Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 260133
гр.Бургас, 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т. МИТЕВ
при участието на
секретаря **, като разгледа НАХД № 4950 по описа на БРС за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на К.Т.С. с ЕГН ********** с адрес ***, против
наказателно постановление № */14.10.2020г., издадено от Началника на РУ-Камено
при ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл.98, ал. 2, т. 4 от Закона за
движението на пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 178д от ЗДВП на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 200 лева.
С жалбата се моли за отмяна на постановлението, поради
материална незаконосъобразност и допуснати процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично, като моли за отмяна на постановлението.
Административно - наказващият орган – ОДМВР-гр. Бургас,
надлежно призован не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в законовия срок за
обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН,
тъй като видно
от разписката на НП същото е връчено на 11.11.2020 г., а жалбата е депозирана
на 17.11.2020 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 08.10.2020 г., около 10.00 часа, жалбоподателят К.С.
управлявал л.а. „Киа Сийд“ с рег. № * в гр. Камено, като с него пътувала и
съпругата му- св. *. С. имал работа в сградата на общината, като същевременно
валял дъжд. Затова той спрял автомобила пред сградата на общината на място,
означено по надлежния ред, предназначено за хора с трайни увреждания, без да
има право на това. Жалбоподателят се уговорил със съпругата си последната да
премести автомобила, а той да отиде да свърши работата си. Съпругата му
останала на пасажерското място и решила да изчака. През това време при обход на
района свидетелите Т.П. и Г.Г.-***, забелязали спрелия автомобил и решили да му
извършват проверка. Установили само св. Стоева, която седяла на дясната
седалка, а малко по-късно дошъл и жалбоподателят.
За констатираното св. П. съставил срещу С. АУАН с № * за
нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Жалбоподателят не вписал възражения,
а по-късно подал такива по реда на чл. 44 от ЗАНН.
Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно
постановление, като АНО наложил на С. на основание чл. 178д от ЗДвП наказание
глоба в размер на 200 лв.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните
и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло. Съдът намира, че липсват съществени противоречия в
свидетелските показания, поради което същите следва да бъдат кредитирани
изцяло. Тук следва да се отбележи, че в хода на цялото
административнонаказателно производство жалбоподателят твърди, че се е разбрал
със съпругата си последната да премести автомобила. Това е посочено още в
подаденото възражение по чл. 44 от ЗАНН, поради което съдът не счита, че се
касае единствено и само за защитна версия, поради което кредитира и показанията
на св. Стоева.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки направените възражения съдът прие следното:
В хода на производството не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът и наказателното
постановление са издадени при спазване на производствените правила.
Обстоятелствата дали полицейските служители са
се намирали в служебния си автомобил, или не при изготвяне на акта и
дали е следвало да позволят преместване на автомобила нямат никакво отношение
към констатираните факти и тяхната правна оценка. Дори и да има нарушения на
инструкциите за извършване на проверки, то те не са повлияли на
административнонаказателното производство.
Според
императивната норма на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП паркирането е забранено на
места, определени за хора с трайни увреждания. Установената с акта фактическа
обстановка кореспондира напълно с показанията на полицейските служители. От техните
показания се установява, че на посочената дата и час автомобилът на
жалбоподателя е бил паркиран на място, обозначено на пътното платно, като
паркомясто за хора с трайни увреждания. Жалбоподателят не е представил
документи, удостоверяващи правото му да паркира на такива паркоместа. Спорът е
съсредоточен върху правната оценка на фактите.
Безспорно жалбоподателят е бил
водач на МПС към момента на спиране. При това спиране на процесното
паркомясто не е била налице нито една от
хипотезите на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП- спряно за ограничено време, необходимо за
качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в
присъствието на водача, за да се приеме, че се касае за престой по смисъла на
закона. Независимо от уговорката със съпругата си, жалбоподателят, като водач,
е следвало да се убеди, че действително спряното от него МПС ще бъде
преместено. От свидетелските показания на всички свидетели обаче е видно, че
съпругата му е останала на дясната седалка. Следователно за жалбоподателя не са
съществували никакви обективни обстоятелства, че действително няма да се стигне
до забранено паркиране.
Ето защо съдът приема, че
деянието е осъществено от обективна страна, като жалбоподателят е паркирал
управляваното от него моторно превозно средство за неопределено време на място,
обозначено за хора с трайни увреждания, в нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
От субективна страна жалбоподателят е съзнавал, че с деянието си
нарушава забраната на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и въпреки това е осъществил
деянието, поради което правилно отговорността му е била ангажирана в
съответствие с разпоредбата на чл.178д
от ЗДвП. Както бе посочено, жалбоподателят е разчитал, че съпругата му ще
премести автомобила, без обаче от нейна страна да са предприети действия в тази
насока от негово присъствие.
Посочената норма предвижда, че се
наказва с глоба в размер 200 лева лице, което, без да има това право, паркира
на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания,
или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни
увреждания.
Независимо от горното, съдът
намира, че в конкретния случай следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като случаят следва да се квалифицира като маловажен, именно поради
обстоятелството, че св. Стоева е казала на съпруга си, че ще премести
автомобила. Макар и свидетелката да не е сторила нищо в тази насока, което да
показва, че тя действително ще го направи, съдът намира, че предвид личните
отношения с жалбоподателя, в него се е създала силна субективна увереност, че
това ще се случи. Иначе казано, чисто житейски, предоверяването от страна на
жалбоподателя на съпругата му е напълно нормално, като С. очевидно е смятал, че
същата незабавно ще предприеме действия по преместване на МПС от мястото за
лица с трайни увреждания. Именно обещанието на св. Стоева е създало грешна
представа у жалбоподателя, че спирането ще е колкото двамата да разменят
местата си, което вече би могло да се приравни на хипотеза на престой. Както
вече бе посочено, това не се е случило, но съдът намира, че мотивите за
деянието са такива, че сочат на маловажен случай съгласно чл. 28 ЗАНН.
Административнонаказващият орган
не е съобразил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и е издал наказателното
постановление в нарушение на чл. 53, ал.1 от ЗАНН, поради което, според
настоящия съдебен състав, същото следва да бъде отменено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ */14.10.2020г., издадено от Началника на РУ-Камено при ОДМВР-Бургас, с което
за нарушение на чл.98, ал. 2, т. 4 от Закона за движението на пътищата /ЗДвП/
на основание чл. 178д от ЗДВП на К.Т.С. с ЕГН ********** с адрес ***, е наложена
глоба в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.