№ 2355
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110204016 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по е жалба на П. Г. Т., с ЕГН: **********, срещу наказателно
постановление № 23-4332-033778/22.01.2024г., издадено от началник сектор в Oтдел
„ПП” при СДВР, с което са и наложени адм. наказания, както следва: по ПУНКТ 1 – за
нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и е наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на
200.00 /двеста/ лева, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП и по ПУНКТ 2 -
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ и е наложено адм. наказание ГЛОБА в
размер на 100.00 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/
месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно, поради това,
че чл.179, ал.2 от ЗДвП и чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП си противоречат за условията, при
които е станало процесното ПТП. Освен това се сочи, че първо другият водач не е
спазил разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. С тези съображения се моли за отмяна
на обжалваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателката се явява лично, като поддържа жалбата
и направеното в нея искане за отмяна на наказателното постановление. Отново
поддържа, че след ПТП другият водач не е спрял на безопасно място с цел
установяване на щетите по двата автомобила, а след като това е станало на втория
светофар след мястото на ПТП, жалбоподателката не е слязла от автомобила си и не е
1
отбила, тъй като другата участничка се е държала агресивно, а и жалбоподателката не
била сигурна, че именно с нейния автомобил е реализирала ПТП малко по-рано.
Административнонаказващият орган – началник сектор в Отдел „ПП” при
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 03.10.2023г. около 09:10 часа, в гр. София, на бул. „Никола Мушанов“, с
посока на движение от бул. „Възкресение“ към бул. Овча купел, жалбоподателката П.
Г. Т. управлявала собствения си лек автомобил марка/модел ************ и след
кръстовището с ул. „Добротич“, тъй като пред нея имало спряло превозно средство на
градския транспорт, предприела маневра свързана с отклонение и навлизане в
съседната лява пътна лента, с цел да го заобиколи, при което при отклонение на ляво
по платното за движение реализирала леко ПТП с попътно движещия се от лявата й
страна лек автомобил „**************, управляван от св. К. В. С., след което св. С. не
е спряла, а продължила движението си. Тя първоначално не е имала възможност да
спре, поради натовареното движение, а впоследствие решила да не спира и
продължила движението си по бул. „Никола Мушанов“, подминала бензиностанция
ОМВ, където е имала възможност да спре, а едва на светофара преди кръстовището с
ул. „Блага вест“ е спряла на червен сигнал на светофара, при което зад себе си видяла
лекия автомобил, управляван от жалб. Т. и след като го разпознала като автомобила,
който при маневра отклонение на ляво по-рано е реализирала ПТП в нейния
автомобил, изляла и потърсила отговорност на жалб. Т. за това и настояла същата да
отбие встрани, за да попълнят двустранен протокол във връзка с настъпилото ПТП.
Жалбоподателката не била сигурна, че именно това е автомобилът, с който е
реализирала ПТП малко по-рано и с оглед на агресивното поведение на св. С. решила
да не излиза от автомобила си и продължила своето движение, след като светнал зелен
сигнал на светофара. Св. С. завила на дясно по ул. „Блага вест“ и спряла, след което
сигнализирала на органите на МВР и съобщила за настъпилото ПТП и за това, че
другият участник е напуснал мястото на реализиране на същото.
На посоченото от св. С. място били изпратени двама служители на ОПП-СДВР,
които след като взели устни и писмени сведения от св. С. и като огледали и
установили щетите по нейния автомобил, а именно одраскване по дясната част на
автомобила – два броя врати, два броя калници и задна броня, съставили Протокол за
ПТП № 871364 /рег. №11520/ от 03.10.2023 г. и скица към него.
Въз основа на така установеното, след като са взети писмени сведения и от жалб.
Т., на 07.12.2023г. срещу нея бил съставен АУАН серия АД бл.№ 240990/07.12.2023г.
от Цветан Харалампиев Цветков, на длъжност младши автоконтрольор в ОПП-СДВР,
2
в който описаното по-горе поведение на жалбоподателя било квалифицирано като
нарушения по чл.25, ал.1 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.
На същата дата бил връчен препис от АУАН на нарушителя Т., която го
подписала, като в графата за възражение е посочила, че е дала декларация по случая.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление
№23-4332-033778/22.01.2024г. от началник сектор в Отдел „ПП” при СДВР.
