№ 1681
гр. Варна , 17.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500955 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Обединена компания Варна" ООД
ЕИК *********, с адрес: общ. Варна, с. Тополи, УПИ 1-2307 представлявано
заедно и поотделно от Никола Найденов Лулчев и Георги Йорданов Ралински
срещу Определение №261765/11.02.2021г., постановено по гр. дело
№13241/2020г. по описа на ВРС, с което първоинстанционният съд е оставил
без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото съдебно
решение в частта за разноските. Жалбоподателят счита обжалваното
определение за неправилно, поради което моли да бъде отменено. Позовава се
на т. 3 от TP № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК ВКС, според
която съдът не може да намали адвокатското възнаграждение под
предвидения в Наредбата минимум, независимо от преценката му за
фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния
представител на страната действия. Излага, че в случая платеното
възнаграждение в размер на 1000 лв. е определен по правилата на Наредба
№1/2004г. за МРАВ и е в минимален размер. Твърди, че предмет на делото са
били искове по чл. 344, ал.1 КТ, т.1-т.3, като съгласно чл. 7, ал.1, т.1 от
1
Наредба № 1 от 2004 г минималното възнаграждение за защита по иск с
правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, както и по иск с правно основание чл.
344, ал.1, т.2 КТ, адв.възнаграждение по делото е в размер общо на една
минимална работна заплата, която към момента е 610 лв., но при
постановяване на решението си, съдът не е отчел наличието на трети иск –
този по чл. 344, ал,1, т.3 КТ за обезщетение по чл. 255 КТ в размер на 2000лв.,
по който мин. размер, определен по реда на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата е в
размер на 370 лв. Съобразно изложеното, моли да бъде отменено
Определение № 261765/11.02.2021г. по гр. Дело №13241/2020 г. на ВРС, като
бъде осъден ищецът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
жалбоподателя, отчитайки направеното възражение за прекомерност, сумата
от 980.00лв. представляваща направени в производството съдебно-деловодни
разноски за адв. възнаграждение, редудирано до минимума, предвиден в чл.7,
ал.1, т.1 и чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по частната жалба не е депозирал писмен отговор в
предоставения му от съда срок.
Съдът намира частната жалба за допустима – депозирана в срок, от
лице, имащо правен интерес от обжалване, а за да произнесе по съществото
на спора, съобрази следното:
Производството по гр. дело №13241/2020г. по описа на ВРС е
образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно осн. чл.
344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл. 225 КТ, предявени от В. Г. И. срещу Обединена
Компания Варна ООД.
С решение №261822/31.12.2020г. е отхвърлил така предявените искове,
като е осъдил ищцата да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски за
адв. възнаграждение в размер на 610.00лв./при претендирано такова в размер
на 1000лв./, редуцирано до минимума, предвид в чл.7, ал.1, т.1 от Наредба
№1/2004г.
С молба вх.№ 262696/14.01.2021г. ответникът „ОБЕДИНЕНА
КОМПАНИЯ ВАРНА“ООД, ЕИК *********, е поискал от съда да измени
постановеното съдебно решение в частта за разноските, като бъде увеличен
2
присъдения размер на адвокатското възнаграждение на ответника, от 610лв.
на 980лв., тъй като присъждайки редуциран размер на адв.възнаграждение от
610лв., съдът не е отчел наличието на трети иск – този по чл.344, ал.1, т.3 КТ,
за обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, за който съобразно цената на
иска/2000лв./ се претендира адв.възнаграждение от 370.00лв., определено по
чл.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за МРАВ.
С обжалваното определение, съдът е оставил молбата по чл. 248 ГПК,
без да изложи никакви съображения за това.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Безспорно е, че производството пред ВРС е било образувано по
обективно, кумулативно съединени искове, предявени от В. Г. И. срещу
Обединена Компания Варна ООД както следва: за отмяна прекратяването на
ТПО на ищцата, извършено със Заповед №569/30.09.2020г. на осн. Чл. 344,
ал.1м, т.1 КТ; за възстановяване на заеманата от ищцата преди уволнението
длъжност-на осн. Чл. 344, ал.1, т.2 и за заплащане на обезщетение за времето
на оставане без работа в размер на 2000лв., на осн. Чл. 344, ал.1, т.3 КТ.
Безспорно е също, че в хода на първ. Производство ответното
дружество е било представлявано от адв. Никола Лулчев, като в
последното/единствено/ о.с.з. той е представил списък на разноските /за един
претендиран разход –адв. Възнаграждение/, договор за правна помощ и
съдействие, и преводно нареждане за заплащането на 1000лв.- адв.
Възнаграждение по договор за правна помощ.
В о.с.з. ищцата, чрез своя пълномощник е направила възражение за
прекомерност на претендраното адв. Възнаграждение като е помолила същият
да бъде намален до предвидения в Наредбата минимум.
Следователно, ответникът е бил представляван от пълномощник в хода
на производството, като са представени и доказателства за заплащането на
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв.
Предприетата от ответната страна защита по делото е била по
отношение на три предявени срещу него иска- по чл. 344, ал.1, т.1 КТ –за
отмяна на уволнението; по т.2. – за възстановяване на заеманата преди
3
уволнението длъжност, и за заплащане на обезщетение за времето, през което
ищцата е останала без работа – на осн. т.3.
Както правилно е преценил първ. Съд, с оглед своевременно
направеното възражение за прекомерност, по първите два иска съобразно чл.
7, ал.1 от Наредба №1 се дължи адв.възнаграждение в размер на мин. Работна
заплата-610 лв.
С оглед осъществената защита и по иска за заплащане на обезщетение,
дължимият по него хонорар следва да се определи съобразно материалния
интерес по реда на ал.2 , ал.7 от Наредба №1.
Предвид което, и на осн. Чл. 7, ал.2, т.2 Наредба №1, при материален
интерес 2000лв., минималният размер на адв. Възнаграждение е 370 лв.
Ако съдът счете, че делото е ниска и фактическа правна сложност, с
оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК той може да редуцира адв. Хонорар,
но не може да определи такъв в размер по-нисък от минималния, опреден в
Наредбата /дори по негова преценка той е несправедлив или несъразмерен/.
С оглед изложеното, съдът намира, че частната жалба се явява
основателна.
Обжалваното определение следва да бъде отменено, а на негово място
да бъде постановено друго, с което размерът на разноските, дължими в полза
на ответната страната се изменят на 980лв.
Водим от горното, и на осн. чл. 248, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №261765/11.02.2021г., постановено по гр.дело
№13241/2020г., по описа на ВРС, 33-ти състав, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №261822/31.12.2020г., постановено по гр. дело
№13241/2029г., както следва:
ОСЪЖДА В. Г. И., ЕГН **********, адрес: гр. Игнатиево, ул. „Г.
4
Петлешев“ №102 да ЗАПЛАТИ на „ОБЕДИНЕНА КОМПАНИЯ
ВАРНА“ООД, ЕИК *********, със седалище в с.Тополи, УПИ І-2307,
офис сграда сумата от 980.00 /деветстотин и осемдесет / лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК вр.
чл. 7, ал.4 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5