Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.
Шумен, 25.07.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- гр. Шумен, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет
и трета година, в следния състав:
Съдия:
Бистра Бойн
при участието на секретаря Р.Хаджидимитрова, като разгледа докладваното
от съдията АД № 116 по описа за 2023г. на Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по
реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.118 ал.3 КСО.
Делото е образувано по
жалба на С.А.С. с ЕГН: ********** ***, депозирана против Решение №
2153-27-60/07.04.2023год. на Директора на Териториално поделение на Национален
осигурителен институт (ТП на НОИ)- гр.Шумен, с което е отхвърлена нейна жалба
срещу Разпореждане № 271-00-2485-4 от 13.02.2023г., издадено от Ръководител
осигуряването за безработица при ТП на НОИ Шумен, с което е спряно
производството по изплащане на обезщетение за безработица. В жалбата е изразено
несъгласие с мотивите на оспореното решението и са изложени твърдения за
неговата незаконосъобразност и на оставеното в сила разпореждане. Излагат се
подробни съображения, с оглед на които се иска отмяна на решението. Претендират
се разноски.
В съдебното
заседание оспорващата се представлява от процесуален представител- адв.Д. от
ШАК, който поддържа жалбата и аргументира становището си за незаконосъобразност
на обжалвания административен акт. Представя писмени бележки.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ– гр.
Шумен, се представлява от главен юрисконсулт в ТП на НОИ Шумен- Л.Б-И., която оспорва
предявената жалба, като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена по
изложени съображения.
След като съобрази събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл.168 ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, съдът приема за установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото производство, е
депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на
издаденото Решение на ответната страна и чиито права и законни интереси са
засегнати от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения срок по
чл.118 ал.2 от КСО/ при решение, връчено на 12.04.2023г. и обжалвано на 25.04.2023г.,
с жалба чрез пощенски оператор/, същото е надлежно упражнено, поради което
подадената жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От доказателствата по преписката и
събраните по делото писмени доказателства от фактическа страна се установява
следното:
Жалбоподателката депозирала заявление за
отпускане на парично обезщетение за безработица вх. № 1019-27-384/18.01.2023
г., подадено до ТП на НОИ– Шумен, в качеството си на безработно лице. В
заявлението е посочено, че считано от 12.01.2023г. е прекратено трудовото ѝ
правоотношение. С Разпореждане № 271-00-2485-3/20.01.2023г.,
издадено от ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Шумен, на
осн.чл.54ж ал.1 и чл.54д ал.5 от КСО, било възстановено изплащането на
отпуснато обезщетение за безработица с предходно разпореждане за периода от
13.01.2023г. до 30.05.2023г. в размер на 18,49лв. дневно, с мотиви прекратяване
на трудовата дейност, за която лицето е подлежало на задължително осигуряване
по чл.4 от КСО.
С Разпореждане № 271-00-2485-4 от
13.02.2023г., издадено от Ръководител осигуряването за безработица при ТП на
НОИ Шумен, на основание чл.54г ал.4 от КСО, производството по отпускане на ПОБ на
жалбоподателката било спряно, считано от 01.11.2022г., тъй като от контролните
органи на НОИ- Стара Загора по отношение на осигурителя "А Т **" ЕООД-
гр.Стара Загора били предприети действия за извършване на проверка, с оглед
установяване осигурителните права на наетите от осигурителя лица. Това
обстоятелство се установява от Заповед № ЗР-5-23-01247214/05.12.2022г. издадена
от ръководител на ТП на НОИ Стара Загора, приложена на стр.16 по делото, с
която е била възложена цялостна проверка по разходите на държавното осигуряване
на търговеца.
От жалбоподателката била депозирана жалба
по административен ред срещу разпореждането за спиране на изплащането на ПОБ с
вх.№ 1012-27-37/23.02.2023г., в която се посочва, че като осигурено лице отговаря
на всички изисквания за изплащане на обезщетение, като прилага писмени
доказателства- Трудов договор № 049 от 20.06.2022г. с работодател "А Т **"
ЕООД и Заповед за прекратяването му, считано от 20.07.2022г. и Удостоверение от
НАП, че има осигурителен и начислен месечен облагаем доход за периода
01.01.2021г.- 31.12.2022г. при множество работодатели, като за месеците юни и
юли 2022г. като осигурител фигурира "А Т **" ЕООД.
Във връзка с постъпилата жалба, от ТП на
НОИ Шумен била поискана допълнителна информация за хода на административното
производство образувано по отношение на осигурителя. В отговор от компетентния
контролен орган се посочва, че проверката не е приключила, сезирани са
институции във връзка с установени нередности и е приложен Доклад №
1029-26-1466#4/15.12.2022г. на старши инспектор по осигуряването
при ТП на НОИ Стара Загора, от който е видно, че управителят на фирмата я е
придобил и никога не е виждал разчетно-платежни ведомости, не е назначавал и
освобождавал работници, същият е неграмотен и разследван от органите на МВР във
връзка с друга придобита фирма. През месеците 06 и 07.2022г./релевантни в
настоящия случай/ били назначавани работници, като не е ясно кой е подавал
информация по електронен път от името на управителя.
С Решение № 2153-27-60/07.04.2023г. Директорът
на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Шумен отхвърлил
жалбата на С.С. против разпореждането, с което било спряно образуваното
производство по отпускане на парично обезщетение за безработица. В мотивите на
решението е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.54а ал.1 от КСО, право на
ПОБ имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които имат регистрация в Агенция по заетостта.
Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или 4а ал.1 и за
който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до
прекратяването ѝ. От събраните по административната преписка
доказателства се установявали основанията по чл.54г ал.4 т.2 от КСО. Съгласно
посочения текст, длъжностното лице по чл.54ж ал.1 от КСО спира с разпореждане
производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица,
когато е необходимо извършване на проверка от контролен или друг компетентен
орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението,
като в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от
6 месеца. Посочено е, че ръководителят на осигуряването за безработица е спрял
производството по отпускане на парично обезщетение за безработица на С., тъй
като инициираната проверка от ТП на НОИ- Стара Загора във връзка с разходите по
държавното обществено осигуряване на "А Т **" ЕООД, който е рисков
осигурител, е с цел събиране на доказателства относими към преценката за
правото, размера и продължителността на паричното обезщетение за безработица на
жалбоподателката. Налице са данни за обосновано съмнение за верността на
подадените данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО от осигурителя за период, който попада
в 24-месечния период по чл.54б ал.1 от КСО. В този смисъл и въз основа на
горното, обосновал извода си, че жалбата е неоснователна.
Недоволна от така постановеното Решение, жалбоподателката
го обжалвала в законовия срок с Жалба с вх.№2103-27-13 от 26.04.2023г. по описа
на ТП на НОИ-Шумен пред Административен съд Шумен, с която инициирала
производството по настоящото административно дело.
По делото, с определението за насрочване,
бяха допълнително изискани копия от документи относно извършваната проверка на
осигурителя. С писмо от 13.06.2023г. ТП на НОИ- Стара Загора представи заверени
копия от събрани доказателства по проверката- Заповеди, Писмени обяснения на
управителя, от които е видно, че е придобил фирмата срещу 200лв. и няма
представа какви действия и от кого са извършавани от негово име по отношение на
двете притежавани фирми, Декларации, Справки от НАП и др., като е посочено, че проверката
не е приключила към момента. Документите са приобщени по делото.
При направена служебна справка в ТР се
установи, че дружеството-осигурител е прехвърлено на настоящия управител на 10.01.2020г.,
като на 03.04.2020г., същият е станал собственик и на друго търговско дружество,
посочено в документите по проверката.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореният административен акт, предмет на
настоящото производство, е издаден от компетентен по смисъла на чл.118 ал.1,
във вр. с чл.117 ал.1 т.2 б.“а“ от КСО орган, в изискуемата писмена форма и при
спазване на административно процесуалните правила. Обжалваното Разпореждане №
271-00-2485-4 от 13.02.2023г., на Ръководител осигуряването за безработица при
ТП на НОИ Шумен, както и № 2153-27-60/07.04.2023г. на Директора на ТП– Шумен на
НОИ са издадени в рамките на установената от закона местна, степенна и
материална компетентност– чл.54ж ал.1 от КСО, респективно чл.117 ал.1 т.2 б„ж“
от КСО. Спазени са изискванията за форма на разглежданите административни
актове, съгласно чл.59 от АПК и липсват пороци във формата или реда за издаване
на оспорените разпореждания и решение. Изложени са фактическите основания,
поради които е счетено от административния орган, че изплащането на ПОБ на
жалбоподателката следва да бъде спряно. В тази връзка съдът не споделя възраженията
на жалбоподателката, че мотивите са неясни.
Съобразно твърденията в жалбата и
мотивите, посочени в акта на администрацията, съдът намира, че липсва спор по
фактите, а същият е от правно естество и касае въпроса дали са налице
предпоставките за спиране на изплащането на паричното обезщетение за
безработица на жалбоподателката при така установените факти.
Съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден в съответствие с материално-правните разпоредби,
поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.54а ал.1 от КСО,
право на ПОБ имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца
преди прекратяване на осигуряването. Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от КСО
осигуряването възниквало от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни
вноски, и продължава до прекратяването ѝ. Разпоредбата на §1 т.3 от ДР на
КСО дава легалната дефиниция на понятието "осигурено лице", а именно:
физическо лице, което 1. извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и 2. за което са внесени или
дължими осигурителни вноски.
Съгласно чл.54ж ал.1 от КСО, длъжностно
лице при ТП на НОИ спира с разпореждане производството по отпускането или
изплащането на обезщетението за безработица, когато е необходимо извършване на
проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от
значение за правото или размера на обезщетението, като в този случай спирането
е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца.
Нормата на която се позовава административния
орган, за да реализира правомощието си да спре изплащането на обезщетението е
чл.54г ал.4 т.2 от КСО, съгласно която релевантен факт е извършване на
проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от
значение за правото или размера на обезщетението извършването на проверка. В
конкретния случай този факт е безспорно доказан. Със Заповед № ЗР-5-23-01247214/05.12.2022г.,
издадена от ръководител на ТП на НОИ Стара Загора, е възложена цялостна
проверка по разходите на държавното осигуряване на осигурителя, която не е
приключила към момента на постановяване на настоящото решение.
При съобразяване на цитираните
разпоредби, регламентиращи възникването, времетраенето, прекратяването и
прекъсването на осигуряването, съдът намери, че от събраните по делото
доказателства се установява наличието на основанието по чл.54г ал.4 т.2 от КСО.
Преценката дали е възникнало право на
обезщетение и размера на същото се определят въз основа на данните по чл.5 ал.4
т.1 от КСО. Но в случая към датата на отпускане на ПОБ, както и към датата на
началото и края на осигуряването на жалбоподателката при проверяваното
дружество, са налице данни, че същото е рисков работодател. Това обстоятелство поражда
съмнение относно достоверността на декларираните данни. Поради което, е била предприета
проверка по повод трудовата дейност на назначените лица в дружеството,
изясняване на осигурителния стаж. Резултатът от такава проверка може да доведе
до издаване на разпореждане за отказ, прекратяване изплащането на обезщетението
или негово възстановяване. Поради това, законодателят е предвидил като вид
обезпечение в тези случаи да се спре изплащането на ПОБ, за да не се допусне
незаконосъобразно разходване на средствата от бюджета на НОИ. В съответствие с целта
на закона и принципа на пропорционалност на мярката, срокът на спирането е
съобразен с ограничението от максимум 6 месеца, посочено в закона и съобразено
в Разпореждането. Този срок не е изтекъл при постановяване на настоящото
решение на съда.
По изложените съображения съдът
приема, че Разпореждане № 271-00-2485-4 от 13.02.2023г., издадено от Ръководител
осигуряването за безработица при ТП на НОИ Шумен и потвърждаващото го Решение №
2153-27-60/07.04.2023год. на Директора на Териториално поделение на Национален
осигурителен институт (ТП на НОИ)- гр.Шумен, са издадени при правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с целта му, поради което
жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Жалбоподателката е направила искане за
присъждане на разноски, като предвид изхода на спора, на основание чл.143 ал.3
от АПК, такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.С. с ЕГН: **********
*** против Решение № 2153-27-60/07.04.2023год. на Директора на Териториално
поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ)- гр.Шумен, с което е
отхвърлена нейна жалба срещу Разпореждане № 271-00-2485-4 от 13.02.2023г.,
издадено от Ръководител осигуряването за безработица при ТП на НОИ Шумен, с което
е спряно производството по изплащане на обезщетение за безработица.
Решението, на основание чл.119, във вр. с чл.
117 ал.1 т.2 б."ж" от КСО е окончателно.
Препис от настоящото решение да се
изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал. 1 от АПК.
СЪДИЯ: