М О
Т И В И
към Присъда № 117 от 18.04.2019 година,
постановена по
НОХД № 206/2019 г. по описа
на Окръжен
съд-Бургас
Производството е образувано по внесен в Окръжен съд-Бургас обвинителен
акт от прокурор в Окръжна прокуратура-Бургас, с който против Д.С.К., ЕГН **********,***
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 304а,
вр. чл.304 ал.1 от НК - за това, че на 18.10.2017
година в с. Дюлево, общ. Средец, обл. Бургас, на кръстовище до знак „Б-2“, на 5
м. от сградата на ЗПК - Дюлево, дал подкуп - парична сума в размер на 100.00
лева, състояща се от една банкнота с номинал от 50.00 лева, серия и номер АЕ
6052959, емисия 1999г., една банкнота с номинал 50.00 лева, серия и номер БМ
3178922, емисия 2006г., на полицейските органи: Т. М. К.- на длъжност „младши автоконтрольор I ст.“ в група „Охранителна полиция“
при РУ - Средец на ОДМВР - гр.Бургас, Н. А. Я., на длъжност „старши полицай“ в група „Охранителна полиция“ при РУ - Средец
на ОДМВР - гр. Бургас, за да не извършат действие по служба - да не му съставят
акт за установяване на административно нарушение за констатираните от тях
нарушения в качеството му на водач на товарен автомобил „*******“ с рег. № *********, а именно по
чл.174 ал.3 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, за отказа му да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
или упойващи вещества и за неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му; по чл.177 ал.1 т.2 вр.
чл.150 от ЗДвП, за това, че управлява моторно превозно средство без да
притежава съответното свидетелство за управление.
След отправено искане на подсъдимия и неговия защитник в разпоредителното
заседание, съдебното производство е разгледано по реда на чл.371 т.2 и
следващите от Глава ХХVІІ НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция”.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Бургас
поддържа обвинението и намира същото за безспорно доказано от обективна и
субективна страна. Счита, че на подс. К., след приложението на чл.58а ал.1 от НК, следва да се наложи наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да бъде изтърпяно, на основание
чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС при първоначален общ режим. Не намира за основателно
евентуалното приложение на нормата на чл.66 от НК, поради многократните
осъждания на подсъдимия, както и поради факта, че институтът на условното
осъждане вече е бил прилаган спрямо последния, но целите на закона не били
постигнати. По отношение на предвиденото в нормата на чл. 304а от НК кумулативно
наказание „глоба“ счита, че същата следва да бъде в размер на 2 000 лева. Предметът
на престъплението да бъде отнет в полза на държавата и подсъдимият да бъде
осъден да заплати направените по делото разноски.
Подсъдимият и защитникът му не оспорват фактическата обстановка по
обвинението, подсъдимият безусловно признава изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт факти и се съгласява да не се събират доказателства за
тях, признава и вината си при извършване на инкриминираното деяние – предмет на
обвинението. Защитникът счита, че предвид оказаното от подсъдимия пълно
съдействие за разкриване на престъплението, както в досъдебната, така и в
съдебната фаза, наличието на непълнолетна дъщеря, за която К. трябва да се
грижи, тежкото му икономическо състояние, както и предвид липсата на минимален
размер на наказанието по чл.304а от НК, налагане на наказание „пробация“ в
максимален размер би било съответно на извършеното и би постигнало целите,
посочени в чл.36 от НК.
В последната си дума, подс. К. се признава за виновен по обвинението,
изразява съжаление за стореното, моли да бъде санкциониран с наказание
„пробация“, както и с по-висок размер на наказанието „глоба“. Моли да не му
бъде налагано наказание „лишаване от свобода“, тъй като се грижел за
непълнолетната си дъщеря, както и за майка си, която била на 86 години.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК,
съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимия самопризнание, а именно:
Подсъдимият Д.С.К. ЕГН ********** е роден на *** ***, с постоянен адрес:***, и с настоящ адрес:***. Той е ******, ********* гражданин, разведен, осъждан, със
средно образование, не работи.
Към датата на инкриминираното по
делото деяние, подс. К. бил осъждан за извършени умишлени престъпления от общ
характер общо 6 пъти, 5 от които за престъпления по транспорта. Налагани му
били различни по вид и размер наказания, включително „лишаване от свобода“,
чието изпълнение на основание чл.66 от НК било отложено за изпитателен срок от
3 години. Видно от приложената по делото справка за нарушител относно подс. К.,
той е наказван многократно за извършени от него административни нарушения на
Закона за движение по пътищата, а притежаваното от него свидетелство за
управление на МПС № *********, издадено на 31.10.2001г. му било отнето със
заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 14421/12.12.2006г.,
издадена от началник-група в сектор Пътна полиция- Бургас. Така налаганите
наказания не въздействали възпиращо на подсъдимия, който продължил да управлява
МПС и след отнемане на свидетелството му за управление.
Свидетелите Т. К. и Н. Я., съответно „младши
автоконтрольор“ и „старши полицай“ в
група „Охранителна полиция“ при РУ- Средец, били на работа нощна смяна за
времето от 18.00 часа на 17.10.2017г. до 06.00
часа на 18.10.2017г. в състав на автопатрул със служебен полицейски автомобил „********“, peг. № *******, на територията, обслужвана от
РУ- Средец. С оглед длъжностните им характеристики /л.78-85 от досъдебното
производство/ и Заповед № 8121з-952/20.07.2017г., изменена и допълнена със
Заповед № 8121з-1138/01.09.2017г.- двете издадени от Министъра на вътрешните
работи /л.101-105 от досъдебното производство/, полицейските служители
притежавали правомощието да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят
актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. В 23.30 часа на
17.10.2017г. свидетелите установили контролен пункт в центъра на село с.
Дюлево, общ. Средец, до знак „Б-2“, на 5 метра от сградата на ЗПК- Дюлево. На
18.10.2017г., около 00.05 часа, към тях се приближил товарен автомобил „**********“ рег. **********. Полицейските
служители решили да извършат проверка, поради което подали сигнал на водача да
спре, а последният паркирал автомобила в непосредствена близост до свидетелите.
В хода на проверката като водач на автомобила бил идентифициран подс. Д.К., който не
представил свидетелство за управление. Това наложило извършване на служебна
дистанционна справка чрез ОДЧ- Средец, при която се установило, че
свидетелството за управление на подсъдимия било отнето. Докато траела
проверката, свид. К. доловил мирис на алкохол, произхождащ
от подсъдимия, и го поканил да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване концентрацията на алкохол в издишания въздух, както и да даде кръвна проба за изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта. К. отказал да се подложи на проверка с техническо средство и да даде
кръвна проба за химически анализ. При това размитие, свид. К. уведомил подс. К., че за извършените
нарушения по чл.150 и по чл.174 ал.3 от ЗДвП ще му бъде съставен Акт за установяване на административно нарушение.
Полицейските служители се върнали в служебния си автомобил, свид. Я. седнал на предна лява седалка /на мястото на водача/, а свид. К.- на предна дясна седалка. Свид. К. предприел дистанционна проверка на
данните относно подс.К. чрез техническо средство- служебен таблет. В този
момент подсъдимият се приближил до служебния автомобил, отворил предната дясна
врата и поставил върху ползвания от свид. К. таблет две банкноти, всяка с номинална стойност 50 лева,
със серии и номера съответно: АЕ 6052959, емисия 1999г. и БМ 3178922, емисия
2006 година, обръщайки се към полицейските служители с думите „Дай да се
оправим“. Подсъдимият бил незабавно задържан, като служителите го уведомили, че го арестуват за извършен от него подкуп на полицейски орган. На място
пристигнала дежурна оперативна група, а подс. К. бил откаран в сградата на РУ- Средец,
където свид. К. съставил на подсъдимия Акт за установяване
на административно нарушение бланков № 231388/18.10.2017г. /л. 67 от
досъдебното производство/ за установените нарушения на чл.150 и чл. 174, ал. 3
от ЗДвП.
При извършената експертиза по техническо изследване
на документи и ценни книжа (Протокол № 183 от 18.10.2017г. на сектор БНТЛ при
ОД на МВР- Бургас – л. 60, 61 от досъдебното производство) било установено, че
иззетите при огледа 2 банкноти с номинал 50 лева, са истински.
Видно от Протокол № 111 от 21.05.2018г. по описа на
сектор БНТЛ при ОД на МВР- Бургас, по процесните банкноти не били открити годни
за идентификационно изследване дактилоскопни следи (л. 65 от досъдебното
производство).
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият
е направил самопризнание по смисъла на чл. 371, т. 2 НПК, одобрено от съда с
определение по чл. 372, ал. 4 от НПК, категорично подкрепена от събраните в
досъдебното производство формално изрядни и съдържателно годни доказателства и
доказателствени средства – от обясненията на подсъдимия, депозирани в
качеството на обвиняем, от показанията на свидетелите Т. К. и Н. Я., от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него (л. 49,50
и 55-57 от досъдебното производство), от заключението на експертизата по
техническо изследване на документи и ценни книжа, от акт за установяване на
административно нарушение, заповед за прилагане на принудителни административни
мерки № 14421/12.12.2006г. на началник-група в сектор ПП-КАТ, справката за
съдимост и справка за нарушител относно подсъдимия, и писмените доказателства,
отнасящи се за длъжностните качества на свидетелите К. и Я. и относно обстоятелството, че при
извършване на деянието двамата, са били на работа и са изпълнявали служебните
си задължения по осъществяване на пътен контрол.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
С оглед възприетата фактология съдът счете, че подсъдимият Д.С.К.
действително е осъществил фактическия състав на престъплението по чл. 304а,
предложение трето, алтернатива шеста, във връзка с чл. 304, ал. 1 от НК, за което е обвинен.
От обективна страна, подс. К., чрез поставяне върху ползвания от свид. К. служебен таблет, дал подкуп, т. е. предоставил безвъзвратно във фактическата
власт на полицейските служители- свидетелите К. и Я., дар под формата на парична сума
в размер на 100 лева, образувана от две банкноти от 50 лева всяка, за да не
извършат действия по служба – да не съставят акт за извършените от подсъдимия
административни нарушения на чл.150 от ЗДвП- управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление, и по чл.174 ал.3 от ЗДвП- за
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества и за неизпълнение на предписанието
за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Като поставил
процесната сума върху служебния таблет, подс. К. се разпоредил с нея и довършил
изпълнителното деяние „даване“, тъй като чрез активно действие осъзнато и
волево преустановил собствената си фактическа власт върху банкнотите с цел и
намерение те да останат във фактическата власт на полицейските служители. Въз
основа на наличния по делото доказателствен материал съдът констатира, че
свидетелите К. и Я., с оглед заеманата от тях длъжност, действително имали качеството на
„полицейски орган” по смисъла на чл.57 ал.1 вр. чл.56 и чл.142 ал.1 т.1
предложение първо от ЗМВР. Длъжностите „младши автоконтрольор II- I степен” в
група „Пътен контрол“ и „полицай-старши полицай“ в група „Охранителна полиция“
на сектор „Охранителна полиция“, със специфично наименование и за двете -
„младши инспектор“, съгласно приложените на л. 78-85 от досъдебното
производство длъжностни характеристики, са младши изпълнителски длъжности в
системата на МВР, осъществяващи оперативно-издирвателна, контролна и
превантивна дейност по чл.6 ал.1 от ЗМВР. Следователно, свидетелите К. и Я. в конкретния случай са били
„полицейски органи” по смисъла на чл. 304а, предложение шесто от НК, които
съгласно приложените на л.86-89 от досъдебното производство копия на ежедневна
ведомост и месечен график на РУ на МВР-Средец на процесната дата са били на
смяна като автопатрул.
От субективна страна, деянието е осъществено виновно, при „пряк умисъл“
като форма на умишлена вина по смисъла на чл.11 ал.2 предл. първо от НК. Несъмнено, подсъдимият съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, което съставлява посегателство срещу дейността на
държавните органи, предвиждал и искал настъпването на неговите общественоопасни и противоправни
последици. Д.К. действал с ясното съзнание, че полицейските служители вече са
открили извършените от него административни нарушения – управление на МПС без да
притежава съответно свидетелство за управление, и отказа му да се подложи на
изследване с техническо средство за установяване концентрацията на алкохол в
издишания от него въздух, както и да даде кръвна проба за анализ с цел
установяване концентрацията на алкохол в кръвта му – обстоятелства, за които
изрично е бил уведомен от полицейските служители. При тези обстоятелства, К. предприел
действията по даване на подкупа преди свидетелите К. и Я. да съставят надлежен акт за
установяване на посочените вече нарушения, с единствената цел да осуети
съставянето на акт. Наред с това, подс. К. безспорно е съзнавал, че
полицейските служители са служебно задължени да съставят акт за всяко
установено от тях нарушение, а даденият подкуп бил предназначен да ги мотивира
към неизпълнение на това тяхно служебно задължение. Това добре личи от
обясненията на дееца, дадени като обвиняем, в които той изрично признава, че
преди да бъде спрян от свидетелите К. и Я. бил консумирал алкохол и се опасявал,
че този факт ще бъде установен при проверката, още повече предвид предишните му
осъждания за същите по вид престъпления - управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, респективно над 0.5 на хиляда. Целта на
подс. К. чрез даване на облагата да мотивира служителите да не изпълнят
служебните си задължения, освен от еднозначните му фактически действия,
свързани с поставянето на парите в служебния автомобил, ясно личи и от
изявлението му „да се оправим“, сторено паралелно с даване на подкупа.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 304а, във връзка с чл.304 ал.1 от НК са
предвидени кумулативно наказания „Лишаване от свобода“ до десет години и
„Глоба“ до 15 000 лева. Разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК задължава съда при
осъдителна присъда да определи на подсъдимия наказание при условията на чл.58а от НК в случаите, когато той е направил самопризнание на обстоятелствата по
обвинението по реда на чл.371 т.2 от НПК, което е било одобрено от съда с
определение по чл.372 ал.4 от НПК. Настоящият случай е именно такъв, поради
което, при определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази, че
приложима се явява разпоредбата на чл.58а, ал. 1 от НК, указваща наказанието
„Лишаване от свобода“ да бъде определено по правилата на Общата част на НК, след
което да бъде намалено с 1/3. Съдът съобрази от една страна липсата на
специален минимум на предвиденото за престъплението по чл. 304а от НК наказание
„Лишаване от свобода”, а от друга – липсата по делото на многобройни или
изключителни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, годни да
мотивират приложение на привилегирования състав на чл.55 ал.1 т.2 б. ”б” предл. 1-во от НК. Действително, по
делото са налице известни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, които
предстои да бъдат обсъдени по-долу, но те не са така многобройни, и никое от
тях не е изключително, така че при тяхното наличие дори най-лекото предвидено в
закона за конкретното престъпление наказание да се явява несъразмерно тежко. Поради
изложеното, следващото се на подсъдимия за извършеното престъпление основно наказание
по вид във всички случаи следва да е „Лишаване от свобода“.
При индивидуализация на наказателната отговорност, съдът оцени
конкретната обществената опасност на деянието като относително по-ниска в
сравнение с обичайната обществена опасност на престъпленията от същия вид,
изхождайки от сравнително ниската стойност на подкупа, но при отчитане тежестта
на административните нарушения, чието неустановяване и ненаказване процесният
подкуп е целял да осигури. Управлението на моторно превозно средство от водач,
който не притежава съответно свидетелство на управление, и то след употреба на
алкохол, несъмнено е деяние, което застрашава както сигурността и безопасността
на самия деец, така и тези на останалите участници в движението по пътищата. Обществената
опасност на личността на подсъдимия К. е сравнително висока – той е осъждан 6
пъти, приоритетно за престъпления по чл.343б ал.1 и ал.2 от НК - управление на моторно
превозно средство със съответната съставомерна концентрация на алкохол в кръвта,
както и за извършена измама по чл.209 ал.1 от НК. Наред с реализираната спрямо дееца наказателна
отговорност, по делото са приобщени доказателства и за множество наложени му административни наказания. Съгласно справката
за нарушител, К. е бил санкциониран 9 пъти, като в 6 от случаите
административното наказание е за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство, след като спрямо него са били издадени и 4 заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки. Данните
относно съдебното минало на К. и наложените му административни наказания за
нарушения на ЗДвП водят до еднозначен извод, че настоящото деяние не е
инцидентна проява, а се явява логично проявление на трайната и упорита склонност на подсъдимия да не
зачита установените от закона задължения, ограничения и правила за поведение,
преобладаващо касаещи движението по пътищата. Въпреки многократно реализираната
спрямо подсъдимия наказателната и административнонаказателната репресия, К.
очевидно не се е поправил и не
преустановил извършването на такива деяния. Тъкмо напротив - настоящото
престъпление е пореден пример за незачитане на запретите, посочени в наказателния
кодекс, а мотивите за извършване на това престъпление се коренят в стремежа на
дееца да не бъдат разкрити и съответно наказани осъществени от него непосредствено
преди това други нарушения на ЗДвП.
Обсъдените по-горе обстоятелства съдът отчита като отегчаващи отговорността на
подсъдимия, и наличието им изключва възможността размерът на наказанието да се
определи в законовия минимум по чл.39 ал.1 от НК, или близо до него.
Като смекчаващи обстоятелства съдът интерпретира
коректното процесуално поведение на подсъдимия по време на цялото наказателно
производство, стореното от него в обясненията му като обвиняем фактическо
признание по повдигнатото му обвинение, както и изразеното искреното съжаление
за извършеното, но не може да не бъде отчетено, че обективната истина по случая
би била разкрита и доказана чрез множеството други доказателства дори, ако К.
бе ползвал правото си да не дава обяснения, или бе дал обяснения с различно
съдържание. В изложения смисъл, направеното от подсъдимия в досъдебното
производство и пред съда признание не е от изключително значение нито за
установяване на релевантните факти, нито за правилното решаване на делото.
Обстоятелството, че подсъдимия се грижи за възрастната си майка, както и за
непълнолетната си дъщеря, също следва да се третират като обстоятелства, позволяващи
налагането на наказание в по-малък размер.
При обсъдените по-горе факти относно деянието и дееца
съдът достигна до заключение за минимален, но отчетлив превес на отегчаващите
вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, който следва да намери отражение
при определяне размера на наказанието. Както вече беше посочено, видът на наказанието
на подс. К. следва да бъде „лишаване от свобода“, като съответен и подходящ в
случая би бил срок от 9 месеца, който на основание чл.58а ал.1 от НК подлежи на
намаляване с 1/3, до окончателния размер от 6 месеца „лишаване свобода“. Отмереният
размер е съобразен с интензитета и индивидуалните характеристики на
престъплението и завишената обществена опасност на на личността на дееца, в
рамките на предвидената от законодателя наказуемост. За преодоляване на
утвърдените у подсъдимия престъпни стереотипи и мотивация за извършване на
престъпления от общ характер и административни нарушения, за превъзпитанието му
към общественоприемлив и съобразен със законите живот и поведение, при отчитане
липсата на видим резултат от разнородните наказания, които К. е търпял до
момента, включително „пробация“ и „лишаване от свобода“, чието изпълнение е
било отложено по реда на чл.66 от НК, съдът счита за наложително подсъдимият да
изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода“ ефективно. По убеждението
на съда, постигането в нужната степен на всички прогласени в чл.36 от НК цели
на наказанието изисква спрямо подс.К. да се приложи засилено пенитенциарно
въздействие и контрол, като му се отнеме всяка възможност да върши други
престъпления, което е възможно само чрез изолирането му за срока на присъдата в
място за лишаване от свобода. Определеното окончателно наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца подлежи на ефективно изтърпяване при първоначален
„общ“ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Наред с наказанието „лишаване от свобода“, на подсъдимия следва да се
наложи и кумулативно предвиденото по-леко наказание „глоба“, чийто размер съдът
определи на 1000 лева. Според настоящия съдебен състав, наказанието „глоба“ в десетократния размер на подкупа би
усилило интензивността на пенитенциарното въздействие, съдържа потенциал да
подпомогне поправянето на дееца и да осъществи обществената превенция, а в съчетание
с ефективно наказание „Лишаване от свобода“ – и да обезпечи реализацията на
целите на наказанието в пълнота. Глоба в по-нисък размер би се явила твърде
снизходителна и недостатъчна за постигане целите на наказанието, особено
предвид факта, че подсъдимият е предпочел да даде парична сума в размер на 100
лева, за да остане ненаказан за сторените административни нарушения.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
В досъдебното производство, като веществени доказателства са приобщени една
банкнота с номинална стойност 50.00 лева, със серия и номер АЕ 6052959, емисия
1999г. и една банкнота с номинална стойност 50.00 лева, със серия и номер БМ 3178922,
емисия 2006г. на обща стойност 100.00 лева – предмет на престъплението. Съгласно разпоредбата
на чл. 307а от НК, те следва да бъдат отнети в полза на държавата.
РАЗНОСКИ
С оглед решението по въпросите за престъплението, неговия автор, вината и
отговорността, на основание чл.189 ал.3 вр. ал.1 НПК подс. К. следва да понесе
тежестта на сторените в досъдебното производство деловодни разноски в размер на
68.49 лева, които следва да бъдат заплатени в полза на Държавата по сметка на ОД
на МВР- Бургас.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата.
Председател: