярка за неотклонение задържане под
стража.
На основание чл..3 ал.1 б.“а“ от НК, съдът правилно отнел в полза на
държавата веществените доказателства, принадлежащи на подсъдимия А.П. и
послужили за извършване на умишлените престъпления по чл.3.4а ал.1 изр.1
предл.4 от НК и по чл.3.6а, вр.чл.3.4а ал.1 изр.1 предл.3 и предл.4 от НК,
както следва 1 бр. мобилен апарат марка „VERTU“ с № В0121.7 и с IMEI № ..,
без карта памет, със заредена в него само рамка за СИМ карта без СИМ карта
в нея; 1 бр. мобилен апарат марка „NOKIA“ с .., модел „ТА10.7“, без карта
памет, със заредена в него СИМ карта на мобилен оператор „Теленор“ с № ..,
както и на основание чл..3 ал.2 б.“а“ от НК, отнел в полза на държавата,
веществените доказателства – .1бр. боеприпаси за огнестрелни оръжия,
предмет на обвинението по чл.339 ал.1 от НК.
Съдът правилно отнел на основание чл.3.4а ал.6, вр.ал.1 от НК, в полза
на държавата, вещественото доказателство коноп с нетно тегло 3.893 грама
със съдържание на тетрахидроканабинол 11.60%, кутия от цигари с надпис
„Марлборо“, синя на цвят, обвита в стреч фолио; коноп /марихуана/ с нетно
тегло 496.000 грама със съдържание на тетрахидроканабинол 9.70%; коноп
/марихуана/ с нетно тегло 49..000 грама със съдържание на
тетрахидроканабинол 11.20%, представляващи предмет на престъпленията по
36
чл.3.4а ал.1 изр.1 предл.4 от НК и по чл.3.6а, вр.чл.3.4а ал.1 изр.1 предл.3 и
предл.4 от НК.
За останалите веществени доказателства правилно съдът постановил да
се върнат на подсъдимия АНТ. ИВ. П., а именно 29 броя таблетки с
неустановен произход, за които не са установени вещества под контрол,
съгласно ЗКНВП (химическа експертиза от 11.01.2019г. – Протокол № 19), и
да се върне на свидетеля Й. Ф. М. 1 брой мобилен апарат марка „Iphone .s“ с
IMEI .., без карта памет, със заредена в него СИМ карта на МТел с № ...
Правилно, с оглед осъждането на подсъдимия П. по повдигнатите
обвинения, на основание чл.189 ал.3 от НПК в негова тежест са възложени
направените деловодни разноски в полза на държавата в общ размер на 1
0.0.19 лева, от които сума в размер на .20.19 лева, представляваща разноските
от досъдебното производство, платима по сметка на ОД МВР Бургас, и сума в
размер на .30 лева, представляваща направените в съдебното производство
разноски, платими по сметка на ОС Бургас, както и сума в размер на 10 лева,
представляваща следваща се държавна такса за служебно издаване на два
изпълнителни листа за събиране на разноските.
След извършената проверка на атакуваната присъда, настоящата
инстанция не намери допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, твърдени от жалбоподателя. Изводите на решаващия съд са
направени след цялостен, задълбочен и правилен анализ на събраните
доказателства, поради което правилно е приложен и материалния закон.
Предвид гореизложените съображения, Апелативен съд гр.Бургас
намери, че атакуваната присъда следва да се измени в частта относно
наложеното наказание по чл.3.4а ал.1 изр.1 предл.4 от НК лишаване от
свобода като го намали от две години и девет месеца на две години, както и
наложеното наказание по чл.3.6а, вр.чл.3.4а ал.1 изр.1 предл.3 и предл.4,
вр.чл.17 ал.1 от НК лишаване от свобода като го намали от шест години на
четири години и шест месеца. С оглед на това следва да се намали и
наложеното на основание чл.23 ал.1 от НК общо наказание лишаване от
свобода за срок от шест години на четири години и шест месеца, което на
основание чл..7 ал.1 т.3 от ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален общ
режим. В останалата част присъдата следва да се потвърди.
37
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 282/12.11.2020г. по НОХД № 944/2019г. по описа
на Бургаски окръжен съд, като
- намалява наложеното наказание по чл.3.4а ал.1 изр.1 предл.4 от НК
лишаване от свобода от две години и девет месеца на две години;
- намалява наложеното наказание по чл.3.6а, вр.чл.3.4а ал.1 изр.1
предл.3 и предл.4, вр.чл.17 ал.1 от НК лишаване от свобода от шест години на
четири години и шест месеца;
- намалява наложеното на основание чл.23 ал.1 от НК общо наказание
лишаване от свобода за срок от шест години на лишаване от свобода за срок
от четири години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ
режим.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в петнадесетдневен
срок от получаване на писмените съобщения за изготвянето му пред
Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
38