Определение по дело №28382/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 344
Дата: 6 януари 2022 г.
Съдия: Гергана Великова Недева
Дело: 20211110128382
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 344
гр. София, 06.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110128382 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от ищец „ГАЛЕРИЯ-СТАРА
ЗАГОРА“ ЕАД с ЕИК *********, представляван от изпълнителния директор Петър Дончев,
с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от
общо 44 789, 79 лв., представляваща дължим базов наем за периода от м.март 2020 г. до м.
август 2020 г.; Такса услуги за същия период; суми за електричество за период от м.03.2020
г. до м.09.2020 г.; такса за комунални услуги за периода от м. 03.2020 г. до м.09.2020 г.; суми
за отопление /охлаждане на вода за периода от м.03.2020 г. до м.09.2020 г.; такса маркетинг
за периода от м.03.2020 г. до м.08.2020 г. вкл. , в т.ч. начислени неустойки за забава в общ
размер на 6 464,94 лв., всички те дължими по силата на сключен Договор за наем от
23.07.2013 г. /с първоначален наемател „СЕНТ ФРАНЦИСК“ ООД, заместен с Договор за
новация от 01.12.2014 г. с настоящите ответници „ХЕРОС МОЛ ГАЛЕРИЯ“ ЕООД и ЯВ.
ЛЮБ. Л., при солидарна отговорност/.
Претенцията на ищеца е предявена при условията на солидарна отговорност срещу
двамата ответници „ХЕРОС МОЛ ГАЛЕРИЯ“ ЕООД и ЯВ. ЛЮБ. Л..
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците „ХЕРОС МОЛ ГАЛЕРИЯ“
ЕООД и ЯВ. ЛЮБ. Л., са заявили възражение за неподведомственост на спора пред
общите съдилища, съгласно арбитражна клауза, установена в чл. 9 от Общите условия към
процесния Договор за наем от 23.07.2013 г., сключен между страните и представен от ищеца
към ИМ. Ответниците са заявили и възражение за неподсъдност на спора пред сезирания
СРС, позовавайки се на разп. на чл.104, т.4 от ГПК и сочената от ищеца цена на иска от 44
789, 79 лв., като моли за прекратяване на производството и изпращане на компетентния
СГС. По същество оспорва исковете и моли за отхвърлянето им по подробно изложени
съображения.
Съдът след като се запозна с делото, постъпилите от страните писмени становища и
приложените към ИМ и отговора доказателства, намира, че възражението за
неподведомственост е основателно, поради следните съображения:
Възражението е направено от ответниците, в срока по чл. 8, ал. 1 от ЗМТА, поради
което е допустимо, а разгледано по същество е и основателно.
1
Съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК /Доп. – ДВ, бр. 8 от 2017 г./ страните по имуществен спор
могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет
вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово
правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1
от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. В случая се касае
именно за имуществен спор по неизпълнение на договор за наем. Не е налице и някое от
предвидените от процесуалния закон изключения, доколкото потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от ДР на ЗЗП може да бъде само физическо лице, а в случая както ищецът, така и
първия ответник са търговски дружества, а солидарно отговорния втори ответник е
представляващия управител на първия ответник, който в лично качество е поръчителствал
за изпълнението на задълженията на първия ответник по договора, което обаче не му
придава качеството на „потребител“ по см. на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
По същество: Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на
арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали
между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да
бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение. Арбитражното
споразумение трябва да бъде писмено. Смята се, че споразумението е писмено, ако се
съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или
други средства за съобщения /чл. 7, ал. 2 ЗМТА in fine/.
Съдът намира, че в настоящия случай е налице валидна арбитражна клауза, уговорена
между страните писмено, в чл.9, ал.2 от подписания между тях договор, съгласно която
всички спорове, породени от този Договор за наем или отнасящи се до него, вкл.
споровете породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност,
изпълнение или прекратяване, както и спорове за попълване на празноти в този договор
или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъде разрешаван от
Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, съобразно неговия
Правилник. Споровете ще бъдат решавани от трима арбитри, като всяка Страна ще
има право да определи един арбитър, който може да бъде от чужда националност и да
е включен или не в Списъка на чуждестранните арбитри към Арбитражния съд“.
За разлика от общия случай на неподведомственост на делото, за наличието на
арбитражно споразумение съдът не следи служебно, а само в случай на възражение в срока
за отговор на исковата молба. При наличие на такова възражение и ако страните са
сключили арбитражно споразумение, което не нищожно, не е изгубило сила и може да бъде
приложено, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗМТА съдът е длъжен да прекрати делото.
Предмет на делото в случая е имуществен спор - за заплащане на наеми, такси и други
консумативни разходи във връзка с ползването на наети търговски площи, вкл. начислени
неустойки за забава при плащане на дължимите по договора суми, т.е. за вземания
възникнали в полза на ищеца, произтичащи от договор за наем от 23.07.2013 г., сключен
между страните.
Както и ответниците са посочили в отговора си, няма данни със сключените няколко
допълнителни споразумения между страните, да е била дерогирана уговорената с
първоначалния договор за наем, арбитражна клауза.
Налага се извода, че за разрешаването на настоящия спор страните по него са
обвързани от арбитражната клауза, на която се позовават ответниците.
Не са налице данни, от които да се приеме, че арбитражната клауза е нищожна,
изгубила сила или, че не може да бъде изпълнена.
Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗМТА съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на
2
арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в
срока за отговор на исковата молба, какъвто е настоящия случай.
Налице е отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на делото, а именно
наличието на арбитражно споразумение /чл. 19 ГПК/ - така Тълкувателно решение №
4/7.12.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2016 г., ОСГК, т.е. налице е неподведомственост на
спора на общите съдилища – чл. 15, ал. 1 ГПК.
С оглед изложеното и във връзка с възражението за неподсъдност по чл. 8, ал. 1 от
ЗМТА вр. с чл. 19, ал.1 от ГПК и чл. 15, ал. 1 от ГПК производството следва да се прекрати.
За пълнота на изложеното, съдът счита че следва да отбележи, че другото възражение
за неподсъдност на спора пред СРС, като родово некомпетентен съд е неоснователно,
доколкото съдът е сезиран с няколко обективно съединени иска, цената на всеки от които е
под 25 000 лв., т.е. същите следва да се разглеждат от сезирания районен съд /в случая СРС/,
но само в случай, че спора му е подведомствен, което условие обаче, в конкретния случай не
е налице.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 28382 по описа за 2021г. на Софийския
районен съд, поради неподведомственост на спора пред общите съдилища в РБългария.
Определението в частта относно прекратяването подлежи на обжалване с частна жалба
в едноседмичен срок от съобщаването му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3