№ 15
гр. Бургас, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Т. Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от Т. Д. МИТЕВ Административно наказателно
дело № 20222120203899 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на С. С. А. с ЕГН: **********, *, срещу
Наказателно постановление № 22-0434-000194/03.10.2022г., издадено от Началник РУ в
ОДМВР-гр.Бургас, РУ 02 Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 174, ал.3
ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на
2000 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца и за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено
наказание – „глоба” в размер на 10 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че жалбоподателят не е управлявал автомобила.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. * от АК-Бургас, който
моли за отмяна на постановлението, поради допуснати процесуални нарушения и
материална незаконосъобразност.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН (видно от разписката на НП е връчено на жалбоподателя на 05.10.2022г., а жалбата е
изпратена на 07.10.2022 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът,
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 23.09.2022 г., около 22.30 часа жалбоподателят- С. А., управлявал автомобил
„Фолксваген Голф” с рег. номер *, в с. *, общ. *, в посока кметството на селото. Срещу него
се движил служебен автомобил на ОДМВР-Бургас, в който били полицейските служители Т.
1
П. и Д. Д.. При разминаването на двата автомобила полицейските служители видели, че А.
управлява автомобила, като решили да го спрат за проверка, тъй като същият имал
предишни нарушения по ЗДвП. Св. Д. предприел маневра обратен завой, като през това
време свидетелят П. забелязал, че в лекия автомобил „Фолксавен Голф“ два силуета си
разменят местата. Полицейските служители последвали автомобила „Фолксваген“, който
спрял малко след подаването на звуков и светлинен сигнал. Когато служителите отишли до
автомобила на шофьорското място стояла *. Били изискани документите на Р. и А., като А.
не представил свидетелство за управление на МПС, а за Р. се установила, че не притежава
такова. А. бил поканен да даде проба за алкохол чрез изпробване с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с номер ARDN-0068. Той отказал да бъде тестван с техническо
средство, поради което и Т. П. му издал Талон за медицинско изследване № 0005957, в който
изрично посочил, че лицето следва да се яви в УМБАЛ-Бургас до 90 минути от връчването
на талона за даване на кръвна проба- от 23:00 часа. А. получил талона, като в указаното
време не се явил в УМБАЛ-Бургас.
За горните обстоятелства Т. П. съставил на С. А. АУАН с бл. № 486269, в който било
посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство
Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN-0068, както и че на същият е издаден талон за
медицинско изследване с № 0005957. В аката било записано и че А. не представя
свидетелство за управление на МПС. Актът бил предявен на водача за запознаване и подпис.
Жалбоподателят отказал да подпише АУАН-а, което било надлежно удостоверено с подписа
на един сведетел.
Въз основа на АУАН, на 03.10.2022г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Също така, П. съставил АУАН № 486267 на Е. Р. за това, че на 23.09.2022 г., в с. * в
посока кметството управлява лек автомобил с рег. № * без да притежава свидетелство за
управление на МПС.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като
съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка.
Показанията на актосъставителя Т. П. бяха последователни, логични и непротиворечиви.
Съдът не намери основание да приеме, че същият е предубеден по някакъв начин от изхода
на делото, поради наличие на някакво лично отношение към жалбоподателя, тъй като
показанията на П. изцяло се подкрепят от изложеното от св. Д.. Това се отнася не само за
най-съществената част- дали жалбоподателят е бил видян да управлява МПС, а и изобщо за
всичко случило се преди, по време и след полицейската проверка. Отделно от това,
изявленията на св. П., че жалбоподателят е системен нарушител всъщност се потвърждават
от приложената по делото справка за нарушител/водач. По отношение на изложеното от св.
Х. следва да се отбележи, че нейните твърдения не оборват изложеното от полицейските
служители, тъй като нейните възприятия касаят момент преди разминаването с
полицейските служители. Съдът не кредитира показанията на св. Р., тъй като същите
противоречат на показанията на полицейските служители.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
2
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен
от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
Съдът не намира, че е налице нарушение с оглед на това, че в АУАН № 486267 от
23.09.2022 г. е записано, че на същата дата и място, отново около 22:30 часа Е. Р. е
управлявала лек автомобил с рег. № *. Това е така, тъй като часът на нарушението е посочен
ориентировъчно чрез използване на предлога „около“. Освен това, от доказателствените
материали се установява, че действително и С. А., и Е. Р., в много кратък времеви период-
от разминаването на двата автомобила до спирането за проверка, са управлявали лек
автомобил с рег. № *. В този смисъл посочването и в двата акта, че управлението е около
22:30 часа изцяло съответства на обективната истина.
В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
По отношение на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на
нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години
и глоба 2 000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни,
товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат
наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ
на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му.
Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е било от тях, при
липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое
от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство
или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също
нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от 2.06.2017 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва
възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на
алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се
стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по
чл. 174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от приложения по делото талон за медицинско
изследване се установява, че въпреки че е бил поканен, жалбоподателят е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и че е не се е явил в
3
лечебното заведение в указания в талона за медицинско изследване срок.
В тази насока са показанията на актосъставителя и на св. Д., както и представените
писмени доказателства.
Безспорно е установено авторството на деянието. Обстоятелството, че А. е
управлявал процесното МПС се установява от показанията на свидетелите П. и Д., като и
двамата са видели жалбоподателят да управлява автомобила при разминаването със
служебния автомобил. Следва да се отбележи, че устанояването на качеството на водач на
едно лице не е непременно свързано с извършването на проверка от контролните органи.
Същественото е да се установи по безспорен начин, че лицето е осъществявало действие по
управление на МПС, което действие в случая е било установено от полицейските
служители, които се явяват очевидци на нарушението, като е напълно нормално спирането
на автомобила да е извършено впоследствие. Често срещана хипотеза е самият
актосъставител да не е свидетел на нарушението, но на база други доказателствени способи
да приеме, че едно лице е имало качеството водач в някакъв момент назад във времето.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл. 174, ал.3 ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършване на
нарушението) - глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за
срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за
намаляването му.
По отношение на нарушеинето по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съдът намира, че от обективна страна е доказано и второто вменено на А.
нарушение, а именно, че е управлявал МПС (за което вече бяха изложени мотиви) като не е
представил свидетелството си за управление. За това нарушение законът е предвидил
санкция в нормата на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която сочи, че се наказва с глоба 10 лв.
водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен
талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.
Актосъставителят посочи с точност този документ. От субективна страна нарушаването на
правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината
пряк умисъл, тъй като действията му свидетелстват, че ясно е съзнавал, че управлява МПС
без да носи и без да може да представи свидетелство за управление. Обстоятелството, че на
28.09.2022 г. от него е била попълнена декларация, че си е изгубил свидетелството (л. 15) не
води до отпадане на отговорността му, тъй като същият е следвало да се погрижи за
издаването на дубликат, каквото възможност е предвидена в чл. 151, ал. 9 от ЗДвП.
Не са налице предпоставките по чл. 28 ЗАНН, тъй като, видно от справката за
нарушител водач са извършени и други нарушения, за които водачът е бил санкциониран.
Липсват каквито и да е обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обичайните случаи. Също така следва да се подчертае,
че се касае за управление на МПС- дейност, която по същество представлява източник на
повишена опасност.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0434-000194/03.10.2022г.,
издадено от Началник РУ в ОДМВР-гр.Бургас, РУ 02 Бургас, с което на С. С. А. с ЕГН:
**********, *, за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
е наложено наказание – „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да се управлява
МПС” за срок от 24 месеца и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на 10 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5