Решение по дело №265/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е касационно по чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. чл. 227, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Предмет на касационното административнонаказателно производство е Решение № 141 от 09.04.2024 г. по АНД № 20241320200210 по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърден Електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин / лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на „СИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица], № 13, ет. 2, представлявано от управителя С. И. И., за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Касационният жалбоподател „СИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, чрез надлежно упълномощеният адв. И. С. – АК Пловдив, поддържат касационните основания, които се субсумират в твърдението, че оспореното въззивно решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Сочи, че независимо от изложеното по авторството и съставомерността на описаните в електронния фиш факти като административно нарушение, фишът е съставен в нарушение на чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Самият електронен фиш не съдържа информация за датата, на която електронното изявление е записано върху хартиения носител след обработване на данните за нарушението от автоматизираното техническо средство и с оглед датата на връчването му, не може да се предполага, че електронният фиш е издаден нито в тримесечния, нито в едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Счита, че бездействието да се установи собственикът в тримесечния срок от извършване - заснемане на нарушението, до съставянето на електронния фиш, има за последица отпадане на отговорността за него, съответно е основание за отмяната му.

В съдебно заседание касторът „СИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, редовно призован не се явява управителя. Не се явява и надлежно упълномощения адв. И. С. – АК Пловдив. В писмена молба поддържа касационната жалба по доводи изложени в същата.

Ответникът Агенция пътна инфраструктура – гр. София, чрез юрк. К. М., в писмено становище по касационната жалба оспорва същата, като счита решението на въззивния съд, за валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила. Приема същото за напълно обосновано, а наложеното наказание за справедливо по размер, който е фиксирано определен в закона. Излага съображения, че потвърденият от PC – Видин електронен фиш е издаден в съответствие с целта на закона, при спазване на всички материалноправни и процесуалноправни изисквания. Сочи, че в ЗАНН не е предвиден срок, в който следва да бъде издаден и връчен ЕФ, като се прилагат правилата на чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК. т.е. 3 години, но не повече от 4 години и шест месеца. Нарушението е извършено на 29.06.2021 г. и към момента на връчване на ЕФ /12.04.2023 г./ не е изтекла тригодишната давност за преследване по чл. 81, ал. 2 във вр. с чл. 80, ал. 1. т. 5 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, поради което счита, че няма пречка да бъде реализирана отговорността за констатираното административно нарушение. Твърди, че с издаването на ЕФ не е нарушен чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО (Директивата), нито правото на Европейския съюз. Твърди, че в чл. 26, ал. 2 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета на основание чл. 10, ал. 6 от ЗП. е диференциран дължимият размер на компенсаторната такса при отчитане на категорията на пътното превозно средство, съответно неговата допустима максимална маса и оси, като за касатора е съществувала възможност да заплати тази такса в указания в ЕФ 14-дневен срок, в резултат на което е щял да се освободил от административнонаказателна отговорност, което същият не е сторил. Сочи, че административното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, подари което деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и депозира възражение за прекомерност при претендирано адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован се явява надлежно упълномощения юрк. К. М., която оспорва касационната жалба, като излага доводи в насока потвърждаване на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Извършеното нарушение е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което атакуваното решение следва да се потвърди като обосновано и мотивирано.

С Определение № 6980/06.06.2024 г. по адм. дело № 5689/2024 г. по описа на ВАС, по реда на чл. 133, ал. 6 от АПК, делото е изпратена за разглеждане на Административен съд – Монтана.

С Решение № 224 от 05.02.2024 г. по КАНД № 19/2024 г. на АдмС – Видин е обезсилено Решение № 376 от 31.10.2023 г. по АНД № 20231320200770 на Районен съд – Видин и на основание чл. 227, ал. 2 АПК и е образувано АНД № 20241320200210 на Районен съд – Видин, предмет на касационното производство.

Настоящото производство се развива по реда на чл. 227, ал. 2 от АПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящия касационен състав я намира за ОСНОВАТЕЛНА по следните доводи:

Производството е образувано по повод депозирана в Национално Тол управление с вх.№53-00-3016/02.05.2023г. жалба от „СИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, чрез надлежно упълномощеният адв. И. С. – АК Пловдив в която е посочено, че жалбата е срещу електронен фиш №********** по които на жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за пътищата, а именно имуществена санкция в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин / лева, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

При изпращане от административния орган на жалбата, ведно с административната преписка на РС – Видин е приложен електронен фиш №********** по които на „СИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин / лева, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

В хода на проведеното първоначално административно наказателно производство пред РС – Видин по АНД № 20231320200770, като писмено доказателство по делото е приет приложения от ответника електронен фиш, без да е посочен конкретен №, но в кориците на делото е приложен единствено електронен фиш №**********. При постановяване на Решение № 376 от 31.10.2023 г. по това АНД въззивния съд е потвърдил електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“ издаден на „СИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ********* за това, че на 29.06.2021 г. в 18:31 часа е установено пътно превозно средство влекач „Мерцедес Актрос 1845 ЛС“ с регистрационен номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима технически маса на състава 44000, в община Видин, за движение по път I-1 км 6+034, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1,т.2 от ЗП, поради което и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, заснето с контролно устройство №20161, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10б, ал.5 от ЗП е ангажирана административно наказателната отговорност на собственика.

След обезсилване на това решение е образувано АНД № 20241320200210 на Районен съд – Видин, предмет на настоящото касационното производство, като в съдебно заседание проведено на 06.03.2024г. съдът е приел като писмено доказателство електронен фиш №**********/29.06.2021г., ведно с жалбата и доказателствата към нея. С Решение № 141 от 09.04.2024 г. по АНД № 20241320200210 по описа на Районен съд – Видин, обаче въззивния съд, както в обстоятелствената част на решението, така и в диспозитива на същото е потвърдил електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“ т.е. произнесъл се е по електронен фиш който не е приел като доказателство по делото и който не е бил предмет на съдебното обжалване.

Безспорно е, че за да бъде решен по несъмнен начин въпросът дали е осъществен съставът на соченото от наказващия орган административно нарушение, е необходимо той да бъде изследван обективно, всестранно и пълно, като именно по този начин се осигурява разкриването на обективната истина по делото. В тази връзка на първо място съдът следва да уточни предмета на обжалването, тъй като в жалбата се сочи един електронен фиш -№**********, съдът приема като доказателство друг №**********/29.06.2021г., а постоновява съдебния си акт по отношение на трети такъв - № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“. Едва след уточняване на обжалвания електронен фиш съдът може да се произнесе по това има ли извършено административно нарушение, от кого и осъществена ли е неговото обективна и субективна страна, съгласно фактическите установявания от административния орган издал оспореният ел. фиш.

По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи.

В производството по съдебно оспорване на невлезлия в сила електронен фиш, районният съд действа като въззивна инстанция. Поради това и по силата на чл. 84 ЗАНН, за неуредените в с.з. въпроси относно разглеждането на жалбата приложение намират разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), в това число и правилата по Глава ХХІ, а когато те са непълни – тези по Глава ХХ. Ето защо и на основание чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 314, ал. 1 НПК той следва да провери изцяло законосъобразността и правилността на оспореното НП, независимо от релевираните от страните пороци, като по арг. от чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 317, във вр. с чл. 107, ал. 2, във вр. с чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НПК е длъжен да събира доказателства във връзка с „административното обвинение” и служебно, за да се осигури разкриването на обективната истина, а решението му трябва да бъде взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. От друга страна районният съд е последната инстанция по фактите (чл. 63в ЗАНН, във вр. с чл. 220 АПК), пред която могат да бъдат събирани всички допустими по НПК доказателства и доказателствени средства и да бъдат приложени всички предвидени там способи за това – разпит, експертиза и др.

В случая въззивната инстанция не е изпълнила горепосочените си задължения, като пропускът му представлява съществено нарушение на цитираните процесуални правила от НПК. Следователно, налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, налагащо отмяна на постановеното от нея решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Видин с указания за уточнение на заявеното обжалване и произнасяне конкретно по него, след анализ на събраните писмени и гласни доказателства по делото и излагане на мотиви по съществото на правния спор.

За пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че в настоящия случай не е налице хипотезата на чл. 227, ал. 1 АПК, тъй като решението на първоинстанционния съд не се отменя повторно. Видно от употребения от законодателя глагол „отмени“, в приложното поле на посочената норма се включват само хипотезите, уредени в чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, като извън обхвата ѝ остават хипотезите на чл. 221, ал. 3 и ал. 5 АПК: обезсилване на решението, като процесуално недопустимо, и обявяването му за нищожно. В този смисъл е и Решение № 12930 от 27.11.2008 г. по адм. д. № 9936/2008 г. на ВАС, IV о. Ето защо и доколкото първоначално постановеното Решение № 376 от 31.10.2023 г. по АНД № 20231320200770 на Районен съд – Видин, с което също е било потвърдено обжалваното НП, е било обезсилено като недопустимо с Решение № 224 от 05.02.2024 г. по КАНД № 19/2024 г. на АдмС – Видин, не следва да се прилага разпоредбата на чл. 227, ал. 1 АПК, а тази на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК.

При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН районният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред Административен съд - Монтана.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 141 от 09.04.2024 г. по АНД № 20241320200210 по описа на Районен съд – Видин.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Видин от фазата на съдебното следствие при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.