Р А З П О Р
Е Ж Д А Н Е
№12178
гр. Пловдив, 17.06.2019 г.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, XXI наказателен състав в закрито заседание на
седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
като разгледа
докладваното от съдия Гетов н.ч.х.д. №
747 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по тъжба с вх. № 8251 от 04.02.2019 г. от А.М.Б., ЕГН: **********,
с която се иска да бъде образувано наказателно дело от частен характер срещу С.
Е. И., ЕГН: ********** ***.
Съдът, след като
се запозна с тъжбата и приложените към нея материали и като съобрази
разпоредбата на чл. 247а, ал. 2, т. 2 НПК, намира, че тъжбата, с която е
сезиран, не отговаря на изискванията, посочени в чл. 81 НПК.
Преди от тъжбата
да бъде връчен препис на лицето, срещу което тя е насочена, същата трябва да
отговори на задължителните изисквания към своето съдържание, за да може
предаденото на съд лице да се защитава срещу ясно обвинение както от
фактическа, така и от правна страна. В тази връзка фактите, които се вменяват
във вина на лицето, срещу което е насочена тъжбата, трябва да бъдат описани от
самия тъжител. Въз основа на тези факти съдът трябва да даде правна
квалификация на деянието. Важно е да се подчертае, че съдът не е обвързан от
предложена от тъжителя правна квалификация. Същевременно обаче деянието следва
да се квалифицира съобразно твърденията на тъжителя, а не въз основа на
преценка и анализ на представени доказателства или на съдебна практика при
приложението на съответни институти на наказателното право. Така например, ако
тъжителят твърди, че с определени думи и изрази, с които обективно е направена
оценка на личността му и е изречено нещо унизително за честта и достойнството
му, но според тъжителя чрез тези действия е разгласено позорно за него обстоятелство,
то деянието следва да се квалифицира като клевета по чл. 147 от НК. Обратното
би означавало съдът предварително да върши преценка по съществото на делото -
още при неговото насрочване, като без да държи сметка за волята на тъжителя,
нагоди твърдения му към годен за постигане на осъдителна присъда начин. Имайки
предвид тези общи съображения, оттук се установява, че при подаване на тъжба с
обвинение за извършено престъпление по чл. 146 или по чл. 147 от НК, както и
квалифицираните им състави, то задължително съдържание на тъжбата е ясно,
конкретно и недвусмислено посочване от тъжителя дали твърди, че със съответното
поведение, което инкриминира с тъжбата си, е била унизена честта или
достойнството му, дали е било разгласено позорно обстоятелство за него или дали
му е приписано престъпление. Спорен е въпросът дали при липса на изрично
твърдение за нито едно от тези обстоятелства те могат да се извличат чрез
тълкуване на волята на тъжителя. Безспорно е обаче, че когато в тъжбата си
нейният подател едновременно твърди, че дадени думи и изрази хем са унизителни
за честта му, хем чрез тях се разгласява позорно обстоятелство, то възниква
неяснота в действителната воля на тъжителя. Точно такава е процесната хипотеза и
за преодоляването на тези неясноти съдът обездвижи тъжбата и даде подробни,
ясни и точни указания на тъжителя за това какви пороци са констатирани и какво
конкретно трябва да се направи, за да бъдат те преодолени. В случай че
указанията не са били ясни, тъжителят е следвало изрично да посочи това, което
той не е сторил. Така дадените указания не представляват поставяне на завишени
изисквания към съдържанието на тъжбата, нито задължават тъжителя да използва
професионална адвокатска защита. Съдът съзнава, че за разлика от обвинителния
акт към тъжбата не следва да се поставят толкова завишени изисквания, тъй като
процесуалният закон допуска този акт да не изхожда от лице, притежаващо висше
юридическо образование. Все в тази връзка съдът положи усилия да даде конкретни
указания на тъжителя. Въпреки това не бива да се подминава фактът, че ако на
тъжбата бъде даден ход, то въз основа на описаното в нея друго лице ще бъде
привлечено към наказателна отговорност. Затова не може да се прави компромис
отвъд рамките на минимално необходимото съдържание за формулиране на ясно и
недвусмислено обвинение, при което евентуалният подсъдим да трябва да гадае и
предполага срещу какво обвинение се защитава.
Съдът
констатира, че с постъпилата допълнителна молба, с която се отстраняват
нередовностите в тъжбата, в определена своя част те са били отстранени. Въпреки
това същите не са били отстранени в пълнота, поради което тъжбата продължава да
бъде нередовна. В т. 5 от допълнението към тъжба тъжителката твърди, че
описаните изрази са „обидни, дълбоко унизителни“, а същевременно и че
представляват „разгласяване на позорни обстоятелства“. Изрично са посочени и
разпоредбите на чл. 146 и чл. 147 от НК, което допълнително внася неяснота
относно волята и твърденията на тъжителя. По т. 3 от допълнението към тъжба
съдът намира, че отново противоречието и неяснотата не са преодолени. В
първоначално подадената тъжба се твърди описаните в тази част изрази да са
клеветнически. В допълнението към тъжба те са квалифицирани като „неверни“, което
подкрепя извод за твърдение за престъпление по чл. 147, но същевременно
изразите са описани и като „обидни“ и „унизителни“. В т. 4 отново се твърди да
са били разгласени позорни и неверни обстоятелства за тъжителката, но и
същевременно същите твърдения да унизяват майчините чест и достойнство на
тъжителката. Именно за да се избегне това тълкуване и предполагане на
действителната воля на тъжителката съдът даде указания за всички от
инкриминираните думи и изрази какво по вид уточнение трябва да се направи. Тези
указания не бяха изпълнени и както се вижда от посочените примери, изпълнението
не е еднократно, а засяга различни групи думи и изрази.
Предвид всичко
изложено съдът счита, че дори и самата тъжителка не е наясно за какво по вид
престъпление се тъжи и по-точно какво е нейното отношение към инкриминираните
думи и изрази – тъжителката ги намира и за обидни, унизителни за честта и
достойнството й, и за клеветнически и послужили за разгласяване на позорни за
нея обстоятелства. Макар желанието на тъжителката лицето, срещу което е
насочено тъжбата, да бъде осъдено за каквото и да е престъпление, то воденето
на такъв наказателен процес с неопределен предмет е недопустимо, така както и
тъжителката не може да предоставя на съда делото да се води под алтернативност
и ако евентуалната подсъдима не бъде призната за виновна по обвинението за едно
измежду престъпленията по чл. 146 и чл. 147 от НК, то да бъде призната за
виновна по другото от тях.
Поради така
констатираните нередовности процесната тъжба не отговаря на изискванията на чл.
81 НПК, тъй като не съдържа минимално необходимите данни за обстоятелствата на
престъплението. В случая съдът счита, че следва да упражни правомощието си по
чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК и да прекрати наказателното
производство. Въпреки противоречието в съдебната практика относно наличието на
подобно правомощие за съда, то настоящият състав даде указания на частния
тъжител за отстраняване на констатираните нередовности, но същите не бяха
изпълнени в цялост.
По тези
съображения настоящият съдебен състав приема, че наказателното производство,
образувано по тъжба с вх. № 8251 от 04.02.2019 г., подадена от А.М.Б., трябва
да бъде прекратено, тъй като тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл.
81 от НПК.
Така мотивиран и
на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК
Р А З П О Р Е Д И Х:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното
производство по НЧХД № 747 по описа за 2019 г. на Районен съд – Пловдив, XXI наказателен състав.
Разпореждането подлежи на
обжалване в 15-дневен срок от връчването му по реда на глава двадесет и първа
от НПК пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР :Д.Д.