Р Е Ш
Е Н И Е № 229
29.06.2023 г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд
Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети
май през две хиляди, двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря: Ива
Атанасова
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №54 по описа на съда за 2023 г.
Производството
е по реда на член 45 и сл. от АПК, вр. чл.43, ал.2 от ЗПЗП.
Образувано е по жалба от Г.Д.П. ***, против Уведомително писмо изх. № 02-240-6500/8038 от 05.08.2021 г., издадено от Зам.-изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане
по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019 г. в
частта, в която е намален размерът на финансовото подпомагане по СЕПП – с 808,16 лв., по СПП – с 582, 65 лв., по ЗДП – с 233,84
лв. и по подмярка 13/1 НР с 1055,16 лева. В първоначалната си жалба, оспорващата твърди, че оспореният административен акт бил незаконосъобразен, като постановен при допуснати процесуални нарушения и в нарушение на
материалния закон. Излагат съображения, че актът страдал от липса на мотиви, че административният орган не е
изпълнил задължението си да извърши необходимите проверки и оторизираната сума била неправилно определена. Иска се актът да се отмени, както и се
претендират разноски по делото на осн. чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Жалбоподателката,
редовно призована в с.з., се представлява от пълномощник адв. П., който
поддържа жалбата. В хода по същество сочи, че поддържа подробните си доводи от
жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения, като се акцентира на
факта, че нямало представени писмени доказателства за извършена процедура по
разрешаване на двойно заявените площи. В представени допълнително писмени
бележки, се мотивира доводи в насока, че жаленият акт бил издаден от
некомпетентен административен орган, поради невалидно делегиране на правомощия
в насока издаване на акт, като процесния.
Ответникът, Зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд
"Земеделие",
редовно призован в с.з., се представлява от пълномощник юрк. В., която оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира възнаграждение за
юрисконсулт.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
От Г.Д.П., в качеството й на регистриран
земеделски производител, било подадено общо заявление за подпомагане с вх. №
19067380 от 14.05.2019г. /л.23, л. 28-31 от дело № 575/21/ с попълнени таблици
на използваните парцели 2018г. по съответните схеми и мерки за подпомагане /л.
32-34, д.№575/21/, като съгласно тези данни, за подпомагане били завени 17 бр. парцели, намиращи се в землищата на *** и *** с обща площ 18,85 ха, както следва: по СЕПП (Схема за единно плащане на площ) – 18,85 ха; по
Подмярка 131/НР1 / планински райони -18,85 ха; по ПНДП(Схема за преходна
национална помощ на земеделска земя на хектар) - право до 16,33 ха; по ЗДП – (Схема за
плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и
околната среда - зелени директни плащания) -18,85 ха.
От
същата били подписани и декларации, относими към заявлението. Към датата на
подаване на заявлението били изготвени резултати от автоматични проверки на
въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания
2019г. /л.39, л.41, д. №575/21/, включващи
кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства за пространствено
сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в специализирания
слой "Площи, допустими за подпомагане".
От
Зам. Изпълнителен директор на ДФЗ било издадено Уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/8038 от 5.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на
площ за кампания 2019, /л. 17-19, д. №575/21/. В Таблица 1 на същото били посочени отделните схеми/мерки, заявени за
подпомагане от жалбоподателката, исканите
суми по тях, намаления на исканите суми и оторизирани суми. Така за подмярка
13/1НР при заявена сума от 4792,69 лв., били извършени намаления от 1055,16
лева и оторизираната сума е 3737,53 лв., по СЕПП исканата сума била 3667,83 лева, намаленията 808,16 лева,
оторизираната сума е 2859,67
лева; по СПП исканата сума е 2586,60 лева, намаленията 582,65 лева, оторизираната сума е 2003,95 лева; По ЗДП исканата сума била 2 312,33 лева, намаления- 233,84 лева и оторизираната
сума е 2078,49. В УП било посочено, че общата оторизирана сума била изчислена чрез ИСАК, поддържан на основание чл. 30
от ЗПЗП. В Таблица 1 са посочени оторизираните суми, с посочените по-горе
намаления. Под
табл.1 били дадени допълнителни разяснения на данните от нея.
Допълнително по делото се представиха: заповед
№ 03-РД/715/27.06.2017г. /л.22, д.575/21/; решение на УС на ДФЗ от Протокол №114/15.06.2017г.
/л.67, д. № 575/21/; известие за доставяне/връчване на УП /л.21, д.
№575/21/; Заповед №
03-РД/3088/22.08.2022г./л.13-14/; Решение от заседание на УП на ДФЗ от
18.08.2022г. /л.15/;;
По
делото съдът, с оглед дадените му изрични указания в отменителното решение на
касационната инстанция, отново допусна и
изслуша съдебно- техническа експертиза, изготвена от ВЛ Г.Р..
Съгласно заключението, Г.П. подала заявление
за участие по схеми /мерки за кампания 2019г. по СЕПП, СПП, ЗДП, ПНДП и
подмярка 13.1/НР14 и заявила за подпомагане 17 парцела, подробно описани в
таблица на стр.2 от заключението към т.5. В т.6 от мотивната част на
експертизата, ВЛ сочи и по кои схеми, съотв. с каква обща площ на парцелите
са били заявени за подпомагане. В
отговора на въпрос първи, в табличен вид посочва, че от представените му данни
от ДФЗ в резултат на извършените административни проверки били установени съотв. допустими за
подпомагане площи. Според данните от таблицата, площи в общ размер на 0,66 ха,
съотв. за парцели 47101-290-3-1, 47101-356-20-1 и 47101-356-21-1 били
определени за недопустимо за подпомагане, или от общо заявени за подпомагане
18,85ха, допустимата площ била изчислена на 17,19 ха. В последващата таблица на
стр.4, в отговора си на въпрос втори, ВЛ дава данни за установените застъпвания
на площи, заявени от повече от един стопанин, като сочи, че площта от 0,16 ха,
жалбоподателката представила необходимите документи и спорът бил разрешен в
нейна полза, а останалите площи в размер на 0,66 ха и след разрешаване на
двойното застъпване, отпаднали от площите допустими за подпомагане.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, от правна страна Съдът намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес от
оспорването
на частта от УП, която е неблагоприятна зя
него, предвид
извършени намаления на размера на заявените за подпомагане по различните схеми
и мерки помощи Подадена е в законоустановения срок и срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол. Не са налице други обстоятелства по см. на
чл.159 от АПК, които да я правят процесуално недопустима.
Разгледана по същество, Съдът я намира за неоснователна.
В съответствие с чл. 168, ал.
1 АПК,
Съдът е длъжен да провери служебно оспорения административен акт на всички основания по
чл. 146 АПК.
Относно
валидността на административния акт – едва с подадената писмена защита,
пълномощникът на жалбоподателката навежда довод, че същият е нищожен, като
издаден от орган, без надлежно делегиране на упражненото правомощие от страна
на материално компетентния орган.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал.
2, т. 2 ЗПЗП,
изпълнителният
директор на Държавен фонд "Земеделие" е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП /ред. ДВ, бр.51/2019г., действаща към датата на УП/, изпълнителният директор може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или
от националното законодателство,
както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по
подадени заявки и искания за плащане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.Т.е., съобразно
относимата редакция на закона, за зам. Изпълнителен директор на ДФЗ, изрично е
предвидена възможност за делегация на правомощията, произтичащи от правото на
ЕС, което включва е правото да издава УП, като процесното. Няма спор, а и това
се удостоверява от л. 67 от дело №575/21г., че П.С. е била избрана да изпълнява
функциите на заместник изп. директор на фонда, като не се повдига спор относно
обстоятелството, че тя ги е изпълнявала и към 05.08.2021г.
По
дело №575/21г. е приложена, като доказателство за извършено делегиране от
Изп. директор на Фонда в полза на Зам.
Изп. директор Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. Друг относим акт за делегиране на правомощия не се
представя от ответника. Пълномощникът на жалбоподателката претендира, че към
датата на издаването на тази заповед, ЗПЗП в редакцията на чл.20а, ал.4 /ДВ бр.
12/2015/ не предвижда възможност Изпълнителният
директор на Държавен фонд "Земеделие" да делегира на заместниците си
правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното
законодателство по подадени заявки и искания за плащания, каквато вече била
въведена, но с изменението от ДВ бр. 2/2018г.
Съдът
не споделя за основателен този довод. Както към 2017г., така и към релевантната
дата – датата на издаване на УП, конкретният административен орган, издател на
акта, при условия на делегиране от страна на материално компетентния орган може
да постановява такива актове и това се следва от изричната законова
регламентация. Видно е, че заповедта от 2017г. е издадена на осн. чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, която норма установява съответното
правомощие и органът, в чиято полза може да се извърши делегирането. С нея в
т.1 изрично е предвидено делегиране в полза на Зам. Изп. Директор П.С. да
издава и подписва всички УП по схемите и мерките за директни плащания, съгласно
чл. 1 от Наредба №5/2009, като видно от този текст /последна редакция от
2019г./, тук попадат всички схеми и мерки, по които с процесния акт е частично
отказано оторизиране на заявени суми за позпомагане.
Ето
защо, по делото е налице неоспорено писмено доказателство за валидно извършено делегиране в полза на
конкретният заместник-изпълнителен директор на Фонда на правомощията да
издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни
плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до
кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба
№ 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и
мерки за директни плащания. Това обосновава и правен извод, че оспореното уведомително писмо е издадено от
компетентен орган в кръга на предоставените му по делегация правомощия и не е налице
претендираната нищожност.
Съдът
приема и извод, че административният
акт е издаден
в необходимата писмена форма, но няма изискуемото от чл. 59, ал. 2 АПК съдържание. Съдът
споделя доводите на жалбоподателката и нейният пълномощник за
немотивираност на акта, в насока, че в него липсват фактически мотиви, на които да е дадена правна обосновка.
От
съдържанието на процесното уведомително
писмо,
се вижда, че в нарочна таблица 1 /стр. 1-2 от УП/ са посочени данни по кои
мерки/схеми, заявени за подпомагане от стопанина са извършени намаления на
исканите суми и какъв е размерът на тези сума, като относно така визираните
размери на намаления в крайна сметка не е поддържа оспорване от
жалбоподателката. Под таблицата органът дава „пояснения“ на така визираните данни,
вкл. и на тези от кол.3 от таблицата, касателно „намаленията“, като общо се
сочат различни хипотези с множество подхипотези в тях.
Част
от изпратената административна преписка е налично и становище на ответника /л.
69-69, д. №575/21/, в което подробно се мотивират и сочат правните основания за
извършените намаления на исканите суми за изплащане по заявените схеми и мерки.
От това становище става ясно, че извършените намаления са в резултат на
административни проверки, при които били установени площи, заявени от повече от
един стопанин и органът е приложил чл.17 от Наредба №5/2009г., съотв. чл.19,
19а и 28 от Дерегиран регламент ЕС 640/2014 за допълнение на Регламент
1306/2013г., като в следствие на това площ в размер на 0,66 ха от заявените за
подпомагане отпаднала от допустимите площи. Допълнително в това становище се
разяснява и установен факт от извършените административни проверки, че от общо
заявените за подпомагане 18,85 ха, само 17,19ха са били установени, като
включени в одобрения за кампания 2019 г.
Специализиран слой „площи, допустими за подпомагане“.
Не следва обаче да се приема извод, че в конкретният случай фактическите основания за издаване на УП се съдържат в
документите, които представляват част от административната преписка по издаване на оспорения акт. Въпросното становище
не е част от административната преписка. То е последващо, като време, на датата на издаване на процесното УП.
Именно обаче това е единственият документ, от който става ясно какво обоснова фактически извършеното с процесното УП
намаление на заявеното финансово подпомагане за 2019 г. Такива ясни
разяснения от фактическа страна, липсват в УП, още по-малко се установяват и
ясни правни обосновки в него, които да бъдат надлежно преценени, дали са
съответно и правилно приложени към конкретните фактически основания. Едва от
този документ става ясно, че площ от 0,66 ха е останала извън допустимите за
подпомагане площи, защото за нея не е бил разрешен по надлежен начин въпросът с
двойното им заявяване, съгласно визираните в становището текстове от европейски
регламенти. По същият начин стои и въпросът за обосноваността и на претендира
второ основание за отказ от пълно заплащане на исканата субсидия, а именно не
включване в одобрените за кампания 2019г. площи от специализирания слой „ПДП“ и реално допустими
явяващи се 17,19 ха от общо заявени 18,85 ха.
В настоящият казус от съдържанието на процесното УП, а именно:
записаното в Таблица 1 за оторизирани суми; поясненията на колона 3 от нея и Таблица 2 с посочени извършени плащания
към стопанина в лева и поясненията на
колона 1-колона 6 към Таблица 2, не могат да се установят такива факти в съображенията на административния орган, които да обосноват извода му, че се следва намаление на искани от земеделския производител /ЗП/ суми по посочените мерки и схеми, още по-малко
тези, които се излагат във въпросното становище. Еднопосочна е съдебната практика, че задължително в съдържанието на всеки административен акт, какъвто е и процесното уведомително писмо, е излагането на ясни
и конкретни фактически основания за неговото издаване, от прочита на които следва да се обоснове и правният извод, до който е достигнал административния, орган за частичен отказ от финансово
подпомагане в исканите от ЗП размери по визираните мерки/схеми и намаленията
на исканите суми по същите (предвид поясненията към Таблица 1 от УП, относно
колона "намаления", предложение последно), получени след
установявания от извършени административни проверки на недопустими за
подпомагане площи в заявлението, установени чрез проверки на място или
автоматизирани проверки спрямо данните в слоя за допустими площи от СИЗП и
представени данни от МЗХГ и МОСВ.
Както вече се посочи по-горе липсват в УП или в съпътстващите го документи, съдържание на административната преписка по издаването му,
фактическите и правни основния за извършеното намаление на исканите суми по визираните схеми/ мерки във връзка със заявените
от ЗП 17 парцела, включително предвид отразените предупреждения
и видове грешки в съдържащия се по делото документ "Резултати от
автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни
плащания за кампания 2019 г.“. Ето защо, основателно се явява възражението, че
това създава невъзможност за адресата на процесното УП да
установи съображенията, обосноваващи конкретно посочените от АО намаления относно сочените в
таблица 1 от писмото схеми/мерки, а от друга страна се
възпрепятства и извършването на адекватен съдебен контрол за материалната законосъобразност на акта в оспорената му част.
Недопустимо е едва след издаване на УП административният орган в отделно изявление (в случая писмено становище от 03.09.2021 г.), което няма характер на индивидуален
административен акт, да прави опит да „запълни“ с мотиви вече издаден административен акт. Както се посочи вече, въпросното становище на Зам. Изп. Директор на ДФЗ не е документ, част от административната
преписка по издаване на административния акт в процедурата по финансово
подпомагане на ЗП за кампания 2019 г. Още по-недопустимо е фактическите
мотиви към оспорения акт да се извличат мотиви и от заключението на вещото лице. Единствено адимнистративния орган е
длъжен да изпълнява задължението за мотивиране на
властническите вореиязвления, съгласно чл. 59, ал. 2, т.
4 АПК, нещо, което не е изпълнено. /в този см.
вж. Решение №5897/07.01.2022г., по а.д. № 538/2021г. на ВАС, пето отд./.
С оглед горното, настоящият състав приема, че обжалваното УП е постановено в нарушение на закона и по отношение на
него е налице основание по см. на чл.146 от АПК за отмяната му. Подадената жалба е основателна и следва да се уважи, като Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2019 г., с изх. № 02-240-6500/8038 от 05.08.2021
г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА, на осн. чл. 146, т. 2 АПК
се отмени в обжалваната му част, в която е
извършено намаление на исканото финансово подпомагане по по СЕПП – с 808,16 лв., по СПП – с 582, 65 лв., по ЗДП – с 233,84
лв. и по подмярка 13/1 НР с 1055,16 лева, като издадено в нарушение на изискването за форма
по чл. 59, т. 4 АПК.
На осн. чл. 173, ал. 2 АПК
преписката трябва се върне на АО за ново произнасяне с мотивиран акт по общо
заявление за подпомагане УИН /не се чете ясно/ от 14.05.2019 г., подадено от Г.Д.П., в частта относно заявеното от нея за кампания 2019 г. финансово подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП,
подмярка 13.1/Нр1, в 14 дневен срок от влизане в сила на съдебния акт.
Предвид този изход на спора, основателно е искането за определяне
на възнаграждение за един адвокат на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. и същото следва
да се присъди в размер от 800 лева, на осн. чл.8, ал.2, т.7 от наредба
№1/2004г.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с изх. № 02-240-6500/8038 от 05.08.2021
г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА, на осн. чл. 146, т. 2 АПК
се отмени в обжалваната му част, в която е
извършено намаление на исканото финансово подпомагане по по СЕПП – с 808,16 лв., по СПП – с 582, 65 лв., по ЗДП – с 233,84
лв. и по подмярка 13/1 НР с 1055,16 лева.
ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне с мотивиран
акт по общо заявление за подпомагане, подадено от Г.Д.П. от 14.05.2019 г., в частта относно
заявеното от нея за кампания 2019г. финансово подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП,
подмярка 13.1/НР1 и ОПРЕДЕЛЯ на
основание чл. 174 от АПК
14-дневен срок за издаване на административния акт.
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие" да заплати на адвокат Х.П. от САК на осн. чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за осъществена защита и
съдействие по настоящото дело в размер на 800 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на Р. България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: