Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

08.10.2024 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гр. д.

номер

501

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

О.А.А.,***, е предявил иск против община Р., с който ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 940.80 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното и изплащане. Претендират се и разноски.

Ответната страна в писмения си отговор оспорва иска по основание и размер.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 47 ал. 2 ЗЗД.

Събрани са писмени и гласни доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че ищеца притежава автомобил марка BMW 5300 с рег. № ВР 7251 СС, който паркирал на постоянни си адрес който се намира срещу КСУДУ гр. Р., ул. „П.“ № 2. На 12.04.2020 г. между 10.00 и 12.00 часа дете от социалната услуга на име В. хвърлило камъни по къщата и по лекия автомобил. Тези действия тя извършила многократно тъй като била оставен без надзор от персонала. Твърди, че детето е с умствена изостаналост. Нанесло вреди върху автомобила изразяващи се в нарушаване на целостта на лака и боята и вдлъбнатини по двете странични врати отляво и задната врата на автомобила. Ищецът твърди че когато забелязал това разговарял с дежурния по време на причиняването възпитател а после и с директора на КСУДУ но те не му указали никакво съдействие. Въз основа на горното е предявил настоящия иск за причинени имуществени вреди.

По делото е назначена и изслушана съдебно техническа експертиза, заключението на която, не оспорено от страните и прието от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено, вещото лице е посочило, че описаните в исковата молба вреди върху автомобила възлизат на 940.80 лв. не е правен оглед на лекия автомобил тъй като същия е възстановен и е в движение. Заключението е направено на база описаните от ищеца повреди, които могат и са отстранени чрез ремонт.

По делото е разпитан един свидетел – Б., който твърди, че живее в съседство с О., а училището е точно срещу тях през улицата. О. има автомобил BMW. На 12.04.2020 г. се прибрал от работа и видял че децата от дома хвърлят с камъни по колата. Скарал им се и те се разбягали. Започнали да викат -Не сме ние, В. беше. Обадил се О. да дойде и установили поражения по колата – олющена боя, вдлъбнатини по вратите. О. отишъл да разговаря с дежурния. Това се е случило около обяд, около 12.00 часа. Твърди, че в дома има деца с увреждания, хвърлят камъни наоколо, възпитателите колкото и да се опитват да ги контролират немогат да упражнят постоянен контрол. В момента в който видял, че се хвърлят камъни по колата не е имало възпитател с децата.

Други доказателства, релевантни за правния спор, по делото не са представени.

 При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

 По иска с правно основание чл. 47 ал. 2 ЗЗД ищецът носи доказателствена тежест да установи, че лицето, посочено в исковата молба е извършило съответното действие или бездействие, съответно че е било неспособно (в случая малолетно) към момента на извършването му, противоправността на деянието, причинната връзка с увреждането, вредата – настъпването ѝ в правната сфера на ищеца и нейният размер, твърдените факти, въз основа на които счита, че ответника е имал задължение да упражнява надзор върху извършителя.

В исковата молба ищеца излага фактически твърдения за извършено непозволено увреждане от деца, настанени в КСУДС Р.. Въз основа на така изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, свързани с причиняване на вреда от малолетни лица, предявеният иск следва да бъде квалифициран като такъв с правно основание чл. 47 ЗЗД. Посочената разпоредба предвижда, че за вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е било задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им. Съобразно разясненията, дадени в т.3 и т.4 от ППВС № 7/1959 год., малолетните лица са неделиктоспособни по смисъла на чл.47 ЗЗД и не отговарят за непозволено увреждане, а се носи лична отговорност от родителите, настойниците или други лица, които са задължени да упражняват надзор над малолетните лица, които не могат да разбират или ръководят постъпките си. Настоящият съдебен състав намира, че правното основание на предявения иск следва да се сведе само до претендирана отговорност за неупражнен надзор по чл. 47 ал. 2 ЗЗД.

В рамките на настоящето производство ищецът носи тежестта да докаже, че е извършено деяние от малолетните лица, противоправността на деянието; причинната връзка с увреждането; настъпването на вреда в правната сфера на ищеца и нейния размер; твърдените факти, въз основа на които се счита, че ответникът е имал задължение да упражнява надзор над изпълнителя.  

С оглед събраните по делото доказателства, съдът счита, че не е доказано по безспорен начин авторството на деянието, за което деяние ищеца претендира репариране на причинените му вреди. Свидетелските показания в тази насока са недостатъчни.

В случая не са представени и доказателства за собствеността на автомобила, както и за нанесените вреди. Вещото лице е изчислило стойността та ремонта само по твърдените в исковата молба повреди. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод за причинно следствена връзка между деянието и възникналия вредоносен резултат върху имуществото на ищеца, както и размера на претърпените вреди, както и твърдените факти, въз основа на които счита, че ответника е имал задължение да упражнява надзор върху извършителя.

Предвид изложеното съдът счита ,че ищеца не установи по един  безспорен начин  спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях в съответствие с изискванията на чл. 153 и чл. 154 ал.1 от ГПК, респективно не доказа причинно-следствената връзка между противоправното поведение на малолетните лица и нанесените вреди, както и размера на нанесените вреди, което от своя  страна предполага отхвърляне на предявеният иск.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от О.А.А., ЕГН ********** ***, с който ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 940.80 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното и изплащане, като неоснователен и недоказан.

  Решението може да се обжалва от страните пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                                 Районен съдия: