Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 250 13.06.2022г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива А.
и
с участието на прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Г. Динкова административно дело № 498 по описа
за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл.
145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на Г.М.К. с ЕГН **********, в
качеството му на Едноличен търговец с фирма „Г.К.“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Казанлък, кв.“Индустриален“ № 32, против
Ревизионен акт № Р-*********-091-001 от 13.04.2021г., издаден от З.Д.В.на
длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Ф.Г.К.на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена с
Решение № 353/ 28.06.2021г. на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на
НАП, относно непризнат данъчен кредит на стойност 1 871 987.10лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 625 341.37лв. и допълнително
установен годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014г. в размер на
26 287.38лв., ведно с прилежащите лихви от 15 902.17лв.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за неговата
необоснованост и за издаването му в противоречие и при неправилно приложение на
материалния и на процесуалния закон, и на решения на Съда на Европейския съюз.
Сочи за неправилни и необосновани констатациите досежно преобразуванията на
счетоводния финансов резултат за 2014г. със сумите от 6 600лв. /по договор
за наем на вещи от ЕТ“З. М.“/по чл.26, т.1 от ЗКПО/ и 170 419.94лв. по
чл.46, ал.3, т.1 от ЗКПО. Оспорва направения от органите по приходите извод, че
текущите разходи за наем на машина за брикети от ЕТ „З. М.“ в размер на
6 600лв., осчетоводени като разходи за външни услуги, били разходи,
несвързани с дейността на търговеца и съотв. не са признати за данъчни цели.
Сочи, че макар и производството на брикети да не попадало в предмета на дейност
на ревизираното лице, същото било пряко свързано с дейността на фирмата,
доколкото произвежданите от наетата машина еко брикети са използвани за
отопление на складовите помещения на РЛ през зимния период на годината. Ето
защо тези разходи се явявали свързани с дейността, както и останалите разходи
за ток и др. подобни, поради което неправилно е отказано да бъдат признати от
ревизиращия орган. На следващо място твърди, че в случая са били налице
законоустановените предпоставки на чл.46, ал.3 от ЗКПО за преобразуване на
счетоводния финансов резултат в посока на неговото намаляване със сумата от
170 419.94лв., с която сума е било извършено увеличение на СФР за 2009г.
/установено от подадената ГДД за 2009г./, поради погасяване на задълженията по
давност. За неправилен се сочи аргумента на ревизиращия екип, възприет и от
решаващия орган – Директор на дирекция ОДОП гр.Пловдив, че основанията за отписване
на задълженията са настъпили в предходни години, когато те са били погасени по
давност, с доводи, че самото погасяване по давност към онзи момент не е било
автоматично и е нямало въведено задължение да бъде извършено веднага след
изтичането на давностния срок, каквото се вменява едва с измененията на ЗКПО
през 2013г. Именно във връзка с тази законодателна промяна дружеството е
отписало през 2014г. посочените задължения.
Жалбоподателят оспорва като
неправилни, незаконосъобразни, необосновани и противоречащи на събраните в хода
на ревизионното производство доказателства съображенията на органите по
приходите, мотивирали направения извод, че за дружеството не е налице право на
приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците ЕТ“З. М.“, „Таис 91“ АД „Химически чистене
ГМК“ АД и „Еленица К“ АД, подробно посочени в таблици на Ревизионния доклад
/стр.102 до стр.119 вкл./, за данъчни периоди от м.януари 2015г до м.май
2020г., в общ размер на 1 871 987.10лв. Жалбоподателят твърди, че в
случая са изпълнени всички процесуалноправни изисквания и материалноправни
предпоставки за възникването и упражняването на правото на данъчен
кредит.Оспорва направения извод за липса на надлежни доказателства за реалност
на фактурираните доставки на дрехи втора
употреба и за фактическото получаване на стоките, като твърди, че към всяка
една от фактурите са представени стокови разписки за получени стоки, които по
същество представляват приемо-предавателен протокол, в които е отразено датата
на предаване, доставчика и получателя, като са описани подробно вида на
стоките, марката и количеството. Според жалбоподателя тези документи, дори и
без наличието на кантарни бележки към тях, удостоверяват предаването на
процесните стоки, каквото е изискването на закона. Още повече, че при извършена
от проверяващите органи инвентаризация в складовете на ревизираното лице били
установени различни количества стоки, описани във фактурите и складовите
разписки, което обстоятелство противоречало на извода, че стоките /дрехи/
изобщо не са напускали склада на РЛ, а е било налице само формално прехвърляне
по документи. По съображения, основани на приетото от СЕС становище, изразено в
решения по дело С-18/13, дело С-285/11 и С-643/11, счита за недопустимо
данъчната администрация да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да
упражни правото на приспадане на ДДС да провери, че издателят на фактурата за
стоките и услугите във връзка, с които се иска упражняване на това право, има
качество на данъчно задължено лице, разполагал ли е със стоките, предмет на
доставката, бил ли е в състояние да ги достави и дали е изпълнил задълженията
си за деклариране и внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по
веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със
съответните документи в това отношение. Счита, че от събрания доказателствен
материал еднозначно и безспорно се установява както надлежното и
законосъобразно изпълнение на процесните доставки, така и добросъвестността на
задълженото лице при упражняване правото му на приспадане на данъчен кредит по
издадените му фактури от посочените четирима доставчици.
По подробно изложени в жалбата и в
представеното по делото писмено становище съображения, е направено искане за
отмяна на ревизионния акт в оспорената част,
като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез представеното по
делото писмено становище от процесуалния му представител, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен
акт е правилен и законосъобразен, по изложените в решението съображения.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16002420005316-020-001/ 03.09.2020г., издадена от З.Д.В.на длъжност Началник
сектор, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на
ревизия на Г.М.К. с регистрация като едноличен търговец „Г.К.“ с ЕИК *********,
адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК: гр.Казанлъкщ,
кв.“Индустриален“ № 32, с обхват: задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ
на ЕТ за периода 01.01.2014г. до 31.12.2019г.; данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014г. до 31.12.2019г. и данък върху
добавената стойност за периода от 01.01.2015г. до 31.05.2020г. /л.140, т.I/. Извършването на ревизията е възложено на екип
в състав: Ф.Г.К.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и К.Й.М.-
главен инспектор по приходите. Срокът за извършване на ревизията е определен до
три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на
08.09.2020 г. по електронен път /л.143, т.I/. Срокът за извършване
на ревизията е удължен със Заповед за изменение на ЗВР №
Р-16002420005316-020-002/ 07.12.2020г., издадена и подписана от З.Д.В.,
Началник сектор, като е определен като такъв до 08.02.2021г. Със Заповед за
изменение на ЗВР № Р-16002420005316-020-003/ 27.01.2021г., издадена от З. В., в
ревизиращия екип е включен и старши инспектор по приходите А.Б.Т.. Заповедта за
възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР, са издадени в електронен
вид и подписани с валиден към датата на полагането им квалифициран електронен
подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно
качество.
В хода на ревизията са предприети действия по събиране на
доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи
и писмени обяснения от данъчно задълженото лице №№ Р-16002420005316-040-001/
09.09.2020г., Р-16002420005316-040-002/ 12.10.2020г., Р-16002420005316-040-003/
30.11.2020г, Р-16002420005316-040-004/ 13.01.2021г., Р-16002420005316-040-005/
28.01.2021г.и от трети лица; съставени са протоколи за извършени насрещни
проверки – ПИНП № П-16002420197053-141-001/ 30.11.2020г. на „Таис-91“АД, ПИНПН
№ П-16002420197431-141-001/ 09.12.2020г. на „Еленица –К“АД, ПИНП №
П-16002420204385-141-001/ 11.01.2021г. на „Химическо чистене-ГМК“ АД, ПИНП №
П-16002420204370-141-001/ 11.01.2021г. на ЕТ“З. М.“ и др.; протоколи за присъединяване
на документи.
Въз основа на извършената ревизия и
на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – Ф.Г.К.на
длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), А.Б.Т. на
длъжност старши инспектор по приходите и
К.Й.М.на длъжност главен инспектор по приходите, е съставен и подписан
Ревизионен доклад № Р-16002420005316-092-001/ 19.02.2021г /л.57-130, том I/,
с който по отношение на ревизираното лице ЕТ „Г.К.“*** се предлага установяване
на допълнителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода
2014-2019г. в общ размер на 1 510 948,60лв., както следва: за 2014г –
245 937.16лв; за 2015г. – 210 911.57лв.; за 2016г –
211 111.94лв; за 2017г – 263 750.93лв; за 2018г – 278 843.50лв и
за 2019г – 300 393.50лв., ведно с
прилежащи лихви в общ размер на 503 391,60лв и задължения за ДДС на
стойност 1 871 987.10лв. и прилежащи лихви в общ размер
625 341,37лв, в резултат на непризнат данъчен кредит в същия размер. Прието
е, че на основание чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС във вр.
с чл.70, ал.5 от ЗДДС, както и във вр. с чл.6 и чл.12 от същия закон, следва да
се откаже правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите с предмет на
доставка дрехи втора употреба /“дрехи жълт крем“/ „дрехи крем жълт“/, издадени
от „Таис - 91" АД с ЕИК по
БУЛСТАТ *********, ЕТ „З. М." с ЕИК по БУЛСТАТ *********, „Еленица-К"
АД с ЕИК по БУЛСТАТ ********* и „Химическо чистене - ГМК" АД с ЕИК по
БУЛСТАТ ********* /подробно посочени с номер, дата на издаване, ДО и размер на
ДДС в таблици на стр.80 до стр.97 от РД/, като общият размер на отказания данъчен кредит по
години е както следва: за 2015г. в размер 289234,46 лв., за 2016г. в размер на
276279,29 лв., за 2017г. в размер на 350388,08 лв., за 2018г. в размер на
381371,19 лв., за 2019г. в размер на 403329,98 лв. и за периода 01.01.2020г. -
31.05.2020г. в размер на 167296,74 лв. Съответно са направени
корекции относно декларираните задължения за съответните данъчни периоди, в
които правото на данъчен кредит по тези доставки, е било упражнено.
Така приетото е обосновано със
съображения, че посочените фактури, издадени от четиримата доставчици, не
документират реално осъществена доставка на стоки /дрехи втора употреба/ по
смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, и се основава на доказателствата от
извършени насрещни проверки на „Таис - 91" АД с ЕИК *********, ЕТ „З. М."
с ЕИК *********, ,„Химическо чистене - ГМК" АД с ЕИК ********* и „Еленица
- К" АД с ЕИК *********, като са анализирани начина на извършване на
доставките /местонахождение на стоките, транспортиране, сортиране/, лицата,
участващи в процеса, наличие на реално плащане; наличие на документи,
удостоверяващи извършена дезинфекция на дрехите втора употреба за всяка от
партидите съгласно изискванията на Наредба №27/16.08.05г. за здравните
изисквания към дрехите втора употреба и други.
При извършена насрещна проверка на
доставчика „Таис-91“АД /документирана в съставен ПИНП №
П-16002420-20-6481-141-001/ 14.01.2021г/, който в периода 01.01.2015г. до 30.04.2020г. е издал 232 бр. фактури с
получател ЕТ „Г.К.“ за доставка на дрехи втора употреба, по които не е признат
данъчен кредит в размер на 965 201.35лв., е установено, че дружеството се представлява от Г.М.К. и е
със седалище и адреса на управление - гр. Казанлък, кв. „Индустриален“ 32,
който съвпада с декларирания от ЕТ „Г.К.“ адрес за кореспонденция. Предметът на
осъществяваната от „Таис-91" АД дейност е свързан с търговия на едро с
дрехи втора употреба. Във връзка с изпратено ИПДПОЗЛ с №
П-16002420206481-040-001/ 14.12.2020г. от страна на дружеството са били
представени документи, включващи дневници за продажби, мемориални ордери на
счетоводна сметка 411 - Клиенти за 2015 г., 2016 г., 2017 г.. 2018 г., 2019 и
до 31.05.2020 г., както и оборотни ведомости и протоколи за прихващане, но
доставчикът не е представил екземпляри на издадените към ЕТ „Г.К.“ данъчни
фактури за продажба на дрехи втора употреба, документи за извършени разплащания
по доставките, приемо-предавателни протоколи, стокови/складови разписки,
експедиционни бележки или други документи, удостоверяващи предаване респ.
приемане на стоите през периода м.01.2015 г. - м.05.2020 г., както и
доказателства за извършена от страна на доставчика дезинфекция на дрехите втора
употреба за всяка от партидите съгласно изискванията на Наредба № 27/16.08.2005
г. за здравните изисквания към дрехите втора употреба, което да е индиция за тяхната
доставка, съотв. получаване от този доставчик. По данни на доставчика фактурираните
стоки /дрехи втора употреба/ са били съхранявани в склад, нает от „Химическо
чистена-ГМК“АД, намиращ се в гр.Казанлък, ул.“Ивайло“№4, като е бил съседно
помещение до склада на ЕТ“Г.К.“, поради което и транспортирането на
фактурираните дрехи втора употреба е било извършвано с ръчна количка от
изпълнителния директор на дружеството – доставчик /Г.К./. По данни от информационния масив на
НАП издадените от доставчика „ТАИС 91“ АД на ЕТ“Г.К.“ фактури са включени в дневниците за продажби и в СД по ЗДДС за
съответните периоди с посочен предмет на доставката „стока".
Сочи се установена
свързаност между участниците в документалния поток от
доставки - дрехи втора употреба, тъй като ЕТ "Г.К." и
"Таис-91" АД, заедно с трети лица са учредители и акционери на
"Химическо чистене-ГМК" АД с ЕИК:*********.
При извършена насрещна
проверка на доставчика „Химическо чистене-ГМК“ АД, обективирана в ПИНП №
П-15002420204385-040-001/ 10.12.2020г. от изпълнителния директор Валя Алексиева са дадени
обяснения, че предметът на сделките между контрагентите "Химическо чистене
- ГМК" АД и ЕТ "Г.К." е обичаен за дейността на фирмата. Стоките
са били предавани и съхранявани в собствен склад, намиращ се в гр. К., ул.
"И." № 4. Складът на ЕТ "Г. К." и складът на
"Химическо чистене - ГМК" АД са се намирали в две съседни помещения,
като извършените доставки се осъществявали от изпълнителния директор.
Транспортирането на стоките ставало с ръчна количка. През периода 2014-2020г. са били издадени от "Химическо
чистене - ГМК" АД на ЕТ "Г.К." 21
бр. фактури с предмет на доставка дрехи втора употреба /дрехи крем жълт/. За предходен
доставчик на стоките е посочен ЕТ „Г.К.“.
При
насрещната проверка, извършена на доставчика ЕТ“З. М.“ /ПИНП №
П-16002420204370-141-001/ 11.01.2021г./ са били
представени писмени обяснения; оборотни ведомости за синтетични сметки и
подсметки за 2015г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и 01.01.2020г. -
31.05.2020г.; извлечения от дневници за продажби и хронология на сметка 411 с
движение за контрагент ЕТ "Г.К."; мемориални ордери с които се
описват счетоводните статии. В периода
01.01.2015г. до 31.05.2020г. са издадени фактури за доставка от ЕТ „З. М.“ с
получател РЛ, по които не е признат ДК в размер на 884 721.40лв. В хода на
насрещната проверка обаче тези фактури не са били представени от доставчика, а
така също и документи,
удостоверяващи извършени разплащания по доставките; приемо-предавателни
протоколи, стокови/складови разписки, експедиционни бележки и други
удостоверяващи предаването на стоките; документи, удостоверяващи извършена
дезинфекция на дрехите втора употреба за всяка от партидите съгласно
изискванията на Наредба №27/16.08.2005г. за здравните изисквания към дрехите
втора употреба. В представените от З. М. писмени обяснения е декларирано, че
посочените фактури са издадени към ЕТ "Г.К." за периода 01.01.2015г.
- 31.05.2020г. Фактурираните стоки са предавани и съхранявани в склад нает под
наем от "Химическо чистене - ГМК" АД,
находящ се в гр. К., ул. "И" №4. Складът на ЕТ "Г.К." и
този на ЕТ "З. М." са две съседни помещения. Извършените доставки се
осъществявали от собствениците като транспортирането се извършвало с ръчна
количка. Продажбите от ЕТ „З. М.“ към ЕТ“Г.К.“ са отразени като приход по
счетоводна сметка 702/2 - Постъпления от продажба на стоки от складови бази в
кореспонденция със счетоводна сметка 411/0 - Клиенти в страната. В
представените хронологични описи на операциите е посочена Складова база
Казанлък. Представен е мемориален ордер за счетоводното отчитане на протоколите
за прихващане с ЕТ Г.К. в счетоводството на ЕТ З. М.. По данни от
информационния масив на НАП процесните фактури, издадени от ЕТ З. М. на ЕТ Г.К.
са включени в СД и дневниците за продажби от ЕТ З. М. за съответните периоди с
посочен предмет на доставката „СТОКА". Доставчикът е декларирал в НАП ел.адрес с името *************@*****.***, а СД по ЗДДС за коментираните периоди са подавани по ел.
път и подписвани с КЕП, принадлежащ на ЕТ“Г.К.“.
От доставчика „Еленица-К“АД,
представлявано от П. М.К. /брат на РЛ Г. М.К./ в отговор на отправено искане за
представяне на документи и писмени обяснения от 11.12.2020г., е било
представено писмено обяснение, в което, подобно на останалите доставчици, се
сочи, че складовото помещение на дружеството е съседно на това на РЛ, поради
което и доставките по фактурираните стоки се е извършвало с ръчна количка.
Представени са били екземпляри на издадените на ЕТ“Г.К.“ фактури за продажба на
дрехи втора употреба, извлечения от счетоводен регистър на сметка 411 –
Клиенти, дневник за продажби, както и инхформация, че предпходен доставчик на
стоките е ЕТ „Г.К.“.
От ревизионния доклад се установява, че обследваните
фактури, издадени от доставчиците „Таис -
91" АД, ЕТ „З. М.", „Химическо чистене - ГМК" АД и „Еленица -
К" АД, посочени в табличен вид на стр.102 до стр.119 от същия, са били представени в оригинал от ревизираното лице ЕТ
"Г.К.", ведно със стокови разписки към тях, в които обаче не
фигурирали подписи на лицата, участвали в стопанската операция. Във фактурите
като предмет на доставката е вписан „Дрехи жълт крем“ или „Дрехи крем жълт“.
С оглед установените в
хода на ревизионното производство обстоятелства за регистрирани
излизания от страната на Г.К., въз основа на получена информация от ОД на МВ –
Смолян, органите по приходите са приели, че част от фактурите /фактура №
10039/05.04.2016г., издадена от Тайс - 91 АД на стойност 20 984,64лв. и ДДС -
4196,93лв. за 480кг. дрехи жълт крем фактура № 10040/08.04.2016г., издадена от
Тайс - 91 АД на стойност 19 673,10лв. и ДДС - 3934,62 лв. за 450кг. дрехи жълт
крем; фактура № 993/14.02.2017г., издадена от ЕТ З. Мъглев на стойност 18
932,04лв. и ДДС - 3786,41лв. за 430кг. Дрехи жълт крем; фактура №
994/17.02.2017г., издадена от ЕТ З. М. на стойност 18 491,76 лв. и ДДС -
3698,35 лв. за 420кг. Дрехи жълт крем; фактура № 1267/08.09.2017г., издадена от
Тайс - 91 АД на стойност 18 592,14лв. и ДДС - 3718,43лв. заа 420кг. Дрехи крем
жълт; фактура № 1266/05.09.2017г., издадена от Тайс - 91 АД на стойност 17
264,13лв. и ДДС - 3 452,83лв. за 390кг. Дрехи крем жълт; фактура №
1425/19.10.2018г., издадена от Тайс - 91 АД на стойност 20 724,90лв. и ДДС -
4144,98лв. заа 420кг. Дрехи крем жълт; фактура № 1426/23.10.2018г., издадена от
Тайс - 91 АД на стойност 19 244,55лв. и ДДС - 848,91 лв. за 390кг. Дрехи крем
жълт; фактура № 1427/26.10.2018г., издадена от Тайс - 91 АД на стойност 20
231,45лв. и ДДС - 4046,29лв. за 410кг. Дрехи крем жълт; фактура №
1428/30.10.2018г., издадена от Тайс - 91 АД на стойност 21 218,35 лв. и ДДС - 4
243,67 лв. за 430кг. Дрехи крем жълт; фактура № 1456/28.12.2018г., издадена от
Тайс - 91 АД на стойност 20 984,21лв. и ДДС - 4 196,84лв. за 410кг.; фактура №
1457/31.12.2018г., издадена от Тайс - 91 АД на стойност 22 007,83лв. и ДДС
-401,57лв. за 430кг. Дрехи крем жълт; фактура № 3831/31.12.2018г., издадена от
Химическо Чистене - ГМК АД на стойност 18 005,15лв. и дДс - 3
601,03лв. за 410кг. Дрехи крем жълт; фактура № 10150/09.04.2019г., издадена от
Тайс - 91 АД на стойност 20 871,46лв. и ДДС - 4 174,29лв. За 410кг. Дрехи крем
жълт; фактура № 10150/09.04.2019г., издадена от Тайс - 91 АД на стойност 20
871,46лв. и ДДС - 4 174,29лв. За 410кг. Дрехи крем жълт; фактура №
10509/07.06.2019г., издадена от Тайс - 91 АД на стойност 20 085,39лв. и ДДС - 4
017,08лв. за 390кг. Дрехи крем жълт; фактура № 1247/25.09.2019г., издадена от
ЕТ З. Мъглев на стойност 20 342,01лв. и ДДС - 4 068,40лв. за 390кг. Дрехи крем
жълт/ не биха могли да бъдат съставени и подписани от Г.М.К., в качеството му
на получател от страна на ЕТ Г.К., съответното вписаното количество стока в
тези фактури и стоковите разписки към тях не са получени на посочените дати,
поради отсъствието на лицето от страната. Въз основа на това е направен извод,
че така съставените фактури и стокови
разписки не доказват реално осъществени доставки.
На
следващо място се сочи, че с оглед твърденията на РЛ и доставчиците му за
прехвърляне на фактурираните стоки с ръчна количка и липсата на данни за
издавани кантарни бележки се явявало невъзможно установяването на
вписаните количества стока – дрехи втора
употреба.
Установена е и свързаност между доставчиците и ревизираното
лице – доставчикът Таис-91 АД се представлява от Г.К., считано от
10.08.12011г., а това дружество, заедно с Г.К., в качеството му на едноличен
търговец, и ЕТ“З. М.“ са учредители и
акционери в „Химическо чистене-ГМК“АД. Последното акционерно дружество се
представлява от В. П. А. и М. Г. К., който е син на Г.М.К., а доставчикът
„Еленица К“ АД се представлява от Г.К. /РЛ/, от М. К. /син на РЛ/ и от В. П. А.,
а към момента на извършване на насрещната проверка – от брата на Г.К..
Ревизиращите органи са взели предвид че, потвърдено от писмените обяснения на
доставчиците, техен предходен доставчик на фактурираните дрехи втора употреба е
ЕТ „Г.К.“. Той ги продава на четиримата доставчици, а те ги препродават обратно
на РЛ с коментираните фактури, по които е отказано правото на приспадане на ДК.
Сочи се за установено също, че за 2017г. всички фактури, издадени от ЕТ“З. М.“
са били съставяни от Д.Р.А., но за периода 2014-2020г. липсвали данни за
действащи трудови договори, в т.ч. и за посоченото лице. За 2018г., 2019г и до
31.05.2020г. фактурите, издавани от ЕТ са били съставяни от Д. А. и Н.К.Б.,
като последното лице също е полагало труд без трудови правоотношения с ЕТ“З. М.“.
Д. А. е съставяла и фактурите на „Тайс-91“АД през периода 2017г-2020г., без да
е била в трудови или граждански правоотношения с този доставчик, но е била в
трудово правни отношения с ревизираното лице през същия период и е издавала,
както и Н. Б., фактури от името на ревизираното лице през 2017г, 2018г. и
2019г. Освен това при извършена справка
за подадени от доставчиците ГФО е било установено, че като съставител на ГФО за
2015г. на „Тайс-91“АДе вписана Д.Р.А., а за периода 2016-2019г.ГФО са с вписан
съставител Н. Б.. ГФО на „Еленица-К“АД за периода 2015г-2019г. са с вписан
съставител Д.Р.А., а подадените годишни финансови отчети на „Химическо
чистене-ГМК“АД за периода 2016г.2019г. са с вписан съставител Н.Б.. Т.е едни и
същи лица се явяват съставители на фактури и ГФО на свързаните дружества и
фирми с РЛ.
От
справка в информационните масиви на НАП е констатирано, че всички СД по ЗДДС за
ревизираното лице, както и за четиримата доставчици – издатели на процесните
фактури, са подавани с КЕП, собственост на Г.М.К.. От този факт е направено
заключение че ревизираното лице е имало достъп до счетоводната отчетност и
счетоводните регистри на неговите доставчици и е контролирало доставките на
дрехи втора употреба, като между ЕТ“Г.К.“ и коментираните доставчици е
създадена стройна система за документално оформяне на доставки, които са
привидни, като данъчната им основа нараства при всеки следващ данъчен период.
Въз
основа на всички тези фактически установявания е прието, че фактурите,
издадени от доставчиците на ревизираното лице, по които се претендира данъчен
кредит, представляват документи, в които посочените данни не съответстват на
обективната действителност, тъй като същите не отразяват реално извършени
доставки на стоки. В случая ревизираното лице е ползвало от доставчиците си -
ЕТ „З. М.“, „Тайс-91“АД, „Еленица-К“АД и „Химическо чистене-ГМК“АД по спорните
фактури не доставки на стоки, а само фактури с цел да приспадне данъчен кредит,
за който няма право. Липсата на действително реално извършени доставки имало за последица липса
на възникнало данъчно
събитие, поради което и данъкът, начислен от ЕТ „Г.К.“ по процесните фактури,
издадени от тези четирима доставчици, се явявал начислен без основание, с което
е изпълнен съставът на чл.70, ал.5 от ЗДДС, даващ основание за отказ на данъчен
кредит.
Ревизионният доклад е
издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни
подписи от Филип Г. К, К.Й.М.и А.Б.Т., като доказателства за датата и начина на
подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази
дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.
Ревизионният доклад е връчен по
електронен път на ревизираното лице на 19.02.2021г. съгласно удостоверение за
извършено връчване по електронен път. Срокът за подаване на възражение и
представяне на доказателства е бил удължен по молба на ревизираното лице до
02.04.2021г., видно от уведомление № Р-16002420005316-РУС-001/ 04.03.2021г. ЕТ“Г.К.“
е подало писмено
възражение с вх.№3784/ 05.04.2021г., с
което се оспорват обективираните в съставения ревизионен доклад констатации и
направените правни изводи.
Въз основа на съставения Ревизионен
доклад № Р-16002420005316-092-001/ 19.02.2021г. и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от З.Д.В.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Ф.Г.К.на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден
оспореният в настоящото производство Ревизионен акт № Р-16002420005316-091-001/
13.04.2021г. От страна на ЕТ“Г.К.“ е предприето обжалване по
административен ред, в хода на което с Решение № 353/ 28.06.2021г. на Директор
на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП,
РА е потвърден в обжалваната част за непризнат данъчен кредит на стойност
1 871 987.10лв., ведно с начислените лихви в размер на
625 341.37лв., изменен е в частта за допълнително установен годишен
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014г. от 245 937.16лв. на
26 287.38лв. и прилежащите лихви от 148 776.12лв. на
15 902.17лв., и е отменен в частта за допълнително установения годишен
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 1 265 011.44лв. с прилежащи
лихви в размер на 354 615.48лв., за периода от 2015г. до 2019г. вкл. Решаващият орган е приел за неоснователно
направеното от РЛ възражение за незаконосъобразност на РА в частта на
преобразуването на счетоводния финансов отчет за 2014г. по реда на чл.26, т.1
от ЗКПО със сумата от 6 600.00лв. /по договор за наем на вещи с ЕТ“З. М.“/.
Изложени са
съображения, че не е доказано разходите в размер на 6 600лв., осчетоводени
по сметка 602 – разходи за външни услуги, отчетени като разходи за наем на
машина за брикети, на основание фактури издадени от ЕТ „З. М.“ да са свързани с
дейността на РЛ, а по арг. от разпоредбата на чл.26, т.1 от ЗКПО за данъчни
цели се признават само тези счетоводните разходи, които са свързани с
дейността. Това са разходи, които създават доход за ДЗЛ, като разходи за
материали, стоки или услуги, предназначени за използване в търговската дейност
и като такива ще доведат до приход. От ревизираното лице не били представени
доказателства, че е закупена слама за производство на еко брикети, за
произведени такива и за тяхното използване за отопление на складовата база на
търговеца в гр.Казанлък, кв.“Индустриален“, съобразно соченото в обясненията,
дадени в хода на ревизионното производство и в жалбата срещу РА. Решаващият
административен орган е приел, че договорът за наем на машина за брикети, чието
плащане е отчетено като разход в периода 02.01. 2014 до 03.06.2014г., не е
достатъчно доказателство за производство на еко брикети от слама и за
последващото им използване за дейността на ДЗЛ.
За мотивирана и обоснована е приета
и констатацията на ревизиращите органи за незаконосъобразно намаление на СФР на
търговеца по чл.46, ал.3, т.1 от ЗКПО за 2014г. /декларирано в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ – чл.46, ал.3, т.2 от ЗКПО/, в размер на 170 419.94лв. Прието е, че
в случая е неприложима разпоредбата на чл.46, ал.3 от ЗКПО, тъй като следва да
е налице погасяване на задължението през текущата година, за която се
претендира намаляване на счетоводния финансов резултат, а от данните по
преписката не се установявало погасяване на задължения през текущата 2014г.
През 2009г. са били налице задължения на РЛ /неизплатени възнаграждения на
персонала за 2002г./, които не са платени и са се погасили по давност, което е
било и основание за 2009г. да се увеличи СФР. За намаляването му обаче през
2014г. не са настъпили нови факти, които да обосноват прилагането на чл.46,
ал.3 ЗКПО в която и да е от предвидените
хипотези.
След обсъждане на всички оплаквания
на ревизираното лице за издаване на РА в нарушение на процесуалния и на
материалния закон, с решението на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив са
потвърдени и констатациите относно наличието на основание да бъде отказано на
ЕТ“Г.К.“ правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на
1 870 987.10лв. по фактури за доставка на дрехи втора употреба,
издадени от доставчиците ЕТ „З. М.“,
„Тайс-91“АД, „Еленица-К“АД и „Химическо чистене-ГМК“АД през периода
01.01.2015г. до 31.05.2020г., посочени констативната част
на съставения ревизионен доклад /таблици на стр.80 до стр.97 от РД/. Решаващия
орган е приел, че установените в хода на ревизията факти и обстоятелства,
подкрепени със съответните доказателства, обосновават заключението, че
издадените от тези четирима доставчици фактури, не
документират реално осъществени /изпълнени/ доставки на стоки по см. на чл.6,
ал.1 от ЗДДС, а отразеният в тях косвен данък се явява начислен неправомерно по
см. на чл.70,
ал.5 от ЗДДС. Направен е извод, че доколкото извършването на доставка е една от
предпоставките за признаване на получателя на правото на приспадане на платения
за доставката данък, недоказаността на реалното осъществяване на облагаеми
доставки обуславяло и отказа да бъде признато на ЕТ „Г.К.“ право на приспадане
на данъчен кредит за тези доставки.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията;
удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с
квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и
ЗИЗВР на оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете,
генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис, както и
доказателства, представени и събрани по искане на жалбоподателя.
За изясняване на обстоятелствата по
делото, по искане на жалбоподателя, е назначена и изпълнена Съдебно – счетоводна
експертиза /на л.204 – л.229 в том I от делото/. Вещото лице заявява, че с
получените фактури от доставчиците ЕТ „З. М.“, „Таис-91“АД, „Химическо
чистене-ГМК“АД и „Еленица-К“АД са придобити дрехи втора употреба, като при
заприхождаването на стоките са били издавани складови разписки. Получените
количества по фактури съответства на заприходените количества със складови
разписки. Осчетоводяването на фактурите е извършено по дебита на сметка
304-„Стоки“, като заприходените количества дрехи отговарят на посочените
количества във фактурите и складовите разписки. Експерта сочи, че при извършена
инвентаризация на складове на ЕТ “Г.К.“*** са установени наличности от дрехи
втора употреба, както следва: По Протокол № П-16002419205010-073-001/
24.04.2020г.: 162 чувала х70кг. И 161 чувала х 10кг, а по Протокол №
П-16002418217314-073-001/ 28.06.2019г – 120 чувала х 70 кг и 99 чувала по 10
кг. В заключението на вещото лице обаче не се съдържа отговор дали е налице
съответствие между описаните в тези протоколи количества стоки и издадените
фактури и складови разписки. От отговора на втора задача в заключението на ССчЕ
се установява, че предметът на сделките по спорните фактури е свързан с
предмета на дейност на доставчиците, доколкото значителен процент от общите
приходи и на четиримата доставчици е формиран от продажби на стоки. Установява
се от заключението, че процесните фактури, по които е отказано да бъде признато
право на данъчен кредит на жалбоподателя, са били надлежно отразени в
счетоводствата на доставчиците, приходите са отчетени по кредита на сметка 702
„Приходи от продажба на стоки“, а вземането е отразено по дебита на сметка 416
„Клиенти свързани лица“ /от доставчиците „Химическо чистене-ГМК“, „Таис-91“АД и
„Еленица-К“АД/, а от доставчика ЕТ „З. М.“ – по дебита на сметка 411 „Клиенти“.
ДДС е начислен като задължение бюджета, а срещу реализирания приход е изписана
отчетната стойност на продадената стока. Вещото лице заявява, че при предаване
на стоките от доставчиците са били издавани експедиционни бележки, съдържащи
информация за количеството предадена стока и стойността на доставката,
онагледено в табличен вид – приложения №№ 5, 6, 7 и 8. При заприхождаването на
стоките по получените фактури в счетоводството на ЕТ“Г.К.“ са били изготвяни
складови разписки, на базата на които получените стоки са заведени по вид и
количество /табл. Приложение №№ 1, 2 ,3 и 4 към заключението/. Заплащането на
доставките е било извършвано по банков път и чрез прихващане на вземания срещу
задължения, за което са издавани протоколи за прихващане. Експертът заявява, че
съгласно предоставени аналитични оборотни ведомости на с/ка 304 „Стоки“ по
месеци, доставчиците са разполагали с достатъчно наличности за осъществяване на
доставките. Както доставчиците, така и жалбоподателят са ползвали под наем складови
помещения в гр.К, ул.“И“ № 4.През периода 2015-2020г. доставчикът „Химическо
чистене-ГМК“ АД е имал между един и трима служители, работещи по трудови
правоотношения; ЕТ „З. М.“ – 1брой; „Таис-91“АД – между един и трима, в
отделните години, а „Еленица-К“ няма наети лица през ревизирания период.
По делото е допуснато събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата
М. М. Т. и З. Г. М.. Свидетелят М. Т.
заявява, че работи в „Химическо
чистене-ГМК“АД, катно основно се занимава с поддръжка на складовете, които
фирмата отдава под наем. Във връзка с това познава наематеите на тези складове.
През годините, в които е работил към фирмата, е ставал свидетел на преместване
на стоки между складовете на отделните наематели. Стоките са се премествали с
количка – ръчна, „тип складова“, а лицата които са ги премествали са били
наемателите Г.К. и З. М.. Техните складове са се намирали на втория етаж в сградата, находяща се на ул.“И“ № 4,
отделни помещения, но разположени в един коридор. Стоките които се премествали
били прозрачни пакети с дрехи. Съгласно
показанията на свидетеля М., който в качеството си на едноличен търговец е
издал част от спорните фактури, фактурираните стоки – дрехи втора употреба, са
били пренасяни лично от него и от Г.К.. Пренасяни са дрехи, които единият е
закупил от другия, поставяни са в пакет от 10кг и 70 кг, като преместването е
извършвано с цел тяхната продажба. За да бъдат продадени обаче те е следвало да
бъдат сортирани според сезона и според това дали са детски, дамски или мъжки.
Дрехите са продавани на пакети. Преместването от единия в другия склад е
правено за да може реалността да съответства на посочените във фактурите
покупко-продажби между тях. Това се е правело, защото всеки от тях /св. и Г.К./
е имал различни дрехи и за да направят това сортиране подходящо за сезона,
ползвали дрехите на единия и на другия.
Твърди че е купил дрехите от Г.К. и е продавал дрехи на същия. Първо ги
купува от него, после ги сортира и ги премества от единия склад в другия. Свидетелят посочва, че освен на К. продавал
дрехи втора употреби и на клиенти на дребно.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт №
Р-16002420005316-091-001/ 13.04.2021г., в обжалваната му част, на основание чл.
160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР
на ДОПК, намира за установено следното:
Оспорването на РА №
Р-16002420000469-091-001/ 16.07.2020г., в частта потвърдена и изменена с
Решение № 353/ 28.06.2021г. на Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като
направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано
лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Ревизионното производство е
образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са
издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия.
Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/
03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди
за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение
на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113,
ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с
месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете
Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.14, т. I от делото/. В
случая Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002420005316-020-001/ 03.09.2020г.
е издадена от З.Д.В.на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии” , като
издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност,
е сред органите, посочени в т.2 от Заповед № РД-09-1/ 03.01.2017г на Директора
на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР.
Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002420005316-020-001/
03.09.2020г и Заповеди за изменение на ЗВР № Р-16002420005316-020-002/
07.12.2020г. и № Р-16002420005316-020-003/ 27.01.2021г., са издадени от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря
на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към
датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в
отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – Златина Велиева.
Възложената ревизия на ЕТ „Г.К.“
е извършена от определените със ЗВР № Р-16002420005316-020-001/ 03.09.2020г. и
ЗИЗВР № Р-16002420005316-020-003/ 27.01.2021г. органи по приходите – Ф.Г.К.на
длъжност главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/, А.Б.Т. –
старши инспектор по приходите и К.Й.М.- главен инспектор по приходите, които
длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за
ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с
необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за
съставянето на Ревизионен доклад № Р-16002420005316-091-001/ 13.04.2021г.
Съгласно разпоредбата на
чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията
/определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция -
чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със
заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният
Ревизионен акт Златина Велиева на длъжност Началник на сектор, възложил
ревизията на ЕТ“Г.К.“ и от Ф.К. на длъжност главен инспектор по приходите,
определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизия.
Издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен,
налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от
териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална
дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.
Посочените по-горе заповед
за възлагане на ревизия, заповеди за изменението й, съставения въз основа на
ревизията Ревизионен доклад № Р-16002420005316-092-001/ 19.02.2021г. и РА №
Р-16002420005316-091-001/ 13.04.2021г., са издадени чрез информационна система
„Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис.
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната
препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен
носител /приложения с административната преписка CD-R в т.I от делото/. От
представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са
имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР,
ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и
съответно не са налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният ревизионен акт е
издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване
на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад, е
неразделна част от него.
Не се установяват при
извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е
съставен от ревизиращите органи на 19.02.2021г., в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. РД съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на
събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е
и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
Относно съответствието на
оспорения ревизионен акт с материалния закон:
В частта по ЗДДФЛ:
В случая с Решение № 353/
28.06.2021г. е изменен ревизионният акт за допълнително
установени задължения – годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за период
2014г., като същите от 245 937.16лв. са намалени на 26 287.38лв., а
прилежащите лихви от 148 776.12лв. - на 15 902.17лв.
Спорът, както в хода на развилото
се ревизионно производство, така и в настоящото съдебно производство, се
концентрира по отношение наличието на предпоставките за увеличението на
счетоводния финансов резултат на търговеца по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО за
2014г. с 6 600лв. – отчетени като разходи за наем на машина за брикети на
основание фактури, издадени от ЕТ“З. М.“ и на следващо място – относно
законосъобразното преобразуване на счетоводния финансов резултат на ЕТ“Г.К.“ за
2014г. в посока на неговото намаляване със сумата от 170 419.94лв.,
представляваща неизплатени възнаграждения на персонала за 2002г., с която сума
е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за 2009г. на основание
чл.46, ал.1 от ЗКПО.
Съгласно разпоредбата на чл.26, т.1 от ЗКПО не се признават за данъчни
цели разходи, несвързани с дейността. Т.е. това са тези разходи, направени от
търговеца - за материали, стоки или услуги, които не са предназначени за
използване в търговската дейност и като такива няма да доведат до приход.
Решаващият орган е приел за недоказано твърдението на РЛ, че разходите в
размер на 6 600лв., осчетоводени по сметка 602 – разходи за външни услуги,
отчетени като разходи за наем на машина за брикети, на основание фактури
издадени от ЕТ „З. М.“ са свързани с дейността на РЛ. Основание за формиране на
този извод е липсата на надлежни доказателства за закупена суровина/слама/ за
производство на еко брикети с наетата машина, както и за тяхното последващо
използване за отопление на складова база на търговеца, находяща се в гр.К., кв.“И.“
№ 32. Жалбоподателят твърди, че в тежест на ревизиращите органи е било да
установят факта, че са плащани сметки за отопление на посочената база, което би
оборило твърдението за използване на еко брикети за отопление, но такива
констатации липсвали както в съставения РД и издадения въз основа на него РА,
така и в решението на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив.
Настоящият съдебен състав счита, че когато се касае за прилагане на
правна норма от която ДЗЛ черпи права, то същото следва да представи доказателства
за сбъдване на нейния фактически състав, а от ревизиращите органи се следва
изискване на съответните писмени обяснения, документи или да извършат насрещни
проверки с оглед установяване на положителното събитие на производство на
брикети и използването им за търговската дейност на РЛ. В случая такива писмени
обяснения са били изискани от РЛ, в отговор на което търговецът е изложил само
твърдения за факти – отопляване на складово помещение с брикети от слама. Това
фактическо твърдение обаче е следвало да бъде доказано от РЛ като представи
извлечения от сметки за осчетоводени разходи за използвана електроенергия от
които да е видно, че количеството използвана ел. енергия не сочи на извод за
отопляване на базата посредством електроуреди. Този факт не е доказан по делото
за да бъде индиция за вярност на фактическото твърдение. Ето защо съответно на
доказателствата по преписката и при правилно приложение на чл.26, т.1 от ЗКПО
отчетените от РЛ за периода 02.01.2014г. – 03.06.2014г. разходи за наем на
машина за брикети в общ размер на 6 600лв. по фактури, издадени от ЕТ „З. М.“,
не са признати за данъчни цели.
Решаващият орган е потвърдил и констатациите в РД относно
незаконосъобразно намаление на счетоводния финансов резултат със сумата в
размер на 170 419.94лв. – извършено през 2014г. и декларирано в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014г. – чл. 46, ал.3 от ЗКПО за 2014г. В решението са изложени доводи, че чл.46, ал.3 от ЗКПО е
неприложим спрямо следните констатирани факти /неоспорени от ревизираното лице/
- през 2009г. е извършено увеличение на счетоводния финансов резултата на
търговеца на основание чл.46, ал.1 ЗКПО /ред. към 2009г/ със сумата от
184 013.74лв., представляваща неизплатени възнаграждения на персонала за
2002г.
Жалбоподателят оспорва като неправилен изложения от ревизиращия орган
аргумент, възприети и от решаващия орган, че основанията за отписване на
процесните задължения са настъпили още в предходни години, когато те са били
погасени по давност, като твърди, че самото погасяване по давност към онзи
момент /2009г/ не е било автоматично, а и е нямало задължение да бъде извършено
веднага след изтичане на срока, каквото е вменено едва с измененията на ЗКПО
през 2013г. В тази връзка поддържа, че правилно и законосъобразно през 2014г.
търговецът е отписало като погасени по давност спорните задължения и съответно
са налице обстоятелствата по чл.46, ал.3 от ЗКПО - ал.1 на посочената разпоредба е приложена
през предходна година, установено от ГДД за 2009г., при определяне на данъчния
финансов резултат за текущата година – 2014г, счетоводният финансов резултат е
намален със сумата на погасеното през текущата година задължение, и намалението
е до увеличението по ал.1 през предходните години за съответното задължение.
Съгласно разпоредбата на
чл.46, ал.1 т.1 от ЗКПО в редакцията й, действала към 2009г /обн.ДВ, бр.110 от
2007г. / При определяне на данъчния финансов резултат
счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на
данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която
задълженията са погасени по давност, но не повече от 5 години от момента, в
който задължението е станало изискуемо. Правния извод който следва е, че и към
01.01.2009г. е действало правилото за увеличение на СФР в годината в която
задължението се погаси по давност. Посочената редакция ЗКПО е определяла 5
години от момента, в който задължението стане изискуемо като давностен срок,
който се прилага, освен ако закон не посочва по-кратък срок /арг. от т.5 на
чл.46, ал.1 ЗКПО/, но винаги увеличението на СФР се извършва в годината, в
която изтече давностния срок – посочения в ЗКПО или в закон. Изменението в сила
от 01.01.2014г., обн. ДВ бр.100/ 2013г., не променя правилото, цитирано
по-горе, което се съдържа в текста на чл.46, ал.1, т.1 вр. т.5 ЗКПО, като
единствено посочва, че давностните срокове, които текат от момента на
изискуемост на задължението са 3 или 5-годишни в зависимост от неговия вид и
съответна законова уредба в данъчните закони, освен ако преди изтичане на тези
срокове задълженията се погасят по силата на закона. Тук е мястото да се обсъди възраженията на
жалбоподателя, че чл.46, ал.1, т.1 не е разпоредба, по силата на която
задълженията да се погасяват автоматично и това е вярно, но неотносимо, защото
нормата на чл.46, ал.1 ЗКПО, озаглавена „Данъчно третиране на задължения“, като
изисква увеличаване на СФР в годината в която задълженията са погасени по
силата на закон – с изтичане на абсолютна давност /т.5/, или с изтичане на 5
години от момента в който задължението е станало изискуемо /което разрешение е
съобразено с общата разпоредба на чл.110 от ЗЗД/, се явява специална за
обслужване на данъчни цели.
По спора относно съдържанието и прилагането на чл.46, ал.3 ЗКПО съдът
намира следното:
Според
разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗКПО,
когато ал. 1 на същия законов текст е приложена през предходна година, при
определяне на данъчния финансов резултат за текущата година счетоводният
финансов резултат се намалява със: 1. сумата на погасеното през текущата година
задължение и 2. отчетените счетоводни приходи през текущата година в резултата на
отписване на задължението.
За да се разбере правилото на чл. 46 ал.3 следва да се има предвид
изключението по ал.2, при което не се прилага увеличение на СФР със сумата на
задълженията. По аргумент от чл.46, ал.2 ЗКПО, когато в годината на изтичане на
срока по ал.1, т.1 задължението е погасено или са отчетени счетоводни приходи
в резултата на отписването му, тогава
СФР не се увеличава със сумата на това задължение, независимо че е настъпило
обстоятелството по ал.1. В случай, че не са налице основания по чл.46, ал.2 ЗКПО, които отричат увеличение на СФР и такова увеличение е извършено през
предходна година, но през текущата е погасено задължение и са отчетени
счетоводни приходи в резултат на неговото отписване, тогава СФР се намалява със
сумата на погасеното през текущата година задължение, но до размера на
извършеното през предходните години увеличение за съответното задължение.
В процесния казус през текущата 2014г. РЛ не е отчело счетоводни приходи
в резултат на отписване на погасено през 2014г. задължение за да намали СФР със
сумата на задължението, с която през 2009г. е увеличил счетоводния си финансов
резултат. Следователно в нарушение на чл.46, ал.3 РЛ е намалило финанасовия си
резултат със сума в размер на 170 419.94лв., представляваща погасени през
2009г., на основание чл.46, ал.1, т.1 ЗКПО, задължения за трудови
възнаграждения, възникнали през 2002г.
Ето защо твърдението че задължението, с която сума през 2009г. е
увеличен СФР, е погасено през текущата 2014г., е невярно. Изменението на чл.46,
ал.1, т.1 не е в посочения от жалбоподателя смисъл, а единствено се изменя
срокът след изтичане на който задълженията могат да бъдат основание за
увеличение на СФР, а именно след като са изминали 3 или 5 години от момента, в
който са станали изискуеми в зависимост от това дали се погасяват с 3 или
5-годишен давностен срок.
Установява се, че сумата на увеличението на ДФР за 2014 в размер на 177
019.94 е законосъобразно определена и при прилагане на чл.48, ал.2 ЗДДФЛ – 15%
върху основата по чл.28 от същия закон, е установен размер на данъчни
задължения по ЗДДФЛ за 2014г. равен на 26 287.38лв. с прилежащи лихви от
15 902.17лв.
Изложените съображения мотивират съда да приеме, че ревизионният акт, в
частта за допълнително установен годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014г.
в размерна 26 287.38лв. ведно с прилежащите лихви в размер на
15 902.17лв., е правилен и законосъобразен, поради което жалбата в тази й
част се явява неоснователна.
По ЗДДС:
С обжалвания РА №
Р-16002420005316-091-001/ 13.04.2021г., са установени задължения на ЕТ“Г.К.“ за
данък върху добавената стойност, произтичащи от отказано право/ непризнат
данъчен кредит на обща стойност 1 871 987.10лв. по фактури, издадени
от доставчиците „Таис-91“АД, ЕТ „З. М.“, „Химическо чистене-ГМК“АД и
„Еленица-К“АД, а именно: отказано право на данъчен кредит за 965 201.35лв.
по фактури, подробно описани на стр. 81-97 от констативната част на съставения
ревизионен доклад, издадени през периода 01.01.2015г до 30.04.2020г. от „Таис-91“АД с предмет на
доставките дрехи втора употреба;
отказано право на данъчен кредит за 884 721.40лв. по фактури,
подробно описани на стр.81-97 от констативната част на съставения РД, издадени
през периода от 01.01.2015г. до 31.05.2020г. от ЕТ „З. М.“ с предмет на
доставките дрехи втора употреба; отказано право на данъчен кредит за
20 863.03лв. по 14бр. фактури, подробно описани на стр. 81, 82 и 92 от
констативната част на съставения РД, издадени през определени периоди на 2015,
2016г и 2018г. от „Химическо чистене-ГМК“ АД с предмет на доставките дрехи
втора употреба и отказано право на данъчен кредит за 1 201.32лв. по 9 бр.
фактури, подробно описани на стр.80, 82 и 92 от констативната част на съставения
РД, издадени през определени периоди на 205, 2016 и 2018г. от „Еленица-К“АД с
предмет на доставките дрехи втора употреба.
От правна страна отказът се
основава на чл.70, ал.5 от ЗДДС във вр. с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1,
чл.6 и чл.12 от ЗДДС, и е обоснован със съображения, че не е доказано реалното
извършване на доставките на стоките, за които са издадени посочените фактури,
съответно че не е доказано възникнало данъчно събитие и право на приспадане на
данъчен кредит съгласно чл.68, ал.2 от ЗДДС за ревизираното лице ЕТ „Г.К.“.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.1,
т.1 ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице
има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от
него стоки или услуги по облагаема доставка. Легална дефиниция за „доставка на
стока“ по см. на ЗДДС се съдържа чл.6, ал.1 от ЗДДС, съгласно която норма
доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право върху стоката. Според чл. 12, ал.1
от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по
смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този
закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката,
облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в
случаите, в които този закон предвижда друго.
Данъчно събитие по см. на ЗДДС съгл. чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, извършена от
данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и
вносът на стоки по чл. 16, което данъчно
събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена
или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). В разпоредбата на чл.69,
ал.1, т.1 от ЗДДС е предвидено, че когато стоките и услугите се
използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки,
лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът
- регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Нормите на чл.68, ал.1, т.1
и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, регламентиращи, наред с чл.71 от ЗДДС,
предпоставките, при наличието на които следва да се признае правото на приспадане
на данък върху добавената стойност, транспонират разпоредбата на чл.168 б. „а“
от Директива 2006/112/ЕС, според която доколкото стоките и услугите се
използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има
правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне от
дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати,
дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за
него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от
друго данъчнозадължено лице.
От така посочената регламентация следва извода, че
наличието на действително осъществена доставка с предмет прехвърляне
собствеността върху стока, респ. с предмет извършване на услуга, е условие /предпоставка/
за възникване на правото на данъчен кредит, като изпълнението на тази
предпоставка следва да бъде проверено за извършването на преценка дали
ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал
в подадената справка-декларация. При липса на реално осъществена доставка на
стока не е налице една от предпоставките за възникване на правото на данъчен
кредит по чл. 68, ал.1,
т.1 във вр. с чл. 69, ал.1, т.1 във вр. с чл.6, ал.1 от ЗДДС респ.
по чл.168 б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, съответно такова право не възниква
по доставка, която съществува само документално, но не е реална. Основание за
този извод следва и от практиката на СЕС. В т.31 и т.32 от Решение от
06.12.2012г на СЕС по дело С-285/11
(„Боник" ЕООД) е прието, че за да се признае правото на приспадане, е
необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в
националното законодателство, да провери дали доставките на стоки /услуги/ са
реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за
извършваните от него облагаеми сделки.
Спорният в случая въпрос от гл. т наличието на възникнало
за ЕТ „Г.К.“ право на данъчен кредит за доставките по фактурите, издадени от
„Таис-91“АД, ЕТ „З. М.“, „Химическо чистене-ГМК“АД и „Еленица-К“АД, се свежда
именно до това, дали от сочените като доставчици лица реално са осъществени
доставки с предмет продажба на дрехи втора употреба и дали стоките – предмет на
фактурираните доставки, действително са получени от ЕТ “Г.К.“.
По делото няма спор относно
наличието на останалите предпоставки за упражняване на правото на данъчен
кредит, регламентирани в чл. 69, ал.
1, т. 1 и чл. 71, т. 1
от ЗДДС – доставчиците към датата на спорните доставки са
регистрирани по ЗДДС лица, а жалбоподателят притежава данъчен документ,
съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който
данъкът е посочен на отделен ред.
Аргументите на ревизиращите органи,
мотивирали направения извод, че доставките на стоки, обективирани в издадените
фактури не са действително осъществени, се основават на доводи за липса на
надлежни и безспорни доказателства за приемо-предаването на фактурираните стоки
/поради констатираната липса на подписи за предал и приел на представените от РЛ
стокови разписки към фактурите/, и
установените в хода на ревизията данни за свързаност между РЛ и доставчиците, по см. на §1,
т.3, б.“а“, „г“ и „д“ от ДР на ДОПК, както и факта че ЕТ“Г.К.“ е предходен
доставчик на същите стоки спрямо доставчиците – издатели на процесните фактури.
Съответно
възраженията на ревизираното дружество срещу така направения извод са
обосновани с наличието на надлежни писмени доказателства – фактури и стокови
разписки за придобиването на стоките по фактурираните доставки, надлежното им
счетоводно отразяване, както при доставчиците, така и в счетоводството на
РЛ-получател; извършеното разплащане по доставките /установено от представени в
хода на ревизията документи, така и от заключението на вещото лице, изпълнило
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза/, и доказаното фактическо
предаване и приемане, посредством преместване на стоките с ръчна количка от
складове на доставчиците, намиращи се в непосредствена близост с този на
получателя – сграда в гр.Казанлък, ул.“Ивайло“ № 4, установено от обясненията,
дадени от лицата, представляващи доставчиците в хода на ревизионното
производство.
За
извършването на преценка дали е осъществена реална доставка на стока, е
необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на
правото на собственост. Следва да се уточни, че доставка на стока според
определението на чл. 14, § 1
Директива 2006/112, представлява „прехвърлянето на правото за
разпореждане с материална вещ като собственик“.
Съгласно постоянната практика на СЕС, понятието „доставка на стоки"
не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото
национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ
от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с
нея като собственик (т.37 от Определение
на СЕС от 15 юли 2015г. по дело С-159/14 „Коела – Н“ЕООД, т.33 от
Решение на СЕС от 18.07.2013г. по дело С-78-12 „Евита-К“ ЕООД и др.).
Именно
фактът на извършена „доставка на стоки“, като елемент от фактическия състав за
възникване на правото на данъчен кредит, регламентирано в чл.68, ал.1, т.1 и
чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, следва на първо място да бъде доказан. Тежестта за установяване наличието на
законово предвидените предпоставки за признаване на правото на приспадане на
данъчен кредит от гл.т проявлението на юридически факти по осъществяване на
доставките (вкл. физическото съществуване на стоките като обекти на правото на
разпореждане, тяхното транспортиране и фактическо предаване от доставчика в
разпореждане на жалбоподателя, цената и начина на разплащане и начисления данък
по доставката), е
на лицето, претендиращо признаване на материалното право на приспадане на
данъчен кредит – в случая на жалбоподателя
ЕТ „Г.К.“ съгласно общото правило на чл. 154, ал.
1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на
ДОПК, в какъвто смисъл са и дадените по делото изрични указания със
съдебно разпореждане от 14.09.2021г.
Действително
процесните фактури, издадени от доставчиците Таис-91“АД, ЕТ „З. М.“, „Химическо
чистене-ГМК“ АД и „Еленица-К“АД са първични счетоводни документи, отговарящи на
изискванията на Закона за
счетоводството, надлежно осчетоводени от дружеството - получател –
„ЕТ“Г.К.“, които обстоятелства не са спорни по делото, а и се потвърждават от
заключението на ССчЕ. обща цена /л.183/. Във
фактурите стоките – предмет на доставките са посочени като: „дрехи жълт крем“
или „дрехи крем жълт“, количество в кг, единична и обща цена, но без описание
на присъщи техни индивидуализиращи ги белези, с оглед на което съдът приема, че
фактурите обективират доставки с предмет продажба на стоки, определени по своя
род.
За да се приеме наличието на конкретно осъществени доставки по посочените фактури, които са доказателства единствено за възникнали облигационни отношения, но не и за реалност на доставките, следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоките и заплащането на договорената цена. Съгласно чл. 24, ал.1 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е така нареченото вещноправно действие на продажбата. В чл. 24, ал. 2 от ЗЗД обаче е предвидено, че при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Изключението по чл.24, ал.2 от ЗЗД е приложимо
и при
търговските покупко-продажби, които имат за предмет вещи, определени по своя
род /чл.288 от ТЗ/, какъвто е и предмета на процесните сделки. В тези случаи,
според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля като
непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат
определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат
предадени.
Съдът
намира, че фактите, посочени в заключението на ВЛ, а именно извършено плащане и
редовно водено счетоводство, не са спорни между страните, но позоваването на
тях от страна на жалбоподателя за доказване изпълнение на условието по чл.24,
ал.2 ЗЗД в случая е неоснователно, тъй като за целите на ДДС се изследва
реалността на доставката. Независимо, че фактурите са издадени от доставчиците
сами по себе си не доказват, че удостоверените с тях доставки на стоки са
действително осъществени, т.е. че съдържанието на фактурите съответства на
обективната действителност.
Относно
представените от РЛ стокови разписки, които сочи за доказващи реалното
прехвърляне на собствеността на стоките, е необходимо да се
отбележи, че същите по естеството си са частни документи с недостоверна дата, а
обстоятелство, че не съдържат подписи на съставилите ги лица, налага извод, че
същите не притежават дори формалната доказателствена сила по чл.180 от ГПК.
Отделно от това при извършените насрещни
проверки на доставчиците такива стокови разписки не са били представени,
независимо че изрично и конкретно са изискани, което пък поражда съмнения за
изготвянето им от РЛ именно за целите на ревизията. Същото е относимо и за
цитираните в заключението на вещото лице експедиционни бележки /посочени в
табличен вид – приложения №№ 5, 6, 7 и 8 към заключението/ - тези документи
също не са били представени в хода на ревизионното производство, въпреки че са
били надлежно изискани, което поражда основателно съмнение, че са създадени
впоследствие, за да улеснят защитната тежест на страната.
Предвид
съвкупно установените факти и обстоятелства в хода на ревизионното
производство, в т.ч. констатираното издаване на фактури и стокови разписки на
дати, на които Г.К. не е бил на територията на страната и установената
свързаност между доставчиците и РЛ, правилно ревизиращите органи не са приели
за достоверни обясненията на представляващите доставчиците лица за механизма на
предаване на фактурираните стоки – чрез преместване с ръчна количка от складове
на доставчиците до склада на получателя, намиращи се в една сграда и съотв. в
непосредствена близост. Органите по приходите са направили извод за
недобросъвестност и фактуриране на привидни сделки въз основа не само на
установената свързаност между РЛ и доставчиците, но и предвид факта, че същото
е начислявало дължимия от тях данък чрез подаване на СД и дневници за продажби
с КЕП, който Г.К. притежава.
„Свързани
лица“ по см. на §1, т.3, б.“а“ от ДР на ДОПК във вр. с т.34 от §1 от ДР на ЗДДС
са роднините по съребрена линия до трета степен вкл., което обстоятелство се
установява по отношение на Г.К. и представляващия „Еленица-К“АД Петър К. /брат
на Г.К./. Роднинство по права линия се установява между Г.К. и сина му Михаил Г.
К. /представляващ „Химическо чистене-ГМК“ АД/. Установяват се и фактите по §1,
т.3, б.“в“ и б.“д“ от ДР ДОПК, тъй като в „Химическо Чистене-ГМК“ АД акционери
са ревизираният едноличен търговец и „Таис-91“АД, като последното се
представлява от Г.М.К.. По отношение на доставчика З. М. е безспорно, че адресът
му за кореспонденция с НАП съвпада с този на Г.К., който със собствения си КЕП
изпълнява задълженията на доставчика за
деклариране на ДДС пред НАП. Тази свързаност между доставчиците и получателят
по фактурите, обсъдена с факта че ЕТ „Г.К.“ се явява предходен техен доставчик,
изключва твърденията на РЛ за добросъвестност.
От събраните
по делото гласни доказателствени средства не се опроверга направеният от
ревизиращия орган извод за привидност на фактурираните доставки и липса на
реално получаване на стоките. При внимателен прочит на показанията на свидетеля
М. се установява, че фактурите са съставяни с цел „изрядност за пред ревизиращи
органи“ и за да удостоверят преместването с цел сезонно сортиране на дрехите,
което, наред с липсата на надлежни писмени доказателства за реално
приемо-предаване на стоките, не разкрива
уговорка за тяхната покупко-продажба чрез предаването им.
Фактите,
установени от събраните по делото доказателства, сочат на обичайно поведение,
свързано с т.нар. данъчна измама, при която в кръгова посока се издават фактури
за покупко-продажби между свързани лица без да има реално предоставяне на стоки
или услуги.
Изложеното
обуславя извод за липса на основание да бъдат възприети доводите на
жалбоподателя за това че не е могъл и не е трябвало да знае за фактите, които
отричат съществуване на правото му на ползване на данъчен кредит.
Наличието на
съставени РА на доставчиците „Таис-91“АД и ЕТ“З. М.“, документиращи извършени ревизии по ЗДДС, при
които не са направени корекции на
декларирания от тях косвен данък по повод продажбите на стоки към ЕТ“Г.К.“,
не може да обоснове извод за безспорна установеност на законовите предпоставки
за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит на получателя по
доставката.
Позоваването на жалбоподателя
на съдебна практика на СЕС не води до други правни изводи, тъй
като, както ЗДДС, така и Директива 2006/112/ЕО изискват доказване реалността на
доставката, а относно доказването на тази реалност, право на националните
съдилища е да ги преценяват.
Изрично
в Решение от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, по
преюдициално запитване отправено от Административен съд – София – град, в което
съдът на ЕС се е произнесъл, че "Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност
трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши
приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от
доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява,
че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов
подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с
необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са
били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои
документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига
да са изпълнени следните две условия - посочените
обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните
данни, представени от органите по приходите, да се установява, че
данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която
обосновава правото на приспадане, е част от тази измама – нещо, което
запитващата юрисдикция следва да провери."
Доколкото в
случая не може да се направи несъмнен извод, че процесните доставки по
издадените от „Таис-91“АД,
ЕТ „З. М.“, „Химическо чистене-ГМК“ АД и „Еленица-К“АД, през периода
01.01.2015г – 31.05.2020г., фактури, са осъществени, така, както предвижда
правилото на чл.6, ал.1, съответно чл.14, §1 от Директива 2006/112/ЕС, следва
извода, че по тези фактури ДДС е неправомерно начислен и е налице хипотезата на
чл.70, ал.5 от ЗДДС – за ЕТ „Г.К.“ не е възникнало правото на приспадане на
данъчен кредит в общ размер на 1 871 987.10лв. С оглед на което
жалбата на ЕТ „Г.К.“ против РА № Р-16002420005316-091-001/ 13.04.2021г. в тази
му част се явява неоснователна.
Предвид
изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, ЕТ „Г.К.“ следва да бъде осъден
да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив
при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 898.66 лева,
определено съгласно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата й редакция/.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.М.К. с ЕГН **********, в качеството му на Едноличен търговец с
фирма „Г.К.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Казанлък,
кв.“Индустриален“ № 32, против Ревизионен акт № Р-*********-091-001 от
13.04.2021г., издаден от З.Д.В.на длъжност началник на сектор, възложил
ревизията и Ф.Г.К.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, в частта му, потвърдена с Решение № 353/ 28.06.2021г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, относно непризнат
данъчен кредит на стойност 1 871 987.10лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 625 341.37лв. и допълнително установен годишен авансов данък
по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014г. в размер на 26 287.38лв., ведно с прилежащите
лихви от 15 902.17лв., като
неоснователна.
ОСЪЖДА ЕТ „Г.К.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Казанлък, кв.“Индустриален“ №
32, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив при ЦУ на НАП сумата 27 925.18 лева /двадесет и седем хиляди
деветстотин двадесет и пет лева и осемнадесет ст./, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: