Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 21.11.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 7133 по описа на ВРС за 2018 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на „В.и к.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу Р.Х.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** по реда на чл.415 от ГПК за
установяване на вземането, предмет на Заповед № 1813/15.03.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3723/2018г. по
описа на ВРС за следните суми: сумата от 609,28
лева, представляваща главница за ползвани и неплатени В и К – услуги по
партида с абонатен № 1502352 за периода от 09.01.2014г. до 12.02.2018г. за
обект, находящ се в гр. Варна, ***, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 14.03.2018г. до окончателното изплащане
на задължението; сумата от 115,69 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 17.04.2014г. до 10.03.2018г. Претендират се и направените по делото
разноски.
Изложени са
обстоятелства, че ищцовото дружество в качеството си
на ВиК оператор съгласно чл.2, ал.1 от ЗРВКУ е
предоставило на ответника ВиК услуги на гр. Варна, ***.
Ответникът бил титуляр на партиди с абонатен номер 1502352, по която се води отчета
на консумираната вода. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги, потребителите са длъжни да заплащат
услугите в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Ответницата не била
заплатила дължимите за услугите суми.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете като
неоснователни. Сочи се, че начисленото количество вода не отговаря на
показанията на водомера. Твърди, че ежемесечно изразходва 1 кум.м. вода, а
инкасаторката изведнъж е започнала да й начислява по 5 куб.м. ежемесечно, тъй
като отказала да си смени водомера.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Ответницата се явява лично и
оспорва исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния обект и е обвързана от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор, които са представени
по делото.
Представена справка за недобора на частен абонат от 08.05.2018г.,
съгласно която за периода от за периода от 09.01.2014г. до 12.02.2018г. ответницата
има задължения към ВиК оператора в размер на 609.28 лева главница и 115.69 лева лихви.
Представени от ищеца са още карнетни
листи за абонатен № 1502352 и титуляр Р.М., в които няма подписи на абоната,а
на част от записванията е записано, че отказва да се подпише. В периода от
12.03.2014г. до 08.10.2018г. ежемесечно е вписвано количество от 5 куб.м. вода.
Представени по делото са 7 бр. констативни протоколи
от следните дати 12.02.2018г., 13.09.2017г., 09.03.2017г. 12.10.2016г., 09.09.2015г., 12.01.2015г., 09.04.2014г. Във всеки от тях е
вписано, че при проверка на водомер с ад. № 1502352. на датата на изготвянето
на протокола от абоната не е осигурен достъп до измервателния уред. Всички
протоколи са подписани от лицата ***на длъжност „орг.
инкасо“ и ***на длъжност „инкасатор“.
Съгласно заключението на допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
обективно дадено, общият сбор на задълженията за ползване на ВиК услуги на клиент с абонатен номер 1502352 за периода от
09.01.2014г. до 12.02.2018г. възлиза на 609,21 лева по 51 фактури, а сумите за
лихва за забава по всяка месечна фактура, считано от съответния им падеж до 10.03.2018г.
са в общ размер от 115.69 лева. По документи у ищеца абонат по партиден № 1502352
се води на Р.Х.М.. Не е налице плащане по фактурите за процесния период.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание по чл.422 вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.79
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Исковете са предявени след провеждане на производство
по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на
чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и
са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е титуляр на
посочената партида, че е предоставил ВиК услуги на
адреса в посочените количества за посочения период, както и размера на
дължимите плащания за тях, обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава и
дължи лихва за забава за посочения период в претендираните
размери, а ответникът следва да докаже правопогасяващ
факт (плащане, давност и пр.).
Безспорно между страните е обстоятелството, че
ответницата е потребител на ВиК услуги за процесния
обект.
Спорният между страните въпрос касае количеството на
предоставените услуги.
Съгласно чл.2 от ОУ на ищцовото
дружество, качество потребител имат физическите лица собственици или ползватели на имоти,
за които се предоставят ВиК услуги.
Съобразно чл.20 и чл.30, ал.1 ОУ ВиК
и чл.30 от Наредба №4/14.09.2004г.,
количеството доставена и потребена вода се отчита и
измерва чрез монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения.
Тоест подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват
с количеството вода, отчетено от съответния индивидуален водомер.
За да се установи въпросното количеството вода,
отчетено от съответния индивидуален водомер, се извършват периодични проверки
от служителите на оператора, за контрол на показанията и състоянието на
водомерите. На осн. чл.5 и чл.24, ал.1 ОУ на ВиК и чл.43 от Наредба №4/14.09.2004г., потребителите са длъжни да осигуряват достъп до
индивидуалните водомери, които се намират в границите на техните самостоятелни
обекти, за целите на проверките. За целта е предвидено задължение на оператора
за предварително известяване. Когато е налице невъзможност за отчитане на
водомерите поради отсъствие на потребителя
или на неговия
представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора
в удобно за двете страни време
извършването на отчитането, в срок не по-дълъг
от една година
от последното отчитане – чл.35,
ал.4 от Наредба №4 от 14.09.2004г. Ако
въпреки тази възможност и въпреки задължението да осигури достъп, потребителят
бездейства системно, разходът на вода се
изчислява при
спазване на методиката по чл.35, ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г. и чл.49 от ОУ на ВиК.
Системният отказ от осигуряване на достъп се доказва с констативен протокол при
условията на (чл.35, ал.5 от Наредба №4/14.09.2004г.). В такива случаи задълженията за обекта се
определят по горепосочения законов механизъм, който по законов ред презюмира количеството потребена
вода и с това рамкира задълженията на неизправния потребител (Решение
№124/9.04.2015г. по гр.д. №4703/2014г., 4-то ГО и други).
В настоящия случай са приети седем броя констативни
протоколи, които са подписани от служител на ищцовото
дружество и свидетел (последният, според чл.35, ал.6 от Наредба №4/14.09.2004г., може да е друг служител на оператора), видно от
които през 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. е констатирано системно
непредоставяне на достъп до водомера на процесния обект, от ползвателя, за
проверка на показанията. Още са приети по делото карнетните
листи за исковия обект, в които от 12.03.2014г. до 08.10.2018г., в т.ч. в
исковия период, са начислявани служебни количества потребена
вода. Тези две групи документи не са оспорени от страна на ответника, поради
което могат да обосноват неговата неизправност в правоотношението с ищеца. Следва
да се има предвид, че след наведени от страна на ответницата в съдебно
заседание твърдения, че тя е осигурявала достъп до имота, съдът изрично й е
разпределил доказателствена тежест с указания, че следва да докаже това
обстоятелство. Впрочем ответникът дължи да докаже в процеса своята изправност
по установената от съда договорна връзка на общо основание. Ответницата въпреки
разпределената доказателствена тежест не ангажира доказателства в подкрепа на
твърдението си. Тези данни, тълкувани съвкупно, мотивират извода за трайно
неуказвано съдействие от ответника по отношение осигуряването на достъп за извършване
на контролни проверки. Следователно е приложим нормативният ред за определяне
на разхода на вода (чл.35, ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г. и чл.49 от ОУ на ВиК).
В допълнение съдът намира за нужно да отбележи, че е ноторно известна практиката на ВиК
оператора на територията на гр. Варна, да приема и следните форми на отчет,
макар правно несъвършени, а именно: поставяне от ползвателя на бележки с
проверените от него показания на водомерите; деклариране на тези данни от
потребителя на дежурния телефон на „ВиК – Варна“ или
на телефона на инкасатора за района; индивидуална уговорка с инкасатора на
района за да се осъществи допълнително посещение за отчет; и други. Макар не
напълно правно изрядни, всяка от тези форми на съдействие опосредява
основното задължение – да се изчислява потреблението и да се плаща то. И след
като никоя от тях не е била използвана, за да се стигне до протоколи за отказан
достъп повече от една година, е очевидно недобросъвестното поведение на
потребителя. Впрочем тези неформални способи не колидират
със закона, а намират общото си основание в чл.35, ал.4 от Наредба №4/ 14.09.2004г. и в този смисъл имат правно значение.
Няма спор между страните по отношение на
цените, по които следва да бъдат заплатени предоставените услуги, нито по
отношение на начина на изчисление на служебното количество. Спорът между
страните касае самото основание за начисляване на служебно количество, което бе
разгледано по горе.
Изложеното обуславя
извода, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на
начислените количества ВиК услуги за
периода до 09.01.2014г. до 12.02.2018г., включително,
в размер на 609,28 лева, установен по безспорен начин
от справката, съставляваща неразделна част от заключението
на съдебно – счетоводната експертиза.
По изложените съображения съдът
намира, че предявеният иск за установяване на главницата е основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора по главния иск ответникът
дължи и обезщетение за забава в плащането на главниците по всяка една фактура.
От заключението на експертизата се установи, че размерът на лихва за забава по
всяка месечна фактура, считано от съответния им падеж до 10.03.2018г. е в
размер на 115,69 лева, предвид което искът се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство
разноски в размер на 75 лева за платена държавна такса, 150 лева за депозит за
вещо лице и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК във вр.
с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП и съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Отвтеникът следва да заплати и направените от ищеца в заповедното производссвто
разноски в размер на 25 лева за платена държавна такса и 50 леваа за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че Р.Х.М., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на
„В.и к.” ООД, ЕИК103002253, със седалище и адрес на управление *** следните
суми: сумата от 609,28 лева,
представляваща главница за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с
абонатен № 1502352 за периода от 09.01.2014г. до 12.02.2018г. за обект, находящ
се в гр. Варна, ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 14.03.2018г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 115,69 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 17.04.2014г. до 10.03.2018г., за
които суми е издадена Заповед № 1813/15.03.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3723/2018г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Р.Х.М., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „В.и к.” ООД, ЕИК103002253, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 325 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски, както и сумата от 75 лева, представляваща направени в
заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: