№ 497
гр. Враца, 24.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
в присъствието на прокурора Л. Вл. В.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20221400200547 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от Л. Й. С.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника на
Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план
на присъдата, актуална справка за изтърпяното наказание към 24.10.2022г. и личното
затворническо досие на осъдения.
Осъденият поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора – Враца, инспектор "Режимна дейност" С. М., изразява
становище за неоснователност на молбата с доводи, че осъденият не е осъзнал напълно
тежестта на извършеното деяние и не е склонен да спазва нормите и правилата в
общество. Поддържа, че л.св. С. е изтърпял законоопределения минимум, а именно 2/3
от наложеното наказание, предвид престъплението, което е извършил при условията на
опасен рецидив. Оценката на риска от вреди и рецидив е със средни стойности.
Набелязаните корекционни цели не са постигнати. Лишеният от свобода не зачита
собствеността и правата на другите хора, както и границите на лична свобода. Не
разпознава и не осъзнава проблемите си, което на този етап води до невъзможност и
неспособност за разрешаването им. Към настоящия етап от изтърпяване на присъдата,
С. все още не е дал достатъчно категорични доказателства за промяна в нагласите си за
водене на законосъобразен начин на живот. Отрицателното въздействие от
1
криминалното му обкръжение, негативното мислене и нежеланието му изцяло да се
съобразява със законните разпоредби, формираните криминални нагласи, определят
продължаване на престъпна дейност след освобождаването му от местата за лишаване
от свобода. На този етап от изтърпяване на наказанието липсват убедителни
доказателства за поправяне на осъдения и е необходимо корекционната работа да
продължи в условията на Затвора. Представителят на Затвора - Враца счита, че л.св. не
отговаря на изискванията на чл. 439а от НПК, поради което предлага да съда да
постанови определение, с което да остави без уважение молбата му за условно
предсрочно освобождаване.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за
неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение. Поддържа,
че л.св. е изтърпял 2/3 от наложеното наказание, тъй като се касае за извършено
престъпление при условията на опасен рецидив. Налице е първата законна
предпоставка за УПО, съгласно чл. 70, ал.1, т.2 от НК. В случая обаче не е налице
втората изискуема от закона предпоставка, а именно лишеният от свобода да се е
поправил. В доклада, приложен по делото, се сочи, че лишеният от свобода полага
доброволен труд на основание чл. 80 от ЗИНЗС. Извършена е ревизия на оценката на
риска от рецидив, като същата е променена от висок към среден. Започнало е
изпълнение на целите, заложени в плана на присъдата, но не се наблюдава същият да
се е поправил, тоест - не отговаря на изискванията, посочени в чл.439а от НПК и не са
налице предпоставките за условно предсрочно освобождаване, поради което моли съда
да постанови определение, с което да остави молбата на С. без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по
делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С присъда от 25.02.2020г. постановена по НОХД №20/2020г. по описа на Районен
съд – Лом, състав на съда е признал Л. С. за виновен за извършено престъпление по
чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК и му е
наложил наказание "лишаване от свобода" в размер на 4 години, което да изтърпи при
първоначален "строг" режим. С решение от 17.07.2020г. постановено по ВНОХД
№26/2020г. по описа на Окръжен съд – Монтана, присъдата е потвърдена.
Осъденият е постъпил в Затвора Враца на 31.07.2020г., като до момента фактически
е изтърпял 2 години, 2 месеца и 24 дни. От предварително задържане му се зачитат 1
година и 16 дни, от работа му се зачитат 6 месеца и 22 дни или общо изтърпяно до
момента наказание е в размер на 3 години, 10 месеца и 2 дни. Остатъкът към
настоящия момент е 1 месец и 28 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 2/3 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2
2
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че набелязаните
цели не са постигнати от осъденото лице, като същия не зачита собствеността и
правата на другите хора и границите на личната свобода.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е била със средни стойности 84 точки.
В профила на криминогенни нужди, като дефицитни зони са посочени:
"криминално минало" – осъждан е многократно, включително като непълнолетен.
Осъждан е за бягство от затвора, от работен обект; "отношение към правонарушение" –
не поема отговорност за извършеното престъпление, неосъзнава собственото си
поведение, налице са трайно утвърдени престъпни нагласи; начин на живот и
обкръжение – контактува в криминалните среди, податлив на тяхното влияние;
"умения за мислене" – не разпознава проблемите си, решава ги по неадекватен начин и
не предвижда последиците от действията си.
Рискът от вреди за обществото е определен в средни стойности, като се акцентира,
върху криминалното му минало. Рискът от извършване на бягство е среден, определен
в тези стойности от факта, че при предходно изтърпяване на наказание "лишаване от
свобода" е избягал от затвора. Рискът от вреди за служителите на затвора е определен в
средни стойности, а този за останалите лишени от свобода е в ниски. Рискът от суицид
и самоувреждане е в ниски стойности, тъй като не са отчетени индикации за
автоагресивни прояви.
През престоя си в пенитенциарното заведение и след извършена оценка на
промените в профила на криминогенни нужди, настъпили по време на изпълнение на
накзанието, л.св. С. е пренастанен в ЗОЗТ "Бойчиновци", като е отчетено занижаване
на цифровите стойности на риска от рецидив от 84 на 81т. Отчетена е промяна в зоните
"отношение към правонарушение" и "трудова заетост", тъй като е работил в мебелния
цех към Затвора – Враца; след преместването му в ЗОЗТ "Бойчиновци" на основание
чл.80 от ЗИНЗС е работил като градинар, а в последствие като перач.
В условията на контролирана среда, по време на изтърпяване на наказанието е
констатирано, че л.св.С. за извършени дисциплинарни нарушения има наложени 3 бр.
дисциплинарни наказания: със Заповед №2871/30.12.2020г. на основание чл.101, т.1
ЗИНЗС е наказан с "Писмено предупреждение"; със Заповед №822/13.04.2021г. на
основание чл.101, т.2 ЗИНЗС е наказан с "Извънредно дежурство по поддържане на
чистотата и хигиената за срок от 7 дни"; със Заповед №1619/12.07.2021г. на основание
чл.101, т.5 ЗИНЗС е наказан с "Лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца",
наказанието е заличено.
Л.св. С. е награждаван 3 пъти: със Заповед №2840/05.11.2021г. на основание чл.98,
ал.1, т.2 ЗИНЗС му е заличено наложено наказание; със Заповед №Л-53/06.01.2022г. на
3
основание чл.98, ал.1, т.1 ЗИНЗС е награден с "Писмена похвала"; със Заповед
№1025/27.04.2022г. на основание чл.98, ал.1, т.3 ЗИНЗС е награден с "Извънредна
хранителна пратка".
Според затворническата администрация, л.св. С. все още не е дало достатъчни и
категорични доказателства за промяна в нагласите си да води законосъобразен начин
на живот. Приложените мерки за корекция не са дали нужните резултати за ефективна
промяна на мисленето и действията му в контролирана среда. Посочва се в доклада за
риска от вреди по чл.155 ЗИНЗС, че корекционната работа с л.св. не е осъществена в
максимална степен в периода на наблюдение, поради което и следва да бъдат положени
допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо
противоправно поведение. Явно е, че за осъдения институтът на условно предсрочно
освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за
преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода С. не е завършен към момента.
За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 2/3 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. С. първата предпоставка формално е налице.
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1 НК – достатъчно
доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за
поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има
поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния
му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото
доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на
затворническата администрация.
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са
описани в горното изложение, поведението на л. св. по време на изтърпяване на
наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в плана за преодоляването им
и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да се приеме наличие на достатъчно
доказателства за поправянето му по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК.
Констатираните частични положителни промени по отношение трудовите навици на
4
осъдения и участието му в различни трудови дейности, не са достатъчни за да се
приеме, че същия се е поправил. Доброто поведение в затвора, участието в трудови
мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на
наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно
освобождаване. Доброто поведение на л.св., обаче трябва да свидетелства за
съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите
за УПО. Така констатираните положителни промени в личността на л. св. според съда
все още не са достатъчно основание за неговото условно-предсрочно освобождаване.
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК - изтърпяване на не
по-малко от 2/3 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо е продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Л. Й. С., роден на *** в
гр.Монтана,област Монтана, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български
гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода", с остатък
1/един/ месец и 28/двадесет и осем/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5