РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. С., 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и четвърти април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Кабасанова
при участието на секретаря Росица Атанасова
като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Гражданско дело №
20255440100045 по описа за 2025 година
Делото е образувано по постъпила искова молба от „А.“ ЕООД ЕИК:
*** със седалище и адрес: гр. С., ***, представлявано от управителите П. В. и
Х. М., срещу Р. Ц. Б. ЕГН **********, с адрес: с.К., с предявен иск с правно
осн.чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 т.2 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника Р. Ц. Б., че същият дължи на ищеца сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение №33/18.01.2024 г. по ч.гр.д.№1133/2023 г. на
С.РС, както следва: 1) главница в размер на 500 лв.; 2) договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 101.22 лв. за периода от
10.01.2019 г до 11.09.2019 г.; 3) лихва за забава върху главницата в размер на
102.69 лв. за период от 11.09.2019 г. до 30.11.2023 г., 4) както и лихва за забава
върху главницата от 05.12.2023 г. до окончателно изплащане на вземанията.
В исковата молба се твърди, че на 10.01.2019 г. Р. Ц. Б. сключил договор
за потребителски кредит № *** със „С.“ ООД, по силата на който е получил
сумата от 500.00 лева, срещу което се съгласил да върне 8 броя вноски по
130.00 лв. в срок до 11.09.2019 г., когато падежира последната вноска съгласно
погасителен план, неразделна част към договора за потребителски кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и
годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.
1
Ищецът излага, че съгласно чл. 9 ЗПК договорът за паричен заем е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за
паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко
физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е
всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да
предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска
дейност. Според дружеството ищец от приложените Общи условия и договор
за паричен заем № *** на 10.01.2019 г. по безспорен начин установяват
сключения между страните договор, задълженията си по който ответната
страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
„А.“ ЕООД излага, че процесният договор е действителен като сключен
според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Твърди, че
горепосочените договори са сключени по електронен път по силата на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Според
дружеството ищец дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени
по електронен път, то следва да приеме, че договора за паричен заем по своето
естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на
получаване на паричната сума
Ищецът сочи, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 13.01.2022г. г. „С.“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания
към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера
„А.“ ЕООД. Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ
адрес на дата - година, както и със СМС на посочения от него телефонен
номер.
„А.“ ЕООД обяснява, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията
си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на
кредита, че към настоящия момент задължението все още не е погасено.
2
Заявява, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за
забава по договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва
е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на народното
събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ,
бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Правният си интерес от предявяване
на установителен иск обосновава с издадена в негова полза заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1133/2023 г. по
описа на С.РС и връчено разпореждане на съда за предявяване на иск срещу Б.
в 1-месечен срок от получаване на съобщението.
От ответника Р. Ц. Б. не е постъпил отговор на исковата молба по реда
на чл.131 ГПК.
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.422 ал.1, вр.чл.415 ал.1 т.2 ГПК. Заповедта за изпълнение е
връчена на ответника по реда на чл.47 ал.5 ГПК.
Предявените искове са процесуално допустими. Същите са депозирани
до надлежния съд в указания от закона едномесечен срок, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от предявяването им, срещу
надлежен ответник и в законоустановения едномесечен срок.
От страна на ищеца е направено искане, постъпило с писмена молба, за
постановяване на неприсъствено решение, по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК. В
съдебно заседание съдът е приел, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Разгледани по същество исковете са основателни, при условията на чл.
238 и сл. от ГПК.
Доколкото в производството по настоящото дело ответника не е
представил отговор на исковата молба, не се явява в проведеното по делото
заседание и не е депозирал искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, по искане на ищеца, с определение в съдебно заседание съдът е
приел, че са налице законовите условия по чл. 238, ал. 1 от ГПК за
произнасяне по спора с неприсъствено решение. Визираните в чл. 238, ал. 1
от ГПК предпоставки за приключване на делото по този ред са изпълнени,
като са налице и останалите процесуални и материалноправни предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239 от ГПК. В
3
изпълнение на процедурата по чл. 131 от ГПК на ответника са изпратени и
връчени по реда на чл.41 ал.2 ГПК препис от исковата молба и приложенията
към нея и съобразно правилата на ГПК му е указано в определения от закона
срок да депозира писмен отговор, съдържащ становище по допустимостта и
основателността на предявените искове, указани му са и последиците от
неподаването на отговор и неявяване в съдебно заседание. В дадения
едномесечен срок отговор от ответника не е постъпил, същият не се явява и в
проведеното по делото заседание, за което е бил редовно призован, не е
направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. На следващо
място, визираните в исковата молба фактически обстоятелства и
ангажираните в тяхна подкрепа писмени доказателствата дават достатъчно
основание да се приеме, че иска вероятно е основателен. Това в случая е
необходимо и достатъчно условие, при наличието на останалите предпоставки
на процесуалния закон, съдът да постанови неприсъствено решение без да се
аргументира и да излага доводи по същество, в каквато насока е направено
искане от ищеца.
Ето защо, съдът счита, че са налице всички изискуеми от закона
предпоставки по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение.
Предвид гореизложеното, предявените искове следва да бъдат уважени,
като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми, ведно
със законната лихва от датата на завеждането на иска. Съгласно разпоредбата
на чл. 422 от ГПК исковата молба се счита заведена от деня на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – в настоящия случай
05.12.2023 г., от която дата трябва да се присъди законната лихва.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, настоящият съд следва да се произнесе с осъдителен диспозитив
относно дължимите по заповедното производство разноски, съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете. Съответно, тъй като предявените
искове се уважават изцяло, сторените от ищцовото дружество разноски по
заповедното производство в размер от 35.39 лева за държавна такса и 50 лева
за юрисконсултско възнаграждение ще се присъдят в тежест на ответника.
Ищеца е извършил по настоящото дело съдебни и деловодни разноски
за заплащане на държавна такса за образуване на делото в размер на 50 лева и
4
50 лева за юрисконсултско възнаграждение, които разноски следва да се
възложат на ответника, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Ц. Б., ЕГН
**********, с адрес: с.К., че същият дължи на "А." ЕООД, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление: гр. С., ***, сумата от 500 лв. - главница по договор за
потребителски кредит № ***/10.01.2019 г., сключен със „С.“ ООД, ведно със
законната лихва от 05.12.2023 г. до окончателно изплащане на вземането,
сумата 101.22 лв - договорна възнаградителна лихва върху главницата
начислена за периода от 10.01.2019 г до 11.09.2019 г.; сумата 102.69 лв. лихва
за забава върху главницата начислена за период от 11.09.2019 г. до 30.11.2023
г, за които суми по ч. гр. д. № 1133/2023 г. по описа на Районен съд -С. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Ц. Б. да заплати на "А." ЕООД сумата 85.39 лева,
представляваща извършените от ищеца деловодни разноски в заповедното
производство и 100 лева, представляваща извършените от ищеца деловодни
разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5