РЕШЕНИЕ
№ 1064
гр. Варна, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20253100501306 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. П. Р., ЕГН **********, чрез
особения представител, срещу Решение №1368/22.04.2025г. по гр. д.
№4238/2024г. на ВРС, 34-ти състав, с което:
- са отхвърлени исковете на Г. П. Р. срещу Г. С. Г., ЕГН **********, за
изменение на постановените с решение №***********г. по гр.д.
№*********г. на ВРС, 9-ти състав, мерки относно родителските права спрямо
детето С. Г. П.а, ЕГН**********, чрез предоставяне упражняването на
родителските права спрямо детето на баща му; определяне на
местоживеенето му при него на посочен адрес; определяне на претендиран
режим на лични отношения на майката; както и за осъждане на ответницата
да заплаща месечна издръжка в полза на детето в минимален законов размер
от подаване на исковата молба – 08.04.2024г. до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на задължението, на осн чл.59, ал.9 от СК;
- е изменен постановеният с решение №***********г. по гр.д.
№*********г. на ВРС, 9-ти състав, именен с определение №************г. по
в.гр.д. №******г. на ВОС, режим на лични отношения на бащата Г. П. Р.,
ЕГН**********, с детето С. Г. П.а, ЕГН **********, като е определен нов
1
подробен и разширен по отношение на предишния режим, на осн. чл.59, ал.9
от СК;
- е изменен, по насрещния иск с правно основание чл.150 СК, размерът
на присъдената с решение №**************г., по гр.д. №185/2020г. на ВРС,
53-ти състав, издръжка, дължима от бащата Г. П. Р., ЕГН **********, в полза
на детето С. Г. П.а, ЕГН **********, платима чрез майката и законен
представител Г. С. Г., ЕГН **********, от 162.50лв. на 269.25лв. месечно,
считано от деня на подаване на насрещната исковата молба в съда –
27.05.2024г., ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска с
падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване
на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, незаконосъобразно и против интересите на
детето.Оплакванията обобщено се свеждат до неправилно и непълно
обсъждане и анализ на събраните доказателства, довели до погрешни
решаващи изводи на съда по въпросите по чл.59, ал.9 от СК. ВРС не е взел
предвид, че от години и досега майката на детето е имала и има депресивни и
тревожни състояния, които при определени ситуации създават риск за
отглеждането и здравето на момичето. Освен това майката и бабата и дядото
по майчина линия, съзнавано или не, манипулират детето и му предават
собствените им страхове. Например налице е страх на майката да излиза от
дома й без родителите й, който се предава и на детето и то само отказва да
излиза навън. Майката не води дъщеря си и на извънучилищни дейности и
развлечения, с които не й помага да се развива, а това е било посочено и в
СПсЕ (по-беден речников запас и трудно ориентиране в някои ситуации). ВРС
не е отчел достатъчно и данните за дългогодишните проблеми на детето със
сливиците, които налагат оперативно лечение, което майката отказва; а също
относно въшките на детето, който проблем отново е неглижиран от майката и
близките й. Обобщено майката няма необходимия за детето родителски
капацитет да бъде отглеждащият родител. Въззивникът прави свой анализ на
събраните доказателства, като възразява срещу приетия социален доклад.
Счита, че при изслушването пред съда С. отговаряла със заучени думи и
фрази, които показват манипулациите върху нея. Размерът на издръжката
счита за завишен с оглед нуждите на детето и материалното състояние на
бащата. По същество моли за отмяна на решението на ВРС, за предоставяне на
родителските права на бащата с определяне на местоживеене при него, за
определяне на РЛО на майката, за осъждането й за издръжка и за съдебни
разноски; евентуално моли за допълнително разширяване на режима на лични
контакти на бащата с дъщеря му. В о.с.з. поддържа твърденията си и исканията
си до съда, като евентуално относно режима моли за предоставяне на
половината календарно време с детето на него и половината на майката.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна не депозира отговор,
в о.с.з. оспорва жалбата, счита решението на ВРС за правилно и обосновано и
моли да бъде потвърдено.
2
Контролиращата страна – ДСП-Варна – не изразява конкретно
становище по съществото на въззивното производство.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на Г. П. Р.,
ЕГН**********, срещу Г. С. Г., ЕГН **********, с правно основание чл.59,
ал.9 от СК вр. чл.127, ал.2 от СК за изменение на постановените с Решение
№***********г. по гр.д. №*********г. на ВРС, 9-ти състав, мерки относно
родителските права спрямо детето С. Г. П.а, ЕГН**********, чрез
предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето на баща
му; определяне на местоживеенето му при него на посочен адрес; определяне
на претендиран режим на лични отношения на майката; както и за осъждане
на ответницата да заплаща месечна издръжка в полза на детето в минимален
законов размер от подаване на исковата молба – 08.04.2024г. до настъпване на
основание за изменение или прекратяване на задължението, на осн чл.59, ал.9
от СК.
В срока по чл.211 от ГПК е предявен насрещен иск с правно основание
чл.150 от СК на С. Г. П.а, ЕГН**********, чрез майка й и законен
представител Г. С. Г., ЕГН**********, да бъде увеличен размерът на
присъдената с решение №**************г., по гр.д. №185/2020г. на ВРС, 53-
ти състав, издръжка, дължима от бащата Г. П. Р., ЕГН **********, в полза на
детето С. Г. П.а, ЕГН **********, платима чрез майката и законен
представител Г. С. Г., ЕГН **********, от 162.50лв. на 250лв. месечно,
считано от подаване на насрещната исковата молба – 27.05.2024г., ведно със
законната лихва за забава за всяка просрочена вноска с падеж до 5-то число на
месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване.
Ищецът твърди, че той и ответницата са родители на детето С. Г. П.а,
родено на 29.10.2023г. от съвместното им съжителство без брак. Сочи, че с
решение №***********г. по гр. д. №*********г. на ВРС, 9-ти състав,
родителските права по отношение на детето С. са били предоставени за
упражняване на майката, при която било определено местоживеенето му, а на
бащата бил определен режим на лични отношения с детето и бил осъден той
да заплаща издръжка за детето за бъдеще време. По-късно с размерът на
задължението за издръжка бил увеличен.
Твърди, че след предходното решение и към подаване на исковата молба
са настъпили съществени изменения в обстоятелствата отнсно детето, а
именно: Майката страда от тревожност и не излиза с детето на открито.
Детето е подтиснато и стресирано, защото в средата, в която расте, е
3
подложено на постоянен психически тормоз от страна на майката. Момичето
би се чувствало по-щастливо при баща си, а ищецът има готовност и
възможност да осигури всичко необходимо за доброто отглеждане и
възпитание на С.. Режимът на лични отношения към момента на исковата
молба не отговаря на нуждите на момичето за общуване с баща му.
По тези причини по същество моли за уважаване на исковете.
В о.с.з. поддържа исканията си и оспорва насрещните искове.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор, в който
не оспорва, че с ищеца са родители на детето С., както и че мерките за
упражняване на родителските права са били уредени с посоченото от ищеца
решение на ВРС. Предявените искове обаче счита за неоснователни. Оспорва
майката да страда от тревожност, да не излиза с детето на открито, С. да е е
подтисната и стресирана, а в средата, в която се отглежда, да е била и да е
подложена на психически тормоз. Тези твърдения счита за голословни и
неподкрепени с доказателства. Поддържа, че спазва стриктно режима (РЛО) на
бащата. Последния обаче злоупотребява с правата си, като през 2023г. е лишил
майката от информация и сведения за С. в продължение на цял месец. Няма
каквато и да било промяна в обстоятелствата, при които са били определени
първоначалните мерки относно упражняването на родителските права. С. се
чувства спокойна и сигурна в средата, в която се отглежда, има си кръг от
приятели и социални контакти. Ответницата твърди, че бащата не разполага с
родителски качества и способност да осигури необходимото за доброто
отглеждане на детето. Ищецът не работи, не плаща издръжка и води начин на
живот, който би стимулирал липса на амбиция у детето да се труди и учи. С
оглед това искът за изменение на родителските права за неоснователен.
Поддържа още, че действащият РЛО на бащата се изпълнява и е напълно
подходящ и задоволява нуждите на С., а разширяването му би довело до по-
трудна организация за подготовка на детето за училище, отчитайки и че
бащата не съдейства за учебния процес при срещите му с детето. По същество
моли за отхвърляне на исковете.
По насрещния иск по чл.150 от СК се твърди, че от предходния съдебен
акт, с който е бил определен размер на издръжката, потребностите на детето са
нараснали и с оглед променените икономически условия в страната се моли за
увеличаване на издръжката на детето.
В законоустановения срок Г. Р. оспорва насрещния иск с доводи за липса
на увеличени нужди на детето. Поддържа, че то не излиза от дома си, дори не
се лекува заради майката, въпреки че има нужда, поради което няма причина
за увеличаване на издръжката на детето.
Контролиращата страна – ДСП-Варна – не изразява конкретно
становище по съществото на исковете, но поддържа констатациите си от
изготвения във връзка с производството социален доклад.
4
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и е видно от приетото удостоверение за раждане, че детето С.
Г. П.а е родено на ********г., като негови родители са страните по делото Г. Р.
и Г. Г..
Няма спор и е видно от приетия препис на съдебен акт, че с че с решение
№***********г. по гр. д. №*********г. на ВРС, 9-ти състав, родителските
права по отношение на детето С. са били предоставени за упражняване на
майката, при която било определено местоживеенето му, а на бащата бил
определен режим на лични отношения с детето и бил осъден той да заплаща
издръжка за детето за бъдеще време.
В хода на производството по гр. д. №*********г. на ВРС, 9-ти състав, и
във въззивното производство по в.гр.д. №1913/2015г. на ВОС Г. П. Р. е
поддържал, че майката е с психически проблеми, страда от паническо
разстройство и параноя.
При въззивния контрол решението на ВРС е било частично изменено
само относно режима на лични отношения на бащата, видно от приобщения
препис от съдебен акт на ВОС.
Видно от материалите по гр. д. №6754/2019г. на ВРС, 24-ти състав, то е
образувано искове на Г. П. Р. срещу Г. С. Г., както следва: - с правно осн. чл.
132, ал. 1, т. 1 СК за лишаване от родителски права по отношение на роденото
от фактическото съжителство между страните дете С. П.а, поради наличие на
особено тежък случай; - в условие на евентуалност, при отхвърляне на иска по
чл. 132, ал. 1, т. 1 СК, молба по чл. 59, ал. 9 СК вр. чл. 127, ал. 2 СК за
изменение на постановените с решение по гр.д. № *********г. на Районен съд
– Варна мерки за упражняване на родителските права върху малолетното дете
С. П.а, определяне местоживеенето при бащата на адрес: гр. Варна,
ж.к.“Възраждане“, бл. 6, вх. 3, ет. 4, ап. 57, определяне режим на личен
контакт с майката и за заплащане на сумата от 185 лв., претендирана като
месечна издръжка, считано от влизане в сила на решението с падеж до пето
число на месеца, който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
закъснителна вноска до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване; - и в условие на евентуалност, при отхвърляне
на молбата по чл. 59, ал. 9 СК вр. чл. 127, ал. 2 СК, искане за изменение на
постановения с решение № 1703/20.10.2015г., постановено по в.гр.д. №
1913/2015г. по описа на ВОС режим на лични отношения между Г. Р. и детето
С.. Първите два иска са били обосновани с твърдения за психическо
заболяване на родителя, упражняващ родителските права, което го
възпрепятствало да полага адекватни грижи за детето; поведение на родителя,
което е вредно за правилното развитие на С., изразяващо се в неоснователен
отказ на майката да подложи момичето на оперативно лечение за премахване
на трета сливица, както и поведение, отразяващо се пагубно на детето, което е
въвлечено в интимния живот на майката.
С решение № 4644/31.10.2019г., постановено по гр.д. № 6754/2019г. на
ВРС, потвърдено с решение № 260165/22.07.2020г, постановено по в.гр.д. №
5
228/2020г. на ВОС, предявените искове на Г. Р. са били отхвърлени,
приемайки, че поведението на майката във връзка уголемените сливици не е
поставило в опасност живота и здравето на детето, доколкото последното не
се нуждае от животоспасяваща операция за премахването на т.нар. „трета
сливица“. Прието е било, че под грижите на родителя, комуто са предоставени
родителските права, детето С. П.а е с правилно физическо, психическо и
интелектуално развитие, адекватно на възрастта му. Твърденията за аморално
поведение на майката е било прието от съда, че се дължат на
характеристичните особености, констатирани при Г. Р.. За да откаже да измени
предходно определения режим на лични отношения на детето с бащата, съдът
е приел, че състоянието и поведението на ищеца създават опасност за здравето
и правилното развитие на С., като за да подобри общуването с дъщеря си е
необходимо Г. Р. да провежда консултации както с психиатър, така и с
терапевти.
Видно от материалите по гр. д. № ********г. на ВРС, 17-ти състав,
същото е било образувано по искова молба на Г. С. Г. срещу Г. П. Р. за
изменение на режима на лични отношения на Г. П. Р. с дъщеря му С. Г. П.а,
като бъде определен следния такъв: всяка събота от 9:00ч. до 13:00ч.; неделя
от 16:00ч. до 19:00ч., без преспиване и в присъствието на социален работник
или във времеви диапазон, какъвто съдът намира за добре, но в присъствието
на социален работник. С решение № 262475/19.08.2021г., постановено по гр.д.
№ ********г., потвърдено с решение № 230/23.02.2022г., постановено по
в.гр.д. № 2938/2021г., по описа на ВОС, е бил отхвърлен предявения иск от Г.
Г. срещу Г. Р. за промяна на режима на лични отношения на бащата с детето
С.. Съдът е приел, че бащата разполага с родителски капацитет, който му дава
възможност да задоволява базовите потребности на детето. Между
последното и Г. Р. е изградена емоционална връзка, макар че същата не е
пълноценна и е налице лека степен на отчуждение на детето спрямо бащата.
Прието е било още, че последното не е резултат на изменение на
обстоятелствата и упражнено насилие спрямо детето от страна на някой от
родителите, а се дължи на обстоятелството, че бащата не е имал възможност
да контактува и пълноценно да се грижи за детето.
С влязло законно сила на 14.12.2021г. решение № **************г.,
постановено по гр.д. № 185/2020г., по описа на ВРС, 53-ти състав, потвърдено
с решение № 1793/30.11.2021г., постановено по в.гр.д. № 1470/2021г., по описа
на ВОС, е увеличен размерът на издръжката, определена с решение №
***********г. по гр.д. № *********г., по описа на ВРС, дължима от Г. П. Р. в
полза на малолетното дете С. Г. П.а, от 100 лева на 162.50 лева месечно,
считано от 09.01.2020г. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване (л.263-268 от делото на ВРС).
Извън горните производства между страните са били водени и такива по
ЗЗДН, както следва:
- гр. д. № 5337/2019г. на ВРС, 24-ти състав, по което с влязло в законна
сила на 13.08.2019г. решение № 2366/30.05.2019г., постановено по гр.д. №
5337/2019г., по описа на РС-Варна, изменено с решение № 1014/13.08.2019г.,
постановено по в.гр.д. №1197/2019г., по описа на ВОС: Г. П. Р. е бил задължен
6
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г. С. Г. и С. Г. П.а;
забранено на Г. П. Р. е било да приближава Г. С. Г. и С. Г. П.а на по-малко от 50
метра за срок от 5 месеца; забранено на Г. П. Р. да приближава жилището на Г.
С. Г. и С. Г. П.а и детската градина, която посещава детето на по-малко от 50
метра и за срок от 5 месеца. Мерките са били наложени за осъществен от Г. П.
Р. акт на домашно насилие на 18.03.2019г., на която дата бащата и Е.Б. са
посетили ДГ „Я.Б.“ с намерение да отведат детето С. на консултация при
лекар за последващо извършване на медицинска интервенция, свързана с
уголемяването на сливиците и констатиране на трета такава;
- гр.д. № 9270/2023г. на ВРС, 8-ми състав, по което с влязло в законна
сила на 25.03.2024г. решение, потвърдено от ВОС, Г. П. Р. е бил задължен да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. Г. П.а, за
осъществен акт насилие на дата 18.07.2023г., изразяващ се в нанесен побой на
приятеля на майка (към момента на инцидента) в присъствието на детето.
Насрещния иск на Г. Р. по същото дело срещу Г. С. Г., С.Г.Г., Н.В. Г. и Ж.К.П. е
бил отхвърлен на двете съдебни инстанции;
- гр.д. № 10291/2014г. на ВРС, 30-ти състав, по което с влязло в законна
сила на 27.11.2014г. решение № 4372/25.09.2014г., молбата на Г. П. Р. за
защитата му по ЗЗДН е била отхвърлена;
- гр.д. № 1876/2020г. на ВРС, 20-ти състав, по което с влязло в законна
сила на 02.03.2021г. решение молбата за закрила на Г. П. Р. от Г. С. Г. е била
отхвърлена;
- гр.д. № 1897/2024г. на ВРС, 9-ти състав, с аналогичен резултат;
- гр.д. № 3463/2024г. на ВРС, 34-ти състав, по което Г. П. Р. е твърдял
поредни извършени от Г. Г. по отношение на него актове на насилие. С
решение № 3428/03.10.2024г., постановено по това дело потвърдено с решение
№1276/25.11.2024г. по в.гр.д. № 2206/2024г. на ВОС молбата на г-н Р. за
защита от Г. Г. е била отново отхвърлена;
- гр.д. № 3467/2024г. на ВРС, 49-ти състав, по което с решение №
756/05.03.2025г. Н.В. Г. и С.Г.Г. са били задължени да се въздържат от
домашно насилие по отношение на Г. П. Р., с оглед акт на насилие, изразяващ
се в отправени обидни квалификации спрямо Г. Р.. Молбата на Г. Р. срещу Г. Г.
е била отхвърлена, като в последната част решението е потвърдено с решение
от 02.07.2025г. по в.гр.д. №1175/2025г. на ВОС, видно от справката в
деловодната система на съдилищата;
- гр.д. № 4224/2024г. на ВРС, 46-ти състав, по което с влязло в сила на
20.01.2025г. решение № 60/20.01.2025г., постановено по в.гр.д. № 2562/2024г.
на ВОС, за пореден път е бил отхвърлена молбата за защита на Г. Р., лично и
като баща на детето С. П.а срещу Г. С. Г. за налагане на мерки за защита от
домашно насилие спрямо двамата за осъществени от ответната страна на
06.04.2024г., 16.04.2024г., 24.03.2023г. и 10.03.2023г. актове на насилие,
изразяващи се в неглижиране на здравето и обучението на детето, отдавайки
приоритет на връзки с различни мъже.
- гр.д. № 6326/2024г., към което са били присъединени гр.д.
№6327/2024г. и гр.д. № 6328/2024г., прекратени на основание чл. 129, ал.3 от
7
ГПК.
От приетите разпечатки от мобилно приложение „Школо“ и от други
приобщени писмени доказателства се изяснява, че обучението на детето С.
през всички години досега е било в ОУ „С.К.“ гр. Варна. През учебната
2023/2024г. С. е била ученичка в 4-ти клас в това ОУ, а текущите й оценки
през годината преобладават като много добри и отлични, с изключение на
математиката, при която са около добри. През учебната 2024/2025г. С. е била
5-ти клас в посоченото ОУ, а текущите й оценки са занижени с около една
единица – преобладаващите са много добър и добър. Посочено в писмо от
училището е, че през учебната 2020/2021г. С. има 19 отсъствия по
здравословни причини; през учебната 2021/2022г. – 0 отсъствия, през учебната
2022/2023г. – 84 отсъствия по здравословни причини, през учебната
2023/2024г. – 229 отсъствия, от които 203 по здравословни причини и 26 – по
семейни причини; през учебна 2024/2025г. до 04.11.2024г. детето не е
отсъствало. От изисканата справка от РЗОК– Варна (л. 389-390 от делото на
ВРС) се установява, че отсъствията на С. от учебни занятия се дължи на
вирусни инфекции, остър бронхит, инфекция на горните дихателни пътища,
остър синуит, видно и от приложените на л. 122-123 амбулаторни листи. През
2019г. С. е била наградена за достойно представяне, висок състезателен дух и
приложени знания в състезание „Аз, природата и светът“.
Относно здравословното състояние на детето от приетото медицинско
направление от 06.04.2018г. е видно, че при преглед е било установено, че С.
П.а има „хипертрофия на тонзили“ и се нуждае от операция (л. 51 от делото на
ВРС). Представен е и амбулаторен лист преглед на детето на 15.03.2019г. и
поставена диагноза „хипертрофия на аденоидите“, без да е предписана
терапия. Преглед на детето от специалист УНГ е извършван и на 02.12.2024г.
А от справката от РЗОК – Варна (л.389-390 от делото на ВРС) се установява,
че консултация със специалист във връзка сливиците на детето е била търсена
през м. ноември и декември 2024г.
Приети по делото са амбулаторни листи за прегледи на Г. Г. през 2013г.,
които са без отношение към делото, тъй като касаят периода на разглеждане на
първото изобщо дело между страните (за родителски права).
В приетата справка от РЗОК – Варна (л.393-395 от делото на ВРС) не са
налице данни в периода 06.05.2022г. – 31.12.2024г. Г. Г. да е била лекувана по
повод психични заболявания и/или разстройства. В справката от РЗОК (л.396
от делото на ВРС) също мяна данни за периода 06.05.2022г. – 31.12.2024г. Г. Р.
да е бил преглеждан или лекуван.
От други приобщени справки се установява, че майката Г. Г. е трудово
ангажирана, като заеманата от нея длъжност е продавач-консултант.
В справките за Г. Р. няма отразени сключени трудови договори.
На л.438-439-гръб от делото на ВРС е обективиран направеният от съда
оглед на приобщени видео- и звуко- записи, данните от които са без решаващо
за делото значение.
В приетия социален доклад от 10.12.2024г. на ДСП-Варна са застъпени
констатациите на служителите на органа по закрила на детето, че основните
8
грижи за детето С. се полагат от майката, с активна подкрепа на бабата и
дядото по майчина линия. Детето е добро здравословно състояние,има личен
лекар, поставени са всички задължителни ваксини. Учи вече пет години в ОУ
„С.К.“ – Варна с добра мотивация. За момичето са осигурени оптимални
условия за отглеждането й в дома на майката. Не са констатирани преки
вредни фактори за здравето и живота на детето в дома на майката. Не са
констатирани и дефицити в родителския капацитет на майката.
Двамата родители са изслушвани пред съда по реда на чл. 59, ал.6 СК,
като обясненията и впечатлението от тях се отчитат от съда заедно с всички
други доказателства по делото и съобразно чл.11-12 от ГПК.
При непосредственото изслушване пред ВРС по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДт
детето С. разказва, че живее с майка си. За учебния материал разчита на
помощта на майка си и баба си по майчина линия, тъй като във времето, през
което при баща си не носи учебници. С баща си ходят на разходки, плаж,
екскурзии из България, което е приятно за момичето; има приятели там, но те
са по-малки от нея. При майка си също има приятели, както и в училище. И
двамата родители през 2024г. са организирали тържество за рождения й ден.
Ходи при баща си в рамките на определения режим на личен контакт, с
изключение на случай, при който баща й не дошъл да я вземе, а тя, заедно с
дядо си го чакали пред блока. Пресъздава и случай, при който се е прибрала
сама с автобуса от дома на баща си до дома на майка си – баща й я изпратил
до спирката; на Гугъл мапс й показал на коя спирка трябва да слезе; окуражил
я е, че ще се справи и тя се е справила; била малко притеснена и едновременно
с това доволна, че се е справила. Разказва, че има проблеми с гърлото, ходила е
на лекар и са й слагали капки; баща й искал да я оперират, а тя е притеснена.
Споделя, че иска родителите й да се разбират, защото сега „не се понасят“; да
не ходят постоянно по дела; да не се карат постоянно, а да се държат като
„нормални хора“; „хубаво ми е да се разбират“.
Показанията на св. Е.Б. съдът цени относно възприетите лично от
свидетелката обстоятелства. От тях се изяснява, че познава страните по делото
и С. от около четиригодишната й възраст. Често присъства на срещите между
детето и бащата. По време на тях бащата води С. на разходка, плаж, из гората
и на други интересни места,като според свидетелката детето се чувства добре
с баща си. Свидетелката е придружавала е Г. Р., когато е водил дъщеря си на
лекар, защото С. постоянно се дави, трудно й се разбира какво говори и хърка
докато спи. Според свидетелката се налага операция на сливиците на детето,
но майката отказвала; пак според нея г-жа Г. не била възпитавала дъщеря си.
Разказва и за дела за домашно насилие, които случаи обаче са разрешени от
съд с влезли в сила решения. Жилището на бащата се състои от кухня, две
спални, хол и трапезария; когато С. е при баща си, тя спи в хола на диван.
Помещението, в което детето спи се отоплява с радиатор. Докато С. е при
баща си последният й готви – ориз с грах, печено пиле, пържоли.
Свидетелката винаги е помагала и се е грижела за С.. Бащата Г. Р. не работи
както в момента, така и през последните 10 години, откакто свидетелката
познава г-н Р..
Показанията на св. Н. Г. съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но и като
9
базирани на трайни непосредствени впечатления (баба по майчина линия,
активно подпомагаща отглеждането на внучка си повече през годините). От
показанията й се установява, че бащата контактува винаги с дъщеря си в
рамките на определения му режим на лични отношения, но не извън него.
Когато е при бащата, личният телефон на С. не е с нея. През делничните дни
С. ходи на училище, като дядо й я води и я прибира; след това обядва, почива
си и започва да си приготвя уроците. През почивните дни и ваканциите С.,
заедно с майка си излизат на разходка, по магазини, ходят на гости. По време
на летния режим на личен контакт бащата, майката е останала без всякакъв
контакт с дъщеря си цели 30 дни, тъй като бащата е блокирал майката, а С. не
носела телефона със себе си. Причина за последното били опасенията, че Г. Р.
може да натрупа голяма сметка. След престоя на С. при бащата през лятото тя
върнала с неизрязани нокти на ръцете и краката и с мръсни уши.
Единственото положително, което свидетелката може да каже за бащата е, че
той я води на екскурзии. В същото време бащата не съдействал при
обучението и домашните на детето, дори бил казвал на С., че нямало нужда да
учи толкова. Майката е тази, която постоянно се грижи за С. и която я е
отгледала. В дома й са осигурени всички необходими за момичето условия;
детето и майката ползват отделна стая; когато приятелят на майката бил идвал
на гости той спял в хола.
Заключението по приетата СМЕ съдът цени като обективно и
обосновано , като от него се установява, че детето С. страда от хронично
заболяване – хипертрофия на небни тонзили, което обуславя затруднение в
дишането по време на сън, което се отразява на общото развитие на
организма. Нуждае се от оперативно лечение в планов порядък.
Заключението по приобщената КСПсЕ съдът кредитира изцяло, като
съображенията за това ще бъдат изложени по-долу. От нето се установи, че не
се диагностицира психично разстройство на Г. Р. в тесен смисъл, но при него
се установяват някои акценти в начина на реагиране и поведение, в
отклонение от средностатистическата норма. Г. Г. от друга страна е страдала
от паническо разстройство и постродилна депресия в миналото (в период,
разгледан по първото дело за родителски права), но към настоящия момент
майката е психично здрава, без актуални психопаталогични феномени.
Констатират се при нея единствено по-ниски адаптивни възможности при
фрустрация (от Г. Р.), които я мотивират да търси помощ за справяне с тези
ситуации. Нравственото и физическото развитие на С. е норма;
интелектуалното й такова също е в норма, но в долно ниво на нормата, което
се дължи както на подхода на майката и родителите й, така и на перманентно
водените съдебни дела през годините от родителите. Момичето е емоционално
свързано и привързано към майка си и баба си и дядо си по майчина линия и
категорично не се страхува от последните двама; то се чувства защитено в
техния дом. С баща си то също има връзка, но емоционалната и доверителната
връзка не е формирана в достатъчна степен, предвид акцентите в поведението
на г-н Р. и предвид невъзможността на бащата да даде на дъщеря си същата
сигурност, която тя има в дома на майка си. Г-жа Г. разполага и с по-качествен
родителски капацитет от този на бащата и с възможности да взема
10
самостоятелни решения за детето, макар и след обсъждане и с родителите й.
Не са констатирани данни или индикации за преживяно от детето насилие от
страна на двамата родители пряко върху него. Препоръките на експертите към
г-жа Г. е да работи с терапевт за да преработи своите страхове спрямо бащата
на детето, за да не се идентифицира то с тях, индикации за което вече има
(например да не се изгуби, когато е само, и т.н.). Категорично е становището
на вещите лица и че воденето на множество съдебни дела между родителите с
участието на детето е против неговите интереси, повишило е още повече
неговия дискомфорт, вътрешно напрежение, несигурност и плахост, тъй като
момичето иска да е лоялно, т.е. да не нарани никой от родителите си и да
„заслужи“ обичта и на двамата.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
При разглеждане на предпоставките на исковете първоинстанционният
съд е изложил подробни и обосновани правни изводи, които се споделят
изцяло от настоящия съдебен състав, като законосъобразни, правилни и
съответни на смисъла и на целта на закона, въз основа на надлежно установена
фактическа обстановка по делото и правилно приложение на материалния и
процесуалния закон, в съответствие и с актуалната съдебна практика, поради
което и на осн. чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към тях.
В изпълнение на задължението си да даде разрешение по възведените
пред него спорни въпроси настоящият въззивен състав намира следното:
Когато въпросите по чл.59, ал.2 от СК вр. чл.127 от ГПК са разрешени
по съдебен ред, но се твърди да е настъпила съществена промяна на важни за
тях обстоятелства, регламентираните им параметри могат да бъдат пълно или
частично изменени, като за целта се прецени вида, характера и степента на
изменение на данните спрямо предходното дело и заедно с това се извърши
проверка как точно промените се отразяват на детето и дали актуалното
статукво съответства и гарантира интересите му. Затова за да се допусне
промяна на вече установени мерки относно упражняването на родителските
права и общуването на детето с всеки от двамата му родители е необходимо
изменение на някои от горепосочените фактори, което да бъде съществено за
самото дете. Съобразно дадените в т.5 вр. т.2 от ППВС №1/1974г.
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, запазили
действието си при новия СК от 2009г., както и съдебната практика по
приложението на института (Решение №288 от 15.03.2016г. по гр.д. №2640 за
2015 на 4-то ГО на ВКС; и други), под „изменение на обстоятелствата” се
разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето
при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, или при
действащия РЛО на другия родител, така и тези, въз основа на които би се
подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи
съдът е длъжен да обсъди и дали и как точно обстоятелствата се отразяват на
положението на детето. Меродавни са винаги интересите на детето.
Относно родителските права и сочените от ищеца-въззивник родителски
11
слабости на майката са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на св.
Б.а. За опровергаването им – също такива чрез разпит на св. Г.. Показанията на
двете свидетелки се преценяват от въззивния съд с относително сходна тежест,
доколкото първата има по-малко непосредствени впечатления от ежедневието
на детето С. за разлика от втората, която подпомага активно прякото
отглеждане на момичето повече от десет години, но от друга страна е лице по
см. на чл.172 от ГПК. В основата на показанията на всяка от свидетелките са
качествата на родителя, на страната на който е била доведена, респективно
възпитателските слабости на другия родител. Поради това няма как от
съпоставката на гласните доказателства да се изведат ясни и несъмнени
изводи в подкрепа на тезата на ищцовата страна.
Заключението по приетата КСПсЕ се кредитира изцяло от въззивния съд
като обективно, мотивирано, изготвено от специалисти с доказани качества и
опит по аналогични съдебни дела; още като основано на лично
професионално обследване и тестиране на родителите и детето, анализ и
обобщение на резултатите; а също и като защитено в о.с.з. в рамките на над
тричасово о.с.з. пред ВРС, проведено при множество нарушения на реда и
съдопроизводството от ищеца, в т.ч. неуважителни изявления и оценки ищеца,
че: вещите лица проявили „безкрайно некадърство“, понеже не се запознали с
„порно записи“; вещите лица били и „пълни некадърници“ и съдебната
система следвало да ги „махне“; какъв родителски капацитет щял бил да има
партьорът на всяко от вещите лица, ако се бил снимал в порно филм, и др., за
които на ищеца са били отправяни множество предупреждения от ВРС
(впрочем и от ВОС за сходни по характер изявления в о.с.з. към съдебните
експерти). Бланкетното и голословно оспорване и несъгласие на ищцовата
страна със заключението по КСПсЕ, направено в о.с.з. пред ВРС (л.435-гръб
от делото на ВРС), повторено и във въззивната жалба, също не може да
мотивира нито назначаване на повторна експертиза (за нея чл.201 ГПК
изисква обосновано съмнение за неправилност), нито отказ от кредитиране на
приетата такава. А обвиненията, че вещите лица не били взели предвид
конкретни от доказателства по делото, за да дадат въз основа на тях друго
заключение, са ирелевантни, защото съдебните психолози и психиатри,
предвид особеностите на квалификацията, специализацията и дейността им,
основават заключенията им по делата на компекс от фактори, сред които
водещи са личното професионално обследване и тестиране на родителите и
детето и анализ и обобщение на резултатите. Такива вещи лица не само не са
длъжни, но дори би било и недопустимо да правят анализ на събраните по
делото доказателства, тъй като последното е задължение и правомощие
изключително и само на съда. Ето защо всички оплаквания срещу КСПсЕ,
всъщност показващи несъгласието на ищеца със заключението, изобщо не се
споделят от състава на въззивния съд.
От заключението по КСПсЕ се установи на първо място, че г-жа Г. Г. е
страдала от паническо разстройство и постродилна депресия в миналото (в
период, разгледан по първото дело за родителски права, който в този смисъл е
ирелевантен за исковете по чл.59, ал.9 от СК), но към настоящия момент е
психично здрава и без актуални психопаталогични феномени. За същото
12
косвено свидетелстват и данните от РЗОК, че за периода 2022г.-2024г. г-жа Г.
не е била лекувана по повод психични заболявания и/или разстройства.
Поради това твърденията на ищеца, че майката страда от депресия, силна
тревожност или други заболявания на психиката останаха недоказани. От
заключението по КСПсЕ се установи на следващо място, че към момента
детето С. е с нравствено и физическо развитие в норма. Детето е емоционално
свързано и привързано към майка си и баба си и дядо си по майчина линия,
категорично не се страхува от последните двама, а се чувства спокойно и
защитено в техния дом. Г-жа Г. разполага и с по-качествен родителски
капацитет от този на бащата и с възможности да взема самостоятелни
решения за детето, макар и след обсъждане и с родителите й. Така установено
кореспондира и данните от социалния доклад, че основните грижи за С. се
полагат от майката, с активна подкрепа на бабата и дядото по майчина линия;
момичето е в добро здравословно състояние, има личен лекар, поставени са
всички задължителни ваксини; за детето са налице оптимални условия за
отглеждане в дома на майката; не са констатирани преки вредни фактори за
здравето и живота на детето в дома на майката, нито са констатирани и
дефицити в родителския капацитет на майката. Аналогични са, впрочем,
данните по предходните съдебни дела относно родителските права върху
С..Съвкупният анализ на тези доказателства прави несъстоятелни
твърденията на бащата за „опасности“ за детето при актуалното му
отглеждане, за живеене при „постоянен психически тормоз от страна на
майката“ и за „лошо родителстване“ на майката. Колкото до интелектуалното
развитие на С. – действитено вещите лица го определят на долно ниво, но
първо – в рамките на нормата, а не извън нея, както се поддържа от бащата, и
второ – причината за това са колкото подхода на майката и родителите й,
толкова и перманентно водените съдебни дела през годините от родителите,
които видно от цитираната по-горе поредица от дела са били образувани
главно от бащата г-н Р.. Тоест най-малко и двамата родители са спомогнали в
еквивалентна степен за интелектуалното състояние на дъщеря им, за което
няма как да бъде обвинявана само майката. Напротив – има данни от
свидетелите, от социалния доклад и от личното изслушване на детето, че
именно майката и родителите й са хората, които помагат на момичето в
обучението, за разлика от бащата, при който то дори не си пише домашните.
Обобщено и по тази група въпроси няма как да се приемат за доказани и оттам
мотивиращи изменение в титуляря на родителските права твърденията за
тежки родителски дефицити на майката.
Обратно – от заключението по КСПсЕ и гласните доказателтва, впрочем
косвено и от протоколите от проведените заседания пред ВРС и пред ВОС, се
изясни, че макар да не се диагностицира психично разстройство на г-н Р. в
тесен смисъл, при него се установяват някои акценти в начина на реагиране и
поведение, които са в отклонение от средностатистическата норма. Между
него и дъщеря му има връзка, но емоционалната и доверителната такава не са
формирани в достатъчна степен, предвид акцентите в поведението на г-н Р. и
предвид невъзможността на бащата да даде на дъщеря си същата сигурност,
която тя има в дома на майка си. Категорично е становището на вещите лица и
13
че воденето на множество съдебни дела между родителите с участието на
детето (образувани по-често от бащата, заявил дори пред ВОС: „ако това дело
не се даде и не се обсъди правилно ще последва следващо, веднага докато
приключи това дело!“) е против интересите на момичето и е повишило още
повече неговия дискомфорт, вътрешно напрежение, несигурност и плахост.
Към това са еднозначни приетите справки от институции и гласните
доказателства, че г-н Р. не работи и не е работил по трудов договор близо 10
години, което е показателно за нагласите му към полагането на труд, вкл. и от
възпитателна гледна точка. Освен всичко останало с решение по гр. д. №
5337/2019г. на ВРС, Г. Р. е бил задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Г. Г. и дъщеря си С., като му е било дори да ги
приближава за срок от пет месеца; пак така с решение по гр. д. № 9270 от
2023г. на ВРС Г. Р. е бил задължен отново да се въздържа от домашно насилие
спрямо дъщеря си С.. Съвкупният анализ на всички тези данни дискредитира
родителската състоятелност на ищеца и на още едно основание обуславя
липсата на предпоставки за промяна на отглеждащия родител
Колкото до изтъкваното здравословно състояние на детето – наистина
от приетите писмени и гласни доказателства се изясни, че то боледува често
от респираторни заболявания, а от заключението по СМЕ – че страда от
хронично заболяване „хипертрофия на небни тонзили“, което обуславя
затруднение в дишането при сън, което се отразява на общото развитие на
организма. На първо място обаче има данни, противно на обвиненията, че
майката полага известни усилия за справяне със ситуацията, като също (както
и бащата) е търсила медицинска помощ за дъщеря си. На второ място от
заключението по СМЕ се установи, че понастоящем С. вече се нуждае от
оперативно лечение на сливиците, но то е от планов, а не от спешен порядък.
Поради това няма как да се приеме, че майката е действала досега пряко
против здравето на дъщеря си, а препоръчаното от вещото лице лечение
подлежи на планиране в близко бъдеще. Друг е въпросът, че разглежданото е
само един от множество фактори относно интересите на детето, които се
преценяват само съвкупно.
По изложените съображения съдът преценява за недоказано да е налице
такова съществено изменение на важните за детето обстоятелства, което да
мотивира промяна на съществуващото и подходящо за детето статукво при
отглеждането му.Като е приел същото ВРС е постановил правилен и
обоснован съдебен акт, който следва да бъде потвърден в тази му част.
Относно режима на лични отношения: Безспорна е нуждата на всяко
дете от регулярно общуване с двамата му родители и в частност с този от тях,
на когото не е предоставено упражняване на родителските права. Поради това
ако няма обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически или
емоционално детето, РЛО трябва да бъде определен от съда по начин, по
който съобразно случая да се осигури в оптимална степен възможност детето
да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители,
включително с този, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права, като обаче се държи сметка за личните, образователните,
здравните и други важни ангажименти и потребности на детето.
14
В настоящия случай първоинстанционният съд е действал при стриктно
и цялостно съобразяване на събраните по делото доказателства с разяснените
решаващи критерии. На първо място е взето предвид порастването на детето и
с оглед на това потребността от по-продължително време на общуване с баща
му, противно на обвиненията на последния за обратното. Съобразено е освен
това установеното от КСПсЕ, че между баща и дъщеря е налице връзка, но
емоционалната и доверителната такава не са формирани в достатъчна степен,
което едновременно мотивира оптимизиране на режима, но от друга не дава
основание за твърде голямото му разширяване спрямо досегашния режим. По
своя характер регламентираният от ВРС нов режим на бащата е обичаен и в
пълно съответствие с приеманото в съдебната практика в аналогични случаи,
а в същото време е по-разширен спрямо действащия досега, като целта е
именно подобряване на връзката баща – дъщеря. Достатъчно е да се спомене,
че РЛО включва два пъти в месеца по два дни с преспиване с начало още в
петък вечерта; още лични празници на детето и на родителя; и още време през
ваканици на детето – в съответствие с изискванията на СК и с препоръките на
вещите лица по делото. При това положение оплакванията срещу увеличения
от ВРС нов режим на бащата са несъстоятелни.
Нещо повече – от заключението по КСПсЕ се установи, че макар да не
се диагностицира психично разстройство на г-н Р. в тесен смисъл, при него се
установяват някои акценти в начина на реагиране и поведение, които са в
отклонение от средностатистическата норма, а непълноценната емоционална
и доверителна връзка на баща и дете се дължи и на акцентите в поведението
на г-н Р. и невъзможността му да даде на дъщеря си същата сигурност, която
тя има в дома на майка си. Изложеното дискредитира още веднъж въззивните
оплаквания, че увеличеният от ВРС нов режим на бащата не бил достатъчен и
бил в противоречие с интересите на детето.
Защитаваната от бащата теза за равни права на родителите е по принцип
обяснима, но при съдебен спор за родителски права единствената възможност
за паритетно време на всеки от родителите с детето е в хипотезата на
„споделено родителство“, което обаче съобразно задължителното за всички
съдилища в България Тълкувателно решение №1/03.07.2017г. по тълк. дело
№1/2016г. на ОСГК на ВКС е допустимо само по споразумение на родителите,
каквото не е налице в случая. Ето защо и такова време на лични контакти няма
как да бъде постановено.
По изложените съображения въззивният съд преценява, че избраният от
първоинстанционния съд нов режим е обоснован с конкретиката на случая и е
в интерес на детето, поради което решението и в тази част следва да бъде
потвърдено.
Относно издръжката: При съществена промяна на относими към
правото по чл.143 от СК обстоятелства размерът на издръжката на детето
следва да бъде съответно изменен, съобразно чл.150 от СК. Такава промяна е
налице в следните хипотези – трайно и съществено изменение на нуждите на
издържаното лице; трайно и значимо увеличаване или намаляване на
възможностите на задълженото по иска за издръжка лице; увеличение на
минималната издръжка по закон спрямо актуалната, определена с предходното
15
съдебно решение.
Съгласно чл.142, ал.2 от СК размерът на издръжката за едно дете е равен
най-малко на 1/4 част от минималната заплата за страната, определена с
действащото към устните състезания ПМС. Съобразно ПМС
№359/23.10.2024г. от 01.01.2025г. минималната работна заплата в България е в
размер 1077лв., поради което минималната издръжка на дете възлиза на
269.25лв. Такава се присъжда за деца в най-ранна възраст и без никакви
особени нужди, като във всички случаи - без значение от възможностите на
призования родител.
В настоящия случай се изясни, че през м.10.2025г. детето С. ще навърши
12 години през учебната 2025/2026г. е ученик в 6-ти клас през тази година,
като в същото време на момичето е присъдена от ВРС издръжка от едва
269.25лв. или точно минималния по закон размер. При това положение
всякакви доводи за неправилно изчисляване или за завишеност на размера са
несъстоятелни по дефиниция. С присъждането на минимална издръжка по
закон ВРС е действал при стрикно спазване на служебното му задължение за
актуализация на размера на задължение във всеки случай на иск по чл.150 СК.
В заключение по изложените съображения и по другите такива на ВРС,
споделени от ВОС и по реда на чл.272 от ГПК, а решението на ВРС следва да
бъде потвърдено изцяло.
В частта по чл.127, ал.3 СК актът на ВРС е с характер на определение,
което не подлежи на обжалване.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред ВРС
не следва да бъдат ревизирани.
Разноски за въззивното производство не се претендират и дължат.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1368/22.04.2025г., постановено по гр. д.
№4238/2024г. на ВРС, 34-ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16
17