Р Е Ш Е Н И Е
№
151
14.06.2019г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на
десети юни две хиляди и
деветнадесета година
в открито съдебно заседание в следния
състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при
секретаря Антоанета Масларска
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 192 по описа
на съда за 2018г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Д.Д.У., ЕГН **********, В.В.У., ЕГН **********
и В.М.У., ЕГН **********,*** обжалват заповед №РД-04-351/22.03.2018г. на кмета
на община Дупница. Релевират основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК.
Нарушението на материалния закон свързват с неизяснена собственост на УПИ-то, в
което се намира строежа, липса на правен интерес за М.Х.П. за подаване на
възражението срещу строежа, неправилен извод за годината на неговото
построяване от декларацията на А.П. Н. и съответствие на изграденото с
правилата на чл.42 и чл.44 от ЗУТ. Претендират отмяна на заповедта и присъждане
на деловодни разноски.
С определение от 15.06.2019г. съдът
е прекратил производството по делото спрямо Д.Д.У. поради смъртта на лицето и е
конституирал на нейно място наследника Е.М.У.. С определение №609/19.09.2018г.
на основание чл.159, т.4 от АПК поради липса на правен интерес съдът е оставил
без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото в частта по
оспорването от Д.Д.У., заместена от Е.М.У..
Производството по делото е висящо по
жалбата от В.В.У. и В.М.У. срещу заповедта на органа.
В с.з. пълномощникът на жалбоподателя
В.М.У. поддържа жалбата.
Пълномощниците на ответния кмет на
община Дупница намират жалбата за неоснователна.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по
спора:
С оспорената заповед №РД-04-351/22.03.2018г.
на основание чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ поради установен незаконен строеж,
изграден без необходимите строителни книжа и документи на основание чл.225а,
ал.1 от ЗУТ във вр. с правомощията по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ кметът на община
Дупница е наредил на В.В.У. и В.М.У. да премахнат строеж: „Второстепенна
постройка на допълващо застрояване“, разположен в ПИ 56349.200.110 по КККР на
с.П., представляващ УПИ III -24, кв.4 по рег.план на селото от
1969г. Фактите в заповедта са установени от Констативен акт №1/21.02.2018г.,
съставен от служители на общината за проверка на имота със скица на незаконното
строителство. Установено е, че УПИ III – 24, кв.4 по рег. план на селото е собственост на А.Н. П.,
Д.Д.У. и В.В.У., като незаконният строеж е разположен в УПИ-то, представляващ
ПИ 56349.200.119 по КККР и по страничната граница с ПИ 56349.200.27 по КККР,
представляващ УПИ IX
– 25, кв.4 по рег. план. Строежът е с размери 2.87/4.40м и височина 1.90м.
Ограждащите стени са изпълнени с тухлена зидария. Покривът представлява
едноскатна дървена конструкция с покритие от ламарина и се ползва от
жалбоподателите с предназначение за склад. Строежът не е нанесен в КККР на
селото. В нотариално заверени декларации рег.№3489/09.10.2017г. от В.У.,
рег.№3488/09.10.2017г. от В.У. и рег.№350/08.02.2018г. от Д.У. лицата са
декларирали изграждане на строежа от М. Н. У. /починал/ преди 1985г., а в
нотариално заверени декларации рег.№225/26.01.2018г. от А.Н. П. и
рег.№226/26.10.2018г. от Е.М.У. двамата декларират, че строежът е изграден от
жалбоподателите през лятото на 2016г. Органът е приел, че строежът е реализиран
в нарушение на чл.37, ал.1 и чл.55 от ЗТСУ /отм./ във вр. с чл.121, ал.1 от
Наредба №5 за ПНТСУ /отм./ и осъществява състава на чл.160, ал.1 от ЗТСУ
/отм./, сега чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 и 2 и чл.169, ал.1 от ЗУТ във вр. с
чл.42, ал.3 от ЗУТ, което го квалифицира като незаконен по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Възраженията на жалбоподателите срещу съставения Констативен акт органът е
приел за неоснователни. Според становището на главния архитект на общината от
16.02.2018г., строежът не е търпим по см. на §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от
ПР на ЗУТ. Прието е, че от нотариално заверените декларации на жалбоподателите
за негово построяване през 1985г. строежът отговаря на периода по §16, ал.1 от
ПР на ЗУТ, но противоречи на регламента по чл.42, ал.2 и ал.3 от ЗУТ и е
изграден без съгласието на останалите собственици по см. на чл.55, ал.3 от ЗТСУ
/отм./, сега чл.183 от ЗУТ.
Заповедта е връчена на жалбоподателите
на 05.04.2018г., а жалбата по делото е подадена на 17.04.2018г.
Лицето М.Х.П. е подала заявление
рег.№94-М-675/30.08.2017г. до общината за незаконни строежи в ПИ 56349.200.119,
между които и процесния. По заявлението е извършена проверка, изискани са
декларации от собствениците на недвижимия имот за изграждане на постройките и
лицата са представили нотариални актове за собствеността върху имота.
Към Констативен акт №1/21.02.2018г.
е изготвен снимков материал за процесния строеж /вж.л.55-57/.
От приетата съдебно-техническа
експертиза на вещо лице арх.А.А.А. се установява, че видът на строежа
съответства на описанието му в Констативния акт от 21.02.2018г. Строежът е
разположен на дворищната регулация към УПИ IX-25, кв.4 по рег.план на селото и се
ползва като склад. Същият е от шеста категория по чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и
чл.12 от Наредба №1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи. От вложените
в него материали не може да се направи извод за времето на изграждане. Към
заключението вещото лице е приложило снимков материал на строежа /вж. л.122/.
Заключението на вещото лице съдът
намира за обективно и достоверно, т.к. съответства на писмените доказателства
по делото. Страните не го оспорват.
От показанията на св.А.Н. П. и св.А.
В. Г. е видно, че строежът е изграден от жалбоподателите през лятото на 2016г.
заедно с други постройки, след събаряне на стари. Останалите съсобственици на
имота не са били съгласни с извършеното строителство.
Показанията на свидетелите съдът
намира за обективни и достоверни, т.к. съответстват на част от писмените
доказателства във вид на нот.заверен декларации за времето на изграждане на
строежа. Противоречието на декларациите с представените такива от жалбоподателите
не е отстранено, но оспорващите не са проявили дължимата процесуална активност
за доказване на тезата си относно твърдяното от тях време на изграждане във
връзка с разпределението на доказателствената тежест от съда и указанията в
хода на делото /вж. л.112/.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Жалбоподателите са лица с правен
интерес от оспорването. Заповедта на кмета на общината е индивидуален
административен акт по см. на чл.214, т.3 от ЗУТ с утежняващ за адресите
характер, т.к. създава задължение за премахване на конкретно посочен строеж.
Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ пред компетентния административен
съд съгласно чл.215, ал.1 от ЗУТ.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оглед предмета на съдебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК във вр. с чл.228 от ЗУТ, оспорената заповед е законосъобразен административен акт.
Заповедта е издадена от оправомощен
орган. По начин на изграждане, обектът по заповедта представлява строеж по
легалната дефиниция на §5, т.38 от ДР на ЗУТ от 6-та категория, т.к попада в
регламентацията на чл.137, ал.1, т.6 във вр. с чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ.
Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ компетентен административен орган за издаване на
заповедта е кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице.
Заповедта е издадена при спазване на
установената за нея писмена форма. ЗУТ не въвежда особени правила за
съдържанието на заповедта, поради което са приложими общите изисквания за форма
на индивидуалните административни актове по чл.59, ал.2 от АПК. В заповедта е
посочено фактическо и правно основание за нейното издаване, органът - издател,
адресатите, датата на издаване, налице е разпоредителна част с ясно формирано
волеизявление на органа, посочен е реда за оспорване и фигурира подпис на
издателя.
При издаване на заповедта са спазени
разписаните в чл.225а, ал.2 от ЗУТ административнопроизводствените правила.
Заповедта е издадена въз основа на Констативен акт, съставен от служители за
контрол по строителството в общината. Констативният акт е връчен на адресатите,
които са подали възражение в законния срок. Административният орган е спазил и
общото правило по чл.35 от АПК за изясняване на релевантните за случая факти и
обстоятелства, като служебно е събрал всички относими доказателства във вр. с
правомощието по чл.36 от АПК. Изяснените от органа обстоятелства са надлежно
обективирани в оспорената заповед. Описанието на строежа съответства на
установеното от вещото лице на място. Размерите в план и предназначението на
строежа са посочените такива в Констативния акт. Органът е изяснил
собствениците на строежа в лицето на двамата жалбоподатели посредством надлежни
доказателствени средства – нотариално заверените декларации от всички лица. Двамата
жалбоподатели са надлежни адресати на разпореждането за премахване на строежа.
По аргумент от чл.225а, ал.5 от ЗУТ собствеността върху УПИ-то, респ. ПИ по
КККР е без правно значение по делото. Заявлението от М.Х.П. за наличие на
незаконно строителство в имота е ирелевантно, т.к. има характер на сигнал и с
него не се поставя началото на административното производство. Преписката на
органа съдържа множество действия след подаване на заявлението, но
административното производство по издаване на заповедта се счита за образувано
с издаване на Констативен акт №1/21.02.2018г. Жалбоподателите са присъствали по
време на проверката за съставяне на акта, подписали са същия и са подали
писмено възражение, което е разгледано от органа в процесната заповед.
Следователно, оспорващите са участвали в административното производство по
издаване на акта и органът е осигурил правото им на защита. Спазен е принципа
за истинност по чл.7 от АПК.
Заповедта е съответна на материалния
закон.
Правното основание за издаване на
заповедта е чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. От показанията на св.П. и св.Г. се
установи, че строежът е изграден през 2016г. С оглед годината на неговото
изграждане, строежът е незаконен поради липса на издадено разрешение за строеж
по см. на чл.148, ал.1 във вр. с чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ. Неприложима е
регламентацията по чл.151, ал.1 от ЗУТ. Дори и да е беше изграден през
декларираната от жалбоподателите 1985г. за неговата законност отново се изисква
издаване на разрешение за строеж, каквото липсва, съгласно чл.37, ал.1 във вр.
с чл.55 от ЗТСУ /отм./. Липсата на издадено разрешение за строеж е достатъчно
основание за незаконност на строежа.
Строежът
не е търпим. Изграждането му през 2016г. изключва приложението на §127, ал.1 от
ПЗР към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ.,бр.82/2012г., в сила от 26.11.2016г./, т.к. в
нормата се включват строежи, изградени до 31.03.2001г. При евентуално
изграждане през 1985г., строежът времево се помещава в регламента на §16, ал.1
от ПР на ЗУТ, но не отговаря на второто кумулативно изискване да е допустим по
действащите правила и нормативи по време на неговото извършване или по
правилата на ЗУТ. Начинът на изграждане на второстепенната постройка от
допълващото застрояване противоречи на правилото по чл.42, ал.2 от ЗУТ, т.к. е
изградена на вътрешната граница на УПИ-то без калкА.та стена да покрива
калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния имот, или
плътни огради. Не е налице и условието в чл.42, ал.3 от ЗУТ за разстояние на
строежа от вътрешните граници на УПИ-то. Регламентацията в чл.44, ал.1 от ЗУТ не
изключва приложението на чл.42 от закона. Подобни са правилата на чл.121, ал.2
от Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /ДВ,
бр.69/02.09.1977г., отм./, като липсват и останалите алтернативни изисквания за
съгласие на собственика на съседния парцел или подадена декларация за
изграждане на подобна постройка. Изключенията по чл.121, ал.3 и ал.4 от
Наредбата не са налице.
За
пълнота на мотивите във връзка с изложеното от органа в оспорената заповед
противоречие на строежа с чл.183 от ЗУТ съдът ще отбележи, че нормата е
неприложима. Липсата на съгласие на останалите собственици на УПИ III
- 24, кв.4 по рег. план на селото е неотносима към
търпимостта. Наличието на съгласие е условие за разрешаване на строителството,
като липсата му води до извършване на строежа без разрешение за строеж.
Съгласието обаче не е сред условията по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, т.к. същото не
е елемент от допустимостта на постройката съгласно правилата и нормативите за
извършване на строителството. Липсата на съгласие е относимо към узаконяването
на строежа, а не към преценката за неговата търпимост. Търпимите строежи
остават незаконни, но не подлежат на премахване. /вж. решение
№3997/31.03.2017г. по адм.д.№10673/2016г., решение №10401/24.07.2014г. по
адм.д.№4449/2014г., решение №750/18.01.2018г. по адм.д.№7539/2017г., решение
№4369/06.04.2017г. по адм.д.№7937/2016г., решение №7716/11.06.2018г. по
адм.д.№2385/2018г., всички на ВАС II о./.
Заповедта е съответна с целта на ЗУТ за недопускане на строителство без издадено разрешение
за строеж. Извършването на незаконно строителство е тежко нарушение и
премахването му е в унисон с принципа на съразмерност по чл.6 от АПК.
На основание чл.172, ал.2,
пр.последно от АПК във вр. с чл.228 от ЗУТ съдът ще отхвърли оспорването.
Поради изхода от спора оспорващите
нямат право на деловодни разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на В.В.У.
и В.М.У. /с посочени лични данни/ срещу заповед №РД-04-351/22.03.2018г. на
кмета на община Дупница.
Решението
подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок
получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: