Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Вера Коева | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искова молба от [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] представлявано от Л Л. П чрез юрисконсулт, с която срещу Х. Л. Т. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [община], е предявен установителен иск – за установяване, че ответникът по делото дължи на ищеца следните суми: сумата от 292.48 /двеста деветдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/ лева – главница по Договор за потребителски паричен кредит с № CASH – 04568302/02.05.2012г.; - сумата от 167.52 /сто шестдесет и седем лева и петдесет и две стотинки/ лева, представляваща възнаградителна лихва /надбавка/ по чл.4 от договора; - сумата от 36.06 /тридесет и шест лева и шест стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава /мораторна лихва/ на основание чл.33 от Закона за потребителския кредит за периода от 08.06.2012 г. до 27.08.2013 г.; - ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 16.09.2013 г., до окончателното изплащане на дължимото, както и сумите от: - 25.00 /двадесет и пет/ лева – платена държавна такса и - 100.00 /сто/ лева - юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по заповедното производство, както и присъждане на направените такива в установителното. Ищецът твърди, че с Договор за потребителски паричен кредит с № CASH – 04568302/02.05.2012г.е отпуснал паричен кредит в размер на 300,00 лв. на ответника. Сумата, предмет на договора е предоставена лично на клиента, съгласно чл.1 от договора, с което Б. П. П. Ф. ЕАД е изпълнил задължението си по него. Въз основа на чл.2 от същия, се сочи, че за ответника е възникнало задължението да погаси заема на 24 /двадесет и четири/ седмични вноски, които вноски съставляват изплащане на главницата по заема и добавка, представляваща печалба на Б. П. П. Ф. ЕАД. Твърди се, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 18 май 2012г. На основание чл.3 от договора се сочи, че вземането на Б. П. П. Ф. ЕАД е станал предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече седмични вноски. По този начин ответникът е следвало да изплати заема увеличен с надбавката в размер на 460,00 лв., представляващ оставащите 23 броя погасителни вноски към 08 юни 2012 г., към която дата е станал изискуем в целия му размер. Твърди се, че ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 36,06 лв. за периода от настъпване на предсрочна изискумост на кредита - 08.06.2012 г. до 27.08.2013г. Или към момента на подаване на иска ответникът дължи следните суми: сумата от 292.48 /двеста деветдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/ лева – главница по Договор за потребителски паричен кредит с № CASH – 04568302/02.05.2012 г.; сумата от 167.52 /сто шестдесет и седем лева и петдесет и две стотинки/ лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 18.05.2012 г. до 19.10.2012 г.; сумата от 36.06 /тридесет и шест лева и шест стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва за периода от 08.06.2012 г. до 27.08.2013г. Сочи се от ищеца, че е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд -гр. Б.. По образуваното ч. гражданско дело № 2214/2013г. е издадена Заповед за изпълнение, след което е постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед. На основание чл. 415, ал.1 от ГПК, ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. При наличие на предпоставките по чл.238 от ГПК се иска постановяване на решение в отсъствие на ищеца. При поддържане на фактически и правни твърдения в горната насока се обосновава наличието на правен интерес за предявяване и поддържане на установителния иск за установяване спрямо ответника, че последният дължи сумите, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2214/2013г. по описа на БРС, срещу която в преклузивния срок по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника. Копие от исковата молба и приложените към нея доказателства е изпратена на ответника. В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответната страна е депозиран такъв, като е изразено становище, както за допустимостта, така и за основателността на иска. Не се оспорва от ответника, че дължи сумите, предмет на издадената и оспорена заповед за изпълнение, като предявения иск не се оспрова, както по основание, така и по размер и по основание размер се признава иска. Предвид липсата на оспорнатия ответника сочи, че и не прави искане за събиране и проверка на даказателства. По делото са събрани писмени доказателства. С нарочно писмено становище ищцовото дружество е поискало постановяване на решение при условията на чл.237, ал.1 от ГПК - при признание на иска от ответника. В съэдебно заседание ответната страна се явява лично и отново потвърждава направеното признание на иска, както по основание, така и по размер. Съдът намира, че са налице условията за постановяване на съдебно решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК – при признание на иска, а именно: Ответната страна изрично признава исковата претенция, а ищецът е направил искане за постановяване на решение съобразно признанието. Признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и касае право, с което всяка от страните може да се разпорежда. С оглед горното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК, поради което и исковете, предмет на настоящото производство следва да бъдат уважени така, както са предявени, като бъде признато за установено, че ответното дружество дължи на ищцовото сумите за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, като постановеното решение се основава на признаване на иска. Факта на признание на иска е настъпил след образуване на заповедното и респ. настоящото установително производство, поради което на ищеца се дължат изцяло дължимите направени разноски, както в заповедното, така и в настоящото производство - за установяване на вземането по оспорената заповед за изпълнение - по аргумент на чл.78, ал.1 от ГПК и то изцяло от 125 лв. за д.т. и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, тъй като в рамките на установителиня процес по чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК оспореното вземане се установява по основание и размер към момента на издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, но не и по отношение на последващи настъпили юридически факти, свързани с погасяване, респ. изпълнение на задължението. Водим от горното и на основание чл.правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.78, ал.1 от ГПК и във вр. с чл.237, ал.1 от ГПК - при условията на признание на иска, съдът РЕШИ: ПРИЗНАВА за установено в правоотношенията между [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] представлявано от Луик Л. Пишу, чрез юрисконсулт, и Х. Л. Т. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [община], че Х. Л. Т. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [община] на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] представлявано от Л Л. П чрез юрисконсул част от останалата неизплатена сума, предмет на Заповед № 7009/19.09.2013г. по ч.гр.д.№ 2214/2013г. по описа на БРС, а именно за следните суми - сумата от 292.48 /двеста деветдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/ лева – главница по Договор за потребителски паричен кредит с № CASH – 04568302/02.05.2012 г.; - сумата от 167.52 /сто шестдесет и седем лева и петдесет и две стотинки/ лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 18.05.2012 г. до 19.10.2012 г.; - сумата от 36.06 /тридесет и шест лева и шест стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва за периода от 08.06.2012 г. до 27.08.2013 г.; - ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 16.09.2013 г., до окончателното изплащане на дължимото, както и сумите от: - 25.00 /двадесет и пет/ лева – платена държавна такса и - 100.00 /сто/ лева - юрисконсултско възнаграждение. ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Х. Л. Т. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [община] да заплати на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място]представлявано от ЛЛ. П сумата от 125 /сто двадесет и пет/ лева за заплатена по установителното производство дължима държавна такса и сумата от 100,00 /сто/ лева възнаграждение за юрисконсулт. На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд- [населено място], в двуседмичен срок от връчването му на страните. На основание чл.7, ал.1 от ГПК копие от решението да се връчи на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |