№ 3238
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Ваня Н. Иванова
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20221100504000 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20015475 от 21.02.2022 г., постановено по гр. д. № 9878 по описа
за 2021 г. на СРС, 53 състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, срещу „М.К.Г.“ ООД положителни установителни искове за
признаване за установено съществуването на вземания на ищеца по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД към ответника за следните суми: 487,83 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.12.2017 г. до м.12.2018 г. за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, общ.
„Красно село“, бул. „**** III“ **, **, офис 7, ** и с абонатен № 7693, и 101,82 лева –
мораторна лихва, начислена върху главницата и текла в периода 31.01.2018 г. –
08.12.2020 г., както и 20,81 лева – главница за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода м.12.2017 г. до м.12.2018 г. и 3,06 лева – мораторна лихва
за забава, начислена върху главницата за услугата дялово разпределение и текла в
периода 31.01.2018 г. – 08.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 11.12.2020 г., до
окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.01.2021 г. по ч.гр.д. № 62199 по описа за
2020 г. на Софийския районен съд, 53 състав.
С оглед изхода от спора първоинстанционният съд разпределил и отговорността
1
за разноски между страните по правилата, установени в нормата на чл. 78 от ГПК,
осъждайки ищеца „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на основание чл. 78, ал. 3
ГПК на ответното дружество „М.К.Г.“ ООД сумата от 830 лева – разноски, сторени в
хода на исковото производство.
Недоволен от постановеното решение останал ищецът в производството,
предвид което депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт. В жалбата се излагат
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, тъй като
неправилно първият съд приел, че ответникът не се явява задължено лице за заплащане
на исковите суми за предоставена топлинна енергия за стопански нужди. От
доказателствата по делото се установявало, че ответникът е собственик на имота,
предоставил ползването му на трето за спора лице – „Г.П.-М“ АД, с оглед което
ответникът следвало да отговаря за заплащането на доставената в имота топлинна
енергия. Твърди, че за процесния период, а и до настоящия момент, между „Г.П.-М“
АД и ищеца не е подписан договор. Намира, че без правно значение се явява
обстоятелството, че фактически топлоснабденият обект се ползва не от ответника, а от
трето за спора лице, предвид че именно разходи на ответника са спестени с
незаплащането на исковите суми. С оглед дадените аргументи, е заявено искане за
отмяна на постановеното решение и за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски, в това число за юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият „М.К.Г.“ ООД се възползва от правото си да подаде отговор на
въззивната жалба в срока и по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, с доводи за неоснователност
на същата и с молба за оставянето й без уважение. Първоинстанционният съд е
анализирал правилно, законосъобразно и мотивирано ангажираните по делото
доказателства, достигайки до правдивия извод, че в действителност не съществува
вземане на ищеца спрямо дружеството – ответник в конкретния период. Претендира
разноски за адвокатски хонорар, за което представя и списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице помагач на страната на въззивника – ищец „Техем Сървисис“ ООД
не заявява становища по жалбата.
Софийски градски съд, II-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, и с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е
2
валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми,
както и несъответствия на дейността на съда с правилата на процесуалния закон, които
да налагат отмяна на съдебното решение само на това основание. Във връзка с
доводите на страните, релевирани във въззивното производство, настоящият състав на
съда намира, че дължи собствен анализ на формираната в хода на съдебното дирене
пред СРС доказателствена съвкупност, както и излагането на свои мотиви по
приложението на закона и основателността на заявените от ищеца претенции.
По същество въззивният съд намира, че решението на СРС е правилно и следва
да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните:
С оглед правната квалификация на предявените искове правилно районният съд
е разпределил доказателствената тежест между страните по спора.
При иск с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД спорното материално право се
обуславя от кумулативната даденост на следните предпоставки: 1) наличие на
обогатяване у ответника и обедняване на ищеца, 2) общ правопораждащ факт,
причиняващ едновременно обогатяването и обедняването, 3) липса на основание
(конкретен юридически факт) за едновременното настъпване на обедняването и
обогатяването и 4) правен интерес от предявяването на иска, обусловен от липса на
възможност за защита с друг иск. В конкретния случай посочените предпоставки водят
до извода, че в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59,
ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на
посочената стойност, с което ответникът се е обогатил, спестявайки дължимата за
същите цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със
Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата
на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на
топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно §1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013
г.) от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи
писмен договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията
им по правоотношението за продажба на топлинна енергия, какъвто в случая не се
твърди да е сключен между страните за процесния период.
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари.
3
Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на
неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е
трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до
обогатяване, в случай че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно
основание чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да
съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с
решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по
реда на чл. 290 ГПК. В настоящия случай се твърди, че ответникът е спестили разходи
за доставената и ползвана топлинна енергия за процесния имот, на който е собственик.
Ето защо въззивният съд следва да даде отговор на въпроса основателни ли са
предявените искове, с оглед събраните в първоинстанционното производство
доказателства.
Установено е по делото от приетото от първостепенния съд писмено
доказателство: договор за замяна на недвижими имоти от 22.06.2007 г., вписан в
Агенцията по вписванията с вх. рег. № 4305 от 25.06.2007 г., че ответникът е станал
собственик на четири на брой урегулирани поземлени имоти, в това число и
процесния, а именно – 84 % идеални части от УПИ III-293 /трети отреден за имот
планоснимачен номер двеста деветдесет и три/, кв. 3, местност „Хиподрума“ с площ от
417 кв.м., находящ се на бул. „**** III“, ** /акт за частна общинска собственост №
1303/25.01.20006 г. на район „Красно село“, вписан в книгите за вписванията том 8-ми,
вх. рег. № 7399, имотна партида № 353418.
По делото е представен и протокол /без дата/ за проведено общо събрание на
етажните собственици на имоти в Офисна секция „В“ с два броя магазини и заведение
за бързо хранене, в списъка към който протокол са вписани имената на „М.-М“ ООД с
управител М.М., като собственик на офис № 7 и е положен подпис от физическото
лице – представител на дружеството.
От страна на ищеца е представена и молба декларация /без дата/, подадена от
С.Г.М. в качеството й на управител на „М.С.“ ЕООД, в качеството му на собственик на
недвижим имот с адрес: гр. София, бул. „**** III“, **, ** /офисна част с два магазина и
заведение/, с която е дадено съгласие титуляр на партидите на имота да бъде фирма
„М. -М“ ООД с управител М.М., доколкото сградата е топлофицирана и фирма „Т.“
ООД да извършва дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил да е ползвал доставена на
адреса на процесния имот топлинна енергия, изрично отбелязвайки, че трето за спора
лице ползва имота в качеството му на наемател, а именно „Г.П.-М“ АД.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че следва да докаже, при това
пълно и главно, че ответникът е ползвал имота през процесния период, доколкото, за
да са е обогатил за сметка на ищеца, по делото следва да бъде установено несъмнено,
4
че именно ответникът е бил ползвател на процесния имот през периода.
Нормата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) определя като потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди всяко физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди,
както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Нормата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), определя като „небитов клиент“ клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Като е взел предвид обстоятелството, че от представените по делото писмени
доказателства не се установява фактът на ползване на имота, като от страна на ищеца
не са ангажирани доказателства за тези обстоятелства, правилно първият съд е
отхвърлил претенциите, като недоказани.
Въззивният състав на съда намира оплакванията на въззивника за допуснати от
първия съд процесуални нарушения и превратно интерпретиране на събраните в хода
на съдебното дирене доказателства за неоснователни. С въззивната жалба ищецът
оспорва правилността на извода на районния съд, че ответникът не е потребител на
топлинна енергия за стопански нужди. Следва да се обърне внимание, че искът е
предявен от ищеца по реда на чл. 59 ЗЗД именно с твърдения, че ответникът не е
потребител поради липсата на сключен писмен договор с последния и с оглед липсата
на такова качество. Нещо повече, СРС не е постановил, че отхвърля иска поради липса
на облигационно правооотношение, породено от договор за доставка на топлинна
енергия за стопански нужди между страните, а поради неизпълнена от страна на ищеца
доказателствена тежест да установи по делото, че именно ответникът е лицето,
ползвало имота през периода, с оглед което именно ползване ищецът твърди да са е
обогатил за негова сметка. Нещо повече, самият ищец в хода на процеса, в това число и
пред въззивната съдебна инстанция, признава, че трето за производството лице е
ползвател на имота, ползвайки последния по силата на сключен между ответника и
това лице договор за наем. В светлината на чл. 175 от ГПК въззивният съд преценява
този факт с оглед на останалите обстоятелства по делото, индикиращ признание на
ищеца, че имущественото разместване на блага е спрямо друго лице, ала не и
ответното дружество.
Правилно според въззивния съд СРС е приел, че правото на собственост,
притежавано от ответника по силата на договора за замяна от 2007 г., не е достатъчно,
за да обуслови извод за основателност на предявената претенция по чл. 59 ЗЗД.
Ето защо всички оплаквания, направени с жалбата, са неоснователни, с оглед
5
което същата следва да се остави без уважение. При липсата на други доводи,
релевирани от въззивника, обжалваното първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено на основание чл. 271 от ГПК.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди и в частта за разноските, а
неоснователността на въззивната жалба обуславя правото на въззиваемия да
претендират присъждането на разноски за производството на основание чл. 78, ал. 3
вр. с чл. 273 от ГПК.
В качеството си на въззиваем ответникът е депозирал, чрез процесуалния си
представител, отговор на въззивната жалба, подадена от ищеца, и макар да не е
представляван в проведеното пред въззивния съд едно открито съдебно заседание, в
защита на страната по делото е депозирана писмена защита с доводи по хода и по
същество на спора.
В светлината на т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС и доколкото по делото са приложени договор за правна защита и съдействие от
17.08.2022 г. с уговорен размер на възнаграждението от 600 лева, платими по банков
път, ведно с платежни документи за извършен паричен превод в размер на точно 600
лева с ДДС, въззивният съд приема, че по делото са налице доказателства,
установяващи реални разноски в размер на горепосочената сума.
Наведеното от въззивника – ищец възражение за прекомерен размер на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК,
въззивният съд прецени като основателно, доколкото с оглед фактическата и правна
сложност на делото, а и предвид липсата на събиране на нови доказателства пред
въззивния съд, възнаграждението следва да бъде определено в минимален размер,
съгласно НМРАВ в приложимата й редакция към датата на сключване на процесния
договор за правна помощ и съдействие - изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г.
С оглед всичко гореизложено в тежест на въззивника следва да се възложи
сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ в приложимата й редакция.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20015475 от 21.02.2022 г., постановено по гр. д.
№ 9878 по описа за 2021 г. на СРС, 53 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
6
основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 от ГПК, на „М.К.Г.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ****, сумата от 300 лв., представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на въззивника „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. от чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7