№ 889
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Мая Михайлова Въззивно гражданско дело №
20211100509404 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Б. Д. срещу Решение № 20035894/08.02.2021 г.
постановено по гр. дело № 68085/2019 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 149-ти
състав, в частта, в която въззивникът е осъден да заплаща месечна издръжка на детето си
Д.Е. Д.а над минималния законоустановения размер до 350.00 лева и на детето си Е.В. Д.а
над минималния законоустановения размер до 350.00 лева. В жалбата се твърди, че
решението в обжалваната част е неправилно, като подробно са изложени съображенията за
това. Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски.
Въззиваемата страна С. М. Б. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без
уважение. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща
правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е
валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 20035894/08.02.2021 г. постановено по гр. дело № 68085/2019 г. по описа на
Софийския районен съд, ГО, 149-ти състав, е прекратил гражданския брак, сключен между
С. М. Б. и В. Б. Д., предоставил е упражняването на родителските права по отношевие на
1
малолетните деца Д.Е. Д.а и Е.Е. Д.а на тяхната майка и е определил тяхното местоживеене
при нея, определил е режим на лични отношения на децата с техния баща, предоставил е
ползването на семейното жилище на С. М. Б., осъдил е В. Б. Д. да заплаща на всяко от
малолетните си деца Д.Е. Д.а и Е.Е. Д.а месечна издръжка в размер на 350.00 лв. считано от
07.05.2019 г., ведно със законната лихва за забава за всяка вноска до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване, а на СРС – да заплати държавна такса от
889.00 лева, като исковете за издръжка до пълния предявен размер от 800.00 лв. са
отхвърлени, като неоснователни.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на решението в обжалваната част
са неоснователни.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на
детето и възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, с
които съдът следва да се съобрази. Присъдената в настоящия случай от районния съд
месечна издръжка от 350.00 лева напълно отговарят на нуждите на децата Д. и Е. от
средства за съществуване и образование. Следва да бъде отчетено, че бащата е в
трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболявания, които да му пречат да работи
и да получава трудово възнаграждение, посредством което да задоволява, както собствените
си, така и на малолетните му деца, екзистенциални нужди. В конкретния случай, е
безспорно установено и, че бащата упражнява професия, от която може да реализира доход
над минималната за страната работна заплата. За пълнота следва да се посочи и, че
въззивникът В. Б. Д. в проведеното на 18.10.2021 г. открито съдебно заседание пред
въззивната инстанция е признал предявения иск с правно основание чл. 143, ал.2 СК до
размера на сумата от 200.00 лв. месечна издръжка за всяко от децата, както и че още в
подадената въззивна жалба е направил признание, че получава наем от 450.00 лв. месечно за
кабинет, находящ се в гр. София, ул. „Белмекен” №14. Безспорни по делото са и
обстоятелствата, че въззивникът В. Б. Д. притежава дългогодишна самостоятелна
амбулаторна практика, собственик е на четири търговски дружества и на няколко
недвижими имоти, от които би могъл да реализира доход. Същите обстоятелства се
установяват и от представените по делото писмени доказателства.
От представените пред настоящата инстанция писмени доказателства се установява, че
считано от 01.09.2021 г. е прекратено трудовото правоотношение на С. М. Б., видно от
Заповед №12/24.08.2021 г. на управителя на „К.” ЕООД, както и че същата е регистрирана
като безработна на 01.09.2021 г. в Дирекция „Бюро по труда”, Агенция по заетостта.
Следва да се има предвид също така, че под формата на издръжка се предоставят основно
средства за съществуване. Именно такова е предназначението на издръжката. В процесния
период реализираните от въззивника брутни доходи са в размер надхвърлящ минималната за
страната работна заплата, при което положение липсва основание дължимата от този
родител издръжка да се определи в размера, предвиден с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от
2
СК. Задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от техните родители е
безусловно и с приоритет пред всякакви други задължения. Обратното би означавало, че
родителят, за да се освободи изцяло или отчасти от алиментното си задължение, може
винаги да обременява своето имущество – това противоречи на целта и смисъла на
института на издръжката. Трябва да се посочи също, че въззивникът има не само правно, но
и нравствено задължение да издържа своите деца, поради което, дори след изплащане на
издръжката да среща известни материални затруднения, следва да се даде приоритет на
нуждите на децата Д. и Е..
Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, приети в първата
инстанция.
Първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно. При постановяване на
решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора
доказателства. Доказателствата и във въззивната инстанция не са достатъчни, за да разрушат
убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част като
правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде
потвърдено.
Относно разноските по производството
Предвид изхода на делото, въззивникът няма право на разноски, нито за
първоинстанционното, нито за въззивното производство, но същият се осъжда да заплати на
въззиваемата страна сумата от 500.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за
производството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 68085/2019 г. по описа на Софийския районен съд,
III ГО, 149-ти състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА В. Б. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. ***** – адв. Н.Д.-
Д., да заплати на С. М. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** – адв.
П.К., сумата от 500.00 лева – разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4