Изложените в него фактически обстоятелства по извършване на нарушенията са
идентични на описаните в АУАН, както и дадената им правна квалификация. Същото е
връчено на жалб. Т. на 20.02.2024г., а жалбата против него е подадена в ОПП-СДВР на
01.03.2024г.
Видно от приобщената по делото декларация от 07.12.2023 г., попълнена от
жалб. П. Т., в същата тя е признала, че на 03.10.2023 г. именно тя е управлявала лек
автомобил марка/модел ************, при реализиране на процесния пътен инцидент
и реализиралите се обстоятелства след това, като потвърждава това обстоятелство и в
дадените обяснения пред настоящия съдебен състав в хода на съдебното следствие.
Изложената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена от
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, както и от гласните
доказателствени средства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели К. С.
и Николина Т. и в обясненията на жалб. П. Т., като всички доказателствени източници
по делото са еднопосочни и изцяло изясняват релевантните по делото факти и
обстоятелства, описани по-горе. Съдът се довери на заявеното от жалб. Т. относно
начина на реализиране на процесното ПТП и последвалите събития, доколкото
изложените от нея факти принципно се потвърждават и от свидетеля К. С., като се
различава само и единствено интерпретацията на тези факти от двете участнички в
ПТП. Съдът дава вяра и на показанията на св. Николина Колева Т. - майка на
жалбоподателката, която по време на случката се е намирала в качеството на пътник в
лекия автомобил, управляван от дъщеря й - жалб. Т. и изложените от нея факти не
противоречат съществено на изложеното от св. С. и жалб. Т..
Съдът кредитира и останалите приложени по делото писмени доказателства, от
които се извеждат материалната и териториалната компетентност на контролните
органи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 ЗАНН и от лице, което има правен интерес от отмяната на наказателно
постановление, което подлежи на обжалване.
Оспорваното наказателно постановление е издадено от компетентни органи -
3
материалната компетентност на началник сектор в отдел „ПП” при СДВР за издаване
на атакуваното наказателно постановление се установява от представените Заповед №
8121К-13318/28.10.2019г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, в присъствие
на един свидетел и на нарушителя, а непосредствено след това му е надлежно предявен
и връчен. Като свидетел-очевидец в акта е посочена и св. К. В. С., макар и същата да не
го е подписала, като в акта е посочено, че тя е дала декларация във връзка със случая.
Двата основни за настоящото производство акта са изготвени в
законоустановените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове. При издаването на
АУАН и НП, в хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същото и
ограничаващи правото на защита на нарушителя, тъй като в него ясно са посочени
времето, мястото, начинът на извършване на нарушенията, разпоредбите, които са
нарушени виновно, както и вида и размера на наказанията.
Ясно и по разбираем начин, в съответствие с чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5
и т. 6 ЗАНН, са описани нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и са
посочени нарушените правни разпоредби.
С оглед на изложеното, съдът намира, че при съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
По приложението на материалния закон, съдът намира следното:
Относно нарушението по ПУНКТ 1.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например
да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да
се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
От така описаната и установена фактическа обстановка, безспорно се
установява, че на 03.10.2023г., около 09:10 часа, П. Г. Т., като водач на МПС - л.а.
************, в гр.София, по бул. „Никола Мушанов“, с посока на движение от бул.
„Възкресение“ към бул. Овча купел и след кръстовището с ул. „Добротич“, предприела
маневра отклонение на ляво по платното за движение, с цел включване в движението
по съседната лява пътна лента, без преди това да се убеди, че няма да създаде опасност
за останалите участници в движението, предприела навлизане в лявата спрямо нея
4
пътна лента, без да пропусне движещия се по нея лек автомобил „**************,
управляван от св. К. В. С. и реализирала ПТП с него, при което на лекия автомобил
„************** са причинени имуществени щети - одраскване по дясната част на
автомобила – два броя врати, два броя калници и задна броня.
С така описаното поведение жалбоподателката Т. е осъществила нарушение на
чл. 25 ал. 1 от ЗДвП, като съдът приема, че правилно наказващият орган е
квалифицирал нарушението именно по този законов текст.
Жалбоподателката несъобразявайки поведението си с разпоредбата на чл. 25, ал.
1 от ЗДвП не е предвиждала, че ще реализира ПТП с движещия се в съседната /лява/
пътна лента лек автомобил, но е била длъжна и е могла да предвиди този резултат, с
оглед на което това деяние е извършено при форма на вината небрежност /несъзнавана
непредпазливост/.
Неоснователно се явява възражението за това, че св. С. е управлявала
автомобила си с висока скорост, поради което не е успяла да спре, доколкото в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП е незаконосъобразно предприетата
маневра от страна на жалб. Т., доколкото с каквато и скорост да се е движела св. С.
/като се има предвид, че по делото липсват обективни данни за скоростта, с която тя се
е движела/, то процесното ПТП не би настъпило, ако жалб. Т. бе съобразила
поведението си с разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗДвП и преди да започне маневрата се
беше убедила, че по съседната лява лента няма друго МПС и няма да създаде опасност
за неговото движение.
В разпоредбата на чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е предвидено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв. за причиняване на
пътнотранспортно произшествие поради неспазване предписанието на пътните знаци,
пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за
разминаване, за изпреварване или за заобикаляне. В случая жалбоподателката Т. е
предприела маневра отклонение наляво за да заобиколи спряло пред нея пътно
превозно средство, навлизайки в съседната лява пътна лента, без да се съобрази с
правилата за предимство, съгласно които е била длъжна да пропусне движещите се
по тази пътна лента превозни средства и едва след това да навлезе в нея, което е
станало причина за реализиране на процесното ПТП. Поради това съдът намира, че
правилно е приложена санкционната норма на чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП. Същата предвижда наказание в абсолютно определен размер, поради което и
съдът не разполага с правомощия по отношение размера на така наложената санкция, с
оглед на което в тази част обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
Относно нарушението по ПУНКТ 2.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП вменява в задължение на
5
участниците в ПТП, когато между тях липсва съгласие относно произшествието, без да
напускат местопроизшествието, да уведомяват съответната служба за контрол на МВР
на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват дадените им
указания.
В конкретния случай, по безспорен начин е установено, че след реализиране на
процесното ПТП и двата автомобила, които са участвали в него не са спрели веднага
след това и техните водачи не са постигнали нито съгласие относно обстоятелствата по
реализиране на същото, нито са установили щетите по автомобилите. Едва след като по
стечение на обстоятелствата, на втория светофар след мястото на реализиране на ПТП
и спирайки на червен сигнал на светофара св. С. видяла лекия автомобил, управляван
от жалб. Т., че е спрял един автомобил след нея в съседна пътна лента, решила да
слезе и да й потърси отговорност за реализираното от нея ПТП. Самата св. С. твърди,
че ако не са се били реализирали обстоятелствата по този начин, а именно ако не беше
спряла поради червен сигнал на светофара и не беше забелязала л.а. на
жалбоподателката зад нея, не е имала никакво намерение да спира и да установява
обстоятелствата по реализиране на ПТП и щетите от него, а е щяла да продължи
движението си, без да сигнализира органите на МВР. Заявява, че подала сигнал за
случилото се, поради факта, че жалб. Т., след като й предложила да отбие, за да изяснят
обстоятелства по настъпване на ПТП е отказала да стори това. Не отрича, че след този
отказ поведението й било по-настоятелно, което поведение пък било възприето като
агресивно от страна на жалб. Т.. Именно поради тази причина, жалбоподателката не е
слязла от автомобила си и продължила движението си.
При тази фактология, според настоящия съдебен състав не може да се приеме, че
е реализирано нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП от
страна на жалб. Т., поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП гласи, че водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието; когато при произшествието са пострадали хора, да предприеме
определено поведение, уредено в букви „а-е“ на чл.123, ал.1, т.2 ЗДвП, а когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди:
а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;
б) (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) ако между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него,
те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие;
в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
6
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи
на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания.
В конкретния случай и двата автомобила са напуснали мястото на
произшествието, без да уведомят службата за контрол на МВР, на територията на
която е настъпило същото, което е било индиция за всеки един от водачите, че другият
не приема настъпилите щети по автомобила си за значими и не желае да губи време за
формално спазване на процедурата, разписана в разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„а-в“ от ЗДвП, като се установи виновният водач и му се потърси отговорност за това.
Взетото впоследствие спонтанно решение от страна на св. С., в резултат на случайно
стеклите се обстоятелства, описани по- горе, не променя горните изводи, поради което
според настоящият съдебен състав отказът на жалб. Т. да спре за установяване на
обстоятелствата по реализиране на ПТП след като и двата автомобила вече са били
напуснали мястото на ПТП без да имат претенции водачите им един към друг, не
покрива от обективна срана състава на нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от
ЗДвП.
Дори и да се приеме за съставомерно поведението на жалб. Т., то, с оглед на
конкретните обстоятелства, според настоящия съдебен състав представлява маловажен
случай по смисъла на §1, т.4 от ДП на ЗАНН. Съгласно тази разпоредба, маловажен
случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение
на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или
община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. В конкретния случай се касае за формално нарушение,
от което законодателят не е предвидил да настъпят имуществени вреди, с оглед на
което степента на неговата обществена опасност следва да бъде преценена въз основа
на смекчаващите отговорността обстоятелства. Такива са налице, доколкото на първо
място, видно от справката-картон на водач на жалб. Т., тя има примерно поведение на
пътя, доколкото въпреки, че е правоспособен водач на МПС от 2013 г. до момента е
извършвала само леки нарушения на ЗДвП, за които е санкционирана основно с
фишове. Освен това, както бе посочено, след реализиране на процесното ПТП, и двата
автомобила са напуснали мястото на ПТП, като първа е напуснала св. С., което е било
показател за жалб. Т., че водачът на другия автомобил няма претенции спрямо нея.
Отделно от това, жалб. Т. не е възприела добре автомобила, с който е реализирала ПТП
и не е била сигурна, че това е именно автомобилът, управляван от св. С., която е
предявила претенции към нея едва след спирането им на червен сигнал на втория
светофар след мястото на ПТП. Поведението на св. С. след това спиране било
7
възприето от жалб. Т. като агресивно, като именно това е била причината тя да вземе
решение да не слезе от автомобила си, за да не се конфронтира с нея, а я заобиколила и
продължила движението си, след светване на зелен сигнал на светофара. Всички тези
факти и цялостната обстановка, която се е реализирала, дава основание на настоящия
съдебен състав да приеме, че поведението на жалб. Т. не покрива от обективна страна
състава на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, а в случай, че се приеме, че
деянието е съставомерно, по мнението на настоящия съдебен състав, то несъмнено
представлява маловажен случай по смисъла на §1, т.4 от ДП на ЗАНН, поради по-
ниската си обществена опасност в сравнение с други подобни нарушения, с оглед на
описаните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства.
Предвид на така изложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде
отменено в тази си част /пункт 2/, като издадено при неправилно приложение на
материалния закон.
Настоящият съдебен състав е запознат с разпоредбата на чл. 189з (Нов - ДВ, бр.
109 от 2020 г., в сила от 24.12.2021 г.) от ЗДвП, съгласно която за нарушенията по този
закон не се прилагат чл. 28 и 58г от ЗАНН, но доколкото по мнението на съда
поведението на жалб. Т. е обективно несъставомерно, то основанието за отмяна на
обжалваното НП в тази част е неправилно приложение на материалния закон именно
на това основание, а не поради неприложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Никоя от страните не е претендирала разноски, поради което съдът не следва да
се произнася по този въпрос.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63, ал.1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-
033778/22.01.2024г., издадено от началник сектор в отдел „ПП” при СДВР, В
ЧАСТТА, с която на П. Г. Т., с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП е наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на 200.00 /двеста/ лева, на
основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП /по ПУНКТ 1/.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-033778/22.01.2024г.,
издадено от началник сектор в отдел „ПП” при СДВР, В ЧАСТТА, с която на П. Г. Т.,
с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ е наложено адм.
наказание ГЛОБА в размер на 100.00 /сто/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 /три/ месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП /по ПУНКТ 2/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
град София в 14-дневен срок от съобщението.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9