№ 552
гр. Плевен, 23.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно частно
наказателно дело № 20214400600852 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 345 вр. с чл. 341, ал. 2 вр. с чл. 306, ал. 1, т. 4 от
НПК.
С определение № 572/01.12.21 г., постановено по НЧХД № 236/2021 г.
Плевенски районен съд осъдил на осн. чл.189, ал.3 НПК Д. Г. УЗ. да заплати
на А.С.Ш. сумата от 2 500 лева, представляваща направените от негова
страна разноски за адвокатско възнаграждение по НЧХД №30/2020 година по
описа на РС - Червен бряг, ВНЧХД № 835/2020 г. по описа на Окръжен съд -
Плевен и ВНЧХД № 586/2021 година по описа на Окръжен съд - Плевен
Недоволен от постановения съдебен акт останала подсъдимата, която
чрез защитника си, адв. З.С., го обжалва в частта по отношение на
присъдените разноски в размер на 1000 лв. по ВНЧХД № 586/2021 г. по описа
на ОС – Плевен. В частната жалба навежда доводи за неправилност и
необоснованост на определението, тъй като действително защита не е
осъществявана във въззивната инстанция. Моли въззивният съд да постанови
определение, с което да отмени атакувания съдебен акт на РС – Плевен
частта, с която Д.У. е осъдена да заплати разноски в размер на 1000 лв. по
в.н.ч.х.д. 586 от 2021 г. по описа на Окръжен съд-Плевен.
Съдът, като разгледа частната жалба и взе предвид доказателствата по
делото, констатира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.342, ал. 1 от НПК, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
1
Разгледана по същество същата се явява основателна, но не на
посочените в жалбата възражения.
Макар и с частната жалба да се атакува първоинстанционното
определение само в една част, за пълнота на изложението ще бъде описана
накратко процесуалната хронология на развилите се съдебни производства
между страните.
С присъда № 260005/25.09.2020 г. на Районен съд - Червен бряг,
постановена по НЧХД № 30/2020 година по описа на същият съд Д.У. е била
призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 148 ал. 2 вр. ал. 1, т.
1, т. 3, т.4 във 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК и за престъпление по чл. 148 ал. 1, т. 1, т.
3 и т. 4 във вр. Чл. 147, ал. 1 НК.
С решение от 21.12.2020 г. на Окръжен съд Плевен, постановено по
ВНЧХД № 835/2020 година по описа на същият съд присъдата, постановена
по НЧХД № 30/2020 година на РС- Червен бряг била отменена и делото
върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
С определение № 3 от 11.01.2021 г. по НЧХД № 376/2020 г. по описа на
РС – Червен бряг и на основание чл. 43, т. 3 НПК производството е
прекратено и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг равен по
степен съд.
С определение № 10/01.02.2021 г. по ЧНД № 38/2021 г. на ВКС делото е
изпратено за разглеждане на Районен съд – Плевен.
С присъда № 37/23.06.2021 г. на районен съд Плевен, постановена по
НЧХД № 236/2021 година по описа на същият съд Д.У. била призната за
виновна в извършване на престъпление по чл. 148 ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 във вр.
с чл. 146 ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 148 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 1, т. 3 и т.
4 от НК във вр. с чл. 147 ал. 1 от НК.
С решение № 180/18.11.2021 г. на Окръжен съд Плевен, постановено по
ВНЧХД № 586/2021 година по описа на същият съд присъдата, постановена
по НЧХД № 236/2021 година на РС- Плевен била изменена в една част и
потвърдена в останалата.
Присъдата е влязла в законна сила на 18.11.2021 г.
Атакуваното в настоящото производство първоинстанционно
определение на РС – Плевен е постановено след постъпила молба на
2
основание чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, от адв. С.Б. от АК – Плевен, като
повереник на частния тъжител и граждански ищец А.Ш., за присъждане на
направените разноски в горецитираните съдебни производства, а именно
НЧХД № 30/2020 г. на РС – Червен бряг, ВНЧХД № 835/2020 г. и ВНЧХД №
586/2021 г. и двете на ОС – Плевен.
В настоящия случай определението на Плевенския районен съд е
оспорено само в частта, с която са присъдени разноски в размер на 1000 лв.
по ВНЧХД № 586/2021 г. по описа на ОС – Плевен.
Видно от материалите по делото въззивното производство пред ОС –
Плевен по ВНЧХД № 586/2021 г. е образувано по въззивна жалба от адв. З.С.,
защитник на подсъдимата У.. До даване ход на делото пред въззивната
инстанция не са подавани писмени възражения срещу подадената жалба на
основание чл. 322 НПК.
На 21.09.2021 г. постъпила молба от адв. Б. (л. 40 от ВНЧХД №
586/2021 г.), с която същата прилага болничен лист, договор за правна помощ
и пълномощно. Същата е заявила, че не следва да се дава ход на делото в
нейно отсъствие, като е посочила, че в случай на лично явяване на частния
тъжител Ш. в съдебно заседание, следва да се вземе становището му по хода
на делото. По нататък в молбата е заявено искане за потвърждаване на
първоинстанционната присъда, включително в частта за уважения размер на
гражданските искове, но не е направено искане за присъждане на направените
в хода на въззивната инстанция разноски.
В представения договор за правна защита и съдействие сключен между
адв. Б. и А.Ш. е посочен като размер на догореното възнаграждение 1000 лв.,
като същото е платено в брой. Предмет на договора е защита и процесуално
представителство по ВНЧХД № 586/2021 г. на ОС – Плевен.
На 21.09.2021 г. във въззивното производство било проведено открито
съдебно заседание, на което ответникът по въззивната жалба А.Ш. се е явил
лично, без повереника си адв. Б.. По хода на делото, частният тъжител Ш.
изразил становище да бъде даден ход, както и че е наясно с отсъствието на
повереника си и причината за това. В етапа на устните прения същия е
изразил становище, че въззивната жалба е неоснователна и поддържа
присъдата на Районен съд – Плевен, като не е направил искане за присъждане
на разноски.
3
При така описаната процесуална хронология следва извод за
основателност на частна жалба, но не по съображения за неосъщетсвена
правна защита и съдействие, за на основание процесуално бездействие от
страна на частния тъжител и неговия повереник. След прецизен преглед на
материалите по ВНЧХД № 586/2021 г. на ОС – Плевен настоящият съдебен
състав не установи доказателства за изрично искане, както от страна на
повереника, така и от страна на частния тъжител и граждански ищец, за
присъждане на сторените разноски във второто поред въззивно производство.
Представянето на договор за правна защита и съдействие и пълномощно не е
достатъчно основание за присъждане на сторените разноски, след като няма
направено искане за присъждането им било писмено или устно в съдебно
заседание, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК. Макар и
повереникът да не се е явил в съдебно заседание, същия не е бил лишен от
възможност да поиска присъждане на сторените разноски писмено, а
доколкото частният тъжител има най – силно основание платените от него
средства да му бъдат присъдени, то същия е разполагал с възможността в
проведеното съдебно заседание да направи такова искане.
Пропускът да бъде направено искане по реда на чл. 189, ал.3 НПК в
производството пред въззивната инстанция е пречка да бъдат присъдени
направените в този етап на производството разноски. Граматическото и
систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 189, ал.3 НПК води до
категоричен извод, че за да бъдат присъдени, разноските трябва да бъдат
поискани от страните пред инстанцията, за производството пред която са
направени. Като в този случай искането за разноски следва да бъде заявено
най-късно до приключване на устните състезания в съответната инстанция. С
пропуска си да поиска да и бъдат присъдени направените в хода на
производството пред въззивната инстанция разноски, за повереникът не е
възникнало основание на което да му бъдат присъдени.
При това положение следва да се измени обжалваното определение, като
се намали размерът на присъденото адвокатско възнаграждение от 2500 лева
на 1500 лева за осъществена правна защита и съдействие по НЧХД № 30/2020
г. по описа на Районен съд – Червен бряг и по ВНЧХД № 835/2020 г. по описа
на Окръжен съд – Плевен.
4
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение № 572/01.12.2021 г., постановено по НЧХД №
236/2021 г. по описа на Районен съд – Плевен, с което на основание чл.189, ал.
3 НПК Д. Г. УЗ., ЕГН ********** е осъдена да заплати направените разноски
за адвокатско възнаграждение, като НАМАЛЯВА размера на присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение от 2500 лв. на 1500 лв., от които 500
лв. по НЧХД № 30/2020 г. по описа на Районен съд – Червен бряг и 1000 лв.
по ВНЧХД № 835/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, които да се
заплатят на А.С.Ш., ЕГН ***.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5