Решение по дело №440/2021 на Административен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 400

11.11.2021 г., гр. Стара Загора

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:   

                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря Албена Ангелова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №440 по описа на съда за 2021 г.

 

Производството е по реда на глава Деветнадесета от ДОПК.

Образувано е по жалба на Г.И.Г. *** против ревизионен акт/ РА № Р-16002420006670-091-001/31.03.2021г., издаден от орган по приходите, потвърден с Решение № 328/14.06.2021г. на Директора на Дир. „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в която е постановено изменение на РА относно установени задължения за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ за 2017-2018г. в размер на 4261,00лв. главница и прилежащи лихви – 1551,34лв.

Жалбоподателят сочи, че не дължи определените му с РА задължения, като се възприемат за неправилни и неоснователни правните изводи на ревизиращия орган, въпросните задължения произтичат от това, че жалбоподателят бил едноличен собственик на капитала на „Дир Арх Проект“ ЕООД и управител и като такъв извършвал трудова дейност в същото дружество, организирайки дейността му и следвало за ревизираните периоди да се осигурява като самоосигуряващо се лице. Неоснователността на тези изводи произтичала от това, че лицето упражнявало през тези периоди дейност по договор за управление и контрол, т.е. бил управител в търговското дружество и поради това всички дължими осигурителни вноски в това му качества, на управител, били дължими от дружеството, а не от него като физическо лице. В този смисъл се цитира чл.230, ал.1, б. Г от КСО. Заключава се, че било налице пълно противоречие между изводите от РА и закона, тъй като дори и да се приравняла дейността му като управител на трудова такава, в каквато насока били де факто изводите на органа, то всички плащания се администрирали и извършвали от името и за сметка на работодателя, съгласно чл.230, ал.3, т.2 от КСО и не можели да му се вменяват като задължение на жалбоподателя като физическо лице.

По тези съображения се иска отмяна на обжалваните части от процесния РА.

Жалбоподателят, редовно призован в с.з. , не се явява и не се представлява. В Молба становище от пълномощник се излагат допълнително кратки правни доводи.

Ответникът, Директор Д“ОДОП“ Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото се прилага молба-становище, в която се оспорва жалбата като неоснователна и се излагат съображения по същество на спора. Претендират се разноски по чл.161 от ДОПК и прави възражение за прекомерност на уговореното от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат.

Съдът, като съобрази събрания по делото доказателствен материал по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/, л.381 № Р-16002420006670-020-001/05.11.2020г., издадена от Началник на сектор С. А. Г., било възложено извършване на ревизия на Г.И.Г. относно задължения за ДОО-за самоосигуряващи се, здравно осигуряване и УПФ, за самоосигуряващи се за периода 01.01.2016-31.12.2018г. Определени били поименно и органите по приходите, на които била възложена ревизията – Ц. Д., Гл. инспектор по приходите и ръководител на ревизията и В. К., гл. инсп. по приходите. ЗВР и ИПДПО били изпратени от служител по електронен път до Г.Г. на емейл адрес **********@***.** /л.383/ и съгласно представеното на л.384 удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС“Контрол“ връчването на тези документи било извършено на 18.11.2020г.  по делото се прилагат извлечения от сертификата за валидност на електронния подпис на Ц. Д. /л.97/, В. К. /л.96/, С. Г.а /л.95/

До Г.Г. на адрес *** била отправена покана №Р-16002420006670-999-01/16.11.2020г. за уточняване датата и начина на връчване на ЗВР от 05.11.2020г. и ИПДПО, както и лицето било поканено да декларира валиден имейл адрес и актуален телефонен номер за връзка с приходната администрация /л.375/. поканата била връчена чрез И.ка Г. на 01.12.2020г. /л. 376/. Удостоверява се, че ЗВР и ИПДПО /л.364/ били изпратени от служител по електронен път до Г.Г. на емейл адрес **********@***.** /л.373 и л.383/ и съгласно представеното на л.374 и л.384 удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС“Контрол“ връчването на тези документи било извършено на 18.11.2020г. 

На 04.03.2021г. от ревизиращия екип бил съставен ревизионен доклад /РД/ №16002420006670-092-001 /л.53-63/, подписан с електронни подписи от своите издатели. В РД били описани всички присъединени писмени доказателства и извършени процесуални действия, и в заключение било направено предложение за установяване на задължения за ДОО, ЗОВ и ДЗПО-УПФ в общ размер на 6061,24лв. главница и лихви за проверявания период. РД също бил съобщен по електронен път от В. К. на имейл **********@***.** /л.47/ на 09.03.2021г. Видно от РД, в хода на ревизията било установено участие на жалбодателя в търговски дружества, а именно :1 . „ДИЗ АРХ ПРОЕКТ“ ЕООД с ЕИК ********* с декларирана дейност с код 711 – архитектурни дейности, като  ревизираното лице било едноличен собственик на капитала и негово управител; 2. „АГРОС СТРОЙ“ АД       с ЕИК *********, в което Г. бил акционер с 40% акционерен дял и с декларирана дейност с код 620 – даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти.  Констатирано било, че за периода 2016-2018 г. от „ДизАрх Проект“ЕООД развивало търговска дейност, че са подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО с декларирани приходи и разходи /стр.8/21 от РД/. Нямало наети по трудови правоотношения лица. Не били подавани в НАП декларации, обр.6. Установено било и, че отношенията между Г. и ТД били уредено с Учредителен акт от 23.08.2013г., който бил вписан в ТР, като съгласно този акт, управлението и представителството се извършвало от Г.Г., като отделен договор за управление не бил регистриран и вписан в АВ, нямало и решение на ТД, и сключен договор за възлагане на управлението на второ лице.

На 31.03.2021г. от С. А. Г.а бил издадена РА №Р-16002420006670-091-001, с който по отношение на Г.Г. били определени задължения за ДОО, здравно-осигурителни вноски и ДЗПО-УПФ в общ размер на 4481,04лв.  прилежащи лихви в размер на 1613,84лв. РА бил връчен на 31.03.2021г. и против него била подадена до Директор ДОДОП Пловдив жалба в ТД на НАП Пловдив рег. № 94-002971/14.04.2021г., входирана в ДОДОП Пловдив под № 20-31-19 на 23.04.2021г. С Решение № 328/14.06.2021г. Директорът на ДОДОП Пловдив потвърдил в едната част обжалвания РА и изменил същия в други части, като определил в тежест на Г.Г. задължения за ДОО, ЗОВ и ДЗПО-УПФ в общ размер на 4261,00лв. и прилежащи лихви в размер на 1551,34лв. Видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път, Решението на директора на ДОДОП Пловдив било съобщено на Г. по електронен път на електронен адрес ********@***.** с IP адрес ХХХ/л.86/, като електронната препратка била активирана на 16.06.2021г. Жалбата против решението била подадена чрез ответника и регистрирана под №94-00-83 на 30.06.2021г.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и във връзка с направените в жалбата оплаквания, отчитайки доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт намира от правна страна следното:

            По допустимостта: Оспорването на РА № Р-16002420006670-091-001/31.03.2021г., потвърден с Решение № 328/14.06.2021г. на Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, след приключен инстанционен контрол, в частта, която е била предмет на такъв, се явява процесуално допустимо.

            Разгледано по същество, същото е изцяло неоснователно.

            Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-4233/ 16.12.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.75-78 от делото/. В случая Заповедта за възлагане на ревизия № Р-16002420006670-020-001 от 05.11.2020г. е издадена от С. А. Г.а, като заемаща длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, като издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002420006670-020-001 от 05.11.2020г. следва да се счита за издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като съдържанието й отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК. От приложения електронен носител CD се удостоверява, че заповедта е издадена като електронен документ, подписан с валиден към датата на издаването й квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП Пловдив – С. Г.а.

            Възложената ревизия е извършена от определените със ЗВР органи по приходите – Ц. Д. на длъжност главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и В. К. – главен инспектор по приходите, които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, за които се представят не оспорени писмени доказателства, че разполагат с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16001619002610-092-001/ 18.11.2019г. /чл.117, ал.1 от ДОПК/.

            Съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-1600242006670-091-001 от 31.03.2021г. е издаден именно от С. Г.а на длъжност Началник на сектор и възложил ревизията на Г.Г. и от Ц. С.Д. на длъжност главен инспектор по приходите, определена за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизия /ЗВР/. Издателите на РА разполагат с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. Посочените по-горе, ЗВР,  съставения въз основа на ревизията Ревизионен доклад № Р-16002420006670-092-001/ 04.03.2021г. и РА № Р-16002420006670-091-001 от 31.03.20201г., са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис. Самите електронни документи се представят по делото на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R в т. I от делото/. От същите, а и от приложените писмени доказателства /л.96-97/ се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи към датата на подписването на актовете. С оглед на изложеното, Съдът приема, че ЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени, като техни издатели и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.

            Жалбоподателят не твърди да има допуснати съществени процесуални нарушения, но Съдът е длъжен служебно да извърши пълна проверка на изискванията за законосъобразност на проведеното ревизионно производство, приключено с издаването на процесния РА.

            Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК, във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад, е неразделна част от него. Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключена в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. В ЗВР е определен три месечен срок за приключване на ревизията, който тече от датата на връчване на ЗВР, а именно от 16.11.2020г. РД е съставен от ревизиращите органи на 04.03.2021г., което е в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. РД съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Спазен е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт, който е издаден на 31.03.2021г.

Преценен РА с оглед съответствието му с оглед приложения материално-правен закон, Съдът намира същия за законосъобразен и на тази основа.

    Въз основа на установените факти и обстоятелства при извършения анализ на събраните доказателства в резултат на извършените проверки за установяване на факти и обстоятелства /приобщени за целите на ревизията/ ревизиращият орган констатира, че жалбодателят е едноличен собственик и управител на търговско дружество /ТД/ – „ДизАрх Проект“ЕООД, за което се установява по несъмнен начин, че има осъществявана стопанска дейност през ревизираните данъчни периоди, 2016-2018г., съотв. са генерирани и печалби от тази дейност. Също за несъмнен следва да се приеме и фактът, че Г. в качеството му на едноличен собственик на капитала на това ТД не е прехвърлил управлението на друго лице, нито се удостоверява да има сключен от ТД с Г. договор за възлагане на управлението по реда на ТЗ в задължителната писмена форма, който да е вписан в АП по партида на търговеца. Тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, а и надлежно се удостоверяват по преписката. Тези факти обосновават извод за приходната администрация, че през периода 01.01.2016 – 31.12.2018 г. РЛ е следвало да се осигурява като самоосигуряващо се лице във връзка с дейността по управление на това дружество, тъй като, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица-членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Тези лица внасят осигурителни вноски авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за държавното обществено осигуряване за съответната година. Лицата, които упражняват дейност на различни основания подлежат на държавно обществено осигуряване за всяка една от тях, като осигурителните вноски се внасят върху осигурителен доход по всяка една от тях в поредността, определена с КСО, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година (основание чл. 6, ал. 10 от КСО) по следния ред: 1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2; 2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители; 3. доходи за работа без трудово правоотношение.

                Законът е приложен правилно от ответната данъчна администрация и издадения от нея РА се явява материално законосъобразен административен акт.

                Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/. Задължението за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, включително собствениците и съдружниците в търговски дружества, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (ЗБДОО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, които са родени след 1959 г., се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване. Здравното осигуряване на горепосочените лица е по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно цитираната разпоредба те се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. От изложеното следва извод, че задължението за осигуряване на лице, което е едноличен собственик на капитала на търговско дружество и е вписано като управител на търговското дружество, може да отпадне в хипотезата, при която дружеството няма дейност или когато има сключен с това лице договор за възлагане на управлението с определен размер на възнаграждението. В конкретния случай такъв договор не се доказва да е налице. Напълно неоснователен е доводът на жалбоподателя, че такъв договор е сключен между него и ТД, чийто едноличен собственик се явява той но в устна форма. ТЗ установява писмена форма за този договор и тя касае валидността на същия, т.е. не допустимо е да се черпят права от един устен договор, който няма как да бъде вписан в АП.

 Дейността на собственик и управител на ЕООД по управление и контрол на дружеството се счита за полагане на личен труд в дружеството. Упражняване на трудова дейност е всяко действие на собственика/съдружника/, имащо отношение към функционирането на дружеството и извършвано от името на дружеството. При безспорна доказаност и на факта на реално извършвана дейност от това „Диз Арх Проект“ЕООД през ревизирания период и липсата на сключен и вписан в АП договор за възлагане на управлението с Г. или трето лице, жалбодателят, на който с Учредителния договор е възложена дейността по управление на това ТД, съгласно сочените правни разпоредби следва да се осигурява за своя сметка, т.е. като самоосигуряващо се лице.

Жалбоподателят не оспорва размера на установените му допълните осигурителни и здравни вноски, предвид на което Съдът приема за изцяло правилни така определените с процесния РА задължения за 2016г. и изменените с решението на Директора на ДОДОП размери на задълженията за 2017-2018г. или общо главница в размер на 4261,00лв. и прилежащи лихви в размер на 1551,34лв.

При този изход на делото и с оглед своевременно заявената претенция за разноски, на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, в размер на 620,62лв.

Водим от горното, Административен съд – Стара Загора, седми състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.Г. с ЕГН ********** ***, против РЕВИЗИОНЕН АКТ № Р-1600**********-091-001/ 31.03.2021 г., издаден от С. А. Г.а на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Ц.С.Д. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в потвърдената и изменените му части с Решение № 328 от 14.06.2021 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр. Пловдив.

 ОСЪЖДА Г.И.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" – гр. Пловдив сумата в размер на 620,62 лв. за осъществената юрисконсултска защита.

 Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: