№ 1232
гр. Бургас, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Радостина П. Петкова
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100501471 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 4699/06.06.2022г. на НРС от
Етажна собственост „Сън Хаус“ с адрес с.Кошарица, в.з.Чолакова чешма,
местност „Драката“, общ.Несебър, представлявана от Сергей Василиевич
Луценко - председател на ЕС, заявена чрез упълномощения процесуален
представител адв.Т. Пеева от БАК с посочен съдебен адрес в гр.Бургас,
ул.Трайко Китанчев № 26 против Решение № 146/17.05.2022г. по гр.д. №
1612/2021г. по описа на РС-Несебър, в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен иск на въззивника за осъждане на А. В. Д. с Булстат-
*********, гражданин на Р. Ф., род. на **.**.****г., с адрес по регистър
БУЛСТАТ в с.К., в.з.Ч. ч., местност „Д.“, общ.Несебър, в.с.“С. Х.“, бл. *, ет. *,
ап. ** за сумата от 417 евро – неустойка за периода 01.09.2020г. до
29.11.2021г., претендирана на основание чл.36 от Правилника за вътрешния
ред в етажната собственост „Сън Хаус“, приет с решение по т.11 от
03.08.2020г. на ОСЕС, ведно с претенцията за законна лихва върху посочената
сума.
Решението се обжалва в посочената част като неправилно. Счита за
неправилен извода на съда за основателност на възражението на насрещната
страна за нищожност на клаузата за неустойка, съдържаща се в чл.36 от
Правилника за вътрешния ред в етажната собственост „Сън Хаус“, приет с
решение по т.11 от 03.08.2020г. на ОСЕС. Твърди се, че за решенията на
ОСЕС са неприложими правилата на ЗЗД, тъй като ЗУЕС е специален по
1
отношение ЗЗД и решенията на ОСЕС не са правни сделки. Позовава се на
съдебна практика, съгласно която нищожността на решенията на ОСЕС може
да се релевира само в разките на срока по чл.40 от ЗУЕС и е неприложим
общия принцип, че нищожност може да се установява без срок.
Моли, за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване
на ново, с което претенцията да бъде уважена. Не сочи доказателства. Не са
отправени доказателствени искания. Претендира разноски.
В законния срок за въззиваемия А. В. Д. е подаден писмен отговор
чрез упълномощения процесуален представител адв.Цветомир Миланов от
ВАК е подал отговор, с който въззивната жалба се намира недопустима като
просрочена, евентуално за неоснователна. Счита, че въззивника тълкува
превратно събраните по делото доказателства и изводите на съда, като излага
своите съображения досежно всички предявени искови претенции, които в
случая не са предмет на въззивното производство, предвид въведените във
въззивната жалба възражения. Досежно претендираната неустойка от 417
евро счита същата за нищожна на осн.чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД като се позовава
на т.3 от ТР № 1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, като навежда нищожността й
и на осн.чл.11, ал.1,т.11, чл.17, ал.3 и ал.7 и чл.19, ал.8 от ЗУЕС.
Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно,
обосновано и законосъобразно. Не сочи доказателства, не са отправени
доказателствени искания. Претендират се съдебни разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от
законен състав на районния съд в рамките на правомощията му, мотивирано и
разбираемо. Същото е и допустимо като постановено по предявените
допустими искове.
Правилно и в съответствие със заявеното в исковата молба районния
съд НРС е кравилифицал исковете по чл.38, ал.1, вр.чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС,
вр.чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД и по чл.92 ЗЗД.
В осъдителната част, в която претенциите на въззивника ищец по чл.
38, ал.1, вр.чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС, вр.чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, вр.чл.86, ал.1
ЗЗД първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивната инстанция е сезирана по жалба на етажната собственост
против решението в частта, с която е отхвърлена като неоснователна исковата
претенция за осъждане на етажния собственик Донсков за заплащане на
неустойка в размер на 417 евро, дължима за неплатената част от дължимата за
2020г. такса за управление и поддръжка.
В мотивите на обжалваното съдебно решение БРС е обсъдил
2
подробно и задълбочено събраните по делото доказателства и закона и при
позоваване на Тълкувателно решение № 1/2020 от 27.04.2022 г. по т.д. №
1/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС, като въз основа на анализа е достигнал
до правилен и обоснован извод, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. НРС служебно и по заявено възражение от ответника е
извършил задълбочена преценка за законосъобразност на неустоечна клауза,
съдържаща се в чл. 36 от Правилник за вътрешния ред в етажната
собственост „Сън Хаус“, приет с решение по т. 11 от 03.08.2020 г. на ОСЕС и
е намерил същата за нищожна, като противоречаща на закона, заобикаляща
закона и накърняваща добрите нрави. Видно от решаващите мотиви съдът е
правилно е преценил, че законодателят е предвидил института на неустойката
в ЗЗД като вид обезпечение на неизпълнението на договорно задължение и
произтеклите от него вреди, докато решенията на ОС на ЕС имат характер на
многостранни сделки, поради което и се изключва приложението на уредбата
на договорната отговорност. Така в пряко противоречие на ЗЗД и ЗУЕС с
решение на ОС е приет правилник за вътрешния ред в ЕС, в т.36 от който е
посочено задължение за неустойка за неизпълнение на задължение по повод
многостранна сделка и в полза на специално правосубектено образувание, без
същата да касае насрещни престации по индивидуален облигационен
договор. Не на последно място правилно е посочено, че така приетата
неустойка неустойка не притежава придадените от закона функции, тъй като
същата не може да обезпечи вреди от неизпълнението на задължението,
доколкото липсва и насрещна престация от страна на ЕС. Правилно е
отчетено и че неустойката е не е лимитирана, съгласно текстна, поради което
се допуска достигане размер на неустойката, надхвърлящ самия размер на
задълженията, което несъмнено представлява накърняване на добрите нрави.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло изложените от НРС мотиви и
препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
В случая ОС е излязло извън възложените му от законодателя и
изчерпателно изброени в чл.11 ЗУЕС правомощия, като е допуснало вписване
в приетия правилник за вътрешния ред на етажната собственост, че при
неплащане в определения срок на дължимите такси за поддръжка и
управление от етажен собственик, последният дължи наред с обезщетение за
забавата на плащането и неустойка в размер на 0,2% на ден определена от
размера на дължимата и незаплатена от етажния собственик такса и без краен
предел на нарастване. В допълнение следва да се посочи, че не е допустимо
по волята на ОС на етажната собственост, да бъде дерогирана волята на
законодателя / по арг.от Определение № 385/27.06.2017 г. на ВКС по гр.дело
№ 492/2012 г. ІІг.о., Решение № 53/11.03.206 г. на ВКС по гр.д. № 4753/2015
г., ІІІ г.о./.
По гореизложените съображения въззивната жалба се явява
неоснователна, а решението на НРС в обжалваната част е правилно,
законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода по делото в тежест на въззивника следва да бъдат
присъдени сторените от въззиваемата страна разноски. Такива се претендират
3
в размер на 500лв. за заплатено адв.възнаграждение, като процесуалният
представител на насрещната страна е възразил за прекомерност по реда на
чл.78, ал.5 ГПК. Настоящият съдебен състав като взе предвид фактическата и
правна сложност на настоящото производство, намира възражението за
основателно, като предвид измененията в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 на
НМРАВ същото следва да бъде намалено на предвидения минимум от 400лв..
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 146/17.05.2022г., постановено по гр.д. №
1612/2021г. по описа на Районен съд – Несебър в обжалваната част.
ОСЪЖДА Етажна собственост „Сън Хаус“ с адрес с.Кошарица,
в.з.Чолакова чешма, местност „Драката“, общ.Несебър, в.с.Сън Хаус
представлявана от Сергей Василиевич Луценко - председател на ЕС да
заплати на А. В. Д. с Булстат-*********, гражданин на Р. Ф., род. на
**.**.****г., с адрес по регистър БУЛСТАТ в с.К., в.з.Ч. ч., местност „Д.“,
общ.Несебър, в.с.“С. Х.“, бл. *, ет. *, ап. ** сумата от 400лв., представляващи
сторените във въззивното производство съдебни разноски за
адв.възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4