№ 2310
гр. Варна , 01.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Да Св. Христова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501429 по описа за 2021 година
съобрази:
Производството по делото е образувано по въззивни жалби, както следва:
І. Въззивна жалба от Н. Д. ХР., чрез пълномощника адв. Д.Й. - ВАК срещу решение №
260688/26.02.2021г., постановено по гражданско дело №7509 по описа за 2020 г. на Районен
съд – Варна, в частта, с която е определен размера на дължимата от въззивника издръжка в
полза на детето Д за изминал период от 01.01.2020г. до 01.07.2020г. за разликата над 1500лв.
до 2100лв. и издръжка за в бъдеще за разликата над 250лв. до присъдените 350лв. Счита, че
ВРС не е установил правилно и въз основа на доказателствата по делото фактическата
обстановка, поради коието е достигнал до неправилни и необосновани изводи относно
имущественото състояние, получаваните от въззивника доходи. Съдът не е взел предвид и
влошеното здравословно състояние на въззивника. По делото не са представени
доказателства, от които да се установяват нуждите на детето и размера на необходимите за
издръжката му средства. Излага, че от доказателствата по делото се установява, че
влошеното здравословно състояние на въззивника не му позволява да полага труд и
получава доходи, като същевременно е необходимо провеждане на лечение, включително и
чрез хирургична интервенция. Твърди, че поради това няма постоянна работа, не работи на
трудов договор и не извършва търговска дейност. Доходите му са ниски и несигурни. По
изложените съображения моли решението в обжалваните части да се отмени, като се
определи размер на издръжката за периода 01.01.2020г.-01.07.2020г. в размер на 2100лв. и
издръжка занапред в размер на 250лв. месечно. Претендира присъждане на разноските по
делото.
С писмен отговор М. Н. ХР. е оспорила подадената от Н.Х. въззивна жалба като
1
неоснователна и моли да се потвърди решението в обжалваната част като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноските по делото. С отговора са направени
доказателствени искания: 1. За отправяне на искане-/съдебна поръчка до посланика на Р
България в Лондон, Великобритания, който да изиска информация от данъчните власти на
Великобритания какъв размер доходи от търговска дейност на дружество „Дани 2013 е
декларирал в годишна данъчна декларация за 2020г. пред данъчните власти Н. Д. ХР., ЕГН
********** с настоящ адрес ..................... и получавал ли е същият социални помощи от
осигурителната система на Великобритания през 2020г. и 2021г. и в какъв размер; 2. За
допускане на гласни доказателства за установяване на факта, че Н. Д. ХР. е декларирал
приходи от търговска дейност на дружество „Дани 2013“ с годишна данъчна декларация за
2020г. пред данъчните власти на Великобритания, които възлизат на определен размер в
бр.лири и е получавал и получава допълнителни социални помощи от осигурителната
система на Великобритания през 2020г. и 2021г. в условия на Ковид 19 пандемия и в какъв
размер.
ІІ.Въззивна жалба от М. Н. ХР., чрез пълномощник адв. М.К – ВАК срещу допълнителното
решение № 261062/23.03.2021г., постановено по гр.д. № 7509/2020г., в частта, с която е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение №
260688/26.02.2021г.. Твърди, че че неправилно съдът вместо да разгледа заявеното от М.Х.
искане за допълване на постановения съдебен акт по реда на чл.250 ГПК и да се произнесе
по предявената претенция за издръжка за минало време, е преквалифицирал същото и се е
произнесъл по реда на чл.247 ГПК. По този начин неправилно и необосновано съдът е
допълнил диспозитива на първоначално постановеното решение. Счита, че постановеното
допълнително решение накърнява правата на въззивницата в проведеното брачно
производство, тъй като не води до неопределяемост на срока за погасяване на акцесорната
претенция за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД към определената сума за издръжка за
изминалия релевантен период от 01.01.2020г. до датата на предявяване на иска, а до
дефиниране на основание за нейното изменение или прекратяване. Съдът не е отчел
задължителните правни разрешения по въпросите за падежа на задължението за издръжка, за
изискуемостта на вземането и за забавата. Излага, че съдът не се е произнесъл по искането
за допълване, в частта за срока за действие на задължението по чл.86 ЗЗД, като по този
начин е допуснал съществено процесуално нарушение и не е осигурил независим и
ефективен съдебен контрол със зачитане на основни права. ВРС не е мотивирал съдебния
акт и от гл.т. на изискването за върховенство на правото на ЕС. По подробно изложени в
жалбата аргументи и мотиви е отправено искане за прилагане на европейските
правозащитни стандарти по чл.1 и чл.47 ХСПЕС и чл.6 от Конвенцията за обективното,
справедливо и ефективно съдопроизводство, да се констатира на основание чл.4 и чл.5 от
Конституцията на Република България конституционна нетърпимост и
противоконституционност на съдебното произнасяне с обжалваното допълнително решение,
като същото се отмени и вместо него се постанови друго, с което да уважи жалбата.
Съдебният състав на въззивния съд, като взе пред вид относимостта, допустимостта,
2
необходимостта и новостта на исканите доказателствени средства, както и след като
съобрази разпоредбата на член 266 от ГПК, намира следното:
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК,
доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност
не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение
на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е
възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово
задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на
правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и
относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна
материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна
норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да
събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за
допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на
фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.
Спорът пред въззивната инстанция е досежно размера на издръжката за роденото от брака на
страните малолетно дете. При разрешаване на спора относно дължимата издръжка в полза
на дете, съдът следва да съобрази интересите на детето.
Предвид изложеното и доколкото във въззивните жалби се твърдят новонастъпили
обстоятелства относно размера на получаваните от бащата доходи от търговска дейност,
социални помощи и помощи във връзка с Ковид 19 пандемията, то следва да се допусне
събирането на доказателства относно размера на получаваните от него доходи и социални
помощи, като се изискат данни от данъчните и социални власти в Кралство Великобритания
чрез съдебна поръчка по реда на Конвенцията за международен достъп до правосъдие и
КМЧП. Отправеното с отговора на въззивната жалба за допускане на гласни доказателства за
установяване на фактите, че Х. е декларирал приходи от търговска дейност с годишни
данъчни декларации за 2020г. и 2021г. пред данъчни власти на Великобритания и е
получавал социални помощи и в какъв размер, следва да се остави без уважение, тъй като
посочените обстоятелства не подлежат на установяване с гласни доказателства.
Следва да се задължат М.Н Х. и Н. Д. ХР. да представят в съдебно заседание данни относно
местоработата им и писмени доказателства относно размера на получаваните от тях доходи,
трудови възнаграждения, социални помощи и обезщетения.
С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея 1 от Гражданския процесуален
кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА съдебна поръчка с искане до данъчните и социални служби в Кралство
Великобритания да бъде предоставена информация и данни относно следните
обстоятелства: какъв размер доходи от търговска дейност на дружество „Дани 2013“/DANI
2013, Limited, 27 Standale Road Liverpool/ е декларирал в годишна данъчна декларация за
2020г. пред данъчните власти Н. Д. ХР., ЕГН **********, български гражданин, с настоящ
адрес Великобритания, гр.Ливърпул, ул.“Стейдъл Ройд“ № 27 / LI 54HL Liverpool, 27,
Standale Road; Получавал ли е Н. Д. ХР., ЕГН **********, български гражданин, с настоящ
адрес Великобритания, гр.Ливърпул, ул.“Стейдъл Ройд“ № 27 / LI 54HL Liverpool, 27,
Standale Road/, социални помощи и обезщетения от осигурителната система на
Великобритания през 2020г. и 2021г., в условия на Ковид 19 пандемия и в какъв размер.
Да се изготвят книжата за изпращане на съдебната поръчка, като разноските за изготвяне на
книжата се заплатят от бюджета на ВОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Х. за допускане на гласни доказателства за
установяване на обстоятелствата относно деклариране на приходи от търговска дейност на
дружество „Дани 2013“ с годишни данъчни декларации за 2020г. и 2021г. пред данъчни
власти на Великобритания и получаване на помощи от осигурителната система на
Великобритания.
ЗАДЪЛЖАВА М.Н Х. и Н. Д. ХР. да представят в съдебно заседание данни относно
местоработата си и писмени доказателства относно размера на получаваните от тях доходи,
трудови възнаграждения, социални помощи и обезщетения.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.10. 2021 година от 9
часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5