Р Е Ш
Е Н И Е
№ 24
гр.Враца, 27.01.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, втори състав,
в публично заседание на 12.12.2022г. /дванадесети декември, две хиляди
двадесет и втора година/, в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря
Даниела МОНОВА, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 619 по описа
на АдмС – Враца за 2022г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по ЖАЛБА на П.К.Х. ***,
депозирана чрез * М.С. ***, против Акт за установяване на публично държавно
вземане /АУПДВ/ № 01-6500/2407 от 10.08.2022 г., издаден от Зам. изпълнителен
директор на Държавен фонд /ДФ/ "Земеделие" – гр. София, с който на
жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 489.44 лв. Посочва се на първо място, че акта не съдържа
нито правни, нито фактически основания. На второ място, че е налице
Уведомително писмо /УП/ от 01.04.2021г. с което са определени дължимите суми,
което УП е влязъл в законна сила акт и не е налице основание да бъде изисквано
възстановяване на част от тях. На трето място, че Заповед № РД 01-4000/461 от
01.03.2019г. е стабилен адм. акт и не може да бъде изменяна и допълнена с писмо
вх. № 01-0400/461 от 02.09.2020г., поради което не може да породи правни
последици. На четвърто място, че се касае за грешка на ответника, която не е
била очевидна за жалбо-подателя, тъй като АО е разбрал за нея четири години
по-късно и съгласно чл.7 § 2 от Регламент 809/2014, възстановяване не се
прилага и плащане не се дължи. По тези съображения се иска отмяна на оспорения
АУПДВ. Претендират се разноски. Пред
съда жалбата се поддържа от пълномощника по изложените в нея съображения.
Ответникът-Зам.изпълнителния
директор на ДФ“Земеделие“, чрез процесуален представител - **. Л.Х., в
придружителното писмо към административната преписка и в писмено Становище
оспорва жалбата, като неоснователна. Посочва се, че констатациите залегнали в
акта са доказани с оглед приобщения доказателствен материал и същите са
подведени към приложимите материални разпоредби, като акта е издаден съобразно
административно-производствените правила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
адресат на акта и в законния срок. Видно
от приложена разписка по преписката АУПДВ е връчен на жалбоподателя на дата
01.09.2022г., а жалбата е изпратена на
ДФЗ по куриер и заведена с вх. № 01-6500/2407 от
14.09.2022г., поради което същата е депозирана в срок и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят П.К.Х.
е регистрирана с Уникален регистрационен номер /УРН/ 500091 в Интегралната
система за администриране и контрол /ИСАК/. Същата е подала Заявление за
подпомагане за кампания 2018г. с Уникален идентификационен номер /УИН/
06/300518/73490 от 10.05.2018г. с което е заявила за подпомагане Мярка 13.1 –
„Компесационни плащания в планински райони“, както и др. мерки.
Към административната преписката е
приложено подаденото заявление, ведно с Таблици за използвани парцели и
отглеждани животни за 2017г., декларации и др. документи /на л. 34 - 100 от
делото/.
С Уведомително писмо /УП/ изх. № 02-060-6500
от 01.04.2021г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 /л.24/ жалбоподателя е уведомен за определени за подпомагане
суми, по всички мерки в размер на общо към 45 0000 лв., т.ч. по Мярка 13.1 в
размер на 4 904.56 лв., които суми са изплатени – преведени по банковата сметка
посочена в заявлението.
С писмо изх. № 01-6500/2407 от
08.04.2022 г. жалбоподателя е уведомен за откриване на производство по издаване
на АУПДВ /л.17/.
Срещу откритото производство по
издаване на АУПДВ е подадено Възражение
вх. № 01-6500/2407 от 09.05.2022г./л.19/.
.
Последвало издаване на
оспорения по делото Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2407 от 10.08.2022 г., издаден
от Зам. изпълнителен директор на ДФЗ с който на жалбоподателя е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 489.44 лв. В АУПДВ
са посочени правните основания за издаването му – чл. 27 ал.3, 5 и 7 от ЗСЗП и чл.162
ал.2 т.8 и т.9 от ДОПК, чл. 7 пар. 1 от Регламент 809/2014 на Комисията, както
и чл. 27 пар. 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 809/2014 на Комисията от 6 август
2014г. Посочени са и фактическите основания – във връзка с изпълнение на т.Х от
Заповед № РД 46-504 от 12.12.2018г. на Министъра на земеделието, храните и
горите, с която е одобрен предварителния специализиран слой „Площи допустими за
подпомагане“ и въз основа на данните съгласно Заповед № РД 09-229 от
01.03.2019г. на министъра, с който е одобрен окончателния специализиран слой
„Площи допустими за подпомагане, частично коригирани с писмо МЗХГ с №
01.0400/461 от 02.09.2020г., са извършени окончателни кръстосани проверки по
подадените за кампания 2018 заявления, както и крайните изчисления по тях.
Посочено е в таблица, че от декларираната площ 4.99 ха, първоначално цялата от
4.99 ха е била допустима, съгласно заповедта от 12.12.2018г., но по заповедта
от 01.03.2019г. допустимата площ е 3.89 ха, а недопустимата е 1.10 ха.
Разликата между първоначално платената и полагаемата се субсидия в размер на
489.44 лв. по мярка 13.1 представлява недължимо платена сума и следва да бъде
възстановена.
В акта е обсъдено
подаденото възражение.
Приложени са към
административната преписка цитираните в
АУПДВ заповеди и писма /л.26-33/, както и решения и заповед относно
компетентността на органа издал АУПДВ /л.7-12/ и пълномощно на процесуалния
представител пред съда /л.6/.
В съдебно заседание от
страните не са представени нови писмени доказателства. Към жалбата не са
приложени доказателства.
При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.168 АПК,
съдът преценява законосъобразността на административния акт /АА/, като
проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли
са разпоредбите при издаването и съобразен ли е с целта, която преследва
закона. При преценката си съда изхожда от правните и фактическите основания
посочени в административния акт.
Съгласно чл.166, ал.1 ДОПК
установяването на публичните вземания, каквото е и процесното на основание
чл.162, ал.2, т.8 и т.9 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в
съответния закон. В чл.20а, ал. 5 и ал.
6 от ЗПЗП е регламентирано, че изпълнителният директор на фонда, който съгласно
чл.20а, ал.1 от същия закон е и изпълнителен директор на разплащателната
агенция, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел
III от ЗУСЕФСУ. Той може да делегира със заповед право-мощията си по ал. 5 на
заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда.
От представените по делото
доказателства се установява, че оспореният в настоящото производство акт е
издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, на
който със Заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022г.
в съответствие с чл.20а, ал. 5 и
6 ЗПЗП, Изпълнителния директор на ДФ
“Земеделие” е делегирал правомощията си по издаване на актове за установяване на
публични държавни вземания на заместник изпълнителните директори. В т.3
от цитираната заповед изрично е делегирано правомощието на Зам. изпълнителния
директор да издава и подписва актове за установяване на публични държавни
вземания по всички схеми и мерки по директните плащания, уредени в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и
реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. От изложеното следва, че оспореният АУПДВ е
издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, поради
което не е нищожен административен акт.
Обжалваният АУПДВ е издаден в писмена форма,
като съдържа изискуемите в чл.59, ал.2 АПК реквизити, вкл.
фактическите и правни основания за издаването му, които кореспондират помежду
си, с което е изпълнено императивното изискване на закона административният акт
да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от
фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на
адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити
адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда
при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този
контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения
административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се
съдържат както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и
който е изготвен в хода на административното производство и е приложен към
преписката. В конкретния случай, видно от съдържанието на оспорения акт,
административният орган се е мотивирал подробно и аргументирано, като
възприетото от същия от фактическа страна е съответно на материалните норми,
посочени като правно основание за издаване на акта.
В изпълнение на т.Х от Заповед №
РД 46-504 от 12.12.2018г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с
която е одобрен предварителния специализиран слой „Площи допустими за
подпомагане“ и въз основа на данните съгласно Заповед № РД 09-229 от
01.03.2019г. на министъра, с който е одобрен окончателния специализиран слой
„Площи допустими за подпомагане“ /ПДП/, частично коригирани с писмо МЗХГ с №
01.0400/461 от 02.09.2020г., са извършени окончателни кръстосани проверки по
подадените за кампания 2018 заявления, както и крайните изчисления по тях. От
декларираната от жалбоподателя площ 4.99 ха, първоначално цялата от 4.99 ха е
била допустима, съгласно заповедта от 12.12.2018г., но по заповедта от
01.03.2019г. допустимата площ е 3.89 ха, а недопустимата е 1.10 ха. Разликата
между първо-начално платената и полагаемата се субсидия в размер на 489.44 лв.
по мярка 13.1 представлява недължимо платена сума и следва да бъде
възстановена. Уточнено е, че Заповед № РД 46-504 от 12.12.2018г.е била оповестена
по нормативно установения ред.Съгласно чл.16г. ал.4 от наредба № 16 от
22.08.2006г. за администриране и контрол, министъра на земеделието одобрява или
изменя със заповед окончателния специализиран слой ПДП. Заповедта се обнародва
в „Държавен вестник“ и се публикува на Интернет страницата на МЗХГ и на ДФЗ.
Окончателните данни за ПДП съгласно заповедта от 01.03.2019г. са отразени в
ИСАК, като въз основа на тях е извършено преизчисление на финансово подпомагане
по мярка 13.1 за кампания 2018, при която са установени коректните суми на
които бенефициентът има право на подпомагане, а именно 4 415.12 лв.
Първоначално платената по УП от 01.04.2021г. е 4 904.56 лв. Разликата
489.44 лв. представлява недължимо платена сума и следва да бъде възстановена.
Съгласно чл. 27 ал. 3, ал. 5 и ал. 7
ЗПЗП, РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на
недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите
парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.
Вземанията, които възникват въз основа на админист-ративен договор или
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК. Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ
поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение
от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на ДОПК.
При издаването на АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Процедурата е започ-нала с
уведомяване на жалбоподателя за започналото административно производство, като
му е дадена възможност да представи своите възражения. От жалбоподателя е
депозирано възражение. Същото е прието и обсъдено от административния
орган, поради което не може да се приеме, че правото му на защита е било
ограничено по някакъв начин, а органът се е произнесъл, след
като служебно е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и е
събрал необходимите доказателства за това.
Обжалваният административен акт съответства на материалния закон.
Административният орган е мотивирал издаването на АУПДВ с разпоредбите на чл. 27 ал.3, 5 и 7 от ЗСЗП, чл.162 ал.2 т.8 и
т.9 от ДОПК, чл. 7 пар. 1 от Регламент
809/2014 на Комисията, както и чл. 27 пар. 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №
809/2014 на Комисията от 6 август 2014г. и във връзка с подадено от жалбоподателя заявление за подпомагане за
капания 2018г. Фактическата обстановка правилно е установена и посочена в
оспорения акт.
Обжалвания акт е издаден и в съответствие с целта на закона при условията
на обвързана компетентност поради което задължаването на получателя да
възстанови сумата отговаря на преследваната от закона цел.
Неоснователни се явяват възраженията изложени в жалбата. АУПДВ съдържа правни
и фактически основания. УП от 01.04.2021г. е влязъл в законна сила акт, но са
налице законови основание да бъде изисквано възстановяване на част от
платеното. Заповед № РД 01-4000/ 461 от 01.03.2019г. е стабилен адм. акт, като
същия не изменен и допълнен с писмо вх. № 01-0400/461 от 02.09.2020г., а само
уточнен. Не е налице грешка и чл.7 § 3
от Регламент 809/2014 е неприложим. Налице е установена разлика в допустимата
за подпомагане площ спрямо двете бази данни „Площи, допустими за подпомагане“
/ПДП/ за Кампания 2018, съгласно заповедта от 12.12.2018г. и данните съгласно
заповедта от 01.03.2019г., като с първата заповед е одобрен предварителния
специализиран слой ПДП /проект/, а с втората е одобрен окончателния специализиран
слой ПДП. Двете заповеди са влезли в законна
сила.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспореният АУПДВ е издаден от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
същият е в съответствие с приложимите материално-правни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото неоснователна се
явява и претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски в размер на 1 010 лв. Такива се дължат на ответника на основание
чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл.78, ал.8 ГПК, в съответствие с чл.37 ЗПП и предвид
вида и количеството извършена дейност, съдът определя юрискон-султско
възнаграждение в минимален размер по чл.24 НЗПП, а именно сумата от 100 /сто/
лева.
Водим от горното и на основание чл.172 АПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.К.Х. ***, против Акт за установяване
на публично държавно вземане №
01-6500/2407 от 10.08.2022 г., издаден от Зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие"
– гр. София, с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 489.44 лв.
ОСЪЖДА П.К.Х. *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие”,
гр.София сумата от 100 лв. -
разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, чрез АдмС-Враца пред
ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - София в
14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението му на страните.
АДМ.СЪДИЯ: