Р Е Ш Е Н И Е
№…………………. /19.10.2018 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3157 по описа за
2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.Ю.С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***№ 8 срещу Наказателно постановление № 18 – 0460 – 000303 от
25.06.2018 г., издадено от Началника на Пето РУ към ОД на МВР – гр. Варна, с
което на жалбоподателя С., на основание разпоредбата на чл. 180, ал. 1, т. 1 от
Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лева (сто лева) за това, че около 18:20 часа на 25.05.2018 г. в
община Варна, по главен път Ⅰ – 9, на 50 метра след Т – образното
кръстовище управлява собствения си лек автомобил „БМВ 335 И“ с рег. № В 4642
ВН, като по време на движение навлиза в съседната пътна лента за насрещно
движение, като нарушава маркировка М1 (единична непрекъсната линия) и създава
предпоставка за реализиране на пътно – транспортно произшествие – нарушение на
разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят И.Ю.С. намира
издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и порочно, без обаче
в самата въззивна жалба да навежда конкретни аргументи в защита на своята
позиция. Във въззивната жалба жалбоподателят С. моли
Варненския районен съд да се произнесе по отношение законосъобразността на
наложеното му административно наказание.
В проведеното на 10.10.2018
г. открито съдебно заседание по НАХД № 3157 по описа за 2018 г. на Варненския
районен съд, жалбоподателят С. се явява лично и със своя упълномощен
процесуален представител адв. Димитър Димитров от АК – Варна, които поддържат
жалбата и молят за отмяна на наказателното постановление. Адв. Димитров
акцентира в своята пледоария върху показанията на двамата свидетели, които са
пътували в процесния автомобил, управляван от жалбоподателя, които категорично
твърдят, че не е извършвано нарушение на правилата за движение по пътищата.
Самият жалбоподател акцентира, че е водач с дългогодишен опит, като счита, че
не е извършил административното нарушение, за което е ангажирана отговорността
му с издаденото от Началника на Пето РУ към ОД на МВР – гр. Варна наказателно
постановление.
Въззиваемата страна Пето РУ
към ОД на МВР – гр. Варна не изразява своето становище по
отношение на депозираната жалба, предмет на разглеждане по НАХД № 3157 по описа
за 2018 г. на Варненския районен съд, нито се представлява от законен или
процесуален представител по време на откритото съдебно заседание по делото.
От фактическа страна, съдът
намира за установено следното:
Около 18:20 часа на
25.05.2018 г. жалбоподателят И.Ю.С. управлявал собствения си лек автомобил „БМВ
335 И“ с рег. № В 4642 ВН по главен път Ⅰ – 9 в посока от гр. Варна към
к.к. „Златни пясъци“.
В лекия автомобил до него от
дясната страна на шофьорското място пътувал св. Н. С.С.,
а на задната седалка, непосредствено зад шофьорското място, пътувал св. Д.С.С..
На около 50 метра след Т –
образното кръстовище, разположено на главен път Ⅰ – 9, на територията на
община Варна, жалбоподателят С. при управление на своя автомобил навлязъл в
съседната пътна лента, предназначена за насрещно двищежи се превозни средства,
като нарушил маркировка М1, т.е. единична непрекъсната линия, като създал
предпоставка за реализиране на пътно – транспортно произшествие, тъй като
движещото се срещу него превозно средство било принудено да използва спирачки,
за да намали скоростта си и да избегне удар.
На същото място (около 50
метра след Т – образното кръстовище) бил разположен екип на Пето РУ към ОД на
МВР – гр. Варна, съставна част от който бил св. Н.К.Н. – мл. автоконтрольор към
Пето РУ към ОД на МВР – гр. Варна. Св. Н. проследил движението на автомобила,
управляван от жалбоподателя С., забелязъл как същият нарушава маркировка М1 и по
този начин създава предпоставка за реализиране на произшествие, поради което и
спрял за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил.
Преценявайки, че със своето
поведение, жалбоподателят С. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 16,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата, на 25.05.2018 г. св. Н. му съставил
акт за установяване на административно нарушение, с който го санкционирал за
нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения
АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като
било преценено за несъстоятелно, на 25.06.2018 г. Началникът на Пето РУ към ОД
наМВР – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази описана
в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на
основание разпоредбата на чл. 180, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по
пътищата наложил на И.Ю.С. административно наказание „глоба“ в размер на 100
лева (сто лева) за нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона
за движение по пътищата.
По отношение на
доказателствата.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени
доказателства: показанията на св. Н.К.Н., показанията на св. Д.С.С., показанията на св. Н. С.С.;
Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи за
определяне на длъжностни лица да издават фишове за налагане на глоби, да
съставят актове за установяване на административни нарушения, да установяват
употребара на алкохол с доказателствен анализатор, да издават наказателни
постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движение по
пътищата.
На първо място съдът изцяло
кредитира и дава вяра на показанията на св. Н., който е пряк очевидец на
поведението на жалбоподателя и който категорично заяви, че управлявайки лек
автомобил с рег. № В 4642 ВН по главен път Ⅰ – 9 в посока от гр. Варна
към к.к. „Златни пясъци“ И.Ю.С. е нарушил маркировка М1 и е навлязъл с
управлявания от него автомобил в лентата за насрещно движение, като по този
начин е създал предпоставка за реализиране на ПТП, тъй като превозното
средство, което се е движело в насрещното движение (т.е. от к.к. „Златни
пясъци“ в посока към гр. Варна) е било принудено да намали скоростта си, за да
се избегне удар.
Действително свидетелите Д. и
Н. Стефанови отрекоха управляайки автомобила си жалбоподателят С. да е
нарушавал правилата за движение по пътищата, вкл. и да е нарушавал пътна
маркировка М1, но съдът не кредитира показанията им в тази им част, поради
следните съображения:
Самият св. Н. С. сподели, че
компанията, която се е возила в автомобила, управляван на 25.05.2018 г. от
жалбоподателя С. е била в еуфория, поради празнуването на абитуриентския бал – „Ние в колата не видяхме дали пред нас има
автомобил „Мицубиши Ево“, тъй като бяхме в еуфория от абитуриентското
тържество“. При условие, че сам св. Н. С. признава, че се е намирал в
приповдигнато настроение и поради това не е забелязъл какъв автомобил се е
движел пред тяхното моторно превозно средство, съдът не може да сподели тази
категоричност, с която той заяви, че жалбоподателят С. не е навлязъл в лентата
за насрещно движение. Защото от една страна в своите показания св. Н. С.
твърди, че е изключена възможността жалбоподателят С. да е нарушил маркировката
М1, но от друга страна сам признава, че не е бил особено съсредоточен в пътната
обстановка, поради емоциите, свързани с абитуриентското тържество.
Св. Д.С. призна, че е седял
на мястото, непосредствено зад шофьора, поради което и очевидно същият не е
имал пряка видимост към пътната обстановка, поради което отново съдът не може
да сподели категоричността му за неизвършване на нарушение.
Доказателствената стойност на
показанията на св. Н. е много по – висока от доказателствената стойност на показанията
на свидетелите Д. и Н. Стефанови, защото на първо място св. Н. се е намирал на
Т – образното кръстовище, както той заяви с една единствена конкретна задача –
да наблюдава пътното движение и св. Н. е съвсем пряк очевидец на поведението на
водача С., докато свидетелите Д. и Н. Стефанови, макар и да са пътували в
автомобила по причините, посочени по – горе в решението не са били толкова
концентрирани в движението на автомобила, а св. Д.С. не е имал и пряка видимост
към пътя и пътната осбтановка.
Следва дебело да се
подчертае, че отговорността на жалбоподателя С. не е ангажирана за това, че е
шофирал автомобила с висока скорост – подобно „обвинение“ срещу него не е
повдигнато, още повече, че съдът вярва и кредитира показанията и на тримата
свидетели, че движението в този пътен участък него ден на 25.05.2018 г. е било
изключително натоварено. Но това, че движението е било натоварено не изключва
възможността, жалбоподателят С. да е нарушил маркировка М1 и да е създал
опасност от реализиране на пътно – транспортно произшествие, в каквато насока
са показанията на св. Н..
Съдът също така не кредитира
показанията на свидетелите Д. и Н. Стефанови по отношение на това, че
автомобила им така да се каже е бил „нарочен“ за спиране от служителите на Пето
РУ към ОД на МВР – гр. Варна, тъй като последните били видимо афектирани, че не
са успели да спрат автомобили, движещи се с висока скорост пред техния. Първо в
едно такова твърдение липсва житейска логика, още повече, че според съда съвсем
липсва житейска логика в твърдението им, че полицаят им признал, че ги е спрял,
защото не е успял да спре предните автомобили и той не е имал никакво намерение
да съставя АУАН, но началникът му бил разпоредил. Още повече, че прави
впечатление очевидното противоречие в показанията на свидетелите Д. и Н. Стефанови,
които от една страна твърдят, че цялата колона от автомобили се е движела
изключително бавно, заради интензивното движение, а от друга страна твърдят, че
все пак е имало автомобили, които са се движели с изключително висока скорост –
две твърдения, които взаимно се изключват.
Поради гореизложените съображения
и изцяло кредитирайки показанията на св. Н., съдът намира за категорично установено
че около 18:20 часа на 25.05.2018 г. в община Варна, по главен път Ⅰ
– 9, на 50 метра след Т – образното кръстовище жалбоподателят И.Ю.С. е управлявал
собствения си лек автомобил „БМВ 335 И“ с рег. № В 4642 ВН, като по време на
движение навлиза в съседната пътна лента за насрещно движение, като нарушава
маркировка М1 (единична непрекъсната линия) и създава предпоставка за
реализиране на пътно – транспортно произшествие.
От правна страна и по
отношение наложеното административно наказание, съдът намира следното:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
7 – дневен преклузивен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за
частично основателна, поради следните причини:
Съдът не установи в рамките
на извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното
производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за
установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл.
43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се
отбележи, че вмененото във вина на И.Ю.С. нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното
нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
Разпоредбата на чл. 16, ал.
1, т. 1 от Закона за движение по пътищата предвижда, че на водача на пътно
превозното средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти
- да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне.
В случая от показанията на
тримата разпитани свидетели категорично се установи, че не е имало някакво
препятствие на пътя, което е следвало да бъде заобиколено и което евентуално да
изключи отговорността на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 16,
ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което и според съда
съвсем правилно е била ангажирана административно – наказателната отговорност
на жалбоподателя за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
Макар и да е наведено
конкретно възражение за приложимостта на разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН, съдът би желал да изложи своите съображения защо не намира за уместно да
се приложи тази правна норма. В крайна сметка поведението на жалбоподателя е
създало непосредствена опасност за здравето на останалите участници в
движението (а също така дори и на свидетелите Д. и Н. Стефанови, които са
пътували в автомобила), поради което и съдът намира, че компромис в това
отношение не може да бъде допускан.
Същевременно съдът намира, че
наложеното въз основа на разпоредбата на чл. 180, ал. 1, т. 1 от Закона за
движение по пътищата административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева е
неправилно и необосновано индивидуализирано от страна на административно –
наказващия орган в среден размер. Макар и да не отговаря на истината
твърдението на жалбоподателя, застъпено в пледоарията му по същество, че няма
нито едно нарушение на Закона за движение по пътищата (видно от приложената
справка, изготвена от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна същият е
бил санкциониран през 2012 г. за нарушение на чл. 145, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата) според съда е налице смекчаващо отговорността
обстоятелство, а именно, че няма данни жалбоподателят да е извършвал подобно
нарушение, свързано пряко с безопасността на движението. Ето защо съдът приема,
че административно наказание „глоба“ в минимален размер, а именно в размер на
20 лева изцяло ще способства за изпълнение на целите на административното
наказание, очертани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 18 – 0460 – 000303 от
25.06.2018 г., издадено от Началника на Пето РУ към ОД на МВР – гр. Варна,
следва да бъде изменено в санкционната си част, като размера на наложеното
административно наказание „глоба“ бъде редуциран до минималния предвиден в
разпоредбата на чл. 180, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата размер
от 20 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№ 18 – 0460 – 000303 от 25.06.2018 г., издадено от Началника на Пето РУ към ОД
на МВР – гр. Варна, с което на И.Ю.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 8, на
основание разпоредбата на чл. 180, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по
пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева
(сто лева) за това, че около 18:20 часа на 25.05.2018 г. в община Варна, по
главен път Ⅰ – 9, на 50 метра след Т – образното кръстовище управлява
собствения си лек автомобил „БМВ 335 И“ с рег. № В 4642 ВН, като по време на
движение навлиза в съседната пътна лента за насрещно движение, като нарушава
маркировка М1 (единична непрекъсната линия) и създава предпоставка за
реализиране на пътно – транспортно произшествие – нарушение на разпоредбата на
чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата като намалява размера на наложеното административно наказание „глоба“ до размер
от 20 лева (двадесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му пред Административен съд Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: